Р Е Ш Е Н И Е
№ 260008 / 8.4.2022г. град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Секретар
……………………МАРИЯНА ТАСЕВА..........................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….ДОБРЕВ ……….…………
Гражданско дело номер......862...по описа за............2020…...............година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3, п. к. 1527,
представлявано от И.Ц.К.и Я.Б.Я, в качеството им на управители, чрез
пълномощника- юрисконсулт И. К.Т., с адрес: ***, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 240, ал.1 и ал. 2 , чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД за установяване на
вземанията по издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на:
1500 лв. главница; 262, 92 лева договорна лихва за периода от 24 декември 2018
г. до 21 август 2019 г. ; 93, 22 лева лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница от 25 декември 2018 г. - датата на допускане на забава на
погасителна вноска до датата на подаване на заявлението - 19 юни 2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми срещу ответника М.И.Д. с ЕГН **********,***
и настоящ адрес:*** ***.
Претендира се ответника да бъде осъден да заплати
направените съдебни разноски и направените разноски в исковото производство на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Исковете са за
установяване на вземанията по издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК №282 / 14. 07. 2020 г. която е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК
Към исковата молба са представени писмени
доказателства.
Съдът е проверил исковата молба и е намерил, че същата
е редовна и допустима за разглеждане, съобразно разпоредбите на чл. 129 и чл. 130
от ГПК, след което е изпратил препис от нея ведно с приложенията и на ответника,
който не е бил открит на посочените адреси, както не е открит работодател, чрез
когото да се извърши съответното връчване. На ответника е назначен особен представител на
разноски на ищеца, на който съдът е изпратил исковата молба и приложенията към нея по реда на
чл. 131 и сл. от ГПК, на който е указал да даде писмен отговор в
едномесечен срок, като е указал задължителното съдържание на отговора по чл.
131, ал. 2 от ГПК и последиците от неподаването на отговора по чл. 133 от ГПК.
В същия едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК особения представител на
ответника е подал писмен отговор по така предявения иск, като не е оспорил
исковите претенции, счита искът за доказан по
основание и размер.
В съдебно заседание ищецът не се явява, като преди
заседанието е подал нарочна писмена молба с която желае делото да бъде
разгледано в негово отсъствие, поддържа
исковата молба, няма възражения по проекто доклада, желае да бъдат приети като
доказателства представените с исковата молба, желае в случай, че се счете от
съда, че исковата претенция не са доказани по размер да бъде допусната съдебно
икономическа експертиза с конкретни задачи.
В съдебно заседание се явява назначеният особен
представител на ответника, който посочва, че неправилно ищцовата страна е
приела направеното от нея изявление в отговора на исковата молба, като
признание на иска и желае съдът да не се произнася по реда на чл. 237 от ГПК, а
да бъде назначена и изслушано заключението на съдебно счетоводна експертиза.
С оглед становищата на страните съдът е допуснал и
назначил съдебно счетоводна експертиза. В указания срок вещото лице по същата е
представило писмено заключение, което съдът счита за обективно, безпристрастно
и изчерпателно, поради което и го цени и приема.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Установява
се от приложеното ч. гр. д. № 20202130100505 / 2020 г. по описа на Карнобатски
районен съд, че по подадено заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 282 / 14. 07. 2020 г. , с която е разпоредено длъжникът М.И.Д. с
ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** *** да заплати на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3, п. к. 1527,
представлявано от Я.Б.Я- управител и пълномощника- юрисконсулт И. К.Т.,
с адрес: *** парично вземане в размер на 1500 лв. главница; 262, 92 лева
договорна лихва за периода от 24. 12. 2018 г. до 21. 08. 2019 г. ; 93, 22 лева
лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница от 25.12. 2018 г.
до 19. 06. 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Съдът
е изпратил съобщения до известните му настоящ и постоянен адрес, като е
установено, че длъжника не живее на посочените адреси, където са били залепени
уведомления, не е бил открит и актуален работодател, чрез който да се връчи
искането, поради което заповедният съд е приел, че заповедта за изпълнение е
връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и е указал на заявителят, че
може да предяви иск срещу длъжника за
установяване на вземането си в едномесечен срок.
В
законовия месечен срок пред КбРС е представено доказателство за предявения иск
и е образувано настоящото производство.
От
приложените към исковата молба и приети като доказателство по делото Договор за
паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № 5486245- 24. 11. 2018 г. се установява, че на
24. 11. 2018 г. е сключен договор за паричен заем между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********
и ответника М.И.Д. ЕГН **********, по силата на
който на ответника в качеството и на заемател е отпусната сумата в размер на
1500 лева, за срок от девет месеца, като същата се е задължила да върне
заемната сума на заемодателя на 9 броя вноски с определени дати с договора,
като всички вноски са с размер 264, 18 лева, в които са включени част от
дължимата главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Посочено е фиксиран
годишен процент на заема 40,30 % и ГПР 49, 46 % . С подписването на договора, ответника М.И.Д. удостоверява, че е получила
от Заемодателя заемната сума от 1500 лева, като договорът има силата на
разписка за предадена, съответно получена сума. В чл. 8,
ал. 2 на Договора е посочено, че при забава
на плащанията на заемателя по договора
за предоставяне на заем, същият дължи законната лихва върху всеки ден забава.
Заемът
е бил усвоен на 24. 11. 2018 г. изцяло, като ответника Д. не е заплатила нито
една вноска по същия и е изпаднала в забава. Срокът на договора е изтекъл на
21. 08. 2019 г..
На
основание Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01. 12. 2016 г. и чл. 99 от ЗЗД, видно от Приложение
№ 1 към него, на 02
септември 2019 г. продавачът „Вива кредит" ООД, е прехвърлил
на купувача „Агенция за контрол
на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, своето вземане по
отношение на ответницата Д.. По делото се установява, че ищецът е приложил към
исковата си молба уведомлението, изходящо от цедента за извършената цесия,
както и самият договор за цесия от съдържанието на който е видно в т. 4. 5. ,
че купувачът ще изпраща за своя сметка писмени уведомления до длъжниците за
сключения договор за цесия, като с подписване на договора продавачът
упълномощава купувачът с правата за
уведомяване на длъжниците.
Предвид,
че ответника е следвало да изплати заема на 21. 08. 2019 г. последната падежна
дата на същия не е изпълнил задължението си по договора и е продължил виновно
да не изпълнява задължението си ищецът на 30. 06. 2020 г. е подал пред РС-
Бургас Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, и по същото е образувано ч. гр. д. № 2020212013332 от 01. 07. 2020 г. по описа на
РС- Бургас, което в последствие е изпратено по подсъдност на КбРС и е образувано ч. гр. д. № 20202130100505 /
2020 г. и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 282 / 14.
07. 2020 г., с която е разпоредено длъжникът М.И.Д. да заплати на ищеца в настоящото производство „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, конкретно посочени суми.
От
заключението по назначената съдебно счетоводна експертиза е видно, че понеже няма
извършени плащания за погасяване на кредита, посочените суми за главница в
размер на 1500, 00 лв. и на договорна лихва в размер на 262, 92 лв. са дължими
към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. От датата на
настъпване на забава на всяка вноска по кредита, първата от които е 25. 12. 2018г.
до 19. 06. 2020г. законната лихва върху размерът на главницата от 1500, 00лв е
173, 49лв.
От
така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Предявените
от ищеца установителни искове по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 от ЗЗД, чл. 86, във връзка с чл. 79 от ЗЗД са процесуално допустими. Налице е хипотезата
на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК предвид,
че заповедта за изпълнение на парично задължение № 282 / 14. 07. 2020 г., издадена
по ч. гр. д. № 20202130100505 / 2020 по описа на КбРС, е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на установителен иск. Исковата молба е подадена в
срока по чл. 422 от ГПК.
Разгледани
по същество, исковете са основателни, поради следните съображения:
Безспорно
се установява наличието на облигационно правоотношение между страните по
договор за паричен заем. Налице е подписан между същите писмен договор, чиято
автентичност не е оспорена. Паричната сума, предмет на договора, е усвоена от
кредитополучателя и нейния размер, както и размера на неплатените задължения не
се оспорват от ответника.
Към
момента на сключването на договора са спазени всички изисквания за формата и
съдържанието на същия. По силата на процесния договор за ответника е възникнало
задължението да върне предоставената му на заем парична сума, както и
уговорената договорна лихва, представляваща възнаграждението на заемодателя. Безспорно
се установява, че ответника Д. е неизпрана страна по договора, като по същия
договор не са били направени плащания от нейна страна.
По
делото е представен договор за цесия, по силата на който вземанията на Заемателят
спрямо ответника са прехвърлени на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД. Заема не е
обявяван за предсрочно изискуем и Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
подадено десет месеца след последната падежна дата по договора за заем.
По
делото от ищеца не са представени доказателства за уведомяване на ответника за
сключения договор за цесия, но към исковата молба, същия е направил изрично
искане уведомлението за цесия да бъде връчено на ответника заедно с преписа от
исковата молба и доказателствата. Същото е било връчено на особеният
представител на ответницата. Следва да се има предвид, че съгласно практиката
на ВКС (Решение № 3 / 16. 04. 2014 г. по т. д. № 1711 / 2013 г., II т. о. на
ВКС; Решение № 123 / 24. 06. 2009 г. по т. д. № 12 / 2009 г., ІІ т. о. на ВКС)
връчването на препис от исковата молба с приложено към нея надлежно уведомление
от цедента, в случая чрез пълномощник за цесията от 02. 09. 2019 г., съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава
да върне заетата сума. Договорът за заем е реален договор и предаването на
дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката - договорът се
смята сключен от момента на предаването на заемната сума. За да е налице
договор за заем между страните по делото, не е достатъчно заемодателят да
предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да се задължи да я
върне. Законът не изисква определена форма за сключването на договора, но в
процесния срлучай е налице писмен договор, който не е оспорен от ответника.Фактът,
че е сключен договор за заем, подлежи на пълно и главно доказване, което ищеца успя да направи, чрез представените писмени
доказателства. При така доказаното от ищеца задължението на заемодателя се
явява изпълнено, за което свидетелстват подписите на ответника в договора. Предвид това искът се явява основателен и
доказани в пълен размер, поради което следва да се уважи от съда, ведно с акцесорните такива за
заплащане на договорната лихва и лихва за забава, ведно със законовата лихва върху главницата от момента
на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на дължимите суми.
По отношение на разноските в
заповедното и в настоящото производство: От ищеца са претендирани направените
по делото разноски.
Предвид
уважаване на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, ответника дължи
на ищеца направените по делото разноски съобразно представения списък по чл. 80
от ГПК. С оглед разясненията, дадени по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18. 06. 2014г. по тълк. д. № 4 / 2013г., ОСГТК на ВКС, съобразно които съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение, съдът намира, че на ищецът следва
да се присъдят направените в заповедното производство разноски в размер на 73,35
лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и направените
разноски в исковото производство от 893, 39 лева, представляващи довнесена
държавна такса, внесен депозит за назначаване на особен представител, внесен
депозит за назначаване на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Поради изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД,
чл. 86, във връзка с чл. 79 от ЗЗД по отношение на М.И.Д. с ЕГН **********,***
и настоящ адрес:*** ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3, п. к. 1527, представлявано от И.Ц.К.и Я.Б.Я,
в качеството им на управители, чрез пълномощника- юрисконсулт И. К.Т., с
адрес: ***, сумата в размер на 1856, 14
/хиляда осемстотин петдесет и шест лева
и четиринадесет стотинки/ лв. от които: главница
1500 (хиляди и петстотин лева) лв. ; договорна лихва-262, 92 /двеста
шестдесет и два лева и деветдесет и две стотинки/ лв. за периода от 24. 12. 2018г. до
21. 08. 2019г.; обезщетение за забава-93, 22 /деветдесет и три лева
и двадесет и две три стотинки /лв. върху претендираната главница от 25. 12.
2018 г. до 19. 06. 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 30. 06. 2020 г. -датата на постъпването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в съда, по което
е издадена Заповед № 282 / 14. 07. 2020
г., по ч. гр. д. № 20202130100505 / 2020 по описа на КбРС за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.И.Д. с ЕГН **********,***
и настоящ адрес:*** да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3, п. к. 1527,
представлявано от И.Ц.К.и Я.Б.Я, в качеството им на управители, чрез
пълномощника- юрисконсулт И. К.Т., с адрес: *** направените по заповедното производство-ч. гр. д. № 20202130100505 /
2020 по описа на КбРС, разноски в размер на 73, 35 / седемдесет и три лева и
тридесет и пет стотинки/ лв..
ОСЪЖДА М.И.Д. с ЕГН **********,***
и настоящ адрес:*** да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3, п. к.
1527, представлявано от И.Ц.К.и Я.Б.Я, в качеството им на управители, чрез
пълномощника- юрисконсулт И. К.Т., с адрес: ***
направените по настоящото гр. д. № 862 / 2021 г. по описа на КбРС,
разноски в размер на 893, 39 лева /осемстотин деветдест и три лева и тридесет и
девет стотинки/ основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: