Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр. Пазарджик,
29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на тридесет и първи март
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при участието на секретаря Наталия Д.,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2039 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила
искова молба от „Б. Г.“ ЕООД, ЕИК *****, с адрес: гр. София, 1113, ул. „Д.Д.“
10, бл. 86, вх. А, ап. 1, представлявано от управителя В. А. Н., ЕГН **********,
със съдебен адрес и адрес за съобщения чрез процесуален представител адв. И.Б. ***
тел. +359 ***, ел. поща: ***, против Т.Д.М.,
ЕГН **********, с адрес *** с искане за осъждане ответницата да плати на ищеца
сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева по силата на договор за заем, ведно със
законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане. В условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме, че паричната
сума не представлява заемна такава, се иска от съда да осъди ответницата
да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, която
ответницата е получила без основание и с която се е обогатила за сметка на
ищеца, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба.
В исковата молба и уточнителната искова
молба се твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по
силата на устен договор за заем, във връзка с който на 19.08.2015 г. ищцвото
дружество предоставило заем на ответницата в размер на 20 000 лева, като
сумата била преведена по банков път. Сочи се, че въпреки поканите ответницата
не върнала заемната сума. В условията на евентуалност се твърди, че в случай,
че съдът приеме, че между страните не е сключен договор за заем, то ответницата
се обогатила неоснователно с претендираната сума.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост и
неоснователност на исковите претенции. Не оспорва, че ищцовото дружество е
превело по банковата й сметка сумата от 20 000 лева. Оспорва да е сключен
между страните договор за заем. Относно предявения иск в условията на
евентуалност сочи следното: Твърди, че основанието за получаване на сумата от
20 000 лева са договорни отношения между „Т.” ООД и „Б. Г.” ЕООД. В подкрепа на
горното сочи, че В. Н.- управител на ищцовото дружество е съпруга на В. Н., а
ответницата е съпруга на Г. М.. Сочи се, че последният е управител на
търговското дружество „Т.” ООД, което извършвало търговска, производствена и
изследователска дейност в областта на натурални сатурирани безалкохолни
напитки, нискоалкохолни напитки, плодови вина и подобни продукти. Излагат се
твърдения, че през пролетта на 2015 г. В. Н. предложил на Г. М. - „Т.” ООД да
разработи плодови напитки и нискоалкохолни вина, които В. Н. да представи на
пазара в Холандия и съседни държави, като търговските отношения да се развиват
между „Т.” ООД и „Б. Г.” ЕООД. Сочи, че двете дружества били в договорни
отношения от пролетта на 2015 г., като на 19 Август 2015 г. по банковата сметка
на ответницата Т.М. *** 000 лева, като аванс на „Т.” ООД за уговорената
съвместна работа, като тези парични средства били използвани за търговската
дейност на „Т.” ООД, не само за производството, но и за изплащане на текущи
задължения. Твърди се, че процесната сума била преведена по сметката на
ответницата, тъй като банковата сметка
на „Т.” ООД била запорирана.
Излагат се твърдения, че бизнес планът
не проработил по редица обстоятелства и В. Н. поискал да му се върне разликата
между преведените 20 000 лева и стойността на получената от него лично стока от
„Т.” ООД. Изплатени били на В. Н. в периода от Август 2016 г. до Януари 2018 г.
общо 6 000 лева, превеждани от Г. М., Т.М. и Радослав Симонов. Лично В. Н. бил
получавал в с. Свети Спас, общ. Д. б. от производствената база на „Т.” ООД
плодови напитки, като приблизителната стойност на получените от Н. продукти
предадени му от „Т.” ООД били в порядъка
на 15 000 лева.
В хода по същество ищцовото дружество,
редовно призовано, не изпраща законен или процесуален представител. Постъпило е
писмено становище, с което молят съда да уважи исковата претенция.
В открито съдебно заседание ответницата
чрез процесуалния си представител, моли за постановяване на решение, с което
исковите претенции да бъдат отхвърлени.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а и от
представеното на л. 8 от делото платежно нареждане се установява, че ищцовото
дружество е превело на 19.08.2015 г. по банковата сметка на ответницата сумата
от 20 000 лева. Видно е, че като основание за превода е посочено „договор
за дългосрочен заем“.
От договор №005 се установява, че на
11.12.2015 г. ищцовото дружество в качеството на купувач е сключило с
дружеството „Т.“ ООД гр. Пловдив, представлявано от управителя Г. М. в
качеството на продавач, договор за покупко-продажба с предмет натурална
сатурирана безалкохолна напитка Apple eider alcohol
free, Apple eider ултра
нискоалкохолен, Grape Cider alcohol free, Grape Cider ултра
нискоалкохолен- 720 000 броя бутилки за общата сума от 360 000 евро.
Представена по делото е кореспонденция
между имейлите на Т.М. и В. Н. за периода от 28 май 2015 г. до 8 юни 2015 г.,
касаеща евентуална бъдеща съвместна работа, от която не се установяват
конкретни относими към предмета на доказване факти.
Представено е по делото пълномощно, с
което Г. М. в качеството си на управител на „Т.“ ООД е упълномощил ответницата
да получава по своята банкова сметка *** и
с получените парични средства да се разпорежда за плащания на
задълженията му към неговите доставчици.
От разписки за прием на паричен
превод № 70000002021916, № 70000001631927, № 70000001631856 и разписка
№01000680203847 се установява, че са извършени парични преводи общо за сумата
от 6000 лева в полза на физическото лице В. Цветков Н., което не е страна по
делото.
Представените по делото платежния
нареждания с посочен за наредител ответницата Т.М., касаещи заплащането на
битови сметки на „Т.“ ООД, съдът счита за неотносими към предмета на доказване,
поради което не дължи обсъждането им. Същата е преценката на съда относно
фактура № ********** от 27 август 2015 г. с посочени за получател и доставчик
юридически лица, които не са страни по настоящото производство.
От разпита на свидетеля Г. М., съпруг на
ответницата, се установява, че лицето В. Н. е съпруг на законния представител
на ищцовото дружество. Свидетелят М. от своя страна е управител на „Т.“ ООД,
което дружество се занимавало с ресторантьорска и хотелиерска дейност,
производствена дейност в сферата на преработвателната индустрия, производство
на нестандартни безалкохолни напитки, вина и други течни храни. Свидетелят М.
се познавал с лицето В. Н. от 1996 г.- 1997 г. като през 2014 г. – 2015 г.
възобновили отново взаимоотношенията си и стартирали преговори по повод общ
бизнес между свидетеля М. в качеството му на управител на „Т.“ ООД и
физическото лице В. Н., който пожелал да разпространява продуктите на „Т.“ ООД.
Сочи, че по сметката на ответницата постъпила парична сума именно на основание
тяхната съвместна дейност- „Той преведе 20 000 лв. на сметката на моята съпруга
да получава стока, да получава права върху тази стока и да я търгува.“ Сумата
по сметката на ответницата била в размер на 20 000 лева като свидетелят
заявява, че не знае поради каква причина паричният превод е от името на
ищцовото дружество. Обстоятелството, че банковата сметка на „Т.“ ООД била
запорирана наложило превеждане на процесната сума по личната банкова сметка ***. Впоследствие лицето В. Н. не успял да реализира
произведеното от „Т.“ ООД вино и поискал да му бъде върната част от сумата от
20 000 лева. Парите му били връщани на части – лично от свидетеля М., от
ответницата, и от служител на име Ради Симонов.
Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, възприема показанията на свидетеля за
обективни, последователни, логични и непротиворечиви, поради което ги кредитира
в по-голямата им част с изключение в частта, в която заявява, че паричната сума
от 20 000 лева постъпила по личната банкова сметка ***, тъй като банковите
сметки на „Т.“ ООД били запорирани, както и в частта, в която сочи, че
паричната сума е постъпила на основание възникналите между „Т.“ ООД и В. Н.
облигационни отношения. В тази част съдът не кредитира показанията на свидетеля
М., тъй като по отношение на обстоятелство, че банковите сметки на „Т.“ ООД
били запорирани, то същото не се подкрепя от останалите доказателства по
делото. А относно заявеното, че паричната сума е постъпила на основание
възникналите между „Т.“ ООД и В. Н. облигационни отношения, в тази част
показанията се опровергават от приетото по делото преводно нареждане, видно от
което наредител е ищцовото дружество, а не физическото лице В. Н. и получател е
„Т.“ ООД, а не ответницата.
От
показанията на свидетеля Стоянов Х., които съдът цени като обективни,
безпристрастни и добросъвестно изложени, се установява, че лицето В. Н. се
занимавал с това да предлага произведени от „Т.“ ООД малинови вина и сайдери на
пазари в различни страни. Установява се също от показанията на посочения св. Х.,
че между ищцовото дружество и „Т.“ ООД е имало сключен договор, за което
обстоятелство е представено и писмено доказателство – договор № 005 от
11.12.2015 г.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните
правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, съединен при условията на евентуалност
с иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД с договора
за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. Връщането на получената в заем сума
става на падежа или в рамките на един месец от поканата. С оглед цитираната разпоредба ищецът носи
доказателствената тежест да установи наличието на валиден договор за заем между
страните, с предмет исковата сума, предаване на заемната сума на заемателя, отправяне
на покана до заемателя да върне сумата.
Съдът намира, че ищецът не успя да проведе главно и
пълно доказване на твърдението си, че между страните е било налице воля за
сключване на твърдяния договор за заем, т.е. не се установи по безспорен и
категоричен начин, че е възникнала облигационна връзка по договор за заем между
ищеца и ответницата. Действително по делото се установи по безспорен начин, а и
не е спорно между страните, че на 19.08.2015 г. ищцовото дружество е превело по
сметка на ответницата сумата от 20 000 лева. От представеното на лист 8 от
делото платежно нареждане от „УниКредит Булбанк“ е видно, че като основание за наредения
от ищцовото дружество превод на посочената сума е записано, че същата се дава
като заем. Само преводът на процесната сума по сметка на ответницата не
установява да е налице воля на страните за сключване на договор за заем.
Записаното основание за извършения банков превод на сумата е изявление, което изхожда
само от страна на ищеца, като липсва потвърждение на съгласие от страна на
ответницата за получаване на сумата именно като такава в заем. По делото не се
доказва да са налице насрещни волеизявления на страните за сключване на такъв
договор. Фактът на предаване на парите не може да служи като единствено
доказателство на заемен договор, тъй като предаването може да е на каквото и да
било друго основание, вкл. и да са дадени без основание или на отпаднало
такова. /В този смисъл Определение
№305/24.03.2015 по дело №159/2015 на ВКС, ГК, III г.о./. По делото не се събраха никакви други доказателства,
които да установяват наличие на облигационна връзка по договор за заем. Още по-малко пък
се и доказва да е настъпила евентуална изискуемост на задължението за връщане
на сумата – било чрез настъпване на падеж, било чрез отправяне на покана за
връщане на заетата сума.
Поради изложеното съдът намира, че претенцията с
правно основание чл.79, ал.1 във вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД като недоказана следва да бъде
отхвърлена.
С оглед становището на съда за
неоснователност на предявения иск на първото посочено от ищеца основание е
налице сбъдване на условието за разглеждане на евентуално предявената
претенция, с която процесната сума от 20 000
лева
се претендира като такава, получена от ответницата без правно основание.
Съдът
намира, че ищецът основателно претендира процесната сума, като такава получена
без основание, поради следните съображения: Както вече беше споменато по-горе,
във връзка с разглеждане на единия от предявените по делото искове, няма спор
по делото, че на 19.08.2015
г. ищцовото дружество е превело по сметка на ответницата сумата от 20 000 лева.
Не се доказа така получената от ответницата сума да е въз основа на сключен
между страните договор за заем или каквото и да е било друго основание. Съдът е
указал на страните по делото доказателствената тежест на всяка една от тях,
като по отношение на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е видно, че при доказаност на факта на плащане на процесната сума от ищеца
на ответницата, то в тежест на ответницата е да докаже, че я е получила на
конкретно правно основание. Видно от отговора на исковата молба, ответницата
твърди, че въпросната сума е получена от нея по повод договорни отношения между
представляваното от нейния съпруг дружество „Т.“ ООД и ищцовото дружество като
причината, която е наложила превеждането по нейната лична банкова сметка ***,
че банковата сметка на „Т.“ ООД била запорирана. Представиха се доказателства, че действително
между двете дружества е имало облигационна връзка, възникнала по повод
сключения между тях на 11.12.2015 г. Договор за покупко-продажба на
720 000 броя бутилки натурална сатурирана безалкохолна напитка Apple eider alcohol free, Apple eider ултра
нискоалкохолен, Grape Cider alcohol free, Grape Cider ултра
нискоалкохолен за общата сума от 360 000 евро. Ответната страна обаче
следваше да докаже по безспорен начин, че получената от нея сума в размер на 20
000 лева е преведена като аванс именно във връзка с посочения договор. Тези
факти не се доказаха по делото. От показанията на свидетеля М. не се установи
лицето Н. да е извършвал действия и да е преговарял в качеството си на
пълномощник на ищцовото дружество. В подкрепа на този извод са и част от
писмените доказателства за извършени парични превод на името на физическото
лице В. Н.. Макар по делото да се доказа, че на 11.12.2015 г. със сключения
договор между двете дружества е възникнала облигационна връзка, то не се
събраха доказателства, които да свързват платената на 19.08.2015 г. по банков път от ищцовото дружество на ответницата
сума, като такава платена във връзка с въпросния договор №005. Горният извод не
се променя и от приложеното по делото пълномощно от 08.04.2015 г. межди
ответницата и „Т.“ ООД. От същото се доказва, че по сметката си ответницата
може да получава парични преводи за сметка на дружеството и да се разпорежда с
тях, но не се доказва, че процесната сума е получена на някакво основание от
ответницата.
Гореизложеното
обосновава извода на съда, че ответницата не доказа, че е получила на
посоченото от нея правно основание сумата в размер на 20 000 лева, поради
което съдът намира, че същата е получена от нея без основание и следва да се
върне на ищеца.
С
оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати и сторените от ищеца
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в размер на 1945 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.
Г.“ ЕООД, ЕИК *****, с адрес: гр. София, 1113, ул. „Д.Д.“ 10, бл. 86, вх. А,
ап. 1, представлявано от управителя В. А. Н., ЕГН **********, против Т.Д.М.,
ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл.79, ал.1, във вр. с
чл.240, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответницата да плати на ищеца сумата от 20 000
(двадесет хиляди) лева по силата на договор за заем, ведно със законната лихва
от завеждане на делото до окончателното плащане, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА Т.Д.М., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Б. Г.“ ЕООД, ЕИК *****, с адрес: гр. София, 1113, ул. „Д.Д.“
10, бл. 86, вх. А, ап. 1, представлявано от управителя В. А. Н., ЕГН **********,
на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, сумата в размер на 20 000 лева
/двадесет хиляди лева/, която ответницата е получила без основание и с която се
е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба – 14.08.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Т.Д.М., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Б. Г.“ ЕООД, ЕИК *****, с адрес: гр. София, 1113, ул. „Д.Д.“
10, бл. 86, вх. А, ап. 1, представлявано от управителя В. А. Н., ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 1945 лева съдебно разноски за
заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от връчването
на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: