РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Карлово , 28.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20205320101131 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иска с правно основание член 49, ал.1 от СК.
Ищцата – С. Г. Р. твърди, че с ответника сключили граждански брак на
15.11.1997г. в град К.. От брака си имат пълнолетен син - В.С.Р., роден на
22.03.1999г. в град К. с ЕГН *********. След сключването на брака и
раждането на детето им живеели в град К., на посочения постоянен адрес на
ответника - на улица „Х.К.” № 74, който имот бил собственост на родителите
на ответника. През периода на съвместния им живот, особено в началото, с
ответника се стремили да изградят едно хубаво семейство. Имали планове за
бъдещето им, как ще се развиват като семейство, как ще отгледат детето си.
Имало е различия между тях, но са се опитвали да ги загърбят, да ги
изглаждат, за да продължават да вървят заедно напред. Полагали са взаимни
усилия да поддържат добри взаимоотношения, да се разбират. Опитвали се да
изглаждат различията между тях, които с времето се оказали, че били
свързани точно с развитието на съвместния им живот, отглеждането и
възпитанието на детето им, които се разминавали с плановете им преди
1
сключването на брака им. С течение на годините, установили, че различията
между тях били от такова естество, че не могли да бъдат туширани, да се
правят повече компромиси. Различията между тях, с годините вместо да се
изглаждат, се задълбочавали и да се разширявали. Все по-трудно започнали
да намират съвместен път да вървят заедно напред и да се развиват като
семейство. Ответникът бил неициативен. Всички проблеми, финансови,
битови, здравословни и други, ги разрешавала тя (ищцата). Семейството
разчитало финансово на нея. Ответникът не се ангажирал с каквато и да е
било инициатива за полагане на труд или друг вид грижи за повишаване
материалното благосъстояние на семейството им. Или пък грижа за самия
себе си - за образованието си, за духовното си израстване. Все по-трудно
започнали да общуват с ответника. Дори и разговорите заради детето им не се
случвали. Започнали да се отчуждават един от друг. Не намирали общи теми
за разговор. Вербалните контакти ставали все по-трудни и по-трудни. При
така настъпилото отчуждение между тях липсвала и физическата връзка.
Разривът между тях в един момент станал непреодолим и довел до
фактическата раздяла преди три години, като ответникът заминал да живее в
село О.П.. Духовната и физическата връзка между тях била скъсана
окончателно, което състояние се затвърдило с фактическата им раздяла. Към
настоящия момент и духовната, и физическата връзка били изцяло изчезнали.
Разрива в отношенията им бил непреодолим. Съвместното им съжителството
било невъзможно. Отчуждението между тях, както и натрупалия се
негативизъм в техните отношения било непреодолимо. Между тях липсвали
нормални съпружески отношения, както духовни, емоционални, така и
физически. Нямали съвместни интереси. Нямали визия за бъдещето им като
семейство. С изключение на връзката с детето им, нищо не ги свързвало като
семейство. Счита, че брака им е изпразнен от необходимото съдържание и
брачната им връзка е само формална, поради което се явява обществено
неудобна и за двамата. С ответника не са сключвали брачен договор.
МОЛИ съда, на основание чл.49, ал.1 от СК, да постанови решение, с
което да прекрати брака им, като дълбоко и непоправимо разстроен. По
отношение на семейното жилище, представляващо апартамент на адрес - град
К., улица „Х.К.” № 74, който е наследствен от родителите на ответника,
ищцата няма претенции за ползването му. След прекратяването на брака
2
желае да продължи да носи фамилията Р., тъй като с тази фамилия е известна
в обществото, повечето документи, като шофьорска книжка и други са
издадени с името Р.. Не възразява, ако ответника изрази становище за
прекратяване на брака по взаимно съгласие - брака им да бъде прекратен по
реда на чл.50 във връзка с чл.51 от СК.
Ответникът – С. В. Р. в срока на отговор на исковата молба по реда на
чл. 131 от ГПК не депозира такъв, не взима становище по допустимостта и
основателността на заявената претенция, не сочи доказателства.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните са съпрузи, на основание валидно сключен граждански брак
на 15.11.1997г. с Акт за граждански брак № 0176 от 15.11.1997г. на Община
К., видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак.
От брака си страните имат родено едно дете - В.С.Р., роден на
22.03.1999г. в град К. с ЕГН *********, пълнолетно към настоящия момент,
което се установява от представеното копие от Удостоверение за раждане,
съдържащо се на л. 5 от делото.
Във връзка с предявения иск, съдът допуснал и изслушал свидетел на
ищцовата страна. Свидетелката Р.П. твърди, че познава от 1999г. С., който е
съпруг на С.. Двамата, като сключили брак заживели при неговите родители ,
в град К., на ул. „Х.К.”. От брака си имат едно момче, пълнолетно. С. работела
от 1999г. в „РР.Г.” ЕООД, което дружество е нейна собственост и тя е неин
служител. Твърди, че била близка с ищцата, освен като приятелки, така и като
работещи в службата. Сочи, че трудно би се определил техният живот като
семеен, защото ответникът не бил на постоянна работа за периода от 1999г.
до ден днешен. Цялата финансова издръжката на семейството се поемала от
С.. Той, макар и здрав, не работел. Ако започнел някъде работа, по някакви
причини го освобождавали. Смята, че той не си търсел работа, а разчитал на
съпругата си и на родителите си. С. се грижела финансово за семейството и за
детето им. Същата постоянно се е притеснявала за семейството си, поради
което поемала допълнителна работа, с цел - допълнително възнаграждение.
Твърди, че е искала пари на заем от нея, за да издържа семейството си. Сочи,
3
че С. имал към С. неуважително отношение. Разговорите им помежду им
били свързани винаги с това, че той не е трудово ангажиран и тя искала той
да се промени в това отношение. Твърди, че в момента двамата не живеели
заедно и това било така вече три години. С. в момента живеела на квартира, а
С. живеел в село О.П., при баща му. В апартамента им в К., който бил
семейното жилище, живеел техния син. В този 3-годишен период на
фактическа раздяла, С. не е правил опити да се събират със Станимир, нита е
започвал някъде постоянна работа.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи от правна страна:
Относно разстройството на брака – Установи се от показанията на
разпитания по делото свидетел, че съпрузите имат конфликти. Свидетелят
успя да охарактеризира брачната връзка и да даде някакво обяснение за
причините, довели до влошените отношения между съпрузите, а именно –
неглижирането от страна на ответника на семейството, доколкото същия не
бил трудово ангажиран, не осигурявал финансово семейството си, като не
търси работа, от която да осигурява доходи, поради което настъпили
конфликти помежду им, а в последствие и фактическата им раздяла.
Съпрузите не са правили опити за помирение, което се е отразило върху
отношенията им и е довело до прекратяване на икономическите, физическите
и духовни връзки между тях. Това е индикация за дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, от което следва изводът, че брачната им връзка е
формална и изпразнена от съдържание. Законовата уредба не дефинира
понятието „вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака”. Съдът
приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение
към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения, едно от
които е съвместното съжителство на съпрузите.
Предвид обстоятелството, че съдът не е сезиран с искане по реда на чл.
49, ал. 3 от СК, за произнася по въпроса относно вината за разстройството на
брака, освобождава съда от произнасяне в този в тази връзка.
Относно родителските права - От брака си съпрузите нямат
4
непълнолетни деца, поради което съдът не се произнася по въпросите относно
упражняването на родителски права, издръжката на децата и режим на
свиждане.
Относно издръжката между съпрузите - Издръжката между съпрузите
не се претендира и такава не се присъжда.
Относно ползването на семейното жилище - Съгласно разпоредбата на
член 56, ал. 1 от СК, съдът предоставя ползването на семейното жилище на
съпругът, който го е поискал и има жилищна нужда. Т.е. следва да са налице
два кумулативно дадени предпоставки – съпругът да е поискал ползването на
семейното жилище и има жилищна нужда. Доколкото по делото няма
изразена претенция за предоставяне на същото на някой от страните, съдът не
следва да се произнася.
Относно фамилното име - Относно фамилното име, съдът следва да
постанови ответницата да носи брачната си фамилия Р., предвид липсата на
изразена претенция от същата за възстановяване на фамилното име преди
този брак. Съдът аргументира този извод, по следните съображения:
разпоредбата на чл. 53 от новият СК (ДВ, бр.47/209г.) предвижда по-различна
уредба и в частта по фамилното име след развода спрямо отменения СК. В
случая съпругата не е направила искане да възстанови фамилното си име
преди брака. При това положение, съпругата след прекратяване на брака
следва да носи брачното си фамилно име. При новия Семеен кодекс,
противопоставянето на съпруга (ищец по делото) е без правно значение.
На основание член 329 от ГПК във връзка член 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
държавна такса в размер на 50.00 лева. Тъй като, съдът не се произнася по
въпроса за вината за развода, на основание член 329, ал. 1 от ГПК, разноските
по делото остават в тежест на страните така, както са направени. При
завеждане на делото е внесена държавна такса в размер на 25.00 лева, като
страните следва да внесат допълнителната държавна такса по допускането на
развода в размер от по 12.50 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание член 49, ал.1 от СК, съдът
5
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключеният на 15.11.1997г. с акт № 0176 от 15.11.1997г.
на Община К., граждански брак между С. Г. Р. от град П., кв. „И.”, улица „Ж.”
№ 4 с ЕГН ********** и С. В. Р. от град К., улица „Х.К.” № 74 с ЕГН
**********, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака, съпругата да носи
брачната си фамилия Р..
ОСЪЖДА С. Г. Р. от град П., кв. „И.”, улица „Ж.” № 4 с ЕГН
**********, да заплати държавна такса в полза на ВСС в размер на 12.50
лева.
ОСЪЖДА С. В. Р. от град К., улица „Х.К.” № 74 с ЕГН **********, да
заплати държавна такса в полза на ВСС в размер на 12.50 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от
връчването му, пред П.ски окръжен съд.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6