Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260 102
гр. Пловдив, 01.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІІІ - ти състав, в открито заседание на…….четвърти ноември…през…две хиляди
и двадесета година,………………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
при участието на секретаря……Мила
Тошева……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №290 по описа за 2020 година,…за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №169/22.03.2019г.,
постановено по търг. д. №166/2016г. по описа на окръжен съд Стара Загора, е
обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Р.-Р.“
ЕАД - в несъстоятелност, с ЕИК ..., сделката, извършена с Договор
за прехвърляне на движими вещи в изпълнение на задължение от 20.06.2014г., с
нотариална заверка на подписите, рег. №... от 20.06.2014г. по описа на нотариус
В. Я. с рег. №... на Н. к. с район на действие Районен съд С., сключена между „Р.-Р.“,
в качеството на длъжник/продавач и Й. Е. Г., ЕГН **********, в качеството му на
кредитор/купувач, тъй като
даденото по сделката значително надхвърля полученото и сделката е извършена
след обявената от съда дата на неплатежоспособност и в двугодишния срок преди
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. „Р.-Р.“
ЕАД - в несъстоятелност е осъдено да
заплати от масата на несъстоятелността, както и Й. Е. Г. е осъден да заплати на „Ч.“ ЕООД, ЕИК ... направените по делото
разноски в размер на 5 500лв. „Р.-Р.” ЕАД - в несъстоятелност и Й.
Е. Г. са осъдени да заплатят
държавна такса по сметка на Окръжен съд
– Стара Загора в размер на 168 983.71лв. С определение №1649/12.12.2019г. е оставена
без уважение подадената от Ц.В.М. – синдик на „Р.-Р.” ЕАД - в несъстоятелност,
молба за изменение на решение 169/22.03.2019г. в частта за разноските.
Решението е обжалвано от ответника в
първоинстанционното производство – Й. Е. Г.. На първо място се твърди, че
решението е недопустимо, тъй като е постановено в опорочен съдебен процес, без
да е налице надлежно призоваване на всички страни по делото. Твърди се, че исковата
молба е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на срока по чл.649 ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.125 от ГПК. Поради подаването на исковата молба след изтичане
на срока по чл.649 ал.1 от ТЗ, жалбоподателят счита, че е неприложима
разпоредбата на чл.649 ал.6 от ТЗ и за същата се дължи държавна такса. Допустимостта
на исковата молба се оспорва и с оглед на личността на ищеца - „Ч.“ ЕООД, с едноличен собственик на
капитала и управител – С.Ч., в качеството на служител на „Р.-Р.” ЕАД. Твърди
се, че Ч. е бил член на съвета на директорите на „Р.-Р.” ЕАД към момента на
сключване на процесната сделка и именно с него Й. Г. е преговарял по
повод сключването й, както и по повод сключването на договора за консултантски
услуги от 20.02.2006г. По повод твърдението за допуснати процесуални нарушения,
изразяващи се в нередовно връчване на исковата молба се сочи конкретно:
Нередовно връчване на ответника „Р.-Р.”
ЕАД – в несъстоятелност. Изложени са съображения, че не е спазена разпоредбата
на чл.47 ал.1 от ГПК, при което неправилно окръжният съд бил разпоредил
залепване на обявлението по реда на чл.50 ал.4 от ГПК. Счита, че надлежното
уведомяване би следвало да бъде извършено чрез уведомяването на едноличния
собственик на капитала на „Р.-Р.” ЕАД – Н, който е дружеството „П. ...“ ЕООД. Въведеното
възражение за нередовно връчване на исковата молба на ответника „Р.-Р.” ЕАД – Н
жалбоподателят аргументира с качеството си на необходим другар с този ответник.
Твърди се и ненадлежно връчване на всички съобщения до самия жалбоподател – в
нарушение на чл.47 от ГПК, във вр. с чл.40 и чл.41 от ГПК. Твърди се опорочено провеждане на първото съдебно
заседание, доколкото първоинстанционният съд не е уважил молбата на
жалбоподателя от 21.05.2018г. за предоставяне на правна помощ. Изложени са и подробни съображения за неправилна оценка и
кредитиране от страна на съда на заключението от съдебнооценителна експертиза
относно оценката на движимите вещи, тъй като вещите лица не били извършили
оглед на движимите вещи. По отношение неправилността на решението се твърди
вътрешно противоречие в изводите на първоинстанционния съд, който от една
страна е констатирал и е прогласил нищожност на сделката, но с диспозитива на
решението е прогласил нейната относителна недействителност. Наведени са доводи,
че щом сделката, като нищожна, не е породила целения правен ефект, то е
недопустимо да бъде обявена за относително недействителна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността. На самостоятелно основание са наведени доводи
за липсата на елементите от фактическия състав на чл.647 ал.1, т.3 от ТЗ,
доколкото, според жалбоподателя, в оценката на движимите и недвижими вещи,
предмет на процесния договор, следва да се включи само оценката на движимите
вещи и на тази база да се извърши съпоставката между даденото и полученото,
както и че тази съпоставка следва да се съобрази и с вземането на жалбоподателя
за лихви по договора за посредничество и консултантски услуги. Иска се
обжалваното решение да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния
съд със задължителни указания за разглеждането му след надлежно призоваване на
всички страни или – да бъде отменено и постановено друго, с което предявените
при условието на евентуалност искове да бъдат отхвърлени. /С въззивната жалба е
предявено доказателствено искане, оставено без уважение, като заявено при
липсата на предпоставките по чл.266 от ГПК/.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна – ищец в първоинстанционното производство - „Ч.“ ЕООД, с който въззивната жалба
се оспорва изцяло.
„Р.-Р.“ ЕАД - в
несъстоятелност не е изразило становище по така подадената въззивна жалба.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от
синдика Ц.В.М.. Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба и
от синдика - Ц.М., която е оставена без разглеждане като недопустима с определение
от ОСЗ от 19.08.2020г., влязло в сила.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията,
изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271
от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение.
Същото е постановено по иск с правно основание чл.647
ал.1 т.3 от ТЗ и при условието на евентуалност – иск по чл.647 ал.1, т.6 от ТЗ
и евентуален иск по чл.135 от ЗЗД, предявени от „Ч.“ ЕООД срещу „Р. –Р.” ЕАД – в несъстоятелност и Й.
Е. Г..
Ищецът се позовава на
решение №258/06.07.2015г., постановено по
т.д. №212/2014г. по описа на Окръжен съд - гр. Стара Загора, с което е открито
производство по несъстоятелност по отношение на „Р.-Р.“ ЕАД, като дружеството е
обявено в неплатежоспособност и свръхзадълженост с начална дата - 02.01.2014г.
и решението е обявено в Търговския регистър на 06.07.2015г. Ищецът черпи права
от качеството си на кредитор на масата на несъстоятелността. Сделката, предмет на отменителните
искове – главен и евентуални искове, е Договор от 20.06.2014г., наименован
договор за прехвърляне на движими вещи в изпълнение на задължение, което
задължение произтича от договор за посредничество и консултантски услуги от
20.02.2006г. и сключени споразумения към него от 16.01.2008г., 24.03.2010г. и
18.10.2013г., по който договор са останали неизпълнени финансови
задължения в общ размер на 2 160 000 евро. Правният интерес от предявяване на иска се обосновава с
подробни съображения за бездействие на синдика. Акцентира се, че прехвърлените движими
вещи – предмет на договора, представляват специфични машини, големи по-своя
обем и пряко свързани с основната дейност на „Р.-Р.“ ЕАД - ремонт на тежко
минно оборудване, подвижен железопътен състав, електрически машини за рудници,
както и производство на машини, съоръжения, метални конструкции, както и
резервни части и детайли за подобен тип машини, поради което с договора сериозно
се уврежда масата на несъстоятелността, доколкото прехвърлянето им фактически
препятства продължаването на дейността на предприятието и акумулирането на
средства с оглед евентуален оздравителен план или възможно най-пълно
удовлетворяване на кредиторите на масата на несъстоятелността. Освен това с
въпросния договор са прехвърлени и недвижими имоти, без спазване на императивно
изискуемата законоустановена форма за това, като се касае за разпоредителни
действия с недвижими имоти - част от имуществото на „Р.-Р.“ ЕАД – в
несъстоятелност. В този смисъл ищецът се позовава на противоречие на договора с
императивни правни норми, лишен от законово основание и поради този факт е
правно нищожен.
Фактическият състав на чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ в
исковата молба се очертава по следния начин: към момента на сключването на
договора от 20.06.2014г., консултантското възнаграждение, определено и изплатено
на физическото лице – Й. Г., посредством прехвърлителната сделка, надхвърля многократно собствения капитал на „Р.Р.“
ЕАД, стойността на записания капитал ЕАД е в размер 647 840лв. - сума почти
четири пъти по-малка от заплатеното на консултанта-физическо лице Й.Г.
възнаграждение, в размер на 2 160 000 Евро. Това само по себе
декапитализира дружеството и го поставя в ситуация на неплатежоспособност. Твърди,
че нееквивалентността на престациите обуславя нищожност на договора поради противоречие
с добрите нрави. Договорът за прехвърляне на движими вещи в изпълнение на
задължение от 20.06.2014г., както и договорът за посредничество и консултантски
услуги от 20.02.2006г., не отговарят на действителната пазарна цена за
предоставената посредническа/консултантска услуга. Счита, че за пазарна цена
следва да се приеме тази, на която действително са реализирани продажби или
услуги между независими търговци. В случая нямало ясна индикация въз основа на
каква информация са определени пазарните цени, както на посредническата, така и
на консултантската услуга, предоставени от физическото лице - Й.Г.. Твърди се,
че сключените от Г. Н. Н., в качеството му на изпълнителен директор на „Р.-Р.“
ЕАД с физическото лице Й. Г. - Договор за прехвърляне на движими вещи в
изпълнение на задължение от 20.06.2014г. и Договора за посредничество и
консултантски услуги от 20.02.2006г., пряко увреждат масата на
несъстоятелността като по този начин се намалява имуществото на длъжника,
служещо за удовлетворяване на всички кредитори и държавния фиск. На същите
обстоятелства се основава и предявеният при условието на евентуалност отменителен
иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и иск по чл.135 от ЗЗД.
Ответникът „Р.-Р.“ ЕАД - в несъстоятелност,
не е представил отговор на исковата молба.
Ответникът Й. Г. в представения в срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор
на исковата молба оспорва изцяло същата. Относимите за въззивното производство
възражения по допустимостта и основателността на исковата молба са
възпроизведени с въззивната жалба.
С определение № 1396/07.12.2016г., на основание чл.649
ал.3 от ТЗ е конституиран като съищец
по делото синдикът на „Р.-Р.“
ЕАД - в несъстоятелност – И. В., а в последствие – новоназначеният
синдик - Ц.В.М..
След преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, настоящата
инстанция намира за установено следното:
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
недопустимост на така предявените при условието на евентуалност искове,
основано на доводи за предявяване на исковата молба след изтичане на
преклузивния срок по чл.649 ал.1 от ТЗ. Решение №258/06.07.2015г., постановено
по т.д. №212/2014г. по описа на Окръжен съд - гр. Стара Загора, с което е
открито производство по несъстоятелност по отношение на „Р.-Р.“ ЕАД е обявено в
ТР на 06.07.2015г. Исковата молба е заведена в деловодството на окръжен съд
Стара Загора на 07.07.2016г., като, видно от отразяването върху същата, е
изпратена по куриер на 06.07.2016г. При това положение и съгласно разпоредбата
на чл.62 ал.2, изр. първо от ГПК, съгласно която, срокът не се смята за
пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата, е спазен
преклузивният едногодишен срок по чл.649 ал.1 от ГПК от датата на постановяване
на РОПН до датата на изпращане на исковата молба по пощата.
Неоснователно е оплакването за допуснати процесуални
нарушения, изразяващи се в нередовно връчване на съобщенията по делото, а още
по-малко – такива, които биха могли да рефлектират върху допустимостта, както и
законосъобразността на постановения съдебен акт. По отношение на възражението
на жалбоподателя, касаещо връчване на исковата молба на ответника „Р.-Р.“ ЕАД - в
несъстоятелност, следва да се посочи, че независимо от качеството на страните
на необходими другари, жалбоподателят се позовава на чужди нему процесуални
права. За пълнота следва да се посочи, че връчването на исковата молба на ответника
„Р.-Р.“ ЕАД - в несъстоятелност, е надлежно извършено, чрез фингираното
връчване по чл.50 ал.4 от ГПК, след като връчителят не е намерил лице/служител,
на когото да предаде съобщението на вписания в ТРРЮЛНЦ адрес на управление на
дружеството /л.294, 294А по делото/. За
съда не съществува задължение по силата на служебното начало да извършва
самостоятелно проучване на всеки възможен адрес, на който би могло да бъде
намерено дружеството или негов представител, или на едноличния собственик на
капитала, който е „П. ...“
ЕООД.
Неоснователно е и
оплакването за ненадлежно връчване на съобщенията до самия жалбоподател – в
нарушение на чл.47 от ГПК, във вр. с чл.40 и чл.41 от ГПК. Съобщенията до
жалбоподателя са връчвани на посочен в изходящи от страната писмени
изявления/молби /л.299, л.312/ адрес, който адрес е посочен и в отговора на
исковата молба /л.340/.
Неоснователно е оплакването за
опорочен съдебен процес, с оглед оставената без уважение молбата на Й. Г. от
21.05.2018г. за предоставяне на правна помощ. Законосъобразността на акта на
съда по тази молба /постановен в ОСЗ от 20.09.2018г./ подлежи на проверка по
реда, указан в чл.95 ал.5 от ГПК.
Несъстоятелни, а и неотносими
към допустимостта на съдебния акт са доводите на жалбоподателя, свеждащи се до свързаност
на лицата, представляващи или участващи в управлението на ищцовото дружество - „Ч.“ ЕООД и ответното дружество – „Р.-Р.” ЕАД /конкретно,
че едноличният собственик на капитала и управител на ищцовото дружество – Ст. Ч.
е бил член на съвета на директорите на „Р.-Р.” ЕАД към момента на сключване на
процесната сделка/.
Основателно обаче е
оплакването, касаещо преценката на първоинстанционния съд относно възможността
за обявяване относителна недействителност, както по реда на специалните
отменителни искове по ТЗ, така и по реда на иск по чл.135 от ЗЗД.
Отменителните
искове по чл.647 от ТЗ са средство за обявяване за относително недействителни
по отношение на кредиторите на несъстоятелни длъжник на определени правни
сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, които увреждат тези
кредитори при наличие на съответните специфични за отделните фактически състави
хипотези.
Сделката, предмет
на предявените главен и евентуални искове, е Договор от 20.06.2014г., наименован
договор за прехвърляне на движими вещи в изпълнение на задължение, с нотариална заверка на подписите, рег. №... от
20.06.2014г. по описа на нотариус В. Я. с рег. №... на Н. к. с район на
действие Районен съд С..
Договорът е сключен между „Р.-Р.“, наречен „длъжник или продавач“ и Й. Е.
