РЕШЕНИЕ
№ 870
гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509480 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20097658/16.04.2021 г., постановено по гр. д. № 64729/19 г. по описа на
СРС, 25 състав, е признато за установено, че Л.Г.С.., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. София, ул. *******ължи на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. *******9, бл. БенчМарк Бизнес Център, на основание чл. 422
във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 791,06 лв.,
представляваща задължение за доставена и потребена ел. енергия за периода от 16.10.2018 г.
до 14.02.2019 г. в имот на адрес: гр. София, ул. *******, с кл. номер № ********, ведно със
законната лихва, считано от 17.04.2019 г. до изплащане на вземането, както и мораторна
лихва в размер на 14,82 лв. за периода от 15.12.2018 г. до 09.04.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 22016/19 г. по описа на СРС, 25 състав. С
решението Л.Г.С.. е осъден да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 639,19 лв., представляваща разноски по делото, както и сумата от 101,13 лв.,
представляваща разноски по ч. гр. д. № 22016/19 г. по описа на СРС, 25 състав.
Подадена е въззивна жалба от Л.Г.С.. срещу решение № 20097658/16.04.2021 г.,
постановено по гр. д. № 64729/19 г. по описа на СРС, 25 състав. Твърди, че обжалваното
решение е неправилно, поради което се иска да бъде отменено. Посочва, че възприетите от
първоинстанционния съд логически и правни изводи не кореспондират със събраните по
1
делото доказателства. Твърди, че „ЧЕЗ Е.Б.“ АД не е провел пълно и главно доказване на
твърденията си, в т. ч. и на размера на претенциите си за процесния период. Посочва, че
неправилно съдът е кредитирал споразумителни протоколи, отнасящи се за период,
предхождащ периода на претендираното вземане. Твърди, че неправилно съдът не е открил
производство по оспорване на документ, представен от насрещната страна, а именно –
уведомление N **********/01.04.2019 г. на Столична община. Посочва, че неоснователно
съдът е отхвърлил доказателственото искане за представяване в оригинал на двата
сертификата, чрез които въззиваемата страна се стреми да докаже, е изпълнила изискването
на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ. Твърди, че въззиваемата страна не е провела пълно и главно доказване
на фактите, за които носи доказателствена тежест, а именно – наличието на качеството
„потребител“ на въззивника, както и факта на изпълнение на законовите изисквания за
публикуване на Общите условия на въззиваемата страна съгласно изискванията на чл. 98а,
ал. 3 ЗЕ. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение
като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни.
Въззиваемата страна - „ЧЕЗ Е.Б.“ АД е подала отговор на въззивната жалба в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено. Твърди, че качеството „потребител на електрическа енергия“ на
въззивника е установено в първоинстанционното производство от представените писмени
доказателства – заявление за отсрочване/разсрочване на задължения №
**********/21.08.2017 г., споразумителен протокол от 22.08.2017 г. по заявление №
001020471228/21.08.2017 г., споразумителен протокол от 22.08.2017 г. по заявление №
001020471228/21.08.2017 г. за клиентски номер № 300023008097, подписани от Л.Г.С..,
които са подадени за имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. *******. Посочва, че в
подкрепа на горния извод е и уведомление от СО, район Слатина. На следващо място,
твърди, че от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че в
счетоводството на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД е разкрита партида на името на въззивника, с клиентски
номер № ******, по която партида е заведен процесният обект. Посочва, че условията, на
които следва да отговаря едно лице, за да има качеството „потребител на електрическа
енергия за битови нужди“, респ. да бъде клиент на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, в случая са налице.
Твърди, че от представената по делото справка за консумация на клиент се установява, че за
процесния период регулярно са доставяни количества електрическа енергия за нуждите на
процесния обект, отчетени от електромер, които количества са остойностени по утвърдени
от КЕВР цени за съответния период чрез процесните фактури, а от заключението на СТЕ се
установява, че процесният електромер е технически годно средство за целите на търговското
измерване. Иска се от съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното
решение като правилно. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , след като взе предвид доводите на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
2
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът – „ЧЕЗ Е.Б.“ АД твърди, че е бил в облигационни отношения с ответника
Л.Г.С.., с клиентски номер № 300023008097, за обект, находящ се на адрес: гр. София, ул.
*******, които са възникнали, както от факта, че ответникът има открита партида с
уникален ИТН, по която е заплащал доставената му електрическа енергия на посочения
адрес, така и съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, които са влезли в сила, и които съгласно чл. 98а ЗЕ обвързват всички
абонати на дружеството, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. Посочва, че е изпълнил задължението си за доставка на електрическа
енергия за периода от 16.10.2018 г. до 14.02.2019 г. до адрес: гр. София, ул. *******, а от
своя страна ответникът не е изпълнил задължението си да плати доставената и потребена
електрическа енергия по издадените фактури. Твърди, че задължението на ответника е
индивидуализирано по размер, падеж и периоди на отчитане в следните фактури: фактура N
*********/21.11.2018 г., фактура N *********/20.12.2018 г., фактура N
*********/22.01.2019 г. и фактура N *********/19.02.2019 г. Посочва, че въз основа на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е
било образувано ч. гр. д. N 22016/19 г. по описа на СРС, 25 състав, по което е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Тъй като
заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК са били дадени
указания за предявяване на иск за установяване на съществуването на процесните вземания.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 791,06 лв., представляваща задължение за
доставена и потребена ел. енергия за периода от 16.10.2018 г. до 14.02.2019 г. в имот на
адрес: гр. София, ул. *******, с кл. номер № 300023008097, ведно със законната лихва,
считано от 17.04.2019 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на
14,82 лв. за периода от 15.12.2018 г. до 09.04.2019 г. Претендира разноски.
Ответникът – Л.Г.С.. оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че липсват
доказателства за надлежно публикуване на Общите условия на ищеца и за влизането им в
сила, за това, че е собственик или ползвател на процесния имот, както и че партидата е
открита на негово име.
От представената по делото лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия N Л – 135 – 11/29.11.2006 г., издадена от ДКЕВР, е видно, че „ЧЕЗ Е.Б.“ АД е
лицензиран за дейността „обществено снабдяване с електрическа енергия“ на обособена
територия, определена в приложение N 1 към лицензията, за срок до 13.08.2039 г.
По делото са представени и ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия
на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, одобрени с Решение N OУ – 059/07.11.2007 г., и изменени и допълнени с
Решение N ОУ – 03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, с които се урежда продажбата на електрическа
енергия от дружеството на потребителите, присъединени към разпределителната мрежа на
територията, за която дружеството притежава лицензия за обществено снабдяване с
3
слектрическа енергия.
От представените по делото 2 бр. сертификати /в официално заверен препис по см. на
чл. 32 ЗА/ се установява, че в бр. 229 от 26.11.2007 г. на вестник „Посредник“ и в бр. 927 от
26.11.2007 г. на вестник „Телеграф“ са публикувани ОУ на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, одобрени с Решение N OУ – 059/07.11.2007 г. на
ДКЕВР.
От справката за консумация на клиенти и 4 бр. фактури с N *********/21.11.2018 г., N
*********/20.12.2018 г., N *********/22.01.2019 г. и N *********/19.02.2019 г. е видно, че
„ЧЕЗ Е.Б.“ АД е начислило на Л.Г.С.. за периода от 16.10.2018 г. до 14.12.2019 г. суми за
доставена електроенергия на адрес: гр. София, ул. ******* –********* ап. 2, с кл. N
300023008097.
Oт заявление за отсрочване/разсрочване на задължение N 12026675217/21.08.2017 г.
от Л.Г.С.. е видно, че ответникът е поискал разсрочвана на вноски от по 100 лв. за
задължения за процссния имот.
От споразумителен протокол от 22.08.2017 г., сключен между „ЧЕЗ Е.Б.“ АД и
Л.Г.С.., въз основа на заявление N 001020471228/21.08.2017 г., се установява, че ответникът
е признал задължения за периода от 22.10.2011 г. до 16.05.2017 г. за консумирана и
незаплатена електрическа енергия по клиентски номер N 300023008097 в размер на 5233,42
лв., като се е задължил да плати дължимата главница на 12 бр. вноски по погасителния план,
посочен в споразумението.
От споразумителен протокол от 22.08.2017 г., сключен между „ЧЕЗ Е.Б.“ АД и Л.Г.С..,
въз основа на заявление N 001020471228/21.08.2017 г., се установява, че ответникът е
признал задължения за консумирана и незаплатена електрическа енергия по клиентски
номер 300023008097 за още 1790,44 лв., като се е задължил да плати дължимата главница на
12 бр. вноски по погасителния план, посочен в споразумението.
По делото е представено като доказателство и уведомление с вх. N
**********/01.04.2019 г. от кмета на район Слатина до „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, в което е посочено,
че в общинско жилище, находящо се в гр. София, кв. *******, ул. ******* – ********* със
заповед N РСЛ19 – РД66 – 12/22.03.2019 г. и протокол – опис за въвод от 22.03.2019 г. е
настанена Д. Б. П., както и че считано от 18.03.2019 г. наемателят Л.Г.С.. е напуснал
жилището.
От справката за предоставяне на данни по реда на Наредба N 14/18.11.2009 г. е
видно, че постоянният и настоящ адрес на Л.Г.С.. е гр. София, кв. *******, ул. ******* –
Лотко N 5, бл. 10, ет. 2, ап. 2, считано от 23.09.2004 г.
Съгласно заключението на съдебно – техническата експертиза измерената и отчетена
консумирана електрическа енергия със средство за техническо измерване с фабр. N
********** за периода от 16.10.2018 г. до 14.12.2019 г. е за I тарифа /нощна/ - 1068 KWh и за
II тарифа /дневна/ - 3038 KWh. Oтразените KWh в приложените по делото фактури съвпадат
с показаните като редовен отчет в електронния масив на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД
4
и „ЧЕЗ Е.Б.“ АД. Средството за техническо измерване с фабр. N ********** при монтажа е
в техническа изправност и отговаря на изискванията за качество на ДАМТН.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ответникът
Л.Г.С.. дължи сумата от 791,06 лв. по процесните фактури N *********/21.11.2018 г., N
*********/20.12.2018 г., N *********/22.01.2019 г. и N *********/19.02.2019 г., за която
сума няма данни да е погасена чрез плащане. Ответникът има открита партида в
счетоводството на ищцовото дружество под ИТН: 300023008097, по която има данни за
извършени плащания по предходно издадени фактури. Мораторната лихва, начислена върху
главницата, считано от датата на падеж на съответната фактура до 09.04.2019 г., е в размер
на 14,82 лв.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК – от процесуално
легитимирана страна, поради което е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е
валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на
императивни материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на
правилността на решението, въззивният съд намира следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
98а, ал. 1 ЗЕ следва да се установи от ищеца, че между страните по делото е налице
облигационно отношение по продажба на електроенергия, регулирано от Общи условия, по
което ищецът е престирал съобразно уговореното – доставил е на ответника електроенергия
в обема, съответстващ на претендираната цена.
Спорните въпроси във въззивното производство касаят наличието на облигационно
отношение по продажба на електроенергия, регулирано от Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 98 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им писмено
приемане, налице ли е реална доставка на процесните количества електрическа енергия,
както и какъв е размерът на задълженията на ответника.
От представената по делото лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия на обособена територия N Л – 135 – 11/29.11.2006 г., издадена от ДКЕВР, се
установява, че „ЧЕЗ Е.Б.“ АД е краен доставчик на електрическа енергия по см. на чл. 92, т.
2 ЗЕ.
От представените по делото 2 бр. сертификати за публикации се установява, че
„Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД,
5
одобрени с Решение N OУ – 059/07.11.2007 г., и изменени и допълнени с Решение N ОУ –
03/26.04.2010 г. на ДКЕВР“, са публикувани на 26.11.2007 г. в бр. 229 на вестник
„Посредник“ и в бр. 927 на вестник „Телеграф“, като клаузите им съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ
са обвързали клиентите на крайния доставчик без да е необходимо изричното им писмено
приемане. По делото не се твърди и не установява в срок от 30 дни от влизането им в сила
потребителят да е подал заявление, в което да е предложил специални условия.
Предвид изложеното по – горе, съдът приема, че през процесния период отношенията
между страните са уредени от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЧЕЗ Е.Б.“ АД.
На следващо място, съдът приема, че от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства се установява и качеството потребител на електрическа енергия на ответника
през процесния период.
В заявление за отсрочване/разсрочване на задължение N 12026675217/21.08.2017 г.,
споразумителен протокол от 22.08.2017 г., въз основа на заявление N
001020471228/21.08.2017 г., и споразумителен протокол от 22.08.2017 г., въз основа на
заявление N 001020471228/21.08.2017 г., които са подписани от ответника, се съдържа
извънсъдебното му признание на неизгодния за него факт, че в периода от 2011 г. до 2017 г.
е бил потребител на електрическа енергия за обект, находящ се на адрес: гр. София, ул.
******* –********* с кл. N*******.
Същевременно от уведомление с вх. N **********/01.04.2019 г. от кмета на район
Слатина до „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, чието съдържанието не е опровергано от ответника, се
установява, че Л.Г.С.. е бил наемател в общинско жилище, находящо се в гр. София, кв.
*******, ул. ******* – ********, до 18.03.2019 г.
В подкрепа на горния извод са и справката от НБДН, според която постоянният и
настоящ адрес на ответника, считано от 23.09.2004 г., е гр. София, кв. *******, ул. ******* –
*********, както и заключението на съдебно – счетоводната експертиза, според което на
името на ответника е била разкрита партида с клиентски N*******, по която е бил заведен
процесният обект, находящ се в гр. София, кв. *******, ул. ******* – **********
Съгласно чл. 4, ал. 2 от ОУ на ищеца потребител на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си. Правата и задълженията на потребител на
електрическа енергия за битови нужди може да се упражняват и от друго лице при условие,
че собственикът или титулярът на вещно право на ползване на имота е предоставил изрично
писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална заверка на
подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, като в
този случай собственикът или титуляр на вещно право на ползване е солидарно отговорен за
задълженията към продавача заедно с лицето, за което е дал съгласие да бъде потребител, и
продавачът има право да иска изпълнение на задълженията на потребител, както от
6
собственика, така и от лицето, за което е дадено съгласие да бъде потребител /чл. 4, ал. 3 от
ОУ/.
В случая, от уведомление с вх. N **********/01.04.2019 г. от кмета на район Слатина
до „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, се установява, че ответникът е бил наемател в общинско жилище,
находящо се в гр. София, кв. *******, ул. ******* – ********, до 18.03.2019 г., както и че
СО, район Слатина е дала съгласие наемателят да бъде потребител в отношенията с „ЧЕЗ
Е.Б.“ АД.
Предвид изложеното по – горе, съдът приема, че през процесния период ответникът е
бил потребител на електрическа енергия по см. на § 1, т. 42 от ЗЕ във вр. с чл. 4, ал. 3 от ОУ.
На следващо място, съдът намира, че по делото е доказана и реалната доставка на
процесните количества електрическа енергия за процесния период. От неоспореното от
страните заключение на съдебно – техническата експертиза се установява, че измерената и
отчетена консумирана електрическа енергия за периода от 16.10.2018 г. до 14.12.2019 г. е
отчетена от средство за техническо измерване, което е било изправно. Ето защо, следва да се
приеме, че отчетеното количество електрическа енергия е реално доставеното за имота.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че за периода
от 16.10.2018 г. до 14.02.2019 г. ответникът дължи сумата от 791,06 лв. за начислена
електрическа енергия за имот – ап. 2, находящ се в гр. София, ул. ******* – *******, по
фактури N *********/21.11.2018 г., N *********/20.12.2018 г., N *********/22.01.2019 г. и
N *********/19.02.2019 г., за която няма данни да е погасена чрез плащане.
Ето защо, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 98а, ал. 1 ЗЕ
следва да се уважи, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 791,06 лв., представляваща задължение за доставена и потребена ел.
енергия за периода от 16.10.2018 г. до 14.02.2019 г. в имот на адрес: гр. София, ул. *******,
с кл. номер № 300023008097, ведно със законната лихва, считано от 17.04.2019 г. до
изплащане на вземането.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличието
на главен дълг и забава в плащането. Моментът на изпадане в забава се определя съобразно
уговореното от страните.
Съгласно чл. 19, ал. 3 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЧЕЗ Е.Б.“ АД дължимите суми от потребителя се съобщават ежемесечно от продавача чрез
съобщение, изпращано до потребителя на адреса на обекта, с изключение на случаите,
когато периодът на отчитане е по – дълъг от един месец, като в съобщението задължително
се посочва и периода на плащане, като с обявяването на сроковете по този ред потребителят
се счита за надлежно уведомен, че дължи заплащане на използваната електрическа енергия
/чл. 19, ал. 7 от ОУ/. Продължителността на периода на плащане е 10 дни /чл. 19, ал. 2 от
ОУ/. Неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да плати
дължимата цена в срок /чл. 19, ал. 8 от ОУ/.
В случая, във всяка от представените по делото 4 бр. фактури, касаещи периода от
7
16.10.2018 г. до 14.02.2019 г., е посочен срок за плащане, след изтичането на който
ответникът е изпаднал в забава.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че размерът на
мораторната лихва, считано от 15.12.2018 г. до 09.04.2019 г., е 14,82 лв.
По делото ответникът не твърди и не доказва погасяване на вземането за мораторна
лихва чрез плащане.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да
се уважи изцяло, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 14,82 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.12.2018 г. до
09.04.2019 г.
Поради съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 20097658/16.04.2021 г., постановено по гр. д. №
64729/19 г. по описа на СРС, 25 състав, следва да бъде потвърдено като правилно, в т. ч. и в
частта му относно разноските.
По разноските във въззивното производство:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 100 лв.,
представляваща направени разноски във въззивното производство за депозит за
възнаграждение на особен представител. Освен това въззивникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС сумата от 25,00 лв., представляваща разноски за държавна такса
за въззивното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20097658/16.04.2021 г., постановено по гр. д. №
64729/19 г. по описа на СРС, 25 състав.
ОСЪЖДА Л.Г.С.., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. *****Слатина/
N **, да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. *******9, бл. БенчМарк Бизнес Център, на основание чл. 273 във вр. с чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Л.Г.С.., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. **** – та
/******* да заплати сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса за въззивното
производство, по сметка на СГС.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9