МОТИВИ

към присъда по в.н.о.х.д. № 919 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд,
осми въззивен състав

Производството по делото е образувано по протест на Софийската районна прокуратура срещу присъда от 06.04.2017 г. по наказателно дело от общ характер (н.о.х.д.) № 13027/2013 г. на Софийския районен съд, 18. състав, с която В.Ц.В. и е признат за невиновен в това, че като съизвършител с И.Б.У. на 19.06.2003 г. в нотариалната кантора на нотариус Д.Д., вписан в Нотариалната камара под № 117, с район на действие – Софийския районен съд, с адрес: София, ул. „******“, № ******, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Ч.В.Ц., като се представил за Р.М.Ш., собственик на недвижим имот – урегулиран поземлен имот с адрес София, район „Витоша“, местност „ ******“, на бул. „********, и с това причинили на В.С.Ц.имотна вреда в размер на 29 500 лева, като причинената вреда е в големи размери, а деянието е извършено в условията на опасен рецидив – след като подсъдимият е бил осъден за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за не по-малко от една година, като изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 НК – с присъда по н.о.х.д. № 116/2001 г. на Софийския окръжен съд, влязла в сила на 22.11.2001 г., му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем години за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3 във връзка с ал. 2, б. „б“, предл. първо, във връзка с ал. 1, б. „б“, предл. второ и буква „в“ НК във връзка с чл. 342, ал. 1 НК – престъпление по чл. 211, предложение второ във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 5 НК във връзка с чл. 209, ал. 1, предл. 1 НК във връзка с чл. 20, ал. 2 НК във връзка с чл. 20, ал. 1 НК във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, а И.Б.У. е призната за невиновна в това, че като съизвършител с В.Ц.В. на 19.06.2003 г. в нотариалната кантора на нотариус Д.Д., вписан в Нотариалната камара под № 117, с район на действие – Софийския районен съд, с адрес: София, ул. „******“, № ******, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила заблуждение у Ч.В.Ц., като се представила за Е.Д.Ш., собственик на недвижим имот – урегулиран поземлен имот с адрес София, район „Витоша“, местност „******“, на бул. „********, и с това причинили на В.С.Ц.имотна вреда в размер на 29 500 лева, като причинената вреда е в големи размери – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 НК във връзка с чл. 209, ал. 1, предл. 1 НК във връзка с чл. 20, ал. 2 НК във връзка с чл. 20, ал. 1 НК.

В протеста се излагат оплаквания за неправилност на постановената присъда. Излагат се съображения, че от доказателствената съвкупност по делото несъмнено се установява, че двамата подсъдими били извършители на деянието, като противоречията в събраните доказателства били отстранени с оглед на показанията на разпитаните свидетели. Излагат се аргументи, че са неправилни изводите на Софийския районен съд за недоказаност на обвинението. Излагат се аргументи, че опитите на пострадалите да се разпоредят с имота, за който са платили, след като установили измамата, не дават основание да се приеме, че извършеното от двамата подсъдими осъществява състава на престъплението измама. Излагат се доводи и за непълнота на доказателствата, тъй като не било ясно как пострадалите се снабдили с парите за закупуване на недвижимия имот. Бланкетно се излагат и твърдения за съществени процесуални нарушения, които са довели до накърняване на правата на пострадалия. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и признаване и на двамата подсъдими за виновни, като им се наложи наказание според целите на чл. 36 НК, а при условия на евентуалност – отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждан от първоинстанционния съд.

В допълнение към протеста, подадено на 17.10.2017 г. след изготвяне на мотивите към присъдата, се сочи, че присъдата е и необоснована, тъй като съдът е приел за установени фактите на явяване на подсъдимите пред нотариуса и това, че са се представили за други лица. Твърди се, че е извършена правна грешка, като при установен факт на приемане на чужда самоличност, е прието, че не се е осъществил съставът на инкриминираното престъпление. Излагат се доводи, че допълнителните отношения между подсъдими и пострадали не изключват съставомерността на деянието.

В съдебното заседание представителят на Прокуратурата поддържа аргументите, изложени в протеста. Допълнително посочва, че първоинстанционната присъда не съдържа доказателствен анализ, който да показва защо първоинстанционният съд е приел, че подсъдимите са невиновни. Сочи се, че съществуват противоречия в доказателствения материал, но не се сочи защо съдът кредитира едни доказателства, а не дава вяра на други. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Защитницата на подсъдимия В. – адв. В.-  иска от съда потвърждаване на първоинстанционната присъда. Излагат се твърдения за липса на категорични доказателства относно извършването на описаното в обвинителния акт деяние, както и за несъставомерност на извършеното деяние по законовия текст, за който е повдигнато обвинението, поради липса на елементи от обективна страна. Излагат се доводи, че след „закупуването“ на имота, който според обвинителния акт е предмет на измама, В.Ц.е извлякъл полза, а не е претърпял вреда, тъй като е продал същия имот на друго лице – свидетелят К.С., само два месеца след инкриминираната сделка на много по-висока цена – 90 хиляди лева. Купувачът по тази втора сделка също бил препродал имота на печалба. Излагат се и съображения, че подсъдимите не са можели да възбудят заблуждение у свидетеля Ч.Ц., както се твърди в обвинителния акт, тъй като същите не били разговаряли с него. Сочат се и противоречия в доказателствения материал, като се описва липса на яснота в показанията на свидетеля В.Ц.относно това как е бил увреден, тъй като същият не може да посочи на кого е предал цената на закупения имот – дали на подсъдимия В.; дали на друго лице, представило се за негов зет, или на представител на брокерска фирма, като е възможно това да са били служител на фирмата или лице, познато на свидетеля Ц.като „Ч.“. Същевременно се твърди, че показанията на свидетеля А.Р.– брокер, сочат, че същия на познава подсъдимите, а за показанията на свидетеля С.се твърди, че били противоречиви, тъй като същият твърдял, че не познава подсъдимия В., но разпознал татуировката му с пълна увереност, че на сделката е присъствал човек с точно такава татуировка. Излагат се и съображения, че липсата на спомен у свидетеля С.за това явилото се на сделката лице да куца, е ясен белег за това, че деянието е извършено от друг мъж с татуировка, а не от подсъдимия В.. Посочват се и противоречия между показанията на свидетеля В.Ц.по настоящото дело, в които той категорично разпознава подсъдимите като лицата, които са му продали имота, и приобщените към делото материали по н.о.х.д. № 9174/2004 г. на Софийския районен съд, 102. състав, където за явила се за продавач е посочена друга участница в делото, а не подсъдимата У.. Твърди се и противоречие между показанията на В.Ц.и Ч.Ц. относно обстоятелството на кого е била предадена цената по сделката. Повтарят се мотивите на първоинстанционния съд, че не е доказано въвеждане на свидетелите Ц.в заблуждение, нито описаното в обвинителния акт деяние може да се квалифицира като документна измама или друго документно престъпление. Излагат се доводи за неразумен срок на водене на делото от Прокуратурата, както и факта, че едно и също обвинение е било повдигано срещу различни лица, което водело до извод не за дирене на обективната истина, а за търсене на виновник, независимо от фактите.

Защитницата на подсъдимата У. – адв. А., иска от съда потвърждаване на оправдателната присъда. Твърди се, че протестът не съдържа нови искания или обстоятелства, различни от установените от първоинстанционния съд, поради което актът на последния следва да се потвърди. Излага се довод, че подсъдимата не е участвала в механизма на причиняване на вреди чрез твърдяната от обвинението измама. Излагат се доводи, че дори само продължителността на процеса е подействала като наказание на подсъдимата и същата следва да бъде оправдана поради липса на доказателства срещу нея.

Подсъдимите В. и У. молят съдът да потвърди оправдателната присъда на Софийския районен съд.

Първоинстанционният съд в мотивите към присъдата си е приел за установени всички съществени факти на обвинението в обвинителния акт, като е обсъдил противоречията в показанията на свидетелите В.и Ч.Ц.и относно мотивите им да закупят имота, както и противоречивите изводи от проведените на досъдебното производство разпознавания. Обсъдено е и противоречието между обясненията на подсъдимата У., дадени в хода на съдебното следствие, и показанията на свидетелите В.и Ч.Ц.и и С., като е посочено защо съдът приема за достоверни показанията на тримата свидетели. Обсъдено е и объркването на свидетелите на подсъдимата У. със свидетелката П.С., като са изтъкнати и аргументи защо е настъпило объркване у свидетелите, свързано с участието на свидетелката С.в механизма на твърдяната измама.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав не може да приеме, че е налице липса на мотиви на първоинстанционната присъда относно доказателствата, на които първоинстанционния съд е базирал преценката си за фактите по делото. Макар и да е изложил мотивите си кратко, първоинстанционният съд е обсъдил противоречията в доказателствения материал и е обяснил защо кредитира едни доказателствени източници и не дава вяра на други. Поради това не е налице липса на доказателствен анализ, която би обосновала наличие на съществено нарушение на процесуалните правила – липса на мотиви, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. От съдържанието на мотивите към първоинстанционната присъда може да се направи извод защо първоинстанционния съд е достигнал именно до извода, че фактите са се случили по начина, по който ги е установил съдът.

Не е налице и липса на мотиви от правна страна, доколкото първоинстанционният съд е приел, че от установените по делото факти не може да се направи извод за това как подсъдимите са въвели в заблуждение свидетеля Ч.Ц.. Първоинстанционния съд се е позовал, макар и кратко, на това, че не се установява с изграждането на какви представи у свидетеля Ц.се е стигнало до решението му да участва в сделка на имуществено разпореждане. Макар и този извод да не се споделя от въззивния съд, в мотивите на първоинстанционната присъда същият е изведен достатъчно ясно и дава възможност да се прецени защо Софийският районен съд е приел, че не е налице съставомерно деяние по чл. 209 – 211 НК.

С оглед на изложеното първоинстанционният съд при формиране на мотивите си не е извършил процесуално нарушение, което да може да доведе до нарушаване на правото на страните и е изложил, макар и накратко, мотивите, които са го подтикнали да постанови присъдата си. Поради това въззивният съд не следва да връща делото за ново разглеждане на първата инстанция, а следва да го разгледа по същество.

С оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В.Ц.В. е роден на *** г. в гр. София. Той е българин, български гражданин, завършил е основно образование, женен е. Има ЕГН **********, и адрес: ***. Работи в рекламна агенция „К.– К“ от 02.01.2008 г.

Същият е бил осъждан към датата на инкриминираното с обвинителния акт деяние – 19.06.2003 г., по няколко присъди, като с присъда по н.о.х.д. № 116/2001 г. на Софийския окръжен съд, в сила от 22.11.2001 г. е бил признат за виновен в извършване на 12.04.2000 г. на престъпление по чл. 343, ал. 3 НК във връзка с чл. 343, ал. 2, б. „б“, предл. първо НК, във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ, б. „в“ НК, във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, и му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем години и наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“.

Подсъдимата И.Б.У. е родена на *** ***. Тя е българка, български гражданин, завършила е основно образование, разведена е. Същата има ЕГН **********, и адрес: ***. Към датата на деянието не е била осъждана.

Към 18.06.20003 г. собственици на поземлен имот – дворно място с площ 640 кв.м., в което било построено масивно жилище със застроена площ от 64 кв.м., с адрес София, район „Витоша“, местност „******“, бул. „********, били Р.М.Ш. и Е.Д.Ш. (по-късно, след развод, приела фамилия Г.), които го придобили по време на брака си чрез покупка от В.Л. и Р.Л., оформена в нотариален акт № 67 от 15.07.1992 г., том LIII, по нотариално дело № 11309/1992 г. на СНС при Районен съд – София. Двамата притежавали описания имот като съсобственици в режим на обикновена съсобственост, тъй като бракът помежду им бил прекратен с Решение № 30/08.03.1999 г. на Софийския районен съд, влязло в сила на 23.03.1999 г.

На неизвестна дата през 2003 г. свидетелката П.С. решила да продаде недвижимия имот с адрес София, бул. „********, тъй като смятала, че има права върху този имот по наследство. Малко по-късно същата уредила чрез своя шофьор и сътрудник – свидетеля С.С., от неизвестно лице да издаде неистински лични карти на подсъдимите В.В. и И.У., които били с техни снимки, но с имената и личните данни съответно на Р.М.Ш. и Е.Д.Ш..

В същото време през 2003 г. свидетелят В.С.Ц.търсел да закупи жилище за сина си – свидетеля Ч.В.Ц.. Той се свързал с брокерска къща „София“, където работел свидетелят А.Р.. Последният предложил на Ц.да закупи недвижимия имот (поземлен имот и построена в него къща) с адрес София, район „Витоша“, местност „******“, бул. „********, собственост на Р.Ш.и съпругата му.

На 19.06.2003 г. свидетелите В.Ц.и Ч.Ц. се отправили към нотариалната кантора на свидетеля Д.Д. – нотариус с регистрационен № 117 в Нотариалната камара, с адрес в София, ул. „******“, № ******, за да закупят описания по-горе недвижими имот. В кантората на нотариуса те се запознали с подсъдимия В.Ц.В., който се представил за „Р.М.Ш.“, и с подсъдимата И.Б.У., която се представила за „Е.Д.Ш.“ – използвайки имената на двамата действителни собственици на описания по-горе недвижим имот. Ч.Ц. не общувал устно с подсъдимите. Бил съставен нотариален акт с № 86, том I, рег. № 1815 по нотариално дело № 71/2003 г. по описа на нотариус Д.Д., в който било вписано, че Р.М.Ш. и Е.Д.Ш. прехвърлят собствеността на „свой собствен недвижим имот“, който са придобили в режим на съпружеска имуществена общност по време на брака си – урегулиран поземлен имот, намиращ се в София, район „Витоша“, местност „******“, бул. „********, с площ от 640 кв.м., ведно с построеното в имота масивно жилище с площ 64 кв. м., на купувача – свидетеля Ч.Ц., за сумата от 29 500 лева.

Нотариалният акт бил прочетен на подсъдимите и свидетеля Ч.Ц., и подписан от подсъдимия В.Ц.В. като „Р.М.Ш.“ и от подсъдимата И.Б.У. като „Е.Д.Ш.“. Нотариусът и свидетелят Ч.Ц. не се усъмнили в самоличността им, тъй като подсъдимите представили подправените лични карти с техни снимки, но с лични данни на бившите съпрузи Ш..

Мотивиран от погрешната представа, че подсъдимият В.Ц.В. е Р.М.Ш., а подсъдимата И.Б.У. – Е.Д.Ш., свидетелят В.Ц.се приготвил да им даде цената по сделката, след като получи удостоверение от нотариуса, че сделката е вписана. През следобеда на 19.06.2003 г., след получаване на това удостоверение, свидетелят В.Ц.се отправил към кафене близо до офиса на брокерска къща „София“ на бул. „Патриарх Евтимий“ до градинката на Националния дворец на културата. Там свидетелят Ц.се срещнал с подсъдимия В.В. и свидетеля С.С., който се представил за „Ч.“. Там свидетелят В.Ц.извършил акт на имуществено разпореждане – предал сумата от 29 500 лева на свидетеля С.С.в присъствието на подсъдимия В. като продажна цена за имота, тъй като смятал, че го е закупил от Р.и Е.Ш..

След покупката свидетелят Ц.никога не е влизал в имота, а  на 25.09.2003 г. сключил договор за покупко-продажба на имота, по който купувач бил свидетеля К.С., който платил като продажна цена сумата от 90 000 лева.

С определение на Софийския градски съд от 11.09.2008 г. подсъдимият В. е бил освободен условно предсрочно от част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 1 година, 9 месеца и 8 дни, смятано от 04.09.2008 г.

За подсъдимите няма данни да притежават недвижими имоти и автомобили, като подсъдимата У. е продала част от свой съсобствен апартамент в Радомир през 2006 г.

Настоящият съдебен състав прие посочената фактическа обстановка за установена от следните доказателства:

- гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля В.Ц., дадени пред първоинстанционния съд (на лист 104 – 107 от първоинстанционното дело), както и четените по реда на чл. 281, ал. 4 НПК (на лист 66 от четвъртия том на досъдебното производство); показанията на свидетеля Ч.Ц., с изключение на тези относно начина и мястото на предаване на цената по сделката (на лист 107 – 108 от първоинстанционното дело), както и четените по реда на чл. 281, ал. 5 НПК (на лист 60 от четвъртия том на досъдебното производство – относно номера на закупената къща); показанията на свидетеля Д.Д. (на лист 109 от първоинстанционното дело); показанията на свидетелката Е.Г. (на лист 117 – 118 от първоинстанционното дело); показанията на свидетеля Р.И.(с бивша фамилия Ш., 163 – 164 от първоинстанционното дело), както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 НПК (на лист 47 от четвъртия том на досъдебното производство); показанията на свидетеля К.С. (на лист 164 – 165 от първоинстанционното дело), включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 НПК (на лист 49 от четвъртия том на досъдебното производство); показанията на свидетеля С.С.(на лист 166 – 168 от първоинстанционното дело), включително прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 НПК (на лист 54 от четвъртия том на досъдебното производство) и по реда на чл. 281, ал. 5 НПК (на лист 73  от четвъртия том на досъдебното производство); показанията на свидетеля А.Р.(на лист 207 – 209 от първоинстанционното дело), както и от показанията на свидетелката П.С. в частите относно факта, че е носела фамилно име М.; относно познанството ѝ с подсъдимите и причините, поради които се познават; относно това, че не им е помагала да сключват договор за наем; относно роднинските ѝ връзки с В.и Р.Л.; относно познанството ѝ със С.С., както и относно водените дела за имота с адрес бул. „******** (на лист 229 – 232 от първоинстанционното дело); обясненията на подсъдимата У. само в частта, в която тя съобщава, че е участвала в нотариална сделка пред нотариус Д., но не и относно характера на сделката;

- писмени доказателства и доказателствени средства – справки за съдимост на подсъдимите (лист 34 – 42); справки за имотно състояние, трудови договори и притежаване на автомобили от подсъдимите (лист 19 – 25 от първоинстанционното дело); протокол за изземване на образци от почерка на Р.Ш.(на лист 10 от първия том на досъдебното производство); заверено фотокопие от нотариален акт № 86/19.06.2003 г. на нотариус Д.Д. (на лист 49 от първия том на досъдебното производство); заверено фотокопие на молба за издаване на удостоверение за данъчна оценка, на което е придаден вид, че е подписано от Р.Ш.(на лист 20 от първия том на досъдебното производство); заверено фотокопие на молба за издаване на скица на имот от 16.05.2003 г., на което е придаден вид, че е подписано от Р.Ш.(на лист 21 от първия том на досъдебното производство); заверено копие от удостоверение за данъчна оценка от район „Витоша“ (на лист 22 от първия том на досъдебното производство); препис от Решение по гр. дело № 1295/1998 г. по описа на Софийския районен съд, 81. състав, и поставените върху него щемпели за издаден изпълнителен лист (на лист 30 – 32 от първия том на досъдебното производство); нотариален акт № 67/15.07.1992 г., с който процесният имот е закупен от Р.Ш. (на лист 38 от първия том на досъдебното производство); договор за наем на имота от 2004 г. (на лист 35 – 36 от досъдебното производство); заверен препис от скица на процесния недвижим имот от 2003 г. (на лист 39 от първия том на досъдебното производство); заверени копия на преписи-извлечения от актове за смърт на В.Л. и Р.Л. (на лист 40 – 41 от първия том на досъдебното производство); препис от удостоверение за данъчна оценка на имота (на лист 42 от първия том на досъдебното производство); заверено фотокопие на декларпации за гражданство, семейно и имотно състояние и за липса на данъчни тежести, на което е придаден вид, че е подписано от Р.Ш.(на лист 43 – 44 от първия том на досъдебното производство); заверено фотокопие на декларации за гражданство, семейно и имотно състояние и за липса на данъчни тежести, на което е придаден вид, че е подписано от Е.Ш.а (на лист 45 – 46 от първия том на досъдебното производство); молба за започване на нотариално производство (на лист 47 от първия том на досъдебното производство); вносна бележка за местни данъци, подписана от Ч.Ц. (на лист 48 от първия том на досъдебното производство); молба за вписване на нотариален акт (на лист 50 от първия том на досъдебното производство); протоколи за разпознаване на лица по снимки от нотариус Д. (на лист 53 и 55 от първия том на досъдебното производство); фактура за платени такси, на която е придаден вид, че е подписана от Р.Ш.(на лист 63 от първия том на досъдебното производство); постановление за привличане на П.С. като уличена за опит за продажба на процесния имот в съучастие със С.С.(на лист 72 – 73 от първия том на досъдебното производство); Решение № 51/09.02.2009 г. по н.д. № 742/2008 г. на ВКС, Ι НО (л. 74 – 79 от първия том на досъдебното производство); Решение от 15.07.2009 г. по в.н.о.х.д. № 1469/2009 г. на Софийския градски съд, XIII въззивен състав (на лист 80 – 83 от първия том на досъдебното производство); обвинителен акт срещу П.С. за опит за продажба на процесния имот на 14.02.2003 г. (на лист 85 – 89 от първия том на досъдебното производство); постановление за разделяне на досъдебни производства от 15.09.2014 г. (на лист 90 – 91 от първия том на досъдебното производство); списък на призованите лица за съдебно заседание на 25.02.2005 г., на което присъстват имената на П.С. като подсъдим и В.Ц.като свидетел (лист 123 от първия том на досъдебното производство) и протокол от същото заседание (на лист 152 – 167 от първия том на досъдебното производство); удостоверение за семейно положение на П.С. (лист 145 от първия том на досъдебното производство); протокол от съдебно заседание от 22.04.2205 г. по н.о.х.д. № 9174/2004 г. по описа на Софийския районен съд, водено срещу П.С. (на лист 1 – 11 от втория том на досъдебното производство); справка от партидата на Ч.В.Ц. от служба по вписванията – София (на лист 108 – 109 от третия том на досъдебното производство); справка от партидата на К.С. от служба по вписванията – София (на лист 112 – 114 от третия том на досъдебното производство); протоколи за изземване на сравнителен материал от Р.Ш., Ч.Ц. и Е.Г. (на лист 121, 123 и 125 от третия том на досъдебното производство); протоколи на ЧСИ Л. М.за принудително отнемане на недвижим имот от Ч.Ц.от 27.11.2006 г. и 01.12.2006 г. (на лист 127 – 128 от третия том на досъдебното производство); изпълнителен лист, издаден в рамките на едностранно съдебно производство, с който Ч.Ц. е осъден да предаде на К.С. владението върху процесния имот (на лист 129 от третия том на досъдебното производство); справки за имот от Службата по вписванията – София (на лист 141 – 148 от третия том на досъдебното производство); протокол за разпознаване на И.У. от В.Ц.(на лист 78 от четвъртия том на досъдебното производство); протокол за разпознаване на И.У. от Ч.Ц. (на лист 82 от четвъртия том на досъдебното производство); протокол за разпознаване на В.В. от В.Ц.(на лист 86 от четвъртия том на досъдебното производство); протокол за разпознаване на В.В. от Ч.Ц. (на лист 90 от четвъртия том на досъдебното производство); протокол за разпознаване на С.С.от В.Ц.(на лист 94 от четвъртия том на досъдебното производство); протокол за разпознаване на С.С.от Ч.Ц. (на лист 98 от четвъртия том на досъдебното производство); протокол за разпознаване на П.С. от Ч.Ц. (на лист 102 от четвъртия том на досъдебното производство); протокол за разпознаване на П.С. от В.Ц.(на лист 106 от четвъртия том на досъдебното производство); протокол за разпознаване на И.У. от С.С.(на лист 110 – 111 от четвъртия том на досъдебното производство); протокол за разпознаване на В.В. от С.С.– не е разпознат (на лист 115 – 116 от четвъртия том на досъдебното производство); справка за издадени и унищожени лични документи на Р.Ш.(на лист 104 от петия том на досъдебното производство); съобщение за унищожени документи за издаване на данъчна оценка на процесния имот през 2003 г. от НАП и СО, район „Витоша“ (на лист 118 и 120 от  петия том на досъдебното производство); искова молба, предявена от Р.Ш.срещу Ч.Ц. и К.С. за собствеността на процесния имот (на лист 16 – 19 от шестия том на досъдебното производство); протоколи за снемане на образци за сравнително изследване (на лист 32 – 43 от шестия том на досъдебното производство); протокол за доброволно предаване и медицинско удостоверение от д-р В. П.(на лист 22 – 24 от шестия том на досъдебното производство); епикриза на подсъдимия В.В. (на лист 28 от въззивното дело);

- веществени доказателствени средства – албуми от разпознаване на И.У. от В.Ц.(на лист 79 – 81 от четвъртия том на досъдебното производство); разпознаване на И.У. от Ч.Ц. (на лист 83 – 85 от четвъртия том на досъдебното производство); разпознаване на В.В. от В.Ц.(на лист 87 – 89 от четвъртия том на досъдебното производство); разпознаване на В.В. от Ч.Ц. (на лист 91 – 93 от четвъртия том на досъдебното производство); разпознаване на С.С.от В.Ц.(на лист 95 – 97 от четвъртия том на досъдебното производство); разпознаване на С.С.от Ч.Ц. (на лист 99 – 101 от четвъртия том на досъдебното производство); разпознаване на П.С. от Ч.Ц. (на лист 103 – 105 от четвъртия том на досъдебното производство); разпознаване на П.С. от В.Ц.(на лист 107 – 109 от четвъртия том на досъдебното производство); разпознаване на И.У. от С.С.(на лист 112 – 114 от четвъртия том на досъдебното производство); разпознаване на В.В. от С.С.– не е разпознат (на лист 117 – 120 от четвъртия том на досъдебното производство), както и резултата от извършеното в първоинстанционното производство освидетелстване на подсъдимия В.В. (на лист 168 от първоинстанционното дело);

- заключения на вещи лица – протокол от приета на лист 163 от първоинстанционното дело съдебнографическа експертиза (на лист 128 – 136 от четвъртия том на досъдебното производство).

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Ч.Ц. относно мястото, където е станало плащането по сделката; показанията на свидетелката П.С. в частта, в която тя обяснява, че не е участвала в продажба на конкретния имот и не познава свидетелите Ц.и, както и обясненията на подсъдимата У. относно характера на извършената от нея сделка.

Останалите приобщени към делото писмени доказателства (статии от медиите, болнични листове, преписи от призовки, докладни записки, преписи от съдебни протоколи и други книжа от прекратени съдебни дела) нямат отношение към предмета на доказване по повдигнатото от Прокуратурата обвинение и затова съдът няма основание да ги обсъжда при доказателствения си анализ.

Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелите В.и Ч.Ц., дадени пред настоящата съдебна инстанция, въпреки противоречията им с посоченото от тях при развило се по-рано съдебно производство, че в нотариалната кантора на 19.06.2013 г. е присъствала лично П.С.. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че погрешното разпознаване на свидетелката С.като участвала в нотариалното производство вместо посочването на подсъдимата И.У. от страна на бащата и сина Ц.и, се дължи на дългия период от време и множеството водени дела във връзка с имота на бул. „********. Същевременно съдът констатира, че разпознатата като представила се за продавач П.С. определено е имала връзка с имота – предмет на измамата, както и с уговорките около продажбата ѝ. Не може да не се вземе предвид и факта, че свидетелката С.има голяма външна прилика с подсъдимата И.У., изразяваща се в сходен оттенък на кожата, сходен цвят на косата (идентификационен белег, който и двамата свидетели Ц.посочващ като важен за идентификацията на подсъдимата), двойна брадичка, подобно на вид скулесто лице и форма на веждите и устните, както и цвят на очите. Всичко това е годно да обърка дори лица, които са ги виждали съвсем на скоро. Съдът обаче кредитира показанията на свидетеля С.С.по отношение на това, че участвалата в извършването на сделката пред нотариуса се казва И., като тези показания, във връзка с обясненията на подсъдимата У., дадени пред първоинстанционния съд в смисъл, че същата е участвала в нотариално производство пир нотариус Д. водят до извода, че разпознаванията на свидетелите В.и Ч.Ц.и именно в настоящото производство, а не в предишни съдебни процеси, водени във връзка със същия имот, а достоверни.

В същото време, макар и по делото да има данни, че свидетелят С.е имал определени отношения със свидетелката П.С., няма никакви основания да се приеме, че същият е предубеден към подсъдимите по настоящото производство и би имал някакъв интерес от изхода на делото спрямо тях. Обстоятелството, че той си спомня името на И. и начина, по който същата се е запознала със свидетелката С., която той сочи като съпричастна към деянието, предмет на обвинителния акт, а именно – поради общото им родно място – с. Владая, дават на съда достатъчно основание да приеме, че показанията на този свидетел са достоверни.

Същевременно и фактът, че свидетелят Д.Д. (нотариус) е разпознал П.С. като участвала в нотариалната сделка  на 19.06.2013 г., не разколебава изводът на съда, че не С., а именно подсъдимата У. е участвала в инкриминираното деяние. Това е така, тъй като от една страна нотариус Д. със сигурност помни С.като редовен клиент (доколкото и самата тя твърди при разпита си, че е извършвала или участвала в извършването на много сделки с имоти, а от друга страна, както вече беше подчертано, двете жени имат много сходен външен вид.

Участието на подсъдимата У. в инкриминираната сделка се подкрепя косвено и от извода на графическата експертиза по делото, че е възможно подписът на съставените по нотариалното дело документи за Е.Ш.а да е имитация, извършена от нея.

Що се отнася до участието на другия подсъдим – В.В., в инкриминираното деяние, настоящият съдебен състав няма основание да се съмнява в еднозначния извод за идентичност, даден от свидетелите В.и Ч.Ц.и при разпознаванията, които те са направили на В.. Свидетелят С.също сочи, че в сделката с къщата на бул. „********, е участвал едър, пълен мъж, с татуировка на лявата ръка (въпреки известното колебание свидетелят още отначало сочи, че татуировка е видял именно на лявата ръка на участника в нотариалната сделка, което съвпада и с установеното при освидетелстване на подсъдимия В.). Всички тези еднозначни идентификационни белези, посочени от различни доказателствени източници (две отделни групи свидетели) водят до извод, че именно подсъдимият В. е участвал в извършването на нотариалната сделка на 19.06.2013 г.

Възражението на защитата за характерното накуцване на подсъдимия В., което „нямало как“ свидетелите да не забележат не се споделя от настоящия съдебен състав. Дори и да се приеме установеното по данни от медицинската документация, дадени от самия подсъдим В., че същият си е счупил таза през 2001 г. (като кореспондира с данните за участието му в автомобилно произшествие през същата година), никой от свидетелите не посочва дали е виждал подсъдимият да се движи и колко дълго. Самият свидетел С.казва, че му е трудно да посочи допълнителни идентифициращи белези на подсъдимия В. към момента на сделката. Поради това липсата на спомени у него за това дали подсъдимият е куцал към инкриминираната дата – 2003 г., не може да се приеме за доказателство, което оборва извода на съда, че именно подсъдимият В. е участвал във вмененото му с обвинението престъпление, като се е представил за Р.Ш.при извършване на нотариалната сделка. До това заключение се стига на база на идентификационните изводи от извършените от свидетелите В.и Ч.Ц.и разпознавания, подкрепени от показанията на свидетеля С.и установения специфичен белег на подсъдимия – татуировка на лявата ръка, за който съобщават и двамата свидетели Ц.и свидетеля С..

Следва да бъде отбелязано също така и че изразените от свидетеля Ч.Ц. колебания при разпознаването на подсъдимия В., не разколебават извода на съда, че е налице съвкупност от еднозначни доказателства, сочещи именно В. като извършител на престъплението, за което е повдигнато обвинението. Това е така, защото В.Ц.еднозначно е разпознал подсъдимия В. като продавача, явил се в нотариалната кантора, а Ч.Ц. първоначално го е посочил като лице, което прилича на него. В последствие обаче свидетелят Ч.Ц. е потвърди ли извода си, след като е видял татуировката на подсъдимия В..  Наличието на тези колебания при разпознаването дава основание да се приеме, че същото не е опорочено, като разпознаващият Ч.Ц. не е бил насочен към определено лица, а в последствие изводът му се е потвърдил от допълнително възприетите белези на разпознавания – от татуировката на подсъдимия В..

По второто посочено от защитата фактическо противоречие – относно мястото и начина на заплащане на цената по сделката с имота, което е инкриминирано като акта, с който за В.Ц.е настъпила имуществена вреда в големи размери, настоящият съдебен състав намира, че следва да се довери на показанията на самия В.Ц.. Тези показания се подкрепят и от прочетените по реда на
чл. 281, ал. 5 НПК показания на свидетеля С.С., че именно той е получил „цената“ по извършената сделка с имота. Тези показания кореспондират с изложеното от свидетеля В.Ц., че е предал парите на подсъдимия В. и другия мъж, който му е известен като „Ч.“. В същото време настоящият съдебен състав не намира за основателен довода, че свидетелят В.Ц.е твърдял при размяната да е присъствал и друг, различен мъж, който да се е представил за зет на подсъдимия В. в превъплъщението му като „Р.Ш.“. При внимателен прочит на показанията на свидетеля В.Ц.става ясно, че при предаването на парите с подсъдимия е бил само още един господин – разминаването относно роднинските връзки се корени в обстоятелството, че свидетелят отначало твърди, че този господин, известен като „Ч.“ (свидетелят С.), се бил представил за зет на Р.Ш.. В последствие обаче е направено ясно уточнение, че „Ч.“ е твърдял, че къщата е на зет му, а не че същият е зет на Р.Ш.. В този смисъл е и уточнението на свидетеля В.Ц.„този господин (подсъдимия) и този Ч. ги броиха“. Очевидно в случая цитираният от защитата „зет“ съвпада с лицето, представило се като „Ч.“, което е броило и взело парите, което кореспондира на изложеното от свидетеля С.. Същевременно в частта относно предаването на парите показанията на свидетеля Ч.Ц. са далеч по-непълни, непоказващи детайли, и не кореспондират с изложеното от свидетеля С.. Свидетелят Ч.Ц. не сочи къде точно е била платена цената по сделката, но посочва, че „всички“, участвали в сделката били там при предаването на парите. С много повече детайли описва начина на предаване на сумата баща му В.Ц., чиито показания се подкрепят и от останалия доказателствен материал, включително и от казаното от свидетеля Д., че рядко се разменят парични суми в нотариалната му кантора между страните по сделките. Именно затова и настоящият съдебен състав приема, че цената за покупката на имота не е била платена в нотариалната кантора, а в кафене в близост до Националния дворец на културата на свидетеля С..

Настоящият съдебен състав кредитира само частично обясненията на подсъдимата У., дадени пред първоинстанционния съд. Същата заявява, че е била участник в нотариална сделка в кантората на нотариус Д., което кореспондира на изложеното от свидетелите Ц.и свидетеля С., поради което настоящият съдебен състав го приема за истина. Не така стоят нещата с обясненията на подсъдимата за естеството на сделката, която била сключила, като твърди, че ставало въпрос за наем. Дори свидетелката П.С., която е приятелка на подсъдимата У., признава, че не е сключвала договор за наем с подсъдимата. Представените по делото документи, които са били част от нотариалното производство, пък изрично посочват, че се касае за договор за прехвърляне на собственост на недвижим имот. Свидетелят Ч.Ц. дава показания, че нотариалният акт е бил прочетен от свидетеля Д. преди подписването му и всичко това изключва възможността подсъдимата, която показва добро разбиране на официалния български език в наказателния процес, да не е разбрала какъв договор сключва, нито пък че го сключва от името на Е.Ш.а. Поради това в тази си част обясненията на подсъдимата У. следва да се приемат за инструмент за изграждане на защитна теза и да не се ценят от настоящия съдебен състав като истинни.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля А.Р.относно това, че е извършвал дейност като брокер на недвижими имоти, а участието на същия свидетел при огледа на имота, който е бил продаван на 19.06.2003 г., се потвърждава от показанията на свидетеля В.Ц., който назовава името на брокера – А., което име носи и свидетелят Р..

Накрая, налице е и известно противоречие в доказателствата относно това дали свидетелите Ц.са влезли във владение на купения от тях имот. По делото е представен изпълнителен лист, с Ч.Ц. е бил осъден на 26.10.2006 г. да предаде владението на имота на К.С.. Посоченият изпълнителен лист обаче е издаден по реда на производството за издаване на изпълнителни листове въз основа на документи, което се е развило по реда на отменения ГПК. В това производство съдът не е проверявал фактите по делото и от наличието на изпълнителен лист, издаден без извършване на такава проверка, не може да се направи извод, че свидетелите Ц.въобще са влизали във владение на имота. В това отношение настоящият съдебен състав приема за достоверни изложените от тях в свидетелските им показания обстоятелства, че никога не са влизали в къщата, тъй като същото кореспондира и на установеното им по-нататъшно поведение спрямо имота – а именно продажбата му на трето лице – свидетеля Стоянов, и последвалите съдебни дела.

Останалите писмени доказателства по делото не въвеждат факти, които да се оборват от останалата доказателствена съвкупност и страните не са ги оспорили, поради което съдът ги кредитира напълно. Показанията на свидетелите К.С. съдът кредитира като подкрепени от данните от информационната система на Агенцията по вписванията относно разпореждането с имота, а тези на свидетеля А.Р.не съдържат конкретни данни освен за връзката му с брокерска къща „София“, която се потвърждава от показанията на свидетеля В.Ц..

При така установената фактическа обстановка, настоящият съд намира следното от правна страна:

При правния анализ на проблемите по делото настоящият съдебен състав намира за уместно на първо място да отговори на доводите на защитата, че настоящото дело е второ по ред за едно и също деяние. Фактът на водене на наказателно производство срещу едно лице, което е завършило с оправдателна присъда, не означава, че след края на това производство не може да се води друго дело за същите деяния, но срещу други лица. Чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК изрично предвижда като пречка за образуване и продължаването на едно наказателно производство единствено други дела, водени срещу същото лице. Това е и смисълът на принципа „не два пъти за едно и също“ („ne bis in idem“) – ограничаване на държавната репресия срещу отделните граждани за случаи, за които вече е водено разследване. Фактът на насочване на държавната наказателноправна репресия срещу различни лица за едно и също деяние не противоречи на принципите на правовата държава, тъй като изискването към наказателната репресия в една правова държава е единствено да не се накърняват прекомерно правата на обвиняемия (чл. 31, ал. 4 от Конституцията). Когато обвиняеми са различни лица, срещу тях се упражнява репресия само за отделни периоди от време, при това за защита на други ценности на правовата държава – установяването на истината в съдебния процес (чл. 121, ал. 2 от Конституцията), както и защитата на съответните права на гражданите, в случая – на правото на собственост
(чл. 17, ал. 1 от Конституцията). Държавата не може да откаже да защити правото на собственост на гражданите си, когато срещу него е извършено престъпно посегателство, освен ако не е налице установена законова пречка затова. Затова ако в хода на съдебно следствие по едно наказателно дело – централната фаза на наказателния процес (чл. 7, ал. 1 НПК), където истината се разкрива в най-пълна степен (чл. 13 НПК) и при условията на пълна състезателност (чл. 12, ал. 1 НПК), се установят факти, които сочат, че не подсъдимият по това дело, а друго лице, е извършило престъплението, няма пречка наказателното производство да продължи на досъдебната фаза с привличане на нов обвиняем. Напротив, както вече беше посочено, това дори е задължително, за да може държавата да гарантира правото на защита и правото на собственост на увредените лица от съответното престъпно посегателство.

В никакъв случай неуспешното разкриване на извършителя на престъплението в едно производство не означава и невъзможност за разкриването му, до какъвто извод би довело твърдението на защитата. Напротив, при наличие на съответните доказателства, няма пречка изводите на прокурора в първоначалното съдебно дело да бъдат оборени в последващ процес, като съдът установи различни факти. Именно затова чл. 14, ал. 1 НПК изисква от органите на наказателния процес да провеждат пълно, всестранно и обективно разследване. Пречка за повторен процес би се явявало единствено изтичането на такъв срок от време, който препятства носенето на наказателна отговорност – давността за наказателно преследване (чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК във връзка с чл. 80 и сл. НК), или пък осъществяването на друго основание за прекратяване на наказателното производство по чл. 24 НПК. Наличието на по-ранен съдебен процес не опорочава и събраните в новия такъв доказателства, тъй като чл. 13, ал. 2 НПК допуска установяването на истината с всички средства по кодекса, без да поставя събирането на такива доказателства под допълнително условие, а чл. 14, ал. 2 НПК предвижда, че доказателствата нямат отнапред установено по-голямо или по-малко значение за изхода на делото. Поради изложеното обстоятелството, че настоящото съдебно производство се води за втори път по отношение на едно деяние, но спрямо различни лица, не е пречка за провеждането му, нито за постановяване на осъдителна присъда.

Прокуратурата е повдигнала обвинение за извършване на престъплението измама (чл. 209, ал. 1 НК), като и за двамата подсъдими е посочен квалифициращ белег на извършеното – причинена вреда в големи размери (чл. 210, ал. 1, т. 5 НК), а за подсъдимия В. се твърди и извършване на престъплението в условията на опасен рецидив (чл. 211, предл. 2, трета алтернатива НК).

Обект на престъплението измама е правото на собственост и свързаните с упражняването му обществени отношения. Описаното в обвинителния акт престъпление е свързано с имуществени права – собствеността върху парична сума, и с това описаните в обвинителния акт деяния са годни да засегнат имуществени обекти, върху които може да се упражнява право на собственост.

От обективна страна престъплението „измама“ се характеризира със сложен механизъм, който изисква осъществяване на няколко фактически елемента, които се намират в причинно-следствена връзка помежду си.

На първо място при измама следва у жертвата на престъплението да съществува заблуждение – субективно убеждение за осъществяването или неосъществавянето на определени факти, което не съответства на действителното положение, т.е. разминаване между вътрешната представа на жертвата относно действителността и обективното състояние на последната. В настоящия случай заблуждението, което подсъдимите са постигнали, се изразява в промяна на самоличността, която те са представили пред жертвите спрямо действителната им самоличност. Представянето на извършителя за друго лице, което притежава определен белег или качество, е характерно за повечето видове измами. В случая у жертвата на измамата, описана в обвинителния акт – свидетеля Ч.Ц., е била налична невярна представа, че при извършване на нотариалната сделка пред него като насрещна страна (продавачи) се явяват Р.Ш.и Е.Ш.а, а не подсъдимите В.В. и И.У..

Невярната представа на жертвата, която е централен елемент на фактическия състав на измамата, трябва да се формира или поддържа от извършителите ѝ, като изпълнителното деяние, свързано с тази представа у жертвата се осъществява в една от две възможни форми, описани в чл. 209, ал. 1 НК – възбуждане или поддържане на заблуждение. В случая на подсъдимите В. и У. е повдигнато обвинение за това, че те са възбудили заблуждение у Ч.Ц., който сключил с тях договор за покупка на недвижим имот.

Основна теза, изложена от защитата на подсъдимите е, че те не са можели да извършат такова въвеждане в заблуждение, тъй като не са общували устно с лицето, което според обвинителния акт са заблудили – свидетеля Ч.Ц.. Настоящият състав намира, че няма законово изискване заблуждението да бъде възбудено чрез устна комуникация с жертвата. В случая е налице комплексен механизъм на въвеждане в заблуждение, който се е осъществил чрез неволното участие на трето лице – свидетелят по делото нотариус Д.Д.. Това е така, доколкото именно това лице е комуникирало със страните в нотариалното производство – една формална процедура, уредена в законодателството като комплекс от стъпки, целящи фиксиране на волята на участниците в една сделка в писмено изявление. Затова заблуждението у Ч.Ц. е било възбудено от факта, че подсъдимите В. и У. са подписали прочетения от нотариуса нотариален акт, в който като продавачи изрично са били споменати Р.Ш.и Е.Ш.а. С това двамата са извършили описаното в обвинителния акт деяние – представили са се за други лица, с което са въвели свидетеля Ч.Ц. в заблуждение.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че посоченият механизъм на въвеждане в заблуждение не е бил описан в обвинителния акт по делото. Напротив, в обстоятелствената част на същия изрично се посочва, че подсъдимите са положили подписите си като „Р.М.Ш.“ и „Е.Д.Ш.“ – механизмът на въвеждане в заблуждение е точно, конкретно и в детайли описан от държавното обвинение. Този механизъм не се съдържа в диспозитивната част на обвинителния акт, но това нарушение по никакъв начин не може да наруши правата на подсъдимите, които са били наясно с фактическите обстоятелства относно обвинението, а в диспозитива са описани само онези осъществили се факти, които отговарят на основните елементи от фактическия състав на престъплението измама така, както същите са описани в чл. 209, ал. 1 НК.

Липсата на коментар в обвинителния акт на обстоятелството, че в хода на извършване на изпълнителното деяние – представяне на подсъдимите В. и У. за други лица, са били заблудени и други участвали по делото свидетели – В.Ц.и нотариус Д.Д., не се отразява на правната квалификация на извършеното, нито прави обвинението недостатъчно изяснено.

От обективна страна възбуждането на заблуждение не е достатъчно, за да се осъществи фактическия състав на престъплението измама. Необходимо е това заблуждение да е довело до акт на имуществено разпореждане, с който за пострадалия да са настъпили вреди.

В случая актът на имуществено разпореждане е извършен не лично от свидетеля Ч.Ц., а в предполагаема негова полза от баща му – В.Ц.. Последният е предал под влияние на представата на сина му, че е станал собственик на недвижим имот, „закупен“ от подсъдимите В. и У., за които смятал, че са Р.и Е.Ш., сумата от 29 500 лева на и свидетеля С.в присъствието на подсъдимия В..

От този акт на разпореждане за свидетеля В.Ш. е възникнала имуществена вреда. Според дефиницията в доктрината и съдебната практика вреда възниква в три случая – когато от имуществото на едно лице бъде отчужден определен актив и в резултат на това отчуждаване не е получен друг актив на същата стойност; когато за едно лице възникне задължение (пасив), без неговото имущество да се увеличи с придобиването на нови активи, както и когато се затруднява ползването на активите, които едно лице има, или същите се трансформират в такива имуществени права, за които е съмнително дали въобще ще се осъществят.

В настоящия случай формата на увреждане е в третия вариант – трансформация на един наличен имуществен актив във вземане за такъв, за което не е ясно дали ще се осъществи. Това е така, тъй като когато се предават пари, със самото им физическо прехвърляне на друго лице се загубва и правото на собственост върху съответните купюри, тъй като не е възможно да се предяви иск за собственост на парична сума. Ако свидетелят Ч.Ц. беше договарял с действителните собственици на имота с адрес София, бул. „********, то той щеше да получи срещу предадените от баща си пари друг актив на подобна стойност – недвижим имот, и за него не би настъпила имотна вреда. Тъй като обаче договорът за покупка на вещ, сключен с лице, което не е неин собственик, не прехвърля правото на собственост върху вещта (по аргумент от чл. 21, ал. 1 ЗЗД и чл. 77 ЗС), то за купувача (или в случая – за лицето, което е платило от негово име) възниква единствено правото на парично обезщетение, което представлява по характера си облигационно вземане срещу лицето, с което е сключен договора. Реалното изпълнение на това парично вземане е поставено под въпрос от имуществените възможности на контрахента по сделката – ако активът на неговото имущество (сборът от стойността на всички имуществени права, които притежава) е недостатъчен да покрие размера на вземането и дължимите се разноски и лихви, то е налице имуществена вреда, която се изразява в трансформиране на един реален, наличен актив в съществуващо само в идеалния свят право, чието осъществяване е под въпрос.

Поради това с предаването на сумата от 29 500 лева от страна на свидетеля В.Ц., фактическият състав се е осъществил напълно и престъплението е било довършено.

Защитата на подсъдимите изгражда теза, че свидетелят Ц.всъщност не е претърпял вреди от твърдяната от Прокуратурата измама, тъй като в последствие бил продал имота за сумата от 90 000 лева. Това твърдение не почива на правилен правен анализ на последиците от осъществилите се факти, на базата на възприетото от съда по-горе относно случаите, в които възниква имотна вреда.

На първо място при продажба на чужда вещ, макар и за купувача да възниква вреда, за продавачът невинаги възниква имотна облага, която би могла да възстанови актива на имуществото му. Това е така, тъй като продавачът на чужд имот не може да осигури прехвърлянето на собствеността върху него, доколкото не може да прехвърли чужди права. Поради това и задълженията му по договора за продажба (чл. 188 и сл. ЗЗД) няма как да бъдат изпълнени и той остава задължен към купувача за връщане на заплатената цена, заедно с лихви и разноски, които се определят различно в различните случаи. Така продавачът на чужда вещ приема в своето имущество един актив – паричната сума, представляваща цената по сделката, но едновременно с това поема и задължения, които съставляват пасив на неговото имущество, т.е. обогатяване няма как да настъпи. В настоящия случай това означава, че свидетелят Ч.Ц., макар и да е продал имота, не е увеличил имуществото си с този договор, тъй като не е притежавал никакви права върху него и не е можел да ги прехвърли. Така срещу продажната цена в неговия имуществен кръг е възникнало и равно по размер задължение за връщането ѝ и не е последвало никакво значимо за правото обогатяване. Следователно последващата продажба на един имот – предмет на измама, който не е станал собственост на жертвата на престъплението, никога не е годна да изключи вредата, която жертвата на измамата е претърпяла, заплащайки за чужд имот.

От обективна страна е налице и квалифициращия елемент на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 НК – причинена вреда в големи размери. Съгласно Тълкувателно решение № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС вредата е в „големи размери“, когато паричната ѝ равностойност към момента на извършване на деянието е на стойност повече от 70 установени за страната работни заплати. Към 9.06.2013 г. размерът на установената за страната минимална работна заплата е бил 110 лева (определен е с ПМС № 1/03.01.2003 г., и е увеличен на 120 лева с ПМС № 7/16.01.2004 г.). Седемдесет минимални работни заплати към тази дата са се равнявали на 7 700 лева, т.е. далеч по-малко от причинената от извършената от подсъдимите измама вреда на стойност 29 500 лева. Размерът на вредата е по-голям дори и от установения от ВКС критерий за „особено големи размери“ (или 15 400 лева към 2003 г.), но такова обвинение не е повдигнато.

От обективна страна също така се установява, че деянието е било извършено при съучастие под формата на съизвършителство – и подсъдимият В., и подсъдимата У. са участвали в подписването на един и същ договор, като са се представили за други лица. Въвеждането на свидетеля Ч.Ц. в заблуждение не би могло да се осъществи по друг начин, тъй като имотът, който е бил предмет на договора за продажба е бил в режим на съсобственост и не е можело да бъде продаден в цялост на едно лице. В случая обстоятелството, че и двамата подсъдими са положили в един и същ момент подписите си под един и същи документ означава, че те са участвали общо в изпълнителното деяние на измамата – въвеждане в заблуждение чрез присвояване на две чужди самоличности.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл при особена цел на дейците при извършване на престъплението – придобиване на имотна облага.

Престъплението измама може да бъде извършено единствено с пряк умисъл, тъй като извършителите следва да целят получаването на имуществена облага и да съзнават, че такава ще настъпи за тях чрез причиняване на вреда на друго лице. В случая за подсъдимите В.В. и И.У. се установява, че са показали с поведението си наличие на всички елементи на прекия умисъл така, както са описани в чл. 11, ал. 2 НК. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на престъпната си дейност, за което може да се съди от факта, че са се снабдили с неистински документи, показващи техните снимки, но съдържащи данните на различни лица, и са ги представили на нотариус Д.. С това те са показали, че разбират, че сключват договор не от свое име, което само по себе си е укоримо. Същевременно и двамата подсъдими предвиждали общественоопасните последици на деянието си, тъй като са били запознати в рамките на едно формално нотариално производство със съдържанието на сключвания от тях договор за продажба, който изисква замяна на правото на собственост върху една вещ срещу сума пари, за която е било очевидно, че трябва да бъде платена от купувача – другата страна по договора. Накрая, и двамата подсъдими са искали настъпването на тези последици, тъй като са извършили от чуждо име едно правно действие – подписали са нотариалния акт, след като са били запознати чрез прочитането му с последиците от това свое действие.

В обвинителния акт измамата е инкриминирана като извършена с една от двете алтернативно дадени в чл. 209, ал. 1 НК цели – за извличане на лична имотна облага. По делото може да се направи извод за това, че подсъдимите В. и У. са участвали в измамата с цел набавяне на облага и за себе си, макар че според показанията на свидетеля С.парите от измамата са предадени на свидетелката П.С.. Участието на подсъдимия В. при приемането на продажната цена от свидетеля В.Ц.дава основание да се приеме, че същият е имал за цел да получи парите, като вътрешните отношения между него, подсъдимата У., свидетелите С.и С.по разпределянето на получените суми не са предмет на доказване по настоящото производство.

Настоящият съдебен състав констатира, че подсъдимите са дали да се разбере, че между тях съществува и общ умисъл за съизвършителство на престъплението (чл. 20, ал. 2 НК), тъй като освен че всеки от тях поотделно е формирал умисъл за въвеждане на свидетеля Ч.Ц. в заблуждение, според описаното по-горе, са се проявили и интелектуалния и волевия момент на умисъла за съвместно извършване на деянието. Всеки от подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, тъй като е било недвусмислено ясно, че се продава имот на двама съпрузи и покупката на имота не би могла да се случи без участието и на двамата. Същевременно и двамата са съзнавали, че не действат съвместно с никой от съпрузите Ш., т.е. че и двамата ползват чужда самоличност, тъй като и двамата са се снабдили с неистински лични карти от едно лице – свидетелката П.С.. Всеки от подсъдимите е предвиждал, че нанася вреда на свидетеля В.Ц., тъй като същият се е задължил с нотариалния акт да заплати сумата от 29 500 лева и на двамата мними продавачи. Същевременно и двамата са искали настъпването на тази вреда, тъй като са се подписали поотделно и един след друг върху нотариалния акт, като са можели да не го направят, след като са чули че нотариусът ги представя с чужди имена. Фактът, че подписването и на двамата е станало пред един и същ нотариус и в интервал от няколко секунди (последователно) ясно говори за единно намерение и на двамата извършители. Всеки от подсъдимите освен това е съзнавал, че другият предвижда общественоопасния характер на деянието си и предвижда и цели неговите общественоопасни последици, тъй като е налице обща подготовка за извършване на престъплението, състояща се в набавяне на неистински лични документи от един и същ източник. С това е осъществен и умисълът за извършване на измамата в съучастие.

Настоящият съдебен състав не намира, че спрямо подсъдимия В. е налице второто описано в обвинителния акт квалифициращо обстоятелство – извършване на измамата при опасен рецидив (чл. 211, предл. 2 НК във връзка с чл. 29, ал. 1, т. „а“ НК). Обвинението обосновава опасния рецидив с осъждане за престъпление по чл. 343 НК, което се осъществява само при форма на вината непредпазливо, видно и от текста на тази разпоредба („Който с деяния по предходния член по непредпазливост…“). Същевременно и двете форми на опасния рецидив по чл. 29 НК изискват извършване на престъпление след влизане в сила спрямо дееца на присъда за умишлено престъпление. Поради това описаното в обвинителния акт не може да обоснове извършване на престъпление при условията на опасен рецидив.

Относно наказанието:

Настоящият съдебен състав е намерил и двамата подсъдими за виновни в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 НК. За престъпление по този текст на закона се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до осем години, като съдът може да постанови и конфискация на до една втора от имуществото на подсъдимите на основание чл. 210, ал. 2 НК.

По отношение и на двамата подсъдими – В. и У., настоящият съдебен състав намира, че са налице следните отегчаващи вината обстоятелства: извършване на престъплението чрез използване на особено средство – неистински документ; особено големия размер на причинената с измамата имотна вреда, който надхвърля предвиденото като квалифициращ белег на престъплението и определено според съдебната практика понятие „големи размери“, и извършване на престъплението в съучастие и пред орган, натоварен с властнически функции.

 По отношение на подсъдимия В.Ц.В. следва да се вземе предвид и миналата му съдимост към датата на деянието, макар и извършените престъпления, за които не е реабилитиран да са само непредпазливи.

По отношение и на двамата подсъдими съдът следва да вземе предвид обстоятелството, че настоящото дело се е разпростряло далеч извън разумните срокове за разследване и произнасяне на присъда, като от дата на деянието са минали повече от 14 години. Поради това наложеното наказание на подсъдимите следва да бъде намалено съответно.

По отношение на подсъдимия В.Ц.В. следва да се вземат предвид като смекчаващи вината обстоятелства и влошеното здравословно състояние, което му създава затруднения в придвижването и би могло да затрудни престоя му в местата за лишаване от свобода, както и фактът, че подсъдимият работи.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че само срокът на разследване и решаване на настоящото дело е такова обстоятелство, което оправдава на подсъдимите да бъде наложено минимално наказание в рамките на предвиденото в чл. 54 НК, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от една година. Изминалият срок на производството има значение при определяне на наказанието, но същият не може да бъде определен като изключително смекчаващо вината обстоятелство с оглед на голямата обществена опасност на престъплението, което е от вид, който подсказва организация и развитие на сложна и планирана престъпна дейност, като и с оглед на размера на причинените вреди, който не само, че далеч надхвърля размера на вредите от повечето извършвани в България престъпления, но и създава облага за извършителите. Всичко това дава основание на съда да приеме, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 55 НК и определяне на наказание под предвидения  в закона минимум.

Настоящият съдебен състав намира, че целите на наказанието не могат да се изпълнят спрямо двамата подсъдими, ако изпълнението на същото бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК. Това следва и от обстоятелството, което съдът следва да вземе предвид като характеристични данни но подсъдимите, че и след извършване на деянието и двамата са продължили да се занимават с измами и са били осъдени за това. Очевидно е, че и двамата са участвали в организирано престъпно сдружение и ако не изтърпят минимално ефективно наказание не биха могли да бъдат изпълнени целите на наказанието за генерална превенция срещу опасен вид престъпления като имотните измами, нито пък подсъдимите биха могли да бъдат превъзпитани и върху тях да бъде указано предупредително въздействие при възможността да се обогатят със значителни суми при участие в извършването на нови деяния от подобен вид.

Същевременно съдът не намира основание да наложи на подсъдимите наказание „конфискация“, доколкото не се установява същите да притежават лично вещи с достатъчна стойност, които да оправдават разходите по изпълнението на това наказание. Налагането на имуществено наказание при определена ефективна присъда „лишаване от свобода“ също така не би способствало за поправянето на подсъдимите и превъзпитаването им.

Така определеното от съда наказание лишаване от свобода следва да се изтърпи от подсъдимите при първоначален общ режим, тъй като за тях не са налице предпоставките по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС – от последните им осъждания е минал дълъг период от време, а подсъдимият В. е напуснал затвора преди около 10 години.

По делото няма данни подсъдимите да са били задържани и следователно не трябва да им се приспадат периоди на ограничаване на личната свобода от определеното наказание по реда на чл. 59 НК.

Относно разноските:

По въпроса за разноските настоящият съдебен състав ще се произнесе след влизане на присъдата в сила по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                              2.