МОТИВИ
към
Присъда № 242/01.10.2019г. по НОХД № 5550/2019г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с.
Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Ф.М.С., ЕГН **********,
и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3, вр.чл.28, ал.1 от НК, за това, че на
29.11.2018 г. в гр.К., като
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си е отнел чужди движими
вещи: пари - сумата от 1350 български лева от владението на
Р.А.Б. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е в немаловажен случай и е извършено повторно - извършил е престъплението, след като е бил
осъждан с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление в немаловажен случай.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия. С оглед приложената диференцирана процедура по гл.ХХVІІ от НПК по
реда на чл.371, т.2 от НПК и това, че същият е извършил престъплението като
непълнолетен, представителят на държавното обвинение счита, че предвиденото за
извършеното престъпление наказание в НК, следва да се редуцира на основание чл.63,
ал.1, т.3 от НК, като така
определеното наказание след редукцията, да бъде намалено с една трета на
основание чл.58а от НК. Според представителя на държавното обвинение наказанието
следва да бъде определено наказание в размер на една година и шест месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване бъде отложено с изпитателен срок.
В съдебно заседание граждански иск не е предявен.
Адв. П., сл.защитник на
подсъдимия Ф.М.С., моли Съда, при определяне на наказанието, да приложи диференцираната
процедура по чл.ХХVІІ, в частност по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като
подсъдимият изцяло признава фактите и обстоятелствата в обвинителния акт, като
поддържа искането на прокурора, считайки предложеното наказание за разумно.
Подсъдимият Ф.М.С. в съдебно заседание, призна вината си
и искрено се разкая за случилото се. Декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на
предварително излушване, както и че не оспорва
фактическата обстановка, такава, каквато е посочена в обвинителния акт и се
съгласи да не се събират доказателства по посоченото в него. Изразява съгласие с пледоарията на защитника си.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Ф.М.С. е роден на
***г***, б., български гражданин, неработещ, неженен, осъждан, с ЕГН **********.
С влязло в сила на 13.07.2017г. определение е било одобрено Споразумение
по НОХД № 364/2016г. по описа
на Районен съд-Пещера, с което подс.Ф.С. е бил осъден на обществено порицание
за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр.
чл.18, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.З
от НК.
С Определение №
339/24.04.2018г. по НОХД № 270/2018г. по описа на РС-Пловдив,
влязло в законна сила на 24.04.2018г. било одобрено споразумение, е което на подс.С. било наложено наказание „пробация" за срок от 6 месеца за
извършено престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.20,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63,
ал.1, т.З от НК.
С Определение № 117/07.02.2019г.
по НОХД № 6757/2018г. по описа на РС-Пловдив, влязло в законна сила на 07.02.2019г. било одобрено споразумение, с което на подс.С. било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от
една година за извършено престъпление по чл. 195, ал.1. т.7, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1,
вр. чл.63. ал.1, т.З от НК.
На основание чл.69, ал.1, вр. чл.68. ал.1 от НК
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода в размер на една
година било отложено с изпитателен срок от три години.
Първите две присъди, обуславят
извършеното от подс.Ф.М.С. деяние по настоящото
наказателно производство, като извършено
при условията на повторност, съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 от ПК.
тъй като е извършил престъплението след като е бил осъждан с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление - НОХД №270/18г. по описа на ПРС и по НОХД
№364/16г. по описа на РС-Пещера.
Деянията по присъди
по НОХД №364/2016г. и НОХД №270/2018г. по описа на ПРС не представляват
маловажен случай. Настоящото деяние
също не представлява
маловажен случай съгласно разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, отчитайки начина на извършване на
престъплението, високата обществена опасност на деянието и на
подс.С..
На 29.11.2018г. св.Р.А.Б. *** пътувал с личния си автомобил „Фолксваген Пасат" с ДК№ ****от с.Т.за гр.К.. Пристигнал около
13.30ч. на ракиджийницата в
гр.К., находяща се на изхода на
пътя от гр.К.
за гр.Пловдив. Св.Б. паркирал автомобила си в близост до ракиджийницата, оставил
в жабката на автомобила си малка платнена чантичка, в която се намирали
документите му и сумата от 1350 лв., след което влязъл в ракиджийницата, където
стоял до 21.00 ч на същия ден.
В същия ден -
29.11.2018г. подс.Ф.С. ***, където живеел. Подсъдимият нямал никакви
парични средства, поради което обикалял из града и
мислел как да се сдобие с такива. Около 20.00ч. на 29.11.2018г. минал покрай ракиджийницата в гр.К. и находящата се в близост до нея бензиностанция.
Минавайки покрай паркирания „л.а. „Фолксваген Пасат" с ДК№*** собственост на св.Б., подс.С. хванал предната лява врата на
автомобила и установил, че същата не е заключена. Отворил вратата на
автомобила, влязъл в него, отворил жабката на колата и извадил платнената
чантичка, в която имало документи и сумата от 1350лв. Подс. С. взел чантичката и яке,
което се намирало на предна дясна седалка и излязъл от автомобила. Извън автомобила подс.С. проверил якето и след като констатирал, че в него няма пари и вещи,
го хвърлил на земята. Подсъдимият взел от чантата сумата от
1350лв., като чантата ведно с документите също изхвърлил. Около 21.00ч. св.Б., излизайки от ракиджийницата и
отивайки до автомобила си, установил, че е
извършена кражба от автомобила му, поради което сигнализирал в
Районно управление-Стамболийски. На следващия ден
30.11.2018г. подс.С. разказал на своя
приятел св.В.М.за извършената от него кражба на 29.11.2018г., като е описал подробно
механизма, времето, мястото и предмета на кражбата. При
извършеното събеседване на св.К.К.- сл. на РУ-Стамболийски с подс.С., последният признал за извършената
от него кражба от автомобила
на св.Б. и описал начина,
времето и мястото на извършването и.
За да постанови присъдата си Съдът прие
за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се установи
по несъмнен начин от следните,
събрани по делото доказателствени материали - от показанията на свидетелите Р.А.Б., В.М.М. и К.Б.К., дадени в досъдебното производство, които подкрепят направените самопризнания от подсъдимия и са събрани по
реда, предвиден в НПК, както и от писмените доказателства, събрани на досъдебното производство, прочетени и надлежно приобщени към доказателствения
материал - справката за съдимост и характеристична справка за подсъдимия.
От наличните по делото доказателствени материали, които безсъмнено
подкрепят направените в съдебно заседание самопризнания от подсъдимия, по
безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото
наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на
извършване, както и авторството. Това е така, тъй като съдът напълно кредитира
показанията на всички свидетели по делото, които не се оборват от останалите
писмени доказателства. В тази насока и при постановяване на присъдата си, съдът
се ползва от самопризнанията на подс.С., които в контекста
на гореобсъденото изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка Съдът
зае становище, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3,
вр.чл.28, ал.1 от НК, за това, че на 29.11.2018 г. в гр.К., като непълнолетен,
но като е разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си е отнел чужди
движими вещи: пари - сумата от
1350 български лева от владението на
Р.А.Б. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е в немаловажен случай и е извършено повторно - извършил е престъплението, след като е бил
осъждан с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление в немаловажен случай.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият е изпълнил обективните съставомерни
признаци на престъпното посегателство, макар и като непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е
отнел чужди движими вещи на инкриминираната дата в гр.К., установени по вид и
стойност от доказателствата по делото. Това е било сторено без съгласието на владелеца
им, като подсъдимият е прекъснал с действията си упражняваното от последния
фактическо господство върху отнетото имущество и е установил свое владение
върху него.
Преценявайки тежестта на това деяние и съпоставяйки го с обикновените
случаи на това престъпление, както и завишената степен на обществена опасност
на дееца, съдът намира, че случаят не е маловажен. Освен изложеното, налице е и
квалифициращия признак „повторност” като деянието е било извършено от
подсъдимия след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, като квалификацията „повторност” се определя от следните му осъждания:
-
по НОХД № 364/2016г. по описа на РС-Пещера, по което е
бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.195,
ал.1,
т.4 и т.5, вр. с чл.18, ал.1, вр.чл.63, ал.1,т.3 от НК и му е било наложено наказание „обществено
порицание”, като съдебният акт е влязъл в законна сила на 13.07.2017г.;
-
по НОХД № 270/2018г. по описа на РС-Пловдив, по което е
бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.194, ал.20, ал.2,
вр.ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК и му е било наложено наказание „пробация” за
срок от шест месеца, като съдебният акт е влязъл в законна сила на 24.04.2018г.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина
пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. В този смисъл Съдът
намери, че към момента на деянието макар и като непълнолетен, е разбирал свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, който извод Съдът
прави от вече посочената доказателствена съвкупност.
ПО НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства направените от същия самопризнания, съдействие за разкриване
на обективната истина, младата възраст, видно от приложената характеристична справка
- липсата на семейна среда, предвид отглеждането му от дете в институции за
социално подпомагане, които са оказали влияние върху възрастовото му израстване
и изграждане му като личност. Отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът приема
обремененото съдебно минало, извършените множество противообществени прояви, с оглед
характеристичната справка и справка за регистрация в централния полицейски регистър
на лице.
Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, както и съобразявайки,
че в настоящия казус производството е проведено и е приключило по съкратената процедура
– предварително изслушване по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК, то и налице
е основанието за определяне на наказанието по реда на чл.58а, ал.1 от НК според
която норма при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.373, ал.2 от НПК, какъвто е настоящият, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като
се ръководи от разпоредбите на Общата част на наказателния кодекс и намалява така
определеното наказание с една трета. Във връзка с последното и предвид
обстоятелството, че подсъдимият е извършил престъплението като непълнолетен, Съдът
следва, като отчита предвиденото в чл.195,
ал.1 от НК наказание, да редуцира същото на основание чл.63, ал.1, т.3 от НК, след което при индивидуализацията да определи
наказание, което да бъде намалено с една трета.
Предвид баланса на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, се
налага изводът, че следва наказанието лишаване от свобода да се определи при граници
до три години, тоест около средния предвиден размер, съобразено с текста на чл.54,
ал.1 от НК, поради което ОПРЕДЕЛИ същото на “лишаване от свобода” в размер на ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. Така определеното наказание,
предвид императива на чл.58а, ал.1 от НК, посочен по-горе, Съдът намали с една трета,
поради което и НАЛОЖИ на подсъдимия наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА
ГОДИНА.
Според преценката на Съда именно с това наказание като вид и размер ще се изпълнят
целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и е
справедливо.
При обсъждане на въпроса за изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание,
Съдът, отчитайки отново приложената справка за съдимост на същия, от която е видно,
че подсъдимият се очертава като личност с висока степен на обществена опасност
и макар и да е осъществявал деянията като непълнолетен, допълнително е имал
редица противообществени прояви като непълнолетен, то разкрива поведението му
разкрива признаци за трайна престъпна нагласа. В тази връзка и с оглед поправянето
и превъзпитанието му, е необходимо така наложеното му наказание “лишаване от свобода”
за настоящото му вменено деяние да бъде изтърпяно ефективно при първоначален
ОБЩ РЕЖИМ на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Причините за извършване на престъплението от страна на подсъдимия са
незачитане на личната собственост и
установените правила и норми за нейното опазване, ниската правна култура
на дееца, както и неспазването на установения в държавата правен ред, а също и
стремеж към лично облагодетелстване по неправомерен начин.
По делото няма приобщени веществени доказателства и направени разноски.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.К.