ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 210
гр. гр. София, 13.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети октомври, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия В. Петкова
Членове:Венелин Б. Иванов
Аделина Иванова
като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600371 по описа за 2021 година
Настоящото производство е по реда на чл. 345 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр.
чл.249 ал.3 вр. чл. 248 ал.1 т.3 и т.6 НПК.
Предмет на въззивна проверка е постановено в разпоредително с.з.
определение от 09.07.2021г. по НОХД № 572/21г. по описа на СпНС, 1-ви
състав, с което определение по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК е прекратено
съдебното производство по делото и същото е върнато на СП за отстраняване
на допуснати съществени процесуални нарушения.
За да постанови горното определение първостепенният съд е установил
наличие на съществени процесуални нарушения, изразени в липса на
необходимото фактическо описание касателно елементи, включени в състава
на процесните престъпления, като в тази вр. изложените от СНС мотиви не са
декларативни, а се ползват с нужната изчерпателност и конкретика.
Срещу определението е подаден частен протест от СП с изложено
твърдение за незаконосъобразност на същото и с отправено искане за
неговата отмяна в посочените части. Релевират се доводи за неправилност и
незаконосъобразност на отразената в атакуваното определение аргументация,
квалифицирана за „преувеличена“.Твърди се, че посочените в процесния ОА
престъпления, ведно с всички съпътстващи ги фактически обстоятелства са
достатъчно подробно описано и съдържат фактическа рамка досежно
изискуемите съставомерни елементи, поради което липсва съзряното от съда
съществено процесуално нарушение.
1
Съдът, след като се запозна с изложените в частния протест доводи и след
като прецени доказателствения материал по делото, намира за установено
следното:
Частният протест е процесуално допустим, като подаден от оправомощен
държавен орган със специална компетентност по чл.411в НПК, в срока по
чл.342 ал.1 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен
контрол.Разгледан по същество, същият се явява неоснователен.
АСНС намира за нужно да подчертае следната фактология:
Производството по НОХД № 572/21г. е образувано по повод депозиран
ОА против няколко подсъдими лица с вменено им престъпление против
обществения ред и спокойствие и няколко отделни престъпления против
личността по чл.159г вр. чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1 НК . Този ОА е втори по ред,
внасян в СНС срещу горните подсъдими за същите престъпления. При
внасянето на първия ОА и отново в условията на проведено разпоредително
с.з. е постановено съдебно определение, с което е прекратено съдебното
производство, поради допуснати съществени процесуални нарушения,
изчерпателно и подробно изложени в мотивната част на съдебния акт, като
този съдебен акт е подложен на въззивна проверка по реда на гл.ХХII НПК и с
определение, постановено по в.н.ч.д. № 62/2021г. по описа на АСНС, е
потвърден.
Констатираните съществени процесуални нарушения при това предходно
разглеждане на делото в обобщен вид се изразяват в следното:
1. Наличие на съществени непълноти и противоречия в очертаната
фактическа рамка за престъплението по чл.321 НК и за престъплението по
чл.159г вр.чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1 НК , като подобна непълнота се установява
касателно инкриминираната деятелност за всеки един от подсъдимите
2. Противоречия в описаните обстоятелства, релевантни за предявеното
против подс.Х.И. обвинение за осъществявана вторична престъпна
деятелност и тези, посочени за същата в обвинителния диспозитив; като се
установява и противоречие с фактическото обвинение за престъплението по
чл.321 НК
Съобразявайки всичко гореизложено и съобразявайки текстовото
съдържание на обвинителния титул по НОХД № 572/21г., въззивният съд
възприема за правилен изложения от първостепенния съд краен извод за
неотстраняване от СП в цялост на първоначално констатираните съществени
процесуални нарушения, като след извършена служебна проверка АСНС
установи и допълни такива.
На първо място и касателно престъплението по чл.321 НК очертаната с
2
ОА фактическа рамка продължава да съдържа непълноти, респ. депозираният
ОА не отговаря на въведения с чл.246 НК стандарт.
Тук следва да се подчертае, че обстоятелствата, съотносими към
вмененото на подс.Д.М. престъпление по чл.321 ал.3 т.1 вр.ал.1 НК са
описани в две изречения (повторени двукратно – л.7 и л.8 от ОА) и съдържат
данни за еднолично вземане на решение, еднолично разпределение на
задачите между членовете на групата при реализация на вторичната
престъпна деятелност и извършване на контрол.Това описание е
изключително декларативно и лишено от конкретика, поради което се
приравнява на липса на Т.а, което от своя страна рефлектира върху правото на
защита на самия подсъдим.В случая държавното обвинение излага повече
подробности за създаването на ОПГ (а обвинение за Т.а деяние липсва),
вместо да опише конкретни обстоятелства, посредством които е
обективирано поведението по вземане на твърдяните решения, поставяне на
задачи и контрол.
На следващо място продължава да е налично и констатираното при
предходно прекратяване на съдебното производство нарушението, касаещо
дължимото описание на конкретни обстоятелства за изградени престъпни
връзки между отделните членове на групата – има се предвид описанието за
подсъдимите Ю.И., В.Н. и Ц.Д., за които се навеждат данни само за налични
определени приятелски отношения с определени лица, включени в състава на
ОПГ. Както вече веднъж е посочил АСНС, приятелските отношения не се
представляват белег на ОПГ по см. на чл.93 т.20 НК и в тази насока дори е
цитирана практика на ВКС.
Относно престъплението по чл.321 НК настоящият въззивен състав е
длъжен да отбележи и още едно нарушение, от категорията на съществените
такива.Видно от обстоятелствената част (л.5 от ОА), целта на групата се
изразява в „набиране на жени … може да осъществяват тази дейност в гр.С.“,
респ. касае се за т.нар. вътрешен трафик, а в същото време за целените
престъпления се сочи правната квалификация на чл.159а-чл.159г НК,
включваща и т.нар.външен трафик и по този начин същата е посочена и в
диспозитива на обвинението за всеки един от подсъдимите.Т.е. наблюдава се
едно несъответствие между текстовото и цифрово отразяване и противоречие
в обстоятелствената и заключителна част касателно параметрите на
вторичната престъпна деятелност, което следва да бъде отстранено, тъй като
при това си съдържание ОА внася неяснота във волята на държавното
обвинение.
Досежно вторичната престъпна деятелност:
На подс.Х.И. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.159г
вр.чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1 НК с пострадала М.А.В обвинителната диспозиция
3
за инкриминира дата се сочи „неустановена дата през 2016г.“ и за
инкриминирано място гр.С., а тези обективни съставомерни елементи не са
изрично вписани в обстоятелствената част. Тук следва да се подчертае, че
описанието на това престъпно деяние е отразено на л.9 от ОА и е вписан
факта на налични към края на 2016г. и на територията на гр.С. финансови
затруднения за св.М.А. и едва в последствие се твърди обстоятелството на
проведена среща между нея и подсъдимия, по време на която е среща е
реализирано изпълнителното деяние по набиране по см. на чл.159а ал.1 НК.
Т.е. налице са данни за дата и място само и единствено за изпитваните
финансови затруднения от страна на свидетелката, но не и за датата и мястото
на осъществяване на процесното престъпление. Подобен подход в описанието
е възприет от държавното обвинение и касателно претендираната
престъпната деятелност против личността на пострадалите Д.Б. В тази вр. и в
контекста на релевираните в подадения частен протест доводи следва да се
посочи, че дори и да се приеме наличие на вписана дата на процесното
престъпление, то се установява разминаване по отношение на същата между
обстоятелствена и заключителна част – обстоятелственото изложение носи
информация за „края на 2016г.“, а в обвинителния диспозитив
инкриминираната дата е отграничена за цялата 2016г., което е недопустимо,
тъй като от една страна противоречи на даденото описание за престъплението
по чл.321 НК с начален момент на инкриминирания период края на 2016г., а
от друга страна със заключителната част при това й съдържание се внася
недопустимо изменение на обективни съставомерни факти и то в насока
разширение на периода. Подобна е и хипотезата за деянието, вменено на
подс.Л.Ц. против личността на св.А.Д. (с обвинителния диспозитив се
разширява времевия диапазон на престъплението)
На следващо място и относно процесните вторични престъпления се
наблюдава още един процесуален пропуск. В заключителната част изрично е
посочен квалифициращият елемент на чл.159а ал.2 т.6 НК и то в хипотезата
на всички законово регламентирани възможности по извършване на деянието
посредством „обещаване, даване и получаване на облаги“.В тази насока обаче
е налице обстоятелствено описание, кореспондиращо само и единствено с
елемента „обещание на облага“.В тази насока се подчертава, че действително
НК регламентира за квалифициращ елемент този на чл.159а ал.2 т.6 НК, като
алтернативно е предвидена възможността за реализиране на изпълнителното
деяние в условията на един от тези елементи или в условията и на трите
такива.Ако държавното обвинение приема наличие и на трите варианта на
квалифициращия елемент по чл.159а ал.2 т.6 НК (както е в настоящия
случай), то следва изрично да впише конкретните реализирани обстоятелства
с подобна насоченост, а такива обстоятелства по делото не се посочени и това
се оценява за нарушение на императивно въведения процесуален стандарт по
чл.246 НПК.
При всички гореизложени доводи, АСНС приема за правилен отразения в
4
протестираното определение на СНС извод за наличие на съществени
процесуални нарушения, доколкото процесният ОА не носи изискуемото
съгл. чл.246 ал.2 НПК съдържание.Правилно първостепенният съд е посочил,
че следва всички съставомерни елементи на престъплението, предмет на
повдигнатото обвинение, задължително да намерят отражение в
обстоятелствената част на ОА, тъй като тя поставя фактическите рамки на
обвинението – при липсата на такъв изричен запис се налага изводът за липса
на фактическа обоснованост на ОА, което от своя страна рефлектира върху
правото на защита на обвиняемия, респ. представлява съществено
процесуално нарушение по см.на чл.249 ал.4 т.1 НПК и съгл.ТР №2/02г.на
ВКС.Тези пропуски са отстраними и това налага връщане на делото на СП.
При изложените съображения и на осн.чл.345 ал.1 вр.чл.341 ал.2 вр.чл.249
ал.3 вр.чл.248 ал.1 т.3 и т.6 НПК, АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 09.07.2021г. по НОХД № 572/2021г. по
описа на СНС, 1-ви състав, с което е прекратено съдебното производство по
делото, поради наличие на съществени процесуални нарушения.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5