Р Е Ш Е Н И Е
№ 251/13.4.2020г.
гр. Пазарджик
Административен съд Пазарджик, VІ
състав, в открито заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и
двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
с участието на секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдията Юрукова административно дело №
933, по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл.
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Ригел 63“ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Септември, ул. „Сараньово“ № 1,
представлявано от управител Гергана Симова С., чрез адвокат Б., срещу
Ревизионен акт(РА)№ Р-16001318007317-091-001/10.05.2019 г., в частта, потвърдена
от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр. Пловдив
при ЦУ на НАП с Решение № 434/22.07.2019г. В жалбата се представят
съображения за неправилност и незаконосъобразност на ревизионния акт в
обжалваната част. Моли се да бъде отменен ревизионния акт. Ангажират се
доказателства и искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. В
съдебно заседание жалбата е поддържана от адвокат Б., който представя и писмена
защита. Претендира направените по делото разноски съгласно представен списък.
Ответникът - Директор
на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, се представлява
от валидно упълномощен процесуален представители - юрк. К., който оспорва
жалбата, предлага да съда да я отхвърли като неоснователна по изложени
съображения. Представя се административната преписка. Иска се прилагане на чл.
161, ал. 3 от ДОПК, при уважаване на жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, счита за изяснено следното:
Началото на
ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001318007317-020-001/29.11.2018 г., изменена със Заповеди №
Р-16001318007317-020-002/29.01.2019 г., №
Р-16001317007317-020-003/26.02.2019г., № Р-16001318007317-020-004/27.03.2019 г.
с обхват на ревизията от 01.01.2016 г. – 31.10.2018 г. по ЗДДС и от 01.01.2016г.
до 31.12.2017г. по ЗКПО.
Съставен е ревизионен
доклад № Р-16001318007317-092-001/22.04.2019г. от ръководител ревизия и старши
инспектор по приходите. Констатирани са обстоятелства за корекция на
декларираните от ревизираното лице „Ригел 63“ЕООД данни. Извършена е насреща
проверка на доставчика „Инертни материали ПЗ“ЕООД, в резултат на която е
установено, че не са представени доказателства за реални доставки на стоки и
услуги по фактури, издадени от “Чепинска кариера“ЕООД през 2016г. Органите по
приходите са счели, че не са налице категорични доказателства, че са извършени
доставки и не признават правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на
22 546, 40 лева за „Ригел 63“ЕООД по фактури, издадени от „Инертни
материали ПЗ“ЕООД, както следва: Непризнато право на приспадане на данъчен
кредит за месец октомври 2016г. в размер на 6762, 40 лева; непризнато право на
приспадане на данъчен кредит за месец ноември 2016г. в размер на 15 784
лева. Според ревизиращия екип не са налице основания за начисляване на данък.
Представени са подробни основания.
Ревизионният доклад е
връчен на „Ригел 63“ЕООД, срещу който не е постъпило възражение в
законоустановения срок и не са приложени допълнителни доказателства. Издаден е
Ревизионен акт №
Р-16001318007317-091-001/10.05.2019 г. от Албена Дончева –
началник на сектор, възложил ревизията, и Т. К. – главен инспектор по приходите
– ръководител на ревизията. Мотивите изцяло препращат към ревизионния доклад. Ревизиращият
екип е установил, че няма данни за реално извършени доставки между „Ригел 63“ЕООД
и „Инертни материали ПЗ“ЕООД, както и възникнало данъчно събитие по смисъла на
чл. 25 от ЗДДС, водещо до изискуемост на данъка, респективно до възникване на
право на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
На това основание и на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не се признава приспадане на
данъчен кредит общо в размер на 22 564, 40 лв. и лихва в размер на 5 498,68
лева по фактури :
1. фактура
№ 55/31.10.2016г. предмет „строителни материали“ ДО – 33812 и ДК – 6762,4;
2. 2.фактура
№ 58/30.11.2016г. предмет„пясък“ ДО – 17 400 и ДК – 3480;
3. фактура
№ 59/30.11.2016г. предмет „баластра“ ДО – 30 240 и ДК – 6048;
4. фактура № 60/30.11.2016г. предмет „трошен
камък“ ДО – 31 280 и ДК – 6256;
Мотивите за всички
фактури са, че няма представени доказателства – товарителници, пътни листове,
кантарни бележки по фактури, издадени от 2016г. на „Ригел 63“ЕООД, като
даденото обяснение от „Инертни материали ПЗ“ЕООД, че закупените стоки са
транспортирани от „Чепинска кариера“ЕООД. В хода на извършената ревизия на
доставчика „Инертни материали ПЗ“ЕООД/ревизионният акт и други документи от
това ревизионно производство са приложени към настоящата ревизия/, органите по
приходите не са признали правото на приспадане на данъчен кредит на това
дружество за периода май 2015г.-декември 2016г. от доставчика „Чепинска
кариера“ЕООД. От изискваните за представяне документи от доставчика „Инертни
материали ПЗ“ЕООД - доказателства за осъществени доставки на стоки и услуги по
фактури, издадени от „Чепинска кариера“ЕООД - не са представени документи за осъществен
транспорт на стоките, няма регистрационни талони на собствени МПС, договори за
наети МПС, товарителни пътни листове, договори за назначени шофьори и други
документи, доказващи транспортирането и предаването на фактурираните от
„Чепинска кариера“ЕООД на „Инертни материали“ЕООД стоки и услуги през 2016г.
С ревизионния акт са
установени задължения по ЗКПО в общ размер на 11 273, 20 лева и лихва
2 411, 41 лева. РА е връчен на 17.05.2019г.
Срещу Ревизионния акт №
16001318007317-091-001/10.05.2019 г. и
установените с него задължения по ЗКПО и непризнат данъчен кредит е подадена
жалба пред директор Дирекция ОДОПО Пловдив от „Ригел 63“ЕООД с вх. №
10966/29.05.2019г. По установеното данъчно задължение по ЗКПО 2016г. е оспорен
преобразуваният финансов резултат със сумата от 57 804,40 лева. Моли се
решаващия орган за отменително решение във всички изброени пунктове.
С решение № 434/22.07.2019г.
Директор на Дирекция ОДОП е разгледал депозираната жалба на „Ригел 63“ЕООД
срещу ревизионния акт, в обжалваната част. Счел е, че констатациите за
непризнат данъчен кредит в общ размер на 22 564, 40 лв. и лихва в размер на
5 498,68 лева на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по 4 бр. фактури,
издадени от „Инертни материали“ЕООД, са правилни, мотивирани и законосъобразни.
По ЗКПО е счел, че не са налице предпоставките по чл. 26, т. 2 от ЗПКО,
респективно е отменил допълнително установения корпоративен данък за 2016г. и
прилежащите лихви.
Решението е връчено на
дружеството на 24.07.2019г. в 15:23ч. по електронен път, за което е налице
Удостоверение за извършено връчване по електронен път. Жалбата на дружеството е
депозирана по пощата на 07.08.2019г., видно от пощенското клеймо и фискален бон
за пощенска услуга. Доказателства са представени от решаващия орган и от
жалбоподателя.
По делото е допусната
съдебно-счетоводна експертиза по уважено доказателствено искане на оспорващия „Ригел
63“ЕООД.
Видно от изводите на
експерт-счетоводителя 4-те броя спорни фактури, по които не е признат ДК, са
отчетени счетоводно при жалбоподателя. Отразени са плащанията по тях,
включително и начисления ДДС.
Вещото лице посочва, че
към процесните фактури са съставени приемо-предавателни протоколи за приемане
на материалите, в които са описани дата и доставени количества стока.
Транспортът е извършен от „М и В Транс“ЕООД, за сметка на Чепинска кариера. При
доставчика „Инертни материали ПЗ“ЕООД стока баластра няма към 10.10.2016г. На
31.10.2016г. е закупено 1527т. с фактура № 2128 от доставчик „Чепинска кариера“ЕООД.
Същото количество е продадено на „Ригел 63“ЕООД с фактура № 55/31.10.2016г.
Стока „пясък“ към 01.10.2016г. е с начално салдо няма. На 30.11.2016г. е
закупен пясък 1160т. с фактура № 2155 от доставчик „Чепинска кариера“ЕООД.
Същото количество 1160т. е закупено с фактура № 58/30.11.2016г. Салдо по
партида към 31.12.2016г. няма. Стока „трошен камък“-начално салдо няма по
партидата. На 30.11.2016г. е закупен „трошен камък“ 1360т. с фактура № 2156 от
доставчик „Чепинска кариера“ЕООД. Същото количество е изписано с фактура №
60/30.11.2016г. на „Ригел 63“ЕООД. Салдо по партида „трошен камък“ към
31.12.2016г. няма. На 30.11.2012г. с фактура № 2155 е закупена „баластра“
1890кг. от доставчик „Чепинска кариера“ЕООД. Тя е продадена с фактура №
59/30.11.2016г. на „Ригел 63“ЕООД – 1890кг.
Вещото лице е извършило
съпоставка и е обвързало данните по приемо-предавателните протоколи между
„Ригел 63“ЕООД и „Инертни материали ПЗ“ЕООД, с данните от извършения транспорт,
по товарителници и пътни листове, издадени от превозвача „М и В Транс“ЕООД.
Вещото лице е дало
данни за последваща реализация на закупените количества материали по процесните
фактури от страна на жалбоподателя и е начислен ДДС по последващи доставки, към
„Консорциум ВиК Монтаж Септември“ ДЗЗД, които изпълняват договори към Община
Септември.
По делото се установява,
че към всяка фактура, по която не е признат данъчен кредит, са представени
съпътстващи документи – приемо-предавателни протоколи между „Ригел 63“ЕООД и „Инертни
материали ПЗ“ЕООД.
От община Септември са
изискани документи за приемане и въвеждане в експлоатация на обекти
„Реконструкция на главен водопровод по бул. България“ и Реконструкция на
водната мрежа на града. От страна на жалбоподателя се преставиха
приемо-предавателните протоколи за последваща реализация на материалите по
спорните фактури, които са послужили при изготвяне на съдебно-счетоводната
експертиза, както и аналитичен регистър, фаткури и приемо-предаветелни
прокотоли.
При сравнение на спорните за процеса фактури,
товарителници, пътни листове, приемо-предавателни протоколи и обследваното в т.
3 от заключението на вещото лице, съдът устатовява, че е налице съответствие
между количеството по фактури и приемо-предавателния протокол между „Ригел
63“ЕООД и „Инертни материали ПЗ“ЕООД, от една страна, и количеството по
товарителниците, издадени от „М и В Транс“ЕООД от друга страна. Видовете и
количествата на строителните материали по товарителници съвпадат с тези по
приемо-предавателните протоколи.
Административен съд Пазарджик, като
взе предвид констатациите в обжалваната част на ревизионен акт и доклад,
становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след
изчерпване на фазата на административния контрол. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно чл. 160, ал. 2
от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния
акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при
издаването му.
Съдът счита, че
обжалваният ревизионен акт, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.
118, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга
на определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл.
120 от ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е
определен размерът на обжалваните задължения. По административната преписка е
приложен ревизионен доклад и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК,
Ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт и в този смисъл може
да се приеме, че мотивите на ревизионния доклад са и мотиви на ревизионния акт.
С оглед преценката за
материалната законосъобразност на ревизионния акт, следва да бъде установено
дали е обоснован отказът на ревизиращия орган за признаване правото на данъчен
кредит по отношение на процесните, посочени по-горе фактури, с аргумент за
липсата на реалност на осъществените доставки и липса на доставка по смисъла на
чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради непредставянето на документи, удостоверяващи
осъществен транспорт на стоките от страна на „Инертни материали ПЗ“ЕООД към
„Ригел 63“ЕООД, както и от доставчика на „Инертни материали ПЗ“ЕООД – „Чепинска
кариера“ЕООД – регистрационни талони на МПС, Договори за наети МПС,
товарителници, пътни листове, договори за назначени шофьори и други транспортни
документи. На това основание - ревизиращият орган е направил извод, че не
възниква правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят оспорва материалната законосъобразност на този извод, като
посочва, че доставките по 4 броя фактури са реално осъществени.
Съгласно
националния данъчен закон и постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл.
167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното
упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване
преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки
и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С –
285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде
отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на
стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от
получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното
решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да
упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз
основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие
с правилата за доказване, установени в националното право.
Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото
на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане
данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от
ЗДДС,
към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази
изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното
събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост,
респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на
чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО /фактическото предаване на стоката/, а при
доставката на услуги – към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/.
В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по
действително осъществена доставка на услуги/стоки.
По делото се установи,
че услугите, фактурирани с процесните 4 броя фактури, с издател „Инертни
материали ПЗ“ ЕООД, плащанията по тях и начисления ДДС са осчетоводени правилно
при жалбоподателя, в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството.
Към издадените от „Инертни материали ПЗ“ ЕООД фактури, са приложени
приемо-предавателни протоколи, в които е пояснено видът на материалите,
стойност. Същевременно в експертизата се обобщава информация за осчетоводени
приходи от продажба на същите материали. Последваща реализация по процесните
фактури от страна на жалбоподателя също се доказва от издадени коректно
фактури, приемопредавателни протоколи, товарителници и е начислен ДДС по
последващи доставки, включително и изпълнени договори към община Септември.
Според обследваното от
вещото лице е налице съответствие между съпоставените количествата на строителните материали по спорните четири
фактури, и тези по товарителниците и по приемо-предавателните протоколи при
последваща реализация.
Ревизиращият орган е
мотивирал изводите си за липса на осъществени облагаеми доставки с факта, че
доставчикът не може да докаже по безспорен начин реална доставка при издаването
на процесните фактури, невъзможността да бъде установена необходимата
техническа, материална и трудова/кадрова обезпеченост за извършване на
доставките.
За липса/съществуване
на реална доставка следва да бъдат преценени фактите и обстоятелствата по време
на ревизията, като се приложат логическите правила към обективно съществуващите
факти.
Предметът по 4 броя фактури
са „строителни материали“,„пясък“, „баластра“, „трошен камък“. Към всяка една
от фактурите са представени приемо-предавателни протоколи, които обективират
приемане на материалите, като обща стойност.
Така изписан предметът на материалите, за които са издадени процесните
фактури, е в изискуемите норми, ясен е и
според съда отговаря на изискванията на чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Фактурите
съдържат информация, както за целите на приспадането, така и за целите на контрола.
В хода на ревизията е
установено, че през 2016г. не са признати правата по данъчен кредит на
„Чепинска кариера“ЕООД, която е доставчик на „Инертни материали ПЗ“ЕООД, който
пък е доставчик по спорните фактури на настоящия жалбоподател „Ригел 63“ЕООД.
Обстоятелството, че
доставчикът на доставчика не представя удостоверения за собствени или наети
МПС, пътни листове на микробуса, и договор за наети шофьори, не е достатъчно,
за да се приеме, че материалите не са доставени на „Ригел 63“ ЕООД, противно на
доводите на касатора.(така подобно в Решение № 9300/18.06.2019г. по адм.д. №
3185/2019г на ВАС; Решение № 1972/06.02.2020г. по адм.д. №9455/2019)
Съдът намира, че при
така установените факти ответникът е достигнал до погрешни и необосновани
изводи за липса на реално получени доставки по фактурите, издадени от
доставчика на жалбоподателя. Аргументите му по отношение на всяка една от
процесните фактури са аналогични. Като законово основание се посочва чл. 68,
ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, а като фактическо основание –
липсата на данни и доказателства от страна на доставчика, относно
действителността на доставките по издаваните фактури, поради липсата на
необходимата, техническа, материална и трудова обезпеченост за извършване на
доставките и непредставянето на първични счетоводни документи.
При анализа на правните
норми, регулиращи правото на данъчен кредит, следва извод, че правото на
приспадане на данъчен кредит е налице винаги по отношение на всяка доставка, за
която са налице условията на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 от ЗДДС и липсват ограниченията
на чл. 70 ЗДДС, ако това право е упражнено съобразно реда на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 68, ал. 1,
т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има
право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него
стоки или услуги по облагаема доставка. Когато стоките и услугите се използват
за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, същото има
право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано
по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Ограниченията на
правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1
- т. 6 от ЗДДС.
В процесния случай,
органите по приходите приемат, че не е налице реална доставка по смисъла на чл.
6 и чл. 9 от ЗДДС.
От събраните по делото
доказателства в хода на административното и съдебното производство, съдът
установи, че тези изводи на ревизиращите органи, се основават на неправилен
анализ на установените при ревизията факти. Законът не задължава получателя на стока
от вида на процесните, какъвто е жалбоподателят, да съхранява
количестено-стойностни сметки и разходни норми за стоки, материали, труд,
транспорт, извършени от доставчика, както и данни дали са извършени от лица,
заети по трудово правоотношение или от подизпълнители на доставчика. Не може да
бъде вменена във вина на жалбоподателя, липсата на съпровождащи пътни
документи, касаещи доставчика.
В тази връзка,
настоящият състав съобразява обстоятелството, че облагането с ДДС не може да
представлява санкция за технически и документални пропуски и спорове между
доставчика и получателя на услугата. От доказателствата по делото не може
категорично да се направи извод за намерение за увреждане на интересите на
обществото или на другата страна по сделката. Следователно не се касае за
злоупотреба с право, тъй като не са установени данни, които могат да бъдат
отнесени както към субективния, така и към обективния елемент на това деяние.
Също така от данните в
ревизионния акт не може да се приеме, че по отношение на никоя от процесните
фактури са налице данни, които да сочат на измама по смисъла на правото на ЕС в
областта на косвеното данъчно облагане. Доставчикът е потвърдил издаването на
фактурите с включването им в дневниците си за продажби. Съгласно относимата
практика /Решение по дело С-18 от 13.02.2014 г. / националният съдия следва да
съобрази всички фактически обстоятелства и въз основа на тях да изгради
заключението си за реалност на доставките, като се уточнява, че „обстоятелството,
че доставената стока не била действително предадена от посочения във фактурите
доставчик или от негов подизпълнител, по-специално, тъй като последните не
разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната
услуга не били оправдани в счетоводната им документация или се оказало, че
някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица,
само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане. Тоест
по ревизионната преписка категорично не са установени данни за данъчна измама
или злоупотреба с право, а следователно не са установени и основания по т. 1 от
диспозитива решение по дело С-18/13, за да бъде отказано правото на приспадане
на данъка на жалбоподателя. /Решение № 6047 от 26.05.2015 г. по адм.д. № 8024
от 2014 г. на ВАС, Първо отделение/.
Освен това, както СЕС
сочи в практиката си /Решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и
Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11/,
добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не
следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения
или недобросъвестност на неговия доставчик. Непредставянето на доказателства
за обезпеченост за изпълнение на
доставката от страна на преките доставчици, при наличието на данни за безспорно
изпълнени доставки, не следва да лишава ревизираното дружество от
предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС
по издадената фактура.
Настоящият съдебен състав
счита, че от събраните по делото доказателства не може да се установят
обективни данни за недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на
доставката. Следва да се налице доказателства за това, че данъчнозадължено лице
е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на
приспадане, е част от данъчна измама, извършена от прекия му доставчик или от
неговия подизпълнител, каквито доказателства в случая липсват. В унисон с
посочената съдебна практика на СЕС, следва да се посочи, че органът по
приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да
извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да
прави. С решението постановено по съединени дела С-80/11 и С-142/11, СЕС е
приел, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и
член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно
общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган
отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка
върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за
предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги
или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз
основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е
трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е
част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг
стопански субект нагоре по веригата на доставки.
Съдът
счита, че е налице доказаност на предаването на съответното количество стоки от
прекия доставчик на получателя „Инертни материали ПЗ“ЕООД към „Ригел 63“ЕООД.
Същите са и последващо реализирани, по изпълнение на сключени договори с община
Септември, приложени към делото.
За
доставеното количество стоки по четирите фактури са представени
приемо-предавателни протоколи, товарителници, последващи сделки, за които също
се представят приемо-предавателни протоколи. Съдът цени приложените без
оспорване от данъчната администрация товарителници на „М и Б Транс“ЕООД, пътни
листове и товарителници на „Риел 63“ЕООД, приемо-предавателните протоколи.
Съобразно отразеното количество по приемо-предавателните протоколи, фактурите, товарителниците
и възприемайки заключението по ССчЕ съдът счита, че видът и количеството на
материалите съвпадат с тези по процесните фактури от 10.2016г. и 11.2016г.,
поради което незаконосъобразно на РЛ е отказан данъчен кредит по тях.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, жалбата за основателна и като такава ще следва да бъде уважена, а
ревизионният акт в оспорената част ще следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от жалбоподателя, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му
заплати сторените по делото разноски в размер на 1400 лева, от които 50 лева –
държавна такса, 350 лева – за вещо лице и 1000 лева – адвокатски хонорар. Съдът
счита, че възражението на административен
орган относно прекомерността на адвокатското възнаграждение и искането му
относно приложението на чл.
161, ал. 3 от ДОПК, са неоснователни. Адвокатският хонорар в размер на
1000 лева е съобразен с Наредба №
1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с
оглед материалния интерес. Представянето на писмените доказателства, въз основа на
които е изготвена приетата по делото ССЕ не обосновава автоматично приложението
на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Представените от жалбоподателя
доказателства, които са обсъдени в ССЕ, не са нови по смисъл на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Те изхождат от негови
доставчици. За тях са налице данни от извършените насрещни проверки у
доставчиците, както и установяват факти, известни още при извършване на
ревизията.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001318007317-091-001/10.05.2019
г., в частта, потвърдена с Решение № 434/22.07.2019г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която не
се признава приспадане на данъчен кредит общо в размер на 22 564, 40 лв. и
лихва в размер на 5 498,68 лева.
ОСЪЖДА Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив да заплати на Ригел 63“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Септември, ул. „Сараньово“ № 1, представлявано от управител Г.
С. С.,
направените по делото разноски в размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните,
че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ № 12493 от 08.10.2020 г. по адм. дело № 6277/ 2020 г. на ВАС-
Първо отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
251/13.04.2020 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по адм.дело №
933/2019 г.
Решението не подлежи на обжалване.