№ 10993
гр. София, 13.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110151883 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 315710/07.11.2023 г., подадена от адв. К.Б., в качеството й
на пълномощник на И. М. Г. – ответница по делото и длъжник в предходно развилото се
производство по ч. гр. дело № 29086/202 г. по описа на СРС, 51-ви състав с искане за
изменение на постановеното по делото Решение № 16852 от 18.10.2023 г. в частта за
разноските, присъдени в полза на молителката като адвокатско възнаграждение за
осъществената от нея безплатна адвокатска защита на длъжника, чрез увеличаване на
размера му до сумата от 360 лева, , вместо присъдените от 50 лева. В молбата се посочва, че
съдът неправилно е определил следващото се адвокатско възнаграждение за осъществената
защита в заповедното производство, прилагайки разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1
от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вместо
приложимата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата. Поддържа се, че подаването на възражение по чл.
414 ГПК се предхожда от запознаване и проучване на делото от адвоката, формиране на
становище, които действия не са от естество да се приравнят на подаване на молба по см. на
чл. 6, т. 5 от Наредбата. При наличието на специално уредена в чл. 7, ал. 7 от последната
хипотеза, касаеща защитата в заповедното производство, съдът не може да присъди по-
малка от следващата се по този ред сума, в случая възлизаща на 360 лева. С тези
съображения се отправя искане за уважаване на молбата и за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от още 310 лева, формирана като разлика между
дължимото и присъденото от 50 лева.
Постъпила е и молба с вх. № 315706/07.11.2023 г., подадена от адв. Н. И., в качеството
му на пълномощник на ответната страна И. М. Г. с искане за изменение на постановеното по
делото Решение № 16852 от 18.10.2023 г. в частта за разноските, присъдени в полза на
молителя като адвокатско възнаграждение за осъществената от него безплатна адвокатска
защита на ответницата в настоящото производство чрез увеличаване на размера му до
сумата от 632 лева, съответна на отхвърлените искове, вместо присъдените от 342 лева. В
молбата се посочва, че общо дължимото адвокатско възнаграждение се равнява на сумата от
632 лева, чийто размер следва от минималния такъв, установен в разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 1 и чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че в настоящия случай съдът неправилно е
определил и присъдил размер на възнаграждението според сбора на цената на предявените
1
искове, вместо по всеки от двата обективно съединени иска поотделно, каквато е практиката
на върховната съдебна инстанция. Определено по този начин следващото се на молителя
възнаграждение възлиза съответно на сумата от 332 лева по иска за главница и на 300 лева
по иска за лихва за забава. С тези доводи се отправя искане за уважаване на молбата и за
изменение на решението в посочената част чрез присъждане на сумата от още 290 лева.
Препис от двете молби е връчен на насрещната страна – ищцовото дружество и
заявител „..............“ АД с указание за възможността за подаде писмен отговор в
едноседмичен срок от получаването им, като такъв не е представен по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесните две искания с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК се явяват редовни и
процесуално допустими, като релевирани в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248,
ал. 1 ГПК и от легитимирана страна с правен интерес – пълномощниците на ответната
страна по делото във връзка с присъдените разноски за оказана от тях безплатна правна
защита.
По същество исканията се явяват неоснователни, предвид следните съображения:
С постановеното по настоящото дело Решение № 16852 от 18.10.2023 г. са отхвърлени
предявените от „..............“ АД срещу И. М. Г. обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона
за водите и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че И. М. Г. дължи на „..............“ АД следните вземания:
сумата от 1 457,65 лева, представляваща цена на предоставени водоснабдителни и
канализационни услуги за периода от 18.05.2017 г. до 18.02.2022 г. до водоснабден
недвижим имот с адрес: ......................., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 01.06.2022 г. до окончателното плащане и
сумата от 142,04 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
18.06.2017 г. до 18.02.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 29086/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед № 21861/01.08.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
С Решението на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв
ищцовото дружество е осъдено да заплати на адвокат К.Б. сумата от 50 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на
ответницата в производството по ч. гр. дело № 29086/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 51-ви състав, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА на
адвокат Н. И. сумата от 342 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска защита на ответницата в настоящото производство.
В мотивите на съдебното решение в частта относно разноските е посочено, че на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв и с оглед отразеното в
представените договори за правна защита и съдействие за предоставяне на правната помощ
безплатно, тъй като доверителят е материално затруднено лице, както и с оглед отхвърляне
на исковите претенции, в полза на адв. К.Б. и на адв. Н. И. – пълномощници на ответницата
И. Г., съответно в заповедното и в исковото производство, следва да бъде присъдена сумата
от 50 лева в полза на адв. Б. и сумата от 342 лева – в полза на адв. И., представляващи
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита съответно в
заповедното (адв. Б.) и в исковото (адв. И.) производство. Отразено е също така, че за
осъществената защита в хода на заповедното производство размерът на следващото се на
адв. Б. адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от общо 50 лева, определен по реда на
чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и приложима по аналогия съгласно § 1 от ДР на същата, а за
осъщественото процесуално представителство хода на настоящото производство размерът
2
на следващото се на адв. И. адвокатско възнаграждение на общо 342 лева, определен по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата – в приложимите редакции на същата към момента на
сключване на договорите за правна помощ и съдействие, при съобразяване с липсата на
фактическа и правна сложност на делата.
Съдът намира, че не е налице основание за промяна на така формираните изводи, като
във връзка с конкретно наведените доводи, намира за необходимо да отбележи следното:
По молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на адв. Б.:
Съгласно разпоредбите на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв адвокатът може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица и на
роднини, близки или на друг юрист, в който случай, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата по чл. 36,
ал. 2 от закона), като осъжда другата страна да го заплати.
При определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение, следващо се
на адв. Б. за осъщественото процесуално представителство на ответницата И. М. Г. в хода на
ч. гр. дело № 29086/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав, съдът
съобрази конкретно извършените от пълномощника на длъжника процесуални действия,
изразяващи се в подаване на писмено възражение по чл. 414 ГПК, поради което намира, че
следващото се адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в минимален размер
от 50 лева, установен в разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложими по аналогия съгласно §
1 от ДР на същата и следователно да бъде определена сума от 50 лева, какъвто е и
присъденият размер.
В тази връзка и с оглед изричните твърдения на молителя, съдът намира за необходимо
да отбележи, че в случая разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, установяваща
минималния размер на следващото се адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение
остава неприложима спрямо дължимото възнаграждение за защита на длъжника срещу
заповедта за изпълнение, чрез депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, която форма на
защита не е обусловена от материалния интерес. Възражение по чл. 414 ГПК не се
постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за
предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство
длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. В проведеното
заповедното производство извършеното от пълномощника на длъжника процесуално
действие се изчерпва единствено с подаването на възражение, поради което и по вече
изложените съображения съдът намира, че в случая не е налице оказана адвокатска защита
по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а се касае до оказано съдействие по реда на чл. 6, т. 5 от
Наредбата, в който случай възнаграждението е в размер на 50 лева. Следва да се отбележи,
че съображенията в горния смисъл са били възприети и с Определение № 1292/16.02.2022 г.
по ч. гр. дело № 13860/2021 г. на СГС, II-А въззивен състав, Решение № 1341 от 19.02.2020
г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. на СГС, II-Д въззивен състав, Определение № 3262/01.10.2017
г. по в. гр. д. № 3474/2017 г. на САС и определение № 11614/16.11.2022 г. по ч. гр. дело №
11675/2022 г. по описа на СГС, I-И състав.
Наред с това, съдът намира за необходимо да отбележи, че релевантен при определяне
на възнаграждението и на приложимата редакция на Наредбата е именно моментът на
сключване на договора за правна помощ между длъжника и пълномощника му - в случая на
15.08.2022 г., доколкото именно с този договор и към този момент страните по него са
обективирали съгласието си процесуалното представителство да бъде осъществявано
3
безплатно. В приложимата редакция на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г.)
именно към този момент минималният размер на адвокатското възнаграждение се равнява
на 50 лева.
По изложените съображения, искането на адв. Б. следва да бъде оставено без уважение.
По молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на адв. И.:
Предмет на настоящото дело са обективно съединени установителни искови претенции
за признаване дължимостта на вземания, представляващи главница и лихва за забава, във
връзка с доставка на водоснабдителни и канализационни услуги до водоснабден имот с
адрес: град София, ж.к. „Красна поляна II част“ блок 44, вход Б, ап. 26.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция към момента на
сключване на договора за правна помощ и съдействие от 13.10.2022 г. – по вече изложените
съображения) за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един
от тях поотделно, а съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията се определят именно
според материалния интерес по делото.
В настоящия случай, при съблюдаване на посочените разпоредби и характера на
вземанията, предмет на предявените искови претенции, съдът намира, че при определяне на
следващото се на адв. И. за оказаната безплатна адвокатска защита на ответницата следва да
се вземе предвид общият материален интерес по делото, определен от общият размер на
претендираните вземания за главница и лихва за забава, тъй като независимо, че в случая са
предявени и разгледани два обективно съединени установителни иска, имащи за предмет
две самостоятелни вземания, то съдът намира, че се касае за предявени с една молба искове
в защита на един интерес, изхождащи от едни и същи правопораждащи факти, които
предполагат еднаква защита, поради което за защита по същите е дължимо едно
възнаграждение, според общия размер на вземанията или в случая възлизащо в размер от
341,97 лева, следващ от разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата (предвид общия
материален интерес по делото в размер от 1 599,69 лева), какъвто е определеният и
присъденият с решението по делото размер от 342 лева.
Ето защо, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на адв. И. с искане за изменение на решението
в частта за разноските чрез увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение, се
явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат К.Б., в качеството й на
упълномощен процесуален представител на ответницата И. М. Г. в производството по ч. гр.
дело № 29086/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 51-ви
състав, обективирано в молба с вх. № 315710/07.11.2023 г. за изменение на постановеното по
делото Решение № 16852 от 18.10.2023 г. в частта за разноските, присъдени в полза на адв.
Б. за осъществената от нея безплатна адвокатска защита на длъжника в заповедното
производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Н. И., в качеството му на
упълномощен процесуален представител на ответницата И. М. Г., обективирано в молба с
вх. № 315706/07.11.2023 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 16852 от
4
18.10.2023 г. в частта за разноските, присъдени в полза на адв. И. за осъществената от него
безплатна адвокатска защита на ответницата по настоящото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5