№ 3479
гр. София, 15.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в закрито заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20221100109674 по описа за 2022 година
С разпореждане от 06.02.3023г. на ищеца са дадени поредни и изрични указания (текстът на
исковата молба за първи път е четаем), с оглед нейната нелогичност, непълнота и липса на
правна логика.
Уточнението е постъпило на 07.02.3023г.:
Според приложените (вече) доказателства, а не според твърденията: 97г., видно от НА,
недвижимият имот е бил продаден на съпругата на ищеца (А. П.а).
В разпореждане от 06.02.2022г. бе обърнато внимание на процесулания представител на
ищеца, че няма яснота относно сделката с недвижимия имот на ищеца, който е предоставен
на фирма. Това отново не е уточнено, но, видно от НА от 2001г. имотът е бил прехвърлен от
г-н С. (пълномощник на семейството на ищеца) на П.А.. В НА № 5, т. V, рег. № 4700, д.
726/2001г. е описано и пълномощно (за което се споменава в първото уточнение на адвоката
по правна помощ), от 25.10.2001г.
На 07.02.2003г. е учредена договорна ипотека в полза на „С.“ ООД, като ипотекираният
имот е процесният такъв – IV-177. НА № 45/2003г., а не № 44/2003г.
2002г. г-н С. е освободен като съдружник от „С.“ ООД – Решение на ХОС от 28.02.2002г. по
ф.д. № 123/1995г.
НА от 07.10.2003г. (напълно различен от останалите), но по който страни са отново
семейство А. и семейство П.и, е поправен с друг НА от 2003г. относно някакво
пълномощно, издадено 2002г. Но ищецът и съпругата му са били продавачи – т.е. те
познават семейство А.. Не е ясен (не е описан) недвижимият имот, предмет на поправения
НА. Нотариус е била г-жа Г..
На 05.11.2003г. „С.“ ООД е осъдено да заплати на „Е.“ АД сума (решение по гр.д. №
2070/2003г. на РС Хасково).
През 2004г. семейството на ищеца е предявило иск (няма данни за неговото развитие) по
1
отношение на сем. А., „С.“ ООД, „Е.“ АД, Т. С. и М. Х.. Документът не е представян в
цялост. Претендира се обезщетение за неоснователно обогатяване, съобразно това, което е
видно по делото. По отношение на г-н Х., опасенията били, че ще им отнеме владението. В
исковата молба се сочи, че искали и да се прогласи нищожността на НА № 44/2001г. и
44/2003г. – такива няма по делото. Никой не знаел резултата от делото, 19 години пълна
тишина и мрак.
Действията на ЧСИ са обжалвани от семейството на ищеца, но без успех – делото е
прекратено, тъй като е преценено, че жалбата е била недопустима (Определение от
15.07.2004г. на РСХ по гр.д. № 647/2004г.).
През 2005г. имотът бил отнет принудително – Протокол по изп.д. от 19.09.2005г.
2022г. ищецът е поискал заповедта на Министъра на правосъдието, с която през 2003г. е бил
назначен ДСИ – А.И.П.. Отговорено му е че такъв не е бил назначаван.
От изложеното, и предвид вече изложението в уточнението, е видно следното:
1. В качеството си на искане искът представлява едностранно изявление с двояк характер.
От една страна, той съдържа правното твърдение на ищеца, с което той описва отношенията
си с ответника, и затова представлява изявление за знание относно действителното правно
положение, така както го вижда ищецът. Това изявление може да бъде вярно или невярно
(правилно или неправилно) и съобразно с това искът може да бъде основателен или
неоснователен. Но искът е не само изявление за знание. Той е и волеизявление, насочено да
породи определени, искани от ищеца правни последици, а именно да възбуди исковото
производство, като породи в тежест на сезирания съд задължение да връчи на ответника
препис от исковата молба. Като волеизявление искът може да бъде валиден или невалиден
(редовен или нередовен). Тази оценка на иска се изразява в теорията и практиката на
исковия процес с термините „допустим“ или „недопустим“ иск. За да се учреди исковият
процес, достатъчно е искът да е допустим, т.е. да е процесуално валиден. Неговата
основателност е от значение за съдържанието на решението, а с това и от значение спрямо
коя от двете страни силата на пресъдено нещо ще се яви като защита или санкция. Понеже
всеки иск е едновременно твърдение и волеизявление, затова всеки иск подлежи на двояка
преценка от гледна точка на допустимост и основателност (68-88-ОСГК).
В исковата молба следва да са изложени обстоятелствата, на които ищецът основава иска си
(чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК), т.е. да индивидуализира спорното право чрез неговото основание,
като посочи фактите, от които то произтича. Това е т.нар „обстоятелствена част" на
исковата молба, за която, въпреки че няма формални изисквания за формулиране, следва да е
разбираема, а изложените в нея фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически
свързани - Определение № 550 от 09.11.2010 г. по гр.д. № 566/2010г., ІІІ г.о. на ВКС, така че
съдът да може да определи ясно каква е фактическата обстановка, на която ищецът основава
претенцията си. Поради това преценката за редовност ще е различна според различния
предмет на спора (логични твърдения). Ако това не е така, съдът има задължение да постави
въпроси по реда на чл. 145, ал. 2 от ГПК – Р. № 644 от 12.10.2010г. по гр.д. № 1269/2009г.,
2
ІV г.о. на ВКС; също Р. № 95 от 16.03.2011г. по гр.д. № 331/2010г., ІV г.о. на ВКС
2. Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който
заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между
тях правен спор материалното право - Решение № 5/06.06.2011 г., по гр.д. № 47/2010 г., на
III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, за разлика от материалната легитимация, която
се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност и по която съдът се
произнася със съдебното решение. Решение № 61 от 13.06.2014г. на ВКС по гр.д. №
3306/2013г., IV г.о., ГК, докладчик съдията А.Б.: Надлежни страни по материалното
правоотношение са тези, на които съответно принадлежат правата и задълженията по
правоотношението. Процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата
молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение и може да не
съответства на действителното правно положение. За допустимостта на исковия процес е
необходимо наличие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни по
материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение. В този смисъл,
дали ищецът е носител на претендираното субективно материално право или право, което
ще бъде накърнено, ако спорното съществува, съответно дали ответникът неоснователно
оспорва, накърнява или претендира същото право, са въпроси, които се разрешават по
съществото на спора, а не касаят допустимостта на исковото производство. Няма
процесуална легитимация обаче, в случаите, когато от твърденията в исковата молба следва,
че страните по материалното правоотношение са едни, а посочените в исковата молба -
други (изключение са хипотезите на процесуална субституция). В тази хипотеза е налице
нередовност на исковата молба изразяваща се в противоречие между обстоятелствена част и
петитум, в който случай съдът трябва да предприеме действия по чл. 129, ал. 2 ГПК.
Изложеното (т. 1-2) би следвало да е известно на предоставящия правна помощ.
3. Съобразно твърденията в последните две уточнения – от 02.02.2023г. и 06.02.2023г., г-н
С., който не е посочен като ответник, може би е злоупотребил с доверието на ищеца, макар
че е имал пълномощно от него (очевидно, за да се разпорежда с недвижимия имот). Земята и
постройката са били отчуждени.
По отношение на г-н С. е предявен иск, като той е за неоснователно обогатяване, която
означава, че още тогава ищецът е приел сделката (продажбата, и то ако все пак между
нотариалните актове има някаква връзка).
Във всеки случай правен интерес, т.е. пасивна процесуална легитимация, е установена само
по отношение на г-н С., по отношение на когото иск вече е бил предявен. Той не е посочен
като ответник в случая.
По нищо не личи публичната продан да е незаконна, доколкото не е установено, че
пълномощните са били проблемни. Нито има твърдение, нито ангажирани доказателства за
установено престъпно обстоятелство (арг. от чл. 124, ал. 5 и чл. 17 от ГПК), нито за каквито
и да е обективно противоправно поведение на останалите от сочените в иска като ответници
гражданскоправни субекти (СГС обръща внимание на процесалния представител на ищеца,
3
че по отношение на ВСС и Министерството на правосъдието, РС Хасково и ОС Хасково,
производството вече е прекатерено).
Не е описана хипотеза на чл. 7 от КРБ, не е сезирана полиция или каквато и да е друга
администрация, като не е ясно и какво се очаква от последната, което тя не е извършила.
Това, че банката е отпуснала кредит е нормално, доколкото това е част от основното ù
занятие. Не се твърди никакво нарушение от страна на купувача, а г-н П. вероятно е имал
или има трудов договор със съответния съд (а не с МП). Дори обаче не се и твърди, че няма
качеството на ДСИ, което прави иска в тази си част още по-абсурден.
На процесулания представител на ищеца е ясно, че тайно дело не съществува – в тази част е
излишно да се излага аргументация.
4. Когато се дадат указания, те следва да се изпълнят изцяло (всяко едно от тях): Налице е
нередовност на касационната жалба по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, тъй като към нея
не е приложен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. за
произнасяне по допускане на касационното обжалване. Разпореждането за отстраняване на
нередовността в законния едноседмичен срок е съобщено на адв. Ив. С.- пълномощник на
касатора на 28.05.2010 г., видно от приложената по делото разписка. И след като
нередовността не е била отстранена в срок- не е представен по делото документ за внесена
такса, въззивният съд при спазване на разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е разпоредил
връщането й - Определение № 630 от 09.12.2010г. по ч.гр.д. № 433/2010г., г.к., ІІІ г.о. на
ВКС; О. на СГС от 13.03.2012г. по ч.гр.д. № 3590/2012г.; Определение № 706 от 21.12.2009г.
по ч.гр. д. № 701/2009г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС и Определение № 316 от 23.06.2010г. по ч.гр.д.
№ 227/2010г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС.
Освен това, недопустимо е да се дава повече от една възможност: Р. № 315 от 07.12.2010г.
на ВКС, ІІ г.о., по гр.д. № 3555/2008г., относно многократно давани указания на една от
страните за отстраняване нередовности на исковата молба и отражението върху принципа за
равнопоставеност на страните в гражданския процес, ВКС на РБ приема, че указанията,
които дава съда, следва да се извършват в рамките, поставени с разпоредбите на чл. 7 ал. 1,
чл. 8, ал. 2 и 3 от новия ГПК и при съблюдаване изискванията на чл. 9 за равни възможности
на страните да упражняват предоставените им права и чл. 10 като съдейства на страните за
установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото. Оказваното
съдействие на страните по посочените разпоредби трябва да има адресат и двете страни по
спора, а не едната да е в привилегировано положение спрямо противната …С многократните
си указания за отстраняване на нередовности на исковата молба на практика съдът се е
превърнал в помощник само на едната страна по делото, което накърнява изискването за
равни възможности за упражняване на предоставените права); също: Определение № 8 от
08.01.2010г. по ч.гр.д. № 755/2009г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС; Определение № 312 от 20.09.2011г.
по гр. № 610/2011г., г.к., ІІ г.о. на ВКС; Решение № 153 от 01.08.2011г. по гр.д. № 39/2011г.,
II г.о. на ВКС.
В случая е дадена „втора“ възможност, доколкото съдът приема, както бе посочено, че
предходното уточнение всъщност представлява основната искова молба. Първоначалната
4
такава е напълно неразбираема, а ищецът очевидно няма правни познания, за да я коригира.
Последното уточнение е изложение на житейското неудовлетворение на ищеца, но не и
логичен иск, който да предопредели последващо исково производство. Искът следва да е
сериозен, като в него се излага фактическа и правна мотивация, която би могла (ако се
установят съответните факти) да доведе до уважаването му. Това в случая не е така.
С оглед посоченото, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба, като НЕРЕДОВНА
Разпореждането може да се обжалва с ЧЖ пред САС в едноседмичен срок от
получаването му от страната
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5