№ 44
гр. Разлог, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на втори ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Полежанова
при участието на секретаря К. И. Т.,
в присъствието на прокурора,
разгледа докладваното от Велина Ив. Полежанова, Адм. нак. дело №
20221240200316 по описа за 2022 г.
Производството по делото е образувано по жалба, подадена от Х.С.М., ЕГН*, от с.К., о.Б., у.
„Е.“№97, против НП №42-0001102/29.04.2022 г. на Директора на РД„АА“, с което на
жалбоподателя е наложено адм. наказание: „глоба" от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.71,
т.3 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на МТ, във вр. с чл.36, ал.1, т.2 от ЗАвП.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, породена от
допуснатите нарушения на процесуалните и материалноправни норми. Иска се съдът да
постанови решение, с което да бъде отменено НП, като незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган (АНО) - редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. Не се явява и процесуален представител. Не изразява становище по жалбата.
РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в
законоустановения срок от връчването му на оспореното НП.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа
страна следното:
На 04.03.2022 г. около 09:30 часа била извършена проверка в г.Б., на у.„П.“. По време на
проверката било установено, че жалбоподателят управлява автобус марка „С.“ с рег.№*, от
категория M2 /собственост на фирмата-превозвач/, извършвайки случаен превоз на пътници
с Лиценз на Общността и заверено копие №********** по маршрут г.Б. - Б.п., без фактура
за платен превоз.
Въз основа на това е нарушил разпоредбата на чл.71, т.3 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на
МТ, във вр. с чл.36, ал.1, т.2 от ЗАвП.
Като резултат от извършената проверка бил издаден АУАН №317577 от 04.03.2022 г. Актът
е съставен, на място на проверката, в присъствие на жалбоподателя Х.М.€ Същият е
предявен и му е връчен.
Въз основа на АУАН №317577 от 04.03.2022 г. е издадено атакуваното НП, с което на
жалбоподателя е наложено наказание „глоба" от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.71, т.3 от
Наредба №33 от 03.11.1999 г. на МТ, във вр. с чл.36, ал.1, т.2 от ЗАвП.
От представен по делото пътен лист №0497224 от дата 04.03.2022 г. за МПС марка „С.“ с
рег.№*, се установява, че същият се е движел по маршрут г.Б. – Б.п.
По делото е представена фактура №634 от 04.03.2022 г., издадена от В.ООД, за извършена
1
транспортна услуга Б. – Б.п., на стойност 60,00 лева с ДДС.
В хода на делото е разпитан актосъставителя К.В., с показанията на който се потвърждава
възприетата по-горе и описана в акта фактическа обстановка. Съдът намира, че показанията
на свидетеля следва да се кредитират, тъй като отразяват преките му впечатления. Свидетеля
е установил нарушението и е очевидец на същото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата срещу НП е допустима. Същата е подадена в срок от лице легитимирано да
обжалва НП. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Според разпоредбата на §1, т.24 от ДР, на ЗАП, „случайни автобусни превози“ са превози на
предварително определена група от пътници без промяна в състава на групата от началния
до крайния пункт по предварително заявени условия.
От приетото писмено доказателство – пътен лист, съдът прави извода, че на 04.03.2022 г. е
извършен превоз на пътници по маршрут г.Б. - Б.п. Касае се превоз на пътници, по
предварително определен маршрут, което дава основание на съда да приеме, че се касае за
случаен превоз.
Предвид това за водача, в случая жалбоподателят М., съществува задължение да представи
при поискване от контролните органи и фактура за превоза, като е без значение дали такава
има в дружеството-превозвач.
Като нарушени законови разпоредби АНО е посочил чл.71, т.3 от Наредба №ЗЗ от
03.11.1999 г. на МТ, вр. чл.36, ал.1, т.2 от ЗАП.
Разпоредбата на чл.71, т.3 от Наредба №ЗЗ, задължава водача да представя на контролните
органи при поискване - фактура за превоза.
Разпоредбата на чл.36, ал.1, т.2 от ЗАП, задължава превозвача при превоз на пътници да
издава фактура при случайни превози.
Смесването на двете разпоредби от АНО нарушава правото на защита на жалбоподателя,
тъй като първата разпоредба е насочена и адресирана към водача, а втората към превозвача.
От писмените доказателства по делото /пътен лист и фактура/ се установява, че превозвачът
и водачът са два различни субекта.
В случая фактури може да издава само превозвачът, който е различен от водача.
С това е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в
разпоредбите на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, респ. чл.42, т.5 от ЗАНН - законните разпоредби
които са били нарушени.
По този начин е нарушено правото на нарушителя да разбере кои точно законови
разпоредби се твърди, че е нарушил.
Разпоредбите на чл.57, ал.1 от ЗАНН, са императивни и нарушаването на която и да е от тях
винаги води до незаконосъобразност на НП, тъй като в тях са заложени законови гаранции
за защита правата на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице.
За пълнота на мотивите следва да се посочи, че възражението направено от жалбоподателя,
за нарушение на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.8 от ЗАНН, е неоснователно. От представения
и приет като доказателство по делото АУАН срещу жалбоподателя е видно, че актът е
съставен в присъствие на жалбоподателя. Същият е предявен на търговеца за запознаване
със съдържанието му и за подписване, на което лице е връчен и препис от акта. При това
положение търговецът е имал възможност освен за запознаване с акта, да депозира
възражения както при подписването му, така и в посочения в чл.44, ал.1 от ЗАНН срок.
Нарушението не може да доведе до нарушение на чл.42, т.8 от ЗАНН, за вписване в
съдържанието на акта на обясненията или възраженията на нарушителя. В деня на връчване
на акта, правото за възражения е могло да бъде валидно упражнено, което не е сторено. А от
тук следва, че не е нарушено правото на защита на нарушителя.
По изложените дотук мотиви съдът счита, че не следва да се произнася по въпросите
свързани с вината, индивидуализацията на наказанието и др., поради което не го прави.
2
Следователно жалбата се явява основателна и обжалваното НП следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №42-0001102/29.04.2022 г. на Директора на РД„АА“, с което на Х.С.М.,
ЕГН*, от с.К., о.Б., у.„Е.“№97, е наложено адм. наказание: „глоба" от 2`000.00 лева, за
нарушение на чл.71, т.3 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на МТ, във вр. с чл.36, ал.1, т.2 от
ЗАвП.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на
страните пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3