№ 22766
гр. София, 03.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110109621 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 03.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 9621/2024 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 253 ГПК, във вр. чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от ЗД „Евроинс“ АД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, като се твърди, че на 27.02.2023 г., около 10:50 ч., извън населено място, на км.
55 по второкласен републикански път II-11 е настъпило ПТП, за което бил съставен
Констативен протокол за ПТП, което имало следния механизъм, – лек автомобил
„Фолксваген Голф“, рег. № .., управляван от Е. З. Й., се движи по пътното платно, като губи
контрол и блъска отзад лек автомобил „Фолксваген Шаран“, рег. № ............, управляван от
В. Т. К., който автомобил е бил спрял на пътното платно, поради повреда, като превозното
средство не е било надлежно обозначено. Поддържа, че по време на ПТП-то в лек автомобил
„Фолксваген Шаран“, рег. № ............ се намирала пътника Ц. Н. Ц. – Й., която седяла на
предната лява седалка. Навежда доводи, че пътника в следствие на ПТП-то била увредена,
като претърпяла средна телесна повреда, като след преглед й е поставена диагноза
„фрактура на гривнена става на лявата ръка“, освен това към момента на инцдидента
пътника била в напреднала бременност в седми месец. Излага съображения, че за ПТП-то
вина имат и двамата водачи, поради което било налице съпричиняване. Твърди, че с оглед
механизма и нарушените правила на ЗДвП в случая се касаело за хипотеза на независимо
съизвършителство, като вредоносният резултат бил в следствие на виновното
противоправно поведение и на двамата водачи. Поддържа, че към датата на ПТП-то за лек
автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № .. е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/07/122003244044, която била
сключена с ищеца, а гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Фолксваген
Шаран“, рег. № ............, била покрит застрахователен риск при ответника. Поддържа, че
1
увредното лице било инициирало застрахователна преписка при ищеца с претенция за
неимуществени вреди в размер на 40000,00 лева, както и имуществени вреди в размер на
1000,00 лева. Сочи, че е била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) №
**********/2023 г., като на пострадалото лице е определено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 27000,00 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000,00
лева, които били изплатени с преводно нареждане от 12.06.2023 г. Развива аргументи, че
доколкото по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се обезпечавала
отговорността на застрахованото лице при настъпването на ПТП, то имал право на регресен
иск срещу делинквента и неговия застраховател, предвид изплатеното застрахователно
обезщетение. Инвокира доводи, че регресните претенции били приложими към всички
видове застрахователни договори, освен за тези, за които имало специални правила, като в
случая тъй като и двете страни били застрахователи по „Гражданска отговорност“ и предвид
наличието на фактическият състав на чл. 45 ЗЗД ответника отговарял по регресната
претенция. Твърди, че в случая предвид наличието на съпричиняване, всеки от водачите
отговарял за 50 % от настъпилите вреди, за колкото отговаряли и техните застрахователи по
сключените застраховки. Отделно от горното сочи, че в случая с плащането встъпването в
правата се регламентирало и от чл. 53 и чл. 127, ал. 2 ЗЗД, тъй като при независимо
съпричиняване делинквентите отговаряли солидарно. Поддържа, че е изпратил до ответника
покана от 21.07.2023 г., с която претендирал да му се заплати половината от изплатено
застрахователно обезщетение, с което вредите били изцяло възстановени, заедно с
ликвидационните разходи в размер на 15,00 лева, но ответника бил отказал да възстанови
дължимата сума. Навежда доводи, че ответника е изпаднал в забава, поради което дължал и
обезщетение за забава в размер на сумата от 947,75 лева за периода от 21.08.2023 г. до
18.02.2024 г. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени
средства, както и по реда на чл. 186 ГПК да бъде изискана административно-наказателната
преписка и информация дали за процесното ПТП е образувано досъдебно производство,
както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетел при режим на призоваване за обстоятелства свързани с настъпването на ПТП-то и
пътната и метеорологична обстановка по това време. Иска ответника да бъде осъден да
заплати претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който
претенциите се оспорват. Прави отвод за нередовност на исковата молба, тъй като не били
изложени ясно и точно всички релевантни обстоятелства за възникване на твърдяното право,
освен това претенцията за вредите не била диференцирана по пера за всяко увреждане.
Твърди, че ищецът бил заплатил единствено сумата от 28000,00 лева, но за претърпени
имуществени вреди, освен това имало споразумение към което не били представени никакви
документи, като прави извод, че сумата била неоснователно заплатена на Ц. Й.. Поддържа,
че водачът Е. Й. управлявал автомобила с висока скорост, като изобщо не бил предвидим
пътните условия, а пътника Й. не била използвала обезопасителен колан, като поведението
и на двамата било в противоречие с правилата на ЗДвП. Навежда подробни доводи, че
претендираното обезщетение е в завишен размер, като не отговаряло на критерия за
справедливост, съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД. Излага съображения, че водачът на
„Фолксваген Шаран“, рег. № ............, чиято гражданска отговорност била покрит
застрахователен риск при ответника, не бил нарушил правилата на ЗДвП, евентуално
твърди, че повредата е възникнала непосредственото преди удара, като водачът е
отстранявал повредата, което е било причината да е извън автомобила. Освен това липсвало
виновно поведение от страна на водача застрахован при ответника, като вината за
инцидента била изключително на другия водач, поради което обосновката на ищеца за
наличието на съвина била неоснователна. Прави обосновка във връзка с това при какви
условия е настъпило ПТП-то, като прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалото лице. Поддържа, че травмите получени от пострадалата били незначителни,
2
като оздравителният процес бил бърз и без усложнения. Инвокира доводи за недоказаност
на претърпените имуществени и неимуществени вреди. Прави доказателствени искания за
допускане изслушването на заключенията на САТЕ, ССчЕ и СМЕ по формулирани в
исковата молба задачи, както и на основание чл. 186 ГПК да се изиска от НЗОК или РЗОК
медицинското досие на Ц. Николаева Ц.-Й. за пет години назад, както и всички документи
за случая АНП по описа на ОД на МВР-Монтана, както и за допускане събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на призоваване за
обстоятелства свръзани с настъпването на ПТП-то и неговия механизъм. Иска отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
С Определение от 22.04.2024 г., съдът е насрочил производството в открито
заседание с частично произнасяне по доказателствата, като е предоставил възможност на
ищеца да уточни претенцията си предвид изготвянето на пълен правилен и изчерпателен
доклад.
Подадена е молба с вх. № 144753/30.04.2024 г., като ищецът е посочил, че основава
претенцията си на фактическият състав на чл. 411 КЗ.
С Протоколно определение от 16.05.2024 г., съдът е допуснал уточнение на исковата
молба, съобразно уточнението направено в молба с вх. № 144753/30.04.2024 г.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
Според правилото на чл. 253 ГПК определенията, които не слагат край на делото,
могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на
обстоятелствата, грешка или пропуск.
В случая с оглед направеното уточнение от ищеца, съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 253 ГПК, като предвид направеното уточнение следва да измени
Определение от 22.04.2024 г., постановено по гр. д. № 9621/2024 г. по описа на СРС, II Г. О.,
156-ти състав, като производството следва да бъде докладвано.
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр.
чл. 45 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи
пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на регресното му право,
3
а ответникът носи тежестта да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца
застрахователно обезщетение, както и да установи обстоятелствата на които основава
възражението си за съпричиняване.
I. По отношение доказателствените искания на ищеца.
Доказателственото искане на ищеца за допускане събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на призоваване за
установяване на обстоятелства свързани с възникването на ПТП-то и обстановката е
процесуално допустимо, тъй като е направено своевременно, като не попада в обхвата на
забраните по чл. 164, ал. 1, т. 1-6 ГПК, а с оглед предмета на правния спор се явява и
относимо и необходимо. Ето защо, доказателственото искане следва да бъде уважено.
На следващо място, съдът намира, че доказателственото искане на ищеца по реда на
чл. 186 ГПК да се изиска информация от ОДМВР – Монтана и административно-
наказателната преписка е частично основателно. В случая искане е процесуално допустимо,
доколкото е направено своевременно. Въпреки в това искането следва да се уважени
единствено в частта за това дали е образувано ДП, респ. дали е налице внесен обвинителен
акт, респ. дали е образувано съдебно производство, което касае евентуално хипотезата на
чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. В останалата си част искането е неотносимо и не необходимо,
поради което следва да бъде оставено без уважение – досежно изискването на
административно-наказателната преписка.
По отношение доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 192 ГПК, съдът
намира, че същото е процесуално допустимо, относимо и необходим, вкл. с оглед
направените оспорвания и доказателствени искания от ответника, поради което същото
следва да бъде уважено.
II. По отношение доказателствените искания на ответника.
Настоящият съдебен състав намира, че доказателствените искания на ответника за
допускане изслушването на заключенията на САТЕ и СМЕ са процесуално допустими, а с
оглед направените оспорвания се явяват и необходими и относими към предмета на правния
спора, поради което следва да бъдат уважени. Единствено задача по т. 3.6. за установяване
на настоящото здравословно състояние на Ц. Й. се явява неотносимо към правния спор,
поради което в тази част искането следва да бъде оставено без уважение.
Основателно е искането на ответника за допускане събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на призоваване за
установяване на обстоятелства свързани с причините за ПТП-то, неговия механизъм и
обстановката при която е настъпило. Искането е процесуално допустимо, доколкото не
попада в никоя от хипотезите на чл. 164, ал. 1, т. 1-6 ГПК, като с оглед предмета на правния
спори и разпределената доказателствена тежест, същото се явява и относнимо и необходимо
за разрешаването на правния спор.
По отношение на доказателственото искане за допускане изслушването на
заключението на ССчЕ, съдът намира, че същото е процесуално допустимо, тъй като е
направено своевременно, но в едната част е неотносимо към предмета на правния спор, а в
другата е не необходимо, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Въпреки, че е процесуално допустимо искането на ответника по реда на чл. 186 ГПК
за изискване на документи от НЗОК по отношение на Ц. Й., съдът счита, че искането в
едната част е неотносимо към предмета на правния спор, а в другата е не необходимо.
Следователно, трябва да бъде оставено без уважение, вкл. и с оглед факта, че очевидно
ответника иска да събира данни който не са му необходимо с оглед на това как е
формулирано искането – за период предхождащ значително процесния.
Съдът намира, че искането на ответника по реда на чл. 186 ГПК за изискване на
административно-наказателната преписка от ОДМВР – Монтана е процесуално допустимо,
4
но е неотносимо и не необходимо, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК определение от 22.04.2024 г., постановено по гр.
д. № 9621/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на страната на ищеца
чрез разпит на св. Е. З. Й., ЕГН: **********, с адрес: с. ........ за обстоятелства свързани с
възникването на ПТП-то и обстановката, при режим на призоваване, при депозит в размер
на 120,00 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението по сметка на
Софийският районен съд.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на страната на ответника
чрез разпит на св. В. Т. К., ЕГН: **********, с адрес: с. ......., за обстоятелства свързани с
причините за ПТП-то, неговия механизъм и обстановката при която е настъпило, при режим
на призоваване, при депозит в размер на 120,00 лева, вносими от ответника в
едноседмичен срок от съобщението по сметка на Софийският районен съд.
ДА СЕ изготвят справки НБД „Население“, НАП и мобилни оператори, като
свидетелите се призоват и по данните от справките.
ДА СЕ изиска на основание чл. 186 ГПК информация от ОДМВР – Монтана, дали
във връзка с процесния случай е образувано ДП.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192, ал. 1 ГПК Ц. Н. Ц.-Й., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ............. да представи по делото писмени доказателствени средства, съобразно
молба на ищеца находяща се на л. 72 в кориците на делото, като препис от молбата се
изпрати и на третото неучастващо лице.
УКАЗВА на третото неучастващо лице, че на основание чл. 192, ал. 3 ГПК, във вр.
чл. 87 ГПК, съдът може да наложи глоба при неизпълнение на процесуалното задължение за
предоставянето на писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушването на заключението на САТЕ, което да отговори на задачите
поставени в отговора на исковата молба и в отговора на исковата молба при депозит в
размер на 600,00 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението по сметка на
Софийски районен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й. служ. Адрес – гр. .........., който да бъде уведомен
да работи по допуснатата САТЕ, след представяне на доказателства за внесен депозит.
ДОПУСКА изслушването на заключението СМЕ по въпросите поставени от
ответника в отговора на исковата молба, при депозит, вносим по сметка на СРС, в размер
на 600,00 лева в едноседмичен срок от съобщението, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за допускането на задачата по т. 3.6. в отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р А. Т. М., с адрес: гр. София, бул................ който да
бъде уведомен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за допускане
изслушването на заключението на ССчЕ по задачите поставени в отговора на исковата
молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца и ответника по
реда на чл. 186 ГПК за изискване от ОДМВР – Монтана на административно-наказателната
5
преписка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ без уважение доказателственото искане на ответника
по реда на чл. 186 ГПК за изискването от НЗОК на писмени доказателствени средства.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение и Определение от 22.04.2024 г., постановено по гр. д. № 9621/2024
г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6