Решение по дело №3560/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 944
Дата: 30 юни 2021 г. (в сила от 7 декември 2021 г.)
Съдия: Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Дело: 20215330203560
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 944
гр. Пловдив , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
в присъствието на прокурора Веселина Радкова Николова (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330203560 по описа за 2021
година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Г. К. Р., роден на ***г. в гр. ***, живущ в с.
***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
работещ, неосъждан, ЕГН: ********** за НЕВИНЕН в това, на 20.09.2020г. в
с. Белащица, обл. Пловдив, без надлежно разрешително да е държал
високорисково наркотично вещество – марихуана с нето тегло 2,119 грама със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 0,52 тегловни
процента на стойност 12.71 лв. /дванадесет лева и седемдесет и една
стотинки/ при единична цена за грам – 6.00 лева, съгласно Приложение № 2
към Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, обн. ДВ Бр. 15 от
06.02.1998г., изм. Бр. 14 от 18.02.2000г., като деянието представлява
маловажен случай, поради което и на основание чл. 304 от НПК, вр. чл. 9 ал.
2 от НК, вр. чл. 378 ал. 4 т. 2 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 354а ал. 5, вр. с ал.3 т. 1 от НК.
ОТНЕМА в полза на Държавата на основание чл. 354а ал. 6 от НК
1
веществените доказателства – остатък от наркотични вещества – 1.909 гр.
марихуана, изпратени на ЦМУ, Отдел „МРР – НОП“ – гр. София, като след
влизане в сила на решението да се унищожат по надлежния ред.
На основание чл. 190 ал. 1 от НПК направените разноски на
досъдебното производство в размер на 80,39 лв. остават за сметка на
Държавата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ПОС в 15 дневен
срок от днес по реда на Глава ХХІ от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Мотиви към Решение № 944 от 30.06.2021 г. по АНД № 3560/2021г.
по описа на Пловдивски районен съд, НО, Пети състав

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление
предложение обвиняемият Г. К. Р. да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание по реда на чл.
78а НК, за това че на 20.09.2020г. в с. Б., обл. ***, без надлежно
разрешително е държал високорисково наркотично вещество - марихуана с
нето тегло 2,119 грама със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 0,52 тегловни процента на стойност 12.71 лв.
/дванадесет лева и седемдесет и една стотинки/ при единична цена за грам -
6.00 лева, съгласно Приложение № 2 към Постановление № 23 на МС от
29.01.1998г. за определяне па цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, обн. ДВ Бр. 15 от 06.02.1998г., изм. Бр. 14 от
18.02.2000г., като деянието представлява маловажен случай – престъпление
по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК.

Производството пред настоящата инстанция е протекло по реда на
диференцираната процедура по Глава XXVIII НПК – освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа мотивираното предложение, като акцентира, че
деянието е безспорно установено от фактическа и правна страна. Предлага
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се
наложи административно наказание „Глоба“, оринетирана към минимума.
Поддържа тезата, че в процесния случай не са налице предпоставките
приложение да намери разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.

Защитникът на обвиняемия – адв. Д. моли при постановяване на крайния си
съдебен акт съдът да съобрази данните за личността на обвиняемия, чистото
му съдебно минало и характера на извършеното от него деяние, като се
противопоставя на доводите на държавния обвинител и моли приложение да
намери разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.

В правото си на лична защита обвиняемият не се противопоставя на
аргументите, изложени от защитника му, отново признава вината си.

С последната си дума моли наказателното производство да бъде
прекратено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
1

От фактическа страна:

Г. К. Р. е роден на ***г. в гр. ***, живущ в с. Б., общ. Р., обл. ***, ул.
„***“ №*, б., б. г., със средно образование, неженен, работещ, неосъждан,
ЕГН: **********.
На 19.09.2020г. на територията, обслужвана от Първо РУ при ОД на МВР -
гр. ***, започнала предварително планирана специализирана полицейска
операция по линия противодействие на престъпления, свързани със
съхранение и разпространение на наркотични вещества и други
противообществени прояви. Операцията продължила и след полунощ на
20.09.2020г.
Свид. В.Н.А. и свид. Ц.М.Б. - *** към *** ***, изпълнявали служебните си
задължения по утвърдения план за провеждане на специализираната
полицейска операция, начиная от 20:00 часа на 19.09.2020г. В тази връзка те
извършвали обход на територията на с. Б., обл. *** като част от територията,
обслужвана от районното управление.
По предварително придобита оперативна информация, полицейските
служители имали данни, че в дома на С.П.Р., находящ се в с. Б., община Р.,
обл. ***, на ул. *** №*, се провеждат редовни събирания на лица с цел
употреба на наркотични вещества.
Отивайки на място, на адреса с. Б., община Р., обл. ***, на ул. *** №*,
след полунощ на 20.09.2020г., от втория етаж на къщата се чувала силна
музика и гласове. Полицейските служители на няколко пъти повикали
собственика Р. да излезе навън, но тъй като същият не отговорил, а входната
врата била отворена, те влезли вътре. Като ги видял, собственикът С. Р. лично
ги поканил вътре. Полицаите се легитимирали на присъстващите и им
поискали документи за самоличност. Така на втория етаж на къщата били
установени още шест лица освен собственика, а именно Ф.Г.Г., Г.Б.Б., С.В.Б.,
Н.Р.Р., Ж.Д.Д. и Г. К. Р..
След като влезли във всекидневната, полицейските служители забелязали,
че върху тонколона, намираща се в близост до западната стена на стаята, били
оставени два броя бучки с неправилна форма от бяло прахообразно вещество.
Върху кухненския плот забелязали още една бучка бяло прахообразно
вещество с неправилна форма, а на холната маса била поставена и електронна
везна. В единия ъгъл на холната маса служителите забелязали и девет броя
“линии” от бяло прахообразно вещество, както и пластика. Свид. В.А. и свид.
Ц.Б. поискали обяснение от собственика Р. за въпросните бучки бяло
прахообразно вещество, какъв е произходът му и на кого принадлежи. Той им
отговорил, че прахообразното вещество представлява амфетамин, който бил
лично негов, предназначен за лична употреба. Срещу С.П.Р. било образувано
бързо производство за държане на наркотични вещества без надлежно
разрешително.
На зададен въпрос от полицейските служители дали някой друг от
присъстващите на адреса в с. Б., ул. *** №* притежава забранени от закона
2
вещества и вещи, един от тях, а именно - обв. Г. К. Р., видимо притеснен, им
признал, че в предния джоб на чантата си имал около два грама
марихуана.Това се случило след полунощ на 20.09.2020г.
Така бил извършен обиск и изземване при условията на неотложност на
обв. Г. К. Р., като това било преценено като единствена възможност за
събиране и запазване на веществени доказателства, за които е било налице
достатъчно основание да се предположи, че се намират у него.
При извършения обиск и изземване от предното отделение на мъжка чанта
тип „борсета“, която обв. Р. носел, били описани и иззети общо 5 /пет/
топчета суха зелено - кафява на цвят растителна маса с овална форма,
опаковани в две хартиени свивки.
Г. К. Р. бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в арестно
помещение на 01 РУ при ОД на МВР - гр. ***.
Видно от депозираното по делото експертно заключение, обективирано в
протокол № 1786/20.09.2020г., представеното за изследване вещество под
формата на бучки представлява марихуана с нето тегло 2,119 грама със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 0,52 тегловни
процента.
В хода на разследването не са приобщени данни обв. Г.Р. да притежава
издадено надлежно разрешително по см. на чл. 32 вр. чл. 16 и чл. 18 от Закона
за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите за съхранение на
високорискови наркотични вещества.