Г., наречен „кредитор или купувач“. Съвпадението на насрещните волеизявления на
страните е изразено по следния начин: „Като взеха предвид сключен помежду им
договор за посредничество и консултантски услуги от 20.02.2006г. и сключени споразумения към него от
16.01.2008г., 24.03.2010г. и 18.10.2013г., по който договор има
неизпълнени финансови задължения на „Р.-Р.“, към Й. Г. в общ размер на
2 160 000 евро.; като взеха предвид и желанието на страните за
извънсъдебно разрешаване на възникналия спор, между страните се сключи договор
за следното: Длъжникът прехвърля на Кредитора собствеността върху вещите,
описани в приложение №..., с части ... и ... към настоящия договор, на
основание чл.65 от ЗЗД, кредиторът приема собствеността върху същите вещи“. Самото
приложение №1, в двете му части, представлява опис на Балансови активи –
дълготрайни активи – 81 страници и задбалансови активи – 6 страници. В този
опис на балансови и задбалансови активи обаче, в значителна степен фигурират
недвижими имоти /главен корпус; битова сграда – главен корпус; коивашко-пресов
цех; земя Р. 8 975 кв.м.; и др. Съгласно заключението от комплексната
техническа и оценителна експертиза това 36 броя сгради, два броя поземлени
имоти, включени в активите на „Р.-Р.“ ЕАД/. За тези прехвърлителни сделки
обаче, законът изисква особена форма, като форма за действителност – чл.18 от ЗЗД - договорите за прехвърляне на
собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва
да бъдат извършени с нотариален акт.
Липсата на предвидената от закона
форма при всички случаи е липса на съществен елемент от фактическия състав на
тези договори, защото формата при тях, предвидена от закона, е не само за
доказването им, но и за тяхната действителност.
Следователно, както е констатирал и първоинстанционният съд, договорът, предмет
на главния иск, който е уважен, е нищожен, поради липса на предписаната от
закона форма, по смисъла на чл.26 ал.1, пр.1 от ЗЗД. Тази нищожност обаче не е
частична, както е приел първоинстанционният съд. Това е така, тъй като договорното
съглашение следва да се разглежда като едно цяло, изразена е обща воля, определена
е една продажна цена. Тази нищожност именно не позволява да се извърши преценка
относно равностойността на престациите, съотнесена само към движимите вещи
/както се твърди от жалбоподателя/.
Исковете по чл.647 от ТЗ са конститутивни, като чрез
тях се търси съдебна защита на преобразуващи субективни права. С уважаването им
не се установява абсолютна, с действие по отношение на всички и изначална
нищожност на атакуваните сделки и/или действия, а се предизвиква правна
промяна, изразяваща се в обявяване от съда на относителната недействителност на
разпоредителната сделка или действие, спрямо посочени в разпоредбата на чл.649
ал.5 от ТЗ лица – длъжника, синдика и всички кредитори в производството по
несъстоятелност. Но обявяването на относителна недействителност предполага и
поражда правни последици само при наличие на валидна правна сделка, която
поражда желаните и целени правни последици между страните, които са я сключили,
като по силата на закона тази сделка няма действие само спрямо посочените по-горе
лица с влизане в сила на решението.
А с исковете по чл.647 от ТЗ и при
тяхното уважаване, със сила на пресъдено нещо /с очертаните разширени
субективни предели/ се установява и че сделката е породила правни последици
между сключилите я страни. С оглед изложеното валидността или липсата на порока
нищожност на дадена правна сделка е предпоставка/условие за обявяването й за
относително недействителна. При хипотезата на чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ, на която се
позовава ищецът по главния иск, е предвидена
възможност да
бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността
възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност
полученото, извършена от длъжника в двугодишен срок преди подаване на молбата
по чл.625 от ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно
свръхзадължеността. Но по гореизложените съображения преобразуващите субективни
права могат да настъпят само по отношение на валидна правна сделка, поради
което, освен всички визирани в чл.647 ал.1, т.3 от ТЗ предпоставки, за да е
основателна търсената искова защита, сделката, чиято относителна
недействителност се цели, следва да не страда от порока нищожност, тъй като подлежат на отмяна само действителните възмездни сделки.
В този смисъл предявеният иск по чл.647 ал.1, т.3 от ТЗ се явява неоснователен.
При неоснователност на главния иск, уважен от
първоинстанционния съд, пред въззивната инстанция се възстановява висящността на
предявените евентуални искове.
Казаното по-горе, относно неоснователността на
отменителния иск по чл.647 ал.1, т.3 от ТЗ се отнася и към неоснователността на
отменителния иск за обявяване относителната недействителност на сделката на
основанието по чл.647 ал.1, т.6 от ТЗ, както и за обявяването на относителната
недействителност по реда на П. иск. Законодателят е предвидил, че сделки или
действия могат да бъдат нищожни, тъй като към момента на сключването им или
извършването им те страдат от порок, предвиден в закона, който не позволява
изначално правните последици да настъпят. В общите правила на чл.26 от ЗЗД се
съдържа подробна уредба на нищожността. Характерно е, че изначално такива
сделки не провеждат правно действие и при констатиране на нищожност, същата
само следва да се зачете. При открито производство по несъстоятелност по
отношение на нищожните сделки или действия има специални правила. Наред с тази
правна уредба законодателят е предвидил и недействителност, която е
относителна, тя е относно противопоставими сделки или действия като целта на
тази правна уредба е, действия или сделки, извършени от длъжника, с което се
установява наличие на вреди за останалите кредитори, извън кредитора, с когото
длъжникът е договарял, се променя начинът на удовлетворение или се променя
поредността на удовлетворение или се намалява масата, от която кредиторите
могат да се удовлетворят, да се обявят за относително
недействителни спрямо останалите кредитори. Така законодателят в едни
случаи е предвидил, че определени сделки или действия на длъжника, за когото се
е стигнало до открито производство по несъстоятелност, могат да са нищожни, а
за други е предвидил специални искове за обявяване на относителната недействителност на определената сделка или
действие. Във втория случай, макар и ненищожна, сделката или действието
провежда действие между страните, но няма да проведе действие за кредиторите на
несъстоятелността, като целта е те да се удовлетворят от съответното право.
Следователно на първо място следва да се приеме, че само за действителна сделка
може да се прогласи относителна недействителност.
На второ място, само в предвидените от закона случаи може да се прогласи относителна недействителност, такава, чийто
увреждащ характер е предвиден от законодателя и изрично е дадено право да бъде
атакувана. Освен това следва да се има предвид, че с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес, съгласно чл.6 от ГПК, съдът може да се произнесе
само въз основа на фактите и обстоятелствата и с оглед заявеното искане в исковата
молба. Извън искането произнасянето би било недопустимо. Констатирайки
нередовност на исковата молба /с оглед съдържащото се в обстоятелствената й
част позоваване на нищожност на сделката/, въззивната инстанция, с определение
от 19.08.2020г., е оставила исковата молба без движение, със съответни
указания. Въпреки дадените указания и предоставената възможност, от страна на
ищеца се поддържат предявените при условията на евентуалност отменителни искове
по чл.647 ал.1, т.3 и т.6 от ТЗ и по чл.135 от ЗЗД /съгл. молба
вх.№260224/03.09.2020г./.
По изложените съображения обжалваното решение следва
да бъде отменено и да се постанови друго, с което искът по чл.647 ал.1, т.3 от ТЗ да бъде отхвърлен. Следва да бъде отхвърлен и евентуалният иск по чл.647
ал.1, т.6 от ТЗ, както и евентуалният иск по чл.135 от ЗЗД.
При този изход на делото следва да бъде отменено и
решението в частта, с която в тежест на „Р.-Р.“ ЕАД - в несъстоятелност - от масата на несъстоятелността
и Й. Е. Г. са присъдени сторените от „Ч.“ ЕООД разноски в размер на 5 500лв.
Следва да бъде
отменено решението и в частта на присъдената държавна такса. Съгласно
разпоредбата на чл.649 ал.6 от ТЗ, ако
искът бъде уважен, следващите се държавни такси се събират от осъдената страна,
а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на
несъстоятелността. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, следва да
се отмени решението в частта, с
която Й. Е. Г. е осъден да заплати държавна такса /заедно с „Р.-Р.“ ЕАД - в несъстоятелност/ по сметка на
Окръжен съд Стара Загора в размер
на 168 983.71лв. Уважавайки иска, първоинстанционният съд неправилно е
присъдил ДТ от масата на несъстоятелността. Но, с оглед изхода от спора пред въззивната
инстанция, на основание чл.649 ал.6, пр.
