Решение по дело №9160/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4205
Дата: 22 декември 2023 г.
Съдия: Десислава Йорданова
Дело: 20233110109160
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4205
гр. Варна, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. С.а
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20233110109160 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран от „*“ ООД срещу Б. С. В. срещу с искове
- По реда на чл. 422 ГПК и правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1
ЗПК - 1000,00 лв. (хиляда лева)- представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № 683963/28.05.2022 г., ведно със законна лихва от 27.03.2023 г. до изплащане на
вземането
- По реда на чл. 422 ГПК и правно основание чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК-
сумата в размер на 237,45 лв. (двеста тридесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки) -
договорна лихва за периода от 28.05.2022 г.-26.03.2023г.;
- По реда на чл. 422 ГПК и правно основание чл.86 ЗЗД - 82,11 лв. (осемдесет и
два лева и единадесет стотинки) - лихва за забава за периода от 01.08.2022 г.-01.03.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК 2029/05.04.2023 г. по ч.гр.д.
3768/2023 г. по описа на ВРС, 12 състав.
Ищецът „*“ ООД твърди, че между него и ответника Б. С. В. е сключен договор за
потребителски кредит № № 683963/28.05.2022 г., по силата на който му е предоставил
кредит в размер на 1000 лв. излага се, че ответникът е отправил искане за сключване на
договора на сайта на ищеца и договорът е сключен съобразно ЗЕДЕУУ и ЗПФУР. Излага се,
че ответникът е предоставил личните си данни, посочил е размер на главница, която желае
да получи и период на погасяване. Ищецът изпратил ОУ и проект на договора на ответника,
както и преддоговорна информация. С натискането на бутон „изпрати“, съгласно ОУ,
ответникът е приел предоставените му условия, което се счита за подписване на всяка
страница от договора. Ищецът потвърждава сключването на договора като е изпратил на
заемателя, на неговия ел. адрес договор за паричен кредит 683963 заедно с погасителен план
и ОУ.Ищецът предоставил на ответника заемната сума, получена чрез „Изи Пей“, но
ответникът не изпълнил задълженията си по връщане на сумата. Иска уважаване на
претенцията.
Исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника чрез адв.
С., в чиято полза още в хода на заповедното производство е предоставено общо пълномощно
за представителство по дело със „Сити Кеш“ ООД. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
не е подал отговор на исковата молба. В хода на ч.гр.д. 3768/2023 г. по описа на ВРС, 12
състав ответникът е подал бланково възражение по чл.414 ГПК, в което поддържа, че не
дължи сумите.
1
ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК и правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК; правно основание чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и с правно основание
86 ЗЗД
Доказателствената тежест се разпределя по следния начин: по иска чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване следното: 1) наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски
кредит, сключен между него и ответника 2) че е предоставил реално на ответника сумата по
отпуснатия кредит; 3) че падежът на задължението за връщане на сумата е настъпил
По иска по чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК в тежест на ищеца е докаже, че ответникът
е поел задължение да му заплати възнаграждение за ползване на кредита, договорения
размер на възнаграждението, както и че вземането за него е изискуемо.
По иска по чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже, че съществува главно вземане, че
ответникът е изпаднал в забава, размера на лихвата.
С определение 11656/28.09.2023 г. е указано на ищеца, на основание чл.146, ал.2
ГПК, че не сочи доказателства, че уговорената главница по кредита е реално предадена на
ответника чрез „Изи Пей“.
В хода на заповедното производство е представен договора за паричен заем
кредирект 683963, сключен на 28.05.2022 г. между „*“ ООД / заемодател/ и Б. С. В. /
заемател/ с размер на отпуснатия заем 1000 лв. Представени са и приложимите ОУ, в чл.19
от които е посочено, че замената сума се предоставя на заемателя чрез нареждане по банков
път, по посочената от заемателя за целта банкова сметка чрез превод по системата за
разплащане „Изи Пей“.
Договорът за заем е реален такъв и за да бъде прието, че договорът за кредит е
сключен е необходимо да се установи по несъмнен начин между страните, че заемната сума
е предоставена и усвоена от кредитополучателя, за което по делото не са представени
доказателства. Представените ОУ съответстват на твърденията на ищеца, че сумата е
следвало да се предостави чрез системата за плащания „Изи пей“, но по делото не са
представени доказателства процесната сума за главница да е предадена на ответника вкл. по
този начин. Доколкото не се установява заемната сума да е предадена на ответника, исковете
подлежат на отхвърляне.
Доколкото ищецът във връзка с процесуалното поведение на ответника за
недепозиране на отговор на исковата молба и неявяване в откритото съдебно заседаниеи не
вземането на становище счита, че обуславя наличие на предпоставки за постановява на
неприсъствено решение за уважаване на иска, съдът намира, че следва да отбележи
следното: Доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за
спорното право и предопределя правните изводи на съда. Когато доказването има за предмет
факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то е главно. В случая е указано
на ищеца, че в негова тежест е да установи, че между страните е налице облигационно
правоотношение по договор за кредит, както и че е изпълнил задължението си по него да
предаде заемната сума. Главното доказване трябва винаги да е пълно, т. е. да създава
сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение.
Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не
на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква при
главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване,
какво следва да проведе ответника в настоящото производство е достатъчно и само непълно
доказване – при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и
обстоятелства. При така изяснената характеристика на пълното и главно доказване, чиято
тежест се носи от ищеца, липсата на оспорване от страна на ответника, не освобождава
ищеца от негативните последици от недоказване на релевантните за спора обстоятелства.
Ищецът е твърдял, че е титуляр на спорното право, което не е доказал, поради което следва
да понесе неблагоприятните последици от неуспешно проведеното доказване на фактите
годни да породят правото му, които последици се изразяват в отхвърляне на исковата
претенция предявена от дружеството.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът, който обаче не е доказал
2
заплащането на такива, поради което и не му се присъждат.
С оглед на изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*“ ООД, ЕИК:*, със седалище и адрес на управление:
гр. *срещу Б. С. В., ЕГН:**********, адрес: гр. * искове както следва:
- По реда на чл. 422 ГПК и правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1
ЗПК за сумата от 1000,00 лв. (хиляда лева)- представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № 683963/28.05.2022 г., ведно със законна лихва от 27.03.2023 г. до
изплащане на вземането
- По реда на чл. 422 ГПК и правно основание чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК-
сумата в размер на 237,45 лв. (двеста тридесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки) -
договорна лихва за периода от 28.05.2022 г.-26.03.2023г.;
- По реда на чл. 422 ГПК и правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 82,11 лв.
(осемдесет и два лева и единадесет стотинки) - лихва за забава за периода от 01.08.2022 г.-
01.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
2029/05.04.2023 г. по ч.гр.д. 3768/2023 г. по описа на ВРС, 12 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3