№ 261
гр. Велико Търново, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА
в присъствието на прокурора В. П. Г.
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Частно наказателно дело №
20224110200489 по описа за 2022 година
След проведеното тайно съвещание съдът намира за установено
следното.
Постъпило е предложение от Районна прокуратура – Велико Търново за
настаняване на ЯВ. Н. Н. на задължително лечение на основание чл.157 от
Закона за здравето. Преписката е била образувана по повод жалба от
родителите на Н. – Марийка и Н.Н.и, в която се твърди, че Я.Н. от дълго
време страда от психично заболяване, което към момента се е влошило, като в
последно време същият се е държал агресивно спрямо тях и изпадал в
състояние, в което говорел сам с въображаеми образи. Родителите се
опитвали да го посъветват да започне лечение, при което Н. се държал грубо.
В хода на съдебното следствие бе назначена съдебнопсихиатрична
експертиза, като първоначално режимът на същата е определен като
амбулаторен, но с оглед поведението и отказа на Н. да съдейства на вещото
лице, съдът промени този режим в амбулаторен. От представеното по делото
писмено заключение, както и устното такова на вещото лице в съдебно
заседание, се установява, че Я.Н. страда от психично разстройство нуждаещо
се от специални здравни грижи, а именно Налудно разстройство спадащо към
посочените в чл.146, ал.1, т.1 от Закона за здравето от рода на психозите.
1
Това е психично разстройство с единична или множествени взаимно свързани
налудности, които персистират в продължение на няколко месеца, а често са
и пожизнени. Вещото лице заявява, че в обсъждането на състоянието на
привлечения е участвал екип психиатри, включително и психолог, като
всичките са достигнали до единодушно становище, че Н. страда от
посоченото психично разстройство, при което съществува риск от
извършване на обществено опасно деяние от страна на Н., най-вече спрямо
самия него, като същият е некритичен към болестното си състояние и
поддържащо лечение. Вещото лице определя при Н. средна степен на риск
поради наличието на активни болестни синдроми, влияещи върху
поведението му, като е категорично, че неговото състояние може да доведе до
физическа агресия, тъй като симптомите се задълбочават макар че досега не е
имал агресивни прояви спрямо околните. Вещото лице твърди, че Н. смята
категорично, че не е болен и няма нужда от лечение, и именно това поставя в
риск най-вече самия него, което може да доведе до влошаване на психичното
състояние в по-тежките регистри, а от там се увеличава и опасността да бъде
извършено обществено опасно деяние. Вещото лице също така заявява, че
при Н. има психотична симптоматика и слаб контрол върху импулсите, които
пораждат риск от прояви на агресия спрямо други лица, като
освидетелстваният отговаря на реда и условията на закона за здравето и
критериите на медицински стандарт „психиатрия“ за провеждане на
задължително стационарно лечение в психиатрично заведение. Вещото лице
дава заключение, че провеждането на съответното лечение е свързано със
стабилизирането на психичното състояние на Н., поради което предлага
същият да бъде настанен на задължително стационарно лечение в обикновено
психиатрично отделение ЦПЗ – Велико Търново за срок от три месеца с
периодично освидетелстване. Експертизата дава категорично заключение, че
Н. не може да дава информирано съгласие за лечението си.
Предвид така установеното, с оглед събраните по делото доказателства
и най-вече заключението на вещото лице по назначената
съдебнопсихиатрична експертиза, което съдът приема за пълно, обективно и
вярно, настоящият съдебен състав приема, че са налице основанията
предвидени в Закона за здравето за настаняване на задължително лечение на
привлечения ЯВ. Н. Н.. Същият страда от психично заболяване от кръга на
посочените в чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ, като от доказателствата по делото се
2
установява, че е налице реална опасност Н. да извърши обществено опасно
деяние, с което да застраши най-вече собственото си здраве, а така също и
здравето на околните. Поради това съдът намира, че предложеното на ВТРП е
основателно и Н. следва да бъде настанен на принудително лечение. С оглед
обстоятелството, че същият не може да дава информирано съгласие съдът
намира, че на основание чл.162, ал.3 от ЗЗ следва да определи лице, което да
дава такова информирано съгласие за лечението на Н., в случай на нужда,
като най-подходящо такова лице съдът намира неговата майка – М. Н. Н..
Воден от горното и на основание чл.162 от Закона за здравето съдът
РЕШИ:
Настанява на задължително стационарно лечение ЯВ. Н. Н. – роден
на 02.10.1985 г. в гр. Велико Търново, български гражданин, неженен,
неосъждан, с висше образование, безработен, с постоянен и настоящ *****, с
ЕГН **********, в ЦПЗ – Велико Търново ЕООД за срок от три месеца,
считано от влизане на настоящото решение в сила.
Назначава на основание чл.162, ал.3 от ЗЗдр. М. Н. Н., с ЕГН
**********, ***** (майка на Я.Н.) за лице, което да изразява информирано
съгласие за лечението на последния.
Задължава управителя на ЦПЗ – Велико Търново ЕООД да представи
писмено заключение за състоянието на привлечения преди изтичане на
тримесечния срок на лечението.
Препис от решението да се изпрати на ЦПЗ – Велико Търново ЕООД за
сведение и изпълнение.
Решението е обявено на страните в съдебно заседание на 23.06.2022 г. и
подлежи на обжалване или протест пред ВТОС в 7-дневен срок, считано от
днес.
Съдът постановява на основание чл.163 ал.2 от ЗЗдр., че при евентуално
обжалване на решението същото не спира изпълнението му.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3