№ 93
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20211100106641 по описа за 2021 година
Ищецът „П.И.Б.“ АД твърди в исковата молба, че е титуляр на парични
вземания, произтичащи от договор за банков кредит № 000LD-R-013333,
сключен на 07.12.2012г. с ответника М. Ф. Б., по силата на който банката е
предоставила сумата от 19 500 евро за погасяване на съществуващи
задължение на кредитополучателя. Крайният срок за погасяване на кредита
бил 30.11.2022г. Уговореният лихвен процент възлизал на БЛП на банката за
евро, увеличен с надбавка от 10,01 пункта. Към датата на сключване на
договора БЛП на банката за евро е бил 7.99%. Кредитът следвало да бъде
издължен на 120 месечни вноски, съгласно погасителен план.
Съгласно Раздел II, т. 10 от договора за кредит плащания, дължими,
но неизвършени в срок, поради недостиг на авоар по разплащателната сметка
на Кредитополучателя в Банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с
договорения в Раздел II, т. 4, лихвен процент плюс наказателна надбавка в
размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на
съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. При
наличие на просрочени плащания, Банката има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по
кредита, включително надбавката.
Считано от 30.01.2013г. кредитът бил в просрочие. Поради това, на
1
07.08.2019г. банката връчила на кредитополучателя покана за доброволно
изпълнение на задълженията по договора, но изпълнение не последвало.
Поради това, банката обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от
05.12.2019г. и пристъпила към снабдяване със заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК. Поддържа, че е получено съобщение от заповедния съд с
указания за предявяване на установителен иск за процесните вземания във
връзка с подадено възражение от длъжника по чл. 414 от ГПК срещу
издадената заповед. Ето защо, моли съда да признае за установено на
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че е титуляр на паричните вземания –
предмет на заповедта за незабавно изпълнение, а именно:
19 323.12 евро - непогасена главница по Договор за банков кредит,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2019г. до
изплащане на вземането;
19 566.35 евро - непогасена договорена лихва, начислена за периода
30.01.2013 г. до 04.12.2019 г., включително;
7 459.39 евро - просрочена наказателна лихва, начислена за периода
30.01.2013 г. до 04.12.2019 г., включително;
37.59 евро - законова лихва, начислена за периода от 05.12.2019 г. до
11.12.2019 г., включително;
60.00 лева - разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост,
като в частта за разноските по заповедното производство съдът се
произнесе с осъдителен титул. Претендира и сторените съдебно-деловодни
разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ответникът, чрез адв. Д., подава отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва наличието на
договорни взаимоотношения с ищеца, произтичащи от процесния договор, но
поддържа, че вземанията са формирани въз основа на нищожни поради
неравноправност клаузи по смисъла на ЗЗП. Моли съдът да обяви за
нищожни клаузите на чл.10 от Договора, чл.4.4, чл.4.7 и чл.6.1 от
приложимите към същия Общи условия на банката /ОУ/.
На следващо място, оспорва датата на предсрочната изискуемост на
кредита, посочена в исковата молба. Счита, че такава е настъпила на по-ранна
2
дата – преди 31.01.2013г., а ищецът е бездействал в продължение на повече от
шест години. Ето защо, счита всички претендирани вземания за погасени по
давност. Ако все пак се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила с
връчването на уведомлението по чл.60 от ЗКИ, то възразява за изтекла
погасителна давност за всички вноски за главница с настъпил падеж през
2013 и 2014г. и всички лихви с настъпила падеж през 2013, 2014, 2015 и
2016г.
След направено изрично уточнение от страна на ответника чрез
процесуалния му представител адв. Д. в о.с.з., проведено на 28.06.2022г.,
съдът е приел, че с отговора на исковата молба са предявени обективно
съединени насрещни искове за прогласяване нищожността на чл.10 от
Договора, чл.4.4, чл.4.7 и чл.6.1 от приложимите към същия Общи условия,
поради тяхната неравноправност по смисъла на ЗЗП. Правният си интерес
ответникът е обосновал с твърдението, че вземанията на банката,
индивидуализирани в исковата молба /а преди това в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение/ са основани именно на посочените нищожни
клаузи.
В отговор на насрещната искова молба, ПИБ АД изцяло оспорва
насрещните искове. На първо място сочи, че клаузите са индивидуално
уговорени. На следващо място, оспорва да нарушава правата на потребителя
уговорка, съгласно която банката има право да изменя лихвата по кредита при
определени условия. Уточнява, че условията за такова изменение са посочени
в ОУ и те са обективни. Независимо от горното, сочи, че кредитополучателят
при всички случи дължи възнаградителна лихва в размера, който е бил
уговорен към момента да сключване на договора.
Предявени са обективно съединени искове пр. осн. чл.415, вр. с чл.422
от ГПК, както и насрещни искове с пр. осн. чл.124 от ГПК, вр. с чл.143 и
чл.146 от ЗЗП.
Предявените искове са процесуално допустими. Налице са специалните
предпоставки, обуславящи наличието на правен интерес у кредитора от
тяхното предявяване. От приложеното към делото ч. гр. д. № 72440/2019г. на
СРС се установява, че същото е образувано по заявление на ищеца от
12.12.2019г. за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 ГПК срещу ответника. На 09.03.2020г. е издадена Заповед за
3
изпълнение на парично задължение въз основа на документ, с която е
разпоредено длъжникът – ответник в настоящия процес, да заплати на
заявителя – ищец подробно описаните в исковата молба суми, произтичащи
от договор за кредит от 07.12.2012г. Покана за доброволно изпълнение е
връчена на длъжника – ответник в настоящото производство на 21.10.2020г.
На 05.11.2020г., в срока по чл.414, ал.2 от ГПК по делото е постъпило
възражение от ответника, чрез адв. Д.. С разпореждане на заповедния съд от
08.04.2021г. на заявителя са дадени указания по чл.415 от ГПК, като
разпореждането е връчено на 22.04.2021г. Исковата молба, по която е
образувано настоящото дело, е постъпила в съда на 25.05.2021г. – първия
работен ден 22.05.2021г., поради което същата е в срок, като доказателства за
това са представени по заповедното дело. Ето защо съдът намира, че
предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира следното от
фактическа страна:
Установява се от приетите по делото доказателства, че между страните
е бил сключен договор за кредит №000LD-R-013333/07.12.2012г. По силата на
договора банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в
размер на 19 500 евро за погасяване на съществуващи задължения по
посочени 2 бр. договори за кредитна карта. Крайният срок за погасяване на
кредита е 30.11.2022г. Към договора е приложен двустранно подписан
погасителен план, съгласно който кредитът се издължава на 120 анюитетни
месечни вноски по 352,38 евро.
Съгласно чл.4 от договора за ползвания кредит кредитополучателят
заплаща на банката годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент на
Банката за евро, увеличен с надбавка от 10,01 пункта. Към датата на
сключване на договора БЛП на банката за евро е в размер на 7.99%.
Съгласно чл.10 от договора плащания, дължими, но неизвършени в
срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на
кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с
договорения в т.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на
законната лихва, считано от деня, следващ падежа на съответната вноска,
независимо от това дали падежът е в неработен ден. При наличие на
просрочени плащания банката има правото да обяви кредита за предсрочно
4
изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита, вкл.
надбавката.
В действащите към датата на сключване на договора общи условия се
съдържат следните клаузи, оспорени от ответника :
Чл.4.4. При промяна на приложимия референтен лихвен процент,
договореният лихвен процент се променя съответно, считано от датата на
промяната, без да е необходимо предоговаряне. В този случай банката има
правото едностранно да променя размера на месечните погасителни вноски,
посочени в погасителния план, за което уведомява кредитополучателя;
Чл. 4.7. Банката има право едностранно да променя размера на лихвата
по договора и/или размера на разрешения овърдрафт при съществени
промени в законодателни, съответно регулационни разпоредби от надзорни
органи, засягащи дейността на банковата система и/или на банката, както и
при съществена промяна в паричната политика на Централната банка, като
промяна на официалния валутен курс на българския лев към еврото,
обезценка на лева, деноминация на лева, за което банката уведомява
кредитополучателя своевременно. Промяната на размера на лихвата и/или
разрешения овърдрафт се прилага автоматично към договора от датата на
промяната, без да е необходимо сключването на допълнително споразумение
с кредитополучателя. В тези случаи кредитополучателят има право да се
откаже незабавно от договор по реда на раздел XIII от настоящите Общи
условия за срок от 30 дни от влизане в сила на съответната промяна. Ако
кредитополучателя не прекрати договора до този срок, се счита, че той ги е
приел и е обвързан от тях;
Чл.6.1. Плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг
на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се
отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент плюс
наказателна надбавка в размер, съгласно договора, считано от деня следващ
датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в
неработен ден.
Ищецът е изготвил покана до ответника, съгласно която, поради
неизпълнение на задълженията по договора за кредит, към 05.08.2019г.
вземанията на банката възлизат на сума в общ размер на 44 860 евро.
Ответникът е поканен в 7-дневен срок от получаването на поканата да погаси
5
изискуемите си задължения, в противен случай банката ще счита ползваният
кредит за изцяло и предсрочно изискуем. Представена е фактура, издадена от
ЧСИ С.Я. за сумата от 60 лв. - такса за връчване на покана.
Поканата е връчена лично на ответника на 02.09.2019г., което се
установява от приложената разписка.
По делото е изслушано заключението на съдебно-счетоводна
експертиза, което пълно и компетентно е отговорило на поставените въпроси
и не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло.
Конкретните факти, които се установяват от заключението, ще бъдат
обсъдени по-долу, при разглеждането на всеки от предявените искове от
правна страна.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Естеството на правоотношенията налага на първо място съдът да
разгледа и да се произнесе по въпроса за действителността на оспорените
клаузи от сключения между страните договор и приложимите към него общи
условия.
Предявени са обективно съединени четири установителни иска с пр.
осн. чл.124 от ГПК, вр. с чл.143 и чл.146 от ЗЗП за прогласяване
нищожността на на чл.10 от Договора, чл.4.4, чл.4.7 и чл.6.1 от приложимите
към същия Общи условия.
По валидността на чл.4.4 и чл.4.7 от ОУ:
Между страните е безспорно сключването на процесния договор за
кредит. Предвид обстоятелството, че той не е бил предназначен за
извършване на търговска или професионална дейност, кредитополучателят
има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.
Чл.146 от ЗЗП предвижда, че неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Неравноправна клауза е
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – чл.143, ал.1 от
ЗЗП, като в ал. 2 на същата разпоредба са изброени примерно някои често
6
срещани случаи на уговорки, които увреждат потребителите. Следователно,
нищожността на клаузата предполага тя да е неравноправна и да не е
уговорена индивидуално. Съгласно чл.146, ал.2 от ЗЗП не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Тежестта на доказване, че клаузата е била индивидуално уговорена, лежи
върху ответника /чл.146, ал.4 от ЗЗП/ и това му е било указано с доклада по
делото. Въпреки това, той не е ангажирал никакви доказателства в тази
посока. По приложението на чл. 146, ал. 2 и, ал. 4 от ЗЗП е формирана
константната практиката на ВКС, обективирана в решение № 98/25.07.2017 г.
по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение № 51/04.04.2016 г. по т. д.
№ 504/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение № 77/22.04.2015 г. по гр. д. №
4452/2014 г. на ВКС, ГК, III ГО; решение № 67/12.09.2019 г. по т. д. №
1392/2018 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО и др. С нея е разяснено, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Ето защо, съдът приема от правна страна, че процесните
клаузи на общите условия не са били индивидуално уговорени.
Съгласно нормата на чл. 143, т. 11 и т. 13 ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание или предвижда цената да се определя при получаването на стоката
или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или
доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези
случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора. На основание чл. 145, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза в договор,
сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката
или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с
неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали
клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
При осъществяване на банкова дейност ответникът трябва да полага
дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира надеждна и сигурна
банкова система и защита на интересите на клиентите си, а по силата на чл.
147, ал. 1 ЗЗП клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва
да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като при неизпълнение на
това задължение, следва да намери приложение императивната норма на чл.
147, ал. 2 ЗЗП, която предписва, че при съмнение относно смисъла на
определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
7
В задължителното за националните юрисдикции Решение на СЕС,
постановено по преюдициално запитване по дело С-472/10, е прието, че
"националната юрисдикция следва да прецени с оглед на чл. 3, параграфи 1 и
3 от Директивата неравноправния характер на клауза, съдържаща се в
Общите условия на договора с потребители, с която продавач или доставчик
едностранно предвижда промяна в свързаните с предоставяната услуга
разходи, без обаче да описва ясно начина на определяне на тези разходи или
да посочва основателно съображение за тази промяна. В рамките на тази
преценка посочената юрисдикция трябва по-специално да провери дали,
предвид съдържащите се в ОУД с потребителски клаузи, сред които е и
спорната, както и предвид националното законодателство, уреждащо правата
и задълженията, които биха могли да допълват предвидените в разглежданите
ОУД, съображенията или начинът на промяна на свързаните с предоставяната
услуга разходи са уточнени по ясен и разбираем начин и евентуално дали
потребителите имат право да прекратят договора". "Основателно
съображение" по смисъла на горепосоченото решение представлява всяко
обективно обстоятелство, извън волята и контрола на страните по договора,
което е било уговорено или установено преди сключване на потребителския
договор и което обективно води до увеличаване на цената на стоката или
услугата.
В настоящия случай, оспорените клаузи се съдържат в общи условия,
които действително не съдържат методиката, по която банката може
едностранно да променя референтния лихвен процент. Установено е обаче от
заключението на ССчЕ, че за срока на договора размерът на
възнаградителната лихва не е бил променян. Тоест задължението на
ответника за възнаградителна лихва не е формирано в резултат на
приложение на оспорените клаузи, възнаградителната лихва по договора не е
била увеличавана и за целия срок е прилаган размерът, уговорен в самия
договор, а именно – РЛП на банката за евро – 7.99 плюс уговорената надбавка
от 10.01 пункта.
Като взе предвид гореизложеното, съдът намира, че въпросните клаузи,
макар обективно да предвиждат възможността за едностранно промяна в
свързаните с предоставяната услуга разходи, без да описват ясно начина на
определяне на тези разходи, не следва да се третират като неравноправни и
следователно нищожни, т.к. в конкретния случай не са довели до значително
неравновесие между правата на доставчика и потребителя, нито са нанесли
вреда на последния. Още повече, че чл.4.7 предвижда и правото на
кредитополучателя да се откаже от договора в случай на несъгласие с
извършената промяна. Ето защо липсва основание за прогласяване
нищожността на процесните клаузи. Исковете са неоснователни и следва да
бъдат оставени без уважение.
8
По валидността на чл.10 от договора и чл.6.1 от ОУ:
По същество, и двете клаузи касаят правото на банката да олихвява
просрочените вземания за главницата с договорения лихвен процент плюс
наказателна надбавка в размер съгласно договора /според клаузата на ОУ/,
респ. в размер на законната лихва – според посоченото в самия договор.
Клаузата има неустоечен характер - по договор за кредит страните са
постигнали съгласие, с което отнапред са определили размера на вредите при
забава за изпълнение на задължението на кредитополучателя по договора да
погасява кредита на вноски, при условията, в размера и в сроковете,
уговорени с погасителния план.
Клаузата не противоречи на правилата за потребителската защита нито
в частта си, в която предвижда начисляването на наказателна мораторна
лихва при просрочие – кредиторът е в правото си да търси обезщетение за
забавата, като определянето размера на вредите отнапред е позволено от
закона и уредено с правилата на чл.92 от ЗЗД, нито в частта, с която е
предвидена възможността при просрочие кредитът да бъде обявен за
предсрочно изискуем – също предвидена в закона – чл. 60, ал.2 от ЗКИ. Що се
касае до уговорения размер на наказателната надбавка – в размера на
законната лихва – съдът не намира същия за прекомерен или обуславящ
задължение на потребителя при неизпълнение на задълженията си да заплати
необосновано високо обезщетение. Следва да се има предвид и факта, че в
случая не се касае за извършено от длъжника частично погасяване на
дължимите вноски – неизпълнението е пълно по отношение на всички вноски
с падеж след 30.01.2013г. По отношение на последната част от клаузата от
чл.10 от договора - „или да увеличи размера на лихвения процент по кредита,
вкл. надбавката“ - както съдът отбеляза по-горе – няма данни да е увеличаван
лихвения процент по договора, поради което и клаузата не е нанесла вреди на
ответника, следователно не може да се счита за неравноправна и по тази
причина нищожна. Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По предявените с исковата молба установителни искове:
9
От заключението на ССчЕ се установява, че съгласно доказателствата
по делото и счетоводните записвания на ищцовата банка, усвоената сума по
кредита възлиза на 19 500 евро, извършени са погашения в размер на 351,36
евро на 30.12.2012г. и 95,98 евро на 30.01.2013г.
Съобразно извършеното от банката обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, задълженията на ответника възлизат на следните суми:
19 323.12 евро - непогасена главница по Договор за банков кредит,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2019г. до
изплащане на вземането;
19 566.35 евро - непогасена договорена лихва, начислена за периода
30.01.2013 г. до 04.12.2019 г., включително;
7 459.39 евро - просрочена наказателна лихва, начислена за периода
30.01.2013 г. до 04.12.2019 г., включително;
37.59 евро - законова лихва, начислена за периода от 05.12.2019 г. до
11.12.2019 г., включително;
60.00 лева - разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост;
1815,68 лв. – платена държавна такса;
50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ето защо, искът за главница следва да се приеме за основателен, както е
предявен.
По отношение на иска за възнаградителна лихва, съдът намира
следното:
Преди всичко, съдът намира за неоснователно твърдението на
ответника, че предсрочна изискуемост на кредита е настъпила още преди
31.01.2013г., като кредиторът е бездействал в продължение на повече от шест
години.
Установява се от заключението на ССчЕ, че по процесния договор за
кредит е платена изцяло само първа погасителна вноска. От 30.01.2013г.
кредитополучателят е в забава.
В т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС е възприето, че в хипотезата
на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
10
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата
на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за
банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се
обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Ето защо, в случая предсрочната изискуемост не е настъпила още с
изпадането на длъжника в забава през 2013г., нито както банката е посочила в
исковата молба – на определена от нея по неясно какви критерии дата -
05.12.2019г., а е настъпила с изтичането на седмодневния срок, даден на
длъжника за изпълнение с поканата, която му е била връчена на 02.09.2019г. –
тоест на 10.09.2019г. След тази дата кредитополучателят не дължи
възнаградителна лихва. Ето защо, искът е основателен за периода от
30.01.2013 г. до 09.09.2019 г. и следва да се отхвърли за периода от 10.09.2019
г. до 04.12.2019 г.
Претенцията за наказателна лихва, съгласно чл.10 от договора и
съгласно заключението на ССчЕ в отговора по задача №1, е основателна за
целия предявен размер.
Претенцията за разноски за връчване на нотариална покана също е
основателна, предвид уговореното в договора за кредит и установяването на
разноските по размер от заключението на ССчЕ.
При този изход на спора, съдът дължи произнасяне по своевременно
наведеното от ответника възражение за погасяване на исковете за главница,
възнаградителна и наказателна лихва по давност.
Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, която приема,
че когато вземането на банката по кредита е разсрочено на отделни
11
погасителни вноски, изискуемостта на съответната част от главницата
настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от страните
съгласие, което има силата на закон между тях. За съответната част от
главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й, от
който момент за тази част кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по
съдебен т.е. принудителен ред, поради което бездействието му се
санкционира с течение на давностния срок по отношение на тази част от
вземането по кредита. Или - началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор
за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска /в този
смисъл Решение № 45/ 17.06.2020 год. на ВКС, ТК по т.д. №237/2019г. и др./.
Ето защо, погасена по давност е претенцията на ищеца за главница по
отношение на вноските с падеж преди 12.12.2014г. – за срок над 5 години
преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с което давността е прекъсната. Погасени по давност са и
вземанията за лихви и неустойка за периода преди 12.12.2016г. – над 3 години
преди същата дата.
От заключението на ССчЕ се установява, че размерът на неплатените
вноски за главница с падеж, настъпил след 12.12.2014г. възлиза на сбора от
падежиралите в този период вноски по кредита в общ размер на 8 095,71 евро
и остатъка от непадежиралата главница /за която съдът по-горе прие, че е
настъпила предсрочна изискуемост/ в размер на 9 718,89 евро или общо
17 814,60 евро. До този размер претенцията на ищеца е основателна и следва
да бъде уважена. За горницата до пълния предявен размер от 19 323,12 евро
претенцията е погасена по давност и следва да бъде отхвърлена.
Неплатената възнаградителна лихва за периода след 12.12.2016г.
възлиза на сума в размер на 6 962,58 евро. От тази сума следва да се
приспадне начислената възнаградителна лихва за периода 10.09.2019г. –
04.12.2019г., или сумата от 455.39 евро /сума от възнаградителните лихви,
начислени за периода след обявяването на предсрочната изискуемост, за
който съдът прие по-горе, че кредитополучателят не дължи възнаградителна
лихва, както са отразени в таблицата към заключението на вещото лице/.
Следователно, искът е основателен и следва да бъде уважен за сумата от
6 507,19 евро – възнаградителна лихва за периода 12.12.2016г. -
12
09.09.2019г. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от
19 566,35 евро за периода 30.01.2013г. – 11.12.2016г., както и за периода
10.09.2019г. – 04.12.2019г.
Незаплатената наказателна лихва за периода 12.12.2016г. – 04.12.2019г.
възлиза на сума в размер на 2 158,43 евро, съгласно заключението на ССчЕ.
За този размер и период искът е основателен и следва да бъде уважен, а за
горницата до пълния предявен размер от 7 459.39 евро за периода 30.01.2013г.
– 11.12.2016г. – отхвърлен като погасен по давност.
Искът за законна лихва върху главницата следва да бъде уважен за
периода, за който е предявен. Принципно, законна лихва върху главницата се
дължи от датата на настъпване на предсрочната изискуемост, но доколкото в
случая тази дата е по-ранна от посочената от банката, съдът, предвид
диспозитивното начало в процеса, не би могъл да присъди обезщетение за
забава за по-дълъг период от посочения в исковата молба. Размерът на
законната лихва се определя от съда по реда на чл.162 от ГПК с помощта на
онлайн калкулатор върху размера на главницата, за която съдът е приел
предявения иск за основателен, а именно – върху сумата от 17 814,60 евро.
Размерът на обезщетението възлиза на 34,64 евро. За тази сума претенцията е
основателна, а за горницата до пълния предявен размер от 37,50 евро следва
да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Видно
от доказателствата по делото и представения списък по чл.80 от ГПК, той е
направил разноски в размер на 250 лева за депозит за вещо лице по
допуснатата ССчЕ, 1910,36 лева за държавна такса, претендира и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Следва да бъдат
присъдени и разноските, направени от ищеца в заповедното производство,
доколкото съгласно т.10в от Тълкувателно решение на ВКС от 18.06.2014г.
относно заповедното производство присъдените със заповедта за изпълнение
разноски за заповедното производство не се включват в предмета на
установителния иск по чл.415, ал.1 или по чл.422 ГПК, а представляват
законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. В
13
заповедното производство на ищеца са определени разноски от 1815,68 лв. за
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Следвателно, на
осн. чл.78, ал.1 съразмерно с уважената част от исковете, на ищеца следва да
се присъдят разноски в общ размер на 2 469,60 лв.
Ответникът, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, също има право на разноски.
Видно от доказателствата по делото и представения списък по чл.80 от ГПК,
той е направил разноски в размер на 450 лева - депозит за вещо лице по
допуснатата ССчЕ и разноски за адвокатска защита в размер на 1 630 лв. в
заповедното и 1 680 лв. в исковото производство. Съдът намира направеното
от ищеца възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар за
основателно в частта му относно заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение за заповедното производство. Предвид фактическата и
правна сложност на заповедното дело и предприетите от адвоката действия в
защита на интереса на длъжника, съдът намира, че заплатеното
възнаграждение от 1630 лв. е прекомерно и следва да бъде намалено до
сумата от 300 лв . Следователно, съразмерно с отхвърлената част от исковете,
на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1 042,78 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Ф. Б., ЕГН ********** от гр. София,
кв. **** срещу „П.И.Б.” АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „****“ ** искове с пр. осн. чл.124 от ГПК, вр. с чл.143 и
чл.146 от ЗЗП за прогласяване нищожността на чл.10 от сключения между
страните договор за кредит №000LD-R-013333/07.12.2012г., както и на чл.4.4,
чл.4.7 и чл.6.1 от приложимите към същия Общи условия на банката.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Ф. Б., ЕГН
********** от гр. София, кв. **** съществуването на следните вземания на
„П.И.Б.” АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„****“ **, за които са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 09.03.2020г. по ч. гр. д. № 72440/2019 г. по
описа на СРС, 52 с-в и изпълнителен лист:
14
за сумата от 17 814,60 евро, представляваща главница по договор за
банков кредит №000LD-R-013333/07.12.2012г., ведно със законна лихва
от 12.12.2019г. до изплащане на вземането, като за горницата над
уважения размер до пълния предявен размер от 19 323,12 евро
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен;
за договорна лихва в размер на 6 507,19 евро за периода 12.12.2016г. -
09.09.2019г., като за разликата над 6 507,19 евро до пълния предявен
размер от 19 566,35 евро за периода от 30.01.2013г. – 11.12.2016г. и за
периода от 10.09.2019г. – 04.12.2019г. ОТХВЪРЛЯ иска;
за наказателна лихва в размер на 2 158,43 евро за периода от
12.12.2016г. – 04.12.2019г., като за горницата до пълния предявен размер
от 7 459.39 евро за периода 30.01.2013г. – 11.12.2016г. ОТХВЪРЛЯ иска;
за 34,64 евро – законна лихва върху главницата за периода 05.12.2019г. –
11.12.2019г., като за горницата над тази сума до пълния предявен размер
от 37,59 евро ОТХВЪРЛЯ иска;
за разноски за връчване на нотариална покана в размер на 60 лева.
ОСЪЖДА М. Ф. Б., ЕГН ********** от гр. София, кв. **** да заплати
на „П.И.Б.” АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „****“ ** сумата от 2 469,60 лв., представляваща направените разноски
в заповедното и в исковото производство.
ОСЪЖДА „П.И.Б.” АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „****“ ** да заплати на М. Ф. Б., ЕГН **********
от гр. София, кв. **** сумата от 1 042,78 лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15