Определение по дело №1547/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 763
Дата: 16 септември 2022 г. (в сила от 16 септември 2022 г.)
Съдия: Даниела Димитрова Събчева
Дело: 20225300601547
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 763
гр. Пловдив, 16.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева

Даниела Д. Събчева
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно частно
наказателно дело № 20225300601547 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал.7 -8 НПК.
Образувано е по протест на Районна прокуратура гр.Пловдив срещу
определение №850 от 10.08.2022г. по ЧНД№ 4113/2022г на Районен съд-
Пловдив. С атакуваното определение първостепенният съд е отменил
постановление на Районна прокуратура гр.Пловдив, с което е било
прекратено наказателното производство по ДП №622/2021г по описа на
Първо РУ при ОДМВР Пловдив на основание на чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл.24,
ал.1, т.1 от НПК.
В определението си първостепенния съд излага становище, че
постановлението на прокурора е необосновано и незаконосъобразно,
доколкото в хода на разследването не са били извършени необходимите и
възможни действия за разкриване на обективната истина по случая. Изтъква
се липсата на разпит на прекия ръководител на пострадалия – *, като са
очертани и въпросите, които следва да бъдат изяснени чрез този способ за
събиране на доказателства.
В протеста срещу определението на първоинстанционния съд се
възразява, че действията на прекия ръководител на пострадалия са били
установени с разпити на всички свидетели по делото, поради което се твърди
че неговият разпит не се явява наложителен. Изтъква се, че работата с
верижен моторен трион не попада сред видовете съоръжения, които съгласно
1
чл.32 от ЗТИП са с повишена опасност, поради което деянието се явява
несъставомерно.
Настоящият въззивен съдебен състав, след като се запозна с
материалите по делото намира депозирания протест за ДОПУСТИМ, подаден
от правоимащо лице в законоустановения срок.
По същество протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Досъдебното производство се води за престъпление по чл.134, ал.1 от
НК. Събраните доказателства по делото са установили, че пострадалия П.Т.
като * към * АД е бил изпратен на 19.08.2021г да извърши ремонтна дейност
на територията на * АД и по конкретно на мешалка 10 на кота 15 в ТУ
„Извличане и електролиза“, Цинково производство. Ремонтната дейност се е
състояла в разкриване на част от мешалката чрез срязване на дървения под с
моторен трион. При работата едната от дъските на пода се счупила и
пострадалия пропаднал в дупката образувала се на пода с дълбочина около 3-
4м. При падането пострадалия почувствал силна болка в левият си крак.
Веднага след това той бил прегледан и на кракът му била поставена шина,
след което бил транспортиран в медицинско заведение където било
установено, че е получил счупване на ляв долен крайник, довело до трайно
затрудняване на движенията му за срок около 3-5 месеца.
Описаната фактическа обстановка се установява по непротиворечив
начин от събраните по делото доказателства. Безспорни са обстоятелствата по
какъв повод пострадалият е бил на мешалката и какви действия е извършил
там, както и е факт, че същият не е бил обезопасен при работа на височина с
предпазен колан или по друг начин. Безспорно е и обстоятелство, че за тази
ремонтна работа пострадалият не е бил инструктиран относно безопасното й
извършване. Останало е неизяснено обаче които конкретни действия на
пострадалия са довели до падането му, дължало ли се е задължително
инструктиране на пострадалия и от кого, както и дали работодателят е
следвало да осигури лични предпазни средства за извършваната ремонтна
дейност на пострадалия и дали ако такива бяха използвани от негова страна
би се стигнало до същия резултат.
Така описаният кръг от неизяснени обстоятелства е посочен и от
страна на първостепенният съд. Тези обстоятелства обаче не биха могли да се
изяснят само и единствено с евентуалния разпит на свид.*. За намиране на
2
правилния отговор на тези въпроси са необходими и специални знания на
вещо лице. Действително по делото е била изготвена съдебно-техническа
експертиза, но тя е отговорила на неправилно поставени въпроси, в едната си
част и такива от правно естество, на които следва отговор да даде ръководно-
решаващият орган в съответната фаза на процеса.
Изготвената експертиза в досъдебното производство понастоящем не
е отговорила на въпроса каква по естеството си е извършената от пострадалия
дейност непосредствено преди инцидента и правно регламентирана ли е тя.
Експертизата не е отговорила още следвало ли е да ползва пострадалия лични
предпазни средства при осъществяване на тази дейност и щеше ли да се
достигне до същия резултат ако той беше използвал такива.
Без внимание от страна на прокурора е останало заключението на
изготвената по делото експертиза по въпроса дали е налице причинно-
следствена връзка между неспазване на правилата за безопасност на труда,
констатирани от вещото лице и настъпилата телесна повреда на пострадалия.
Отделно от това следва да се подчертае, че както експертизата в ДП, така и
прокурора са фокусирали вниманието си върху работата на пострадалия с
моторен трион, за която пострадалият не е разполагал с нужната
правоспособност. Видно от събраните доказателства до момента обаче е
налице и версия, според която падането на пострадалия не произтича като
пряка последица от действията му с моторния трион. Налице са
доказателства, според които травмата на пострадалия е резултат на падането
му от височина, след като подът под него е поддал от тежестта му
/показанията на пострадалия и свид.* очевидец/, а не поради неспазване на
изискванията за боравене с моторния трион. Дали падането на пострадалия
има връзка с действията му по премахване на подовата настилка и каква е тя-
пряка или косвена, не е установено по делото. При установяване на тези
въпроси, следва да се има предвид, че ако действията на пострадалия
представляват дейност по смисъла на НАРЕДБА № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, то нормативно предвидената
защита обхваща всички възможни случаи на падане, независимо от какво е
предизвикано: от залитане, от завиване на свят от височина или от друга
причина /Решение № 114 от 1.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 549/2019 г., III
н.о./ Също така, дали дейността извършвана от пострадалия на терена е
3
източник на повишена опасност, е въпрос различен от този дали той е
действал със съоръжение с повишена опасност, подлежащо на технически
надзор по смисъла на ЗТИП. Дали дейността е източник на повишена
опасност е правен въпрос, който се решава след като вида на дейността и
нейната нормативна установеност бъдат изяснени.
От изложеното следва, че неустановени по делото са останали
въпросите:
каква е дейността, при упражняване на която е настъпила телесна
повреда на пострадалото лице, правно регламентирана ли е тази дейност
и изисква ли тя специални знания и умения;
източник ли е тази дейност на повишена опасност и представлява ли
рискова дейност, от която е възможно да настъпят отрицателни
резултати;
при какви условия тази дейност може да бъде упражнявана - само въз
основа на специално разрешително, удостоверяващо правоспособност на
лицето или такова не се изисква;
Предвид всички изложени съображения става ясно, че разследването е
непълно и становището на прокурора за липса на престъпление се явява
прибързано. Не са били изяснени в пълнота причинно-следствените връзки
между описаните обстоятелства в така установената фактическа обстановка
по случая. Не са изяснени и основни понятия, които биха обосновали
правните изводи по делото. Това налага събиране на още доказателства,
поради което настоящият въззивен съдебен състав счита, че становището на
прокурора за прекратяване на наказателното производство поради липса на
престъпление се явява прибързано. Определението на първостепенния съд е
правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено, а
протестът на прокурора следва да бъде оставен без уважение, като
необоснован.
Ето защо на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Пловдивски окръжен съд




4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 850 от 10.08.2022г. на Районен съд-
Пловдив по ЧНД№ 4113/2022г по описа на същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5