№ 3726
гр. София, 15.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110217589 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН
Образувано е по жалба от Р. Г. Д., ЕГН **********, чрез адвокат К. Д. К., срещу наказателно
постановление № 23-4332-024021/11.10.2023 г., издадено от *********** – Началник сектор
ОПП - СДВР, с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила при издаването на процесното наказателно постановление, изразяващо се в
нарушено право на защита. По-конкретно се сочи наличие на неяснота досежно това кое от
двете алтернативно определени в чл.20, ал.2 ЗДвП задължения не е спазено. Аргументират
се съображения от една страна за неизясненост на фактическата обстановка по установяване
на административното нарушение, а от друга – за недоказаност на вината на жалбоподателя.
Изтъква се липса на данни за наличие на конкретни особености на пътните условия, които да
е следвало предварително да бъдат съобразени от водача. Отправя се твърдение за нарушено
право на защита и поради липсата на посочване на скоростта, с която наказаното лице е
управлявал автомобила си в процесната нощ. Допълва се, че наказателното постановление
страда от пороци, свързани с неизпълнение на императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, тъй като в обстоятелствената част на същото нарушението не е описано пълно,
точно и ясно. Моли се за отмяна на санкционния акт.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява. Представлява се и от адв.
К. К., който не релевира допълнителни доводи в подкрепа на посоченото в жалбата. Моли за
отмяна на процесното наказателно постановление и претендира разноски.
Въззиваемата страна – административно наказващият орган – редовно призована, не
1
изпраща процесуален представител. Взима становище по делото посредством депозиране на
писмени бележки. Моли да се потвърди обжалваното НП и се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се
запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по
реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на
предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 23.09.2023 г. около 23:15 часа, в ***************** с посока на движение от ул.
„Самара“ към ул. „Околовръстен път“ жалбоподателят Р. Д. управлявал лек автомобил
„************. По данни на ******. управлявания от неговия син/ жалбоподателя в това
производство/ лек автомобил е с мощност 280-300 конски сили, а синът му е водач от две
години и половина. Непосредствено зад автомобила на жалбоподателя се движел св.Г.Д. на
около 5-6 метра, като в автомобила пътувала и свидетелите К. Д.а /родител на
жалбоподател/. Жалбоподателят спрял на червен сигнал на светофарна уредба малко преди
да излезе на ул. „Околовръстен път“, а в ляво до него спрял управлявания от неговия
родител лек автомобил, след подаден зелен сигнал на светофарната уредба, жалбоподател
потеглил и карал пред автомобила на баща си и на около 200-250 м. след светофара
внезапно предприел маневра, в резултат на която самокатастрофирал в бордюр и дърво в
дясната част на пътното платно и се преобърнал на лявата си страна. Пътната настилка е
била суха, а атмосферните условия – добри, като в този пътен участък не е имало други
превозни средства. В резултат на пътнотранспортното произшествие автомобила на
жалбоподателя се обърнал, като свидетелите К. Д.а и Г. Д. – родители на
самокатастрофиралия водач веднага се притекли на помощ. Същите подали сигнал за
настъпила транспортна злополука по телефон 112, като на място се отзовали полицейски
служители, както и екипи на пожарна безопасност и спешна медицинска помощ.
Полицейските служители от ОПП-СДВР извършили проверка на процесното
пътнотранспортно произшествие, осъществили тестване на шофьора за употреба на алкохол
и съставили акт за административно нарушение, на базата на който било издадено
атакуваното наказателно постановление на 11.10.2023 г. С наказателното постановление
била ангажирана административнонаказателна отговорност на жалбоподателя за извършено
административно нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП
му било наложено наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева. Препис от санкционния
акт бил връчен лично на жалбоподателя на 21.11.2023 г. Жалбата срещу него била
депозирана на 29.11.2023 г. чрез наказващия орган.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събрания по делото
доказателствен материал, а именно: гласните доказателства, съдържащи се в показанията
на свидетелите Б. К., Х. Х., К. Д.а и Г. Д.; както и от писмените доказателства: Заповед №
2
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121к-
13312/28.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи; Заповед № 513з-1075/15.02.2017 г.;
справка-картон на водача; протокол за ПТП; скица на ПТП; декларация;
При проведения непосредствен разпит на полицейските служители св.К. и св.Х., същите
пресъздават своето възприятие относно механизма на настъпване на транспортното
произшествие, като изказват предположение, че последното е реализирано в участък от
пътя, имащ характеристиките на дъга парабола – завой. Св. К. сочи, че управлявания от
жалбоподател е бил със завиващи задни колела. В тази част свидетелските показания следва
да бъдат кредитирани от настоящата инстанция, тъй като изведените в тях факти намират
подкрепа и в други обективни и независими източници на доказателства, приложени по
делото. Показанията на тези свидетели намират подкрепа в приложени писмени
доказателства по делото-Протокол за ПТП, декларация попълнена собственоръчно от
жалбоподател. В декларацията жалбоподател е посочил, че е управлявал с около 80 км/ч.,
което обстоятелство не кореспондира с показанията на неговите родители, които твърдят, че
синът им се движел пред тях с не повече от 50 км/ч. Следва да се посочи, че в показанията на
разпитани полицейски служители липсват данни за твърдени от св. Г. Д. и К. Д.а
обстоятелства, че пред автомобила на сина им притичало животно, което станало повод
същият да самокатастрофира. Св. К. и св.Х. са лицата които лично са посетили ПТП,
изследвали обстоятелствата свързани с него, като данни за пресичащо животно пред
автомобила на жалбоподател не са установени. Ако е имало такова обстоятелство, то съвсем
логично е било в декларацията си за ПТП жалбоподателя да посочи това обстоятелство, а не
да посочи като причина за настъпилото ПТП „предмет на пътя“, „като от удар на камък“.
В основата на фактическите изводи стоят и част от показанията на допуснати свидетелите Г.
Д. и К. Д.а/ родители на жалбоподател/, които са очевидци, и са възприели непосредствено
правно релевантните факти. Една част от показанията им дават възможност да се установи
положението на самокатастрофиралия лек автомобил, състоянието и поведението на водача
след пътно транспортната злополука. В тази част последните кореспондират с останалите
събрани доказателствени материали, поради което и съдът ги кредитира. Настоящата
съдебна инстанция обаче не дава вяра на твърденията на посочените свидетели досежно
механизма на възникване на ПТП и по-конкретно на твърдението, че причината за пътния
инцидент била внезапната поява на животно. На първо място, подобна констатация липсва
отразена в писмените доказателства по делото - както в протокола за ПТП, така и в скицата
на ПТП. На второ място, съдът отчита обстоятелството, че горепосочените свидетели са
родители на санкционираното лице и същите биха се явили и заинтересовани от изхода на
делото. И не на последно място в приложената по делото Декларация за ПТП, в т.10 /
попълнена лично от жалбоподател/, е посочил, че „разтресе волана като от удар на камък в
гумата“. Т.е. към него момент жалбоподател е посочил единствено, че е имало „предмет на
пътя“, не се твърди да е имало животно което да е пресякло пътя на автомобила, каквито
твърдения се излагат от страна на разпитаните двама негови родители. Като тази версия се
появява на един по-късен етап, едва в хода на съдебно следствие по настоящето
3
производство и то след като застраховател е отказал да изплати обезщетение във връзка с
настъпилото ПТП.
Съдът се доверява на приобщените писмени доказателства, изброени по – горе, които са
събрани по надлежния процесуален ред, допълват приобщените гласни такива и се намират
с част от тях в хармонично единство, като установяват безпротиворечиво обстоятелствата по
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното :
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез
него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14,
ал. 2 от НПК, съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН
или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление. Съдът след извършена служебна
проверка на АУАН и НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно
компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ. издали двата документа.
Съдът служебно констатира, че в частта на НП, в която са възведени фактическите
измерения на нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.
Разкрива се пълнота на изложението и се обосновава извод за налично отразяване на всички
обективни признаци от състава на вмененото нарушение, които обезпечават в пълнота
правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност.
Лаконичното въвеждане на относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на
възпроизведените факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите
признаци на състава от материална страна. Отразени са дата, място и конкретни действия на
жалбоподател, касаещи поведениетому, с което е нарушил нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че въвеждане на
относимата фактология напълно удовлетворява изискванията за достатъчно съдържание на
акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление.
Жалбоподателя е санкциониран за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като на основание чл.
179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено наказание "Глоба" в размер на 200, 00 лева.
4
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на посочените в НП дата и
място жалбоподателя е управлявала лек автомобил, като придвижвайки се със скорост, която
не е била съобразена с интензивността на движението в участъка, през който е преминал и
самокатастрофирал, като е изпуснал контрола върху управлението на своето превозно
средство / сам посочила в Декларация за ПТП, че „изпуснал контрол“/. Така очертаната
деятелност правилно е квалифицирана като нарушението на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. В
ангажираната материалноправна норма е разписано правно задължение за водачите на пътни
превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Касае се за
редица обективни фактори, някои от които са известни отнапред, а други са лесно
предвидими. Без да са изчерпателно изброени, общото между тях е, че са предпоставка за
внезапно усложняване на пътната обстановка, поради което водачът е длъжен да избере
такава скорост, която му позволява да спре пред всяко предвидимо препятствие. Съставът на
нарушението от своя страна се изпълва от нормата на чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП и се
прилага за всеки, който поради движение с несъобразена скорост причини ПТП. Нормата е
бланкетна и обща, поради което простъпките, подведени под нейната хипотеза, следва да са
максимално индивидуализирани, като конкретното й съдържание е нужно да се запълни с
разпоредби, установяващи правилата при избиране на скоростта на автомобила.
От анализа на гласните и писмените доказателствени средства се установява, че в
конкретния случай жалбоподател не е изпълнил визираното в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
задължение, не е оценил цялостната пътна обстановка, не е наблюдавал пътя, по който е
минавал през цялото време, така че управлява със съобразена скорост в този пътен участък и
да предотврати негативните последици. Още повече че обективни пречки пред
наблюдението на пътя не са съществували. В причинно-следствена връзка с това негово
волево поведение на водач е причинен вредоносният резултат.
Неоснователно е изтъкнатото в жалбата възражение за недоказаност на фактически
констатации в съставен АУАН. Последните се извличат от целокупния доказателствен
материал, който е еднопосочен и не разкрива вътрешни противоречия. Сведения за
факторите, с които жалбоподател не е съобразил своите действия на водач, се извеждат от
показанията на полицейските служители и приложените по делото Протокол за ПТП,
декларации и скица на ПТП. Не са събрани доказателствени източници, които да игнорират
показанията на тези разпитани по делото свидетел. Дори лично попълнената декларация от
жалбоподател, депозирана пред контролните органи не променя фактите по нарушението на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, предвид формулираното в тях признание за причиняване на ПТП в
резултат на отклоненото внимание/ изгубен контрол/, като и липсват данни са спирачен път
на автомобила. С изложените по- горе аргументи, настоящият съдебен състав приема, че
твърдените от административните органи фактически положения са доказателствено
обезпечени и съответстват на обективната действителност, а противопоставените на тях
5
възражения от жалбоподателя относно причините за настъпване на ПТП разкриват
характеристиките на неубедителна защитна версия.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2 ЗДвП, която предвижда отговорност за
причиняване на пътнотранспортно произшествие при движение с несъобразена скорост.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно
възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон в тази част е приложен
правилно.
Това административното нарушение е извършено виновно, при форма на несъзнавана
непредпазливост и самонадеяност от страна на жалбоподател. Жалбоподател не е
предвиждал извършването на деянието, но е могъл и е бил правно задължен да стори това.
Като правоспособен водач на МПС той е бил длъжен да наблюдава непрекъснато и да
преценява цялата пътна обстановка, преди да избере скоростта на управление и нуждата от
намаляване или спиране. Съдът приема, че жалбоподател е демонстрирал излишна
самоувереност пред своите родители, като след потегляне от регулираното със светофарна
уредба кръстовище е управлявал над разрешената скорост за населено място. Не следва да се
игнорира и факта, че като млад водач, с недостатъчно опит зад волана е управлявал
относително мощен автомобил, а последния е бил със завиващи четири колела.
По отношение на наложеното административно наказание "Глоба" в размер на 200, 00
(двеста) лева, съдът намира, че съгласно чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, санкцията е абсолютно
определена, поради което не съществува юридическа възможност същата да бъде намалена
(арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН: "Не се допуска определяне на наказание под най-ниския предел
за наказание глоба... "). Предвид изложеното жалбата не е основателна и наказателното
постановление следва да бъде потвърдено в тази част.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя, на основание чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, в размер на 100 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление (НП) № 23-4332-024021/11.10.2023 г., издадено от
*********** – Началник сектор ОПП - СДВР, с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП на Р. Г. Д. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Р. Г. Д. с ЕГН ********** да заплати на Столичната дирекция на вътрешните
6
работи /СДВР/ сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща разноски по настоящото
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК пред
Административния съд – София-град в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7