последно от ТЗ, дължимата се държавна такса за първоинстанционното производство
– в размер на 168 983.71лв., следва да се присъди от масата на
несъстоятелността. Следва да се присъди държавна такса също от масата на
несъстоятелността за въззивното производство – в размер на 84 491,80лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №169/22.03.2019г., постановено по търг. д. №166/2016г.
по описа на окръжен съд Стара Загора, с което е обявена за недействителна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „Р.-Р.“ ЕАД - в несъстоятелност, с ЕИК ..., сделката, извършена с Договор за прехвърляне на движими вещи в
изпълнение на задължение от 20.06.2014г., с нотариална заверка на подписите,
рег. №... от 20.06.2014г. по описа на нотариус В. Я. с рег. №... на Н. к. с
район на действие Районен съд С., сключена между „Р.-Р.“, в качеството на
длъжник/продавач и Й. Е. Г., ЕГН **********, в качеството му на
кредитор/купувач, тъй като
даденото по сделката значително надхвърля полученото и сделката е извършена
след обявената от съда дата на неплатежоспособност и в двугодишния срок преди
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност; осъдено е
„Р.-Р.“ ЕАД - в несъстоятелност да
заплати от масата на несъстоятелността, както и Й. Е. Г. е осъден да заплати на „Ч.“ ЕООД, ЕИК ... направените по делото
разноски в размер на 5 500лв.; „Р.-Р.” ЕАД - в несъстоятелност и Й.
Е. Г. са осъдени да заплатят
държавна такса по сметка на Окръжен съд
– Стара Загора в размер на 168 983.71лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ч.“ ЕООД, ЕИК ... против
„Р.-Р.“ ЕАД - в несъстоятелност, с
ЕИК ... и Й. Е. Г., ЕГН **********, иск по чл.647 ал.1, т.3 от ТЗ за обявяване
за недействителна по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори сделката, извършена с Договор
за прехвърляне на движими вещи в изпълнение на задължение от 20.06.2014г., с
нотариална заверка на подписите, рег. №... от 20.06.2014г. по описа на нотариус
В. Я. с рег. №... на Н. к. с район на действие Районен съд С., сключена между „Р.-Р.“,
в качеството на длъжник/продавач и Й. Е. Г., ЕГН **********, в качеството му на
кредитор/купувач – като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ч.“ ЕООД, ЕИК ... против
„Р.-Р.“ ЕАД - в несъстоятелност, с
ЕИК ... и Й. Е. Г., ЕГН **********, иск по чл.647 ал.1, т.6 от ТЗ за обявяване
за недействителна по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори сделката, извършена с Договор
за прехвърляне на движими вещи в изпълнение на задължение от 20.06.2014г., с
нотариална заверка на подписите, рег. №... от 20.06.2014г. по описа на нотариус
В. Я. с рег. №... на Н. к. с район на действие Районен съд С., сключена между „Р.-Р.“,
в качеството на длъжник/продавач и Й. Е. Г., ЕГН **********, в качеството му на
кредитор/купувач – като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ч.“ ЕООД, ЕИК ... против
„Р.-Р.“ ЕАД - в несъстоятелност, с
ЕИК ... и Й. Е. Г., ЕГН **********, иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване за
недействителна по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори сделката, извършена с Договор
за прехвърляне на движими вещи в изпълнение на задължение от 20.06.2014г., с
нотариална заверка на подписите, рег. №... от 20.06.2014г. по описа на нотариус
В. Я. с рег. №... на Н. к. с район на действие Районен съд С., сключена между „Р.-Р.“,
в качеството на длъжник/продавач и Й. Е. Г., ЕГН **********, в качеството му на
кредитор/купувач – като неоснователен.
ОСЪЖДА „Р.-Р.“
ЕАД - в несъстоятелност, с ЕИК ...
да заплати от масата на несъстоятелността, в полза бюджета на съдебната власт държавна
такса за първоинстанционното производство в размер на 168 983.71лв., както и
държавна такса за въззивното производство – в размер на 84 491,80лв.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: