№ 12873
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110153204 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. П. Х., ЕГН
**********, с адрес ., чрез пълномощника си адв. П. П., със съдебен адрес .., против ..,
БУЛСТАТ .., с адрес .., представлявана от главния прокурор- Б.С., с която са предявени
обективно съединени искове за сумата от 25000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по НОХД №
3349/2016 г. по описа на Специализиран наказателен съд, образувано въз основа на
обвинителен акт по ДП № ЗМ 64/2014 по описа на СДВР, пр. пр. 56/2014 г. по описа на
Специализираната прокуратура, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
присъдата до окончателното й изплащане, сумата от 1350 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяваща се в невъзможността ищецът да полага труд поради
наложена мярка „Задържане под стража“ за периода от 12.06.2014 г. до датата на внасяне на
паричната гаранция, сумата от 837,11 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи
от законна лихва върху сумата от 1500 лв., внесена като парична гаранция, и сумата от 1000
лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
по НЧД № 1173/2014 г. по описа на Специализиран наказателен съд, 5-и състав, ведно със
законната лихва от 19.09.2014 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 12.06.2014 г. е бил задържан неправомерно за 24 часа в 9-то
РПУ-СДВР въз основа на Заповед за задържане на лице, рег. № 176, на основание чл. 63,
ал.1, т.1 ЗМВР. С Постановление за привличане на обвиняем от 13.06.2014 г. по ДП № ЗМ
64/2014 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 56/2014 г. по описа на Специализираната
прокуратура, ищецът бил привлечен като обвиняем за извършдени две престъпления- по чл.
321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 2, вр. ал. 2 НК и по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 НК. Сочи се,
че с постановление от същата дата ищецът бил задържан под стража за срок от 48 часа за
довеждането му пред съда. Твърди се, че с Определение о 15.06.2014 г., постановено по НЧД
№ 756/2014 г. по описа на Специализирания наказателен съд , 6-и състав, спрямо ищеца
била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърдена впоследствие от
Апелативния специализиран наказателен съд по ВНЧД № 106/2014 г. по описа на
Апелативния специализиран наказателен съд, IV състав. След това на 19.09.2014 г. мярката
за неотклонение била изменена в по-лека, а именно в „Парична гаранция“ в размер на 1500
1
лв. с Определение на Специализирания наказателен съд, 5-и състав, постановено по НЧД №
1173/2014 г.
На 13.04.2016 г. ищецът отновно бил привлечен като обвиняем за извършени
престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 2, вр. ал. 2 НК и по чл. 354а, ал. 1, пр.
4, алт. 1 НК. Било образувано НОХД № 3349/2016 г. по описа на Специализирания
наказателен съд, 8-ми състав, което след сключване на споразумение от 13.07.2017 г. с част
от подсъдимите, продължило по отношение на ищеца и други лица пред 14-и състав на
съда. С Присъда № 48 от 12.10.2018 г., постановена по НОХД № 3349/2016 г. по описа на
Специализирания наказателен съд, ищецът бил признат за невиновен и оправдан по така
повдигнатите обвинения.
След протест от Специализираната прокуратура било образувано ВНОХД №
547/2018 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, 4-и състав, като били
проведени общо 5 съдебни заседания, в резултат на което била потвърдената присъдата на
първоинстанционния съд с Решение № 201957 на 20.01.2020 г. Решението е влязло в сила на
04.02.2020 г. поради липса на протест. Поддържа, че воденото наказателно производство
продължило почти 5 години, през който период ищецът изживял множество негативни
емоционални преживявания, душевни болки и страдания от неоснователно повдигнатите
обвинения, унижения, притеснения, психически тормоз, персистирало състояние на
тревожност и несигурност, безсъние, изпитване на страх от изхода на делото, неудобство,
стрес, депресия, дискомфорт от промененото отношение на приятелите и близките на ищеца
към него, ограничение на социалните контакти на ищеца и семейството му. Посочва, че в
хода на наказателното производство ищецът бил задържан под стража в продължение на три
месеца и половина, през което време било ограничено правото му на свободно придвижване
и невъзможност лицето да упражнява труд като управител и едноличен собственик на ...
Била ограничена възможността ищецът да полага грижи за семейството си- съпруга и две
малолетни деца. Твърди, че задържането му станало повод за отлив на клиенти от
притежавания от него магазин и спад на търговската му дейност. Поддържа, че общо били
проведени около 25 съдебни заседания, явяването на които било причинило изключителен
дискомфорт и на ищеца, който ги е преживявал тежко. Посочва, че повдигнатите обвинения
за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, ал. 7 НК причинило висока степен
на стрес у ищеца и психичното му състояние, като също така и накърнило дойстойнството
му и личната му сфера. С повдигането на обвиненията на ищеца и семейството му били
причинени неимущественио вреди, сред които и накърняването на доброто име, негативно
засягане на честта и достойнството му, създаване и поддържане на чувство за несигурност в
продължение на 6 години, страх от незаконно осъждане и попадане в затвора. Поддържа се,
че посочените неимуществени вреди били в пряка причинна връзка с незаконно
повдигнатото и поддържано обвинение. По отношение на претенциите му за имуществени
вреди ищецът посочва, че вследствие на задържането не е могъл да полага трудова дейност,
с оглед което моли за обезщетение в размер на пропуснат доход в размер на минималната
работна месечна заплата за периода от 12.06.2014 г. до датата на внасяне на паричната
гаранция. Претендира и законна лихва върху сумата от 1500 лв., представляваща внесената
парична гаранция в досъдебното производство.
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Моли за събирането на гласни
доказателства – разпит на трима свидетели при режим на довеждане за установяване на
претъпените неимуществени вреди. На последно място, М. Х. моли да бъде изискано и
приложено по настоящето дело наказателно общ характер дело № 3349 по описа за 2016 г. на
СпНС, както и частно наказателно дело № 756 по описа за 2014 г. и частно наказателно дело
№ 1173 по описа за 2014 г. на същия съд.
В открито съдебно заседание, проведено на 14.11.2023 г., ищецът се явява лично, като
оспорва отговора на исковата молба. Моли да не бъдат приети като доказателство по делото
представените от ответника справки от СДВР и НСлС, доколкото същите касаели
криминална регистрация. Моли да не се приема и електронната справка за съдимост,
2
доколкото деянието, за което ищецът е бил осъден да плати глоба, било извършено през 1998
г. и е настъпила реабилитация по право.
В открито съдебно заседание от 12.12.2023 г. ищецът, чрез процесуален представител
адв. П., прави искане да се изиска справка от ТД на НАП-София за размера на
осигурителния доход на ищеца за месец май, 2014 г.
В открито съдебно заседание от 13.02.2024 г. ищецът, чрез процесуален представител
адв. П., поддържа исковата молба и представя списък по чл. 80 ГПК. По отношение
възражението за погасителна давност излага, че за периода на обявеното извънредно
положение не е текла погасителна давност.
В указания от съда срок ищецът, чрез процесуалния си представител, е депозирал
писмени бележки по делото. Моли за уважаване на исковете. Счита същите за доказани.
Сочи, че видно от представената справка-данни за осигуряването на ищеца за месец май,
2014 г., същият се е осигурявал върху съмата от 420 лв., като не претендира по-висок размер
от минималната работна заплата, доколкото не разполага с доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът .. представя писмен отговор, с който оспорва
предявените срещу искове по основание и размер. Ответникът не оспорва обстоятелството,
че срещу ищеца е водено наказателно производство, привлечен е като обвиняем и срещу
него е внесен обвинителен акт в съда. Сочи, обаче, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е в прекомерно завишен размер, тъй като ищецът не е претърпял
морални вреди, чието репапиране да възлиза на сумата от 25000 лв. Твърди се в отговора, че
продължителността на наказателното производство не може да се вмени в отговорност на ..,
тъй като в съдебната фаза на наказателното производство същата не зависи от ответника, а
от други органи. В тази връзка се навеждат твърдения, че производството е водено срещу
няколко лица, част от които са сключили споразумение с прокуратура, което са
допълнителни причина за продължителността му. По повод на възраженията за интензитета
на претърпените неимуществени вреди ответникът навежда твърдения, че ищецът е осъждан
с влязла в сила присъда и е криминално регистриран. С отговора се оспорват като изцяло
неоснователни исковете за репариране на имуществени вреди като недоказани. Ответникът
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на акцесорната претенция
за заплащане на мораторна лихва. Представителят на .. се противопоставя на исканията на
ищеца за изискване и прилагане по настоящето дело на частно наказателно дело № 756 по
описа за 2014 г. и частно наказателно дело № 1173 по описа за 2014 г. на Специализирания
наказателен съд, както и на искането за събиране на гласни доказателства, тъй като не са
индивидуализирани свидетелите с имена и адреси. Не възразява по искането за изискване и
прилагане на наказателно общ характер дело № 3349 по описа за 2016 г. на СпНС.
С отговора са представени писмени доказателства, които ответникът моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото.
В открито съдебно заседание, проведено на 14.11.2023 г., ответникът поддържа
отговора на исковата молба и приложените към него писмени доказателства. Моли да бъде
изискана справка от НАП дали в периода от 12.06.2024 г. до 24.09.2014 г. е имало действащи
трудови договори с работодател ...
В открито съдебно заседание, проведено на 13.02.2024 г., ответникът поддържа
отговора на исковата молба и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца. Счита, че искането за имуществени вреди не следва да се уважава
за сумата над 420 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция ищцовата страна следва да установи при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства- на ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване
3
на престъпление; ищецът да е бил оправдан по повдигнатото обвинение с влязъл в сила
съдебен акт; ищецът да е претърпял вреди; да е налице причинно-следствена връзка между
незаконното обвинение и вредите.
С доклада по делото, обявен за окончателен в открито съдебно заседание от
14.11.2023 г., са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства- с постановление за привличане на обвиняем от 13.06.2014 г. по ДП
№ ЗМ 64/2014 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 56/2014 г. по описа на Специализираната
прокуратура, ищецът бил привлечен като обвиняем за извършени две престъпления- по чл.
321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 2, вр. ал. 2 НК и по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 НК и с
постановление от същата дата ищецът бил задържан под стража за срок от 48 часа; с
определение от 15.06.2014 г., постановено по НЧД № 756/2014 г. по описа на
Специализирания наказателен съд, 6-и състав, спрямо ищеца била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“, потвърдена впоследствие от Апелативния
специализиран наказателен съд по ВНЧД № 106/2014 г. по описа на Апелативния
специализиран наказателен съд, IV състав; на 19.09.2014 г. мярката за неотклонение е
изменена в по-лека, а именно в „Парична гаранция“ в размер на 1500 лв. с определение на
Специализирания наказателен съд, 5-и състав, постановено по НЧД № 1173/2014 г.; на
13.04.2016 г. ищецът отново е привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл.
321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 2, вр. ал. 2 НК и по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, ал. 1 НК; по
внесен обвинителен акт е образувано НОХД № 3349/2016 г. по описа на Специализирания
наказателен съд, 8-ми състав, приключило присъда № 48 от 12.10.2018 г., с която М. Х. е
признат за невиновен и оправдан по така повдигнатите обвинения; присъдата на
първоинстанционния съд е потвърдена от въззивната инстанция с решение № 201957 на
20.01.2020 г., влязло в сила на 04.02.2020 г.
От това се налага изводът, че първият елемент от фактическия състав на
отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е налице. Предвид обстоятелството че по така
повдигнатото и поддържано обвинение е постановена влязла в сила присъда, с която ищецът
е бил оправдан, същото следва да се прецени за незаконно и противоправно.
По настоящото производство са събрани гласни доказателствени средства – чрез
разпита на свидетеля В.И.И.. Съдът кредитира последните с оглед разпоредбата на чл. 172
ГПК, като счита същите за вътрешно непротиворечиви и в съответствие със събрания
доказателствен материал. От същите се установява, че свидетелят живее на семейни начала с
ищеца от 16 години, като последният бил задържан на 12.06.2014 г. в присъствието на
децата му в магазина за хранителни стоки, в който работи и развива търговска дейност.
Установява се, че психическото състояние на ищеца се е влошило, изпитвал е притеснение за
децата си и за изхода на делото, станал е затворен, родителите му са се отдръпнали от него.
Установява се, че ищецът е бил задържан под стража за период от 3 месеца, като след
излизането му от ареста е започнал да има здравословни проблеми, изразяващи се в рефлукс
и проблем със жлъчката. Сочи, че ищецът бил освободен от ареста на 24.09.2014 г. срещу
парична гаранция в размер на 1500 лв., платени с негови средства.
По иска за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди /ЗОДОВ/ на обезщетяване подлежат всички имуществени и неимуществени вреди,
които са в пряка причинна връзка от увреждането при осъществяване на фактическите
състави на чл. 1 и 2 от закона, които се определят от съда по „справедливост“, като
понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД /Закона за задължението и договорите/
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи факти и обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
Съгласно т. ІІ от Постановление на Пленума на Върховния съд на Р България №4 от
23.12.1968 г. такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални
4
страдания, осакатявания, загрозявания и други. Трайна и последователна е установената
съдебна практика по въпроса относно това, какво може да претендира като обезщетение
лице, незаконно обвинено в извършване на престъпление, като се предвижда, че когато
предмет на обезщетение по чл. 2 ЗОДОВ са обичайните неимуществени вреди от незаконно
наказателно преследване, не е необходимо същите да бъдат описани подробно в исковата
молба, като в тези случаи не са нужни формални, външни доказателства за установяването
на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат на наказателното
преследване, а когато се претендират вреди над обичайните, които са обусловени от
конкретни специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно
да ги докаже. Като обичайни неимуществени вреди практиката е квалифицирала
нравствените, емоционалните и психически терзания на личността, накърнената чест,
достойнство, добро име в обществото. Като нормално състояние на нещата практиката
приема, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което впоследствие е постановена оправдателна присъда, изпитва
неудобства, чувство на унизеност, притеснение и несигурност, изпитване на неприятни
чувства, усещания и преживявания, доколкото са накърнени моралните и нравствени
ценности у личността, както и социалното му общуване. Затова в тези случаи размерът на
обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в
източник на неоснователно обогатяване на пострадалия (решение № 165 от 16.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№288/ 2015г., ІІІ г.о.; решение №480 от 23.04. 2013г. на ВКС по гр.д.№85/2012г.,
ІV г.о./
Установена е и трайна съдебна практика, според която обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост при отчитане на броя на деянията, за
които наказателното преследване е било предприето, като някои от релевантните за
определяне размера на обезщетението обстоятелства са продължителността на
наказателното преследване (разследването в досъдебната фаза), личността на увредения,
включително притежавания от него авторитет в бизнеса и в обществото, настъпилите
промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са
се отразили на репутацията на лицето, всички негативни отражения в резултат на воденото
наказателно производство, включително върху душевното и здравословно състояние на
лицето извън неизбежно следващите се по човешка презумпция вреди, свързани със страх от
неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния,
обществения и професионален живот (Решение №192 от 27.06.2012г. на ВКС по гр.д.
№1571/2011, ІІІ г.о. Пак според утвърдената практика на ВКС на РБ, размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди се определя на първо място от вида и характера на
упражнената процесуална принуда-колко и какви процесуални действия са извършени с
участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време,
проведено ли е ефективно разследване в разумен срок, като не е в тежест на пострадалия да
докаже отделните си негативни изживявания, а е достатъчно да бъдат доказани
увреждащите действия и бездействия на . като се приема в тези случаи, че искът е установен
по основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе
заключение на вещо лице, както и че размерът на обезщетението се определя според вида и
тежестта причинените телесни и психични увреждания и че това са фактите и
обстоятелствата, имащи пряко значение за размера на предявения иск-продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства,
стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно-
медицинска прогноза за неговото развитие (решение № 18 от 20.02.2014 г. на ВКС по гр.д.
№2721/2013г., ІV г.о.). Следва да се отчете прякото значение, което продължителността има
конкретно върху претендираната вреда с оглед нейното естество. Съдебната практика
приема още, че липсата на конкретно извършвани следствени действия-за определен период
от време в рамките на висящото наказателно производство, само по себе си не е
обстоятелство, изключващо причиняването на вреди доколкото фактът, който е достатъчен за
да инициира, че лицето е претърпяло вреди, рефлектиращи върху неговите чест и
достойнство, е незаконното обвинение, а не конкретно предприетите в хода му процесуално-
5
следствени действия. Посочено е още, че видът и броя на последните са от значение, но се
отчитат от съда при цялостната му преценка за определяне на крайния размер на дължимото
обезщетение, като не е в тежест ищецът да доказва отделните си негативни изживявания,
тъй като наличието им се презюмира от повдигане на незаконно обвинение и през целия
период на висящност на наказателното производство, и че неспазването на разумния срок на
продължителност на разследването винаги увеличава вредните последици, като степента на
увеличение е въпрос на преценка от страна на съда, с оглед конкретно установените по
делото факти и обстоятелства (Решение №150 от 21.06.2016г. на ВКС по гр.д.№1177/ 2016г.,
ІІІ г.о.).
Съдебната практика приема още за нормално обстоятелството, наказателното
преследване да се е отразило негативно на психиката и на личния живот на пострадалия.
Фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че обвиняемият е претърпял
вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство и е безспорно, че за периода на
наказателното преследване ищецът има отрицателни изживявания от незаконното обвинение
- то ограничава възможностите му да води обичайния си начин на живот и му се отразява
емоционално негативно (решение №427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр.д. №27382009г., ІІІ
г.о). Съдебната практика еднозначно приема, че за определянето на обичайните вреди е
приложим общовалидния обществен критерий за справедливост, отразяващ общите
схващания за даден етап от общественото развитие като по-тежките по характер и степен на
увреждания се обезщетяват с по-големи по размер обезщетения. Посочено е, че
неимуществените вреди от незаконно обвинение обхващат не само отрицателните
психически преживявания на увредения, но и обективното по своя характер лишаване от
блага и ценности, към които всяка една личност се стреми. Справедливостта като законов
критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва освен тяхната
общовалидна значимост за всяко човешко същество, така и конкретните факти, свързани със
стойността, която те са имали за личността на увредения, като причинените вреди се
определят в съответствие с конкретно установените факти и че е налице връзка между
стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на
обезщетението.
Според т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. гр. д. №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, пряка и
непосредствена последица от увреждането като обезщетението за неимуществени вреди се
дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено
престъпление и претърпените вреди.. Съдебната практика приема още, че при определяне
размера на вредите, съдът следва да вземе под внимание всички обстоятелства, които ги
обуславят (решение № 621 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр.д. №1927/2009 г., ІV г.о.), че
точният паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху
физическата цялост и здраве на пострадалото лице е във всеки отделен случай конкретно, а
не по общи критерии; че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди се
дължат именно поради необходимостта пострадалия да бъде компенсиран в най-пълна
степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи; че обезщетението се
определя от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики- характер и продължителността и степента на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение, като принципът на справедливост включва в
най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие
при съобразяване на всички доказателства от значение за реално претърпените от
увреденото лице морални вреди (болки и страдания).
Въз основа на така изложените и установени от съдебната практика и доктрина
параметри относими към определяне обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост на лицето, спрямо което е било повдигнато незаконно обвинение за
извършване на престъпление, за което е оправдан съдът счита следното:
Принципно досъдебното производство /ДП/, се образува при наличие на
предвидените в НПК предпоставки-чл.207 ал.1 от НПК-законен повод и наличие на
6
достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер-с постановление на прокурор
по чл.212 ал.1 от НПК или със съставяне на протокол за първото действие по разследването
в случаите на чл.221 ал.2 от НПК / при неотложни следствени действия/ или в случаите на
бързо или незабавно производство по чл.356 ал.3 и чл.362 ал.3(отм., ДВ, бр.63 от
05.11.2017г.) от НПК. При различните начини за поставяне на началото на наказателното
производство са предвидени и различни правила за привличане на лице като обвиняем, като
в първата от трите хипотези, която е относима и към настоящия случай (чл.212 ал.1 от НПК)
при образуване на ДП се пристъпва към привличане с постановление на разследващия
орган, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на лице в извършване на
престъпление. От тази гледна точка, при образуване на ДП с постановление по чл. 212, ал. 1
НПК не е предвидено /не е реквизит/ посочване в него на лицето, извършило престъпление
дори да са налице данни за него-чл. 214, ал. 1 НПК. Според установената трайна съдебна
практика, когато в ДП в нарушение на това правило е образувано срещу конкретно лице, с
това следва да се счита, че вече е ангажирана наказателната му отговорност и че от
проведеното срещу него наказателно преследване лицето може да претърпи вреди,
отговорна за което е държавата на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Следва да се отбележи и това, че наказателното преследване по необходимост е
свързано с упражняването на процесуална принуда, която обвиненият изтърпява и неговите
вреди от неоснователното обвинение се изразяват в причинените в тази връзка негативни
изживявания. Важен е и фактът на засягане на личната сфера, който настъпва от момента, в
който спрямо съответното лице се извършват действия във връзка с образуваното срещу
него наказателно производство, а не формалното му привличане в качеството на обвиняем,
съгласно чл. 54 НПК. В тази връзка е практиката на ВКС – Така Решение №300 от
22.10.2015г. по гр.д.№527/2015г.-ІV г.о., решение №187 от 13.06. 2012г. на ВКС по гр.д.
№1215/2011г., ІІІ г.о., решение №431 от 11.04.2016г. по гр.д.№2329/2015г., ІV г.о., решение
№35 от 16.02. 2016г. на ВКС по гр.д.№5215/2015г., ІІІ г.о., и други.
Безспорно от данните по делото се налага изводът, че с Постановление за привличане
на обвиняем от 13.06.2014 г. по ДП № ЗМ 64/2014 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 56/2014 г.
по описа на Специализираната прокуратура, ищецът е бил привлечен като обвиняем за
извършени две престъпления- по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 2, вр. ал. 2 НК и по чл.
354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 НК за извършени тежки умишлени престъпление от общ характер по
смисъла на чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс (това за което по закон се предвижда
наказание повече от 5 г. лишаване от свобода или доживотен затвор или доживотен затвор
без замяна). Спрямо ищеца съдът е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ с
Определение о 15.06.2014 г., постановено по НЧД № 756/2014 г. по описа на
Специализирания наказателен съд, 6-и състав, потвърдена впоследствие от Апелативния
специализиран наказателен съд по ВНЧД № 106/2014 г. по описа на Апелативния
специализиран наказателен съд, IV състав. Установява се, че на 19.09.2014 г. мярката за
неотклонение била изменена в по-лека, а именно в „парична гаранция“ в размер на 1500 лв.
с Определение на Специализирания наказателен съд, 5-и състав, постановено по НЧД №
1173/2014 г. На 13.04.2016 г. ищецът отново е привлечен като обвиняем за извършени
престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 2, вр. ал. 2 НК и по чл. 354а, ал. 1, пр.
4, ал. 1 НК. По внесен обвинителен акт е образувано НОХД № 3349/2016 г. по описа на
Специализирания наказателен съд, 8-ми състав, приключило присъда № 48 от 12.10.2018 г., с
която М. Х. е признат за невиновен и оправдан по така повдигнатите обвинения; присъдата
на първоинстанционния съд е потвърдена от въззивната инстанция с решение № 201957 на
20.01.2020 г., влязло в сила на 04.02.2020 г.
Във връзка с твърденията в исковата молба претърпени неимуществени вреди в
резултат на повдигнатото му обвинение за извършено тежко умишлено престъпление от общ
характер, съдът намира, че описаните негативни изживявания в чисто личностен, социален,
семеен и обществен план са установени по несъмнен и категоричен начин. Фактът на
повдигането на обвинение за извършено тежко умишлено престъпление от общ характер,
съчетан с вземане мярка за неотклонение, същността на обвинението, умишления характер
7
на престъплението, размера на наказанието, което се предвижда за такова престъпление -
тежко по смисъла на НК, са все факти и обстоятелства, които водят несъмнено до
настъпване на вредоносния резултат- промяна в психо-емоционалното и здравословно
състояние на ищеца. Съдът обаче счита, че в конкретния случай, че ищецът не е претърпял
по- големи вреди от обичайните. Всичко това се установява по категоричен начин от
свидетелските показания.
В случая като начален момент за продължителността на наказателното производство
следва да се вземе предвид датата, на която е започнало наказателно преследване срещу
ищеца, а именно от 13.06.2014 г., когато ищецът бил привлечен като обвиняем. От този
момент за ищеца е било възможно да има каквито и да било негативни последици, имащи
характер на неимуществени вреди. В този смисъл е и практиката на ЕСПЧ. Установи се, че
наказателното производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт на 04.02.2020 г.,
тоест, по отношение на ищеца, от момента на привличането му като обвиняем за извършено
престъпление, производството е продължило приблизително 5 години и 8 месеца.
По делото е представена електронна справка за съдимост, съгласно която ищецът е
бил осъден за незаконно притежание на револвер и боеприпаси с присъда по НОХД №
1257/1999 г. от 14.06.1999 г., изменена с решение на СГС, НК, по НОХД № 232/2003 г. от
19.06.2003 г., за което му било наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. и бил
реабилитиран по право. Фактът, че се установи по отношение на ищеца да е водено и друго
наказателно производство, да е бил привличан като обвиняем за извършено престъпление,
да е бил осъден за същото и да му е било наложено наказание, които обстоятелства
предполагат, че ищецът се е явявал пред съда и органите на досъдебно производство, сочи
на претърпени неимуществени вреди с по-нисък интензитет от тези, които би преживяло
лице, привлечено да първи път като обвиняем за извършено престъпление. Ищецът не за
първи път е търпял негативните емоции, породени от това да бъде посочен като автор на
престъпление
Изложеното дава основание да бъде обоснована тезата, че претендираното
обезщетение в размер на 25000 лв. за причинените на ищцата неимуществени вреди е
завишен, защото не се установява лицето да е претърпяло значителни или изключително
тежки вредни последици, които да са извън обичайните за подобни случаи. Безспорно
изпитаните и следващите се емоционални страдания и негативни чувства от факта на
обвинението, преживените стрес и притеснения, довели до влошаване на здравословното
състояние, негативните последици в личния и професионалния му живот, несигурността от
изхода на делото и страха от евентуално осъждане по повдигнатото обвинение следва да
бъдат овъзмездени. Същото обаче трябва да бъде преценено според общоприетия критерий
за справедливост и на база анализа на събраните доказателства. Въз основа на тях съдът
намира, че обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се
определи на 5000 лв., като искът до пълния предявен размер от 25000 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан. Доколкото се претендира и законна лихва върху
сумата, тя също следва да бъде присъдена, като началният й момент е считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда- 04.02.2020 г.
Вземането на ищеца е изискуемо от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда- 04.02.2020 г. /така и ТР № 3/22.04.2005 г. – ОСГК – ВКС/, поради което към датата
на подаване на исковата молба в съда- 16.06.2022 г., не е изтекла погасителната давност. С
оглед изложеното възражението на ответника, че вземането е недължимо поради
погасяването му по давност, се явява неоснователно.
По иска за имуществени вреди:
Като вид имуществени вреди пропуснатите ползи представляват неосъществено
сигурно увеличение на имуществото на кредитора, което би настъпило ако вредоносното
събитие не беше настъпило. Вредата от невъзможността за използване на определена
парична сума, чието връщане е дължимо на кредитора, може да има характер само на
пропусната полза, като законът презюмира необоримо, че тази вреда е най-малко в размер на
законната лихва за забава /чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД/. Ако увреденият претендира вреди над
8
законната лихва той следва да ги докаже /чл. 86, ал. 1, изр. 2 ЗЗД/. В хипотезата на чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ незаконността на обвинението води до незаконност и на всички наложени на
обвиняемия ограничителни мерки, вкл. и на мярката за неотклонение „парична гаранция”, в
която хипотеза се касае до неправомерно задържана парична сума. Затова имуществената
вреда от пропусната полза се съизмерява най-малко със законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ето защо ищецът има право на обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи в
размер на законната лихва от датата, на която е внесъл сумата по мярката за неотклонение
„парична гаранция” до датата на реалното му връщане на сумата. В този смисъл е
константната практика на съдилищата, според която се дължи обезщетение за имуществени
вреди като пропуснати ползи от законна лихва върху сума, внесена като парична гаранция в
производство по незаконно обвинение в извършване на престъпление: Решение №
281/4.10.2011 г. по гр. д. № 1684/2010 г., ВКС, ІІІ г. о.; Решение № 432/27..12.2011 г. по гр. д.
№ 1380/2011 г., ІІІ г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, ТР № 3/12.12.2012 г., ВКС,
ОСГТК, Определение № 170/31.01.2014 г. по гр. дело № 7261/2013 г. на ВКС, III г.о. и др.
Видно от доказателствата по делото паричната гаранция била внесена на 24.09.2014 г.
и освободена на 25.09.2020 г. Изчислен посредством онлайн калкулатор, размерът на
законната лихва в посочения период възлиза на сумата от 914,61 лв. Предявеният иск е за
сумата от 837,11 лв., поради което следва да бъде присъдено вземането до претендирания
размер. Ищецът е заявил и искане за присъждане на сумата от 1000 лв.- обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в рамките на
воденото срещу него наказателно производство по НЧД № 1173/2014 г. по описа на
Специализиран наказателен съд, 5-и състав. Липсата на процесуална възможност да се
упражни претенцията за разноски в наказателния процес от лицето, подложено на
неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че направените разходи от него в хода на
наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда респ. постановление за
прекратяване на наказателното производство, представляват имуществена вреда, за която
държавата му дължи обезщетение с оглед нормата на чл. 4 от ЗОДОВ / решение №
843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г.о. , решение № 126/10.05.2010 г. по гр.
д. № 55/2009 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 433/23.06.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г., ВКС,
ІV г.о. и др./ В подкрепа на твърденията си за сторено такова ищецът не е ангажирал
доказателства, че сумата е реално заплатена във връзка НЧД № 1173/2014 г. по описа на
Специализиран наказателен съд. Поради изложеното искът за сумата от 1000 лв. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на иска за сумата от 1350 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяваща се в невъзможността ищецът да полага труд поради
наложена мярка „Задържане под стража“ за периода от 12.06.2014 г. до датата на внасяне на
паричната гаранция- 24.09.2014 г., съдът счита следното:
Обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки
конкретен случай и при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и
тяхното настъпване, като несъмнена, сигурна и реална възможност за увеличаване
имуществото на пострадалия. Пропуснатата полза пък е имуществено увреждане,
изразяващо се в неосъществено увеличаване имуществото на увредения. То се основава на
предположение за състоянието, в което това имущество би се намирало, ако не бе настъпило
противоправното деяние, като самото предположение обаче трябва да се изгражда на
доказаната възможност за увеличаване на имуществото, която възможност е сигурна, а не се
презумира. При обективна невъзможност на работника или служителя да се яви на работа по
съществуващо безсрочно трудово правоотношение, която е резултат от наложена му
ограничителна мярка, е налице доказана възможност за реализиране на трудови доходи,
която обаче е пропусната именно поради наложената мярка за неотклонение. Съдът приема,
че за периода, през който ищецът е бил в обективна невъзможност да полага труд по валидно
трудово правоотношение в резултат на наложената му мярка за неотклонение „задържане
под стража“ в рамките на наказателното производство, причинната връзка между вредата и
незаконното обвинение е доказана. По делото е представена и приета като писмено
9
доказателство справка за подадените данни в Регистъра на осигурените лица за
осигурителен доход за ищеца за месец май, 2014 г., съгласно която ищецът е бил
самоосигуряващо се лице в .. с осигурителен доход в размер на 420 лв. Както беше
установено вече по делото на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ за периода от 12.06.2014 г. до 19.09.2014 г. Съдът счита, че в случая не е релевантно
кога е платена паричната гаранция, тъй като мярката за неотклонение „задържане под
стража“ е била сменена с по-лека още на 19.09.2014 г. С оглед изложеното искът се явява
основателен в претендирания размер от 1350 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съобразено уважената част
от иска. По делоо е представен договор за правна защита и съдействие № 454863 от
14.07.2021 г., съгласно който било уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2260
лв., платено на две части в хода на производството, за което са представени 2 бр. разписки /
л. 70 по делото/. Ответникът е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът счита основателно, като следва да се намали до сумата от 1500
лв. съобразно фактическата и правна сложност на делото. Ищецът е сторил разноски още за
държавна такса в размер на 10 лв. и 5 лв. такса за издаване на съдебно удостоверение. С
оглед уважената част от исковете на ищеца следва да му се присъдят разноски общо в размер
на 363,60 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА .., БУЛСТАТ .., с адрес .., представлявана от главния прокурор- Б.С., да
заплати на М. П. Х., ЕГН **********, с адрес ., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
обвинение за извършено престъпление по НОХД № 3349/2016 г. по описа на Специализиран
наказателен съд, образувано въз основа на обвинителен акт по ДП № ЗМ 64/2014 по описа
на СДВР, пр. пр. 56/2014 г. по описа на Специализираната прокуратура, ведно със законната
лихва от датата на влизане в сила на присъдата- 04.02.2020 г., до окончателното й
изплащане, сумата от 1350 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяваща се в невъзможността ищецът да полага труд поради наложена мярка „Задържане
под стража“ за периода от 12.06.2014 г. до 19.09.2014 г., и сумата от 837,11 лв.,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи от законна лихва върху сумата от 1500 лв.,
внесена като парична гаранция, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата
от 1000 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по НЧД № 1173/2014 г. по описа на Специализиран наказателен съд, 5-и
състав, ведно със законната лихва от 19.09.2014 г. до окончателното изплащане на
задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА .., БУЛСТАТ .., с адрес .., представлявана от главния прокурор- Б.С., да
заплати на М. П. Х., ЕГН **********, с адрес ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
363,60 лв.- сторени съдебни разноски за заплатена държавна такса, такса за съдебно
удостоверение и адвокатско възнграждение за настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10