Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.11.2018 г.
СГС, VI-4 състав, в открито
съдебно заседание на пети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело № 2120/17 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от В.Д.С., с която е предявен срещу С. О.искове
с правно основание чл.95б, т.1 ЗАПСП. Твърди се от ищеца, че в качеството на
съавтор в творческия колектив, създал по колективен проект монументален
паметник „Централен пластичен паметник България 1300 години“, има право да
извършва правни действия по защита на неимуществени авторски права срещу всяко
лице, което накърнява авторските му права върху монумента. Сочи се от ищеца, че с решение N
842/18.12.2014 г. на СОС е постановено премахване на монумента
„1300 Г.Б.“, но този административен акт е нищожен, респ. незаконосъобразен,
защото има за предмет имот, който е държавна собственост и никога не е
прехвърлян в собственост на ответната община. Освен това имот, който е публична
собственост, не може да бъде предмет на разпоредително действие. Поддържа се,
че нормата на чл.21 ал.1, т.8 ЗМСМА не предвижда право за приемане на решение
за унищожаване на обект, публична собственост. Навежда се довод за допуснати
процесуални нарушения, тъй като не е спазена процедурата по чл.21 ал.1, т.23 ЗМСМА, както и че е налице злоупотреба с право, защото фактическото състояние
на паметника е поради поведението на ответника, който не го е поддържал.
Решението на СОС е прието от некомпетентен орган и при отсъствие на
предпоставките на ЗУТ, защото в процедурата по приемане не са спазени правата
на съавторите. Навеждат се доводи, че действията на ответника представляват
неправомерно ползване на обекта на авторско право. Навеждат се доводи, че
следва да се осъществи косвен съдебен контрол по отношение законосъобразността
на решението на СОС. Поддържа се, че действията по изпълнение на решението на
СОС също нарушават авторските права на ищеца. Иска се от ищеца да се установи,
че действията по сезиране, свикване и провеждане на заседанието на СОС, на което
е прието решението от 18.12.2014 г., по изготвяне на техническо задание и възлагане на експертиза за строително-
демонтажни работи, действията по приемане на заключение на техническа експертиза
на „УАСГ ЦНИП“ ЕООД и сключване на договор за фактическо премахване нарушават
авторското му право.
Ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва иска с
възражението, че по отношение решението на СОС не може да се осъществи в
настоящето производство косвен съдебен контрол, защото ищецът е бил участник в
производство по АПК по обжалване на адм.акт пред съда. Освен това ответникът е
собственик на архитектурно-художествения синтез „1300 Г.Б.“, който не е част от
НДК, а е част от Площад България и е обект на общинската инфраструктура на
София. С решението на СОС е извършено не действие по разпореждане, а действие
по управление. Премахването на монумента представлява фактическо действие и не
води до смяна на собствеността, а общинският съвет разполага с компетентност да
приема решения по управление. Сочи се, че са спазени процедурните изисквания на
чл.21 ал.1, т.8 ЗМСМА. Поддържа се, че вещното право има предимство пред
авторското право, поради което на основание чл.15 ал.2 ЗАПСП ищецът няма право да се противопостави на действията на
ответника по преместване на монумента, защото са спазени законовите изисквания,
тъй като е направена констатация за наличие на опасна конструкция.
Представени са бележки на арх.Р., арх.Агура и арх. Б. по изпълнението на
Централен паметник „ 1300 Г.Б.“ – скулптор В.С..
Представен е Протокол обр.16 по правилника за капиталното строителство,
с който е въведен в експлоатация подобект „Централен пластичен паметник
България 1300 години“ от обект „Синтез на архитектурните и пластичните изкуства“.
Представени са актове за публична общинска собственост N
870/23.10.2001 г. и N 1599/12.12.2012 г., в които се сочи, че УПИ I, кв.369, е публична общинска собственост, а
във втория акт е отразено, че в имота са изграден „Пластичен паметник 1300
години“.
Представена е покана на председателя на СОС за свикване на заседание за
18.12.2014 г. с дневен ред, в който е включен обсъждане на доклад вх.N СО -9300-413/10.12.2014
г. относно премахване на
художествените и скулптурни елементи от архитектурно-художествен синтез
„1300-та Г.Б.“ и тяхното реанжиране.
Представено
е решение N 842/18.12.2014 г. на
СОС, с което е решено да се извърши демонтаж и преместване на художествените
скулптурни елементи от архитектурно-художествен синтез „1300-та години Българя“
и тяхното реанжиране; предаване на скулптурните пластики за временно съхранение
и предприемане на действия за постоянно експониране на скулптурните пластики.
Представен е протокол по чл.196 ЗУТ от 21.12.2015 г., с който комисия на
дирекция „общински строителен контрол“ е
предложила на директора на дирекцията да издаде заповед по чл.195 ал.5 ЗУТ, с
която да се задължи СО да демонтира и премести художествените скулптурни
елементи от архитектурно-художествения синтез „1300-та Г.Б.“; да премахне
конструкцията на монумента „1300-та Г.Б.“.
Представена е заповед N РД-20-86/30.12.2015 г. на СО, директор на дирекция „общински строителен
контрол“, с която е одобрен констативен протокол от 21.12.2015 г. по чл.196
ал.1 ЗУТ и на основание чл.195 ал.5, предл.2-ро, вр. с чл.196 ал.3, ал.5, ал.6
и ал.7 ЗУТ е наредено да се демонтира и преместят художествените скулптурни
елементи от архитектурно-художествения синтез „1300 Г.Б.“.
Представена е техническа експертиза от м.07.2016 г. относно „премахване
на паметник „1300 Г.Б.“.
Представен
е договор, с който СО е възложил на „С.“ ЕООД да извърши цялостен демонтаж и
преместване на художествените скулптурни елементи на архитектурно-художествен
синтез „1300-та Г.Б.“.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно
основание чл. 95б, т.1 ЗАПСП.
Монументът "Централен
пластичен паметник България 1300 години“ представлява синтезиран резултат на няколко изкуства и попада в приложното поле на нормата на пар.2, т. 9 от ДР на
ЗАПСП, която дава дефиниция на
визирания в нормата на чл.3 ал.1, т.6 обект - "произведение на архитектурата". Процесното
произведение е създадено при действието на ЗАП /отм./, което обстоятелство не е
спорно, а и се установява от представения Протокол обр.16 по правилника за
капиталното строителство. ЗАПСП е материален закон, а нормата на чл.2 ЗАПСП
предвижда, че авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката
възниква за автора със създаването на произведението. Следователно авторски права по действащия
закон могат да възникнат, когато „произведението“ е създадено след неговото влизане
в сила.
Според
нормата на чл.2 ЗАП /отм./ предмет на авторското право може да бъде всяко
произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа
дейност и е издадено или изразено в каквато и да е обективна форма. Тъй като процесното произведение е създадено при действието на ЗАП
/отм./, съдът приема, че то има качеството на предмет на авторско право, а неговите автори са притежатели на авторското
право.
От
страна на ответника е направено извънсъдебно признание на факта, че ищецът е
бил член на творческия колектив, който е създал проекта на монумента – писмо N СО А 17-121762-780/19.06.2017
г., поради което съдът приема,
че в полза на ищеца и на останалите членове на творчески колектив са възникнали
авторски права върху обект по чл.2 ЗАП /отм./.
По делото не са представени доказателства за персоналния
състав на творческия колектив, спечелил конкурса за създаване на процесния
монумент, но следва да се спомене, че ответникът не оспорва авторството на
ищеца върху монументалните пластики, които са неразделна част от цялата
композиция, от което произтича извода, че ищецът има качеството на съавтор,
допринесъл със своята творческа дейност за създаването на произведението като
цялостна архитектурна композиция, представляваща сложен синтез на архитектурата
с другите изкуства.
Освен
това към момента на създаване на процесното произведение не е била в сила
нормата на чл.12 ал.2 ЗАПСП, поради което няма основание на ищеца да се
противопоставя възражение, че не е участвал в проекта.
Нормата
на чл.11 ал.1 ЗАП /отм./ предвижда, че авторското право върху произведение, създадено
от двама или повече автори, принадлежи неделимо на всички съавтори,
независимо от това дали колективното произведение представлява неделимо цяло
или се състои от части, които запазват самостоятелното си значение. В този случай авторското право върху процесното произведение на изкуството /архитектура/ принадлежи
неделимо на ищеца и другите
членове на творческия колектив.
Възникналите
в полза на ищеца и на другите съавтори авторски права върху процесното
произведение са запазени при действието на ЗАПСП – пар.6 ал.2 от прех.закл.
разпоредби, а според нормата на пар.6
ал.1 от прех.и закл.разпоредби на ЗАПСП този закон се прилага и за произведенията,
изпълненията, звукозаписите, радио- и телевизионните програми, създадени или
осъществени преди влизането му в сила, ако не са изтекли предвидените
срокове на закрила.
Като краен извод процесният монумент е закрилян обект по
действащия ЗАПСП – чл.3 ал.1, т.6, вр. с пар.6 ал.1 прех.и закл.разпоредби на
ЗАПСП, а авторските права са придобити общо от всички съавтори, сред които и
ищецът, и са запазенни на основание пар.6 ал.2 от прех.закл. разпоредби на
ЗАПСП.
Авторското
право принадлежи неделимо на всички съавтори, но наличието от материалноправна
страна на неделимо съавторство върху процесното произведение не обуславя
наличието от процесуална страна на необходимо задължително другарство, при
което искът за установяване на нарушение да е необходимо да се предяви от
всички съавтори. Искът за защита на авторско
право може да се предяви от всеки един от съавторите срещу всяко трето лице, което по твърдения извършва противоправни въздействия по отношение на произведението. В решение № 51 от 29.07.2011 г. по т.д. № 387/2010 г., Т. К., І Т.
О. на ВКС е прието, че иск за обезщетение между
съавтори е недопустим, но случаят не е такъв, защото искът е насочен от
съавтора срещу трето лице.
С решение
N 842/18.12.2014 г. на СОС
е решено да се извърши демонтаж и преместване на художествените скулптурни
елементи от архитектурно-художествен синтез „1300-та години Българя“ и тяхното
реанжиране; предаване на скулптурните пластики за временно съхранение и
предприемане на действия за постоянно експониране на скулптурните пластики. Това решение има качеството на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК, който рефлектира върху
правната сфера на ищеца. Въздействието в правната сфера на ищеца се изразява в
това, че решението засяга фактическото състояние на архитектурното
произведение, върху което ищецът като съавтор притежава авторски права. В този
смисъл съдът приема, че правната сфера на ищеца е засегната от административния
акт, поради което ищецът има право да повдига възражения за нищожност, респ.
незаконосъобразност.
Обстоятелството,
че с влязло в сила определение на административен съд – София-град по адм.дело N 399/2015
г. е оставена без разглеждане
жалбата на ищеца срещу решението на СОС не заличава компетентността на
гражданския съд по чл.17 ал.2 ГПК да извърши косвен съдебен контрол. Да се
приеме, че и в настоящето производство ищецът не може да релевира доводи за
нищожност, респ. незаконосъобразност, срещу решението на СОС, означава ищецът да
се лиши от каквато и да е защита срещу действието на административния акт,
който урежда фактическото състояние на процесното произведение, върху което
ищецът в качеството на съавтор притежава авторско право. Това обаче е в
противоречие с принципа за общата правораздавателна власт на съда, която
включва и проверката за законосъобразност на индивидуалните административни
актове.
Тъй
като жалбата на ищеца е оставена без разглеждане, съдебно производство по
чл.145 АПК не е проведено с негово участие и не е постановено решение по чл.177 АПК, което да обвързва ищеца относно законосъобразността на индивидуалния
административен акт. При тези факти съдът намира, че по реда на „косвения
съдебен контрол“ – чл.17 ал.2 ГПК, следва да се проверят повдигнатите от ищеца
възражения срещу административния акт.
По
делото са представени актове за публична общинска собственост N
870/23.10.2001 г. и N 1599/12.12.2012 г., в които се сочи, че УПИ I, кв.369, е публична общинска собственост, а
във втория акт изрично е отразено, че в имота е изградено процесното
архитектурно произведение - „Пластичен паметник 1300 години“, което е обект на
авторско право. Удостоверителната сила на тези документи не е оборена, поради
което съдът приема за вярно отразеното в тях досежно обема, характера на
правото на собственост и неговия титуляр. Следва да се спомене, че за
придобиване на собствеността от ответната О.не е необходимо да се представят
доказателства за придобивна сделка с конститутивно /правопораждащо/ действие,
защото собствеността е преминала в имуществото на общината по силата на закона
- пар.7 ал.1, т.6 ЗМСМА. Деактуването на имота, който е бил държавен, няма
никакво отношение и не е предпоставка за преминаване на собствеността в полза
на общината.
Ответната О.е собственик на монумента и на
имота, в който е изграден, поради което общинският съвет разполага с
правомощието да приема решения за придобиване, управление и разпореждане. В този случай следва да се отчита и
забраната по чл.7 ал.2 ЗОС да се отчуждават и прехвърлят имоти и вещи – публична собственост в собственост на трети лица.
Процесното решение на СОС не предвижда промяна в правото на собственост
върху процесното произведение и не е основание за сключване на последваща
сделка с вещноправно действие, която като краен резултат да води до придобиване
на правото на собственост от трето лице. Не е налице отчуждаване по смисъла на
чл.7 ал.2 ЗОС, защото решението не е елемент от фактически състав, който да
води като крайна последица до придобиване на правото на собственост от трето
лице.
Решението
за демонтаж и за премахване на монумента от мястото, на което е изграден и се е
намирал в продължение на години, представлява действие по управление на
общинско имущество, касаещо неговото фактическото състояние и начин и място на
ползване. То е прието от орган, разполагащ с материална компетентност да приеме
решение по управление, произтичаща от нормата на чл.21 ал.1, т.8 ЗМСМА. Доколкото
в закона е предвидена изрична забрана за извършване на действия, които водят до
придобиване на собствеността от трето лице върху публична собственост, процесното
решение по управление - за демонтаж и премахване на произведението от мястото,
където се е намирало, не е в разрез със законова забрана.
Повдигнатите
от ищеца възражения за нищожност и незаконосъобразност са неоснователни, защото
се опират на доводи за извършено разпореждане с вещ, която е публична
собственост, но в случая не е налице разпоредително действие, респ. не е налице
акт, с който да се подготвя промяна в собствеността и придобиването от трето
лице на собственост върху произведението. Неоснователни са и възраженията за
нарушения на Наредба за именуване и преименуване на общински обекти и за
паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на СО, защото тази
Наредба е неприложима в случая.
Не
са допуснати и процесуални нарушение по чл.21 ал.1, т.23 ЗМСМА, която е
неприложима.
При тези факти съдът приема, че процесното решение на СОС е валиден и
законосъобразен индивидуален административен акт.
В
случая правото на собственост върху произведението принадлежи на лице –
ответника, който не е носител на авторско право, но ответникът в качеството на собственик разполага на
основание чл.15 ал.2 ЗАПСП с правомощието да го разруши,
преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с
действащите разпоредби, на което авторът не може да се противопостави. Тази норма не е отменена с решение на Конституционен съд,
поради което съдът е длъжен да се съобрази с нейното действие. Следва да се
спомене, че според чл.150 ал.2 Конституцията, когато установят несъответствие между
закона и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният
административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в
Конституционния съд, а според нормата на чл.14 ал.3 ЗНА, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на
нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат
по-високия по степен акт. Систематичното
тълкуване на тези норми налага извода, че настоящият съд не може да проверява
довода за противоконституционност. Но следва да се спомене, че освен
предвидената в нормата на чл.54 ал.3 от Конституцията закрила на авторското
право, публичната собственост е изрично регламентирана в Конституцията, защото
според чл.140 общината
има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната
общност.
Не е налице и
противоречие с нормите на чл.17, т.1 и 2 от Хартата за основните права в ЕС,
доколкото не ищецът е собственик на монумента, а неговите авторски права по
чл.15 ал.1 ЗАПСП върху произведението не се отричат и засягат.
Ответникът
в качеството на притежател на правото на собственост върху
архитектурното произведение има право на избор и преценка дали да продължава да го държи в имота си или да го демонтира, да съхранява неговите
елементи и да ги постави на друго място. Конкуренцията между правата на
собственика и правата на автора на произведението е решена с нормата на чл.15
ал.2 ЗАПСП - в полза на собственика. Авторът е длъжен да търпи действията на
собственика по разрушаване, преустроявае, надстрояване или пристрояване, от което следва извода, че ищецът не може да
се противопостави на демонтажа на монумента и преместването на неговите
елементи за съхранение на друго място.
Авторското право на ищеца е абсолютно и с
него следва да се съобразяват всички, но това право не включва претенция на
автора спрямо собственика на произведението за фактическото положение на произведението на точно
определено място. Собственикът има право да го демонтира и да определи
мястото за съхранение на неговите елементи, респ. да определи новото място, на
което да се премести композицията в цялост.
Всички останали действия, посочени от ищеца - по изготвяне на техническо
задание и възлагане на експертиза за
строително- демонтажни работи, действията по приемане на заключение на
техническа експертиза на „УАСГ ЦНИП“ ЕООД, по сключване на договор за възлагане
на демонтажа са свързани с валидното и законосъобразно решение на СОС и произтичат
от него, поради което не нарушават авторските права на ищеца. Това са действия,
подготвящи изпълнението на решението на СОС за фактическото демонтиране и
преместване на елементите на посочено от собственика място за съхраняване.
По
отношение на довода на ищеца за незаконосъобразност на заповед N РД 20-86/30.12.2015 г., с която е наредено да се премахне на основание чл.195 ЗУТ
процесният паметник - с молбата от 06.03.2018 г. се иска да се осъществи косвен
съдебен контрол и по отношение на тази заповед. В обстоятелствената част на
исковата молба обаче ищецът е повдигнал фактически твърдения, че авторските му
права са засегнати от решение на СОС N 842/18.12.2014 г. и от действията по изпълнението на това решение. Заповед
N РД 20-86/30.12.2015 г., с която е наредено на
основание чл.195 ЗУТ премахване, няма никаква връзка с процесното решение, нито
с действията по изпълнението му. Тази заповед e ирелевантна за законосъобразността на
процесното решение, както и на действията по неговото изпълнение, а въвеждането
й от ищеца с молбата от 06.03.2018 г. е
некоректно.
С оглед на изложеното съдът намира, че
предявените искове следва да бъдат отхвърлени. В полза на ответника следва да
се присъдят съд.разноски за адв.възнаграждение, което на основание чл.78 ал.5 ГПК следва да се намали до размера от 3000 лв.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от В.Д.С. *** с правно основание чл.95б ал.1, т.1 ЗАПСП, с които се
иска да се установи, че С. О.е нарушила авторските права на В.Д.С. върху Монумент "Централен
пластичен паметник България 1300 години“ чрез
действията
по сезиране, свикване и провеждане на заседание на СОС, на което е прието
решение N 842/18.12.2014 г. за демонтаж и преместване на художествените скулптурни елементи от
архитектурно-художествен синтез „1300-та години Българя“;
действията в изпълнение на решение N 842/18.12.2014 г. на СОС по изготвяне на техническо задание и възлагане на конструктивна
експертиза за строително-монтажни работи на архитектурно-художествен синтез
„1300-та Г.Б.“ от 03.06.2016 г. и по приемане на изготвена от „УАСГ ЦНИП“ ЕООД техническа
експертиза от м.07.2016 г. относно : премахване на паметник „1300 Г.Б.“, парк
НДК;
действията по сключване на договор от 28.06.2017
г. между С. О.и „С.“ ЕООД за възлагане цялостен демонтаж и преместване на
художествените скулптурни елементи на архитектурно-художествен синтез „1300-та Г.Б.“.
ОСЪЖДА В.Д.С. ЕГН **********,***, да заплати
на С. Община, гр.София, ул.“*********, съд.разноски от 3000 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: