О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 23.11.2017 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и трети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 10838 по описа на съда за
2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Т.Н.Н. срещу „ДМА И.АрС“ искова молба, в която се
твърди, че е наследник на А.Х.А., починал при работа като специалист в
ответното дружество. „ДМА И.АрС“ не изпълнило задължението си по договора да
сключи застраховка „Живот, здраве и злополука“ на А.А.. Поради неизпълнение на
това договорно задължение ищцата търпяла вреди, изразяващи се в невъзможността
да получи обезщетение по застрахователното правоотношение в размер на
200 000 лева, на каквато сума възлизали обичайните застрахователни
покрития по застраховки „Живот, здраве и злополука“.
При така
изложените в исковата молба твърдения, съдът намира, че е сезиран с иск за
заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от ищцата, поради неизпълнение на
задължение на ответника да сключи в полза на наследодателя й А.Х.А. договор за
застраховка „Живот, здраве и злополука“.
Считано от 10.01.2015 г. е в
сила Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския
парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
С писмо от 20.12.2012 г. Дания е уведомила Комисията за решението си да прилага
съдържанието на Регламент (ЕС) № 1215/2012 (ОВ L 79, 21.3.2013 г., стр. 4).
В случая
съдът е длъжен да извърши проверка за своята международна компетентност да реши
спора със сила на присъдено нещо, обезпечаваща стабилността и легитимността на
постановения във връзка със съответния спор съдебен акт. Съгласно чл. 4, пар. 1
от Регламент (ЕС) 1215/2012, искове срещу лицата, които имат местоживеене в
държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред
съдилищата на тази държава членка. Не се спори, че в случая ответникът е
дружество, регистрирано съгласно правото на Кралство Дания и е със седалище в
тази държава. Съгласно член 63 от регламента, търговско дружество или друго
юридическо лице или сдружение на физически или юридически лица имат
местоживеене в мястото, където се намира тяхното:а) седалище по устав, или б)
централно управление, или в) основно място на стопанска дейност, а по отношение
на Обединеното кралство и Ирландия „седалище според устройствения акт“ означава
седалището по регистрация или когато няма токова седалище, мястото на вписване
или, когато няма такова място, мястото, съгласно чието право е създадено. Тази
обща разпоредба обосновава компетентност на съда в Кралство Дания.
Съгласно чл. 7, § 2 от Регламента,
срещу лице с местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани
искове в друга държава членка по дела относно непозволено увреждане, деликт или
квазиделикт — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи
вредоносното събитие.
Вредоносното събитие, с оглед обстоятелствата, описани в исковата молба е
настъпило на територията на Кралство Дания, доколкото се твърди това да е
мястото, в което ответникът е дължал изпълнение на задължението си за сключване
на застраховка „Живот, здраве и злополука“, поради което настоящият съдебен състав
счита, че не е компетентен да разгледа предявения иск нито на основание общата
компетентност по чл. 4, нито на основанието на специалната компетентност по чл.
7 от Регламент (ЕС) 1215/2012.
Така
мотивиран и на основание чл. 28, § 1 от Регламент (ЕС) 1215/2012, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРОГЛАСЯВА, че българският съд не е компетентен да
се произнесе по иска, с който е сезиран.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му
на ищеца.
СЪДИЯ: