№ 113
гр. Пловдив , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Божидар И. Кърпачев
като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330200219 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 3734324, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на С. Д. К. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на ЕФ и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се сочи, че:
-е налице непълно описание на мястото на извършване на нарушението,
което не позволявало да се направи извод, че това е станало в рамките на
населено място;
- към ЕФ липсвала снимка на МПС, с което било извършено
нарушението, което възпрепятствало установяването, че именно
жалбоподателя е извършил нарушението;
- налице били пороци в реквизитите на ЕФ, доколкото липсвало
изявление на конкретно лице с посочване на неговите имена, длъжност и
подпис;
-липсвала дата на издаване на ЕФ, което препятствало проверка за
приложение на материалния закон и правилата на давността.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
1
съвкупност прие за установено следното.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че със
съпроводителното писмо е посочено, че разписка за връчване на ЕФ не е
върната. С разпореждането за насрочване на делото е предоставена нова
възможност на въззиваемата страна да докаже надлежно връчване на ЕФ, в
резултат от което е получено писмо, че такава разписка не е налична, като в
информационните масиви на ОД на МВР не са налице данни за връчване на
ЕФ.
При преценка за срочност на жалбата:
-в тежест на административно наказващия орган е да установи при
условията на пълно и главно доказване редовно връчване на подлежащия
на обжалване акт, като от датата на надлежното му получаване от наказания
субект започва да тече срока за упражняване правото на жалба
-при доказано от въззиваемата страна редовно връчване, в тежест на
жалбоподателя е да установи спазване на установения в закона преклузивен
срок- 7 дневен за обжалване на НП и 14 дневен за обжалване на ЕФ.
В конкретния случай, при липса на представени доказателства от
въззиваемата страна за редовно връчване на ЕФ, срокът за обжалване на
същия изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не е просрочена.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 15.05.2020 г. в 08:48 часа. в
гр. Пловдив, на бул. Асеновградско шосе до номер № 1, в посока бул.
Менделеев, при максимална разрешена скорост за движение в населено място
- 50 км/ч, лек автомобил с рег. № ******** , при отчетен толеранс от
минус 3 км/ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост
2
72 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 22 км/ч. Ползвател С. Д. К.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение №
20338, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е
годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с
АТСС видеоконтрол.
По делото е приложена и Справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че регистриран собственик на процесното МПС е Г.Х.К..
По делото е приложен ЕФ № 3603995, издаден на регистрирания
собственик Г. К.. Същият е подал декларация по образец по чл. 189, ал.5
ЗДвП, с която е декларирал, че на датата и в часа на извършване на
нарушението процесното МПС е било управлявано от жалбоподателката С.К..
Към декларацията е представено СУМПС на посоченото лице.
Видно от полученото писмо от въззиваемата страна вх.№
4660/02.02.2021г. във връзка с подадената декларация, издаденият на
собственика Г.Х.К. ЕФ № 3603995 е анулиран на дата 26.06.2020г. На
същата дата е издаден и обжалвания фиш, с който е наказана
жалбоподателката, в качеството на ползвател, посочен от собственика.
Именно в това качество същата е вписана в ЕФ, като гореизложеното се явява
достатъчно за да обуслови материалната й легитимация, за да отговаря за
извършеното нарушение.
В тази връзка изцяло голословни се явяват твърденията, че по делото не
била представена снимка, от която да се установява авторството на деянието.
Вече се отбеляза, че по преписката не само е приложено статично
изображение № 20338, но и същото по достатъчно ясен и недвусмислен
начин позволява индивидуализация на регистрационен номер, марка и модел
на МПС, с което е извършено нарушението.
В тази връзка следва да се отбележи, че в чл. 188, ал.2 ЗДвП, вр. чл. 189,
ал.5 ЗДвП е въведен презумптивен механизъм на понасяне на отговорността
за нарушения, извършени с МПС:
-ако не е установено друго, отговорност носи собственика;
-ако собственика при спазване на процедурата по чл. 189, ал.5 ЗДвП е
посочил конкретно лице, в чието владение е бил автомобила, именно това
лице се наказва.
3
В този смисъл законът поставя изискване към заснетия клип на
нарушението и снетото от него статично изображение:
-същите еднозначно да позволяват индивидуализация на
регистрационния номер на МПС
-но не и да съдържат данни, от които да може непосредствено да се
установи водача.
Така Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че правилно е
приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при
определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3
км/ч. В тази връзка следва да се съобрази, че от Протокол от проверка № 8-
32-19 се установява, че максималната допустима грешка при отчитане на
измерена скорост при използване на процесното АТСС при измерена скорост
до 100 км/ч е +/- 3 км/ч.
В приложеното статично изображение е посочено, че на АТСС е
отчело скорост на движение на процесния автомобил от 75 км/ч. След
приспадане на нормативно определения толеранс от 3 км/ч се получава и
скоростта, за която е наказан дееца с ЕФ, а именно 72 км/ч.
Не може да се възприеме и възражението за неясно описание на
нарушението в ЕФ, доколкото, както е видно от съдържанието на същия, в
него са отразени всички съставомерни белези на допуснатото нарушение,
включително и мястото на неговото извършване- гр. Пловдив, бул.
Асеновградско шосе до номер 1.
От друга страна в приложеното статично изображение са посочени
географските координати на мястото на контрол, като връзката между тези
координати и сочения адрес бул. Асеновградско шосе за който е ноторно
известно, че е в границите на населено място- гр. Пловдив, се установява,
както от приложения протокол за използване на АТСС, така и от
съпроводителното писмо към преписката.
Така Решение № 342 от 16.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2740 / 2020 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1898 от
27.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1522 / 2020 г. на XXI състав на
4
Административен съд - Пловдив, Решение № 1109 от 29.06.2020 г. по к. адм.
н. д. № 718 / 2020 г.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в т.63 от параграф 6 на ДР на
ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи.”
От дадената дефиниция е видно, че противно на твърденията в жалбата,
при уредбата на електронния фиш законодателят е употребил нова и
специфична техника, като се е дезинтересирал от субективния, човешкия
фактор, като е въведен принцип на автоматизъм на установяване на
нарушението и налагане на санкцията. В този смисъл, доколкото ЕФ
представлява не изявление на конкретно лице, а автоматизирано,
електронно изявление, то напълно обосновано в същия липсва графа за
издател на и негов подпис.
Така Решение № 1570 от 20.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1335 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 342 от 16.02.2021
г. по к. адм. н. д. № 2740 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд -
Пловдив,Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 250 от 08.02.2021
г. по к. адм. н. д. № 2891 / 2020 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив.
Неоснователни са и останалите възражения за липса на реквизити в ЕФ,
черпени от изискванията за реквизити на АУАН и НП.
В този изричен смисъл са и задължителните тълкувания, дадени с ТР
1/2014г. на ВАС, в което е изяснено, че електронния фиш се приравнява
едновременно към АУАН и НП , но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, които
5
в случая са налице.
Така изрично Решение № 342 от 16.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2740 /
2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2259
от 08.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2438 / 2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм.
н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2449 от 26.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 3366 / 2019 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив.
В процесния случай в Еф са налице всички изискуеми реквизити по
смисъла на чл. 189, ал.4 ЗДвП, поради което не може да се говори за какъвто
и да било процесуален пропуск.
Само за пълнота на изложението във връзка с възраженията досежно
датата на издаване на ЕФ следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна
практика, доколкото ЕФ представлява специфичен властнически акт, за него
не намират приложение нито сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на
АУАН, нито тези за издаване на НП, а само общата абсолютна давност от 4,5
години по смисъла на Тълкувателно постановление № 1 от 27/02/2015 на ВКС
и ВАС. Доколкото нарушението е извършено на 15.05. 2020г. този срок
безспорно е спазен.
Така Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2553 от
10.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2923 / 2019 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2568 от 10.12.2019 г. по к. адм.
н. д. № 2695 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Още повече, че от постъпилото писмо от въззиваемата страна се
установява, че ЕФ е издаден на дата 26.06.2020г. тоест дори и да бяха
приложими сроковете по чл. 34 ЗАНН, те биха се явили спазени, с оглед
датата на извършване на нарушението 15.05.2020г.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол, както следва:
6
-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство TFR
1-M, представляващо мобилна система за контрол на скоростта;
- Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна последваща
метрологична проверка, което се установява от приетите в заверени копия
като доказателства по делото Протокол 8-32-19;
-надлежно е съставен и попълнен Протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването
на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.
Така изрично Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г.
на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Само за пълнота на изложението следва да се адмирира особената
прилежност, с която е попълнен протокола за използване на АТСС по чл. 10
от Наредбата. За разлика от многобройни други случаи, в които без това да се
отразява на правото на защита на наказваното лице, редица полета са
оставяни непопълнени, в настоящия случай надлежно са попълнени всички
реквизити на протокола, включително и начално и край на работа с АТСС,
контролиран участък, индивидуализиращи данни на използвано АТСС,
посока на движение на контролираните МПС, режим на измерване
/стационарен/, брой на установени нарушения, брой на часове работа на
АТСС, номер на първо и последно статично изображение. Положен е и
подпис на длъжностното лице, което е удостоверило настройването на АТСС
съобразно нормативните и техническите изисквания. Положен е подпис и
печат и на длъжностното лице, което е извършило проверка за верността на
данните, посочени в Протокола. По този начин в пълнота е гарантирано, че
АТСС е законосъобразно използвано.
Само за пълнота на изложението следва да се обсъди и въпросът със
срока на валидност на одобрения тип. Действително същият е изтекъл на
7
24.02.2020г.
Съгласно чл. 30, ал.5 от Закона за измерванията, обаче „когато срокът
на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от
одобрен тип.".
Тук следва да се отчете и практиката на административен съд Пловдив,
според която, за да намери приложение чл. 30, ал.5 ЗИ следва кумулативно да
са налице следните предпоставки:
-техническото средство да е преминало през последваща проверка,
която да е констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип;
-последващата проверка да е извършена преди датата на изтичване на
валидността на одобрения тип;
- АТСС да е снабдено с изискуемите знаци за съответствие, съгласно
чл. 43, ал.1 от ЗИ.
Така Решение № 2209 от 03.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2567 / 2020 г. на
XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
В случая всички тези условия са налице, доколкото:
-вписаният срок за валидност на одобрения тип е до 24.02.2020г;
-видно от протокол 8-32-19 АТСС е преминало последваща проверка
преди изтичане на срока на валидност на одобрения тип;
-в протокол 8-32-19 АТСС изрично е отбелязано, че АТСС отговаря на
одобрения тип;
-видно от постъпилото писмо от Главна дирекция „Национална
полиция“ за процесното АТСС е издаден знак за съответствие № 02704
Тоест АТСС, продължава да се счита, че е одобрен тип. Така Решение
№ 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив,Решение № 252 от 08.02.2021 г. по к. адм. н.
д. № 3019 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив
Не на последно място следва да се отбележи, че случая не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения на ЗДвП,
доколкото не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства, за
наличие на обстоятелства, които да я понижават, поради което и чл. 28 ЗАНН
е неприложим.
По изложените съображения обжалвания ЕФ следва да бъде потвърден.
8
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище,
намира, че справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза на 80
лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 3734324, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на С. Д. К. е наложена глоба в размер на 100
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН ********** да заплати в полза на ОДМВР-
Пловдив сумата 80 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9