По доказателствата:

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, проибщени по реда на чл. 378, ал. 2 вр. чл. 283 НПК, а именно:
показанията на свидетелите Ц.М.Б. /л. 11 от ДП/, Ф.Г.Г. /л. 12/, Г.Б.Б. /л. 13/,
С.В.Б. /л. 14/, Н.Р.Р. /л. 15/, Ж.Д.Д. /л. 16/, С. Х. Р. /л. 17/, В.Н.А. /л. 18/,
обясненията на обв. Р., протокол за обиск и изземване /л. 8 от ДП/, Заповед за
задържане на лице /л. 33 от ДП/, както и протокол № 1786/ 20.09.2020г. за
извършена химическа експертиза.
Съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели доколкото
същите са логични, непротиворечиви и съответстват на останалия
доказателствен материал по делото, като съдържат пряка доказателствена
информация относно инкриминираното деяние. Съдът не установи наличието
на съществени противоречия между свидетелските показания и затова не
намери за необходимо обсъждането им поотделно, съгласно правилото на чл.
305, ал.3, изр.2 от НПК.
Като обективно и компетентно, съдът прецени заключението на вещото
лице, изготвило ФХЕ, изясняващо съдържанието на наркотично вещество –
тетрахидроканабинол в отделните обекти, държани от обвиняемия.
От приетото по делото актуално свидетелство за съдимост на обвиняемия
съдът извлече информация относно липсата на предходни негови осъждания,
3
както и че същият не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание. На следващо място, за формиране на изводите
на съда досежно личностните характеристики на обвиняемия съдът взе
предвид и приетата по делото характеристична справка.

От правна страна:

След цялостен анализ на доказателствената съвкупност, настоящият
съдебен състав счита, че с инкриминираното деяние обвиняемият Р.
формално е осъществил състава на престъпление по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, т.1
НК.
Действително, от обективна страна по делото се установява категорично,
че на посочените дата, място и време обвиняемият Р. е упражнявал
фактическа власт върху инкриминираното наркотично вещество (марихуана),
с посоченото нетно тегло и съдържание на активния наркотично действащ
компонент - тетрахидроканабинол, без да е разполагал с надлежно
разрешително по ЗКНВП за това, като с оглед процентното съдържание на
активното наркотично вещество и неговата обща стойност (изчислена
съгласно Постановление № 23 от 1998 г. на МС), прокурорът е приел, че
деянието представлява "маловажен случай".
Доколкото по делото няма повдигнато обвинение за придобиване на
инкриминираното наркотично вещество, съдът не намира за нужно да
обсъжда въпроса кога, къде и по какъв начин обвиняемият е установил
фактическа власт над това вещество. Релевантно в случая е обстоятелството,
че същият е осъществявал фактическа власт над него до момента на
приобщаването му към делото.
Конопът /марихуаната/ има наркотично действие, няма легална употреба,
пазар и производство в страната и е поставен под контрол съгласно Единна
Конвенция на ООН по упойващите вещества, ратифицирана и от Република
България. Същият е включен в Приложение № 1 към чл. 3, ал.2 от Закон за
контрол върху наркотичните средства и прекурсорите "Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна
медицина".
Настоящият съдебен състав намира, че осъщественото от обвиняемия Р.
деяние съставлява малозначително такова по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК.
Съображенията за този извод са следните:
За да бъде едно деяние престъпление, същото следва да се отличава с
достатъчно висока степен на обществена опасност, която да оправдава
упражняване спрямо дееца на наказателна репресия.
Съгласно регламента на чл. 9, ал. 2 НК не е престъпно деянието, което,
макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. Или иначе казано,
малозначителността на деянието представлява конкретно негово обществено
4
качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то
обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените
отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава
реално тези отношения.
Константна е съдебната практика в разбирането си, че престъпленията,
имащи за предмет наркотични вещества или техни аналози с оглед на техния
обект на защита обществените отношения, свързани с опазването на
общественото здраве, са поначало такива със завишена степен на обществена
опасност. Тя, обаче, не може да бъде пречка за приложението на чл. 9, ал. 2 от
НК, щом при анализа на конкретното деяние с категоричност се разкрие
неговата малозначителност - липса или съществена незначителност на
отрицателното въздействие върху защитените обществени отношения. В този
смисъл са и постановките на Решение № 133 от 06.06.2018 г. по н. д. № 359/
2018 г., ІІ н. о. на ВКС. Ето защо при определяне на процесния случай като
попадащ в хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК, настоящата инстанция съобрази и
съпостави критериите развити в съдебната практика, а именно - степен на
застрашаване на обществените отношения, вида и количеството на
веществото, неговата стойност, личността на привлеченото към отговорност
лице, както и отражението, което това деяние е имало върху защитените от
нормата на чл. 354а НК обществени отношения.
В аспект на горното, съдът на първо място съобрази вида, количеството и
стойността на инкриминираното наркотично вещество. Касае се за държане
на наркотично вещество, попадащо в категорията на т. нар. „Мека дрога“, а
именно марихуана – малко над 2 грама, на стойност 12,00 лева с
изключително нисък тегловен процент на активното наркотично вещество –
0,52 тегловни процента. Посочените количествени и качествени
характеристики на държаното от обв. Р. наркотично вещество, съпоставени с
данните за неговата личност говорят за незначително засягане на
обществените отношения по опазване на общественото здраве.
На следващо място, съдът няма как да пренебрегне, че данните по делото
сочат на предназначението му за лична употреба , като в тази насока са и
обясненията на самия обвиняем. Последното несъмнено сочи на по – ниска
степен на засягане на провнозащитения обект – обществените отношения,
свързани с опазване здравето на гражданите. В тази връзка следва да се има
предвид и, че укоримостта на деяние насочено срещу здравето на гражданите
следва да е по-висока, когото се касае за изнесено навън поведение –
агресивно към чуждото здраве, и по-ниска, когато е насочено навътре – срещу
собственото здраве, тъй като това е съзнателният избор на лицето. В тази
връзка съдът отчита и показанията на свидетелите, които еднопосочно и
категорично заявяват, че на въпросното частно събиране в дома на С. Р.,
обвиняемият не е употребил наркотик – нито от този, който е носел със себе
си, нито от амфетамина, държан от Р.. Същевременно обвиняемият не е
предложил на някои от присъстващите да употребят наркотик.
На следващо място, установените по делото обстоятелства във връзка с
5
личността на дееца също дават основание за преценката за по-ниска степен на
обществена опасност на конкретното деяние.
Обвиняемият Р. е неосъждан, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК. За съда е безспорно установено, че с
цялостното си поведение от самото начало на производството същият е
съдействал за разкриване и установяване на престъплението, като
доброволно, по собствена инициатива е признал, че държи в себе си
наркотично вещество. В тази връзка впечатление правят показанията на
двамата *** Б. и А., както и на останалите свидетели, които посочват, че при
пристигане на полицейските служители в дома на Р. и на въпроса от страна на
същите дали някой от присъстващите притежава забранени от закона
вещества и вещи, Р. видимо притеснен признал, че държи в себе си
марихуана, като сам е посочил местонахождението й – в предния джоб на
чантата си. Признанието на вина, изразено и поддържано от момента на
полицейската проверка, осъществена в хода на специализираната полицейска
операция до приключване на съдебното производство пред настоящата
съдебна инстанция също няма как да бъде пренебрегнато от страна на съда.
Неколкократно изразеното от обвиняемия съжаление за стореното в хода на
цялото наказателно производство също не може да бъде ценено като
декларативно и формално, доколкото съдържа в себе си и изявена
самокритичност към деянието.
На следващо място, съобразени бяха данните за влошено здравословно
състояние, трудовата ангажираност и възрастта на обвиняемия към момента
на осъществяване на инкриминираното деяние. Видно от характеристичната
му справка Р. страда от инсулинозависим диабет тип 1, като с това заболяване
е диагностициран през 2015 година. Същият е постоянно трудово ангажиран,
като същевременно младата му възраст /под 25 години/ предполага завишено
внимание от страна на правоприлагащите и правораздавателните органи,
които следва да държат сметка за това какво въздействие оказва употребата
на наказателна репресия върху социалното и професионалното вграждане на
личността в обществото. Младата възраст на извършителя следва да се
преценява и през призмата на социалната незрялост, младежка
емоционалност и формиране на личността, като приоритет следва да има
индивидуалната пред генералната превенция.
Предвид възраженията, релевирани от представителя на държавното
обвинение в хода на съдебните прения, съдът държи допълнително да
отбележи следното:
Обстоятелството, че по отношение на Р. са налице други неприключили
наказателни производство не променя извода за малозначителност на
процесното инкриминирано деяние. Константна е съдебната практика в
разбирането си, че наличието на висящи, неприключили наказателни
производства не може да се третира на плоскостта на лоши характеристични
данни. Обратното би означавало, съдът да направи недопустимо от
процесуално естество негативно внушение за участието на обвиняемия в
6
друго престъпление по висящо наказателно производство, с което би се
нарушил залегналият в чл. 16 от НПК основен правен принцип относно
презумпцията за невиновност. Вътрешното съдийско убеждение неминуемо
би било опорочено, защото е основано на предположение и предубеденост,
вместо на доказателства, събрани изцяло по предвидения за това надлежен
процесуален ред.
Несподелим е и аргумента срещу приложението на чл. 9, ал. 2 НК, изводим
от посочените от представителя на Районна прокуратура Пловдив
свидетелски показания на С. Р. и Ф.Г.. Последните двама сочат в показанията
си, че обв. Р. и друг път е пушил трева в тяхно присъствие. Няма как от
показанията на двамата свидетели в коментираната им част да се приеме, че
по делото е установена по категоричен и безспорен начин постоянна употреба
на наркотични вещества от страна на обв. Р.. В посочените им части
показанията на двамата свидетели касаят неустановени във времево
отношение минали моменти, сочещи на спорадична употреба на марихуана,
като посоченото не може да бъде основание да се откаже приложението на чл.
9, ал. 2 НК.
Тук отново следва да се подчертае, че оценката на едно деяние като
общественоопасно зависи от обективните негови свойства и най-вече от
свойството му да застраши или да причини вреда на защитени обществени
отношения. Криминализирайки държането на наркотични вещества без
съответното разрешение, законодателят е имал предвид проявите, при които
вероятността от настъпването на вредоносен ефект върху правно защитените
блага е висока. А конкретният случай, както вече беше посочено, не е такъв.
Държането на процесното наркотично вещество, дори и в съчетание с данните
за употреба на такова наркотично вещество в неустановен минал момент, не
разкрива присъщото на престъпленията по чл. 354а, ал. 1 - 5 НК ниво на
обществена опасност. То носи твърде нисък потенциал за увреждане на
правно защитените с посочената норма социални блага - човешко здраве,
обществен морал, сигурност. В процесния случай няма някакво специфично
съчетание на елементи на деянието или специфика в обстоятелствата, при
които е извършено то, които да налагат друг извод за степента на неговата
укоримост и да оправдаят използването на санкционните механизми на
наказателното право спрямо обвиняемия Р.. Несподелим е довода на
представителя на Районна прокуратура Пловдив, че данните за
количествените и качествените характеристики на инкриминираното
наркотично вещество, преценени в съвкупност с данните за личността на
обвиняемия следва да се преценяват единствено в светлината на смекчаващи
отговорността обстоятелства. При категоричните данни по делото за
предназначението на веществото - именно за собствена на самия обвиняем
употреба степента на обществена опасност на извършеното няма как да се
преценява дистанцирано от личността на Р..
От изложеното следва изводът, че макар и деянието, описано в
обстоятелствената част на постановлението по чл. 375 от НПК, формално да
7
осъществява признаците на инкриминирания престъпен състав, няма
престъпен характер и е малозначително такова по смисъла на чл. 9, ал.2 от
НК, което налага оправдаването на обвиняемия Р..

По веществените доказателства:

На основание чл. 354а, ал. 6 НК, съдът счита, че остатъкът от наркотичното
вещество – 1,909 гр. марихуана, изпратено на съхранение в ЦМУ, Отдел
„МРР - НОП“ – София, следва да бъде отнето в полза на Държавата, като
след влизане в законна сила на решението, да бъде унищожено по надлежния
ред.

По разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК направените
разноски на досъдебното производство в размер на 80,39 лева следва да
останат за сметка на държавата.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:


8