МОТИВИ към присъдата по НОХД № 3154 по описа на
Варненски
районен съд за 2012г., ХХIХ наказателен състав
Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт № 461, по който на 14.06.2012г. е образувано
производство пред първа инстанция срещу
подсъдимата М.Б.И. по обвинението Й за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по
чл. 209
ал. 1 от НК.
В
заключителната част на обвинителния
акт е посочено, че:
ПОДС. М.Б.И.
***, с цел да набави за себе си имотна
облага възбудила и поддържала у Р.К.П. - продавач консулт в ЕТ "***"
заблуждение, че ще плати по
банков път сумата от
1169,27 лева по фактури с номера 00392/30.04.2009 г.,
00396/30.04.2009 г. и 00397/30.04.2009 г. за покупка на строителни материали и с това причинила на Х.К.П.,
управител на ЕТ "***"
имотна вреда в размер на 1169,27 лева (хиляда сто шестдесет и девет лева и 27 ст.)
Предвид разпоредбата на чл.370 ал.1 и 2 от НПК, съдът служебно насрочи предварително изслушване по делото. В съдебно заседание подсъдимата И. пожела делото да се разглежда по общия ред със събиране на доказателства.
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата
поддържа обвинението и предлага да бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода” между минималния и средния размер
предвиден в закона, което да бъде изтърпяно ефективно.
Защитникът на подс. И. в съдебно
заседание моли съда, да постанови оправдателна
присъда, като излага доводи затова. В хода на съдебните прения акцентира върху обстоятелството, че става въпрос за гражданско правни отношения между
търговци.
Подсъдимата И. дава обяснения в хода на съдебното производство. В последната
си дума заявява, че вярва в съдебната система. Надява се съда да отсъди по право.
От
фактическа страна съдът счита за установени следните обстоятелства:
Подс. И. била управител и
собственик на ДЗЗД "***". Във
връзка с дейността си и с оглед строителните дейности вконефермата в с. Орешак, обл. Варна подсъдимата посещавала строителни борси за материали. Така тя се запознала със свидетелите П. и К., които стопанисвали съвместно строителна борса в гр. Варна, местност
"Акчелар", като закупувала и друг път от тях строителни материали. Свид. Х.П. бил управител на ЕТ "***", а свид.
М.К. бил управител на "***" ООД.
В края на месец април 2009г. подс. И. поръчала строителни материали, но тъй като било края на работния ден заявила, че на следващия ден отново
ще дойде, за да поръча още
стока. Поради тази причина свид. П. не й
издал фактура. Двамата се уточнили, че такава щяла
да й бъде
издадена след като поръчала всичките й необходими материали.
На следващия ден -
30.04.2009г., подс. И. отишла
в другия склад на свид. П.,***
1В, където била обслужена от
неговата служителка - свид. Р.П.. Подс. И. поръчала теракол, цимент и други строителни материали. Свид. П. издала на подсъдимата
три фактури с номера 392, 396 и 397 и трите с дата
30.04.2009г. на обща стойност
1169,27 лева с ДДС, които последната
подписала. Фактурите включвали
стоката, поръчана от подсъдимата предния ден от склада в местност "Акчелар" и поръчаните стоки
от склада на ул. "Девня". На фактурите било отразено, че плащането ще
стане с наложен платеж, тъй като
подс. И. пожелала плащането
да бъде извършено по банков път. Част от стоката подс. И. натоварила на собствения си автомобил, а друга част й била доставена на същия ден от свид.
П. и свид. К. на посочения
от нея адрес на ДЗЗД "***" в
с. Орешак, обл. Варна. В края на месец
май, след като направил банково
извлечение от сметката си в
банка "ОББ", свид. П. установил, че плащане от подс.
И. не било постъпвало. Свид.
П. и свид. К. и свид. П. неколкократно търсили подс. И. по телефона, но последната
заявявала, че вече била превела дължимата сума по банков път, което не отговаряло
на истината, а впоследствие
спряла и да отговаря на
телефона си.
При последваща
кореспонденция по интернет свид.
П. и подс. И. уточнили, как ще
бъде заплатено от страна на последната, но плащане не последвало.
На 28.06.2012г. със
споразумение между подс. И.
и полномощника на свид. Х.П.,
подс. И. заплатила сумата
от 482 лева с включен ДДС, представляваща
заплащане по реално дължимите доставки по горепосочените
фактури.
В хода на разследването
било установено, че по сметката на ДЗЗД «***» за периода
01.01.2009г.- 19.12.2009г. имало годишен
оборот в размер на 5712,03 лева.
От
заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводната експертиза е
видно, че стойността на причинената щета е в размер на 1169.27 лева. Съдът прие
заключението на вещото лице на основание чл. 282 от НПК.
От заключението на
назначената в хода на досъдебното производство съдебно-графологическа експертиза е видно, че подписа в графа
„получател” на фактури /в оригинал/ с номера 00392/30.04.2009г.,
00396/30.04.2009г. и 00397/30.04.2009г. е изпълнен от подс.
И..Съдът прие заключението на вещото лице на основание чл. 282 от НПК.
В
хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите Т., П., К., И. и К., които дават достоверни показания, които
съдът кредитира.
Съдът
прочете показанията дадени в хода на досъдебното производство от свид. Х.П., като намира, че следва да ги кредитира.
От
друга страна съдът кредитира частично обясненията и на подс.
И., тъй като безспорно се установи, че тя е взела строителни материали от борсата на свид.
П., като са имали уговорка да се разплати по банков път.
Всички доказателства са безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и обосновават
решението на съда по следните правни съображения:
Съгласно чл. 16 и чл. 304 от НПК подсъдимият се признава за виновен само при пълна и несъмнена доказаност на обвинението.
В настоящият
случай съдът е изправен
пред хипотезата на несъставомерност
на деянието. Не бе установен, нита доказан умисъла на подс. И., че е имала намерение да въведе в заблуждение свид. П., както и намерението, да му причини вреда в размер на
1169,27 лева. Безспорно подс.
И. е взела част от строителните
материали лично със своя автомобил. Безспорно е заявила, че ще плати по
банков път издадените й фактури. Безспорно
плащане по тези фактури не е постъпило. Но съдът намира, че
не може всяко неплащане на издадена фактура да се приема, като измамливо действие от страна
на длъжника. В този случай съдът споделя изцяло
становището на защитата, че търговецът има
други способи по гражданско-правен ред да се снабди със заповед за незабавно изпълнение или с изпълнителен лист. В противен случай срещу
всички неизрядни платци по търговски сделки биха се водили наказателни
производства. Съдът не споделя
становището на прокурора, че
подс. И. не е имала желание
да плати, което е довело да измамливи
действия от нейна страна, наказуеми
по наказателно-процесуален ред. Базспорно
съдът приема, че се касае за гражданско
правни отношения между двама
търговци и те като такива могат да търсят правата си по гражданско правен път. Още повече,
че в момента на икономическа
криза законодателят е предвидил
и по дълъг срок за плащане
на парични задължения- срок не по-дълъг от 60 дни. Разбира се новосъздадената разпоредба на чл.
303а от ТЗ действа за напред, и не се отнася за инкриминирания период
на подс. И., но индеректно тази разпоредба дава индиция, за наличието на затруднение в плащането
между търговците и от там невъзможността да се издължат
в по-малки срокове.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на цялостния доказателствен материал
по делото-
обясненията на подсъдимата
в хода на съдебното производство, показанията
на свидетелите, заключението на вещите лица дадено в хода
на съдебното следствие и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателствени средства.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна и
изложените правни съображения, настоящия състав на съда прие, че обвинението
срещу подсъдимата М.И. не е
доказано по несъмнен начин, каквото
е изискването на чл.303,
ал.2 НПК, за да бъде признаа
за виновна. От друга страна поради липсата на съставомерност на извършеното
деяние съдът намира че, не следва да приема, че подс. И. е извършител
на деянието по чл.209 ал. 1 от НК. Предвид гореизложеното съдът, съгласно чл.304 от НПК, намери, че следва
подс. И. да бъдe признаа
за невинна и Я ОПРАВДА:
Затова, че на 30.04.2009г. в гр. Варна, с
цел да набави за себе си имотна
облага възбудила и поддържала у Р.К.П. - продавач консулт в ЕТ "***" заблуждение, че
ще плати по банков път сумата от 1169,27 лева по фактури
с номера 00392/30.04.2009 г., 00396/30.04.2009 г. и 00397/30.04.2009г. за покупка
на строителни материали и с това причинила на Х.К.П., управител
на ЕТ "***" имотна вреда в размер на 1169,27 лева (хиляда сто шестдесет и девет лева и 27 ст.)
Съобразно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, деловодните разноски следва да останат за сметка на Държавата.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ при ВРС: