РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Кюстендил, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Мая Др. С.
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20221500500199 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл.
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е oбразувано въз основа на въззивни жалби, подадени срещу решение
№260010/10.02.2022г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№857/2021г. по
описа на същия съд, с което съдът е осъдил Д. С. С. от гр. Д, ул. *** да заплати на Н. Г. Д.
от гр. ***, ул. ***, на основание чл.45 от ЗЗД, сума в размер на 4 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от Д. неимуществени вреди, причинени й от
нанесени от ответницата С. обиди на 17.06.2020г., около 09:00 часа сутринта на
стълбищната площадка на втория етаж на жилищната кооперация в гр. Д., находяща се на
адрес: ***, наричайки я: „***“, „***“, „***“,... „***“, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на завеждане на иска в съда (02.11.2020г.) до окончателното й
изплащане, като за горницата до пълно предявения размер на иска от 7 000.00 лева и за
изричането на думите „***“, „***“ е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Със
същото решение Д. С. С. е осъдена да заплати на Н. Г. Д. сума в размер на 588.84 лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от иска, а
Н. Г. Д. е осъдена да заплати на Д. С. С. сума в размер на 321.45 лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
С въззивна жалба с вх.№261177/15.03.2022г. Н. Г. Д. от гр.***, ул. ***, чрез
пълномощника адв.М. С., със служебен адрес: гр. С, ул. ***, обжалва решението с
№260010/10.02.2022г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№857/2021г. по
описа на същия съд, в частта, в която съдът е отхвърлил иска за горницата над 4 000 лева, до
предявения размер на иска от 7 000 лева. Моли за отмяна на решението в обжалваната част
и уважаване изцяло на иска с правно основание чл.45 ЗЗД с всички произтичащи от това
1
последици, както и присъждане на сторените деловодни разноски.
Жалбоподателката релевира доводи за неправилност на решението в обжалваната
част, изразяваща се в значително занижаване размера на присъденото обезщетение за
причинени неимуществени вреди. Сочи, че дори да се приеме, че не е доказана нанесената в
пълнота психотравма чрез изразите: „***“ и „***“, то това не води до извод, че понесените
от ищцата страдания са по-малки и че времетраенето им се намалява. Акцентира върху
остротата на преживяването и тежестта на нанесената обида, както и преживяването като
цяло от крясъците на ответницата. Твърди, че преживеният стрес и разстройството на
здравето са налице и те са оценени от вещото лице като такива с висок интензитет на
негативни преживявания, които са довели до по-дълъг период на лечение и по-дълъг период
на отчуждение от околния свят с изпитване на ужас от евентуален контакт с ответницата.
При определяне размера на дължимото обезщетение целия комплекс от негативни
преживявания следвало да бъде оценен, при което увреждането на ищцата да бъде
репарирано справедливо, а не механично да се намалява обезщетението, само и единствено с
оглед две недоказани обиди, което по същество не променяло общото състояние на
нанесените травми и неимуществени вреди.
С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени
искания.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна - Д. С. С., чрез пълномощника адв.М.
Д., депозира отговор на въззивната жалба. Оспорва нейната основателност. Базира се на
основния й довод за защита и оспорване на иска пред двете съдебни инстанции, а именно
липса на извършено от нея противоправно деяние, поради физическото й отсъствие от
мястото на въпросното събитие в посоченото от ищцата и свидетелите часово време. Счита,
че този факт е доказан в процеса чрез ангажираните свидетелски показания и съдебно –
техническата експертиза, но неправилно районният съд не се е съобразил с тях. Изложеното
водело до извод за неналичие на предпоставките за ангажиране отговорността на
ответницата по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД поради липсата на състоял се
конфликт между нея и ответницата на 17.06.2020г. около 09.00 часа на стълбищната
площадка на обитаваната от тях жилищна кооперация. Отделно сочи недоказаност на
причинени на ищцата психотравми и симулиране на същите от последната. В тази насока
пояснява, че вещото лице изложило, че соченото като посттравматично поведение при
ищцата могло да бъде симулирано от твърдящия, че го е преживял. Всичко това било с цел
да й се навреди поради влошените между тях отношения. Неистинни били и твърденията на
ищцата, че изпитвала страх от техни бъдещи срещи, което се опровергавало от поведението
на Д. при последващите им срещи, като тя била тази, която нанасяла обиди. Относно
размера на търсеното обезщетение същият се приема за необосновано висок. Обобщава, че
основният въпрос, който следвало да бъде решен пред въззивната инстанция е въобще имало
ли е конфликт между страните на сочената дата и от там да се коментира размера на
дължимото обезщетение.
С въззивна жалба с вх.№260981/04.03.2022г. Д. С. С. обжалва решението с
№260010/10.02.2022г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№857/2021г. по
описа на същия съд, в частта, в която съдът е уважил частично исковата претенция и я е
осъдил да заплати на ищцата сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху тази сума. Излага доводи
за неговата неправилност, породена от незаконосъобразността и необосноваността му. Иска
се отмяната му в обжалваната част и отхвърляне изцяло на исковата претенция. Като
основен довод се сочи неправилно възприета от районния съд фактическа обстановка и
непреценяване детайлно на събрания доказателствен материал, при което се е стигнало до
погрешно формиран извод, че ответницата е извършила процесното противоправно деяния
спрямо ищцата Д.. Не били обсъдени сочените от нея свидетелски показания, както и
2
заключението по допуснатата съдебно – техническа експертиза, безспорно доказващи,
според С., невъзможността й да бъде на процесното място в соченото време. Акцентира на
влошените й отношения с ищцата и свидетелката П., датиращи още от 2019г., което именно
провокирало ищцата да предяви исковата си претенция спрямо нея само с цел да й нанесе
вредоносен резултат. Детайлно излага поредността на събитията на процесната дата –
17.06.2020г., заключавайки, че е била в невъзможност – физическа, по същото време да
участва в сочения скандал. Позовава се на показанията на св. В. Х. и Р. Р. приемайки, че
същите безспорно доказват, че след 8.30 часа и около 9.00 часа ответницата не се е намирала
на процесния адрес, а обстановката в блока е била спокойна. За нелогичен се приема извода
на районния съд, че на процесната дата ответницата не била носила мобилния си телефон с
нея, като и че местоположението на мобилното устройство не е относимо към физическото й
местоположение, което е довело до некредитиране на заключението по назначената съдебно
– техническа експертиза. Оспорва, като произнасяне свръх петитум, извода на районния съд,
че е възможно ответницата да е извършила противоправното деяние след 09.27 часа, когато
се е прибрала в обитаваното от нея жилище. Позовава се на заинтересованост на
свидетелите на страната на ищцата – Н. и К. П, аргументирайки съображения в тази насока.
Показанията на последните се приемат и за противоречиви, нелогични и несистематизирани.
Акцентира на възможността, потвърдена от вещото лице по назначената съдебно –
психологическа експертиза, невротичното поведение на ищцата, причинено в резултат на
сочения деликт, да бъде симулирано. Сочи невъзможност психологическият дискомфорт у
ищцата да е предиз***ан от нея, наблягайки на приписаното й и несъстояло се деликтно
поведение. Алтернативно възразява върху размера на присъденото обезщетение, приемайки
го за прекалено завишен. Претендират се съдебно – деловодни разноски за въззивната
инстанция.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор по въззивната жалба на Д.С..
ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и горепосочените
въззивни жалби и отговор, намери, че жалбите са допустими, като подадени в срок, от
страни, които имат право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.
Въззивният съд, на база събраните по делото доказателства и в контекста на
заявените с въззивните жалби оплаквания, приема за установено следното:
РС-Кюстендил е бил сезиран да разгледа искова претенция, намираща правното си
основание в чл.45 от ЗЗД, предявена от Н. Д. против Д. С. и имаща за предмет искане за
осъждане на С. да заплати на Д. сумата от 7 000 лева, търсена като обезщетение за
претърпени от Д. неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и физически страдания,
настъпили в резултат на противоправно поведение на С., изразяващо се в отправяне на
обиди и заплахи за физическо унищожение спрямо Д. на датата 17.06.2020г. около 9.00 часа
на стълбищната площадка на втория етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. Д., ул.„***.
Ищцата е твърдяла, че С. се е обърнала към нея, както следва: „***“, „***“, „***“, „***“,
„***“, „***“, както и е отправила закани, че „***е“, „***“, „***“ и „***“. Претендирано е
присъждане и на законната лихва върху обезщетението, считано от момента на завеждане на
иска - 02.11.2020г., до окончателното изплащане на сумата.
Основната защита теза на ответницата по иска, изразена в депозирания отговор по
чл.131 от ГПК и поддържана в хода на цялото съдебно производство, е в посока, че на
посочената от ищцата дата и в посочения часови диапазон, С. не се е намирала на
посоченото в исковата молба място - гр. Д, ул.„***, с искане за отхвърляне на исковата
претенция, като недоказана.
От приетите пред районния съд доказателства се установява, че страните по делото
обитават обща жилищна сграда с административен адрес гр. Д, ул.„***, като Д. живее на
третия, а С. на втория етаж. Отношенията в етажната собственост като цяло са влошени, а
между Д. и С. има конфликт още от нанасянето на С. в блока през 2019г. Неколкократно
3
всяка от страните е търсила съдействие и защита от полицията във връзка с възникнали
спорове и инциденти помежду им.
В същата жилищна сграда, на третия етаж, срещу апартамента на Д. живеят
семейство К. и Н. П. (вж.показанията на свидетеля Н.П., л.45 от делото), които също се
намират в конфликтни отношения с Д. С..
Установява се от приложени към исковата молба документи и от показанията на част
от свидетелите, че на 16.06.2020г. между Д. С. и мъжът, с когото съжителства на
съпружески начала И.М., от една страна, и К. и Н. П., както и част от живущите в блока
лица, от друга, е възникнал пореден спор, който е дал основание на 16.06.2020г. да бъде
подадено „заявление“ от Н.Д. срещу Д.С. в РУ-Дупница, с твърдения за отправяни закани за
саморазправа, обиди и заплахи и е било потърсено съдействие.
Според показанията на свидетелите Н. П. и К. П., които в същинската им част се
припокриват и допълват, на 17.06.2020г., след 8.30 часа, според П., и след 9.00 часа, според
П., двамата тръгнали да излизат от дома си на адреса в гр. Д, ул.„***. П. слизала пеш по
стълбите, а съпругът й изостанал. Когато свидетелката П. се намирала на стълбите между
първия етаж и партера същата видяла, че Д.С. се прибира от някъде и се качва в асансьора.
Малко след това чула гласа на Д., а след това и гласа на С., която ***ала. Свидетелката се
качила нагоре и застанала между първия и втория етаж, като С. продължавала да крещи и да
нарича Д. „***“ и „***“. Междувременно разправията, която се случвала на стълбищната
площадка на втория етаж, била чута и от свидетеля П., който се намирал на третия етаж и,
според когото С. обиждала Д., наричайки я „***“, „***“ и „***“, както и й се заканвала, като
й казвала, че ще я блъсне по стълбите да се изтърколи, а тя няма да може да го докаже.
Свидетелят П. твърди, че се е намесил, като е направил забележка на С. да не тормози по-
възрастната от нея жена, но ответницата го предупредила да внимава, изтъквайки, че е
адвокатка, познава законите и, че ще му ***“. Разправията приключила за около минута-
минута и половина и тъй като Д. се разплакала, П. й казал, че със съпругата му отиват до
офиса на фирма „***“, който се намира в партера на сградата, приканвайки я ако има
проблем да им се обади. Според свидетеля Д. тръгнала към жилището си на третия етаж, а
той и К.П. отишли в посочения офис. Малко след това, според свидетелите, в офиса дошла и
Д. С., която им предложила да се съберат на кафе у тях, за да „оправят нещата“. След Д.С. в
офиса отишла и Д., която заявила, че не се чувства добре и, че ще ходи на лекар, на което С.
започнала да се смее. П.и тръгнали обратно към апартамента си, а Д. излязла след тях,
тръгвайки за преглед. Известно време след като П.и се прибрали чули шум в коридора и
силен трясък от счупени стъкла и като излезли видели, че Д. е паднала на земята на
стълбищната площадка и е в безсъзнание. П. незабавно по***ал Бърза помощ, което сторил
около 09.20 – 09.23 часа, а около 10 минути след това дошла линейката.
Според свидетелите К. и Н. П., ищцата Н.Д. била много разстроена от случилото се,
плачела, треперела, започнала да изпитва страх от среща със С., споделяла, че се чувства
обидена, безсилна и унижена; затворила се в себе си, започнала да посещава по-често лекар.
Според свидетелката В. Х., която живее в същата жилищна сграда на първия етаж, на
17.06.2020г. около 08.30 часа Д.С. излязла с детето си от жилището, за да го отведе на
детска градина. Тъй като предната вечер имало скандал, Х. я попитала как се чувства тя и
как е детето, а ответницата заявила, че са добре, че ще отведе детето на детска градина, а
после ще се отбие в къщата до детската градина, за да види своя баща и сина си, които
живеят там. Свидетелката твърди, че след около 20 минути излязла и отишла да пазарува в
близкия магазин; когато се прибрала видяла, че П.и са в офиса на „***“, а колата на С. още я
няма, поради което й позвънила да я предупреди, тя й отговорила, че е в къщата на баща й и
сина й и ще се прибере по-късно. Свидетелката твърди, че й е известно, че ответницата се е
виждала с П.и в офиса на „***“ този ден преди обяд, когато е влязла и Д. и е започнала да
4
***а и да отправя обиди. Свидетелката заявява, че не й е известно да е идвала линейка за Н.
Д., нито е чувала този ден разговор между страните.
Свидетелката Р. Р. е заявила, че живее в къща, непосредствено съседна на къщата, в
която живеят бащата и пълнолетният син на Д.С., които къщи се намират срещу детска
градина „***“ в гр. Д.. Твърди, че си спомня, че на 17.06.2020г. С., както всеки ден,
паркирала колата, оставила детето си в детската градина и посетила дома на баща си, чиито
двор граничи с този Р.; двете се видели, разговаряли, но свидетелката имала ангажимент в
9.30 и излязла; С. разговаряла и с баща си и останала около 40 минути, като споменала, че
трябва да ходи до бакалията.
Във въззивното производство е разпитана и свидетелката К. П., която е адвокат,
колега на ответницата, и която заявява, че си спомня датата 17.06.2020г., тъй като на тази
дата дъщеря й е имала матура по математика. Сутринта същия ден П. отишла до „***" - д.,
за да направи някаква справка и когато приключила видяла, че Д. С., чиито блок се намира
срещу сградата на „***“ паркира с колата. Двете се срещнали, поговорили не повече от 5
минути, С. я поканила да се качат в апартамента, но свидетелката, констатирайки, че часът е
9.30, преценила, че не разполага с време и двете се разделили. Тъй като телефонът на
свидетелката звъннал, тя застанала да проведе разговор и видяла, че С. не влиза в блока, а в
някакво помещение до блока, на партера. Малко след нея в същото помещение влязла
някаква жена.
По делото е прието заключение по назначена съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещото лице С. Т., което е имало за задача да определи маршрута и
местоположението на мобилен телефон с операционна система „***“, СИМ карта №***,
IMEI *** на дата 17.06.2020г., чрез анализ на приложението „Карти“, инсталирано на
телефона, както и чрез използване на профила на Д. С.. в „Google“, раздел „История на
местоположението“ за същата дата. И чрез анализ на приложението, и чрез използване на
профила, е констатирано, че в 08.36 часа сутринта е налице тръгване от гр. Д.., *** и
пристигане след 2 минути, в 8.38 часа в района на ЦДГ „***“. В този район фигурира
престой от 37 минути, като в 9.15 часа е регистрирано тръгване, а след това пристигане на
адреса на кооперацията в 9.27 часа и престой до 10.11 часа. Вещото лице изрично е
пояснило, че данните, отразени в заключението са такива за местоположението на посочения
телефон, не и на ответницата. Експертът е изключил възможността данните от телефона да
са били манипулирани или изкуствено създадени, изтрити, редактирани или симулирани,
предвид установената синхронизираност и последователност.
Приет е по делото фиш за спешна медицинска помощ от 17.06.2020г., от който се
установява, че по***ването е направено в 9.20 часа, а отпътуването на екипа от мястото е в
9.55 часа. Д. е оставена контактна, адекватна и в съзнание. Видно от амбулаторен лист №***
от 13.07.2020г. на ищцата е била поставена диагноза „смесено тревожно-депресивно
разстройство“. Приети като доказателства са и амбулаторен лист №***г. с основна диагноза
„припадък (синкоп) и колапс“, в който от анамнестични данни е вписано, че в периода от
месец август 2019г. до месец февруари 2020г. Д. трикратно е падала със загуба на
съзнанието без предварително прилошаване, след този период е припадала още два пъти –
на 17.06.2020г. и на 09.03.2021г.; амбулаторен лист №***/06.11.2020г., установяващ
„смесено тревожно-депресивно разстройство“, в т.ч. с посочване, че от 4 месеца ищцата е на
антидепресанти и такъв с №***/16.04.2021г., установяващ „рецидивиращо депресивно
разстройство, сегашен епизод – лек“.
От заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от в.л.
д-р В.Р., е установено, че към момента на освидетелстване у ищцата са налице симптоми на
интензивна тревожност при среща с обектите, участващи в конфликта, която е хронична във
времето и може да бъде квалифицирана като разстройство в адаптацията, като
инцидентните скандали видят до обостряне на симптомите на страх и чувство на
5
застрашеност. Експертът, на база възникналите и подробно описани в експертизата
симптоми, е направил извод, че събитието от 17.06.2020г. и възникналите впоследствие
невротични прояви са в причинно-следствена връзка. Вещото лице е посочило, че не се
установява наличие на риск от развитие на по-тежко психично разстройство, а ищцата е със
съхранена годност за ориентация и оценка на действителността. Според експерта, при Д., в
резултат на хронична психотравма с пореден инцидент с фрустрираща ситуация на
17.06.2020г., е възникнала реакция на стрес с разстройство в адаптацията. В съдебно
заседание вещото лице е посочило, че клинично не е доказано ищцата да страда от
епилепсия и е изключило възможността колапсното състояние да предиз***а установената
патология, за разлика от случката на 17.06.2020г. По повод въпроси на ответната страна,
вещото лице е посочило, че не е изключена възможността при интервюто да се симулира
определено поведение.
При така събраните доказателства (изключая показанията на разпитаната пред КнОС
свидетелка), районният съд е обосновал извод за частична основателност на исковата
претенция, който най-общо е обосновал с разбирането за доказаност на всички елементи на
деликтната отговорност, а по отношение на възраженията на ответницата е приел, че следва
да се даде вяра на показанията на свидетелите П.и, които установяват да са изречени част от
обидите и заканите, посочени в исковата молба, а по отношение констатациите на съдебно-
техническата експертиза е изтъкнал, че по делото липсват доказателства кой е титуляр на
изследваното мобилно устройство, а дори това да е ответницата по иска, то констатациите
на вещото лице са относими към местоположението на процесното мобилно устройство, не
и към физическото местоположение на конкретно лице. Преценявайки естеството и
интензитета на доказаните вреди, КнРС е счел, че справедливо обезщетение за същите би
била сума в размер на 4 000 лева, която именно е присъдил с обжалваното решение и е
отхвърлил иска за горницата до пълния претендиран размер.
Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил,
намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.
