РЕШЕНИЕ
гр. София, ………………..2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, 15 въззивен състав в публичното заседание
на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА
МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието на секретаря Весела Венева
и прокурора Дочо Дочев, като разгледа докладваното от съдия Маринкова ВНОХД № 3066 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 22.01.2018
г. по НОХД №7783/2017г., СРС, НО, 94-ти състав е признал подсъдимия Е.Е.К. за
виновен в това, че на 04.02.2017г. около 22.00ч. в гр. София, района на
кръстовище между ул. „Солунска” и ул. „Райко Даскалов” без надлежно
разрешително, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/ е държал високорисково наркотично вещество – кокаин,
разпределено в 2 бр. хартиени сгъвки - първата, съдържаща кокаин с тегло 0.31
гр с процентно съдържание на активен компонент - 74.0% на стойност 68.20
/шестдесет и осем лева и двадесет стотинки/ лева и втората, съдържаща кокаин с
тегло 0.30 гр с процентно съдържание на активен компонент - 70% на стойност
66.00 /шестдесет и шест/ лева, като общото тегло на двата обекта е 0.61 гр на
обща стойност 134.20 /сто тридесет и четири лева и двадесет стотинки/ лева,
като кокаинът подлежи на контрол съгласно Единната конвенция за упойващи вещества на ООН, ратифицирана от РБ и
съгласно чл.3, ал.2 от ЗКНВП и Приложение №1, към чл.3, т.1 от Наредба за реда
за класифициране на растенията и веществата, като наркотични е включен в Списък
I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” – престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК, поради което и
на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година, както и наказание „глоба“ в
размер на 3000, 00 /три хиляди/ лева, като на основание чл. 66 НК е отложил изпълнението
на така наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен
срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
С така
постановената присъда на основание чл. 354а ал. 6 НК съдът е постановил предмета
на престъплението – наркотични вещества,
предадени на отдел „НОП - ЦМУ“ с приемо-предавателен протокол №
46522/07.03.2017г., да бъдат отнети в полза на Държавата, като след влизане в
сила на присъдата да бъдат унищожени. По отношение на приложените по делото
веществените доказателства, а именно първоначални и транспортни опаковки съдът
е постановил последните да останат на съхранение в материалите по делото.
С присъда съдът
на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия К. да заплати извършените в
хода на наказателното производство разноски.
Срещу присъдата
в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия К., в която
твърди, че присъдата е неправилна. По делото е постъпило и допълнение към
въззивната жалба, в което се сочи, че съдът неправилно не е кредитирал показанията
на свидетелите, поискани и разпитани по негова инициатива, а е кредитирал
показанията на полицейските служители, които не са имали никакъв спомен за
случая. Твърди се също така, че неправилно контролираната инстанция не е
кредитирала дадените от него обяснения. Отделно настоява, че дори деянието да
се приеме за доказано, то последното съставлява малозначителен случай. В заключение
от въззивния съд се иска да отмени присъдата на СРС и да постанови нова, с
която да го оправдае или да приложи разпоредбите, касаещи малозначителност на
деянието.
В жалбата и
постъпилото към нея допълнение не се иска събирането на нови доказателства.
Въззивният съд
по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица, нито
събирането на нови писмени и веществени доказателства.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция защитникът
на подсъдимия К. – адв. К. поддържа становището на подзащитния си, че решението на първата
инстанция, че подсъдимият е извършил престъпление, е незаконосъобразно и неправилно.
В тази връзка посочва, че първият съд е разгледал едностранчиво доказателствата,
събрани по делото. Изразява становище, че първоинстанционната инстанция при
преценка на ангажираните по делото доказателства е следвало да следи дали
показанията са последователни, подробни и логични и дали формират една съвкупна
доказателствена общност. Според защитата показанията на свидетеля А. Г.са
последователни, логични, като съдържат изключително подробно описание на
фактите, което последният едва ли би могъл да изложи, ако просто си е измислил описаната
ситуация. Във връзка с горното посочва, че показанията на посочения свидетел съвпадат
изцяло с обясненията на подсъдимия относно развилите се събития. По отношение
на констатираните незначителни разминавания в процесните гласни доказателствени
източници изразява становище, че се дължат на изтеклия период от време и
притеснението на свидетеля по време на изслушването му в съдебно заседание.
Посочва се още, че показанията на свидетеля Г.съвпадат с изложеното от
свидетеля П.М., като единственото разминаване между тях е относно
обстоятелството, дали последните са се чули по телефона, или във фейсбук по месинджър.
По отношение на показанията на полицейските служители А. и Б. изразява
становище, че видно от съдържанието на последните и двамата свидетели не
твърдят, че подсъдимият не им е обяснил как се е снабдил с наркотичните
вещества и какво е било намерението му, като от друга страна, видно от
показанията им се установява, че ако едно лице намери наркотични вещества и
реши да ги предава в полицията, а не просто да извика орган на реда, то
процедурата предвижда последният да бъде задържан, доколкото е осъществявал някаква
фактическа власт върху тях. В тази връзка посочва, че в конкретния случай не е
изпълнена субективната страна на процесното престъпление, доколкото последният
държейки наркотичните средства е искал единствено да постъпи добре, като ги
предаде на органите на реда. В заключение според защитата предвид ниската
стойност на наркотичните вещества дори въззивната инстанция да приеме, че
деянието е извършено, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му
намерения и всички детайли по делото следва да се приеме, че случаят е
маловажен.
В правото си на лична защита
подсъдимият К. посочва, че през целия си съзнателен живот е водел кампании срещу
дрогата. Твърди, че през инкриминираната вечер е искал да бъде буден гражданин,
като в този момент е бил срещнат от полицейски служители. В заключение моли да
бъде оправдан.
Прокурорът при СГП счита подадената въззивна жалба за неоснователна по същество, като моли
последната да бъде оставена без уважение. Изразява становище, че в разглеждания
случай СРС е изложил обстойни мотиви относно обстоятелството, защо не приема
случая за маловажен, които се споделят и от прокуратурата, а възраженията на
защитата в противоположна посока намира за неоснователни. В тази връзка
посочва, че е съобразено както вида на веществото, така и неговото количество и
процентното съдържание на активния му компонент, който е с висока честота. Според
прокурора в разглеждания случай следва да се маркира и това, че воденото на
кампании срещу дрогата не предполага държането на наркотични вещества и ярко
компрометира всичко извършено до момента, дори и то да е било безукорно. В
заключение счита, че изводите на първостепенния съд съответстват на събрания и
проверен доказателствен материал, а наложеното наказание се явява справедливо,
с оглед на което и първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена
изцяло.
В правото си на последна дума
подсъдимият К. моли да бъде оправдан.
Софийски градски
съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
По делото са събрани в необходимия обем и по съответния
процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа
на събраните и проверени по реда на НПК доказателствени източници са направени
правилни фактически изводи. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице
основания за съществена промяна на фактическата обстановка, възприета от
първостепенния съд, доколкото тя е правилно установена, на база на вярна и
точна преценка на събрания доказателствен материал.
С оглед горното и след извършен собствен анализ на доказателствата,
настоящият съдебен състав прие за установена фактическа обстановка, която не се
различава съществено от възприетата от решаващия съд, а именно:
Подсъдимият Е.Е.К., с ЕГН **********
е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, живущ ***.
Към датата на деянието последният e неосъждан.
На 04.02.2017г. в 19.00 часа свидетелите Р. А. и Б.Б. – служители на 01 РУ - СДВР,
били на смяна като АПУ 72. Докато патрулирали в района си около 22.00 часа на
кръстовището на ул. „Солунска“ и ул. „Райко Даскалов“ свидетелите спрели за
проверка лице от мъжки пол, което след поискан документ за самоличност
установили като подсъдимия Е.Е.К.. Към този момент подсъдимия бил сам, като по
време на проверката на полицейските служители им направило впечатление, че
подсъдимият бил видимо притеснен. Предвид горното свидетелите го попитали дали
държи в себе си забранени от закона вещи. Подсъдимият К. отговорил, че има в
себе си два броя хартиени сгьвки, съдържащи по негови данни кокаин, като
изразил желание да ги предаде доброволно.
По разпореждане на ОДЧ при 01 РУ-СДВР подсъдимият Е.К. бил задържан
и транспортиран до 01 РУ-СДВР, където предал с протокол за доброволно предаване
от 04.02.2017г. два броя хартиени свивки, съдържащи бяло прахообразно вещество,
които били запечатени в полиетиленов плик с картон серия А № 0254332 и СП 109
НЕКД - СДВР.
Съгласно заключението на изготвената физикохимична експертиза,
съдържащото се в предадените две хартиени свивки бяло прахообразно вещество
представлява кокаин. Двете свивки са с нетно тегло съответно първата – от
Установената
фактическа обстановка въззивният съд приема след обективен, всестранен и пълен анализ
на доказателствения материал, събран по делото, а именно: гласни – обясненията
на подсъдимия К., показанията на свидетелите А. Г., П.М. и
показанията на полицейските служители Р. М.А., дадени в хода на съдебното
следствие и пред орган на досъдебното производство и приобщени към материалите
по делото на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК (л. 7 от ДП) Б.Й. Б.,
дадени в съдебно заседание и пред орган на досъдебното производство и приобщени
към материалите по делото на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК (л.
8 от ДП); писмени – заповед за задържане на лице (л. 26 от ДП), протокол за
личен обиск на лице (л. 27 от ДП), протокол за доброволно предаване (л. 29 от
ДП), протокол за оценка на наркотични вещества (л. 25 от ДП), справка за
съдимост на подсъдимия; способите на доказване –заключението на изготвената и
приетата по делото физикохимична експертиза.
Първоинстанционният
съд прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал
ангажираните по делото доказателствени източници, като е аргументирано е
изложил съображенията си, защо дава вяра на едни, а не кредитира други от тях.
Противно на доводите на защитата настоящата въззивна инстанция намира, че
липсват основания, които да мотивират съда да промени направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите към
обжалваната присъда подробно са обсъдени всички събрани по делото
доказателствени материали, като не е допуснато превратното им тълкуване.
Безспорно по
делото са събрани преимуществено гласни доказателствени средства, които могат
да бъдат условно обособени в две групи – такива, които ползват обвинителната
теза, а именно показанията на свидетелите А. и Б. и такива, които потвърждават
тезата на подсъдимото лице, че е намерил случайно наркотичните вещества, като е
бил спрян за проверка, по пътя за районното управление, към което се бил
насочил с цел да предаде последните на органите на реда – обясненията на
подсъдимия, подкрепящи се от показанията на разпитаните по негово искане свидетели
А. Г., П.М.. Същите безспорно са взаимоизключващи се и по отношение на обстоятелството
дали по време на извършената от полицейските служители проверка на подсъдимия К.,
последният е бил придружаван от свидетеля А. Г..
Настоящият
съдебен състав споделя доказателствената оценка на първия съд, като прие, че
съществена роля при изясняване на подлежащите на доказване факти имат показанията
на полицейските служители от 01 РУ–СДВР – Р. М.А. иБ.Й. Б., които през
инкриминираната вечер са били на смяна като АПУ в района на местопроизшествието.
С оглед естеството на работата на свидетелите (полицейски служители, станали свидетели
на множество сходни случаи) според въззивния съдебен състав е напълно обяснима,
липсата на конкретен спомен за процесния инцидент, демонстрирана от свидетелите
по време на изслушването им пред съда, наложило прочитане на показанията им от
досъдебното производство в цялост на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК. Според въззивния съд така констатираните празноти в показанията на
свидетелите, противно на доводите на защитата, не поставят под съмнение
достоверността на изложеното от тях пред орган на разследването. Въззивната
инстанция, подобно на контролирания съд изгради фактическите си изводи,
позовавайки се изцяло на показанията на свидетелите от досъдебното
производство, доколкото последните са дадени непосредствено след конкретния
случая, за който се отнасят, поради което и съвсем нормално е в тях обективната
действителност да е намерила най-пълно и правдиво изражение, както и с оглед направеното
потвърждение от страна на свидетелите, че прочетеното им отговаря на
действително случилите се събития. Противно на доводите на защитата, съдът не
констатира заинтересованост на свидетелите от изхода на делото, доколкото,
както правилно е отбелязал и районният съд, свидетелят А. е посочил пред съда,
че не познава подсъдимото лице, а свидетелят Б. е съобщил, че подсъдимият му е
познат само по физиономия. С оглед горните съображения, при липса на каквито и да било основания за
пристрастност у процесните свидетели настоящият съдебен състав се довери на
изложеното от тях по повод срещата им с подсъдимото лице. В показанията си свидетелите
последователно възпроизвеждат информация относно събитията, случили се в нощта
на 04-ти февруари 2017г. Двамата полицейски служители по еднопосочен начин
пресъздават хронологично обстоятелствата, включени в предмета на доказване по
делото, а именно относно спирането за проверка на подсъдимото лице,
установяване на самоличността му, направеното от него признание за държаното у него
наркотично вещество (по негови данни кокаин), изразеното желание да го предаде
доброволно, както и по относно последвалото задържане на подсъдимото лице и отвеждането
му в районното управление. Така изнесената от свидетелите информация намира
потвърждение и в събраните по делото писмени доказателствени източници, а
именно: заповед за задържане на лице, протокол за личен обиск на лице, протокол
за доброволно предаване. От показанията на свидетелите А. и Б. се оборва и застъпената
от подсъдимото лице теза, че е обяснил на последните, че е намерил процесните
наркотични вещества, както и че е тръгнал към районното управление, за да ги
предаде. Аргумент в подкрепа на горния извод се явява фактът, че в прочетените
показания на свидетелите от досъдебното производство липсват данни,
обосноваващи достоверност на посоченото от подсъдимия, като от друга страна
пред съда свидетелите заявяват, че нямат спомени по време на проверката
подсъдимото лице да е давал подобна информация, а свидетелят А. дори добавя, че
не е имал въобще подобен случай в практиката си. Предвид горното, доколкото
никой от свидетелите няма съхранен спомен за подобни действия от страна на
подсъдимия, като от друга страна, обяснения с подобно съдържание, безспорно не
биха били забравени от страна на полицейските служители, въззивният съд прие,
че последното реално не се е случило в действителност. От показанията на
двамата полицейски служители се установява и фактът, че към момента на
извършената проверка подсъдимия не е придружаван от друго лице. В тази връзка
подобно на първата инстанция въззивният съд кредитира с довери изложеното от
свидетелите по време на изслушването им пред съда, че при извършването на
проверка задължително се описват обстоятелствата около същата, както и хората,
които са установени с проверяваното лице. Предвид горното и доколкото в
приобщените по делото от досъдебното производство доказателства безспорно липсват
такива, който да навеждат данни, че при проверката на подсъдимия е присъствало
и друго лице, в това число и свидетеля А. Г.– липсва протокол за обиск на лице
(различно от подсъдимия), като не е наличен и протокол за претърсване и
изземване на автомобил, в каквато насока за обясненията на подсъдимия,
подкрепящи се показанията на св. Г., то настоящата съдебна инстанция споделя
извода на контролираният съд да се довери на изложеното от полицейските
служители, приемайки, че при извършената проверка подсъдимият не е бил
придружаван от други лица.
За да изгради
фактическите си изводи, позовавайки се изцяло на първата условно обособена
група гласни доказателствени средства, въззивният съд отчете факта, че заявените
от двамата полицейски служители обстоятелства не са опровергават по убедителен
начин от втората група гласни доказателствени източници. Настоящият съдебен
състав, също като контролираната инстанция намира, че обясненията на
подсъдимото лице, както и подкрепящите ги показания на свидетелите Г.и М., не
следва да се кредитират от съда с доверие, доколкото последните се явяват
непоследователни, вътрешнопротиворечиви и логически неиздържани, като се опровергават
по категоричен начин от останалите доказателствени източници, на които съдът
даде вяра.
Във връзка с горното
въззивният съд отчета факта, че контролираната инстанция прецизно е изследвала доказателствената
стойност на процесната група гласни доказателствени източници, като е описала изключително
подробно наличните вътрешни противоречие, от една страна, между обясненията на
подсъдимия и свидетеля Г.относно обстоятелствата около намирането на процесните
наркотични вещества от кучето на подсъдимото лице, около появата на
полицейските служители и извършената от тях проверка, а от друга страна, между
изложеното по повод на инцидента от страна на Г.и М.. На свой ред констатирайки
описаните от първия съд противоречия (които съдът не намира за нужно да
преповтаря) настоящата въззивна инстанция споделя доказателствения извод на
първия съд, че последните категорично разколебават обективността и
достоверността на изложеното от свидетелите, като с оглед посоченото от тях, че
се намират в близка приятелска връзка с подсъдимото лице, както и предвид
факта, че са разпитани пред съда по изрично настояване на подсъдимото лице,
оценява твърденията им за хронологията на събитията като защитна позиция,
целяща да издейства благоприятен изход от наказателното производство за
подсъдимия К..
По отношение на
обясненията на подсъдимото лице, дадени пред първата инстанция, отразяващи
версията на последния за събитията, конкретно относно начина, по който е
установил фактическа власт върху доброволно предадените от него на хартиени
сгъвки, както и относно факта, че е обяснил за последното на полицейските
служители, посочвайки им, че е отивал да ги предаде в полицията, правилно са
преценени от контролираната инстанция като израз на правото на защита на
подсъдимото лице, но резонно не им е даден кредит на доверие. Съгласно
правилата за доказателствената тежест, за да бъдат приети за достоверни
обясненията на обвиняемия/подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа в
други доказателства, а да не се опровергават от несъмнено установени
доказателства, или да не се дискредитират на собствено основание поради
неясноти, необясними празноти или ако съдържат обективно невъзможна версия. В
настоящия случай въззивният съд констатира, че обясненията на подсъдимото лице
в частта, в която посочва, че е дал сведения на полицейските служители за
намиращите се у него хартиени сгъвки, както и относно факта, че е искал да ги
предаде в полицията, се оборват по категоричен начин от кредитирани от двете
съдебни инстанции доказателствени източници, а именно от показанията на
полицейските служители Б. и А., които са категорични, че нямат спомен
подсъдимият да им е давал информация в твърдяната от подсъдимия насока, като
такива обстоятелства не фигурират и в прочетените показания на свидетелите от
досъдебната фаза на процеса, дадени от последните в най-близък момент от датата
на събитията. От друга страна, обясненията на подсъдимия в тяхната цялост се
дискредитират на собствено основание поради констатирани от двете съдебни инстанции
противоречия с показанията на свидетеля Г., поддържащ версията му за случилото
се, като описаната от него фактология на събитията (конкретно около намирането
на хартиените сгъвки и опита му да предаде последните в полицията заедно със
свидетеля Г., който въпреки, че бързал за работа се съгласила да го придружи до
районното управление) влиза в рязко противоречие с правилата на обикновената
житейската логика. С оглед горните съображения въззивният съд не възприе с
довери обясненията на подсъдимия К., като прие, че описаната от него версия за
случилото се, представлява защитна теза, която не е достоверно отражение на
действително случилите се на инкриминираната дата събития.
Относими към
предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка
са и приобщените в процеса писмени доказателства и писмени доказателствени
средства. При служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът не откри
да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането им, които да
обосновават изключването им от доказателствения обем по делото, с оглед на
което ги кредитира с доверие, като възприема за достоверни данните, съдържащи
се в тях, тъй като по делото липсват други доказателствени източници, които да
ги оборват и/или опровергават.
Констатациите си
за съдебното минало на подсъдимия К. към датата на извършеното деяние,
първоинстанционният съд вярно е направил въз основа на приложената и приетата
по делото, като писмено доказателство, справка за съдимост.
При изграждане
на фактическите си изводи настоящата съдебна инстанция се позова на
заключението на приетата по делото физикохимична експертиза от което се
установява вида на веществото, предадено доброволно от подсъдимото лице,
неговото количество, както и процентното съдържание на активния му компонент. Така
обсъденото експертно заключение според въззивната инстанция е изготвено от вещо
лице със съответната специалност, като отговаря в пълнота на поставените
задачи, с оглед на което въззивната инстанция го кредитира с доверие.
Фактите по
делото се потвърждават и от наличните по делото веществени доказателства –
наркотични вещества, предадени на отдел „НОП - ЦМУ“ с приемо-предавателен
протокол № 46522/07.03.2017г. .
Предвид горните
съображения настоящият съдебен състав, противно на доводите на защитата намери,
че горепосочените доказателствени източници, обсъдени в своята съвкупност и по
отделно, по категоричен начин доказват, че подсъдимото лице, в посочените в
обвинението времеви и пространствени параметри без надлежно разрешително е
държал високо рискови наркотични вещества, а имено – кокаин, разпределено в 2
бр. хартиени сгъвки – първата, съдържаща
кокаин с тегло 0.31 гр с процентно съдържание на активен компонент - 74.0% на
стойност 68.20 /шестдесет и осем лева и двадесет стотинки/ лева и втората,
съдържаща кокаин с тегло 0.30 гр с процентно съдържание на активен компонент -
70% на стойност 66.00 /шестдесет и шест/ лева, като общото тегло на двата
обекта е 0.61 гр на обща стойност 134.20 /сто тридесет и четири лева и двадесет
стотинки/ лева.
При правилно
изяснена фактическа обстановка районният е направил обосновани правни изводи,
като е приел, че подсъдимият Е.Е.К. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление, наказуемо по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК.
От обективна
страна се установи, че подсъдимият Е.Е.К. на 04.02.2017г. около 22.00ч. в
гр.София, района на кръстовище между ул. „Солунска” и ул. „Райко Даскалов” без
надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/ е държал високорисково наркотично вещество – кокаин,
разпределено в 2 бр. хартиени сгъвки - първата, съдържаща кокаин с тегло 0.31
гр. с процентно съдържание на активен компонент - 74.0% на стойност 68.20
/шестдесет и осем лева и двадесет стотинки/ лева и втората, съдържаща кокаин с
тегло 0.30 гр. с процентно съдържание на активен компонент - 70% на стойност
66.00 /шестдесет и шест/ лева, като общото тегло на двата обекта е 0.61 гр на
обща стойност 134.20 /сто тридесет и четири лева и двадесет стотинки/ лева.
Съставомерно
„държане” по смисъла на чл. 354а, ал.3 от НК е налице, когато за наркотичното
вещество няма надлежно разрешение /необходимото съгласно ЗКНВП и Наредба за
условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП/ и то
обективно се намира във фактическа власт на дееца. В случая безспорно се
установи, че наркотичното вещество се е намирало у подсъдимия с оглед
показанията на двамата полицейски служители, видно от съдържанието на протокола
за доброволно предаване на 2 бр. хартиени сгъвки с прахообразно вещество от
страна на подсъдимия, както и с оглед обясненията на подсъдимия, в които
последният не оспорва този факт.
На следващо
място държането на наркотично вещество е станало без за това подсъдимият К. да
е имал надлежно разрешение. Кокаинът има наркотично действие и няма легална
употреба, пазар и производство, като и е поставен под контрол от Единната
конвенция по упойващите вещества от
Обосновани и
верни са и изводите на първоинстанционния съд относно субективната страна на
извършеното от подсъдимия деяние. От субективна страна подсъдимият е извършил
престъплението при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като последният е съзнавал всички обстоятелства от обективната страна
на деянието, както и общественоопасния му характер. В тази връзка умисълът на
подсъдимия е обхващал както обстоятелствата, че държи наркотично вещество, от
вид и със съдържание описани по-горе, така и че същото действие извършва без
надлежно разрешение за това. Изложеното въззивният съд прие, подобно на контролираната
инстанция от цялостното поведение на подсъдимия по време на извършване на
полицейската проверка и предаването на процесното вещество (видимото
притеснение при спирането му за проверка от органите на реда, съобщеното от
него на полицейските служители А. и Б., че държи в себе си 2 бр. хартиени
свивки, съдържащи по негови данни кокаин), за което информация се извлича от
кредитираните от двете съдебни инстанции показания на полицейските служители А.
и Б., дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по делото чрез
прочитането има на съответното процесуално основание.
Противно на
доводите на защитата, въззивният състав споделя становището на районния съд, че
по настоящото дело деянието, извършено от подсъдимия не може да се квалифицира
като маловажен случай по смисъла на ал.5 на чл. 354а от НК.
Първоинстанционната
инстанция е извършила задълбочен анализ на понятието „маловажен случай“, с цел
изясняване на съставомерността на инкриминираното деяние. Въззивната съдебна
инстанция изцяло споделя изложените аргументи от районния съд в тази насока. Разпоредбата
на чл. 93, т. 9 от НК се съдържа легално определение на понятието „маловажен
случай“ на престъпление, предпоставките на което включват не само липса или
незначителност на вредни последици от извършеното, но и наличие на други
смекчаващи обстоятелства, които характеризират деянието с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на съответни по вид престъпления. Съдебната
практика е последователна и категорична, че преценката дали едно деяние
представлява „маловажен случай“ се извежда на база фактическите данни по делото
за механизма на извършване на деянието, вида и стойността на предмета на
престъплението, характеристиката на вредните последици от извършването му,
личността на дееца и всички относими към степента на обществена опасност на
деянието обстоятелства. При формиране на крайния си извод, че случаят не е
маловажен, районният съд е приложил именно този критерий към процесното деяние,
като законосъобразно не е ограничил в преценката си само върху количеството и
стойността на наркотичното вещество, а е отчел фактическите данни по конкретния
казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното. Според настоящата съдебна инстанция определящо
в настоящия случай за преценката на обществената опасност на деянието се явява видът
на наркотичното вещество, а именно кокаин, както и съдържанието на активния му
компонент, който е с висока честота, с оглед по-тежките последиците за здравето
на лицата, които го употребяват, в сравнение с други видове високорискови наркотични
вещества. От друга страна, върху степента на обществена опасност на дееца
рефлектира обстоятелството, че подсъдимият е в зряла възраст (към момента на
извършване на деянието е бил на (35 години), с оглед на което извършеното не
може да се разглежда като резултат от недооценка на престъпния му характер и
последиците от извършването му, както фактът, че въпреки твърденията на подсъдимия
за водени активни кампании срещу дрогата, последният е бил задържан за държане
на високорисково наркотично вещество, в рязко противоречие с демонстрираните
пред обществото убеждения и принципи.
Предвид горното
чистото съдебно минало на подсъдимия К., както и количеството и стойността на
процесното наркотичното вещество, противно на доводите на защитата, не се явяват
достатъчни, за да обусловят преценката, че степента на обществена опасност и
морална укоримост на престъплението, извършено от подсъдимия, са по-ниски от
обикновените случаи на държане на високорискови наркотични вещества.
В контекста на
извършената комплексна преценка на фактите по делото за степента на обществена
опасност на деянието и деецът, правилен се явява изводът на първоинстанционният
съд, че не са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 от НК и деянието не
представлява маловажен случай.
При правилна правна оценка на
събрания доказателствен материал и на установената по делото фактическа
обстановка, първоинстанционният съд е индивидуализирал
наказанието на подсъдимия, като е приел, че следва да го определи при условията
на чл. 54 от НК, поради отсъствието на многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да обусловят приложение на чл.
55 от НК.
Тези изводи се споделят и от
въззивния съд, като следва да се посочи, че в случая не са налице многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, нито такива, които да
имат изключителен характер.
При контрол върху присъдата в
частта, с която е индивидуализирано наказанието не се отчитат факти и
обстоятелства, които да не са взети предвид от първостепенния съд. Правилно и
справедливо съдът е отчел като единствено смекчаващо обстоятелство чистото
съдебно минало на подсъдимия, преценявайки, че отегчаващи такива не са налице.
Предвид горното отмереното от
първата инстанция наказание в предвидения от закона минимум наказание, а именно
една година „лишаване от свобода“ според настоящият съдебен състав в пълен обем
отчита тежестта на извършеното деяние и личността на подсъдимия, като се явява
и справедливо с оглед конкретиката на случая.
Въззивният съд се съгласява и с
изводите на първоинстанционния за прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и отлагане на изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от
свобода“ с изпитателен срок от три години, поради факта, че подсъдимият не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложено е наказание под три години „лишаване
от свобода“, както и с оглед обстоятелството, че изпълнение на целите по чл.
36, ал. 1 от НК, възпиращият и превъзпитателен ефект на наказанието, може да
бъдат постигнати и без ефективното му изпълнение.
Въззивният съд намира за справедливо
и определеното на подсъдимия кумулативно предвиденото наказание „глоба“ – в
размер малко над предвидения в закона минимум,
а именно 3000,00 /три хиляди/
лева.
Според настоящия съдебен състав
индивидуализирани в тези рамки наказания в пълен обем отчитат тежестта на
извършеното деяние и личността на подсъдимия, явяват се справедливо възмездие
за извършеното от подсъдимия престъпление, като не биха създали у последния
впечатление, че е останал ненаказан.
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК,
с оглед направените правни изводи по-горе, законосъобразно районният съд е
постановил предметът на престъплението –високорисково наркотично вещество –
кокаин, да се отнеме в полза на държавата, като правилно е съдът е постановил,
че след влизане на присъдата в сила, последният следва да бъде унищожен,
доколкото притежаването му е забранено. Законосъобразно съдът се е разпоредил и
с останалите налични по делото веществени доказателства, а именно: първоначални
и транспортни опаковки, като е постановил последните да останат на съхранение в
материалите по делото.
Вярно с оглед изхода на делото на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК с присъдата си районният съд е възложил на
подсъдимия Е.К. разноските по делото. Като резултат от осъждането и на осн. чл.
190, ал. 2 от НПК законосъобразно подсъдимият е осъден да заплати и 5.00лв.
/пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист за горепосочената сума.
С оглед горните
съображения, въззивният съд намери, че жалбата на подсъдимия К. е
неоснователна, а присъдата на СРС като правилна и законосъобразна следва да
бъде потвърдена.
Така мотивиран и
на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
от 22.01.2018 г. по НОХД №7783/2017 г., на СРС, НО, 94-ти състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.