Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………….13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна,
ХХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Мария Ганева
при секретаря Камелия
Александрова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 1446/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „Ултими“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ////, ул. „///“ №
//, представлявано от управителя Е.К.К., срещу ревизионен акт /РА/ №
Р-03000319001856-091-001/22.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП-Варна, потвърден с решение №
79/10.06.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП, в
частта в която са установени следните публични вземания: ДДС за данъчен период
м. 12/2013г. в размер на 48141.74 лева и лихва за забава от 35113.56 лева ,
корпоративен данък за данъчен период 2013 г. в размер на 95.10 лева и законна
лихва от 87.18 лева .
Релевира се материална
незаконосъобразност и съществено нарушаване на административнопроизводствените
правила. Подателят на жалбата счита, че за ревизирания период 2013 г. по ЗКПО и
за данъчния период по ЗДДС м.12/2013 г. е изтекла 5-годишната погасителна
давност по чл.171, ал.2 ДОПК.
В уточняваща молба жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на решението да приходната администрация да не
признае наличие на ВОД по повод издадена данъчна фактура № 2/17.12.2013 г. Твърди се двоен стандарт от
органите по приходите, които изискват от ДЗЛ при упражняване право на данъчен
кредит да докаже реалност на доставката,
а от друга страна при установена липса
на реалност на доставката на територията на страната, както е в настоящия
случай, ревизията начислява допълнителен ДДС със съответните лихви забава./л.
18-20 от делото/.
В съдебно заседание и по-специално в хода на устните състезания
пълномощникът на жалбоподателя излага становище в две изречения. В първото се
прави изявление, че се обжалва процесния ревизионен акт на изложените в жалбата
основания, а второто изречение е искане до съда за срок за писмени бележки. В депозирани такива писмени
бележки се излагат нови оплаквания , незаявени нито в жалбата до съда, нито в
хода на цялото съдебно производство – възражение за нищожност на РА поради некомпетентност възложителя на ревизията и
оплакване за неспазена форма на РА, понеже на жалбоподателя е бил връчен РА ,
който не е подписан . Отправя се и искане за присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът в производството –
директорът на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не се
явява, но се представлява от гл.
юриск. E.В. , която излага становище за
неоснователност на оспорването поради
законосъобразност на постановения
ревизионен акт. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с
изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното:
Подадената жалба от „Ултими“ ЕООД
е процесуално допустима. По съдебен ред се оспорва ревизионен акт, в частта, в
която са определени данъчни задължения на оспорващото дружество и същият
покрива критериите за ИАА по чл. 21 АПК, а освен това обуславя и извод за
съществуване на правен интерес от
неговата съдебна проверка за обоснованост и законосъобразност.
Обжалваната част на ревизионния
акт е била предмет и на административно обжалване , поради което е спазено
изискването на чл. 156 ДОПК. Жалбата е подадена по териториално компетентния
адм. съд съобразно предписанието на същата правна норма. Потвърдителното решение
на горестоящия адм. орган е съобщено на оспорващото дружество на 21.06.2021 г.
/л. 8 от преп./, а жалбата до съда е подадена на 30.06.2021 г. /л. 4 от делото
т.е. срочно е упражнено потестативното
право на жалба.
В обобщение подаден жалба е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна предвид
следното:
Началото на административното
производство е поставено със издаването на ЗВР№
Р-03000319001856-020-001/26.03.2019г. от началник сектор „Ревизии“ Д Б К, заместваща началник сектор „Ревизии“ Е.С.Х.,
с която заповед е възложено извършването на ревизия на задълженото лице
за установяване задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ за периода
от 01.01.2015г. до 31.12.2016г. и от 01.12.2013г. до 31.12.2013г. и
корпоративен данък за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013г. и за периода от
01.01.2015г. до 31.12.2016г., със срок на извършване до три месеца от датата на
връчването й. За ръководител на ревизията е опреден гл. инспектор М М/ л. 2 от преписката/. Заповедта е връчена
по електронен път на 04.04.2019 г. / 1/.
Със заповед № 1249/30.06.2017
г. директорът на ТД на НАП- Варна е определил
началниците на сектор „Ревизии“ като длъжностните лица, които могат да
издават ЗВР . Със същата заповед са определени и заместници на същите като
началник сектор „Ревизии“ Е С“ се замества от началник сектор „Ревизии“ Д К/ л.
14 / .
Срокът на ревизията е удължен до
05.08.2019г. със ЗИЗВР №Р-03000319001856-020-002/28.06.2019г. на възложителя -
началник сектор „Ревизии“ Е.Х. , а с последваща ЗИЗВР
№Р-03000319001856-020-03/02.08.2019г. е продължен до 04.09.2019г.
Със Заповед
№Р-03000319001856-023-001/16.08.2019г. ревизионното производство е спряно,
считано от 16.08.2019г. до получаване на отговор по молба за административно
сътрудничество, но за не повече от 8 месеца.
Със Заповед
№Р-03000319001856-143-001/21.04.2020г. ревизионното производство е възобновено,
считано от 21.04.2020г., като срокът на ревизията след възобновяването е
определен до 11.05.2020г.
Със Заповед
№Р-03000319001856-023-002/05.05.2020г. ревизионното производство отново е
спряно, считано от 05.05.2020г. до приключване на ПУФО на М Г Ки е възобновено
с издаването на Заповед
№Р-03000319001856-143-002/28.01.2021г. с определен срок на ревизията до 03.02.2021г. /л. 1-14 от преп./.
На 17.12.202 1г.е издаден
ревизионен доклад /РД/ № Р-03000319001856-092-001/17.02.2021 г. /л. 365- 390 от
преп./, срещу който е подадено писмено
възражение вх.№ 825-1/08.03.2021г., /л. 391-392 от преп./.
Направените възражения и
приложени доказателства /л. 393-426 от преп./ са обсъдени с процесния РА №
Р-03000319001856-091-001/22.03.2021г /л. 427-433 от преп./ и са отхвърлени като
неоснователни като органите по приходите са приели изцяло направените в РД
фактически и правни изводи .
С обжалвания РА приходната
администрация е определила задължения за
корпоративен данък от 95.10 лв. и лихва за забава от 87.18 г. , увеличавайки счетоводния финансов резултат на РЛ по реда на чл. 26, т.2 ЗКПО заради
двойно отчитане на разходите по фактура
65870/16.07.2012 г. Ревизиращият екип е установил, че през 2013г.
дружеството не е отразило в счетоводството си кредитно известие № **********/19.10.2013 г. с данъчна основа
611,10 лева и ДДС 122,21 лева. В КИ е посочен номера на фактура
**********/07.10.2013 г., издадена от „ЕНЕРГО ПРО“ АД с ЕИК ********* /л.
261-266 и л. 69/. На основание чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 10 от ЗКПО е
увеличен счетоводния финансов резултат за 2013г. със сумата в размер на
611.10лв., представляващи отчетени разходи по фактури, за които има издадени
КИ.
Органите по приходите са приели,
че жалбоподателят не е доказал осъществяването на ВОД на стоки от „Ултими“ ЕООД
към AMUSEMENT TECHNICALS по фактура № 2/17.12.2013г. с данъчна основа 240708.71
лв., поради което са приели, че мястото на изпълнение на доставката е на
територията на страната /чл. 17, ал. 2 от ЗДДС/. В резултат на гореизложеното и
предвид чл. 7, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.45, т.2 от ППЗДДС, са приели, че
няма ВОД , документирана с фактура № 2 от 17.12.2013 г. с данъчна основа
240708,71 лева. На основание чл.82, ал.1 във вр. с чл.66 от ЗДДС за д.п. м.
12/2013г. е начислен ДДС в размер на 48141,74лв.
От събраните в досъдебната фаза
доказателства се установява, че РЛ документира, декларира и отчита доставки по
чл. 7 от ЗДДС /ВОД/ общо в размер на 615551,97 лв. /269120 GВР/. Извършена е
проверка на представените от жалбоподателя документи с вх. №№ 8262/28.06.2019г.
/л. 97-135 и л.401-426/;
11812/10.06.2019г. /л. 146-160/; 5094/05.05.2020г. /л. 170-194/, от
превозвачите на стоките с вх. № 9197/17.07.2019г. /от „К К“ ЕООД ЕИК
*********/; с вх. № 9197/17.07.2019г. /от ЕТ „Н М Х“ ЕИК *********, л. 235-243
и л. 244- 255/.
По повод отправени искания за
документи в хода на ревизията „Ултими“ ЕООД не е
представило никакви документи, доказващи изпращането на стоките, документирани
с фактура № 2/17.12.2013г. на стойност 240708.71 лв., както и доказателства,
удостоверяващи тяхното получаване от посочения получател. Установено е, че
получателят AMUSEMENT TECHNICALS е с валиден VAT номер.
Според получен на 26.06.2020г.
отговор от администрацията на Кралство Великобритания във връзка с открита процедура за обмен на информация,
съгласно чл. 7 от регламент (ЕС) 904/2010. /л. 322-357 и л. 328-361/ относно
декларираните от „Ултими“ ЕООД в дневниците за ДДС извършени продажби /ВОД на
стоки/ към AMUSEMENT TECHNICALS Rentals VAT GB945550313, според който „Ултими
ЕООД е купувало употребявано атракционно оборудване от Средния Изток, което е
доставяно директно на AMUSEMENT TECHNICALS, които са плащали на „Ултими“ ЕООД.
AMUSEMENT TECHNICALS са продавали стоките в Обединеното кралство и понякога са
плащали към страни в ЕС. „Ултими“ ЕООД е фактурирало към AMUSEMENT TECHNICALS -
464235,81 GВР. AMUSEMENT TECHNICALS е платило 486000 GВР. Посоченият IBAN *** -
ВG02ТСZВ93501910305402 в Т.С. Ziraat Bankasi - клон София съответства на
използваната от ревизираното лице сметка.
От приложената детайлна справка, относно издадените фактури от „Ултими“
ЕООД, получени от британското дружество и извършените плащания към българското
дружество е установено, че AMUSEMENT TECHNICALS потвърждава всички издадени
фактури от „Ултими“ ЕООД през 2015г. и 2016г. AMUSEMENT TECHNICALS не
потвърждава получаването на стоките по фактура № 2/17.12.2013г. и не представя
доказателства за транспорт и плащане.
Съдът при извършена проверка по
реда на чл.184 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК на представени от ответника
електронни носители на съставени в хода на ревизията електронни документи
установи следното:
1.Заповед за възлагане на ревизия
№ Р-03000319001856-020-001/ 26.03.2019 г. е подписана от орган по приходите Д.Б.К.на
26.03.2019 г. в 11:57:03 часа. Квалифицираният електронен подпис е с валидност
за периода от 06.06.2018 г до 06.06.2019 г .
2.Заповед за изменение на ЗВР №
Р-03000319001856-020-002/ 28.06.2019 г. е подписана от Е.С.Х. - Началник на
сектор при ТД на НАП Варна на 28.06.2019 г. от 10:12:31 ч. Електронният подпис
е с валидност за периода 20.05.2019 г. до 19.05.2020 г. до 09:23:46 часа.
3. Ревизионен доклад №
Р-03000319001856-092-001 / 17.02.2021 г. е подписан от М.Х.М.- Главен инспектор
по приходите на 17.02.2021 г. в18:30:28 часа. Електронният подпис е с валидност
за периода 03.04.2020 – 03.04.2021 г в до 14:48:56 часа и Ж.М.Ж.- Главен
инспектор по приходите на 17.02.2021 г. в 18:31:03. Електронният подпис е с
валидност за периода 06.10.2020 г. до 06.10.2021 г до 09:03:55 часа.
4. Ревизионен акт №
Р-03000319001856-091-001/22.03.2021 г е подписан Е.С.Х.- Началник на сектор при
ТД на НАП Варна на 22.03.2021 г. в 17:05:18 ч. Електронният подпис е с
валидност за периода 19.05.2020 г. до 19.05.2021 г. до 08:31:06 часа и М.Х.М.-
Главен инспектор по приходите на 22.03.2021 – 17:12:46 ч. Електронния подпис е
с валидност за периода 03.04.2020 – 03.04.2021 г. до 14:48:56 часа.
5. Заповед за спиране на
ревизионно производство № Р-03000319001856-023-001/16.08.2019 г. подписана от Е.С.Х.
на 16.08.2019 г. в 14:42:47 ч. Електронният подпис е с валидност за периода от
20.05.2019 г. до 19.05.2020 г.
6. Заповед за възобновяване на
ревизионно производство № Р-03000319001856-143-001/21.04.2020 г. подписана от Е.С.Х.
на 21.04.2020 г. в 09:17:15 ч. Електронният подпис е с валидност за периода от
20.05.2019 г. до 19.05.2020 г.
7. Заповед за спиране на
ревизионно производство № Р-03000319001856-023-002/05.05.2020 г. подписана от Е.С.Х.
на 05.05.2020 г. в 16:03:52 ч. Електронният подпис е с валидност за периода от
20.05.2019 г. до 19.05.2020 г.
8. Заповед за възобновяване на
ревизионно производство № Р-03000319001856-143-002/28.01.2021 г. подписана от Е.С.Х.
на 28.01.2021 г. в 16:42:43 ч. Електронният подпис е с валидност за периода от
19.05.2020 г. до 19.05.2021 г.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Несвоевременно едва в писмените
си бележки жалбоподателят прави възражение за нищожност на РА поради
некомпетентност на възложителя на ревизията, но доколкото съдът е длъжен да
извърши проверка в обхвата по чл. 160,
ал.2 ДОПК , ще обсъди и това оплакване . Подателят на жалбата счита, че след
като длъжностните лица , подписали заповедта за възлагане на ревизия и
ревизионния акт са различни, то това обуславя извод за нищожност на акта.
Според правилото на чл. 119, ал.2
от ДОПК ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от
ръководителя на същата.
В настоящия случай частично
обжалваният РА е подписан от гл. инспектор М М/ ръководител на ревизията по
ЗВР/ и от началник сектор „Ревизии“ Е.С.Х.
. Последната е посочена в РА като
възложител на ревизията. Същата е
посочена като възложител на рев. производство и в заповедта за възлагане на ревизия № Р-03000319001856-020-001/26.03.2019г.
Този факт не се променя от обстоятелството, че ЗВР е подписана от нейния
заместник - началник сектор „Ревизии“ Д К , тъй като и този орган по приходи е
надлежно овластен по реда на чл. 112 ДОПК да възлага ревизии, а освен това е
определен и като заместник на началник сектор „Ревизии“ Е Х. при отсъствие на титуляра предвид
цитираната по-горе заповед № Д-1249/30.06.2017 г. на директора на ТД на
НАП-Варна.
В обобщение издателите на
частично оспорения индивидуален адм. акт са разполагали с материална,
териториална компетентност и такава по степен, поради което постановения от тях
рев. акт не страда от порока „ липса на
некомпетентност“. В подкрепа на този и извод е тълкувателно решение
5/13.12.2016 г по тълк. дело № 10/2016 г. на ВАС.
Атакуваният ревизионен акт, чиято
неразделна част е РД, се обективира в изискуемата писмена форма. Съдържа както
фактическите основания на определеното
данъчно задължение, така и правните аргументация на произнасянето на приходните органи. В
разпоредителната част на акта се съдържа информация не само за адресата на
установените данъчни задължения, но е посочен техния вид и размер.
Съдът счита на неоснователно
възражението на „ Ултими“ ЕООД за неспазена форма на акта , понеже му е било
връчено неподписано копие на същия, тъй като същото по-скоро има касателство
към правилата по съобщаване на акта т.е.
има отношение към спазване на административнопроизводствените правила , а не
към изискванията за форма на акта.
Извършената съдебна проверка по реда на чл.184 ГПК във вр. с §2 ДР на ДОПК констатира, че частично обжалваният РА е подписан с квалифициран
електронен подпис по чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ. Електронният подпис е приравнен на
саморъчен съгласно изричното указание на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ. По
определението на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, електронен подпис е електронен подпис
по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Съгласно последната
разпоредба „електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се
добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и
които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Квалифициран електронен подпис съгласно чл.
13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент
(ЕС) № 910/2014, според който „квалифициран електронен подпис" означава
усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване
на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение
за електронни подписи. А съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ правната сила на
електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на
тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.
Удостоверението за електронен подпис е средство за електронна идентификация и
потвърждаване на самоличността на лицето, подписващо даден документ /файл/.
Удостоверението за електронен подпис е законово признато за еквивалент на
саморъчен подпис за лицата, които притежават такова удостоверение. От
представените удостоверения, като прикачен файл е видно, че подписите са
положени от съответните лица, в периода на срока на действие на
удостоверението. В тази връзка се установи, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са създадени
като електронни документи и са подписани с електронни подписи от издателите им
съгласно изискванията на ЗЕДЕУУ. За валидното им подписване от органите по
приходите са представени доказателства, от които е видно, че към момента на
подписване съответните длъжностни лица са разполагали с валидно удостоверение за
КЕП по чл. 24 от ЗЕДЕУУ. В контекста на
изложеното съдът приема оспореният по съдебен ред РА за съответстващ на
законовите изисквания за форма на адм. акт по чл. 120 от ДОПК.
Атакуваният РА обективира
волеизявление на органи по приходи по определяне на данъчни задължения по вид и
периоди, попадащи в обхвата на ревизията
по ЗВР. Постановената ЗВР е била надлежно връчена на РЛ на 04.04.2019 г. РД е
бил изготвен в рамките на определения срок на ревизионното производство при
съблюдаване на чл. 114 от ДОПК. Докладът
е бил надлежно връчен на ревизираното
дружество, което е упражнило процесуалното право на писмено възражение. Същото
е обсъдено от ревизиращия екип предвид
мотивите на акта и по този начин е
спазено изискването на чл. 120, ал.2 ДОПК. Ревизионният акт е бил издаден при
спазване на правилото на чл. 119 от ДОПК.
По повод оплакването на РЛ, че му
е бил връчен неподписан ревизионен акт, то
съдът счита това възражение за недоказано , тъй като не се представиха
никакви доказателства от „Ултими“ ЕООД в
тази насока, освен това дори и да има подобен пропуск, то същия не е
съществено процесуално нарушение, защото получавайки дори и неподписан РА , дружеството е могло да узнае в пълнота
съдържанието на акта- както мотиви , така и разпоредителна част на акта и
поради тази причина е могло не само срочно, но и ефективно да упражни правото на жалба срещу акта.
В контекста на гореизложено съдът
приема ,че няма допуснати съществени нарушения на разписаната административна процедура.
При изследване на материална
законосъобразност на частично атакувания рев. акт относно различните данъчни задължения съдът съобрази следното:
1. Относно КД за д.п. 2013 г.
В проведеното открито съдебно
заседание на 06.10. 2021 г. пълномощникът на
жалбоподателя заяви ,че не оспорва фактическите твърдения на органите
по приходи , обективирани в РА, а именно
че „Ултими“ ЕООД е осчетоводило два пъти
– през 2012 и през 2013 г., една и съща фактура № фактура
№ 65870/16.07.2012г. в размер на 340.00 лв., издадена от „Комнет България
Холдинг“ ООД с ЕИК *********, както и че през 2013 г. не е осчетоводило кредитно известие №
**********/19.10.2013 г. с данъчна основа 611.10 лв. и ДДС 122.21 г.
Изложените безспорни юридически
факти сочат за приложимост на правилото
на чл. 26, т.2 ЗКПО . В тази връзка законосъобразно е решението на приходната
администрация да увеличи счетоводния финансов резултат на дружеството за 2013 г. поради непризнаване за данъчни цели на
посочените разходи предвид отсъствието на тяхната документална обоснованост ,
съществуващо изискване според предписанието на чл.10 от посочения нормативен
акт.
2. Относно ДДС за д.п. 12/2013 г.
В тази част правния спор между
страните е относно съществуване на вътреобщностна доставка на стоки по повод данъчна фактура № 2/17.12.2013г. на
стойност 240708.71 лв., с издател „ Ултими“ ЕООД и получател „AMUSEMENT
TECHNICALS“ е с валиден VAT номер.
Според легалното определение на ВОД по чл. 7,
ал.1 от ЗДДС , транспонираща разпоредба
на чл. 138, § 1 от Директива 2006/112 ЕО, това е доставката на стоки, транспортирани от или за
сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от
територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят
е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано
за целите на ДДС в друга държава членка.
ВОД са освободени
от облагане с данък по ЗДДС и това нормативно решение кореспондира с
разпоредбата на чл.138, ал.1 от Директива 2006/112 / ЕО на Съвета относно общата
система на данъка върху добавената стойност, съгласно която
държавите-членки освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до
местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността,
от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за друго
данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в
това си качество в държава-членка, различна от тази, в която е започнало
изпращането или превоза на стоката .
Новелата на чл. 131 от Директивата
предписва, че освобождаванията, предвидени в глави 2-9, се прилагат, без да се
засягат други общностни разпоредби и в съответствие с условията, които
държавите-членки определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на тези
освобождавания, и да предотвратят всякакво възможно отклонение от данъчно
облагане, избягване на данъци или злоупотреба.
В изпълнение на посочената
общностна регламентация съгласно разпоредбите на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС в
приложимата редакция (Доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.), за
доказване вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага с
документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията
на страната до територията на друга държава членка: а) транспортен документ или
писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице,
удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка -
в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за
сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на
получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на
превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало
стоките; б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на
територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от
доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
Необходимо е да се има предвид
разпоредбата на чл. 46 от ППЗДДС, която предвижда, че ако доставчикът не се снабди
с документите по чл. 45 до изтичането на календарния месец, следващ календарния
месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, се счита, че
доставката е облагаема със ставка 20 %, като в този случай данъкът се начислява
чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона.
Тъй като режимът на ВОД е
изключение от общия режим на доставките, които като правило се облагат със
стандартна ставка в държавата-членка на доставчика, доказването на
вътреобщностния характер на доставката е в тежест на доставчика.
Съгласно т. 42 от решението по
дело С- 409/04 и т. 31 от решението на СЕС по дело С-273/11 вътреобщностно
придобиване е осъществено и
освобождаването на вътреобщностната
доставка е възможно , само когато правото на разпореждане като собственик е прехвърлено от доставчика и същия докаже, че тази стока е
изпратена или превозена в друга държава – членка.
Ревизираното дружество разполага
с фактура за доставка, в която е посочен издаденият при регистрация за целите
на ДДС от друга държава-членка валиден идентификационен номер по ДДС на
получателя. Не са изпълнени обаче изискваният на чл. 45, т.2 от ППЗДДС- не са
представени документи, доказващи
изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до
територията на друга държава членка - транспортен документ или писмено
потвърждение.
В хода на ревизионното
производство дружеството-доставчик не е представило транспортен документ -
международни товарителници или писмени потвърждения. Такива писмени документи
не се представят и ъ съдебното производство във връзка с дадени указания / л.
25 от делото/ .
Процесуалната пасивност на
жалбоподателя, съобразена с приобщения към ревизионната преписка отговор от
администрацията на Кралство Великобритания във връзка с открита процедура за обмен
на информация, съгласно чл. 7 от Регламент (ЕС) 904/2010г. , че „AMUSEMENT
TECHNICALS „ не потвърждава получаването на стоките по фактура № 2/17.12.2013г.
и не представя доказателства за транспорт и плащане, навеждат на заключение ,
че няма физическото напускане на стоките
от Република България и пристигането им на територията на Великобритания.
Веднага след връчване на
ревизионния доклад на РЛ на 22.02.2021 г. , в който доклад се твърди липсата на ВОД, „Ултими“ ЕООД подава
писмено възражение на 08.03.2021 г. , в
което твърди допусната грешка с издаване
на фактурата, но въпреки това не
предприема никакви действия за корекция на своите отчетни регистри по реда на чл. 126 ЗДДС , за да
отстрани тази грешка . За такова бездействие съдът събра сведения от дадените
обяснения от жалбоподателя в последното открито съдебно заседание на
07.11.2021г. Логичното обяснение за подобна пасивност е, че няма допусната
грешка при издаване и отразяване на
фактурата в счетоводството на „Ултими“ООД , а само се твърди съществуване на
такава в съдебното обжалване на акта , за да се избегне възникване на
задължение по плащане на данъка.
3.
Относно оплакването за изтекла погасителна давност по чл. 171 , ал.1 ДОПК за ДДС за д.п. 12/2013 г. и за
корпоративен данък за 2013 г.
Новелата
на чл. 171, ал.1 ДОПК гласи, че публичните вземания се погасяват с изтичането
на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в
закон е предвиден по-кратък срок.
ДДС за д.п.
12/2013 г. е следвало да се плати до
15.01.2014 г. по арг. на чл. 89, ал.1 във вр. с чл. 86 ЗДДС , което означава ,
че началото на погасителната давност е
01.01.2015 г.
Корпоративният данък за 2013 г. следва да се внесе в полза на държавния
бюджет до 30.06.2014 г. предвид
предписанието на чл. 93 ЗКПО, което предполага извод, че началото на
погасителната давност за това
държавно вземане също е 01.01.2015 .
Съотнасяне на разпоредбата на чл.171, ал.1 ДОПК към фактите по казуса навежда на съждение , че погасителната давност на посочените данъчни задължения изтича на
01.01.2020 г. Частично обжалваният РА е издаден на 22.03.2021г. т.е. след
изтичане на срока на цитираната правна
норма, но съгласно чл. 172, ал. 1, т.1
от същия кодекс давността спира когато е започнало производство по
установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от
една година.
Спазването
на това особено нормативно правило
предполага извод, че от връчване на ЗВР на 04.04.2019 г. до 04.04.2020 г. погасителната давност е била
спряна . Спирането на ревизионното производство по реда на чл. 34 ДОПК след изтичане на
едногодишния срок по чл. 172, ал.1 т.1 ДОПК няма за правна последица спиране на
погасителната давност на публичните вземания. Спирането на ревизията не е
посочено в нита една от хипотезите на чл.172, ал.1 ДОПК. Започването на данъчна
ревизия спира давностния срок за не повече от една година, независимо дали в
този период самото ревизионно производство е спряно. Както материалните, така и
процесуалните норми, регулиращи обществените отношения с предмет установяване и
разчитане на данъчните задължения към бюджета са императивни, поради което,
каквото и да е тяхно разширително тълкуване е недопустимо. Следователно,
независимо от наличието на започнала вече ревизия срокът на спиране на
давността не може да продължи повече от една година. В този смисъл е
константната практика на ВАС - Решение № 2622 от 11.03.2015г. по адм. дело №
3180/2014г. на ВАС, Решение № 3225 от 06.03.2014г. по адм. дело № 13581/2013г.
на ВАС, Решение № 3791 от 18.03.2014г. по адм. дело № 11127/2013г. на ВАС и др.
В контекста на гореизложеното
едногодишният срок по чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК е изтекъл на 04.04.2020г.
Към тази дата е действал Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. и за преодоляване на последиците (Загл. изм. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила
от 14.05.2020 г.). Съгласно § 29, т. 1 от ПЗР на този нормативен акт до
отмяната на извънредното положение срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не се
прилага, а според т. 2 на § 29 освен в случаите по чл. 172, ал. 1 от ДОПК
давността спира да тече и за времето на обявеното извънредно положение. Тази
регламентация свидетелства за възникнало ново нормативно основание за спиране
на погасителната давност в случая и поради тази причина следва да се счита, че
до отмяната на извънредното положение на 13.05.2020г. погасителната давност на
публичните вземания е била спряна.
Началото на 5-годишната
погасителна давност е 01.01.2015г. и към датата на връчване на ЗВР
/04.04.2019г. / са изтекли 4 години, 4 месеца и 4 дни. След отмяната на извънредното положение давността е
продължава да тече и 5-годишния срок е изтекъл на 06.01.2021г. , а процесният
РА е издаден на 22.03.2021 г. т.е. след изтичане на давността по чл. 171 , ал.1 ДОПК.
Погасителната давност е институт
на материалното право и в този контекст
има касателство към материалноправната законосъобразност на издадения
ревизионен акт , но изтичането на този
вид давност в настоящия случай не означава
материална незаконосъобразност на издадения ревизионен акт , защото
погасителната давност само препятства
започването на принудително изпълнение на вземането, но не погасява самото вземане. Съдът не споделя
становището на ВАС в решения № №12130/16.11.2015 г. и 2888/07.03.2018 г., че с изтичане на
погасителната давност се погасява публичното вземане предвид чл.168 , т. 3 ДОПК .
Първо, посочената разпоредба на
чл. 168, т.3 ДОПК гласи, че
публичното вземане може да се
погаси и по давност. Тази правна норма е
сходна по съдържание с правилото на чл.
110 ЗЗД, според което с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок.
Законодателят свързва
погасителната давност с вземанията, които са
облигационни субективни права. Правната доктрина разглежда като
погрешно тълкуване на чл.110 ЗЗД в
насока , че погасителната давност води до
прекратяване на субективното право. Погасителната давност само погасява
процесуалното право на иск и на принудително изпълнение . С възражението
за изтекла погасителна давност задълженото лице, без да причинява прекратяване
на субективното право, парализира
неговото действие , поради което то не може да се защити по съдебен ред и да се осъществи
принудително. Следователно изтеклата погасителна давност е юридически факт,
който поражда за задълженото лице потестативното право да се позове на давността и да откаже
изпълнение / виж П М, Гражданско право
,обща част , изд.“Софи-Р“ , 2002, с. 644-645/.
Второ , възникналата неяснота при тълкуване на разпоредбата на чл. 168, т. 3 ДОПК следва да се отстрани по
реда на систематичното тълкуване. Съгласно чл. 46 , ал.1 ЗНА разпоредбите на
нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се
тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби.
При подобно тълкуване
съдът се съобрази с предписанието на чл. 160, ал. 4 ДОПК, според което когато давностният срок е изтекъл
в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност,
съдът се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично
посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение.
Законодателят създава правната
уредба във взаимовръзка и кореспонденция помежду й . Съществуването на
разпоредбата на чл. 160 , ал.4 ДОПК , предписваща че при изтекла погасителна
давност на вземанията , ревизионният акт не се отменя , а само се постановява ,
че той не подлежи на принудително
изпълнение, означава , че нормата на чл. 168, т. 3 ДОПК следва са
тълкува в смисъла, съответстващ и на правната теория, а именно че с изтичане на
давността не се погасява публичното вземане , а само се осуетява неговото
принудително изпълнение .
В обобщение при извършената
съдебна проверка се установи обоснованост и законосъобразност на атакувания
ревизионен акт, поради което подадената
жалба от „Ултими“ ЕООД следва да се остави без уважение, но съдът следва
да се произнесе по реда на чл. 160, ал.4 ДОПК относно установените с РА задълженията за ДДС за д.п. 12/2013 г. и за
корпоративен данък за д.п.2013 г.
Предвид изхода на делото и
своевременно направеното искане на ответника по правния спор за присъждане на
разноски, съдът намира, че следва да го удовлетвори , съобразявайки се с правилото на чл. 161 ДОПК
във вр. с чл.8, т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения
, поради което жалбоподателят дължи на
ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 3033.13 лв.
Водим от горното Варненският
административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ултими“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ////, ул. „///“ №
//, представлявано от управителя Е.К.К., срещу ревизионен акт №
Р-03000319001856-091-001/22.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП-Варна, в частта в която са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12/2013г. –
главница в размер на 48141.74 лева и лихва за забава от 35113.56 лева - лихви , както и за
корпоративен данък за данъчен период
2013 г. в размер на 95.10 лева и лихва за забава от 87.18 лева.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 160,
ал. 4, изречение второ от ДОПК , че ревизионен акт №
Р-03000319001856-091-001/22.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП-Варна, , в частта в която са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12/2013г. – главница
в размер на 48141.74 лева и лихва за забава от
35113.56 лева - лихви , както и за корпоративен данък данъчен период 2013 г. в размер на 95.10 лева
и лихва за забава от 87.18 лева не
подлежи на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност по чл.
171, ал. 1 от ДОПК.
ОСЪЖДА „Ултими“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. ////, ул. „///“ № //,
представлявано от управителя Е.К.К. , да заплати на Национална агенция за
приходите
3 033.13 лева /три хиляди тридесет и три лева и
тринадесет стотинки/ , представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14 – дневен срок от
неговото съобщаване на страните.
Административен
съдия: