гр.София,
04.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на първи
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Йовка Панайотова
като
разгледа докладваното от съдията
Георгиева
гражд.дело № 8737 по описа за 2018 година,
съобрази, че:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането, във вр. чл. 477 и чл.
498, ал.3 Кодекса за застраховането,
обн. ДВ бр.102/2015 г. вр. с чл.45 и сл. от Закона за задълженията и
договорите.
С исковата молба и уточнителна молба от
04.05.2018 г., ищцата З.А.Х. против З. „Л.и.“ АД твърди, че е пострадала като
пешеходец при ПТП, настъпило на 20.11.2017 г. в
гр.Бургас по вина на водача на лек автомобил марка „БМВ“ модел 520 i с рег.№ *******, който при управлението му виновно
нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.5, ал.1, т.1 ,
чл.20, ал.1 и ал.2, чл.116 и чл.119 от ЗДвП, като създал
опасност и пречки за движението и поставил в опасност живота и здравето на хората, не контролирал
непрекъснато превозното средство, което управлявал и се движил със скорост несъобразена с конкретната
пътна обстановка, не
бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението и не пропуснал
преминаващия по пешеходната пътека пешеходец и реализирал удар с пешеходката. В
причинно следствена връзка с деянието му за ищцата настъпили неимуществени
вреди от травматични увреждания – фрактура-луксация на дясна клавикула
(„фрактура-луксацио клавикуле декстри”), фрактура на VI-то ребро вдясно („фрактура косте VI
декстри”), множествени ребрени фрактури латерални -4-та, 5-та, 6-та и 7-ма
ребрени дъги, разкъсно-контузна рана в областта на главата (ВЛК капитис),
контузия на бял дроб, усилен белодробен рисунък и лекостепенен белодробен
застой, контузия на коляното. Извършени
били множество образни и инвазивни изследвания, а на 23.11.2017 г. и операция –
кръвна репозиция на фрактурата под рьо контрол и й била поставена метална
остеосинтеза. Лечението на ищцата продължило в амбулаторни условия, приемала
медикаменти и спазвала постелен режим, като се налагало да разчита на чужда
помощ за битово и хигиенно обслужване. На 22.01.2018 г. ищцата отново постъпила
в „УМБАЛ -Бургас“ АД, Отделение за физикална и рехабилитационна медицина,
където лечението й продължило седем дни, но въпреки проведените процедури
последиците не отшумели. Освен физическите болки и страдания ищцата претърпяла
и силен стрес, изпитала чувство за отчаяние и самоизолация, безсилие пред
сполетялото я, станала нервна и раздразнителна, била уплашена и асоциална.
Ищцата преживяла остра стресова реакция, прерастнала в душевно разстройство.
Освен тези вреди ищцата извършила и
разходи за лечението си, в общ размер на 1107, 64 лв., от които за заплащане на
такса за придружител – 90 лв., за закупуване на реконструктивна плака – 910
лв., за закупуване на лекарства и медикаменти 7, 07 лв., 79, 73 лв. за
фраксипарин и 20, 84 лв. за паратрамол таблетки и чаевац.
С исковата молба се твърди,
че виновният за настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято
отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховката
„Гражданска отговорност” по полица №BG/22/117001713269,
сключена с ответното застрахователно дружество за лек автомобил
марка БМВ модел „520 i“, валидна от
16.06.2017 г. до 16.06.2018 г.,
поради което и при наличие на процесуалната предпоставка по чл.380, ал.1 от КЗ,
тъй като не й е било определено
обезщетение от застрахователя по щета, ищцата предявява иска си пряко срещу
него.
Поддържа се, че са налице
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорността на прекия причинител- застрахован, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди. Също така, че са налице и
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя на деликвента по
задължителната застраховка „ГО“, за заплащане на обезщетение в справедлив
размер за претърпените вреди.
ИСКАНЕТО
е, след допуснатото изменение на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК, ответникът да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение за претърпените от него в резултат на ПТП неимуществени
вреди в размер на 100 000 лв., предявен като частичен от сумата от 150
000 лв., ведно с лихва, считано от датата на увреждането – 20.11.2017 г., обезщетение
за имуществени вреди в размер на
1107, 64 лв., съставляващи разходи за лечение и медикаменти, ведно със законна
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и
компенсаторна лихва в общ размер от 36, 17 лв., считано от датата на извършване
на разходите (посочени по пера и дати в уточнителна молба от 04.05.2018 г.) до
предявяване на исковата молба. Претендира разноски. Сочи
доказателства.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК,
ответникът оспорва исковите претенции по основание и размер; не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
застрахователното събитие; оспорва настъпването на ПТП с участие на
застрахования лек автомобил и по негова вина; оспорва да са настъпили твърдените
неимуществени вреди техният интензитет и период на възстановяване и
оздравяване, както и настъпването на
имуществени вреди и причинно-следствената им връзка с ПТП; прави евентуално възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата; оспорва исковите претенции за застрахователно
обезщетение по размер като прекомерни.
В срока по чл.372, ал.2 от ГПК, с
допълнителната искова молба, ищецът оспорва възраженията на ответника относно
настъпването на ПТП, механизма и вината на водача възражението за съпричиняване.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите
на страните съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено
от фактическа страна следното:
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства – констативен протокол №769p- 11928 от 24.11.2017 г. на
СДВР, Сектор „ПП“ град Бургас, протоколи за оглед на местопроизшествие,
заключението на допуснатата и изслушана в настоящето производство
съдебно-автотехническа експертиза, се установи на 20.11.2017 г., около 19.00
ч.в гр. Бургас, в ж.к. „Изгрев“ е настъпило пътно-транспортно произшествие, при
което ищцата З.Х., като пешеходка, е предприела пресичането на пешеходна
пътека, на път към дома си в бл. 70. В този момент по пътното платно, от дясно
спрямо посоката й на движение, се е движил л.а. БМВ 520 „i“ с рег. № *******.
Той не е изчакал пешеходката да премине пътното платно, като е последвал удар с
преден десен калник и тялото на пешеходката и тя е паднала на асфалта. От
заключението на вещото лице се установява, че на разстояние около 35 метра
преди пешеходната пътека пътното платно прави отклонение наляво с около 30°. Поради
конфигурацията на пътя и факта, че ПТП е настъпило в тъмната част на
денонощието и при осветеност от фарове и улично осветление, се затруднява
видимостта на водача към участъка, където е настъпило същото. С показанията си
свид.П. – водач на лекия автомобил, сочи, че времето е било дъждовно, а пътният
участък не е бил достатъчно осветен, защото там много често уличното осветление
е неработещо. От заключението на вещото лице се установява, че скоростта на
движение на пешеходката е била около 3, 8 км/час. В момента когато е стъпила на
пътното платно автомобилът е бил на разстояние от около 105 метра. Вещото лице
изяснява в заключението си, че скоростта на движение на лекия автомобил, при
която водачът би имал възможност да възприеме своевременно пешеходката и да
предотврати ПТП е 39, 92 км/час или по-ниска. При движение с тази скорост
опасната зона е изчислена на 25-26 метра. Това означава, че ако се е движел с
такава скорост, след излизане от завоя водачът би имал възможност да възприеме
пешеходката, да спре и да предотврати произшествието. Предвид това, съдът прави
извода, че причина за настъпването на произшествието е управлението на МПС с
несъобразена с пътната обстановка и метереологичните условия скорост.
Показанията на свид.П., че се е движел след друг автомобил и преминал
пешеходната пътека непосредствено след него, и че не е установено кой е ударил
пешеходката, са в противоречие с констатациите в заключението на вещото лице относно
мястото на удара и това, че е реализиран с десния заден калник на автомобила. От
анализа на доказателства следва, че при
удара пешеходката вече е била отдясно и зад автомобила на водача свид.П.. Това
потвърждава извода за настъпването на ПТП при описания по-горе механизъм, а
именно, че водачът не е възприел намиращата се все още на пешеходната пътека
пешеходка, или респективно не е изчакал напълно преминаването й. Дадените от
свид.П. показания, че е заобиколил дупка на пътя, също съответстват на такъв
механизъм на ПТП, защото при тази маневра и връщане в траекторията на
първоначалното движение също е възможно реализиране на удар със задната част на
автомобила и намиращата се все още на пътеката пешеходка. Всичко това опровергава
изцяло показанията на водача, че след преминаването на движещия се пред него
автомобил, той е продължил движението си по пътното платно с убеждението, че
няма преминаващи пътеката пешеходци и че не е я е ударил.
Предвид изложеното,
съдът изцяло възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно
и приема за установено, че причина за ПТП са субективните действия на водача на
МПС, изразяващи се в управлението му с несъобразена скорост и преминаване през
пешеходна пътека без да изчака пешеходците.
За произшествието е било
образувано пр.пр.№ 10969/2017 г. по
описа на РП-Бургас, което още не е приключило.
От представените и
описани в исковата молба медицински документи и заключението на
съдебно-медицинската експертиза, по делото се установи, че вследствие на
претърпяната пътно-транспортна злополука ищцата е получила следните
увреждания: Контузия на
гръдния кош. Разместено счупване на VI-то ребро вдясно. Контузия и
белодробен застой на десния бял дроб. Счупване и изкълчване на дясната ключица.
Контузия и разкъсно –контузна рана на главата. Уврежданията на ищцата са
получени и имат пряка причинна връзка от претърпяното ПТП на 20.11.2017 г. Същите
са често срещани при пешеходци, пострадали при ПТП и се дължат на въздействието
на твърди пъти предмети, от каквито е изградено МПС. Вследствие на удара от
автомобила, дори и с ниска кинетична енергия, това е било достатъчно да причини
контузията на гръдния кош и падане на пешеходката на пътната настилка върху
дясното си рамо и настъпване на другите увреди (на ключица и глава). Вещото лице
е категорично, че уврежданията са с доказан произход и са получени и имат пряка
причинна връзка с претърпяното от ищцата ПТП при описания механизъм. По своя
вид и тежест травматичните увреждания на ищцата – фрактура на дясната ключица и
на шесто ребро, както и контузията на бял дроб са довели до трайно затруднение
на движенията на снагата за период по-дълъг от 30 дни (в случая до 5 месеца).
Контузната рана на главата е причинила
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Ищцата е била лекувана по спешност, а в последствие
са били проведени лечение на фрактурите в Ортопедично отделение на „УМБАЛ – Бургас“,
от където е изписана на 07.12.2017 г. Лечението й е продължило амбулаторно и с
провеждане на контролни изследвания. Поради вторичното разместване и забавена консолидация
на счупената ключица, ищцата е била оперирана с имплантиране на метална
остеосинтеза на 21.01.2018 г. и е била насочена към рехабилитация. Проведено й
е физикално лечение и рехабилитация в УМБАЛ Бургас, което е видно и от Епикриза
от 29.01.2018 г. към исковата молба. Вещото лице ортопед изяснява, че
оздравителният период при ищцата е приключил за срок около 5 месеца. През
първите 30 дни след злополуката, както и след операцията, тя е търпяла
интензивни болки и страдания. Извън този период болките са били с намалена
интензивност. Към настоящият момент – около година след произшествието, общото
здравословно състояние на ищцата е стабилизирано по отношение на гръдната
травма, счупената ключица е зараснала с остатъчна деформация от натрупания
калус и металната остеосинтеза все още не е извадена. От заключението се
установява, че движенията на дясната раменна става при флуксия и екстензия са почти
в норма, но движението абдукция (отвеждане в страни) е с трайно намален обем с
35 градуса. Прогнозата е, че след изваждане на плаката и провеждане на допълнителна
рехабилитация обемът на абдукцията ще се подобри до нормалния размер. По делото
са представени фактури – 2 броя, с
фискални бонове, за сумата от 910 лв., платена на 28.11.2017 г. и 90 лв.,
платена на 07.12.2017 г., фискални бонове – 3 бр. за сумите от 7, 07 лв.
заплатена на 04.12.2017 г. за закупуване на медикаменти хепкарзил капсули 415 мг. и Бромхексин 8 мг,
от Пегас МС ООД, сумата от 79, 73 лв. заплатена на
07.12.2017 г. за закупуване на медикаменти фраксипарин и SOL Inj. и
сумата от 20, 84 лв., заплатени на 12.12.2017 г. за закупуване на паратрамол
таблетки и чаевац и рецепти, с които са предписани. От заключението на вещото
лице се установява категорично, че така извършените разходи от ищцата са били необходими
за провеждане на лечението и че те не са заплащат от НЗОК.
По делото е допусната и изслушана
съдебно психологическа експертиза и от изготвеното заключение на вещо лице
психолог се установява, че вследствие на инцидента ищцата е получила физически
и психически травми, във възраст на приемане на собствения живот като осмислен,
в която личното здраве става все по- важно за ищцата, което и довело до промени в личността. Преживяното психотравмено
събитие допълнително е засилило чувството й за спад на физическите сили,
затрудненията и ограничения в движението допълнително повишават напрежението и чувството за потиснатост и възпрепятства
ежедневната й адаптация. Към момента ищцата споделяла за тревожно–страхови
изживявания, както и депресивно настроение, които не достигат критериите за
заболяване. За това свидетелстват и разпитаните по делото свид.А.и свид.В.,
които установяват, че тя е станала затворена и изпитва страх. Сегашното си
физическо състояние, чувства, усещания и поведение ищцата категорично свързвала
с преживяното ПТП. вещото лице изяснява, че емоционално наранената психика се
нуждае от терапевтична намеса, възстановяването на ищцата е бавно и е свързано
с преосмисляне на здравословното състояние и настъпилите промени.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели –свид.М., която е дъщеря на ищцата и е пристигнала веднага на мястото
на ПТП, и свид. В., която е близка колежка, поради което пряко са възприели
фактите и обстоятелствата, преценени в съвкупност и със заключението на СМЕ се
установява, че по време на ищцата в реанимация (до 28.11.2017 г.) ищцата е била
на постелен режим и не е могла да се обслужва сама. Свид.А.установява, че през следващите
4-5 месеца тя все още не е могла сама да става, да се храни и е изпитвала силни
болки при движение и дишане. Приемала е обезболяващи средства, но въпреки това все
още изпитвала болки при кашляне, движение.
С определение по чл.146 от ГПК, по
делото е признато за безспорно обстоятелството, че за увреждащия лек автомобил
„БМВ“ модел „520i“ с рег. № *******
е имало сключен застрахователен договор по застраховка „ГО“ с ответното
дружество, към датата на ПТП и е обявено за ненуждаещо се от доказване. То се
установява и от представената по делото справка от ИЦ на ГФ.
По отправената от ищеца
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от 14.12.2017 г. е била
образувана щета № 0000-1000-63-17-7804. С претенцията на застрахователя са били
представени описаните в п.1) до 5)
приложения, а именно:констативен протокол, епикриза, 6 бр. фактури и касови
бонове и е посочена банкова сметка. ***.12.2017 г. застрахователят е уведомил
ищеца, съгласно чл.106, ал. 3 от действащия КЗ, следва да представи заверени
документи за установяване основанието и размера на претенцията му (описани в 3
абзаца). По делото не са представени доказателства застрахователят да е
определил и изплатил застрахователно обезщетение, а и не са изложени такива
твърдения.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, предявен пряко срещу застрахователя,
която възможност е предоставена на увреденото лице от закона. За да бъдат
уважени преките искове на пострадалите срещу застрахователя на деликвента
следва да се установят с предвидените в ГПК доказателствени средства две групи
факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно
правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия
причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва
да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на
непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от
деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно-
следствена връзка вреди за пострадалия.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че водачът на лекия автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.116 и чл.119 от ЗДвП и задължаващи го при управление на МПС да не поставя в опасност живота и здравето на хората; да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението и пешеходците; приближавайки пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, а при заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищцата. Установи се, че при настъпилото ПТП тя е претърпяла болки и страдания от описаните в исковата молба травматични увреждания, както и в хода на лечебния и възстановителен период, че са настъпили негативни промени в личността й – станала раздразнителна, неспокойна, асоциална и изпитвала страх да не й се случи пътен инцидент. Преживяната остра стресова реакция е довела до депресивно настроение, но от заключението на вещото лице се изясни, че не се касае за заболяване. От събраните в хода на настоящето производство доказателства се установи, че ищцата е претърпяла болки и страдания по време на лечебния и възстановителния период от общо пет месеца, както и че е извършила посочените в исковата молба разходи за, и във връзка, с лечението си. Също така съдът съобрази, че тя все още търпи негативни последици – остатъчна деформация на счупената ключица, трайно намаление на движението на дясната раменна става и че й предстои премахване на плаката и нови рехабилитационни процедури. Установи се, че тези вреди са настъпили в причинно следствена връзка с извършеното виновно деяние. Съдът намира, че от така събраните и обсъдени доказателства бе установено по несъмнен начин настъпването на деликта и вината на водача, както и вида и характера на причинените в резултат на деянието увреждания, като същите се явяват пряка последица от процесния инцидент.
По делото се установи и кумулативно наличие на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован по см. на чл.477, ал.2 от КЗ, чието проявление е настъпило с настъпването на застрахователно събитие. Управляваният от виновния водач автомобил е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответника по застраховка “Гражданска отговорност”, валидна за релевантния период към момента на настъпване на ПТП. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят, съгласно чл.477, ал.1 КЗ. Застрахователното правоотношение е възникнало и съществуващо за датата на конкретното ПТП, поради което застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС от причинителя на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 498, ал.3 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, като в случая е налице и тази процесуална предпоставка за предявяване на иска. С оглед на изложеното, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането да заплати ищеца обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.
По размерът на неимуществените вреди
съдът намира следното:
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. ІІ от
ППВС № 4 от 23.12.1968 год. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.Такива обстоятелства при телесни увреждания са
характерът и тежестта на увреждането, в т.ч. броя на нанесените телесни
повреди, неговата трайност, начинът на извършването му, обстоятелствата при
които е извършено, влошаване състоянието на здравето, включително
допълнителното, причинените страдания, физически и психически. При определяне
на обезщетението съдът следва да вземе предвид тези обстоятелства, включително
дали и в каква степен пострадалият се е възстановил след извършени интервенции
и проведено лечение, като по този начин приложи критериите „продължителност на
болките и страданията” и „последици от получените увреждания”. От
доказателствата по делото съдът намира за установено, че в резултат на
пътно-транспортното произшествие ищцата е получила посочените травматични
увреждания. В резултат на това е
търпяла болки
и страдания през период от общо пет месеца, по-интензивни за първите 30 дни
след инцидента и след извършената по-късно операция. През първите два месеца,
наред с болките, ищцата е имала и затруднения с дишането поради претърпяната
гръдна травма и усложненията й, а освен това за този период не е могла и да си
служи с дясната ръка. Прогнозата за възстановяването й е добра, но все още не се
е възстановила напълно от фрактурата на раменната става. Предвид заключението
на съдебно психологическата експертиза и свидетелските показания, съдът намира за
настъпили и вреди от негативни изживявания, промени в личността и отражение върху
психиката на ищцата, извън обичайните такива за лица претърпели или участвали в
пътно-транспортни произшествия.
Съдът, след като се съобрази с тези
обстоятелства, както и лимита на застрахователното обезщетение и обществено
икономическите условия в страната, преценени към момента на увреждането и с
оглед критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и обичайната практика на съдилищата, счита, че претърпените от ищцата
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени със сумата от 52 000 лв., поради
което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в този размер, а в
останалата му част да се отхвърли като неоснователно завишен. Основателна и доказана е претенцията за имуществени вреди, съставляваща
разходи за лечение и за консумативи и медикаменти във връзка с лечението,
поради което същата следва да се уважи изцяло. Сборът на заплатените за такси и
за цена на реконструктивна плака, лекарства и медикаменти суми, съгласно представените надлежни доказателства е 1107,
64 лв., колкото е и размера на исковата претенция и същата се явява доказана в
предявения размер.
Неоснователно е възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Възможността
за намаляване на обезщетението за понесени вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането, когато увреденото лице е допринесло за настъпването
на вредите е предвидена от закона в чл.51, ал.2 от ЗЗД. За приложението на тази
норма е необходимо да се установи
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно да е създал
предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т.е. когато е
налице причинна връзка между неговите действия и вредоносния резултат. То
следва да е обективно, изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на
предположения, и то следва да бъде доказано. В конкретния случай, по делото не
се установи нито допуснато от ищцата противоправно поведение
и нарушение на правилата за движение по пътищата, нито поведение, което без да
е противоправно, обективно да допринася или способства настъпването на вредите.
Относно претенцията за законна лихва, съдът прие от фактическа и правна страна следното: Съгласно чл. 429, ал.3 от новия КЗ е законово установено ограничение на лихвите, които се включват за застрахователното обезщетение по застраховка „ГО“ когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Със специалните разпоредби на чл. 497 вр. чл. 496 от Глава 47 – "Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите" от КЗ обаче се установява отговорността на самият застраховател за плащане на законни лихви, върху дължимо обезщетение, при предявена пряко към него претенция по чл.380 от КЗ от трето лице по см. на чл.477 от ГПК, която отговорност е резултат от неговата собствена забава.
Със специалната разпоредба на чл. 497, ал.1 на КЗ е регламентирана материята относно лихвата за забава върху дължимото се застрахователно обезщетение при този вид застраховки, ако застрахователят не го е определил и заплатил в срок, като е предвидил, че същата се дължи, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.3 КЗ и 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.3 КЗ. В дадения казус, с представеното уведомително писмо застрахователят е поискал от ищеца представянето по реда на чл.106, ал.3 КЗ документи за установяване на основанието и размера на предявената от него претенция по чл.380, ал.1 КЗ. Застрахователят обаче не е могъл да откаже да се произнесе при представянето на доказателства по чл.496 ал.3 т.1 от КЗ, каквито пострадалият е представил още с предявяване на претенцията си. В срок от 15 дни ответникът е следвало да заплати обезщетение, поради което в конкретния случай забавата настъпва от деня, следващ деня на изтичането на този срок. Затова- при липса на други възражения от ответната страна - съдът намира, че законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение, съгласно чл. 497, ал.1 от КЗ се дължи на ищеца от 09.01.2018 г.
Върху сумите формиращи размера на дължимото се обезщетение за имуществени
вреди, а именно: 910 лв., платена на 28.11.2017 г., 90 лв., платена на 07.12.2017 г., 7, 07 лв. платена
на 04.12.2017 г. за закупуване на медикаменти, 79,
73 лв. заплатена на 07.12.2017 г. за закупуване на медикаменти фраксипарин и SOL Inj. и сумата от 20, 84 лв., платена на
12.12.2017 г. за закупуване на паратрамол таблетки и чаевац, се дължи лихва от
същия начален момент – 09.01.2018 г., до предявяване на исковата молба.
Размерът на претендираната лихва е 79, 03 лв., определен от съда съгласно чл. 162
от ГПК и с помощта на програма електронен калкулатор. Следователно акцесорната
претенция се явява основателна и доказана в предявения размер (36, 17 лв.) и следва да се уважи.
С оглед изхода на делото, на основание
чл.38 от ЗАдв, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Ч. възнаграждение
в нормативно определения минимален размер на адвокатските възнаграждение по
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2014 г. - 2124,
32 лв.
Следва ищцата да бъде осъдена да заплати
на ответника разноски в размер на 7,82 лв.,
а така също и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250
лв., на основание чл.78, ал.8, вр. с
ал.3 вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.25, ал.2 вр. с ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва
да се осъди ответникът да заплати на
СГС разноски в размер на 2180 лв. за
държавна такса и 539, 20 лв. разноски за възнаграждение на вещи лица.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
З.К.„Л.И.“ АД с ЕИК *******да заплати на З.А.Х. с ЕГН **********
сумата от 52 000 (петдесет и две хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от 09.01.2018 г. до окончателното й заплащане и сумата от 1107,
64 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи във връзка с
лечение и за закупуване на медицински изделия и медикаменти, ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от 09.01.2018 г. до окончателното й заплащане лв.,
и сумата от 36, 17 лв. лихва за забава за периода от 09.01.2018 г. до
09.04.2018 г., в резултат на пътно транспортно произшествие настъпило на 20.11.2017
г. в гр.Бургас по вина на водача на лек автомобил марка „БМВ”,
модел „520и“ с рег. №*******, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” с полица №BG/22/117001713269, по
банкова сметка ***F
с титуляр З.А.Х., като
ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди в останалата му част –над уважения размер, до размера от
100 000 лв., предявен като частичен от 150 000 лв., както и за
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от
27.11.2017 г. до 09.01.2018 г., за законна лихва върху обезщетението за
имуществени вреди в частта, за сумата от 910 лв. – за периода от
28.11.2017 г. до 08.01.2018 г., сумата 90 лв. –за периода от 07.12.2017 г. до
08.01.2018 г., за сумата от 7, 07 лв. – за периода от 04.12.2017 г. до 08.01.2018
г., за сумата от 79, 73
лв. – за периода от 07.12.2017 г. до
08.01.2018 г. и за сумата от 20, 84 лв. – за периода от 12.12.2017 г. до 08.01.2018
г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“ АД с ЕИК *******да
заплати на адвокат С.С.Ч. от САК сумата от 2124, 32 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание
чл.38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА
З.А.Х. с ЕГН ********** да заплати на З.К.„Л.И.“
АД с ЕИК *******сумата
от 7, 82 лв. разноски по делото и 250 лв. разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“
АД с ЕИК *******да
заплати да заплати на Софийски градски съд сумата от 2180 лв. за държавна такса и 539, 20 лв.
разноски за възнаграждение на вещи лица, на основание чл.78, ал.6 от
Гражданския процесуален кодекс.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: