№ 278
гр. Велико Търново, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110102157 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Д. - О. З.” ЕАД за осъждането
на А. „П. И.” за сумата от 445.70 лева, представляваща заплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско” за вреди,
причинени на лек автомобил „Шкода Октавия”, рег. № ЕН *** ВК от настъпило на
30.1.2021 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от
предявяване на иска.
Ищецът твърди, че за лек автомобил „Шкода Октавия”, рег. № ЕН *** ВК е бил
сключен договор за имуществена застраховка „Каско”, както и че в срока на
застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие, представляващо
покрит риск – преминаване през несигнализиран и необезопасен участък от пътното
платно с по него паднали камъни, при което на автомобила са нанеси щети. Твърди, че
по повод настъпилото събитие при него е образувана преписка по щета и след
приспадане на дължима премийна вноска от 114.75 лева на собственика на автомобила
е заплатена сумата от 315.95 лева. Заявява, че въпросният несигнализиран и
необезопасен участък от пътното платно е част от републиканската пътна мрежа, за
поддържането на която отговаря ответникът.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че от приложените доказателства не може да се
установи причинно-следствената връзка между щетите и твърдяното застрахователно
събитие, като счита за неоснователно твърдението, че участъкът от републиканския
път, на който да се твърди, че е настъпило произшествието, не е сигнализиран с пътни
знаци. Обръща внимание, че в протокола за ПТП е записано, че вина за
1
произшествието има водачът, както и че от същия не става ясно дали на последния е
взета проба за алкохол и за наркотични вещества. Сочи, че срутищните и свлачищните
процеси имат случаен характер и не могат да бъдат прогнозирани с точност, като
именно за това евентуално опасните места са прогнозирани с пътни знаци, както е в
случая. Прави евентуално възражение за съпричиняване на настъпилия вредоносен
резултат, сочейки че водачът на автомобила не е съобразил с пътните условия и с
нормативно регламентираните си задължения.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата
молба и моли за уважаване на иска.
Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване и моли
за отхвърляне на претенцията.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представената застрахователна полица № 440120142000094/19.5.2020 г. (л. 8 от
гр.д. № 129647/2022 г. на СРС), се установява, че между „Д. - О. З.” ЕАД и Х. В. Х. е
сключен договор за застраховка „Каско”, клауза „Пълно каско”, по силата на който
застрахователят се задължил да обезщети застрахованото лице за нанесени щети по лек
автомобил „Шкода Октавия”, рег. № ЕН *** ВК, настъпили в резултат на ПТП.
Застрахователното правоотношение между страните е уговорено като срочно и
валидно за периода от 19.5.2020 г. до 18.5.2021 г.
От представения протокол за ПТП № 1687220/30.1.2021 г. (л. 7 от гр.д.
№ 129647/2022 г. на СРС) се установява, че на 31.1.2021 г. на път II-55 км. 14+200 в
посока към гр. Гурково лек автомобил „Шкода Октавия”, рег. № ЕН *** ВК се е
ударил в падащи от скалния венец на платното за движение камъни, при което е била
увредена предната част на автомобила.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Х. Х., показанията на
които съдът кредитира като основани на негови непосредствените възприятия и
неопровергани от останалия събран доказателствен материал, се установява, че
участъкът от платното за движение, върху който са паднали камъните, е
непосредствено след завой, като освен неговият автомобил през камъните са минали и
движещите се пред същия други два автомобила. Св. Х. заявява, че през това време в
лентата за насрещно движение е преминавал камион, който е застъпил един от
камъните и последният е ударил неговия автомобил, откъдето пък са произлезли и по-
значителните щети. Твърди, че не е имал възможност да предотврати ПТП с оглед
движещия се в насрещната лента камион и предвид обстоятелството, че участъкът с
паднали камъни на пътя камъни е бил непосредствено след завой.
След подадено до застрахователя уведомление за настъпилото ПТП е образувана
2
преписка по щета № 44011412103006/2021 г., в рамките на която е определен размер на
щетата от 430.70 лева, като след прихващане на остатъка от застрахователната премия
в размер на 114.75 лева на Х. В. Х. чрез банков превод (л. 22 от гр.д. № 129647/2022 г.
на СРС) е била заплатена сумата от 315.95 лева.
От заключението на допуснатата автотехническа експертиза се установява, че
основната причина за ПТП е разположението на падналите камъни върху пътното
платно. Става ясно, че за движещите се на юг в посока към гр. Гурково превозни
средства има поставен пътен знак А17, сигнализиращ за опасност от срутване или
наличие на паднали камъни, с който не се определя пределна скорост на движение, но
се препоръчва забавяне на същата и движение с повишено внимание. Сочи се, че
водачът е имал техническа възможност да се движи със скорост, при която в зоната на
своята видимост, ограничена от пътния завой, да предприеме спиране преди мястото
на удара. Според заключението стойността на причинените от ПТП вреди възлиза на
сумата от 449.60 лева.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение,
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно
основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: договор за имуществена застраховка „Каско”, заплащане от
застрахователя по реализиран покрит риск в рамките на сключения договор, деликтна
отговорност на процесуално легитимирания ответник - в случая А. „П. И.”.
От събраните доказателства се установява наличието на всички елементи от
правопораждащия фактически състав на предявеното вземане.
В случая е налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на увредения автомобил - обстоятелство, което не се спори по делото и
което се установява от събраните писмени доказателства, като е налице и настъпило
застрахователно събитие - ПТП, уговорено като покрит риск по договора за
имуществена застраховка.
Настъпването на застрахователното събитие в срока на валидност на
застрахователния договор се установява от приложения констативен протокол за ПТП
и от показанията на св. Х., които са логични, последователни и непротиворечащи на
останалия доказателствен материал. Свидетелят е пряк участник в настъпилото ПТП,
като и същият не е заинтересован от изхода на делото и няма причина съдът да не цени
неговите показания при формиране на изводите си за времето, начина и механизма на
настъпване на процесното ПТП, още повече, че по делото не са ангажирани
доказателства, които да опровергават изложените от него твърдения. Споделеното от
свидетеля се подкрепя и от заключението по автотехническата експертиза, според
3
което описаната повреда по автомобила е в причинно-следствена връзка с механизма
на ПТП.
Установява се също, че ищецът в изпълнение на задължението си по чл. 405 КЗ е
обезщетил застрахованото лице чрез плащане на сума в размер на 430.70 лева (след
прихващане с остатъка от застрахователната премия в размер на 114.75 лева), като с
това е встъпил в правата на увредения срещу ответника, отговарящ на деликтно
основание за причинената щета до размера на платеното.
Според съда, именно ответникът е лицето, носещо отговорност за причинените
щети, тъй като са осъществени предпоставките за ангажиране на отговорността му на
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата, републиканските пътища са
изключителна държавна собственост, като по делото не се спори, че участъкът, в който
е настъпило процесното ПТП, е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл. 19,
ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата републиканските пътища се управляват от А. „П. И.”,
която на основание чл. 30, ал. 1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта
и поддържането им. Т.е. на ответника е вменено задължението да поддържа
републиканската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на
движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност (и
препятствие) на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на
движещите се по нея моторни превозни средства. В тази връзка следва да се посочи, че
укрепването на скалните откоси, като част от земната повърхност, попадаща в обхвата
на пътя (§ 1, т. 2 ДР на ЗП) е основна дейност от превантивното поддържане на
пътищата, според чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г., а по
общото правило на закона задължен да осъществява тази дейност е АПИ. Мотивите за
това са изводими от разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и чл. 19, ал. 1 ЗП, съгласно които
републиканските пътища са изключителна държавна собственост и са поставени под
управлението на АПИ, а част от дейностите по управление на пътищата, според чл. 19,
ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗП, е и дейността по поддържането им. В унисон с това в чл. 30, ал. 1
ЗП е предвидено, че ответникът осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища. От обстоятелството, че на пътната
настилка на републиканския път - първокласен път II-55 км. 14+200 в посока към гр.
Гурково към момента на настъпване на застрахователното събитие е имало паднала
скална маса (камъни) се налага изводът, че ответникът не е изпълнил задължението си
да поддържа в изправност републиканската пътна мрежа. Доколкото А. „П. И.”
осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата
отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод
изпълнението/неизпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица
не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната настилка в
4
състояние, годно за поемане на пътния трафик, и от това тяхно бездействие са
настъпили вреди за собственика на застрахования автомобил. Бездействието на
натоварените от ответника лица се презюмира като виновно (по арг. от чл. 45, ал. 2
ЗЗД).
Причинно-следствената връзка между установеното неизпълнение на вменено
нормативно задължение на ответника и претърпените вреди се установява от приетото
заключение на автотехническата експертиза и показанията на ангажирания по искане
на ищеца свидетел. При движение по процесния път застрахованият автомобил се е
ударил в паднала на платното скална маса (камъни), което обективно и неизбежно е
довело да увреждането му като движима вещ. Процесното ПТП е настъпило в светлата
част на денонощието, но на пътен участък с интензивно движение, а при установеното
от показанията на св. Х. разположение на скалната маса на платното за движение и
наличието на друг автомобил в насрещната пътна лента, то избягването на удара е било
невъзможно без създаване на риск от настъпване на по-сериозно ПТП.
От изложеното следва, че предявеният иск е доказан по основание.
По отношение на размера.
Тук важи принципът за реална обезвреда на вредите на застрахованото имущество,
като съдът намира, че при застрахователно събитие - покрит риск по договор за
имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по
пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд, за отстраняване на
претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Реалната обезвреда предполага вещта да бъде приведена в състоянието, в което се е
намирала към момента на настъпване на застрахователното събитие. Следователно,
регресното право на ищеца е в обема на пазарната стойност на причинените вреди. В
случая, съгласно заключението на автотехническата експертиза пазарната стойност на
причинените вреди към настъпване на ПТП е била 449.60 лева, до който размер
ищецът е бил правно задължен да престира обезщетение и съответно този размер
определя обема на отговорността на ответника. Следователно, доколкото искът е
предявен в по-нисък размер, то същият следва да бъде уважен в пълния му размер от
445.70 лева, тъй като ищецът е престирал по-малък размер от действително дължимото
обезщетение и по отношение на тази сума е възникнало суброгационното му право.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е недоказано.
Ответникът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване, че
поведение на водача на процесния лек автомобил, предприето в нарушение на ЗДвП,
стои в причинно-следствена с причинените вреди. Такива доказателства по делото не
са ангажирани. Тук следва да се посочи, че самото наличие на поставен пътен знак,
сигнализиращ за опасност от срутване или наличие на паднали камъни, не означава a
priori, че водачът на превозното средство носи вина за настъпилото ПТП, като
5
наличието или липсата на такава следва да се преценява с оглед конкретиката на всеки
отделен случай. А в случая от показанията на св. Х. става ясно, че основната причина за
настъпилите щети е отместването на камък от движещ се в насрещната лента товарен
автомобил при разминаването на двете превозни средства, което обстоятелство
обективно изключва вината на водача на лекия автомобил за настъпване на тези щети,
тъй като последният очевидно не е имал възможност да избегне удара, без да рискува
по-сериозно ПТП. Още повече, че ПТП е настъпило в пътен участък с интензивно
движение, в рамките на който при евентуалното предприемане на маневра по
преодоляване на пътното препятствие действително е могло да се достигне и до по-
сериозни последствия.
По разноските.
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноски за производството
възниква за ищеца, по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, който е доказал извършени такива
в общ размер от 483.00 лева, съгласно представения списък.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. „П. И.”, с адрес: гр. София, бул. „М.” № 3, да заплати на „Д. - О. З.”
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 445.70 (четиристотин четиридесет и пет лева и
седемдесет ст.) лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско” за вреди, причинени на
лек автомобил „Шкода Октавия”, рег. № ЕН *** ВК вследствие настъпило на 30.1.2021
г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от предявяване на иска
– 3.6.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 483.00
(четиристотин осемдесет и три лева) лева - разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6