М О Т И В И
по НОХД № 20/2012 г.
по описа на СНС, VІІ-ми състав
Специализираната прокуратура гр. София е
повдигнала обвинение срещу Г.К.Г. и същия е предаден на съд-
за престъпление по чл. 346, ал.
6, предложение първо вр. ал. 5 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 142, ал. 2, т. 6,
предложение предпоследно от НК - за
времето от 02.03.2010 година до 21.03.2010 година, в град Бургас, предложил
съдействие на Д.Т.М. - ЕГН **********,***, за връщане на противозаконно
отнетото му, на 01.03.2010 година срещу 02.03.2010 година в град Бургас моторно
превозно средство - лек автомобил, марка „Фолксваген", модел
"Пасат", с испански регистрационен номер ********, срещу получаването
на имотна облага - парична сума от две хиляди и петстотин лева, като деянието е
извършено от Г.К.Г., като лице от състава на Министерството на вътрешните
работи - назначен със Заповед на Директор НС „Полиция" per.
№ з-516/02.10.2006г. за „старши полицай" в „Охрана на обществения
ред" към група „Охранителна полиция" при Четвърто районно управление
„Полиция"- Бургас към Областната дирекция на МВР - град Бургас.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението
със същата правна квалификация на деянието, като счита, че при проведеното съкратено съдебно следствие
направените от подсъдимия Г., самопризнания
се подкрепят изцяло от доказателствата по досъдебното производство и се
установила фактическата обстановка, подробно описана в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
Подсъдимия Г.К.Г. в съдебно
заседание заявява, че признава вината си и искрено се разкайва за случилото се.
Подсъдимият лично и чрез упълномощения си защитник адвокат
Иван Лазов САК моли съда по отношение на наказанието „лишаване от свобода“ да
бъде приложен института на условното осъждане по чл.66 НК, с
оглед на чистото му съдебно минало, направените самопризнания, тежкото му семейното
и финансово положение, добрите му характеристични данни, както и предвид останалите
смекчаващи вината обстоятелства.
Съдебното производство се проведе по
реда на Глава XXVII от НПК.
Съдът,след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за
установено следното от:
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.
На основание чл. 373, ал. 3, вр. с чл. 372,ал.4,вр. с чл. 371, т.2 от НПК,
съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:
Подсъдимият Г.К.Г. с ЕГН **********
е роден на *** ***, живее в същия град на адрес: ********. Българин е, с
българско гражданство. Завършил е средно-специално образование. Разведен е. Към
момента не работи.Не е осъждан.
Пострадалият,
свидетелят Д.М. от години живеел и работел като шофьор в Кралство Испания. През
месец септември 2009 година се върнал в РБългария с
лек автомобил - марка „Фолксваген", модел „Пасат", цвят - тъмнозелен
металик, с дизелов двигател, с испански регистрационен номер ********.
Автомобилът бил закупен като употребяван в Кралство Испания на негово име и бил
застрахован в испанска застрахователна компания. Бил оборудван с компакт-диск -Ем-Пе- Три- плейър с падащ панел и с навигационно устройство
„GPS" („Джи Пи Ес").
След завръщането
си в България свидетелят М. пребивавал при свои дългогодишни приятели -
свидетелите братя Д. и Б. Е., като живеел или в техен дом в Ахелой, или в дома
им в Бургас. Често пострадалият и св.Д.Е. пътували заедно с колата на св. М.,
при което автомобилът бил управляван или от собственика му, или от св.Д.Е..
Случвало се и св. Б.Е. да управлява посоченото МПС.
В началото на
месец Декември 2009 година в град Бургас свидетелят М. се запознал със
свидетеля Е.Г.. Двамата започнали интимна връзка помежду си. Пострадалият
подпомагал финансово св. Г. и не криел от нея имотното си състояние, по -
специално, обстоятелството, че живее и работи в Испания, както и, че има
банкови сметки в България. Често се случвало св.М. да нощува в жилището на св.Г.,
представляващо апартамент, находящ се в град Бургас, ******** 87. В същото
жилище живеели синът на св. Г. и съпругата му. Дъщерята на Г. - св. Валентина Г.,
живеела наблизо в друг блок на к-с ********, заедно със съпруга си- подсъдимия Г.Г..
Св. Е.Г. запознала
св. М. със своите деца, както и със зет си подсъдимия Г.Г..
Тя информирала св.М. за това, че зет й е полицейски служител в намиращото се в
близост до дома й Четвърто РУП- МВР Бургас. На свой ред, св.М. също запознал св.Г.
със своя приятел св.Д.Е.. Св. Д.Е. гостувал няколко пъти в дома на св.Г. в
компанията на св.М.. На няколко пъти свидетелите М. и Г. също гостували в дома на св.Д. ***.
Когато посещавал
св.Г. в дома й, св.М. паркирал лекия си автомобил на паркинга пред блока, в
който живеела. Св.Г. дори предложила на пострадалия, когато я посещава в дома й
с преспиване, да оставя автомобила си, за по- сигурно, на паркинга пред 04
полицейско управление, тъй като зет й подсъдимия
Г. й бил казал, че нямало проблеми да се паркира там. На няколко пъти св.М.
паркирал автомобила си пред Четвърто РУП- МВР Бургас, но по - често и обичайно
оставял колата пред блока на св.Г.. Често, когато нощувал в дома на св.Г.,
пострадалият я превозвал сутрин до местоработата й в гр. Бургас, а и до други
места в града, когато имала ангажименти.
По време на
престоя си в България св.М. използвал СИМ- карта с абонатен № ******** на
мобилния оператор „МТЕЛ" ЕАД, предоставен му от св.Д.Е.. Абонатният номер,
бил регистриран на името на Ц. Е. - майка на свидетелите Е..
Св.М. ползвал СИМ
- картата чрез телефонен апарат - марка „LG" („Ел Джи"), модел „KG
275, снабден с високоговорител. Той притежавал и друг мобилен телефон с марка „Нокиа", модел „6234", снабден със записваща
функция. Пострадалият контактувал често със св.Г. по мобилния телефон, като я
търсел на абонатни номера № ******** на „Космо България Мобайл" АД („Глобул") и № ******** на „МТЕЛ" ЕАД, или
получавал обаждания от нея от двата номера. Посочените два абонатни номера били
регистрирани на името на св. Е.Г..
На 01.03.2010
година следобед св.М. откарал св.Д.Е. ***, където го оставил, и се върнал в
Бургас. Същата вечер пострадалият и св. Г. се придвижили с автомобила до дома
на свидетелката. МПС-то било паркирано на паркинга пред блока на св.Г., след
което пострадалият и св.Г. се прибрали в дома й, където двамата пренощували.
На 02.03.2010
година, сутринта - около 07:30 часа, св.М. и св.Г. излезли заедно, при което
установили, че автомобилът не се намира на мястото, където бил оставен предната
вечер. Св.Г. предложила на св.М. да се обади на зет си и да се консултира с
него, какво да направят. Тя позвънила от мобилния си телефон на номера на
дъщеря си и провела разговор с нея и с обвиняемия. Св.Г. информирала подсъдимия
за липсата на автомобила и го запитала, как да процедират. След провеждането на
разговора със зет си, св.Г. заявила на пострадалия, че трябва да се обадят в
полицията, за да съобщят за липсата, и да изчакат на място извършване на оглед
от полицейски служители. Тя се обадила от своя телефон, ползван със СИМ-карта с
абонатен номер ********, на номер ********, регистриран на Четвърто РУП- МВР
Бургас, и се свързала с дежурния на управлението. Съобщила му за установената
липса на автомобила, като по време на разговора тя и св.М. посочили на дежурния
служител данни за марката, цвета и номера му, за имената на собственика и
телефонния му номер, както и за това, кога и къде е било оставено за последно
МПС-то. Дежурният служител указал на св.Г. и св.М. да останат на място, за да
изчакат пристигането на полицейски служители, което двамата и сторили.
Около 08:00 часа
покрай мястото, където били двамата свидетели, преминал патрулен автомобил на
04 РУП- МВР Бургас, извършващ обход на района, в който били полицейските
служители - свидетелите Т.М. и В.Н..Те били спрени от млада жена- Валентина -
съпругата на техния колега, подсъдимия Г., която ядосано ги попитала, колко
време трябва да ги чакат, за да дойдат, разяснила им, че лицата, които били до
нея, били майка й и нейният приятел, на когото е откраднат автомобилът.
Свидетелите М. и Н. снели самоличността на собственика св.М.. След това св.М.
се обадил по мобилния телефон на подсъдимия Г. и му съобщил за случилото се с
автомобила. Полицаи М. и Н. обяснили на свидетелите, че трябва да изчакат
идването на дежурната група.
Малко по- късно,
на място пред блока на св.Г., се явила дежурна следствено-оперативна група, в
която участвала разследващ полицай М. ***. За времето от 08:25 часа до 08:50
часа бил извършен оглед на местопроизшествието, по време на който били
направени снимки. По случая било започнато Досъдебно производство № 04
-226/2010 година по описа на 04 РУП- МВР Бургас, образувано и водено срещу
Неизвестен извършител за престъпление по чл. 346, ал.1 НК.
По-късно същата
вечер, св. М. отново посетил дома на св.Г., където се появил подсъдимия, при
което св.М. му споделил отново за случилото се с автомобила. Подсъдимия заявил
на пострадалия, че заради тъща си, ще му направи услуга, като чрез свои хора,
по свои си начини и канали, ще установи местонахождението на автомобила и ще му
помогне да си го върне.В последствие пострадалият и подсъдимия още няколко пъти
водили разговори на тема връщане на автомобила, които се провеждали в дома на св.Г..
В тях св.М. му казвал, че е готов да плати пари за връщането на автомобила си,
включително да заплати като благодарност за такава услуга и на него самия, при
което подсъдимия му заявил, че като услуга към св.Г. ще му съдейства за
намирането на МПС, и ако същото е отнето от местния криминален контингент, щял
да спомогне пострадалият да мине „по- тънко", т.е да плати по- малко пари за
връщането й. Подсъдимия Г. обяснил, че, най-вероятно, преди отнемането на МПС св.М.
и автомобилът са били следени, но щял да помогне по свои си начини за
намирането на вещта, именно като услуга и жест към св.Г., поради което и плащането
на парична сума от порядъка на 300-500 лева ще е за неговия „човек", с
чиято помощ и съдействие ще се търси и върне МПС.
Св.М. искал
гаранции за това, че автомобилът със сигурност ще се намери и че откупът за
връщането, ще си заслужава плащането, но подсъдимия му заявил, че не може да
гарантира връщане на МПС-то, без повреди и липси, но можел да гарантира, че
пострадалият няма да бъде измамен, т.е няма да се стигне до ситуацията да
заплати парична сума, а да не си получи обратно автомобила.
Св.М. изрично бил
предупреден от подсъдимия да не споменава на никого, включително на близките
си, за това, че му помага за намирането и връщането на автомобила.
Минало време от
отнемането на автомобила, а освен обещания от подсъдимия нищо друго не се
случвало, затова св.М. от поведението и думите на Г. приел, че лекият му
автомобил - марка „Фолксваген", модел „Пасат", цвят - тъмнозелен
металик, с дизелов двигател, с испански регистрационен номер ******** няма да
се намери.
Св.М. разказал още
от самото начало на св. Е., че автомобилът е бил отнет, докато е бил паркиран
пред дома на св.Г., както и, че зетят на св.Г., „Г."
работещ като полицай, му е предложил съдействие за намирането и връщането му.
На 18.03.2010
година свидетелите Д.Е. и Д.М. ***, откъдето пострадалият имал намерение да си
закупи лек автомобил на 19.03.2010 година.
Докато св. Д.Е.
гостувал на свои познати, със св. М. се свързал, чрез мобилният телефон, подсъдимия
Г. и му съобщил, че има вероятност колата да се е намерила. Св.М. се свързал
незабавно със св. Д. *** - в близост до
банков клон, където седнали в колата на св.Д.Е..
В колата св.М.
разказал на приятеля си, че Г. - зетят на св.Е.Г., го е потърсил, като му е
звъннал от номер на Е.. Докато разговарял със
св. Д.Е., телефонният апарат на свидетеля М., ползван от него със
СИМ-картата на името на Ц. Е., отговаряща на абонатен номер ******** на
„MTEJ1" ЕАД, звъннал, при което пострадалият включил апарата „LG" на
високоговорител и всички последващи разговори били чути от св.Д.Е.. Св.М.,
провел разговор с подсъдимия Г., когото попитал: „За колко става въпрос? За
пет, за четири, за едно, за две?", при което подсъдимия Г. му отговорил,
че не може да говори за такива неща по телефона, но споменал израза „две цяло и
пет". След приключването на телефонния разговор св. М. разяснил на св. Д.Е.,
че споменатите цифри означавали парични суми в хиляди лева, от които последно
споменатото число „две цяло и пет" значело две хиляди и петстотин лева.
Докато двамата
приятели разговаряли, св.М. бил потърсен отново на мобилния си телефон от същия
абонатен номер и провел разговор със св.Е.Г., от която поискал номера на зет й,
но тя заявила, че щяла даде телефона си на подсъдимия и той щял търси св. М. от
него.
Последвали още
няколко телефонни разговора между св. М. и подсъдимия, проведени при включен
високоговорител на телефонния апарат на пострадалия марка „LG" и с
активирана записваща функция на мобилният му апарат марка „Нокиа"
, в който се записвали възпроизведените чрез високоговорителя разговори.
По време на
разговорите св. М. обяснил, че се намира в София със свой приятел, при което подсъдимия
Г. му предложил да дойде със своята кола до София, за да го вземе и да се
върнат заедно в Бургас. Св. М. отказал предложението на подсъдимия, заявявайки
му, че същата вечер ще тръгне към Бургас, при което Г. му казал да отиде
направо в апартамента на Г. ***. Св. М. настоявал по време на разговорите с подсъдимия
да научи, дали наистина си заслужава да се връща в Бургас и да плаща
„откуп" за колата, при което получил забележка от подсъдимия Г. да не използва тази дума.
Междувременно още
същия ден - 18.03.2010 година, св. М. изтеглил от клон „София" на
„Пощенска банка" в София сумата от две хиляди Евро, които му били
изплатени в лева, в банкноти от по сто лева.
Около 22:00 часа свидетелите
М. и Д.Е. ***, където пристигнали около 02:00 часа- 02:30 часа на 19.03.2010
година. Св.Д.Е. откарал пострадалия до блока на св.Г. и си тръгнал.
Около 03:00 часа св.
М. се обадил на мобилния телефон на свидетелката, след което се качил в дома й.
След около пет минути в дома на св.Г. се появил и подсъдимия, който събрал
мобилните телефони на тримата и ги занесъл в друго помещение на апартамента,
след което подсъдимия Г. и св. М. седнали в кухнята и провели разговор. По
време на разговора св.Г. няколкократно напускала помещението. Подсъдимият
заявил на св. М., че още същия ден - 19.03.2010 година, до обяд, трябвало да
осигури парична сума в размер на две хиляди и петстотин лева, която не подлежи
на коментар и която да предаде на св.Г.. Подсъдимия Г. гарантирал на пострадалия, че от
автомобила ще липсват касетофонът, вещите от багажника, но със сигурност МПС ще
му бъде върнато, без интервенции по рамата двигателя, купето. Той заявил също,
че автомобилът бил далеч и че ще мине време до връщането му.
По време на
разговора, пострадалия казал на подсъдимия, че трябва да изтегли пари и че не
разполага с тях в брой. След като се уговорили, подсъдимият си тръгнал. Св.М.,
въпреки настояването на св.Г., също си тръгнал и отишъл в дома на св.Д.Е., на
когото преразказал проведения разговор, като бил посъветван от св.Д.Е. да не
дава пари.
Около 07:30 часа
на 19.03.2010 година пострадалият, св.Г. и подсъдимият се срещнали в кафене в
близост до Младежкия дом и Борисовата градина в Бургас. По време на разговора подсъдимия
Г. заявил на св. М., че му гарантира връщането на автомобила и това, че същият
ще е в движение, но поискал от него да е лоялен, за да му се окаже
„помощ".
След като подсъдимия
Г. си тръгнал, пострадалият и свидетелката отишли до дома на Е. в гр.Бургас,
откъдето св. М. взел чантата си. След това - около десет часа, двамата посетили
клон „Свобода" на „Пощенска банка", намиращ се на площад „Вълчан
войвода" № 2 в Бургас /точно срещу Община Бургас/, където работела
свидетелката Т.- служител в Банковият клон, която обслужила св. М.. Той
направил искане да изтегли в брой сумата от хиляда Евро, след което отказал
операцията възползвайки се от проблем с компютрите и под предлог, че е забравил
за това, че всъщност разполага с пари в брой, които носи у себе си.
Св. М. седнал в
банковия салон на масичка за клиенти, където демонстративно извадил и преброил
сумата от две хиляди и петстотин лева, представляваща двадесет и пет банкноти
от по сто лева. Междувременно, на няколко пъти, св. Г. нервно влизала и
излизала от банковия салон, което не останало незабелязано от св. М. и от
свидетеля Т.. След като приготвил сумата от две хиляди и петстотин лева, свидетелите
М. и Г. напуснали банковия клон и се насочили към намиращия се наблизо оранжев
уличен телефонен апарат. Там св. М. предал на св. Г. посочената сума от две
хиляди и петстотин лева в брой, представляваща двадесет и пет банкноти от по
сто лева. Св.Г., незабавно си тръгнала с парите, като се насочила към Старата
поща, като казала на св. М. да изчака подсъдимия.
Пострадалият
останал, съгласно инструкциите, дадени му от св. Г., в района и се насочил към
уличния часовник, намиращ се срещу Община Бургас, след което за времето от
10:40 до 10:53 часа бил потърсен на мобилния си телефон от подсъдимия, който му
звъннал от абонатен номер ********. След около двадесет минути подсъдимият
дошъл пред Часовника и се срещнал с св. М., като му се скарал за това, че не го
е чакал на същото място, и го обвинил, че е следил св. Г.. Пострадалият отрекъл
обвиненията на св. Г., след което получил указания да чака за ново обаждане
относно мястото на връщане на автомобила и двамата се разделили.
Св. М. споделил
случилото се със св. Д.Е.. В 18:15 часа същия ден - 19.03.2010 година, той
получил обаждане от регистрирания на името на Г. абонатен ********, от който му
се обадил подсъдимия. По същото време пострадалият все още бил в дома на Е.. Подсъдимият
инструктирал св. М. в 23:00 часа същата вечер да отиде до светофара на
кръстовището между улиците „Кирил и Методий" и „Републиканска" в
Бургас, където да се срещнат, като последващо го
потърсил от същия номер и в 20:41 часа. Около 23:00 часа подсъдимия и
пострадалият се срещнали на кръстовището между улиците „Кирил и Методий" и
„Републиканска" в Бургас, като Г. дошъл с лекия си автомобил - марка
„Голф", цвят - сребрист металик, с регистрационен номер ********. Двамата
провели разговор за около двадесет минути в близост до колата на Г., по време
на който подсъдимият разяснил, че връщането на колата няма да стане същата
вечер, че не може да намали цената за връщането й, че същата е здрава и ще
работи, но ще бъде с изкъртени бош имобилайзер и с липсващи вещи от багажника, след което
двамата се разделили.
На 21.03.2010
година в 12:26 подсъдимият се обадил на пострадалия от абонатния номер ********
номер, регистриран на името на тъща му, като му съобщил, че колата ще бъде
върната същия ден и да очаква последващо обаждане за
това. В 22:05 и в 22:44 от същия номер подсъдимият отново звъннал на св. М. и
му определил за същата вечер среща на светофара на кръстовището между улиците
„Кирил и Методий" и „Републиканска" в Бургас. Св. М. с помощта на св.Е. , успял да запише, както тези разговори
със св. Г., така и проведените преди това разговори със св. Е.Г., посредством
двата си мобилни телефона- включен високоговорител на телефонния апарат марка
„LG" и с активирана записваща функция на мобилният му апарат марка „Нокиа" , в който се записвали възпроизведените чрез
високоговорителя разговори.
За срещата на
21.03.2010 година пострадалият получил от св.Д.Е. устройство „Ем - Пе- Три плейър", наричан от св. М. „пейджър",
който можел да прави аудио записи. Същият бил поставен в яката на якето на св. М.,
с активирана записваща функция. Свидетелите Д.Е. и М. тръгнали с колата на
първия към мястото на срещата. Св.М. се срещнал на посоченото място с подсъдимия
Г. и влязъл в колата му, като „Ем - Пе- Три
плейър"-ът бил включен на запис през цялото
време. В автомобила двамата провели разговор, при който подсъдимият казал на св.М.,
че колата ще бъде оставена в квартал „Комлука"
т.е квартал „Победа" - в глуха улица срещу завод „Яна Лъскова".
Г. и св.М. с колата на подсъдимия се насочили към квартал „Победа", минавайки по ул. „Републиканска", по бул.
„Булаир", покрай ЖП- гарата в Бургас. През това време св. Д.Е. изчакал на
мястото, където оставил св.М., и предполагайки посоката на движение, също
тръгнал към квартал „Победа". По време на разговора с подсъдимия св.М.
получил указания от него, когато намери колата си, да се обади на телефон 166 и
да съобщи на Полицията, че е намерил отнетия автомобил, след което да се обади
на него самият, който, под предлог, че е негов близък, ще дойде, за да му
помогне на място, с придвижването на автомобила. Г. настоял св.М. да му се
обади, тъй като подчертал, че колата нямало да може да запали.
Подсъдимият и
пострадалият пристигнали в квартала „Победа", като спрели на улица
„Страцин", разположена перпендикулярно на главната улица „Чаталджа", на която се намира завод „Яна Лъскова". Пред къща, находяща се на номер 4 на ********,
бил паркиран автомобилът марка „Фолксваген", модел „Пасат", цвят -
тъмнозелен металик, с дизелов двигател, с испански регистрационен номер ********
на св.М.. Подсъдимият оставил свидетеля сам и се оттеглил. През това време - в
23:07 часа, пострадалият М. се обадил на телефон 166 и съобщил, че е намерил
автомобила си. След което се обадил и на своите приятели - братята Е., които се
отзовали и дошли на място. Тримата изчакали идването на полицията. Първи на
място пристигнал патрулен автомобил на 01 РУП-Бургас, извършващ обход на
района, в който били свидетелите Д. и К., които останали и изчакали идването на
дежурната следствена група.
Подсъдимият също
се появил на ******** с автомобила си, като привикал настрани св.М. и говорил с
него. В първите минути на 22.03.2010 година на посоченото място пристигнала и
дежурната следствена група, в която участвали дознател С. от 04 РУП-Бургас и Ж.
- експерт от Сектор „БНТЛ". За времето от 00:20 часа до 00:55 часа бил
извършен оглед с участието на свидетелите Е. като поемни
лица, като по време на извършването му били направени снимки, а от шофьорската
седалка на автомобила били иззети мирисови следи.
Видно от Огледния протокол контактното гнездо и ключалката на
предната лява врата на автомобила били намерени разбити. Мястото в предното
табло на купето, предназначено за поставяне на музикални уредби, също било
празно.
След като
приключил огледът, М. ***, където била съставена Разписка за връщането на
автомобила на пострадалият. След това той се върнал на ******** и с помощта на
свидетелите Е. придвижил колата.
На 25.03.2010 г.
св. Д.Т.М. предал с Протокол за доброволно предаване 1 брой компакт диск /CD/,
бял на цвят, марка Verbatim, 700 mb,
52 х, 80 min., № 8251 102 ME 36048;
На 30.03.20Юг.,
св. Д.Т.М. предал с Протокол за доброволно предаване
•
1 брой мобилен апарат, марка „LG" , модел KG
275 с IMEI ********, ведно с батерия с надписи „ЕКО Р" и „KG 375 Li",
без СИМ- карта;
•
1 брой мобилен апарат, марка „Нокиа",
модел 6234, с IMEI 358643/01/443386/1, ведно с батерия с надпис ВР-6М- Нокиа, без СИМ- карта в него;
•
Заверено копие на документ на чужд език /латиница/,
означен с надпис: „ESPANA TARJETA DE INSPECCION TECNICA DE VEHICULOS" и
означен сериен номер 17380341 - два листа;
•
Заверено копие на удостоверение от 30.09.2009
година за собственост на името на Д.Т.М. - ЕГН **********, издадено от „Хан
Крум 89" ЕООД- Пловдив, съдържащо удостоверяване, че лицето притежава
оръжие с марка „Ecol Viper
4,5", девет милиметра с № E4VP- 960040 - два листа;
•
Заверено копие на Бордеро № 1632112 от 19.03.2010
година на „Пощенска банка" на името на Д.Т.М. за теглене на сумата от
хиляда евро - един лист;
•
Заверено копие на вносна бележка № 01634096 от 19.03.2010
година за довнасяне в брой на сумата от хиляда Евро в „Пощенска банка" на
името на Д.Т.М. - един лист;
•
Заверено копие на Бордеро № 1161439 от 18.03.2010
година на „Пощенска банка" за теглене от депозит на сумата от хиляда Евро
от Д.Т.М. - един лист;
•
Заверено копие на Бордеро № 1163301 от 18.03.2010
година на „Пощенска банка" за теглене от депозит на сумата от хиляда Евро
от Д.Т.М. - един лист;
•
Заверено копие на Бордеро № 1163326 от 18.03.2010 година
на „Пощенска банка" относно покупка- продажба и обмяна на валута на
стойност хиляда Евро на името на от Д.Т.М. - един лист;
•
Заверено копие на Бордеро № 1170511 от 18.03.2010
година на „Пощенска банка" относно покупка- продажба и обмяна на валута на
стойност хиляда Евро на името на от Д.Т.М. - един лист
На 30.03.20Юг.
свидетелят Д.Г.Е. ,предал с Протокол за доброволно предаване:
- 1 /един /брой
МРЗ-плейър / Ем- Пе- три-плейър/, с вградена USB
букса марка ВЕАТВОХ с частично изтрит номер, както следва: „SPF- 00" -
изтрита част- „256 05 0800, с корпус от пластмаса в черен цвят, със спукана
повърхност на дисплея, с бутони за превъртане и увеличаване на звука, ведно с
един брой батерия, означена с надпис: „LGD AAA".
С Писмо per. № 11725/27.04.2011г. на Директор ОД МВР Бургас е бил
предоставен оптичен носител CD-R с 13 бр. записи съгласно докладна записка per. № 11209/21.04.20Юг. по описа на ОД МВР
Бургас/последната също изпратена по делото/
Заключението на
извършената съдебно-техническа експертиза е, че: и двата мобилни телефона имат
функцията да възпроизвеждат разговор на високоговорител, или така наречената
функция Вградено устройство „ Свободни ръце ".Телефонът LG няма функция да
прави аудио записи.Телефонът Nokia има функцията да
прави аудио записи, които не се записват в паметта на СИМ картата вложена в
него, а се записват в паметта на апарата или в картата с памет, вложена в него.
Фабричната паметта на апарата Нокиа 6234 е 6
МВ-вътрешна, несменяема и не подлежаща на надграждане, а с външна карта може да
се надстройва до още 2 GB. В предоставеният му за експертиза мобилен апарат с
IMEI ******** няма вложена карта с каквато и да е памет, така че този апарат
разполага с вътрешните 6МВ памет за записване на всякаква информация - от
съдържанието на телефонния указател, до снимки и аудиофайлове.
Вещото лице Щ.П.
дава заключение,че посоченият МРЗ плеер марка ВЕАТВОХ
с частично изтрит номер, както следва: „SPF- 00" - изтрита част- „256 05
0800 има възможности да възпроизвежда музика, да записва аудио и да го
възпроизвежда и да служи за слушане на радио в FM обхвата. Притежава вградена
памет с размер 500 MB, захранва се от 1.5 V батерия размер AAA и има USB
куплунг за връзка с компютър. МРЗ плеерът има вграден
микрофон и може да прави аудио записи.Възможно е посочения МРЗ плеер да записва разговор, който се провежда на живо.
Технически се осъществява като МРЗ плеера се поставя
в режим „запис" и той записва гласовете на всички, които говорят около него.
Предоставеният за изследване компакт- диск, с бял
цвят, марка „Verbatim", с означение "700 mb, 52 х, 80 min" и изписан
номер ******** съдържа 1 (една) директория -
„Voice" и в нея има записани 15 (петнадесет)
файла.
Компакт- диск в
бял цвят, марка „Verbatim", с означение
"700 mb, 52 х, 80 min",
с изписан номер N ********, с изписан ръкописно надпис със съдържание: „СПРАВКА
по писмо per. № 11209 от 21.04.2 Юг.", изпълнен
с химикална паста в черен цвят съдържаща съдържа 1
(една) основна директория - „Per. 11209 от 21.04.
Юг." В нея има още две поддиректории - „4РУ МВР Бургас" и „ОД МВР
Бургас". Всяка от тези поддиректории, съдържат още по 3 поддиректории -
съответно : „56373", „тел. 85 23 66" и „радиостанция" за първата
и „56373", „тел. 82 42 42" и
„радиостанция" за втората.Вещото лице не е
установило да има извършени корекции на съдържащите се записи, с наличните си
програми.
Видно от
заключението на изпълнената по делото съдебна криминалистическа
експертиза, именно от обвиняемия са оставени мирисовите
следи, иззети от шофьорската седалка на автомобила на М. по време на огледа
след намирането му.
За да постанови присъдата си съдът прие за безсъмнено установена именно
така описаната фактическа обстановка.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Съдебното следствие се проведе по правилата на Глава двадесет
и седма от НПК. При постановяването на присъдата си, Съдът
се позова на самопризнанията на подсъдимия Г.К.Г. по чл. 371, т. 2 от НПК, като
ги намери за достоверни и подкрепящи се от събраните в досъдебното
производство, кредитирани от съда, доказателства.
След съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът
намери, че направените самопризнания и изявления на подсъдимия Г.К.Г. по чл.
371,т.2 от НПК се подкрепят от събраните
на досъдебното производство доказателства и по – конкретно от свидетелските показания на свидетелите Д.М., Д.Е.,
Б.Е., А.Ч., К. Д., К.К., В.Ч., Т.М., В.Н., Г.И., И.Т.
и М.Х., от заключенията на извършената съдебно-техническа експертиза, протоколите
за оглед на местопроизшествия, фотоалбумите и всички други писмени
доказателства, приложени към делото, прочетени
на основание чл. 283 от НПК и по този начин
надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото,
както и от веществените доказателсва по делото
надлежно приобщени по реда на чл.284 от НПК.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Д.М., Д.Е., Б.Е., А.Ч., К. Д.,
К.К., В.Ч., Т.М., В.Н., Г.И., И.Т.
и М.Х., като логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото и се позова на тях при
постановяване на присъдата си.
Съдът не намери основания да се съмнява в компетентността, обективността и
безпристрастността на вещите лица по назначените съдебно-техническа експертиза, поради което я
присъедини към останалия доказателствен материал.Към доказателствения материал
съдът приобщи на основание чл. 283 от НПК и всички събрани по делото писмени
доказателства.
Всички изброени по-горе кредитирани доказателства, на които съдът се
позовава, са достоверни, непротиворечиви, в логична връзка и последователност
едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по
безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на
извършване на престъплението и напълно подкрепят направените пред съда
самопризнания от подсъдимите.
ОТ ПРАВНА СТРАНА.
При така установената по категоричен и несъмнен начин в
хода на настоящото производство фактическа обстановка съдът изгради
становището си, че с деянието си подсъдимия
Г.К.Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.346, ал. 6, предложение първо вр. ал. 5 вр.
ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, предложение предпоследно от НК
- за времето от 02.03.2010 година до
21.03.2010 година, в град Бургас, предложил съдействие на Д.Т.М. - ЕГН **********,***,
за връщане на противозаконно отнетото му, на 01.03.2010 година срещу 02.03.2010
година в град Бургас моторно превозно средство - лек автомобил, марка
„Фолксваген", модел "Пасат", с испански регистрационен номер ********,
срещу получаването на имотна облага - парична сума от две хиляди и петстотин
лева, като деянието е извършено от Г.К.Г., като лице от състава на Министерството
на вътрешните работи назначен със Заповед на Директор НС „Полиция" per. № з-516/02.10.2006г. за „старши полицай" в
„Охрана на обществения ред" към група „Охранителна полиция" при
Четвърто районно управление „Полиция"- Бургас към Областната дирекция на
МВР - град Бургас. Подсъдимия Г.К.Г. е годен субекти на престъплението, в което
е обвинен, тъй като го е извършил като
пълнолетно лице и в състояние на вменяемост.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи от обективна и субективна
страна на престъпния състав на чл.346,
ал. 6, предложение първо вр. ал. 5 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 142, ал. 2, т.
6, предложение предпоследно от НК. От обективна страна са налице всички
признаци на престъпен състав. Подсъдимия е лице от посочените в чл.142 ал.2 т6
от НК и по точно лице от състава на Министерството на вътрешните работи-назначен
със Заповед на Директор НС „Полиция" per. №
з-516/02.10.2006г. за „старши полицай" в „Охрана на обществения ред"
към група „Охранителна полиция" при Четвърто районно управление
„Полиция"- Бургас към Областната дирекция на МВР - град Бургас., което
обуславя и квалификацията на деянието по чл.346
ал.6 от НК. Относно изпълнителното деяние осъществено от подсъдимия-
същото е отразено в ал.3 на чл.346 от НК. Субект на престъплението по чл. 346, ал. 3 НК може да бъде, както
лице, което е участвало в противозаконното отнемане на МПС, така и лице, за
което няма данни за такова участие, както е в конкретния случай- достатъчно е,
че Г.К.Г. е предложил на св. Д.М. съдействие за
връщане на противозаконно отнетото му МПС срещу получаване на имотна облага –
сумата от 2500лв. Според константната практика на ВКС престъплението е довършено с даването за обещание за
съдействие, което е възмездно, срещу поискване на имотна облага от пострадалия
–какъвто е и настоящия случай. Без значение е дали това съдействие е
осъществено от дееца и дали имотната
облага е получена от него, т. е. фактическият резултат от съдействието е ирелевантен за отговорността. Без значение за съставомерността на деянието е и фактът за кого се иска облагата (за лицето,
което предлага съдействие или за лицето, в чиято фактическа власт се намира
отнетия автомобил), достатъчно е установяването на корелативната връзка между
предложеното съдействие за връщане на отнетото МПС срещу получаването на имотна
облага . Не е необходимо нито връщането реално да е осъществено, нито облагата
да е получена от някое от тези лица. В чл. 346 ал.3 от НК се криминализира единствено предлагането на съдействие за
връщане на противозаконно отнетия автомобил с цел получаване на откуп от
връщането му като деяние на просто извършване, при което не се изисква никакъв
престъпен резултат. Без значение за отговорността е дали имотната облага е
предназначена за подсъдимия или за трето лице.
От субективна страна, деянието е извършено я Г.К.Г. виновно, при форма на
вината- пряк умисъл, тъй като е съзнавал противоправността
на престъпното деяние и е целял настъпването на обществено опасните последици. Престъплението е осъществено от
подсъдимия при наличието на специфичната цел от субективна страна, а именно получаването
на имотна облага от оказаното съдействие за връщане на противозаконно отнетото
МПС.
По всички изложени по-горе съображения съдът призна подсъдимия Г.К.Г. за виновен в извършване на прест. по чл.346,
ал. 6, предложение първо вр. ал. 5 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 142, ал. 2, т.
6, предложение предпоследно от НК, за което е били обвинен от Специализираната
прокуратура с обвинителния акт.
Причина за извършване на инкриминираното престъпно посегателство е стремежът
на подсъдимия за материално облагодетелстване по неправомерен начин.
ПО НАКАЗАНИЯТА.
Санкцията на чл.346, ал. 6,
предложение първо вр. ал. 5 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 142, ал. 2, т. 6,
предложение предпоследно от НК предвижда, за извършеното от подсъдимия
престъпление, наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 12 години и лишаване от право да управлява МПС и конфискация
на не по малко от една втора от имуществото на дееца.
Съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372, ал. 4 от НПК и предвид императивността
на разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, определи наказанието на подсъдимия Г.К.Г.
при условията на чл. 58а ал.4 вр. чл.55,ал.1,т.1 и ал. 3 от НК, а именно под
предвидения в Закона за извършеното престъпление по чл.346, ал. 6, предложение първо вр. ал. 5 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 142,
ал. 2, т. 6, предложение предпоследно от НК специален минимум от три
години лишаване от свобода и без да налага кумулативно предвидените наказания. Тъй
като това се явява по-благоприятния за дееца закон в сравнение с разпоредбата
на чл. 58а ал.1 от НК.
Съдът счита, че в настоящия случай са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало на подсъдимия,
добрите му характеристични данни, тежкото му финансово и семейно положение, чистосърдечните
му самопризнания, изразеното критично
отношение към извършеното от него престъпление, изминалият сравнително немалък
период от време от извършването на престъплението до реализирането на
наказателната отговорност, през който липсват данни подсъдимия да извършили
каквато и да е неправомерни прояви. Също така не се констатират отегчаващи
отговорността обстоятелства. Воден от горното съдът приема,че и най-лекото
предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко и че не следва да налага
кумулативно предвидените санкции .
Разглеждането на делото по реда на глава двадесет и седма от НПК, води до
определяне на наказанието при условията на чл. 58а от НК. С оглед времето на
извършване на инкриминираното деяние, а именно на 02.03. 2010г.- 21.03.2010г.,
не се приложи разпоредбата на чл.58а НК при
редакцията й в ДВ бр.27/ 2009г. която е била в сила по време на довършване на
деянието по смисъла на чл.2,ал.1 НК. В случая тази разпоредба не е по- благоприятен
закон за дееца по смисъла на чл.2, ал.2 Наказателния кодекс, тъй като съдът е
преценил , че са налице предпоставките и възможността според чл.58а ал.4 от НК
за приложението на чл. 55ал.1 т.1 и ал.3 от НК според действащия към настоящия
момент законов текст. Прилагането на разпоредбата на чл.55 ал1 т.1 и ал.3 от НК
с налагане на наказание под предвидения минимум и не налагането на кумулативно
предвидените санкции съда прецени като по-благоприятно за дееца от прилагането
единствено на разпоредбата на чл.55 от НК в задължителния й аспект.
Съобразявайки се с горното, съдът
наложи наказание на подсъдимия под най-ниския предвиден за престъплението
размер, като не наложи кумулативно предвидените санкции, именно поради
посочените смекчаващи отговорността обстоятелства. При определяне на
наказанията съдът съобрази изложеното
по-горе, а също и степента на обществена опасност на инкриминираното деяние и на
дееца, подбудите за извършване на деянието, останалите смекчаващи и липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства.
При тези съображения, съдът наложи на
подсъдимия Г.К.Г. наказание от вида „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Съдът намира, че няма пречка за приложението на чл.66, ал.1 от НК спрямо
наказанието лишаване от свобода наложени
на подсъдимия Г.К.Г.. Същото не надвишават три години, дееца по-рано не е
осъждан, и за поправянето и превъзпитанието му, според съдебния състав, не се
налага да изтърпява ефективно наказанието. За постигане целите на специалната
превенция не е нужно този подсъдим да
бъдат поставян в условията на затворническа среда и обкръжение. Още повече, че
евентуалната социална изолация на подсъдимия, чрез установяване в пенитенциарно заведение, би се явила неоправдано тежка. При
евентуално ефективно наказание, същото очевидно
би надхвърлило целите, които се преследват с него - преди всички поправяне на
извършителя. Съдът отчете, че наказанието трябва да постига справедлив баланс
на принудително- предупредителните елементи и на специалната и общата
превенция. От първостепенен обществен интерес е наказанието да цели поправяне и
превъзпитание на подсъдимия, формиране на самоконтрол, овладяност
и вътрешни задръжки, които да го възпират от извършване и на други престъпления
в бъдеще. Поради това, като взе предвид личностните особености на подсъдимия,
съдът прие, че така определеното наказание не пренебрегва генералната превенция
и не игнорира сравнително високата степен на обществена опасност на
престъплението. Това е така, защото генералната превенция не може и не бива да
се противопоставя на индивидуалната превенция, защото положително въздействие
върху обществото се постига само,когато наказанието е съответно на конкретната
обществена опасност и морална укоримост на конкретния
деец и на конкретното деяние. При тези
съображения и на основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът, с присъдата, ОТЛОЖИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложените на
подсъдимия Г.К.Г. наказание „лишаване от свобода“ в размер на по ДВЕ ГОДИНИ С ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ, който тече от влизане в
законна сила на присъдата..
ПО РАЗНОСКИТЕ: При този изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, т.к. са били направени разноски общо от
1573,00 /хиляда петстотин седемдесет и три/ лева във връзка с
деятелността, за която е признат за виновен подсъдимият Г.К.Г. се осъди да заплати в полза на държавата сумата от по 1573,00
/хиляда петстотин седемдесет и три/ лева за направени по делото разноски.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСВА:
На основание чл. 111, ал. 1 от НПК веществени
доказателства:
-
1 бр. мобилен
телефон марка „LG“, модел „KG275“ с IMEI ********, ведно с батерия с надписи
„ЕКО Р“ и „KG375 Li“, без СИМ- карта;
-
1 бр. мобилен
телефон – марка „Нокиа“, модел 6234, с IMEI ********,
ведно с батерия с надпис ВР-6М-Нокиа, без СИМ-карта в него, следва да се върнат
на собственика им – Д.Т.М. с ЕГН **********, с оглед приключването на
наказателното производство и поради обстоятелството, че същите не подлежат на
отнемане в полза на държавата.
На основание чл. 111, ал. 1 от НПК вещественото
доказателство:
-
1 бр. „МР3“ –
плейър („Ем Пе Три - плейър“) с вградена USB- букса,
с означена марка „BEATBOX“ с частично изтрит номер, както следва:
SPF-00-изтрита част-256 05 080, с корпус от пластмаса в черен цвят, със
спукана повърхност на дисплея, с бутони за превъртане и увеличаване на звука,
ведно с един брой батерия, означена с надпис „LGD AAA“, следва да се върне на
собственика му Д.Г.Е. с ЕГН **********, с оглед приключване на наказателното
производство и поради обстоятелството, че същото не подлежи на отнемане в полза
на държавата.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: