№ 658
гр. София , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000500514 по описа за 2021 година
С решение № 260003 от 25.08.2020 г., по т. д. № 80/2019 г., ОС
Кюстендил, осъжда на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД да заплати на С. Г. С. сумата от 40 000 лв., съставляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на брат й О. Г. С., настъпила при ПТП на 16.02.2015 г., ведно със законната
лихва от 18.07.2016 г., като отхвърля иска за главница за горницата до 80 000
лв. и за лихва за периода от 16.02.2015 г. до 18.07.2016 г.
Срещу решението в отхвърлителната част е постъпила въззивна жалба
от ищцовата страна С. Г. С.. Излага оплакване, че първоинстанционният съд
не е посочил общ размер на обезщетението, от който е приспаднал 30 %
принос на загиналия. Твърди се, че изводът за съпричиняване е неправилен,
тъй като О. С. е щял да почине и при поставен колан, и в случай, че е
управлявал автомобила с по-ниска скорост. Евентуално претендира да се
намали размера на принос. Моли да се отмени решението в обжалваната част,
а иска да се уважи в пълен размер с оглед вредите. Претендира разноски по
чл. 38 ЗА.
1
Срещу решението в осъдителната част е постъпила въззивна жалба от
„ДЗИ Общо застраховане“ АД. Твърди, че в конкретния казус не се доказва
изключителност на връзката между брат и сестра, както и че следа да се
приложи правилото на § 96 от ПЗР на КЗ и максимално присъдения размер да
е в рамките на 5000 лв. Намира, че позоваването на практиката на СЕС е
неотносимо. Претендира решените да се отмени в осъдителната част и искът
да се отхвърли, като се присъдят разноски.
В писмени отговори страните взаимно оспорват въззивните си жалби.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226 КЗ (отм.).
Ищцата С. Г. С. твърди, че на 16.02.2015 г. настъпило ПТП, при което
загинал брат й О. Г. С., водач на МПС. Инцидентът бил предизвикан от друг
водач, който навлезнал в лентата за движение на С., като с присъда същият
бил признат за виновен. Ищцата твърди, че връзката с брат й била много
силна и емоционална, те израснали заедно в едно семейство, той се грижел за
нея, подсигурявал финансовата й издръжка. След загубата на брат си ищцата
изпаднала в тежко емоционално състояние, затворила се, скърбяла.
Претендира обезщетение на търпените болки и страдания в размер на 80 000
лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП, както и разноски.
Ответникът „ДЗИ Общо застраховане“ АД оспорва иска, като намира,
че не е налице изключителност на взаимоотношения между брат и сестра,
които да налагат присъждане на обезщетение. При условията на евентуалност
оспорва размера на иска, респ. намира, че следва да се приложи § 96 от ПЗР
на КЗ. При условие на евентуалност, навежда възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача О. С., който е управлявал МПС с
несъобразена и превишена скорост, както и без поставен предпазен колан. По
отношение претендираната законна лихва прави възражение за изтекла
погасителна давност.
2
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 16.02.2015 г. е
настъпило ПТП, при което е загинал братът на ищцата - О. С.. Няма спор и
относно факта, че инцидентът е настъпил поради виновно и противоправно
поведение на водач (в наказателно производство е постановена влязла в сила
присъда – л. 7), чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
дружество. Спорните въпроси пред настоящата инстанция касаят материално
правната легитимация на ищцата, съпричиняването и размер на
обезщетението.
Приетата КСМАТЕ установява, че загиналият О. С. е шофирал със
скорост от 100 км/ч, като е отразено, че и при по-малка скорост
деформациите по автомобила, а от там и по водача С., са щели да бъдат
същите и да доведат до смъртта му. Вещото лице е посочило, че С. е можел
да предотврати инцидента, ако от момента на забелязване на навлезналия в
платното му автомобил е намалил рязко скоростта и е отклонил своето
превозно средство върху банкета, за да даде възможност на неправилно
изпреварващия да довърши маневрата си. Според вещите лица по делото
няма категорични данни, които да сочат как е пътувал водачът С. – със или
без поставен колан, тъй като травмите по тялото му са можели да бъдат
получени както от самия колан, така и от интериора на купето (деформации
навътре в кабината). Изводът на експертите е, че с оглед естеството на удара –
челен с висока скорост, и траекторията на автомобила след това, фаталните
увреждания (в това число и на шийния отдел на гръбначния стълб,
ампутацията на горния крайник и пр.) са щели да настъпят и при двете
хипотези.
Разпитана като свидетел е В. С. Г., леля на ищцата, която разказва, че
познава С. и О. от деца, те живеели заедно с родителите си и имали 6 години
разлика. О. нямал желание да учи, но ходил в чужбина и изкарал пари за да
може да учи С.. Той й купил роклята за абитуриентския бал, купил й лаптоп,
превозил й багажа до София, когато отишла на общежитие там. Били в добри
отношения от малки, той се грижел за нея, водел я на детска градина, правел
3
й сандвичи, тя също му помагала, гладела му ризите, излизали заедно, той бил
душата на компанията, возел ги с колата, бил им като закрила. Когато
съобщили вестта за смъртта на О., ищцата не можела да повярва, започнала
да си скубе косите. Тя се променила, станала затворена, по-нервна, ходели с
близките всеки месец на мястото на катастрофата, всички празници
посрещали на гробищата, имало снимки на О. в цялата къща, сега С. се
преместила в стаята на брат си, но преди имали отделни свои стаи. С.
завършила и започнала работа, вече не ходела по дискотеки.
Бащата на ищцата и на загиналия – св. Г. С. С., разказва, че децата били
в много добри отношения – потвърждава, че О. купил лаптоп и рокля за бала
на С., че й давал пари. Сочи, че до кончината на О., те със сестра му били в
една стая, били неразделни, той я карал до София като станала студентка,
помагал й, купувал й сладки неща, правел й сандвичи, и тя го гледала. В
показанията се сочи, че всички рождени дни сега посрещали на гробищата, че
на С. й било тежко, имало болка в нея, била нервна, брат й й липсвал.
Свидетелят Г. С., заедно с майката на загиналия, са били ищци по дело
срещу застрахователя с предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди
от загубата на сина им О., като с влязло в сила решение № 486 от 27.02.2018
г., по гр.д. № 3942/17 г., САС, 4 с-в, на всеки от ищците е присъдена сума от
по 175 000 лв.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Не се спори пред настоящата инстанция, че ищцата (20 г. към датата на
ПТП) е по-малка сестра на загиналият при ПТП О. С. (на 27 г.), че
инцидентът е настъпил поради виновно и противоправно поведение на водач,
за чиято гражданска отговорност е била налична застраховка при ответното
дружество.
По въпросът за материално правната легитимация съдът намира
следното:
С тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК на ВКС, бе разширен кръгът на лицата, имащи право да претендират
и получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загуба на
4
близък. За да бъде основателна претенцията е необходимо да се установи, че
се касае до изключение, свързано със създадена трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и произтекли от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Предвидено е, че обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. В соченото ТР № 1 от 2018 е прието, че „особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част
от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.“.
При преценка на събраните в настоящото производство доказателства
настоящият състав намира, че не се касае до изключението, отразено по-горе.
Житейската ситуация в разглеждания случай безспорно установява много
добри отношения между загиналия и по-малката му сестра, но същата не се
характеризира със специфика, отличаваща я от обичайните добри отношения
между децата в едно семейство – ищцата и загиналия. Събраните
доказателства не установяват нетипично сложили се обстоятелства, които в
актуалната практика на съдилищата са послужили за признаване на право на
обезщетение, като например внуци, отглеждани от баби и дядовци, по-големи
братя и сестри, изпълняващи функции на родители, братя и сестри, живеещи
5
съвместно без родители, близнаци и пр. В случая се установява, че между
ищцата и нейния брат са били установени нормални добри отношения
изпълнени с любов и привързаност, като смъртта на О. действително е
причинила на ищцата болки и страдания. Няма данни обаче в живота на брата
и сестрата да е имало такива събития, които по нехарактерен и нетипичен
начин да са създала извънредни отношения на засилена емоционална близост
и необичайно силна и интензивна привързаност между тях – те са живеели
заедно с родителите си в по-ранната си възраст, като данните сочат, че О. е
пребивавал в чужбина за определен период от време, а в последствие С. е
заминала да учи в София. Не се установява О. да е изпълнявал функциите на
родител, нито да е подсигурявал издръжка за С. – обичайните дарове не могат
да се считат за такава. Ето защо наличните доказателства не могат да
аргументират извод, че визираната в практиката на Върховния съд връзка
между двамата е била от такова необичайно и необикновено естество, че да
попада в приложното поле на изключителността, съобразно ТР № 1 от
21.06.2018 г. Следва да се отчете, че няма категорични данни ищцата и брат й
да са били постоянни членове на едно домакинство, нито да са имали общи
разходи по издръжка, не се установява загиналият да е осигурявал нетипично
и необичайно голяма подкрепа за ищцата, с изключение на присъщите за
добрите и топли отношения между брат и сестра жестове. С други думи не се
доказва връзката между тях да е била с такова съдържание, че да наподобява
на отношенията, установени в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на
Пленума на ВС, които безспорно са признати за такива, даващи основание за
обезвреда на търпени неимуществени вреди.
Изложените по-горе аргументи са в унисон с практиката на настоящия
състав и по други дела – напр. гр.д. № 5023/19 г., САС, 14 с-в, където също е
прието, че наличието на привързаност и уважение, характерни и общоприети
за традиционното българско семейни и отношенията между хората в
различни степени на родство, не е достатъчно за да се обоснове извод за
материално правна легитимация на претендиращия обезщетение. Необходимо
според състава е наличие на изключителна по характер връзка между
загиналия и ищцата, която да превишава по естество обичайните отношения
на близост и привързаност, да надхвърлят по обем и интензитет
общоприетото разбиране за близост между роднини.
6
При така формираните изводи решението на първоинстанционния съд
следва да се отмени, като предявеният иск се отхвърли изцяло. При този
изход на жалбоподателката-ищца не се следват разноски. Ответникът-
жалбоподател има право на такива в размер на 1000 лв., по неоспорен списък.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260003 от 25.08.2020 г., по т. д. № 80/2019 г., ОС
Кюстендил, в частта, в която се осъжда на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)
„ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД да заплати на С. Г. С. сумата от 40 000 лв.,
съставляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на брат й О. Г. С., настъпила при ПТП на 16.02.2015 г.,
ведно със законната лихва от 18.07.2016 г., както и в частта, в която „ДЗИ
Общо застраховане е осъдено да заплати държавна такса в размер на 1600 лв.
и разноски в размер на 1730 лв. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. С., ЕГН **********, срещу „ДЗИ
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.) за сумата от 40 000 лв., съставляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат й О. Г.
С., настъпила при ПТП на 16.02.2015 г., ведно със законната лихва от
18.07.2016 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част, в която искът по чл. 226
КЗ (отм.) е отхвърлен.
ОСЪЖДА С. Г. С. да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД
разноски в размер на 1000 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8