О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №260175
гр.
Пловдив, 25.01.2021г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІII гр. състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
разгледа докладваното от съдията Цветкова в. ч. гр. д. № 2913 по описа на съда за 2020г. и взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №
270120/23.11.2020г. от „ЕКСЕЛПРИНТ“ ЕООД, ЕИК ********* чрез процесуалния
представител адв. С.Х. против определение № 260352/26.08.2020г. по гр. д. №
19641/2019г. по описа на Районен съд Пловдив, XIX-ти състав, с което е върната подадената от
„ЕКСЕЛПРИНТ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Ю. В. Г. чрез
адв. Х. искова молба на подателя й и е прекратено производството по гр. д. №
19641/2019г. по описа на ПРС.
В частната жалба се излагат оплаквания за
неправилност на определението и се моли за неговата отмяна.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по
делото, намира следното:
Частната жалба е
подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Районният съд е бил
сезиран с искова молба от „ЕКСЕЛПРИНТ“ ЕООД, ЕИК ********* чрез пълномощника
адв. С.Х. против „КОМУНИКАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД, ЕИК *********, с която е
предявен иск по чл. 424 от ГПК за приемане за установено по отношение на
ответника, че ищеца не му дължи сумата от 24 000 лева главница,
представляваща сбор от дължими, но незаплатени наемни вноски по договор за наем
на машини от 31.07.2008г., с предмет: печатарска машина за отпечатване на
билбордове – принтер Mimaki, принтираща машина Grand Jet Scitex, машина за ламиниране, използвана за
билбордове, PVC дъска и метална маса с уговорена месечна наемна
цена от 400 лв., които наемни вноски са за периода м. април 2014г. – м. март
2019г. вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
04.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 480 лв. държавна
такса, за които по ч. гр. д. № 5347/2019г. по описа на Районен съд Пловдив, 15
гр. състав, били издадени Заповед № 3268/17.04.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист № 5815/27.06.2019г., въз
основа на които било образувано изп. дело № 20198210401608 по описа на ЧСИ
Петко Илиев, с рег. № 821 на КЧСИ и район на действие ОС Пловдив.Търси се обезсилване
на Заповед № 3268/17.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист № 5815/27.06.2019г., издадени по ч. гр. д. №
5347/2019г. по описа на Районен съд Пловдив, 15 гр. състав, както и издаване на
обратен изпълнителен лист за сумите, получени въз основа на проведеното
принудително изпълнение по изп. дело № 20198210401608 по описа на ЧСИ Петко
Илиев, рег. № 821 на КЧСИ, с район на действие ОС Пловдив.
В обстоятелствената част
на исковата молба е изложено, че от „Комуникационни технологии“ ЕООД чрез
пълномощника адв. К.Г. било подадено заявление вх. № 22506 от 04.04.2019г. по
чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано по ч. гр. д. № 5347/2019г.
по описа на ПРС, 15 гр. състав.Към заявлението не бил представен договор за
наем, въпреки че бил описан като приложение.С разпореждане № 33471/05.04.2019г.
заповедният съд дал възможност на заявителя за отстрани нередовностите на
заявлението, като посочи общия размер на търсената наемна цена, тъй като в т. 9
от заявлението било посочено, че се претендира сумата от 18 000 лева, а в
т. 14 се търсела сумата от 24 000 лева.С молба вх. № 24633/12.04.2019г.
заявителят посочил, че е допуснал грешка, като размера на претендираното
вземане е 24 000 лева.При тези данни била издадена заповед №
3267/17.04.2019г. за сумата от 24 000 лева – главница, представляваща сбор
от дължими наемни вноски по договор за наем на машини от 31.07.2008г., която с
разпореждане № 60765/26.06.2019г. била приета от съда за редовно връчена на
основание чл. 50, ал. 2 от ГПК.Въз основа на заповедта бил издаден и
изпълнителен лист № 5815 от 27.06.2019г.Длъжникът подал възражение вх. №
57081/04.09.2019г., като по образуваното в. ч. гр. д. № 2360/2019г. по описа на
ПОС,
X в. състав, било
постановено определение № 2221/3.10.2019г., с което възражението не било
прието.Междувременно било подадено ново заявление по реда на чл. 410 от ГПК вх.
№ 43619/02.07.2019г. от същия заявител с идентични твърдения, както в
предходното заповедно производство, че между „Комуникационни технологии“ ЕООД,
в качеството на наемодател и „Екселпринт“ ЕООД, като наемател, е сключен
договор за наем на машини, съгласно който наемодателят предоставил на наемателя
за временно и възмездно ползване свои собствени машини – печатарска машина за
отпечатване на билбордове - принтер mimaki, принтираща машина grand jet Scitex, машина за ламиниране, използвана за
билбордове, pvc дъска и метална маса.Допълнено било, че
страните са уговорили обща цена за описаните вещи в размер на 24 800 лева,
че към настоящия момент договора за наем е прекратен, но наемателят не е върнал
вещите, поради което дължи тяхната цена.Въз основа на заявлението била издадена
заповед № 6379/23.08.2019г., която с разпореждане № 81434/23.08.2019г. на съда
била приета за редовно връчена на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК и бил издаден
изпълнителен лист.Против тази заповед било подадено възражение по чл. 423 от ГПК вх. № 57085/04.09.2019г., по което още нямало образувано въззивно
гражданско дело пред ПОС.По ч. гр. д. № 11017/2019г. по описа на ПРС била
подадена от заявителя и молба вх. № 65829/14.10.2019г. за поправка на очевидна
фактическа грешка, която била уважена от заповедният съд с определение №
12082/30.10.2019г., съгласно което в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 6379/11.07.2019г. и издадения въз основа на нея
на 23.08.2019г. изпълнителен лист изразът: „на основание сключен между страните
на 31.07.2019г. в гр. Пловдив договор за наем на машини“, следва да се чете:
„на основание сключен между страните на 31.07.2008г. в гр. Пловдив договор за
наем на машини“.След постановяването на това определение било подадено отново
възражение вх. № 72379/07.11.2019г. срещу заповедта за изпълнение по ч. гр. д
№11017/2019г., с оглед на което било указано на заявителя в едномесечен срок да
предяви иск относно вземането си.За образуването на ч. гр. д. № 5347/2019г. на
ПРС, 15 състав и ч. гр. д. № 11017/2019г. на ПРС, 8 състав, ищцовото дружество
узнало на 30.08.2019г. когато от ЧСИ Петко Илиев по образуваните изпълнителни
дела, им били връчени съобщения за започнато изпълнение.Ищецът твърди, че
адресите на управление и на двете дружества към момента, релевантен за
връчването по чл. 50, ал. 2 от ГПК, бил един и същ видно от търговския
регистър, тъй като управител и едноличен собственик на капитала на ответното
дружество бил Д. Н. Т., ЕГН **********, който преди това бил управител и
действителен собственик на „Трансекспрес“ ЕООД, с което дружество „Екселпринт“
ЕООД водело поредица от дела.Освен това по гр. д. № 11017/2019г. връчителят
отбелязал, че на адреса няма афиширан офис на такава фирма, че не е намерен
представляващ, като по сведения на Н. Г. Т. /баща на Д. Н. Т./, живущ на адреса
– ет. 4, ап. 7, на същия няма такава фирма.Ищецът твърди, че в случая свързани
по см. на § 1, т. 1 от ДР на ТЗ със заявителя и заинтересовани лица
недобросъвестно са подвели връчителя и съда, като на практика връчването било
осъществено чрез заявителя, което било недопустимо.Ищецът твърди, че има правен
интерес да бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумата от
24 000 лева, за която е издаден изпълнителен лист № 5347/2019г. от ПРС, 15
с., тъй като по ч. гр. д. № 11017/2019г. на ПРС, 8 състав, били налице
новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, а именно
изявлението на ответника, направено в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение вх. № 43619/02.07.2019г., че договорът за наем е прекратен.Доколкото
прекратяването прекъсвало договорната връзка и за страните не съществували
насрещни права и задължения, то като последица не била дължима и сумата, за
която била издадена заповед за изпълнение.В заявлението не била посочена датата
на прекратяване на договора, но според ищеца той бил прекратен преди м. май
2014г., което обстоятелство би обусловило недължимост на вземането.Отделно от
това по ч. гр. д. № 5347/2019г. по описа на ПРС, 15 гр. с., се твърдяло, че
срокът на договора изтича на 01.08.2009г. и същият следвало да се счита за
продължен за неопределен срок, а по ч. гр. д. № 11017/2019г. по описа на ПРС, 8
с., от друга страна се твърдяло, че страните били уговорили веднага след
прекратяване на договора за наем, наемателят да направи избор - да върне
наетите вещи или да плати тяхната цена.Твърдяло се, че такъв избор е направен,
което било новооткрито обстоятелство, което обуславяло и изтичането на
давността за вземането, поради което ищецът се позовава на изтекла погасителна
давност.Като ново обстоятелство следвало да се отчете и отмяната на чл. 4 и чл.
9 от Наредба № 6/20.02.2008г. за утвърждаване на образци на заповед за
изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във
връзка със заповедното производство, обн. ДВ, бр. 22 от 28.02.2008г., в сила от
01.03.2008г., с решение № 3988/19.03.2019г. по адм. д. № 2519/2019г. на ВАС,
потвърдено с решение № 14136/22.10.2019г. на ВАС, петчленен състав – II колегия.Ищецът счита с оглед строго формалния
характер на заповедното производство, че следва страните и съда да се придържат
към образците по Наредбата, издадена на основание чл. 425 от ГПК, като същите
са условия за пораждане на правните последици от заповедното производство по
чл. 410 от ГПК.
С разпореждане №
242/13.03.2020г. исковата молба е оставена без движение, за обосноваване интереса
от предявения иск за оспорване на вземането, доколкото наведените в исковата
молба обстоятелства според съда очертават претенцията на ищеца като такава по
чл. 423 от ГПК.Дадена е възможност на ищеца в едноседмичен срок да посочи
новооткритите обстоятелства/новите писмени доказателства, които не са могли да
станат известни на ищеца, съотв. с които не е могъл да се снабди в срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, като
се има предвид, че „изявлението“ на ответника, направено в заявление за
издаване на заповед за изпълнение вх. № 43619/02.07.2019г., че договорът между
страните е прекратен, а също и отмяната на чл. 4 от Наредба № 6/20.02.2008г. за
утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на
заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство
/отм./, не съставляват нови обстоятелства по см. на чл. 424, ал. 1 от ГПК.
С молба вх. №
28719/02.06.2020г. ищецът в изпълнение на дадените указания е посочил, че с определение
№ 99/16.01.2020г. по описа на ПОС, IX с., било отменено разпореждането от 23.08.2019г. за издаване на
изпълнителен лист въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №
11017/2019г. на ПРС, 8 с. и обезсилен издадения въз основа на нея изпълнителен
лист № 7836/23.08.2019г.Впоследствие с определение № 1976/12.02.2020г.,
постановено по ч. гр. д. № 11017/2019г. по описа на ПРС, била обезсилена
издадената заповед за изпълнение по същото дело, поради обстоятелството, че
заявителят /ответник в настоящето производство/, не е представил доказателства
за предявен иск за установяване на вземането.Непредявяването на установителен
иск според ищеца също е новооткрито обстоятелство от съществено значение за
изхода на делото, а постановените във връзка с това определения на ПРС и ПОС
били нови писмени доказателства, установяващи минали факти.Новооткрито
обстоятелство било и новото основание, въведено от ответника с молбата за
поправка на очевидна фактическа грешка, а именно юридическият факт, от който
произтича вземането – договора за наем на машини от 31.07.2008г.Новите
обстоятелства и нови писмени доказателства не могли да бъдат известни на съда
по първото частно гражданско дело, респ. да бъдат взети предвид от същия при
произнасянето му.
В първоинстанционното
производство е постъпил отговор от ответника по реда на чл. 131 от ГПК, с който
е оспорена допустимостта и основателността на предявения иск.
В оспорваното пред
настоящата инстанция определение районният съд е приел, че с молбата,
депозирана във връзка с отстраняване нередовностите на исковата молба, същите
не са били отстранени, тъй като не са били заявени твърдения, имащи отношение
към определяне допустимостта на предявения иск по чл. 424 от ГПК, поради което
е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.
Настоящият съдебен състав
съобразявайки данните по заповедното производство, че длъжникът не е подал
възражение по реда на чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение
срещу него по ч. гр. д. № 5347/2019г. по описа на РС Пловдив, 15 гр. с., а
възражението му по чл. 423 от ГПК не е било прието с окончателно определение на
ПОС № 2221 от 30.10.2019г., постановено по в. ч. гр. д. № 2360 по описа за
2019г. на същия съд, намира, че предявеният отрицателен установителен иск за
недължимост на вземането, е недопустим.Производствата по чл. 414 от ГПК и чл.
423 от ГПК са предвидени в процесуалния закон с оглед гарантиране възможността на
длъжника да оспори вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.В
случая тези възможности са изчерпани, с оглед на което заповедта е стабилизирана,
респ. материализираното в нея вземане не може да се оспорва от длъжника по
съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди
влизането й в сила.Такива са доводите на ищеца /жалбоподател в настоящето
производство/ относно нередовността на връчването на заповедта за изпълнение и
използвания образец за заповед за изпълнение, които са били преклудирани след
стабилизирането й.От друга страна в исковата молба не се съдържат твърдения за
нови писмени доказателства и новооткрити обстоятелства, които да са от значение
за съществуването на дълга.Между двете заповедни производства няма връзка на
обусловеност, за да се приеме, че изхода на производството по ч. гр. д. №
11017/2019г. по описа на ПРС би имало значение за дължимостта на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5347/2019г. по описа
на ПРС, а твърдението на заявителя по второто заповедно производство, че
договорът за наем на машини е прекратен, не може да се квалифицира като
новооткрито обстоятелство по см. на чл. 424 от ГПК.Самият ищец не е изложил в
исковата си молба обстоятелства относно съществуването, респ. съдържанието на
договорната му връзка с ответника, но във всички случаи прекратяването на такъв
договор не би могло да бъде новооткрито обстоятелство за него, което да не е
могло да му бъде известно до изтичането на срока за подаване на възражение, при
положение че същият се явява страна по този договор.Изтичането на погасителна
давност за вземането също не може да бъде новооткрито обстоятелство, а
новонастъпило такова, предпоставка за предявяване на иск за оспорване на
изпълнението по реда на чл. 439 от ГПК, какъвто иск в случая не е предявен.
Предвид гореизложеното и
с оглед задължителните разяснения в т. 16 на ТР № 4/18.06.2914г. на ВКС по т.
д. № 4/2013г. на ОСГТК, съгласно които допустимостта на специалния отрицателен
установителен иск по чл. 424 от ГПК е обусловена от надлежното излагане в
исковата молба на твърдения за съществуването на факти, чието установяване би
обусловило извод за недължимост на вземането, за което е издадена влязла в сила
заповед за изпълнение, настоящият състав намира, че в случая ищецът няма правен
интерес да претендира по исков ред установяване несъществуване на вземането,
респ. искът му е недопустим.
С оглед гореизложеното
оспорваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата
против него е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260352 от 26.08.2020г., постановено по гр. д. №
19641 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, XIX гр. с.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: