Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3829 13.11.2018 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на шести ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11521 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439, вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Ищецът Г.И.А., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. С.Б., е предявил против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, иск за признаване на установено, че не дължи на ответника поради изтекла давност сумата в размер на 312, 55 лева, представляваща разноски по гр. дело № 822/ 2010 г. на ПРС, XV гр. с-в, по издаден изпълнителен лист от 21.06.2011 г., за събирането на която било образувано изпълнително дело № ***/ ***г. на ** *** ***, рег. № ***.
В исковата молба се твърди, че ответникът образувал против И.Г.А.- ***(***) на ищеца гр. дело № 822/ 2010 г. на ПРС, XV гр. с-в, като с постановеното по делото решение в полза на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД била присъдена сумата от 312, 55 лева- разноски по делото. По решението се издал изпълнителен лист от 21.06.2011 г., въз основа на който се образувало на 13.10.2011 г. изпълнително дело № ***/ ***г. по описа на ** *** ***, рег. № ***. Длъжникът починал в хода на изпълнение и свои законни наследници оставил двете си деца, но сестрата на ищеца се отказала от наследството и така ищецът бил конституиран като длъжник за цялото задължение. Твърди се, че сумата по изпълнителния лист била недължима, като погасена по давност. С образуване на изпълнителното дело давността била прекъсната, но след 13.10.2013 г.- две години след образуване на делото, не били предприемани изпълнителни действия, а извършените след това нямали правно значение, защото производството вече било погасено по право. Пет години след влизане в сила на решението- или на 13.10.2016 г. давността окончателно изтекла. В тази връзка се предявявал и отрицателният установителен иск за недължимост на сумата по листа. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, в който се посочва, че не се оспорват изложените от ищеца твърдения и вземанията на ответника действително били погасени по давност. Изразява се готовност при посочване на конкретна банкова сметка ***, на същата да му бъдат преведени направените в производството разноски. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че не то било съобразено с минималните размери по Наредба № 1/ 2004 г. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но представя писмено становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С изпълнителен лист, издаден по частно гр. дело № 822/ 2010 г. на ПРС, XV гр. с-в, наследодателят на ищеца е бил осъден да заплати на „Топлофикация Пловдив” ЕАД- праводател на ответника, сумата от 312, 55 лева- разноски по делото.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от изпълнителния лист, удостоверение за наследници, удостоверение за отказ от наследство и справка от Служба по вписванията на имота на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Институтът на давността принципно не се прилага служебно, до доколкото в тази връзка са наведени твърдения от ищеца за недължимост на сумата по изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса. Съображенията на страната в подкрепа на твърденията й се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били погасени поради кратката тригодишна давност (предвид периодичния характер на вземанията), а и с оглед бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на две години, от което се навеждат съображения, че същите не били дължими.
Задължението за заплащане на ползвана топлоенергия представлява такова за периодично плащане по смисъла на чл. 111 буква „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения при ежемесечно отчитане на ползваната топлоенергия, поради което енергията следва да бъде заплатена през месеца, следващ ползването й (в този смисъл е ТР на ВКС по тълк. дело № 3/ 2011 г.). Тези задължения се погасяват с изтичане на тригодишна давност, а и доколкото вземането на кредитора по изпълнителния лист не е установено с влязло в сила съдебно решение, за него е неприложима нормата на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД за петгодишната давност. Изпълнителният лист в случая е издаден през 2011 г. и предвид признанието на ответника в отговора на изложените факти от исковата молба, следва да се приеме, че вземането на ответника по изпълнителния лист е било погасено по давност.
Отделно от това, следва още да се отбележи, че ответникът не оспорва твърденията на ищеца, а и принципно са основателни съображенията му, че по силата на закона на основание чл. 330 ал. 1 буква „д” от ГПК /отм./ изпълнението се счита за прекратено, когато в продължение на две години взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия, без за това да е необходимо изрично постановление на съдебния изпълнител, чийто акт има единствено констативен характер- установява факт на настъпило прекратяване, а не поражда последиците на това прекратяване. Доколкото и в отговора се признават твърденията за неизвършени такива валидни изпълнителни действия за период от две години, искът за установяване недължимост на сумата по изпълнителния лист се явява основателен и следва да бъде уважен.
Предвид
изхода на делото, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които се претендират, за
тях е представен надлежен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за
реалното им извършване- държавна такса в размер на 50 лева (лист 14). Ищецът е
представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар
(л. 25), в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на
основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения
договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се
представлява безплатно от адв. С.Б., поради
затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от
ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ.
Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да
определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед общата цена на
исковете тук следва да бъде изчислено съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
същото възлиза в размер на 300 лева, до който размер следва да се възложи в
тежест на ответната страна.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, че Г.И.А., ЕГН: **********,***, НЕ ДЪЛЖИ поради изтекла давност сумата в размер на 312, 55 (триста и дванадесет лева и петдесет и пет стотинки) лева, представляваща разноски по гр. дело № 822/ 2010 г. на ПРС, XV гр. с-в, по издаден изпълнителен лист от 21.06.2011 г., за събирането на която е било образувано изпълнително дело № ***/ ***г. на ** *** ***, рег. № ***.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си *** П.П., да заплати на Г.И.А., ЕГН: **********,***, сумата от 50 (петдесет) лева- разноски за внесена държавна такса.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Р.Д. и Ж.П.С., чрез пълномощника си **** П.П., да заплати на *** С.Л.Б.,***, ***, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца Г.И.А., ЕГН: **********, безплатно представителство по делото, в размер на 300 (триста) лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД