Определение по дело №52631/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 35947
Дата: 11 октомври 2023 г. (в сила от 11 октомври 2023 г.)
Съдия: Десислава Стоянова Влайкова
Дело: 20221110152631
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35947
гр. София, 11.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110152631 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на „Дженерали
застраховане“ АД да заплати на ЗД „Бул инс“ АД сумата от 920.00 лева, представляваща
непогасена част от регресно суброгационно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил
„Мерцедес Е220 ЦДИ“ с рег. № ЕН 6888 КВ вследствие на ПТП от 01.11.2017г., настъпило в
гр. Плевен, на кръстовището на ул. „........... и ул. „.............“, по вина на водача на лек
автомобил „Мазда 626“ с рег. № ЕН 3684 ВК, чиято деликтна отговорност в качеството му
на водач на автомобила била застрахована по силата на сключен с „Дженерали
застраховане“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда- 29.09.2022г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 01.11.2017г., в гр. Плевен, на кръстовището на ул. „...........
и ул. „.............“, настъпил пътен инцидент между лек автомобил „Мерцедес Е220 ЦДИ“ с
рег. № ЕН 6888 КВ и лек автомобил „Мазда 626“ с рег. № ЕН 3684 ВК, чийто водач,
движейки се по ул. „.............“ на кръстовището с ул. „........... не спрял на знак „Б2“ и отнел
предимството на движещия се по ул. „........... лек автомобил „Мерцедес“, при което настъпил
удар, в резултат на който по последния настъпили увреждания на стойност, надвишаваща 70
% от действителната стойност на МПС, поради което ищецът като застраховател по
застраховка „Каско“ изплатил на правоимащото лице действителната му стойност, като
сторил и разноски за определяне на обезщетението в размер на 15.00 лева. Ответникът в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на лек автомобил „Мазда 626“ с рег. № ЕН 3684 ВК бил поканен да
заплати регресната претенция в общ размер на 15 485.00 лева, от които възстановил в полза
на ищеца част, възлизаща на сумата от 14 565.00 лева. По изложените съображения ищецът
претендира остатъка от регресното си вземане, законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът оспорва иска, считайки, че изплатената от него преди
процеса сума е достатъчна да обезщети настъпилите в резултат от ПТП увреждания, като
изяснява, че също както ищцовото дружество възприел, че в процесния случай се касае за
хипотеза на т. нар. „тотална щета“, поради което определил и изплатил на ищеца сума,
равняваща се на сбора от сторените ликвидационни разноски и действителната стойност на
вещта към датата на застрахователното събитие, като приспаднал стойността на запазените
1
части. Претендира разноски.
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока
на действие на застрахователното покритие, за което вина носи водачът на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения
застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на
вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на
правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Процесуално задължение на ответника при доказване на горните факти е да докаже, че
е погасил претендирания остатък от регресното вземане, за което не сочи доказателства, но
и не навежда твърдения.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между
страните и поради това ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните
обстоятелства: че към датата на ПТП между ищеца и собственика на увредения лек
автомобил е имало сключен договор за застраховка „Каско“ с предмет този автомобил, че
гражданската (деликтната) отговорност на водача на лек автомобил „Мазда 626“ е била
обезпечена по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че вина за настъпване на пътния инцидент
има водачът, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, че ищецът е
сторил ликвидационни разноски и е заплатил в полза на правоимащото лице по
застраховката застрахователно обезщетение в общ размер на 15 485.00 лева, както и че за
удовлетворяване на регресното вземане на ищеца ответникът му възстановил чрез
прихващане на насрещни задължения сумата от 14 565.00 лева.
По заявените от страните искания съдът намира следното:
Представените с исковата молба документи следва да бъдат допуснати за събиране
като писмени доказателства по делото, доколкото се явяват относими към спорния предмет
на делото и необходими за изясняването му.
Следва да бъде допуснато извършването на съдебно- автотехническа експертиза по
формулираните от страните в исковата молба и отговора на исковата молба задачи.
Останалите доказателствени искания на ищеца следва да бъдат оставени без уважение,
доколкото същите са насочени към установяване на обстоятелства, които не са спорни
между страните съобразно изричните твърдения и оспорвания в отговора на исковата молба.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените с
исковата молба документи.
ДОПУСКА извършване на съдебно- автотехническа експертиза по формулираните от
страните в исковата молба и отговора на исковата молба задачи.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 500.00 лева,
вносим поравно от страните в тридневен срок от получаване на препис от настоящото
2
определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице инж. Й. Д. Й..
Вещото лице ДА БЪДЕ ПРИЗОВАНО след представяне на доказателства за внесен
депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца- за
събиране на гласни доказателства чрез разпит при режим на призоваване на соченото от
ищеца лице, за допускане извършването на съдебно- счетоводна експертиза, както и за
задължаване на ответника да представи застрахователната полица по процесната
застраховка „Гражданска отговорност“.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.11.2023г. от
10:20 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да бъде връчен и препис отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3