Р Е Ш Е Н И Е № 143
гр. Сливен, 30.09.2019 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публичното заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието
на прокурора Христо Куков
и при секретаря
Ваня Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 142 по
описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл.208 и
сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба срещу решение на Районен съд
Сливен, постановено по АНД № 444/2019 г.
С Решение № 270/10.06.2019
г., постановено по АНД № 444/2019 г. на Районен съд Сливен е отменено
Наказателно постановление № F 423867/12.11.2018 г. на Директор Офис
Сливен на ТД на НАП гр. Бургас, с което на „П.Й.и синове – Сливен“ ООД, Булстат ***, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв.
„Българка“ бл. 7 вх. „Г“ ап. 18, представлявано от Х.В.В.и
Е.Д.М., за нарушение на чл. 5 ал. 4 т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО),
във вр. с чл. 3 ал. 3 т. 1 б. „а“ и чл. 3 ал. 3 т. 5 от
Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ и на основание чл. 355 ал. 1 от КСО е
наложена имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева.
Недоволен от
така постановеното решение, касационният жалбоподател ТД на НАП Бургас, чрез
процесуален представител го обжалва в срок с доводи за материална и процесуална
незаконосъобразност на същото. Твърди се неправилност в изводите на съда за
липса на извършено нарушение, както и неправилно тълкуване и приложение на
материалния закон. Счита, че случаят не е маловажен, доколкото деянието било
формално по своя характер. С подробни доводи в тази насока моли съда да отмени
атакуваното първоинстанционно решение и потвърди
наказателното постановление.
В о.с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно
упълномощен ст. юрк. С. Д., който поддържа жалбата и
моли съда да я уважи.
В о.с.з. ответникът
по касационната жалба, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.
В о.с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че изводите на Районен съд Сливен са правилни
и решението следва да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди
доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира
събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена
в срок, процесуално допустима, но по същество -
неоснователна.
В жалбата са наведени
оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да
се отговори на същите, касационната
инстанция следва да обсъди събраните
по делото доказателства, от които е видно, че:
Главен инспектор по приходите
в Офис за обслужване Сливен при ТД на НАП – гр. Бургас констатирал, че
в качеството си на о. по чл. 5 ал. 1 от КСО „П.Й.и синове - Сливен“ ООД не е подало в ТД на НАП Бургас,
офис Сливен декларация обр. 6 относно сумите за
дължими осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ едновременно с подаване на декларация обр. 1 в законоустановения срок
по чл. 3 ал. 3 т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г., а именно: до 25-то число на
месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението; декларация обр. 6 за месец 04.2018 г. с код „4-За възнаграждения,
изплатени по договори за работа без трудово правоотношение“ била подадена на
21.06.2018 г. за изплатени възнаграждения на 30.04.2018 г. по електронен път с
КЕП, като не бил спазен законоустановеният срок за
подаването й – до 25.05.2018 г. Установеното
било квалифицирано от длъжностното лице като административно нарушение по чл. 5
ал. 4 т. 2 от КСО в съставен на 15.10.2018 г. Акт за установяване на
административно нарушение № F423867. Въз основа на
съставения акт било издадено и процесното Наказателно
постановление № F 423867/12.11.2018 г. на Директор Офис Сливен на ТД на НАП гр.
Бургас, с което на „П.Й.и синове - Сливен“ ООД, Булстат ***, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, кв. „Българка“ бл. 7 вх. „Г“ ап. 18,
представлявано от Х.В.В.и Е.Д.М., за нарушение на чл.
5 ал. 4 т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във вр.
с чл. 3 ал. 3 т. 1 б. „а“ и чл. 3 ал. 3 т. 5 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на
МФ и на основание чл. 355 ал. 1 от КСО била наложена имуществена санкция в
размер на 500,00 (петстотин) лева.
Решаващият съд
е приел, че допуснатото нарушение е извършено за пръв път и вследствие на него
не е настъпил вредоносен резултат за фиска, а
неправомерното засягане на правно защитените обществени отношения е
краткотрайно и незначително, обстоятелства, сочещи на малозначителност,
а наказващият орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение. Съдът
е приел още, че наказващият орган е следвало да отчете цитираните по – горе
обстоятелства и да не налага имуществена санкция, а да предупреди дружеството –
нарушител писмено или устно, че при повторно извършване на нарушение, ще му
бъде наложено наказание. При такива изводи, с позоваване на чл. 28 б. „а“ от ЗАНН, първоинстанционният съд е обосновал извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление и е постановил неговата
отмяна.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите
на първоинстанционния съд, при следните съображения:
Видно от
събраните по делото доказателства, безспорно се касае за нарушение, което може
да се квалифицира като „маловажен” случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН: с
извършеното нарушение липсва реално нанесена щета за фискалната система,
нарушението е извършено за пръв път, а допуснатото нарушение е с минимално
закъснение от по-малко от месец, а фискът не е ощетен.
С визираната по – горе разпоредба на ЗАНН е предоставена възможност на
наказващия орган да освободи от административна отговорност извършителя в
случаите на малозначителност на нарушението.
Прилагането на тази разпоредба, респ. освобождаването от административнонаказателна
отговорност не може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл,
при маловажни случаи на административни нарушения, наказващият орган следва да
приложи чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган не е отчел
степента и тежестта на извършеното нарушение. Видно от събраните по делото
доказателства, безспорно се касае за нарушение, което може да се квалифицира
като маловажен случай: липсва реално нанесена щета на бюджета, нарушението е
извършено за пръв път, а закъснението е минимално като срок. Тези обстоятелства
са подкрепени с категорични и безпротиворечиви
доказателства, събрани в хода на първоинстанционното
производство. Същите са били налице от фактическа страна и при издаване на процесното наказателно постановление, но административнонаказващият орган, като не ги е съобразил,
респ. не е изпълнил задължението си по чл. 27 ал. 2 от ЗАНН да вземе предвид
тежестта на нарушението, е издал един незаконосъобразен акт.
Когато
решаващият съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му
със закона. В т.см. е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007
г. на ВКС, ОС на НК, постановено по т.н.д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Като е
сторил това, Районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила. Ето защо са
неоснователни изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Същото е постановено при
спазване на материалния закон и всички съществени съдопроизводствени
правила. Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените
правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между
приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от
съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното
решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от
предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд –
Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни
основания не са налице.
В атакуваното
Решение Районен съд гр. Сливен, след преценка на събраните по делото
доказателства и относимите норми, е направил
обоснован извод за незаконосъобразност на Наказателно постановление № F
423867/12.11.2018 г. на Директор Офис Сливен на ТД на НАП гр. Бургас, с което
на „П.Й.и синове“ ООД, Булстат ***, със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, кв. „Българка“ бл. 7 вх. „Г“ ап. 18, представлявано от Х.В.В.и Е.Д.М., за нарушение на чл. 5 ал. 4 т. 2 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 3 ал. 3 т.
1 б. „а“ и чл. 3 ал. 3 т. 5 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ и на основание
чл. 355 ал. 1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500,00
(петстотин) лева.
По изложените
съображения, обжалваното решение не е постановено при нарушения, сочени в
жалбата като касационни основания за отмяна и като правилно и обосновано следва
да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с
чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 270/10.06.2019 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 444/2019
г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.