2. Относно правилността на решението:
Според съда, решението е правилно и следва да се потвърди в частта, в която С. е
осъдена да заплати на Д. обезщетение в размер до 2000 лева, включително, както и в частта,
в която исковата претенция е отхвърлена за горницата над 4 000 лева до претендираните
7 000 лева, съответно – решението е неправилно в частта, в която С. е осъдена да заплати на
Д. обезщетение за горницата над 2 000 лева до присъдените от районния съд 4 000 лева, като
в тази част решението следва да се отмени и да се постанови такова, с което исковата
претенция следва да се отхвърли за сумата над 2 000 лева до 4 000 лева. Съображенията на
съда са следните:
Относно елементите на фактическия състав на деликтната отговорност за вреди по
чл.45 от ЗЗД правните доводи на КнРС се споделят напълно от въззивния съд. Същественият
по повдигнатия за разглеждане спор въпрос е този за наличието или липсата на извършено
от С. деяние. Според настоящия състав, в атакувания съдебен акт районният съд е дал
правилен и аргументиран отговор на този въпрос, който напълно се възприема и не се
разколебава от допуснатите доказателства във въззивното производство.
Несъмнено е, че ищцата, твърдяща, че на конкретна дата, час и място ответницата е
отправила към нея обиди и закани, носи тежестта да установи верността на своите
твърдения, провеждайки главно и пълно доказване. Д. твърди, че на 7.06.2020г. около 9.00
6
часа на стълбищната площадка на втория етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. Д.,
ул.„*** С. е отправила към нея описаните в исковата молба реплики, както и, че малко след
това й е прилошало, което е наложило да бъде по***ан екип на СМП. За доказване на своите
твърдения ищцата е посочила двама свидетели, които поддържа, че непосредствено са
възприели случилото се – К. П. и Н. П., и представя документи, включително и фиш за
спешна медицинска помощ от 17.06.2020г.
Показанията на тези свидетели бяха посочени подробно в настоящото решение и
тяхната преценка води до заключението, че описаното от Д. в исковата молба (с изключение
отправянето на някои реплики, което съдът ще коментира по-долу) се е осъществило в
обективната действителност. Касае се за свидетели, които са очевидци на случилото се.
Техните показания са последвателни, логично свързани и без значими разминавания.
Установено е, че свидетелите не са в добри отношения със С., но сам по себе си този факт не
съставлява основание за игнориране на показанията им. И двамата свидетели твърдят, че на
17.06.2020г. след 8.30 – 9.00 часа С. се е прибрала в блока, срещнала е Д. на стълбищната
площадка на втория етаж и на висок тон е отправила обиди към нея, наричайки я „***“,
„***“, „***“, „***“ и „***“, както и й се заканвала, като й казвала, че ще я блъсне по
стълбите да се изтърколи, а тя няма да може да го докаже. Описват случилото се след това до
момента, в който П. е по***ал СМП заради припадъка на Д., което по негови твърдения се е
случило към 9.20-9.23 часа и това напълно съответства с вписания във фиша на СПМ час на
по***ването, а именно – 9.20 часа. Оттук съдът прави извода, че действително описаното от
свидетелите е произтекло действие както сочи ищцата – около 9 часа.
Влошените отношения между свидетелите П.и и С. налагат необходимостта техните
показания да бъдат преценявани внимателно при съпоставянето им с останалия
доказателствен материал. Въззивният съд, извършвайки анализ на съвкупността от
доказателства, напълно се солидаризира с аргументите и изводите на КнРС в обжалваното
решение. Така, показанията на свидетелката В.Х. не са годни да опровергаят твърденията на
К. П. и Н. П., тъй като Х. сочи, че С. излязла въпросния ден с детето към 8.30 часа, както и,
че в по-късен момент, който не може да се прецени кога е бил, й се обадила по телефона и
ответницата й казала, че е в дома на баща си и ще се прибере по-късно. Никое от тези
твърдения не изключва възможността около 9 часа С. да е била в жилищната сграда на ***.
Свидетелката Р.Р. сочи, че Д.С. е отишла в дома на баща си около 8.30 часа и е стояла към
40 минути. При положение, че детската градина, до която се намира къщата на бащата на
ответницата, отстои на около 2-3 минути от жилището на ***, то отново не е изключено в
поддържания от ищцата и посочен от свидетелите часови диапазон С. да се е намирала в
сградата. Показанията на разпитаната пред въззивния съд свидетелка също не изключват
подобна възможност, тъй като свидетелката П. твърди, че е разговаряла с ответницата, която
дошла с автомобил отнякъде, към 9.30 часа, което определено е момент, следващ във
времето случая, който П.и възпроизвеждат.
Констатациите на вещото лице по СТЕ следва да се кредитират изцяло, но както сочи
самият експерт и съвсем уместно се акцентира в обжалваното решение, маршрутът и
местоположението, отразени в заключението, касаят конкретно посочения там мобилен
телефонен апарат, не и дадено физическо лице. При това положение, въпросното
доказателствено средство създава само една косвена индиция за съществуваща вероятност
ако изследвания телефон е този, който С. е ползвала този ден и ако същият през цялото
време се е намирал в нея, данните за маршрута и местоположението му да съответстват на
маршрута и местоположението на самата ответница. По делото няма доказателства,
обосноваващи несъмнен извод, че визираните в заключението СИМ-карта и мобилен
телефонен апарат са ползваните на 17.06.2020г. такива от Д.С., нито, че устройството през
целия изследван период се е намирало в нея. Така например, не може да се изключи
възможността апаратът да е забравен или оставен в дома на нейния баща в района на ЦДГ
„***“, при което престоят там за времето от 8.38 часа до 9.15 часа, според констатацията на
7
експерта, не би могъл да отразява действителното местоположение и на физическото лице.
При горните доводи, налага се извод, че преценката, че КнРС, че ответницата е
осъществила противоправно деяние спрямо ищцата, като я е обиждала и й се е заканвала с
посочените от свидетелите П.и думи, е правилна и съответства на установените чрез анализа
на събраните по делото доказателства факти. Правилен е и изводът за недоказаност, С. да е
нарекла Д. „***“ и „***“.
Доказаните противоправни действия на С., изразяващи се в отправянето на обиди към
Д., наричайки я „***“, „***“, „***“, „***“ и „***“, както и закани, че ще я блъсне по
стълбите да се изтърколи, а тя няма да може да го докаже са довели до настъпването на
вреди у ищцата, които имат неимуществен характер. Пак от показанията на свидетелите П.и,
които категорично не се опровергават от останалите доказателства в тази им част, по делото
се изяснява, че Н.Д. била много разстроена от случилото се, плачела, треперела, започнала
да изпитва страх от среща със С., споделяла, че се чувства обидена, безсилна и унижена;
затворила се в себе си, започнала да посещава по-често лекар. Не могат да бъдат споделени
оплакванията в жалбата на С., че констатираното от вещото лице по СПЕ състояние на
ищцата, а именно – „реакция на стрес с разстройство в адаптацията“ е резултат от
симулиране на симптоматиката от страна на Д.. Вещото лице изрично е пояснило в съдебно
заседание, че в качеството си на експерт не само изслушва пациента, но и преценява
комплексно всички доказателства по делото, анализира състоянието преди и след
ситуацията, участниците в нея и т.н. Също така представени са и медицински документи, че
у Д. е констатирано наличие на тревожно-депресивно разстройство.
За определяне размера на дължимата обезвреда за причинените на Н.Д.
неимуществени вреди, в резултат на конкретното деяние, е приложима разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД и заложеният в нея принцип на справедливост, който не е абстрактен, а се
извежда от конкретните обстоятелства, характера и начина на извършването на
увреждането, причинените болки и страдания, продължителност и степен на интензитет,
възраст на увредения, обществено и социално положение.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички
доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки
и страдания/. Според задължителната и константна практика на ВКС - т. 4 на ППВС №
4/1968 г., размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател.
Съдът, като взе предвид естеството на причинените, вследствие на обидните думи и
закани неимуществени вреди на пострадалата – притеснение, страх, чувство на обида и
унижение; продължителността на същите – няма данни за голяма продължителност, при
все наличието на такива за тревожно-депресивно разстройство, както и констатираната от
вещото лице реакция на стрес с разстройство в адаптацията, но по-скоро като функция на
насложилите се във времето конфликти, предшестващи и следващи датата на инцидента,
както и като отчете конкретните обстоятелства на причиняване на увреждането – пореден
конфликт, в който ищцата, като по-възрастна е по-уязвима, по свое вътрешно убеждение
счита, че справедлив еквивалент на претърпените болки и страдания е сума, значително по-
ниска от присъдената от районния съд, а именно – 2 000 лева, която намира за достатъчна да
възмезди пострадалата за причинените й вреди.
Във връзка с оплакванията в жалбата на Г.Д. следва да се посочи, че по делото
липсват убедителни доказателства, че констатираното от вещото лице д-р Р. състояние -
реакция на стрес с разстройство в адаптацията, се намира в причинно-следствена връзка
единствено и само с конкретното деяние, което е предмет на разглеждания иск, тъй като се
8
събраха множество доказателства, сочещи на извод за наличие на системни конфликти
между страните, които закономерно в своята цялост и съвкупност може да се счита, че са
довели до установеното влошаване на здравословното състояние на Д..
Изложеното обосновава извода, че подадената от Н.Д. жалба е неоснователна, респ.
тази на Д.С. се явява частично основателна.
3. Относно разноските:
С оглед изхода от въззивното обжалване, потребно е да бъде изменен начинът, по
който е разпределена отговорността за разноските за първоинстанционното производство.
Ищцата е сторила разноски в производството пред КнРС в общ размер на 1023 лева,
от които, съразмерно с основателната част от иска, й се следва сумата в размер на 292.29
лева. Решението следва да се отмени в частта, в която в полза на Н.Д. са присъдени съдебно-
деловодни разноски за горницата над тази сума до присъдените с решението 588.84 лева.
Д.С. е сторила в производството пред първата инстанция разноски в общ размер на
750.00 лева, от които, съразмерно с отхвърлената част от иска, й се следва сумата от 535.71
лева, което налага ищцата да бъде осъдена да заплати на С. още 214.26 лева.
На жалбоподателката Н.Д. не се следват разноски за въззивното обжалване, предвид
неоснователността на жалбата й.
На жалбоподателката Д.С., с оглед частичната основателност на въззивната й жалба,
се дължи заплащане на разноски в размер на 265 лева (при общ размер на сторените
разноски пред КнОС от 530 лева).
Воден от горното, Окръжен съд-Кюстендил
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260010/10.02.2022г. на Районен съд – Кюстендил, постановено
по гр.д.№857/2021г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която Д. С. С. от гр. Д, ул. *** е
осъдена да заплати на Н. Г. Д. от гр.***, ул. ***, на основание чл.45 от ЗЗД, сума в размер
над 2 000 лева, като обезщетение за претърпени от Д. неимуществени вреди, както и сума в
размер над 292.29 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, съобразно
уважената част от иска, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Г. Д. от гр.***, ул. *** против Д. С. С. от гр. Д, ул.
*** иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за присъждане на сума в размер над 2 000 лева до
присъдените с обжалваното решение 4 000 лева, представляващи обезщетение за
претърпени от Д. неимуществени вреди, причинени й от нанесени от ответницата С. обиди
на 17.06.2020г., около 09:00 часа сутринта на стълбищната площадка на втория етаж на
жилищната кооперация в гр. Д., находяща се на адрес: ***, наричайки я: „***“, „***“,
„***“,... „***“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на
иска в съда (02.11.2020г.) до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260010/10.02.2022г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по гр.д.№857/2021г. по описа на същия съд, в останалите части.
ОСЪЖДА Н. Г. Д. от гр.***, ул. *** да заплати на Д. С. С. от гр. Д, ул. *** следните
суми: 214.26 лева (двеста и четиринадесет лева и двадесет и шест стотинки),
представляваща дължими разноски за първоинстанционното производство и 265.00 лева
(двеста шестдесет и пет лева), представляваща разноски пред въззивната инстанция.
9
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ с касационна жалба в 1-месечен
срок от датата на връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10