Р Е Ш Е Н И Е
№ 204
гр. Велико Търново, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен
състав, в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
секретаря П.И.и участието на прокурора В.К., разгледа докладваното от съдия
Данаилова касационно НАХД № 10226/2023
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания.
С Решение № 105 от 14.06.2023г. по НАХД №
184/2023г. по описа на Районен съд Горна Оряховица е потвърдено Наказателно постановление № 2561 от
02.02.2021г., издадено от заместник – главен директор на Главна дирекция
"Митническо разузнаване и разследване" в Централно митническо
управление /ЦМУ/ на Агенция "Митници", в частта, с която на основание
чл. 126, ал.
1, т. 1 от ЗАДС, на И.С.И. *** е наложено административно наказание
– глоба в размер на 3862,46 лв. за нарушение по чл. 126, ал.
1, пр. първо от ЗАДС и осъден да заплати на Агенция „Митници“ гр.
София разноски в размер на 80лв.
В
законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от И.С.И. ***, с което
въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено
при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. По същество касаторът излага доводи, че погрешно
РС бил възпроизвел приетата и тълкувана от АНО фактическа обстановка.
Количеството, съхранявано в мазето му било изварено преди повече от 20 г. Твърди,
че претърсването в дома му било без съответното разрешение. По тези съображения моли решението
да бъде отменено и да се постанови друго, с което НП да се отмени.
Ответникът по касация, заместник – главен директор на
Главна дирекция "Митническо разузнаване и разследване" в Централно
митническо управление /ЦМУ/ на Агенция "Митници", заема становище за
неоснователност на жалбата. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Представителят на ВТОП дава становище за
неоснователност на касационната жалба. Счита,
че ГОРС правилно е изяснил
фактическата обстановка, след като е направил задълбочен анализ на
доказателствата, и правилно е приложил материалния закон. Споделя доводите на ГОРС. Предлага
решението да бъде оставено в сила.
Настоящият касационен състав на Административен
съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от ГОРС и наведените от касатора възражения намира за
установено от правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
При
извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка,
съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въззивният съд правилно е установил следната
фактическата обстановка по делото: На 07.07.2020 г.
митническите служители извършили проверка на частен имот, обитаван от касатора
в негово присъствие и установили, че в мазе, разположено в подземието на
проверявания частен имот, се държат различни съдове, с различна вместимост,
всички съдържащи течност с мирис на алкохол. С цел проверка за алкохолен градус
на установената течност с мирис на етилов алкохол било извършено замерване с
денситометър марка "Anton Рааr", модел "DMA 35" със сериен
номер 82740986, като било установено, че намерените съдове в избено помещение,
съдържат течност с алкохолен градус, както следва: 26 бр. пластмасови туби с
вместимост от 11 литра били с измерено алкохолно съдържание от 41% vol. с
вмеситимост 286 литра; 1 бр. туба с вместимост 10 литра, съдържаща 10 литра
течност била с измерено алкохолно съдържание от 41% vol.; 4 бр. пластмасови
туби с вместимост от 10 литра били с измерено алкохолно съдържание от 41% vol.
с вмеситимост 40 литра; 3 бр. пластмасови туби с вместимост от 7 литра били с
измерено алкохолно съдържание от 41% vol. с вмеситимост 21 литра; 3 бр.
пластмасови туби с вместимост от 11 литра били с измерено алкохолно съдържание
от 48% vol. с вмеситимост ЗЗ литра и 4 бр. пластмасови туби с вместимост от 7
литра били с измерено алкохолно съдържание от 48 % vol. с вмеситимост 28 литра.
За резултата от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка № 20BG9999A028019
ог 07.07.2020 г. Същият е подписан от И. без възражения. Установената течност с
мирис на алкохол с общо количество от 414 литра била иззета и държана с Опис на
иззетите веществени и писмени доказателства, неразделна част от Протокол за
извършена проверка № 20BG9999A028019 от 07.07.2020г. Взети са проби, съответно с
Протокол за вземане на проба № 119 от 07.07.2020 г. и Протокол за вземане на
проба № 120 от 07.07.2020 г., в присъствието на И.. Взетите проби са изпратени
в Централна митническа лаборатория гр. София за анализ, съгласно заявки за
анализ с peг. № 119/32-194850 от 08.07.2020 г. и peг. № 120/32-194877 от
08.07.2020 г. Съгласно изготвените Митнически лабораторни експертизи с №№ МЛЕ с
№ 01 14.07.2020 от 30.07.2020 г. и МЛЕ с № 02 14.07.2020 от 30.07.2020 г. от
Централна митническа лаборатория в ЦМУ на Агенция "Митници"
изпитаните проби представляват дестилатен алкохолен продукт, годен за
консумация. Във всяка от експертизите е посочено и действителното алкохолно
съдържание по обем при 20° С за всяка една от пробите, а именно - съгласно МЛЕ
№ 01 14.07.2020 от 30.07.2020 г. 353 литра дестилатен алкохолен продукт, годен
за консумация, с алкохолно съдържание 41. 7% при 20° С, а съгласно МЛЕ с 02
14.07.2020 от 30.07.2020 г. 61 литра дестилатен алкохолен продукт, годен за
консумация, с алкохолно съдържание 46,5% при 20° С.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление,
като е
направил извод за законосъобразността му.
Счел е, че при издаване на АУАН
и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
самостоятелно основание за отмяна на НП. Алкохолният
продукт е бил намерен в имот, обитаван от жалбоподателя и същият
признава, че го държи. За недоказано е
намерено твърдението, че намереният етилов алкохол е произведен преди 2006г.,
тъй като е наведено едва при повторното разглеждане на делото. Посочил
е, че нормата на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС задължава касатора да притежава данъчен
документ по ЗАДС, фактура или митническа декларация, като нито един от тези
видове документи не е представен от него. Освен това по делото няма спор, че се
касае за акцизни стоки. ГОРС
е приел, че видно от събраните доказателства, касаторът е извършил нарушение на
чл. 126, ал. 1 ЗАДС,
за което правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
Приета е за правилна материалноправната
квалификация на деянието. Наложеното наказание е в предвидения от закона
размер. Законосъобразно е определено
административното наказание.
Така
постановеното решение е правилно.
Установената по
делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на
производството доказателства. Изводите са съда за авторството на нарушението са
изцяло подкрепени е от събраните по делото писмени доказателства, ценени от
въззивния съд в тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция я приема
за отговаряща на обективната действителност. При подробно изяснена фактическа
обстановка, въззивният съд, е постановил правилни изводи по съществото на
спора, които изцяло се споделят от настоящата инстанция по силата на чл. 221, ал.
1 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Съгласно чл. 126, ал.
1 от ЗАДС на лице, което държи, предлага, продава или превозва
акцизни стоки без данъчен документ по този закон
или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител,
когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага по т. 1 глоба
в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лева – за
физическите лица. Санкционната норма на чл. 126 от ЗАДС, посочена като основание за налагане на административното
наказание, точно и изчерпателно установява кои действия на дадено лице се
приемат като такива, нарушаващи установения в този закон
ред на държавно управление. Сред тях попадат държането и превозването от
физическо лице на акцизни стоки, непридружени с документ от вида на посочените
в разпоредбата.
Правилни са изводите
на съда, че обжалваното наказателно постановление и актът за установяване на
административно нарушение са законосъобразни от формална и процесуалноправна
страна, тъй като е спазена административната процедура по съставянето и
издаването им. При така събраните доказателства обосновано съдът е приел за
доказано, че соченият за нарушител е извършил описаното нарушение, както и че
то било правилно квалифицирано и правилно била приложена санкционната норма.
Неоснователно е
и възражението, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение в резултат
на което е приел невярна фактическа обстановка. Съдът е изпълнил задължението
си по чл. 107 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, приобщил е допустими и относими доказателства, обсъдил ги е
поотделно и в тяхната съвкупност. Настоящата инстанция не констатира твърдяното
от касатора претърсване на дома му, без съответното разрешение.
Не се споделя
становището на касатора, че ГОРС не е обсъдил всички негови възражения вкл. това,
че алкохолът е изварен преди повече от 20г. Възражение в този смисъл е
направено едва при повторното разглеждане на делото след връщането му от ВТАдмС
с Решение № 72/03.04.2023г. по КНАХД № 10216/2021г. С първоначалната му жалба
до ГОРС, вх. номер от 04.03.2021г. дори се съдържа твърдение, че отнетите общо
414л. ракия са негови и на други лица, които ще индивидуализира в съдебно
заседание, което впоследствие не е направено пред РС. В доказателствена тежест
на касатора, а не на АНО, е твърдението, че за въпросното количество ракия е
заплатен съответния акциз. В този смисъл съдът е изложил аргументи, които
изцяло се споделят от настоящата инстанция.
По делото няма
спор, че към датата на проверката касаторът не е представил необходимите
съгласно ЗАДС документи. Същият може да бъде субект на нарушение по чл. 126 от ЗАДС съгласно Тълкувателно постановление № 1/16.2.2023 г. по т. д.
2/22, в което изрично е посочено, че идеята на законодателя, въплътена в чл. 126, ал.
1 ЗАДС, е, че всяко лице, държащо, предлагащо, продаващо или
превозващо акцизни стоки, следва да разполага с данъчен документ по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗАДС или друг документ, който да доказва плащането, обезпечаването
или начисляването на дължимите държавни вземания.
С оглед на
гореизложеното, процесното решение на ГОРС следва да бъде оставено в сила като
законосъобразно.
При този изход на делото, предвид
своевременно направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗАНН
в полза на ответника следва да се присъдят разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лв.
съобразно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 105 от 14.06.2023г. по НАХД № 184/2023г.
по описа на Районен съд Горна Оряховица.
ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН: **********
*** да заплати на Агенция „Митници“ разноски в размер от 80 (осемдесет)
лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.