РЕШЕНИЕ
№ 11116
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110156613 по описа за 2024 година
Предявени са четири кумулативно обективно съединени установителни искове
oт „Йеттел България“ ЕАД срещу Н. М. И. след развило се заповедно производство по
ч. гр. дело № 36370/2024 г. по описа на СРС, 33 с-в, както следва:
иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
от 44,08 лева – неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
предпочетен номер за периода от 05.08.2022 г. до 04.10.2022 г.;
иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 86,28 лева
– неустойка съгласно т. 9 от договора за неизпълнение на задължението във
връзка с предпочетен номер
иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
от 42,78 лева – неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
предпочетен номер за периода от 05.08.2022 г. до 04.10.2022 г.;
иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 160,38 лева
– неустойка съгласно т. 9 от договора за неизпълнение на задължението във
връзка с предпочетен номер
иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС вр.
чл. 318 и сл. ТЗ за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от 240,28 лева – дължима поради неизпълнението на
задълженията по договора съразмерна част от направена отстъпка за устройство
TCL 305 32GB Blue, предоставен на преференциална цена.
Претендира се и законната лихва върху горепосочените суми, считано от
14.06.2024 г. до погасяване на задълженията;
1
Ищецът e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу Н. М. И. за сумите от: 44,08 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за предпочетен номер за периода от
05.08.2022 г. до 04.10.2022 г., сумата от 86,28 лева, представляваща неустойка съгласно
т. 9 от договора за неизпълнение на задължението във връзка с предпочетен номер
сумата от 42,78 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за предпочетен номер + за периода от 05.08.2022 г. до 04.10.2022 г., сумата от
160,38 лева, представляваща неустойка съгласно т. 9 от договора за неизпълнение на
задължението във връзка с предпочетен номер , сумата от 240,28 лева, представляваща
дължима поради неизпълнението на задълженията по договора съразмерна част от
направена отстъпка за устройство TCL 305 32GB Blue, предоставен на
преференциална цена, ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано
от 14.06.2024 г. до погасяване на задълженията.
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ГПК на длъжника. След
указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че между Н. М. И. и „Йеттел България“ ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД) са сключени следните договори за
предоставяне на услуги:
1. Договор за мобилни услуги с предпочетен номер от 04.06.2022 г. с абонаментен
план „Тотал +“,
2. Договор за мобилни услуги с предпочетен номер за срок от 24 месеца с
абонаментен план „Тотал Макс“. По посочения договор се твърди, че е
предоставено на потребителя устройство марка TCL 305 32GB Blue на
преференциална цена, посочена в т. 5 от договора.
Твърди се, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договорите,
вследствие на което по договорите за мобилни услуги са начислени неустойки, които
не надвишават три месечни абонаментни такси.
Посочва, че към 14.06.2024 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, длъжникът е имала задължения по следните
фактури: фактура № **********/05.09.2022 г., фактура № **********/05.10.2022 г. и
фактура № **********/05.12.2022 г.
Твърди, че по договора за мобилни услуги от 04.06.2022 г. за предпочетен номер
Н. М. И. е имала неплатени задължения за месечни абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 05.08.2022 г. - 04.10.2022 г. в размер на 42,78 лв., поради
което и на основание т. 9 от договора, мобилният оператор й е начислил неустойка в
размер на 160,38 лв., както и неустойка в размер на 240,28 лв., представляваща
съразмерна част от направената отстъпка от устройство марка TCL 305 32GB Blue на
преференциална цена, посочена в т. 5 от договора.
Посочва, че неустойката била уредена в сключените между страните договори и
допълнителни споразумения, като тя не надвишавала сумата от три стандартни
месечни абонаментни такси без ДДС. Заплащането на разлика в цената на процесните
устройства без абонамент и преференциална обща лизингова цена по договора за
лизинг също било изрично уговорено между страните при прекратяване на договорите
по вина на потребителя.
Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното
производство, като присъди и законната лихва, считано от подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване.
Претендира разноски.
2
В срочно подаден отговор, ответникът Н. М. И., чрез назначения й по делото
особен представител, оспорва предявените искове. Оспорва наличието на валидни
сключени договори с ищеца за мобилни услуги, както и реалното им доставяне от
страна на мобилния оператор. Оспорва записаните суми в процесните фактури, а също
така оспорва, че фактурите са получени от ответника. Оспорва исковете и по размер с
твърденията, че процесните вземания са по-ниски от заявения размер, както и че не е
доказан начинът на формиране на цената на посочената услуга. Оспорва представените
от ответника общи условия, както и че последните са влезли в сила. Поддържа, че след
промяната на наименованието на ищеца от „Теленор“ на „Йеттел“ общите условия са
променени, но не е ясно как е отразена тази промяна в процесното правоотношение.
Релевира възражение за нищожност на неустойката, посочена в общите условия на
осн. чл.143, т.5 ЗЗПотр., а също така излага, че неустойката противоречи на добрите
нрави, тъй като е нищожна поради противоречие с присъщите по закон обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция, тъй като неустойката е в прекомерно висок
размер и размерът й не кореспондира нито с обезпеченото задължение, нито с
характера и размера на вредите, поради което създава предпоставки за неоснователно
обогатяване на ищцовото дружество. Излага също така твърдения за недоказаност на
прекратяването на договора и датата на прекратяването му. Моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете за главница с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи следните предпоставки:
1. че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа
на валидно сключени договори за процесните мобилни услуги; 2. че ищецът е
изпълнил задълженията си да предостави на ответника достъп до далекосъобщителни
услуги за процесния период и 3. размера на месечните абонаментни такси и
стойността на доставените услуги по договора.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между
ищцовото дружество, в качеството му на оператор, от една страна, и ответницата, в
качеството й на потребител, от друга, са били сключени следните договори, за
посочените в исковата молба мобилни номера: договор за мобилни услуги с
предпочетен номер от 04.06.2022 г. с абонаментен план „Тотал +“ и договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +от 21.06.2022 г. за срок от 24 месеца с
абонаментен план „Тотал Макс“. Във втория от посочените договори е отразено, че на
потребителя е предоставено устройство марка TCL 305 32GB Blue на преференциална
цена, посочена в т. 5 от договора.
Договорите са подписани от потребителя, като автентичността на документите
не е оспорена, поради което следва да се приеме, че между страните са възникнали
валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил
на абоната телефонни номера и апарат, при съответни месечни такси и срокове на
действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на
услугата - абонаментни такси и вноски. Във всеки един от договорите се съдържа
описание на тарифните планове, ценовите условия, като са посочени и задълженията
на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на
неустойки. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за
договори, сключени при общи условия, като включват необходимите реквизити за
3
страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат
заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с нарочно
съставена декларация – съгласие, удостоверяваща получаването на общите условия,
която е с положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е
декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. Ето защо
направеното от ответника възражение за неприемане на общите условия е неосвателно.
В този смисъл съдът приема, че представените договори са редовни от външна страна
и обвързват страните с договорените им задължения.
Съгласно чл. 26 от Общите условия, при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която
се издава ежемесечно на името на потребителя. В договорите за мобилни услуги е
уговорена дата за фактуриране на ежемесечните задължения, а именно - пето число на
всеки месец. От представените по делото фактура № **********/05.09.2022 г., фактура
№ **********/05.10.2022 г. и фактура № **********/05.12.2022 г., се установява, че
ищецът е престирал по договорите, а за ответницата е възникнало задължението да
заплати уговорената абонаментна такса. Следва да се посочи, че дължимостта на
месечната абонаментна такса е обусловена от изтичането на период от време
/съответният отчетен месец/, през който договорът между страните е бил действащ,
съответно абонатът е имал достъп до предоставената услуга и за същия е била налице
потенциалната възможност да ползва услугите, уговорени с договора и включени в
съответния абонаментен план. Обстоятелството дали тази услуга реално е била
ползвана от ответника е ирелевантно за дължимостта и изискуемостта на уговорените
месечни такси / в този смисъл напр. Решение № 1403/20.03.2023 г. по в.гр.д. №
2806/2022 г. на СГС/. Относно предоставянето на допълнителни далекосъобщителни
услуги в уговорения обем, извън дължимите месечни абонаментни такси, съдът
намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване за ползването им. Видно от
данните по делото, извън стандартните месечни пакети, единственото допълнително
потребление на далекосъобщителни услуги, претендирани от ищеца, възлиза на
сумата от 1,00 лв. без ДДС (съотв. 1,20 лв с ДДС), начислени за предпочетен номер
във фактура № **********/05.09.2022 г. Фактурите обаче не са подписани. Те
представляват частни свидетелстващи документи, които нямат материална
доказателствена сила относно съдържащите се в тях благоприятни за издателя данни.
С тях не би могло да се проведе пълно и главно доказване на обстоятелството, че са
били предоставени съответните далекосъобщителни услуги, извън месечната
абонаментна такса /В този смисъл напр. Решение № 2914/02.06.2023 г. по в. гр. дело №
785/2023 г. по описа на СГС/.
От страна на ответника, с оглед разпределената му доказателствена тежест, не
са ангажирани доказателства за извършено погасяване на претендираната от ищеца
главница, поради което и исковите претенции следва да бъдат уважени в пълния
претендиран размер, касаещ месечните абонаментни такси, като искът, касаещ
предпочетен номер за периода от 05.08.2022 г. до 04.10.2022 г. следва да бъде уважен
за сумата от 42,88 лева, като бъде отхвърлен за горницата до претендирания размер от
44,08 лева /за разликата от 1,20 лева, представляваща стойността на допълнително
фактурирана услуга/. В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 14.06.2024 г. до
погасяване на задълженията.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи следните предпоставки:
1. че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа
4
на валидно сключен договор за процесните мобилни услуги; 2. наличие на неустоечно
съглашение за ангажиране отговорността на ответника при предсрочно прекратяване
на процесния договор по негова вина; 3. настъпване на предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника, както и 4. конкретния размер на неустоечното вземане.
Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Същевременно, в задължителната практика, обективирана в ТР на ОСТК
№1/2009г. /т.3/, е дадено разяснение, че съдът следи служебно за валидността на
неустоечните клаузи, както и че условията и предпоставките за нищожност на клаузата
за неустойка произтичат от нейните функции и от принципа за справедливост в
гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката,
поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки отделен случай към
момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии – естество на задължението, което се обезпечава с
уговорената неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на
уговорената неустойка и на неизпълнението, от което произтича, съотношение на
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. (Така и в
Решения № 178/ 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и № 229/ 21.01.2013 г.
по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС)
Съгласно разпоредбата на чл. 19б, б. „в“ от Общите условия на ищцовото
дружество, мобилният оператор има право едностранно да прекрати индивидуален
договор, срочен или безсрочен, ако потребителят не е платил дължими суми след
изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съгласно Общите
условия – в срока, указан във фактурата, но не по – късно от 18 дни след датата на
издаването – чл. 27 от Общите условия.
Ответната страна е направила възражение за липса на доказателства за
прекратяване на процесните договори. На първо място следва да се посочи, че
съгласно уговореното между страните неустойката е дължима само при предсрочно
прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя или при нарушаване
на негови договорни задължения, но във във всички случаи те трябва да са довели до
прекратяване на договора – в този смисъл чл. 9 от договора. Ето защо не може да бъде
споделено направеното от ищеца тълкуване на договора в депозираното становище от
07.05.2025 г., че неустойката се дължи или при прекратяване, или при нарушение на
задълженията на потребителя по договора. Видно е от договорния текст, че това друго
нарушение на задълженията му може да послужи за прекратяване на договора, но то
само по себе си не е основание за възникване правото за претендиране на неустойка,
ако не е довело до предсрочвно прекратяване на договора. Чл. 9, б. „а“ от договора
касае неустойка при предсрочно прекратяване на договора. Ето защо следва да се даде
отговор на въпроса налице ли е предсрочно прекратяване. В депозираното становище
от 07.05.2025 г. ищецът не твърди такова, като излага аргументи, че установяването на
това обстоятелство е ирелевантно, което съдът намира за неоснователно.
По делото не се представиха доказателства от ищеца (съобразно указаната му с
доклада по чл.146 ГПК доказателствена тежест за доказване на предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника), редовно да е уведомил ответницата за
надлежно упражненото право за едностранно прекратяване на договора. При
наличието на писмен договор между страните, уреждащ облигационните
правоотношения между тях, в т.ч. правото да се търси обезщетение за вредите,
настъпили от неизпълнението на договора, доколкото в представените по делото
договори и споразумения към същите липсва друга уредба, съдът приема, че
развалянето на договора се подчинява на общите правила на ЗЗД. По аргумент на чл.
5
87, ал. 1 ЗЗД, изискващ писмена форма за предупреждение от страна на кредитора при
договори, сключени в писмен вид, в хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД при разваляне на
двустранен договор поради неизпълнение без даване на срок ищецът е следвало да
уведоми писмено ответника за упражненото потестативно право. От този момент е
дължима и предвидената в договора неустойка.
В конкретния случай няма доказателства ищцовата страна да е упражнила това
си право и до ответника да е достигнало изявлението за прекратяване на договорите.
Поради изложеното съдът счита исковете за заплащане на сумите, представляващи
неустойки по договорите, за неоснователни. Исковете следва да бъдат отхвърлени.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС вр. чл. 318 и сл.
ТЗ за заплащане на разликата в цената на устройството:
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи следните предпоставки: 1.
че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на
валидно сключен договор, по силата на който на ответницата е предоставено
устройство TCL 305 32GB Blue; 2. че устройстовото е предоставено на
преференциална цена; 3. че продажната цена на устройството е била в твърдения по-
висок размер; 4. че претендираният размер е съразмерен на разликата с направената
отстъпка с неизпълнението на задълженията на ответницата, като са настъпили
предпоставките за нейното връщане.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си или че не са налице предпоставките за връщане на претендирания
размер от направената от цената отстъпка.
От приетия по делото договор за мобилни услуги с предпочетен номер от
21.06.2022 г. за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал Макс“ се установява, че
на потребителя е предоставено устройство марка TCL 305 32GB Blue на
преференциална цена, посочена в т. 5 от договора. Отразено е в посочената договорна
разпоредба, че стандартната цена на устройството TCL 305 32GB Blue без абонамент е
349,90 лв., преференциалната цена, на която е предоставено е 1,99 лв., като размерът
на направената отстъпка възлиза на 347,91 лв.
Сумата, представляваща разликата в цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена, е начислена на основание т. 9, б.“б“ от
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер. Договорното основание се
потвърждава и от депозираното от ищеца становище от 07.05.2025 г. Съгласно
посочената разпоредба потребителят дължи такава част от разликата между
стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа и заплатената от него при
предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора. Видно е, че
разпоредбата на чл. 9, б. „б“ отново предвижда право на ищцовото дружество да
претендира съответната пропорционална сума само при предсрочно прекратяване на
договора в някоя от посочените в чл. 9 хипотези. Едва при неговото предсрочно
прекратяване се дължи връщане на отстъпката, пропорционално на останалата
неизползвана част от срока на договора.
Както се посочи по-горе обаче, ищцовото дружество не доказа надлежно да е
упражнил правото си на едностранно прекратяване на договора, нито към кой момент
е сторено това. Ето защо не се установява да са настъпили предпоставките за
присъждане на претендираната сума. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на делото, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
6
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 214,33 лева, пропорционално на уважените
искове, от които: 94,91 лева държавна такса, 59,71 лева адвокатско възнаграждение и
59,71 лева възнаграждение за особен представител.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски спрямо ответника в размер на 25,00 лева държавна такса и 480,00 лева
адвокатско възнаграждение, като съобразно уважената част от исковете, в полза на
ищцовото дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 75,38 лева, от които:
3,72 лева държавна такса и 71,66 лева адвокатско възнаграждение.
Ответната страна не е представила доказателства за сторени разноски в
производството, поради което такива не следва да й бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Н. М. И, ЕГН
********** дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение от 06.07.2024 г. по ч.гр.д. № 36370/2024 г. по
описа на Софийски районен съд, 33 състав, както следва:
- 42,88 лева на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за предпочетен номер + за периода от
05.08.2022 г. до 04.10.2022 г., ведно със законната лихва от 14.06.2024 г. до
окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен
размер от 44,08 лева като неоснователен;
- 42,78 лева на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за предпочетен номер за периода от
05.08.2022 г. до 04.10.2022 г., ведно със законната лихва от 14.06.2024 г. до
окончателното й погасяване;
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
********* против Н. М. И, ЕГН ********** искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество
сумата от 86,28 лева, представляваща неустойка съгласно т. 9 от договора за
неизпълнение на задължението във връзка с предпочетен номер и сумата от 160,38
лева, представляваща неустойка съгласно т. 9 от договора за неизпълнение на
задължението във връзка с предпочетен номер +, както и иска по чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС вр. чл. 318 и сл. ТЗ за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 240,28 лева, представляваща
дължима поради неизпълнението на задълженията по договора съразмерна част от
направена отстъпка за устройство TCL 305 32GB Blue, предоставен на
преференциална цена, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 06.07.2024 г.
по ч.гр.д. № 36370/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 33 състав.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Н. М. И, ЕГН ********** да заплати на
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 214,33 лева,
представляваща разноски в исковото производство и сумата от 75,38 лева,
7
представляваща разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8