Решение по дело №730/2024 на Административен съд - Пловдив

1. Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от АПК.

2. Постъпила е касационна жалба от Й. К. Ш., [ЕГН], против Решение № 2176 от 30.11.2023г, постановено по а.д. № 20237180701756 по описа на Административен съд Пловдив, II състав, с което са отхвърлени предявените от Й. К. Ш., [ЕГН], чрез пълномощника си адвокат В. С., искове срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” за заплащане на обезщетение в общ размер на 130 000 лв., за понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация за период от 02.10.1996 г. до 12.07.2023 г. – датата на подаване на исковата молба, ведно със законна лихва, считано от 12.07.2023г.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искови претенции.

Претендира се присъждане и на разноските по производството, включително и адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

3.Касационният ответник, оспорва основателността на жалбата в депозиран по делото писмен отговор по чл.287 от ГПК.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта :

5.Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Производството пред Административен съд - Пловдив се е развило по исковата молба на Й. К. Ш., [ЕГН], понастоящем в Затвора – [населено място], чрез пълномощника си адвокат В. С., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, с която ищецът е претендирал ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в общ размер на 130 000 лв., за понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация, както следва: 1. от 02.10.1996 г. до февруари 1997 г. ; в който период се твърди, че е пребивавал в ареста на 4-то РПУ; 2. от февруари 1997 г. до 12.07.2023 г. – датата на подаване на исковата молба, в който период се твърди, че е пребивавал в Затвора – [населено място]. В исковата молба е посочено, че неимуществените вреди се изразяват в това, че ищецът е бил поставен в унизително и нечовешко положение, като се сочи, че в ареста било мръсно, студено, имало влага и мухъл и липсвало отопление. Килията била с размер под 3 кв.м. , без прозорец и имало само една дървена пейка. Не му се е предоставяла храна. За да ходи до тоалетна е трябвало да вика с часове. Относно условията в Затвора – Пловдив, излага данни, че настъпилите за него вреди са пряк и непосредствен резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието обективирани в лоши хигиенни условия в килиите; липса на санитарен възел с течаща вода; липса на достатъчна осветяемост и проветряемост; липса на условия за раздвижване; непредоставяне на своевременни и дължими медицински грижи; не му е позволявано да извършва трудова дейност; не му е позволявано да се храни в стола към затвора както и, че осигуряваната храна не е съобразена с вкуса му и това дали има някаква алергия или непоносимост към нея; свижданията в затвора не съответстват на определения график; получаваните пратки били с голямо ограничение на вида и количеството разрешени стоки и продукти.

По този начин на ищеца се причинявали значителни неимуществени вреди, физически и душевни болки и страдания, психически дискомфорт, чувство на страх, усещане за малоценност и понижено самочувствие.

7.С решението си по делото административният съд е отхвърлил изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана.

8.За да постанови този резултат, съдът е приел, че няма нарушение на чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на Затвора – [населено място] е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. Всички помещения, в които е пребивавал Ш. са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, в приложеното от ответника становище, се сочи, че в Затвора – [населено място] на л. св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група.

Не е доказано и твърдението относно липсата на възможност да се ползва топла вода и съответно за лоши условия за ползване банята при затвора Пловдив, доколкото се е установило, че е бил въведен график за използването й по съответните отделения в затвора, което е направено именно с оглед съобразяване факта на ползването й от значителен брой лица и наличието на топла вода за всички. Налице са активни действия по въвеждане на съответна организация при ползването на банята, което да не позволява едновременно струпване на лишени от свобода от различните отделения и групи.

По отношение твърдяното наличие на влага и мухъл, съдът е приел, че св. П. посочва, че това е така за килията в Затвора Пловдив, но отново не се установява бездействие на затворническата администрация, което да е довело до такива проблеми, а влагата и мухълът, за които говори свидетелят, е напълно възможно и дори много вероятно да се дължат не недостатъчно проветрение, възможност за каквото е била осигурена. Що се отнася до липсата на дневна светлина, по делото категорично е установено, че всички помещения по настаняването на ищеца са разполагали с прозорец, от който е била налице възможност за проникване на дневна светлина и свеж въздух, както и е било осигурено и необходимото допълнително изкуствено осветление. От страна на затворническите власти е било осигурено и ползване по график на перално помещение, където имало и сушилня. Не са представени данни за депозирани молби от ищеца до затворническата администрация за ползване на пералнята и сушилнята в затвора. Това, че по сведения на свидетеля пералнята не се ползвала и лишените от свобода простирали дрехите си в килиите (при наличието на обособени за това места в затвора), съдът е счел, че не може да се уважи, доколкото не е установено посочената последица да се дължи на незаконосъобразно поведение на ответната по делото страна. Същото се отнася и по отношение на оплакването, поддържано и от свидетеля, че от мокрото пране в килиите се получавал мухъл - въпрос на личен избор на лишените от свобода е дали да перат на ръка или да депозират молба до затворническите власти, относно това как да перат и сушат дрехите си. Поради това и тези оплаквания за установения период на престой в пенитенциарното заведение, съдът е намерил за недоказани, тъй като не са установени да са били налични.

По отношение твърдението и оплакванията, че на ищеца не е била осигурявана работа, съдът е приел, че съгласно чл.216, ал.1 от ППЗИНЗС „Осъдените на доживотен затвор могат да работят в помещенията, в които са настанени, или в специално оборудвани работни места в работилници и цехове при наличието на подходяща работа“. Цитираната разпоредба не задължава затворническата администрация при всички случаи да осигури работа /правото на труд/ на всички лишени от свобода, а само при наличие на възможност и подходяща работа. Затворническата администрация не е работодател на лишените от свобода. В случая обаче от Справка на ИСДРВ /л.60/ се е установило, че за периода 21.07.2017 г. до 06.10.2017 г., както и от 07.04.2023 до датата на издаване на справката на л.св. му е била предоставяна подобна възможност и е бил назначен на длъжност чистач в зоната за повишена сигурност, на 6 дневна работна седмица, на 4 часов работен ден.

Съдът е счел за недоказано твърдението на ищеца за непредоставяне на време за престой на открито както и за ползването на фитнес залата от страна на затворническите власти. В тази връзка липсва конкретика в исковата молба, която да изяснява какво възпрепятства ползването на престоя на ищеца. С оглед представения график за разпределение на времето престой на открито, както и за използване на спортната зала, на доживотно осъдените, настанени в ЗЗНО съдът е приел, че е предоставена подобна възможност.

Съдът е намерил за неоснователни и оплакванията за нарушаване правото на ищеца на честотата за свиждане, доколкото от негова страна не са направени конкретни твърдения кога и колко пъти е намалено времето му на свиждане. В исковата молба е посочено общо, че администрацията не спазва времето, като обаче по никакъв начин не е конкретизирал лично относно неговото време на свиждане да е имало намаляване, кога се е случило, при посещението на кой негов близък или роднина е било извършвано незаконосъобразно действие по ограничаване на времетраенето. Отчетено е, че личното решение колко да бъде оползотворено времето на свиждане от представеното по закон, е субективно и няма как да бъде отчетено от съда дали е по решение на самия лишен от свобода или от действието на администрацията в затвора, след като няма конкретно посочване от ищеца.

По отношение оплакването, че е получавал ограничени по вид и количество хранителни пратки от близките си, същото съдът е приел за изключително общо и неконкретно, като в същото време липсват доказателства за бездействия от страна на администрацията в този смисъл, съответно не се установява твърдяното нарушение.

Съдът е приел, че по делото са събрани доказателства, че Ш. е имал нужда от медицинско обслужване, което му е осигурено в пълен обем. Видно от представените амбулаторни листове към медицинска справка, издадени в рамките на процесния период Ш. страдал от редица сърдечни заболявания- исхемична кардиомиопатия, атеросклероза на аортата, както и е поставен коронарен имплант (стенд). С оглед на заболяванията, през годините са назначавани редица терапии, като администрацията на Затвора му е предоставяла медикаментите, поради ниския социален статус на л.св. съдът е приел, че в Затвора – [населено място], според събраните по делото доказателства, са прилагани адекватни медицински грижи. Съдът не е установил незаконосъобразно бездействие в лечението и медицинското обслужване, каквито са твърденията в исковата молба. Съдът е пиел, че при така разпределената по делото доказателствена тежест от страна на ищеца не са представени данни за подавани молби до затворническата администрация във връзка с изложените в исковата молба оплаквания за необходимост от консултиране с лекар и назначаване на медикаменти, съответно на бездействия на администрацията в тази насока. Ето защо и това оплакване се е явило неоснователно.

Недоказани са приети и твърденията за липса на избор на храна, както и невъзможността да се храни в столовата към Затвора. Прието е, че през целия престой на Ш. в Затвора, той е настанен в Зона за засилен надзор и охрана, което не позволява изхранването му сред останалите лишени от свобода. Относно избора на меню за всяко хранене, то предоставяната в затвора храна е стандартната за всички лишени от свобода, съгласно утвърдените таблици за дневните дажби. Действително, се предлагат няколко вида менюта, но те са за включените лица в диетичен списък заради различни заболявания /високо кръвно налягане, диабет, гастрит и т.н. /, както и изповядващите мюсюлманска религия. За всеки от лицата в диетичните списъци, както и за общата храна на останалите л.св. се предвижда само по един вид от ястие и нямат право на избор. При положение, че при Ш. не е предписана от лекар диетична храна, то съдът е приел, че храната, която му е предоставяна в затвора е стандартната за всички лишени от свобода, съгласно утвърдените таблици за дневните дажби.

Съдът е намерил основателни оплакванията за „заразеност“ на помещенията на престой на ищеца с гризачи и инсекти. Съдът е приел в тази връзка, че въпреки указаната доказателствена тежест още с разпореждането за насрочване на първоинстанционното дело, от страна на ответника са представени доказателства за осъществявани дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията на Затвора Пловдив от 2017 г. до 2023 г., като се е установило да са осъществявани редовно такива дейности, удостоверени с протоколи. В тази насока по отношение на тези конкретни години не се е установило да е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, доколкото са положени усилия за подобряване на средата на живот на лишените от свобода. Съдът е приел, че липсват представени доказателства от страна на ответника за времето от м. юни 2009 г. до края на 2016 г. такива дейности да са били осъществявани. Поради това оплакването на ищеца за неблагоприятни условия, свързани с наличието в помещенията в Затвора Пловдив на инсекти и гризачи за част от престоя му там според съда се е явило основателно.

От страна на ответника обаче още в отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна давност. В тази насока съдът се е позовал на задължителното за съдилищата ТР № 3/2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК относно началния момент на погасителната давност за предявяване на иска за обезщетяване на вреди, произтекли от незаконни действия и бездействия на администрацията, а именно – от преустановяването им. Именно от този момент започва да тече погасителната давност за тези вземания. При незаконни действия или бездействия на административните органи, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е моментът на тяхното преустановяване. В случая съдът е приел за установено, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служители на ответника за част от исковия период, а именно от м. юни 2009 г. до края на 2016 г., т.е. до 31.12.2016 г., поради което и на 01.01.2017 г. следва да се приеме, че тези незаконосъобразни бездействия са били преустановени. Следователно съдът е приел, че и съобразно направеното възражение за давност, иск за вреди от тези незаконосъобразни бездействия може да бъде предявен най-късно до 01.01.2022 г. Исковата молба, по повод на която е образувано производството, е депозирана на 12.07.2023 г., т.е. след изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок, поради което и съдът е приел, че вземането следва да се счита погасено и в тази част искът подлежи на отхвърляне като погасен по давност.

IV. За правото :

9.Решението на съда е валидно, допустимо и правилно, а наведените от касатора възражения са неоснователни.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

10.Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба, когато е пребивавал в Ареста на 04 РПУ и Затвора – Пловдив.

Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая не е установено неизпълнение на законови задължения от страна на ГД „ИН“ [населено място], вследствие на които да са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.

11. Несъгласието на касатора с изводите на съда не основава твърдяната неправилност на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието й, и при преценка на останалите доказателства по делото, е приел за съответно недоказани твърдените в исковата молба факти по отношение на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС за съответните периоди. Наличието на неустановени по делото обстоятелства, дължащи се на бездействие и действия на ответника ГДИН водят до правилно приетият от решаващият съд извод за недоказаност и неоснователност на предявения иск, който се споделя напълно от настоящата касационна инстанция.

Първоинстанционният съд е приложил изцяло стандартите на ЕКЗПЧ, като е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за неоснователност и недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които съответно обуславят отхвърляне на исковите претенции за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В разглеждания казус съдът е процедирал правилно, като е приложил както нормата на чл. 284 ЗИНЗС, така и нормата на чл. 3 КПЧОС – разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази на българския закон/чл. 5, ал. 4 КРБ/, а за защита на основните права е приложил стандартите, установени в практиката по чл. 3 на КПЧОС. Съгласно цитираните правни норми деликтната отговорност на държавата не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца /по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на осъществено нарушение на чл. 3 от страна на органите по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС – нещо, което не е сторено в процесния случай.

С оглед изложеното, и като взе предвид, че решаващият съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл. 3 КПЧОС по отношение на ищеца, настоящият касационен съдебен състав намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие на нарушение на съдопроизводствените правила. В този смисъл съобразно предпоставките на чл. 221, ал. 2 от АПК съдът изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд в тази връзка и препраща към тях, без да е необходимо тяхното преповтаряне

12.Поради изложеното настоящият съдебен състав намира за неоснователна така подадената касационна жалба, която не почива на релевантните по делото доказателства и се явява неоснователна.По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

V. За разноските:

13.При този изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски на касационния жалбоподател и на процесуалния му представител по чл.38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив, XХVI – състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2176 от 30.11.2023г., постановено по адм. дело № 20237180701756/2023г. по описа на Административен съд Пловдив, II състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията Й. К. Ш., [ЕГН], за присъждане на разноски и на адвокат В. Л. С. за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.