МОТИВИ
По нохд № 925.2017г. по описа на Районен съд- Асеновград,
четвърти наказателен състав
Съдът е сезиран с обвинителен акт срещу подсъдимия Н.Е.Н.,
ЕГН – **********,***, по народност българин, български гражданин, без
образование, неженен, безработен, осъждан, с адрес: ***, за това, че в периода от месец декември 2016г. до месец
октомври 2017г. включително, в град ***, след като е осъден с Определение от 16.02.2015г. по
гражданско дело № 36.2015г. по описа на Районен съд- Асеновград, влязло в сила
на 24.02.2015г. и Решение от 03.08.2017г. по гражданско дело № 1077/2017г. по
описа на Районен съд- Асеновград, влязло в законна сила на 18.08.2017г. да
издържа свой низходящ – дъщеря си К.Н.Н., ЕГН – **********, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски – 8 месечни
вноски по 100,00 лева месечно, за периода от месец декември 2016г. до месец юли
2017г. включително и 3 месечни вноски по 150,00 лева месечно, за периода от
месец август 2017г. до месец октомври 2017г., общо в размер на 1250,00 лева-
престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.
Ред за разглеждане на делото – чл. 371 т.2 от НПК.
Конституирани страни- частен обвинител.
По същество:
Представителят на РП- Асеновград, пледира за признаване
на подсъдимия за виновен в извършване на вмененото му престъпление и за
налагане на наказание „Пробация“ с пробационни мерки – „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от една година.
Частната обвинителка чрез повереника си – адвокат Н.,
пледира за признаване на подсъдимия за виновен и за налагане на исканото от
представителя на РП- Асеновград наказание „Пробация“.
Адвокат Г. К. пледира за признаване на подсъдимия за
виновен в извършване на престъпление по чл. 183 ал.1 от НК и за налагане на
исканото от представителя на РП- Асеновград, наказание.
По фактите:
Подсъдимият не е осъждан. Характеристичните му данни са
добри.
Подсъдимият Н. и свидетелката Ф.Д. преди около 10 години заживели заедно, в
хода на което съвместно съжителство, на ***г. им се родило дете - К.Н. Николова, което подсъдимият припознал
като свое дете. Две години след раждането на детето, двамата се разделили. От
момента на раздялата, до 2015г. подсъдимият Н. не заплащал издръжка на дъщеря
си, което принудило свидетелката Д. да заведе дело за издръжка.С влязла в сила
на 24.02.2015г. спогодба, Районен съд- Асеновград осъдил подсъдимият Н. да
заплаща на малолетното си дете – К.Н.Н. чрез неговата майка и законен представител Ф.Д.,
месечна издръжка в размер на 100 лева месечно, начиная от 14.01.2015г..С влязло
в сила на 03.02.2017г. решение на АРС, размерът на издръжката е бил увеличен на
150 лева месечно, начиная от 29.05.2017г.
За периода от месец декември 2016г. до месец октомври
2017г., подсъдимият не е заплащал последователни месеци дължимата по силата на
влезлите в сила съдебни решения, издръжка на своето малолетно дете, както
следва: 8 месечни вноски по 100 лева за периода от началото на месец декември
2016г. до месец юли 2017г. включително и 3 месечни вноски по 150 месечно за
периода от месец август 2017г. до месец октомври 2017г., общо в размер на
1250,00 лева.
За посоченият период от време, подсъдимият е работил на
няколко трудови договора за много кратък период от време, като през повечето
време е бил безработен.
По доказателствата:
Така установените факти по делото, съдът намери за
доказани от признатите от подсъдимия Н. факти по делото, съдът напълно се
подкрепят от протоколите за разпити на свидетелите Ф.Д., които съдържат
логични, последователни и непротиворечиви показания, както и от писмените
доказателства по делото – справка за трудови договори на подсъдимия от ТД на
НАП, справка от Агенция по заетостта, Справка от АСП, Решение № 244 от 03.08.2017г., спогодба по гражданско
дело № 36 от 2015г., справка за съдимост и характеристична справка, които
надлежно приобщени и достоверни, съдът кредитира.
От правна страна:
Чрез бездействие за периода от месец декември 2016г. до
месец октомври 2017г. включително, подсъдимият е бил осъден с две влезли в сила
съдебни решения за заплащане на издръжка, в размер на от по 100 лева и от по
150 лева. За посоченият период от време, той не е изпълнил това свое задължение
спрямо малолетното си дете К. Н. както следва – за периода от месец декември
2016г. до месец юли 2017г. – 8 месечни вноски от по 100 лева и за периода от месец август 2017г. до месец октомври
2017г., от по 150 лева, общо в размер на 1250,00 лева, с което от обективна
страна е осъществил състава на престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.
От субективна страна, същият е осъществил престъплението
с пряк умисъл, при съзнавани общественоопасен характер и последици и е целял
настъпването на същите, поради което и за това престъпление, съдът го призна за
виновен.
Относно наказанието:
За престъплението по чл. 183 ал.1 от НК, са предвидени в
условията на алтернативност, две наказания – „Пробация“ и „Лишаване от
свобода“. Съдът намери, че предвид чистото съдебно минало на подсъдимия,
добрите му характеристични данни, факта на безработица, продължила за него с
години, неговата обществена опасност е ниска, поради което и намери, че следва
да му бъде наложено наказание „Пробация“.Въпреки реда, по който се разгледа
делото – чл. 371 т.2 от НПК, с оглед на това, че съдът определи наказание
„Пробация“, а не „Лишаване от свобода“, намери, че не следва да се прилага
разпоредбата на чл.58а от НК.
По отношение на размера и съдържанието на наказанието
„Пробация“, съдът намери, че следва да се наложат двете задължителни
пробационни мерки, а именно :“Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“, всяка от които за срок
от по една година, като първата от тях – два пъти седмично, с оглед наличието
от една страна, на смегчаващи отговорността обстоятелства – добри
характеристични данни, чисто съдебно минало, признание на вината още в хода на
досъдебното производство и изразено съжаление за стореното и при утежняващи
отговорността обстоятелство – дълъг период на неплащане на дължима по силата на
две съдебни решения издръжка.
С този вид и размер наказание, съдът намери, че ще се
постигнат целите на чл. 36 от НК.
По разноските:
С оглед на това, че съдът призна подсъдимият Н. за
виновен в извършване на престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, на основание чл.
189 ал.3 от НПК, съдът го осъди да заплати направените за повереника на
частната обвинителка разноски в размер на 100 лева.
По изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: