РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 48 28.06.2019 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД пети въззивен граждански състав
На: двадесет и първи май две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно гражданско дело номер 576 по описа за 2019 година
Производството по делото по реда на чл.258
и сл. ГПК.
С решение № 147/29.11.2018 г., постановено по гр.д.№
318/2017 г. по описа на РС-Поморие.е разпределено ползването на незастроената част от поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр.Поморие, представляващ УПИ V-194 в кв.46 по
плана на гр.Поморие, с площ от 519 кв.м., с адрес на поземления имот:
гр.Поморие, ул.“К.“ № *, между ищеца В. П. П. и ответниците
Д.И.К., П.И.К., В.С.С., П.К.С., Е.К.С., К.П.М. ***,
съобразно предложения вариант Г – приложение № 2 към заключението на
извършената повторна съдебно-техническа експертиза, при което:
- Частта от дворното място с площ 80.50 кв.м., оцветена в
зелен цвят на скицата вариант Г – приложение № 2 ще се ползва от В. П. П.;
- Частта от дворното място с площ с площ 101 кв.м.,
оцветена в розов цвят на скицата вариант Г – приложение № 2 ще се ползва
съвместно от Д.И.К. и П.И.К.;
- Частта от дворното място с площ с площ 87.25 кв.м.,
оцветена в син цвят на скицата вариант Г – приложение № 2 ще се ползва
съвместно от В.С.С., П.К.С. и Е.К.С., тримата
наследници на К. С.;
- Частта от дворното място 87.25 кв.м., оцветена в черен
цвят на скицата вариант Г – приложение № 2 ще се ползва от К.П.М..
Обявено е заключението на вещото лице Илка Бакалова вх.№
2322/11.05.2018 г. и скица-приложение № 2 към вариант „Г” за неразделна част от
съдебното решение.
Против първоинстанционното
решение е постъпила въззивна жалба от ищеца В.П.П. ***, подадена чрез пълномощник адв.Вирджиния
Хайк и адв.Даниела Димова-Кожухарова.
Във
въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като
същото се счита за неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. Според въззивника,
след като районният съд е приел, че предложените от вещото лице варианти А и Б
са неприложими, а вариант В е неприложим заради предвидената за общо ползване
площ от 35.90 кв.м., за което липсвало изразено съгласие от собствениците на
сграда 02, то практически е останал като единствен вариант Г. При това
положение, въззивникът счита, че съдът е следвало служебно да възложи
допълнително заключение на вещото лице за разработването на нови варианти, за
да бъде избран онзи от тях, който в максимална степен да удовлетворява правата
и интересите на всички съсобственици и като не е сторил това съдът е допуснал
съществено процесуално нарушение, което е опорочило съдебния акт. За допуснато
от съда процесуално нарушение в жалбата се сочи и необсъждането от районния съд
на доводите на ищеца, изложени в писмените му бележки. Въззивникът счита, че
избраният от съда вариант Г за разпределение на ползването води до нарушаване
на негови права, до пречки да ги упражнява пълноценно и практически до
намаляване частта му на ползване на имота с оглед правата му в съсобствеността,
тъй като е избран вариант, съобразен с извършено в имота незаконно строителство
и единствено ищецът не получава за ползване реална част с лице към ул.“К.“.
Посочва се, че докато за всички останали съсобственици е предвидена реална част
с достатъчно широко лице към улицата, за ищеца П. е предвидена една тясна
пролука от 0.70 м, наречена от съда „излаз“, с което правата на ищеца са
нарушени за сметка на ответниците К. и Т.. В тази
връзка, въззивникът счита, че на базата на вариант В от заключението на вещото
лице е било възможно и е възможно да се разработи нов вариант, с който ищецът да
получи част с лице към улицата. Посочва се също, че при непредставени от
ответниците доказателства и данни за собствеността на гаража, следвало да се
приеме, че по приращение същият е съсобствен на
всички страни по делото, поради което незаконосъобразен се явява подходът да се
търси вариант, при който да се обособи реална част за ответниците
К. и Т., която да включва и гаража, както е сторил ПРС, тъй като
разпределението по този начин води до вариант, при който ищецът има не излаз, а
пролука към улицата, несъразмерен с дела му в съсобствеността и се така се
нарушават неговите права. В тази връзка, въззивникът счита за напълно
необоснован извода на районния съд, че получената при вариант Г конфигурация на
частите от дворното място „е еднакво удобна за ползване от страните“ и
необосновано е приел, че отчитането на фактическото застрояване в имота следва
да се извърши единствено в полза на ответниците К. и Т.,
тъй като те не притежават и не представят никакви документи, установяващи
въпросното застрояване да е извършено именно от тях, не притежават никакви
строителни книжа, с които да удостоверят, че именно те са застроили частта от
дворното място с гараж и барака. В заключение, моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и вместо него да постанови ново решение, с което да
разпредели реалното ползване на незастроената част от процесния поземлен имот
при зачитане правата на всички съсобственици, в т.ч. и правото на ищеца да
получи разпределена за ползване реална част с лице и възможност за ползване към
ул.“К.“.
Във
въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане на нова
съдебно-техническа експертиза, което е оставено без уважение от настоящия съд,
поради липса на предпоставките по чл.266 ГПК.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата К.П.М., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на
въззивната жалба, като се моли същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не са направени
доказателствени искания.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите П.И.К. и Д.И.К., подаден чрез пълномощник адв.Евгени
Атанасов, в който са изложени пространни съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли се отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Не са направени
доказателствени искания. Претендират се направените по делото разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна Община Поморие, не се
взема становище по въззивната жалба.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от В.С.С., П.К.С. и Е.К.С., погрешно наименуван „насрещна
въззивна жалба“ и неправилно
администриран от районния съд по реда на чл.263, ал.2 и ал.3 ГПК. Въззивният
съд констатира, че така постъпилата „насрещна въззивна жалба“ няма необходимото
съдържание по чл.260 ГПК и не отговаря на изискванията за въззивна жалба, а по
същността си представлява подаден от посочените ответниците писмен отговор на
депозираната от ищеца въззивна жалба, с който са оспорили същата като
неоснователна. Ето защо, БОС приема, че
в срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от В.С.С., П.К.С. и Е.К.С., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба на В.П., като се моли същата да бъде
отхвърлена, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Не са направени доказателствени искания.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК от лице, което има правен интерес от
обжалването, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и
становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и
предвид разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.32, ал.2 ЗС.
Първоинстанционното
производство е образувано по исковата молба на В.П.П.
против П.И.К., Д.И.К., К. П. С. и К.П.М., с която се
иска от съда да разпредели между тях,
съобразно квотите им в съсобствеността, ползването на съсобственото им дворно
място място, представляващо поземлен имот с идентификатор № ********** по КККР
на гр.Поморие, с площ от 519 кв.м. Изложени са твърдения, че ищецът е
собственик на ¼ ид.ч. от имота, ответничките К. са собственици на по 1/8 ид.ч. от имота, а ответниците С. и М. са собственици на по ¼ ид.ч. от дворното място. Твърди се, че в дворното място са
изградени при условията на свързано застрояване две жилищни сгради с
идентификатори съответно № ***.1 – северозападна сграда и № ****.2 – югоизточна сграда, в които страните притежават самостоятелни обекти на
собственост. Тъй като страните не могат да постигнат съгласие относно
ползването на незастроената част от дворното място, ищецът иска от съда да
администрира тези отношения. Ангажирал е писмени доказателства и
експертиза.
В подадения от ответниците П.К. и
Д.К. писмен
отговор са оспорени фактическите твърдения
на
ищеца относно
ползването на дворното място.
Сочи се, че съществуващото фактическо
ползване на дворното място датира отпреди придобиване правото на собственост на ищеца и същият има осигурен
достъп до сградата, като ползва задната част на дворното
място. Направили са искане при разпределение
на ползването съдът да предостави в общ дял на двете ответници реалното ползване
на части от дворното място
с посочените в отговора координати. Ангажирали са писмени доказателства.
В хода на
делото
пред ПРС е починал
ответникът К. С. и на негово
място като страни по делото са
конституирани от съда наследниците
му В.С.С., П.К.С. и Е.К.С., които
са изразили становище за извършване на разпределението съобразно изложеното
в исковата молба.
В хода на производството
районният съд е конституирал като страна и Община Поморие, която е
изразила
становище за извършване на разпределение
на ползването на имота при
съобразяване правата на общината.
Фактите по
делото са следните:
По делото е безспорно, че страните са
съсобственици на поземлен имот с идентификатор № ********** по КК на гр.Поморие, с площ от 519
кв.м., идентичен с УПИ V-194, кв.46 по ПУП на
гр.Поморие. Не се спори също, че в имота са изградени при
условията на свързано застрояване две жилищни сгради-близнаци, като в сградата
с идентификатор № *****.1 – северозападен близнак,
самостоятелни обекти на собственост притежават ответниците
В.С., П.С. и Е.С., всички като наследници на ответника К. С.
(починал в хода на делото), и ответницата К.М., а в сградата с идентификатор № ******.2 –
югоизточен близнак, самостоятелни обекти на собственост притежават ищецът В.П.
(жилището на първия етаж) и ответниците П.К. и Д.К.
(жилището на втория етаж).
Ищецът се легитимира като собственик на ¼ ид.ч. от процесното дворно място, съгласно Договор от 24.06.1998
г. за продажба на недвижим имот
по реда на
ПМС № 235 (л.5 и л.134). С посочения
договор В.П. е станал собственик
на ¼ ид.ч.
от застроено
дворно място с
площ от 457 кв.м., съставляващо
парцел V в кв.46 по плана на гр.Поморие, при
посочените в акта граници.
Ответниците П.К.
и Д.К.-Т. са
собственици общо на ¼ ид.ч., или по 1/8 ид.ч., от процесното дворно място, съгласно Договор от
17.07.1998 г. за продажба на недвижим имот по реда на ПМС № 235 (л.135), с
който наследодателят им И. Ж. К.е закупил от Община Поморие ¼ ид.ч. от застроено дворно място с площ от 457 кв.м., съставляващо парцел V в
кв.46 по плана на гр.Поморие.
С Договор от
19.06.2006
г. за
продажба на недвижим имот по
реда на ЗОС
(л.136), ответницата К.М. и
наследодателят на ответниците С. – К. П.С. *** ½ ид.ч. от застроено дворно място с площ от 457 кв.м., съставляващо
УПИ V в кв.46 по плана на гр.Поморие, т.е. същите са станали
собственици на по ¼ ид.ч. от процесния имот.
Безспорно е, че с влязло в сила съдебно решение
№
184/23.10.2006 г., постановено
по гр.д.№
90/2006 г. по
описа на ПРС, в
производство по чл.53, ал.2 ЗКИР (отм.) ищецът В.П. е признат
за собственик на ¼ от имот пл.№194 по плана на гр.Поморие от 1988г., който
към момента на изготвяне на
кадастралната карта на гр.Поморие през
1988г. е бил с
площ от 500 кв.м.
Със същото решение е признато за установено по
отношение на П.К., Д.К., Г. Т., К.М., К. С. и В.С., че В.П. е собственик
на ¼ ид.ч. от дворно
място с площ 500 кв.м., представляващо УПИ V-194 в кв.46 по
плана на гр.Поморие.
Въз основа на това решение следва да се приеме, че с оглед установената грешка
в кадастралната карта на гр.Поморие по отношение площта на УПИ V-194 в кв.46 по плана на
гр.Поморие, същият е бил с площ от 500 кв.м., а не 457
кв.м., колкото е била записана в посочените по-горе договори. Следователно,
съобразно квотите в съсобствеността ищецът е собственик на 125/500 кв.м. от
имота, ответницата М. е собственик на 125/500 кв.м., ответниците
К. и К. притежават общо 125/500 км.м., както и ответниците
С. притежават общо 125/500 кв.м. от имота.
Не се спори също, че по КККР на гр.Поморие, одобрени със
заповед № РД-18-36/29.04.2009 г., урегулираният недвижим имот УПИ V-194 в кв.46 по плана на
гр.Поморие, с площ от 500 кв.м., представлява
поземлен имот с идентификатор № ********** с площ от 518 кв.м. Това
обстоятелство се установява и от извършената по делото съдебно-техническа
експертиза, съгласно която измерената на място площ на имота е 519 кв.м.
По делото е представен АЧОС № 5554/11.12.2013 г., с който са
констатирани собственически права на Община Поморие за 62/519 кв.м.
в ид.ч. от дворно място, съставляващо УПИ V, в
кв.46 по плана на гр.Поморие, с идентификатор № ********** по КК на гр.Поморие. С Договор
от 17.03.2014 г. за продажба на недвижим
имот по реда
на ЗОС, Община Поморие е продала на Д.К.
и П.К. 15,5/519
кв.м. в ид.ч.
от дворно
място с идентификатор № ******, съответстващо
на УПИ V, в кв.46 по плана на гр.Поморие. Тук следва да
се отбележи, че посоченият АЧОС № 5554/2013 г. е бил съставен, без да е било
взето предвид съдебното решение по гр.д.№ 90/2006 г. на ПРС, с което е
установена грешка в кадастралната карта на гр.Поморие по отношение площта на
процесното дворно място и е прието, че същото е с площ от 500 кв.м., поради
което и тъй като представеният АЧОС не създава вещни права, то същият
легитимира общината като собственик само на 19/519 кв.м. ид.ч.
от процесния имот. При това, след като общината
е продала на Д.К.
и на П.К. 15,5/519 кв.м. ид.ч.
от правото си на собственост
(19/519 кв.м.), то в собственост
на Община Поморие са
останали 3,5/519 кв.м. в ид.ч. от дворното място,
за които идеални части се установява, че се включват в рамките на
статистическата грешка при различните методи на изчисление
на площта, използвани при изготвянето на кадастралната карта, видно от неоспореното заключение на
вещото лице по приетата пред ПРС съдебно-техническа експертиза. Следователно,
общината не се легитимира като собственик на идеални части от процесния имот.
Между страните не се
спори също, че с влязло в сила решение № 133/12.11.2010 г. по в.гр.д.№
1287/2010 г. на БОС, потвърждаващо решение № 42/31.03.2010 г. по гр.д.№
183/2008 г. на ПРС, както и с решение № 923/29.06.2007 г. по гр.д.№ 1141/2006
г. по описа на ВКС, са отхвърлени като неоснователни исковете на В.П. против П.К., Д.К., Г. Т. и И. К., с правно основание чл.109 ЗС, за
осъждане на последните да премахнат незаконно изградени от тях гараж и барака в
югоизточната част на УПИ V, в кв.46 по плана на
гр.Поморие.
Пред районния съд е извършена
съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, която е дала варианти за
разпределение реалното ползване на дворното място.
Първоинстанционният съд е
приел, че в конкретния случай е допустимо извършването на разпределение на
ползването на поземления имот. С оглед предложените от вещото лице варианти, ПРС
е приел, че разпределението следва да бъде извършено съобразно вариант „Г“ от допълнителното
заключение на в.л.Бакалова, тъй като предложеното с него разпределение
съответства на правата на страните и отчита фактическото застрояване в имота.
Прието е, че при този
вариант всеки от съсобствениците получава излаз към улицата, с изключение на Община
Поморие, чиято площ
от 3,5 кв.м. попада в рамките на допустимата изчислителната грешка при изчисляване
на площта
по различни методи и не остава
площ, която да и бъде отредена,
като не се
предвиждат общи за ползване площи
от съсобствениците в сграда 2 и същевременно се отчита съществуващото
застрояване в имота. При този вариант
на разпределение ищецът получава за ползване частта
от дворното място с площ 80,50 кв.м., оцветена в зелен цвят; ответниците П.К. и Д.К. получават
за ползване частта от дворното
място с площ 101 кв.м., оцветена в розов цвят; ответниците В.С., П.С.
и Е.С. (наследници на К. С.) получават
за ползване частта от дворното
място с площ 87,25 кв.м. оцветена
в син цвят,
а ответницата К.М. получава
за ползване частта от дворното
място с площ 87,25 кв.м., оцветена в черен цвят. Съдът е
приел, че конфигурацията на частите от дворното
място по вариант „Г“, отредени
за ползване на всяка от
страните, е еднакво удобна за ползване
от тях при
отчитане на фактическото застрояване в имота, за разлика от вариант „В“, при който се предвижда
общо ползване на незастроена част от имота
– 35,90 кв.м. от
собствениците на сграда 02 – ищеца от една страна
и ответниците К. и К. от друга, при липса
на изявление в тази насока от
тези страни и не се отчита
съществуващото застрояване
в подлежащото на разпределение дворно място. По тези съображения, съдът е
разпределил ползването на поземления имот съобразно вариант „Г“ от експертизата,
като е обявил скицата към заключението за неразделна част от постановеното
решение.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, а
по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата,
т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на
наведените оплаквания.
При
тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за
валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на
императивни материалноправни
норми.
След преценка
на събраните по делото доказателства, БОС намира въззивната жалба за
неоснователна, като изцяло споделя фактическите и правни изводи на районния съд
и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Обжалваното решение
е постановено при изяснена фактическа обстановка,
след установяване
на релевантните за спора факти и обстоятелства, на база събраните в процеса
доказателства, поради което и на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща
към мотивите на решението в тази част. Настоящата инстанция споделя и
решаващите мотиви на ПРС за основателност на претенцията по чл.32, ал.2 ЗС и за
разпределяне ползването на съсобственото дворно място
по вариант „Г“ от експертното заключение, като също препраща към решението на ПРС
на основание чл.272 ГПК.
По изложените във
въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд,
следва да се отбележи следното:
Настоящата инстанция намира за неоснователни наведените от
въззивника възражения за допуснати от районния съд
процесуални нарушения. Не съставлява такова нарушение преценката на съда по кой
от вариантите следва да се извърши разпределението на реалното ползване на съсобствения имот. Обстоятелството, че решаващият съд е
приел предложените от вещото лице варианти „А“, „Б“ и „В“ за неприложими, не го
задължава служебно да назначи допълнителна експертиза за разработване на нови
варианти, тъй като в случая страните са тези, които следва да проявят
процесуална активност по делото. Тук следва да се отбележи, че изготвената от
вещото лице експертиза (основна и допълнителна), с която са предложени четири
варианта за разпределение, не е била оспорена от въззивника,
който е имал възможност при несъгласие с предложените варианти да постави
допълнителни въпроси към експертизата, което той не е сторил. В този смисъл не
е налице допуснато от ПРС нарушение на процесуалните правила. Не съставлява процесуално
нарушение и твърдението на въззивника за необсъждане
от съда на доводите му, изложени в писмената му защита, тъй като същите не са
различни от изложените от ищеца съображения в исковата му молба, по които ПРС
се е произнесъл. Неоснователни са и възраженията на въззивника
за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в липса на дадени от съда
указания за възможността на страните да изразят изрично становище по отношение
на вариант „В“ от заключението на вещото лице и на предвиденото с него общо
ползване на площ от 35.90 кв.м. от дворното място, като съдът не е уважил
молбата на ищеца за внасяне на делото в открито съдебно заседание за изслушване
на страните и по този начин делото е останало неизяснено и ограничено до
единствен вариант за разпределение на ползването в ущърб на ищеца. Както бе
посочено по-горе, при изслушване на експертизата на страните е била дадена
възможност да вземат становище по нея и същите не са оспорили заключението, като
всяка от страните, вкл. и ищеца, е заявила своите предпочитания по предложените
от вещото лице четири варианта за разпределение. Следователно, страните са
имали възможност да заявят становище по различните варианти, включително и по
вариант „В“, предвиждащ площ за общо ползване между съсобствениците в сграда
02, поради което като не е уважил молбата на ищеца по чл.253 ГПК съдът не
допуснал твърдяното от въззивника процесуално
нарушение.
Неоснователни са и възраженията във въззивната жалба,
че районният
съд неправилно е разпределил ползването на дворното място по вариант „Г“ от
заключението на вещото лице. Тук следва да се има предвид, че в производството
по чл.32, ал.2 ЗС съдът преценява целесъобразността и възможностите за
разпределяне ползването на общия имот, като съдебната администрация се
съобразява с правата на собствениците, изградените от тях подобрения,
фактическото състояние и предназначението на имота. В случая, ПРС е извършил анализ на установените по
делото релевантни за спора факти и при напълно изяснена фактическа обстановка е
формирал правилни и законосъобразни изводи за основателност на претенцията,
като е избрано най-целесъобразното разпределение на ползването на съсобственото дворно място. По квотите в
съсобствеността не се спори по делото, както и по обстоятелството, че страните
не могат да постигнат съгласие за начина на ползването на имота, поради което правилни
са изводите на ПРС, че искът е доказан в своето основание и следва да бъде
извършено разпределение на съсобствения имот. В тази
връзка, въззивната инстанция намира, че разпределението
на ползването на дворното място следва да бъде извършено по вариант „Г“ от
заключението на вещото лице, който се явява най-целесъобразен, тъй като изцяло
е съобразен с дяловете на страните, фактическото състояние и предназначението
на имота, както и със съществуващите в него постройки. В случая, настоящия
съдебен състав намира, че именно находящите се в имота гараж и барака към ул.“К.“,
които се ползват от ответниците П.К. и Д.К.,
е мотивирало ищеца да поиска разпределение на съсобствения
имот с доводи за незаконност на посочените постройки. Тук следва да се отбележи, че законността на процесния
гараж и на бараката е била предмет на изследване по в.гр.д.№ 1287/2010 г. по
описа на БОС и по гр.д.№ 1141/2006 г. по описа на ВКС, по които дела ищецът е
навел същите възражения за незаконност, каквито е направил и в настоящото
производство. С влязлото в сила решение № 133/12.11.2010 г. по в.гр.д.№
1287/2010 г. на БОС, потвърждаващо решение № 42/31.03.2010 г. по гр.д.№
183/2008 г. на ПРС, както и с решение № 923/29.06.2007 г. по гр.д.№ 1141/2006
г. по описа на ВКС, са отхвърлени като неоснователни исковете по чл.109 ЗС на В.П.
против П.К., Д.К., Г. Т. и И. К., за
премахване на незаконно изградени от тях гараж и барака в югоизточната част на УПИ V, в кв.46 по плана на гр.Поморие, поради което релевирането
отново на същите възражения за незаконност на гаража и на бараката в настоящото
производство е преклудирано. Ето защо, всички изложени
в този смисъл възражения във въззивната жалба са
неоснователни.
Предвид горното и с оглед съществуващото фактическо
състояние и положение на имота, БОС намира за неоснователни доводите на
въззивника за наличието на неудобства за ползване на съсобственото
дворно място при посочения вариант „Г“, тъй като този вариант по
най-целесъобразен начин урежда ползването на имота, съобразно правата на всеки
един от съсобствениците и при отчитане на наличните в същия постройки, като се
избягва в максимална степен и съществуването на конфликтни допирни точки между
страните. Следва да се има предвид, че всяка от страните има право да ползва
съответстваща на квотата й в съсобствеността част от общата вещ, като съдебната
администрация се осъществява именно според правата на всеки от съсобствениците
и при съобразяване на фактическото положение на имота, които изисквания са
удовлетворени в случая с предложения от вещото лице вариант „Г“ за
разпределение на дворното място.
Предвид изложените
съображения, БОС намира предявения иск по чл.32, ал.2 ЗС за основателен и
същият правилно е бил уважен от районния съд, като разпределението е извършено
съобразно вариант „Г“ от експертното заключение. Ето защо, въззивната жалба е
неоснователна, а поради съвпадане изцяло на
изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
При този изход
на делото и направените от страните искания за разноски, на въззивника
П. разноски не му се следват, поради неоснователност на въззивната
му жалба, като на основание чл.78, ал.3 ГПК същият следва да заплати на въззиваемите П.К. и Д.К. сумата от 800 лв. за разноски във въззивното производство – платено адвокатско
възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и списък по
чл.80 ГПК. На същото основание въззивникът П. следва
да заплати на въззиваемата Община Поморие сумата от
300 лв. за разноски във въззивното производство –
платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита
и списък по чл.80 ГПК
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 147/29.11.2018г., постановено по гр.д.№ 318/2017г. по описа на
Районен съд – гр.Поморие.
ОСЪЖДА В.П.П. ***, ЕГН **********,
да заплати на П.И. ***, ЕГН **********
и Д.И.К. ***, ЕГН **********, сумата от 800 лв. (осемстотин
лева) за направените във въззивното производство пред
БОС разноски.
ОСЪЖДА В.П.П. ***, ЕГН **********,***,
представлявана от кмета на общината, с адрес гр.Поморие, ул.“С.“ № *, сумата от 300 лв. (триста лева)
за направените във въззивното производство пред БОС
разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.