О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година 03.07.2018 Град
Стара Загора
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На
03 юли Година две хиляди и осемнадесета
В
закрито заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско
дело номер 2272 по описа за 2018 година.
Делото е образувано по искова молба на Й.П.Й. против И.Д.С..
На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като
към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е
постъпил отговор от ответника.
При
повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на
чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането
му.
Съдът
намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за
събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед
на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с
исковата молба и отговора на исковата молба документи, да се уважи искането за
назначаване на съдебно-психологична експертиза и съдебно-медицинска експертиза
с вещо лице стоматолог, които да отговорят на въпросите в исковата молба, да се
даде възможност на ищеца да води за разпит двама свидетели в съдебно заседание,
да се допуснат като свидетели по делото посочените от ответника три лица, както
и да се изиска за прилагане НОХД№2317/12015г. по описа на Старозагорски районен
съд. Следва да бъде отхвърлено искането за задължаване на ищеца по реда на
чл.190 ГПК да направи секторна рентгенова снимка /рентгенография/ на първи
горен десен зъб №11 и същата да бъде представена по делото, тъй като не се
касае за находящ се у страната документ.
Делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва
да бъде съобщен изготвеният от съда
проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е
възможно да бъде решен чрез медиация или
друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Воден от горното и на основание чл.140,
вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото:
заверени ксерокопия на Присъда №211 от 23.11.2015г. по НОХД № 2317 по описа за
НАЗНАЧАВА съдебно-психологична
експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши
необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Х.С.К.. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице
в размер на 100 лева, който да се внесе от ищеца в тридневен срок от
съобщението по набирателната сметка на Старозагорския районен съд.
НАЗНАЧАВА
съдебно-медицинска експертиза с вещо лице стоматолог, която след като се
запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде отговор
на въпросите, поставени в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Л.С.Д.-П..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лева, който да
се внесе от ищеца в тридневен срок от съобщението по набирателната сметка на
Старозагорския районен съд.
ДАВА
възможност на ищеца да води за разпит двама свидетели в съдебно заседание.
ДОПУСКА в
качеството на свидетели лицата Т.М.Т., П.Т.И. и П.Й.Й..
ИЗИСКВА
ЗА ПРИЛАГАНЕ към делото НОХД№2317/12015г. по описа на Старозагорския районен
съд.
ОТХВЪРЛЯ
искането за задължаване на ищеца да направи секторна рентгенова снимка
/рентгенография/ на първи горен десен зъб №11 и същата да бъде представена по
делото.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 18.09.2018 г. от 10,40 ч., за която дата да се призоват страните,
свидетелят П.Й.Й. на посочения в
отговора на исковата молба адрес – гр......, и вещите лица след внасяне на
определения депозит за възнаграждението им. Допуснатите свидетели Т.М.Т.и П.Т.И.
ще се водят от ответника.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за
доклад по делото, както следва:
Производството по настоящото дело е образувано по искова
молба на Й.П.Й. против И.Д.С.. Ищецът твърди в исковата си молба, че пострадал
от престъпление, извършено от ответника, непълнолетен към датата на деянието - 18.10.2014г.
На 18.10.2014г. в гр.Чирпан, като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението
на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, ответникът И.Д.С. причинил
на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в избИ.е на първи горен десен
зъб № 11, без който се затруднявало дъвченето и говореното, разклащане на 12,
13, 21, 22, и 23 зъби, което наложило тяхното шиниране, силен оток и
кръвонасядане на горния венец. За извършеното от подсъдимия И.Д.С. престъпление
по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК било образувано
наказателно производство, което завършило с влязла в законна сила от
09.12.2015г. присъда по НОХД № 2317/2015г. по описа на СтРС. Подсъдимият бил
наказан с налагане на наказание „Пробация" със съответните пробационни
мерки. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда
на наказателния съд била задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Установеният от съда механизъм
на извършване на деянието бил словесен конфликт между група лица, след като
ищецът тръгнал да се прибира към дома си, а ответникът го последвал, като го
настигнал и блъснал с ръце в гърба. Ищецът загубил равновесие и паднал на
земята. Докато ищецът бил на земята, ответникът му нанесъл един удар с юмрук в
устата, от който удар бил избит предният зъб, разклатени съседните на него и
шурнала кръв от горния венец. След намесата на трето лице побоят бил
преустановен. Според медикобиологичния признак на нанесените телесни повреди
избиването на зъба, без който се затруднява нормалната им функция, била
установена средна телесна повреда, останалите травми - разклащането на
съседните зъби и отока и кръвонасядането на горния венец били с характер на
леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. В случая ответникът,
макар и непълнолетен, осъществил физическо нападение над ищеца, с когото до
инцидента не е имал каквито и да било отношения и конфликт. Твърди, че
ответникът демонстрирал особено висока степен на агресия, арогантност и особена
дързост. Твърди още, че по време на инцидента изпитал силен страх за живота си.
Изненадата и уплахата у него били големи, тъй като с нищо не бил провокирал
агресивното поведение на ответника. Застигнат бил в гръб и нямал възможност да
се защити. Нещо повече, въпреки че на мястото на инцидента имало други лица,
ответникът не прекратил нападателното си поведение, а се наложило друго лице да
го блъсне, за да преустанови побоя. Агресията на ответника дотолкова
ескалирала, че той въпреки намесата на други лица, продължил да удря ищеца.Това
засилило страха и чувството за безпомощност у него. Той изпитал силен страх за
живота си. Нанесените от ответника удари в лицето, причинили на ищеца избиване
на първи горен десен зъб №11, без който се затруднява дъвченето и говореното,
разклащане на 12, 13, 21, 22, и 23 зъби, което наложило тяхното шиниране, силен
оток и кръвонасядане на горния венец. Дълго време след инцидента изпитвал силно
главоболие, не можел да се храни, да говори и да изпълнява ежедневните си задължения.
Изпитвал срам от загрозяването на лицето си. По повод на инцидента дълго време
имал проблеми със съня - трудно заспивал, сънувал кошмари. Често си спомнял за
инцидента, който предизвикал у него чувство на непосредствена опасност за
живота му, унижение и чувство за малоценност. Не можел спокойно да се разхожда
по улиците и избягвал мястото на инцидента, тъй като се страхувал да не бъде
нападнат отново. В резултат на инцидента изживял силен шок, емоционален
дискомфорт и стрес. Ниската възраст допълнително довела до особености в начина
на емоционалното негативно изживяване на инцидента. Най-трудно на ищеца било да
приеме, че нямало възможност зъбите да бъдат напълно възстановени чрез
поставяне на постоянен зъб до навършването на 18 годишна възраст, тъй като дотогава
организмът растял и не била окончателно оформена челюстта, поради което
медицинските интервенции не биха били успешни и трябвало да търпи дотогава
физическия дискомфорт, непрекъснатите посещения на зъболекар и интервенциите.
