№ 206
гр. Козлодуй , 10.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на
десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Борислав М. Методиев
като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Частно гражданско
дело № 20211440101063 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по повод на заявление подадено от “*******, със законен
представител Я. Б. Я. – Управител, с пълномощник Й. В. М. – юрисконсулт за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК против
длъжника В. В. Р. с ЕГН **********, с настоящ адрес в *************, като
заявителят основава претенцията си на Договор за кредит № 555185 от
15.09.2018 г..
От заявлението и приложения към него Договор за кредит № 555185 от
15.09.2018 г. е видно, че претендираните вземания са, както следва: - главница
в размер на 400.00 лева; договорна лихва в размер на 88,30 лева, дължима за
периода от 28.09.2018г. до 06.02.2020г.; законна лихва в размер на 44.15 лева
за периода от 07.02.2020г. до 24.08.2021г.; неустойка за неизпълнение на
задължение в размер на 207.50 лева за периода от 06.10.2018г. до
06.02.2020г.; разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер
на 22.81 лева; законна лихва от датата на подаване на заявлението –
08.09.2021г. до изплащане на вземането. Претендират се и направените в
производството разноски, а именно заплатена държавна такса в размер 25,00
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, от които – 50
лв. по чл.13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на делото
и 150 лв. по чл.26 от НЗПП за защита в заповедно производство.
1
Договорът е сключен при следните параметри: ГПР - 45.9%, ГЛП -
43.2% и лихвен процент на ден - 0.12%.
След като се запозна с материалите по делото, съдът достигна до извод,
че заявлението е частично основателно и в полза на заявителя следва да се
издаде заповед за изпълнение само за претендираното главно вземане,
договорна лихва и лихва за забава, както и направените в производството
разноски за заплатена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение,
доколкото съдът намира, че за тези вземания са налице условията на чл. 411
ГПК.
В останалата част заявлението следва да се отхвърли по следните
съображения, основаващи се на особеното качество на длъжника
-„потребител“ по смисъла на Закона за защита на потребителите, и
основанието, от което произтичат претендираните вземания – договор за
кредит.
В конкретния случай съдът приема, че са налице пречките по чл. 411,
ал.2, т.2, пр.2 от ГПК – клаузите на договора за кредит относно
претендираните неустойка и разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането са нищожни поради противоречие с добрите нрави. Добрите нрави
в обществото биха могли да бъдат накърнени от съглашения, които са
несъвместими с общоприетия морал, етични възгледи и правила за поведение,
установени в обществото. Моралните норми от своя страна са неписани
правила за поведение, които са се наложили в определен етап от
общественото развитие от икономическите условия на живот, възгледите за
добро и зло, справедливост и пр. Те заедно с правните норми регулират
обществените отношения, и са превърнати, макар и неписани, в допълнителен
източник на правото. При действието на чл. 26, ал.1 от ЗЗД грубото им
нарушаване при сключване на договори е санкционирано от правото –
обявени са за нищожни уговорки, които накърняват добрите нрави. В този
смисъл е и разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2, пр.2 от ГПК.
Видно от данните по делото на длъжника е отпуснат кредит в размер на
400 лева, а уговорената по твърдение на заявителя и претендирана неустойка
за неизпълнение на клаузи на договора е в размер на 207,50 лева, което излиза
извън рамките на присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
2
санкционна функции, като води до неоснователно обогатяване.
Принципно, по договор за кредит основното задължение на длъжника е
да върне получената сума ведно с договорената лихва. В настоящия случай с
оглед твърденията в заявлението, неустойката е уговорена единствено при
неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение по договора за
кредит чрез поръчителство, възникващо в 3-дневен срок при всеки отделен
случай на забава за плащане на текущото задължение по падежа, което съдът
намира, че противоречи на чл. 33 от Закона за потребителския кредит,
предвиждащ, че в такъв случай кредиторът има право да получи като
обезщетение само лихва и то до размера на законната лихва за забава.
Претендираната неустойка противоречи и на разпоредбата на чл. 143,
т.5 ЗЗП, която предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. В този смисъл съдът счита,
че е налице противоречие със закона и добрите нрави, поради което не са
налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по смисъла на
чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.
По отношение на претендираните такси за извънсъдебно събиране в
размер на 22.81 лева, начислените такси са в противоречие с разпоредбите на
чл. 10а, ал.4 от Закона за потребителския кредит, тъй като от изложеното не
се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за
което се събират такси да са ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Освен това въпреки, че са наречени такси, са
обвързани с неизпълнение на задължение по договора, което по същество
противоречи на разпоредбата на чл.33 от ЗПК. Съгласно чл. 411, 2, т.2 пр.1 от
ГПК, съдът следи служебно за наличието на противоречие на искането със
закона и при констатиране на такова отказва издаване на заповед за
изпълнение.
Съдът служебно на основание чл. 411, ал. 2, ГПК следи за спазване на
императивните изисквания на материалния закон, което е в съответствие и
със задължителното тълкуване на Директива 93/13/ЕИО, според което,
националните съдилища в ЕС в заповедното производство без възражение от
длъжника са длъжни да следят за спазване на изискванията на Директивата, за
3
да се възстанови равновесието и равенството между договарящите –
потребителят и търговецът. Посоченият акт на ЕС е транспониран във
вътрешното ни законодателство чрез норми в ЗЗП, ЗПК и ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
Длъжникът В. В. Р. с ЕГН **********, с настоящ адрес в
************* ДА ЗАПЛАТИ на кредитора “*******, със законен
представител Я. Б. Я. – Управител, с пълномощник Й. В. М. – юрисконсулт
сумите, както следва: главница в размер на 400.00 лева; договорна лихва в
размер на 88,30 лева, дължима за периода от 28.09.2018г. до 06.02.2020г.;
законна лихва в размер на 44.15 лева за периода от 07.02.2020г. до
24.08.2021г., както и направените в производството разноски, а именно
заплатена държавна такса в размер 25,00 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева, от които – 50 лв. по чл.13, т.2 от НЗПП
за подготовка на документи за завеждане на делото и 150 лв. по чл.26 от
НЗПП за защита в заповедно производство.
Вземането произтича от следните обстоятелства: неизплатено
задължение по Договор за кредит № 555185 от 15.09.2018 г., сключен между
длъжника и „*********“ООД гр.София.
Присъдените суми може да бъдат внесени по следната сметка на
заявителя/кредитора:
IBAN: BG75 BPBI 7940 1083 9716 03, BIC: BPBIBGSF
Заповедта да не се публикува на страницата на Районен съд гр.Козлодуй
в интернет на основание чл.4, ал.2, т.3, б.”а” от Вътрешните правила на
Козлодуйския районен съд, в сила от 01.04.2010г.
4
ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА
Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:
1. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, или да подадете в
съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта.
2. Ако възражението бъде подадено в едномесечен срок, заповедта няма
да влезе в сила и ще бъде обезсилена.
3.В случай, че възражението е неоснователно може да понесете
разноски в по-голям размер от посочения в заповедта.
4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация,
предоставена от кредитора. Тази информация не е проверявана от съда.
5. Ако до изтичане на едномесечен срок, не изпълните задължението
или не подадете писмено възражение до съда, заповедта влиза в сила и
подлежи на принудително изпълнение.
6. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца само в
частта за разноските в двуседмичен срок от връчването.
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК: ********* в частта, с която се претендират такси
за услуги: неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 207.50 лева
за периода от 06.10.2018г. до 06.02.2020г.; разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 22.81 лева, поради противоречие със
закона и добрите нрави.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя, че за
отхвърлената част от вземанията, може да предяви осъдителен иск в 1-
5
месечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано в частта, с която се
отхвърля заявлението, пред Врачански окръжен съд с частна жалба в 1-
седмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
6