Счита, че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД - причинена вреда,
противоправно поведение на ответника, причинна връзка между причинените му
неимуществени вреди и противоправното поведение на ответника и вина, поради
което е налице неговата процесуална пасивна легитимация по предявеният иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД, вр.чл.52 от ЗЗД, за определяне от съда на едно
справедливо по размер обезщетение, което да репарира претърпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в изживените болки и страдания от
гореописания инцидент. Моли съда да постанови решение, с което да осъди И.Д.С. да му заплати сумата от 10000
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди болки и страдания, изразяващи се в избиване на
първи горен десен зъб № 11, без който се затруднява дъвченето и говореното,
разклащане на 12, 13, 21, 22, и 23 зъби, което наложило тяхното шиниране, силен
оток и кръвонасядане на горния венец и изживян силен емоционален стрес в
резултат на непозволено увреждане от 18.10.2014г., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането 18.10.2014г., до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски и
възнаграждението за един адвокат. По
делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който счита, че така
предявеният иск е допустим,
но оспорва неговия размер. В исковата молба била посочена
постановена Присъда № 211 / 23.11.2015 г. по НОХД № 2317/2015 г. по описа на
Районен съд - гр. Стара Загора, с която бил признат за виновен по отношение на
извършено от него престъпно деяние причинило средна телесна повреда, изразяващо
се в избиване на първи горен десен зъб, без който се затруднява дъвченето и
говоренето. Следвало да се отбележи, че към момента на настъпване на инцидента
бил непълнолетен. Бил признал вината си и съдебното следствие се провело по
реда на чл.371, т.2 от НПК — съкратено съдебно следствие, което обстоятелство
ограничило пълното и всестранно изследване на фактическата обстановка и
мотивите за извършване на престъпното деяние от негова страна, както и
поведението на самия пострадал. Ищецът по настоящата искова молба имал
пререкания с лицето П.Т.И.. Тези пререкания били пренесени на улицата, където
ищецът заедно с П.Т.И. и Т.М.Т.около 21:00 часа се сбили, като по данни на Т.М.Т., Й.Й. посегнал пръв към П.И., след което П.И. нанесъл два-три
удара на Й.Й., един от които в лицето, а след това и Т.Т. нанесъл удар в тялото
на пострадалия. Вследствие на нанесения удар в лицето от носа на пострадалия
започнало да тече кръв и боят приключил. Заявява, че в тази свада, а и изобщо
на това място, не бил присъствал. Съдейки по данните от свидетелските
показания, достигнал до заключение, че ищецът не е бил пасивен в създалата се
ситуация, напротив провокирал е, и е отговарял на отправени към него
провокации. Счита, че това поведение на ищеца трябвало да бъде отчетено, за да
се създаде ясна представа за развитието на ситуацията и отношението на Й.Й. към
нея. Побоят, състоял се по-рано на 18.10.2014 г., в гр. Чирпан, до стълбичките
на ж.к. „Младост" между П.и Й. също бил изиграл ключова роля в поведението
и съзнанието на ищеца. Счита, че този първи инцидент и побой също повлиял на
психиката на тогава все още петнадесетгодишното момче, а понастоящем пълнолетен
ищец, и че същият се сливал с другия спомен, побоя между Й. и Иван, като и той
за него играел роля за дискомфорта, който сега изпитвал. Счита, че за тази
ситуация не носел никаква отговорност, той не бил присъствал на този инцидент и
не е участвал в този първи по ред побой. За да се достигне до инцидента, бил провокиран, чрез нанасяне на словесни обиди, на
които инициатор отново бил ищецът Й.П.Й.. Ответникът бил
пристигнал с П.И. до училище „Асен II", като до този момент нямал конфликт
с ищеца, нито бил афектиран от него по някакъв начин. Ответникът и П.И. нямали
намерение да влизат в никакви пререкания, като не са очаквали, че там до
училището ще заварят Й.Й.. Срещайки се там с ищеца, възникнал отново спор между
Й. и П., където вече бил намесен и ответникът. Той пръв получил обиди от страна
на Й.Й., като за ищеца това вече бил втори пореден конфликт за деня, и то в
рамките на няколко часа. Счита, че може би, поради факта, че ищецът е бил
афектиран, е отправил обиди към него и го е намесил в провокациите си. Сочи, че
през въпросния ден през
От изложените в исковата молба обстоятелства се
налага изводът, че искът следва да бъде
квалифициран като такъв по чл.45 от ЗЗД, във връзка с чл.52 ЗЗД, тъй като
посочените разпоредби уреждат отговорността за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане. Фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща
следните елементи: деяние, противоправност на деянието, причинна връзка, вреди
и вина. Тъй като в случая е налице влязла в сила присъда на наказателния съд
същата е задължителна за гражданския съд относно авторството на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, съгласно разпоредбата на
чл.300 от ГПК. С оглед на това ищецът следва да докаже единствено наличието на
вреди и причинната връзка. Ответникът
следва да докаже възраженията си за съпричиняване на резултата от ищеца и за
частично погасяване на задължението чрез плащане.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация или друг способ
за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е
редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в
срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Да
се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба заедно с приложенията.
Да се връчи на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: