Р Е Ш Е Н И Е № 161/9.8.2021 г.
гр. Ямбол, 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав, в публично
заседание на шестнадесети юли 2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
при Секретаря Велина Митева, разгледа докладваното от Съдия Ваня Стоянова адм. д. № 123 по описа на съда за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК, вр. чл. 93, ал. 10 от ЗООС.
Производството по
делото е образувано по жалба на Сдружение „Движение с екологична насоченост”,
с. Д., ул.*, община Т., област *, ЕИК **, представлявано от Д.В.Д., чрез
адвокат А.К., с адрес за призовки и съобщения гр. София-1000, бул. *против
писмо изх.№ РД-05-826/6/ от 19.04.2019 г. на директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите (РИОСВ) – Стара Загора, с която община Ямбол е уведомена,
че намерението й за използване на свободния обем на клетка 1 на Регионалното
депо за неопасни отпадъци от населените места в община Я., Т., С. и Н.З. не
представлява инвестиционно предложение по смисъла на ЗООС и че не е необходимо
извършването на процедура по ОВОС.
Адм. д. №
123/2021 г. по описа на Административен съд – Ямбол е образувано въз основа на
Определение № 170 от 06.04.2021 г. по адм. д. №
222/2021 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което
производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на
компетентния съд – ЯАС, който с Определение № 212 от 15.04.2021 г. по адм. д. № 123/2021 г. е оставил без разглеждане
депозираната от Сдружение „Движение
с екологична насоченост”, с. Д., ул. ***, община „Т.“, област *,
представлявано от Д.В.Д. жалба против Писмо изх. № РД-05-826 (6) от 19.04.2019 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Стара Загора, и е
прекратил производството по делото по съображения, че процесното
писмо не съставлява административен акт, подлежащ на съдебен контрол. С
Определение № 7516 от 22.06.2021 г. по адм. д. №
5784/2021 г. ВАС е
отменил така постановения съдебен акт и е върнал делото на същия съд и състав
за продължаване на съдопроизводствените действия –
разглеждане по същество на подадената жалба.
С подробно развити в жалбата доводи за незаконосъобразност на оспореното
писмо се иска прогласяването на неговата нищожност като постановено без правно
основание и при особено съществени нарушения на административнопроизводствените
правила; алтернативно се иска и отмяната му като произнесено при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
при липса на мотиви и в разрез с материалноправните
разпоредби. Претендират се разноски.
В съдебно заседание оспорващият се представлява от адвокат К. - редовно упълномощен, излага доводи, че Сдружението има правен интерес да
обжалва крайните актове, с които приключват процедурите за преценка на
необходимостта от ОВОС, издадени по реда на ЗООС – именно такъв акт според
процесуалния представител на оспорващия е процесното
писмо, тъй като с него приключва процедурата по преценяване на необходимостта
от извършване на ОВОС, а тази процедура попада в обхвата на определението по §
1, т. 25 от ДР на ЗООС. По отношение спазването на визирания в закона преклузивен срок за извършеното оспорване се сочи, че съгласно
константната съдебна практика узнаването на индивидуалния административен акт
по начин, различен от визираните в чл. 61 от АПК, какъвто е и настоящият
случай, не поражда целените от закона последици и това узнаване е ирелевантно. В конкретния казус срокът за оспорване на процесното писмо не е започнал да тече, тъй като същото не
е съобщено по надлежния ред, поради което и оспорването е своевременно
направено. Оспорва се и възражението на заинтересованата страна община Ямбол за
недопустимост по аргумент, че законосъобразността на процесното
писмо ще бъде преценена в образуваното пред Административен съд – Бургас
съдебно производство по обжалване на издаденото Решение № 225-Н1-И0-А0/2021 г.
на ИД на ИАОС. В тази връзка се сочи, че ЗООС ясно разграничава процедурата за
преценка необходимостта от ОВОС от процедурата за издаване на комплексно
разрешително (КР) предвид регламентацията им в отделни глави на ЗООС (съответно
в Глава шеста и в Глава седма на закона). По съществото на спора се твърди да
са допуснати съществени процесуални нарушения при произнасяне на процесното писмо, изразяващи се в неспазване на нито една
от задължителните стъпки при провеждане на разписаната в закона процедура по
преценка на необходимостта от ОВОС, като липсват каквито и да е съображения за
неприлагане на процедурата. Представя подробни
писмени бележки.
Ответната страна – Директорът на Регионална инспекция по околната среда и
водите, гр. Стара Загора, редовно призован, не се явява. В съдебно заседание се
представлява от Главен юрисконсулт И.С., редовно упълномощена, която оспорва
жалбата със становище, че процесното писмо не
представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол,
като заявява, че въпросното писмо е в резултат на кореспонденция, водена между
община Ямбол и РИОСВ – Стара Загора. В представен по делото писмен отговор се
излагат подробни съображения досежно недопустимостта
на жалбата и като подадена извън преклузивния срок за
обжалване на процесното писмо, както и по съществото
на спора, въз основа на които се прави искане за отхвърляне на оспорването,
респ. – за оставяне без разглеждане на жалбата като просрочена. Не се заявява
претенция за разноски, но се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на оспорващия.
Заинтересованата
страна – община Ямбол, чрез редовно упълномощения си процесуален представител М.К., заемаща длъжността Началник отдел „Правни
дейности“ в община Ямбол, застъпва становище за недопустимост на оспорването на основание чл.159, т.4 и т.5 от АПК, поради просрочие и поради липса на правен
интерес от оспорването и за неоснователност на жалбата,
като доводите са доразвити в представената по делото в срок
писмена защита. Иска съдът да прекрати образуваното съдебно производство, респ.
– да отхвърли жалбата. Не се претендират разноски.
По делото са събрани писмени доказателства, приобщена в цялост е
административната преписка по издаване на оспореното писмо.
След цялостна преценка на събраните
по делото доказателства съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от съдържащото се в
административната преписка Решение № 225-Н0-И0-А0 от 24.04.2008 г. на Министъра
на околната среда и водите (л. 26) през 2008 година на основание чл. 120 от
ЗООС и чл. 16, ал. 1 от НУРИКР на
община Ямбол (оператор) е издадено Комплексно разрешително с рег. №
225-НО-ИО/2008 г. за изграждане и експлоатация на Регионално депо за неопасни
отпадъци от населените места в общини Я., Н.З., „Т.“, С. и Стр. (т. 5.4 от
Приложение № 4 от ЗООС) при условията на разрешително № 225-НО-ИО/2008 г.,
приложение № 1 към решението. Съгласно Условие № 2 от КР, инсталацията
Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места в съответните общини,
попадаща в т. 5.4 от Приложение № 4 от ЗООС, е с общ капацитет 396 357
тона и включва Клетка 1 (с капацитет 227 357 тона ) и Клетка 2 (с
капацитет 169 000 тона ), като на притежателя на разрешителното съобразно
посоченото в Условие № 4 е разрешено да експлоатира инсталацията, без да
превишава така определения капацитет. С Решение № СЗ-66-ПР/2015 от 03.07.2015
г. на Директора на РИОСВ - Стара Загора (л. 29) е направена преценка на
необходимостта от извършване на ОВОС за дейности по строителство на няколко
съоръжения на територията на Регионалното депо, като видно от съдържанието на
решението така предприетото изменение на инвестиционното предложение не
предвижда промяна на капацитета на Клетка 1 и Клетка 2, т.е. капацитетът на
клетките се запазва съгласно издаденото Комплексно разрешително № 225-Н0/2008
г. В процедурата по издаване на Решение № СЗ-66-ПР/2015 от 03.07.2015 г. е
взела участие и РЗИ-Ямбол, която в свои писма с изх. № 03-06-736 от 30.03.2015
г. и с изх. № 03-06-1035 от 21.05.2015 г. (л. 36-40) сочи, че дадените от нея становища
във връзка с процедурата за преценка на необходимостта от ОВОС изхождат от
разбирането, че инвестиционното предложение не предвижда промяна на капацитета
на двете клетки, за който капацитет вече има издадено КР № 225-НО-ИО/2008 г.
През месец май 2018 г. на „ЕКОЕМ“ ЕООД е възложено от оператора на Регионалното
депо - община Ямбол, изготвянето на експертно становище относно свободния обем
в Клетка 1 на депото за неопасни отпадъци. Видно от съдържанието на изготвеното
становище, на 02 февруари 2018 г. е направено геодезическо
заснемане на Клетка 1, резултатите от което са отразени в Таблица № 2 на
становището, а в Таблица № 5 е дадено сравнение между капацитета на Клетка 1 по
КР и депонираните на депото количества, както и разликите между тях. Сравнението
показва, че в Клетка 1 свободният капацитет за депониране на отпадъци е 58 463,68
тона, а наличният свободен капацитет е 34,6 % от депонираните към м. февруари
2018 г. отпадъци и земни маси, който би осигурил срок на експлоатация на Клетка
1 от още около 9 месеца при запазване на настоящия темп на запълване. Въз
основа на изведеното сравнение е направен извод, че капацитетът на Клетка 1 е
почти изчерпан съгласно условията на комплексното разрешително и може да
осигури експлоатацията ѝ за още 9 месеца, а свободният обем за депониране
на отпадъци в клетката може да осигури експлоатацията ѝ за още 6,57
години. Налице е разминаване в срока на експлоатация, което се обяснява с вида
на депонираните отпадъци - по проект на депото се предвижда да бъдат депонирани
смесени битови отпадъци от населението и това е отчетено при определяне на
капацитета на клетката в КР, но вместо това на депото се депонира остатъчната
фракция от сепарираща инсталация за смесени битови отпадъци; разликата между
смесените битови отпадъци и остатъчната фракция от сепарирането им е значителна
и се явява главно в разликата в обемните им тегла, а въз основа на обемното
тегло на депонираните отпадъци се определя и капацитетът на клетката. В Таблица
№ 6 към експертното становище е показано сравнение между проектните данни и
действителните стойности съгласно замерванията на Клетка 1 и въз основа на това
е заключено, че при използване на обемното тегло на
действително депонираните в клетката отпадъци общият ѝ капацитет се
увеличава на 663 190 тона, следователно свободният капацитет на Клетка 1 е 494 296,68
тона, което е 2,92 пъти повече от количеството депонирани отпадъци и земни маси
към м. февруари 2018 г. и при запазване на настоящия темп на
запълване този свободен капацитет би осигурил срок на експлоатация на
функциониращата клетка от още около шест години и седем месеца.
С Писмо
рег. № ЕО-Я-469 от 03.04.2019 г. община Ямбол е отправила запитване до МОСВ
относно използването на свободния обем на Клетка 1 на Регионалното депо,
разрешено при условията на КР № 255-Н0/2008 г., като е поставен въпросът
възможно ли е да продължи депонирането на отпадъците в свободния обем на
клетката до достигане на общия разрешен капацитет на инсталацията в действащото
КР (сумарно от двете клетки) от 396 357 тона. В отговор с Писмо изх. №
08-00-320 от 15.04.2019 г. (л. 77) Министърът на околната среда и водите уведомява
общината за следното: съгласно представената информация е налице промяна в
капацитета на Клетка 1 спрямо разрешения в КР, но независимо от това
депонирането на отпадъци до достигане на разрешения общ капацитет на депото,
без да се предвиждат други промени в неговата експлоатация, не следва да се
счита за промяна в работата на депото съобразно определенията на § 1, т. 40
(отменена към настоящия момент) или т. 41 от ДР на ЗООС, тъй като не води до
промяна на въздействието върху околната среда и хората, т.е. не е необходимо
провеждане на процедура по реда на Глава седма, Раздел втори от ЗООС.
Допълнително, съгласно Методиката за минималните изисквания към вида, мястото и
съдържанието на условията в комплексните разрешителни по чл. 117 от ЗООС,
ограничения за максималния капацитет се поставят на ниво инсталация, а не на
ниво отделни съоръжения. За депониране на количества отпадъци над разрешения в
КР общ капацитет на депото е необходимо предприемане на предвидените в ЗООС
действия за разрешаване на това увеличение с условията на КР.
Подобно
запитване община
Ямбол е отправила и до РИОСВ - Стара Загора с Писмо рег. № ЕО-Я-521 от
10.04.2019 г. (л. 72), формулирано по следния начин: понастоящем Клетка 1 е
изградена и функционира, а Клетка 2 все още не е построена; съгласно одобрения
Работен проект, на база на който е изградена и функционира Клетка 1;
максималният обем на клетката е 538 366 куб. м, което може да позволи
депонирането общо на 663 190 тона; направено е позоваване на изготвеното от
„ЕКОЕМ“ ЕООД експертно становище, като е посочено, че според експертизата с
настоящия темп на запълване на клетката ще са необходими още около 5 години и
половина до запълване на целия ѝ обем. В писмото е посочено също, че поради
тази причина община Ямбол има намерение да предприеме действия по провеждане на
процедури по реда на Глава шеста и Глава седма от ЗООС относно запълване на
свободния обем на Клетка 1 на Регионалното депо за неопасни отпадъци, в която
връзка е поискано даването на указания относно това дали така описаното в
писмото намерение на община Ямбол би могло да се определи като инвестиционно
предложение по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗООС и необходимо ли е да се
провежда някаква процедура по реда на Глава шеста, Раздел III от ЗООС, имайки
предвид декларираните в писмото обстоятелства. В отговор до община Ямбол е
изпратено Писмо изх. № РД-05-826 (6) от 19.04.2019 г. (л. 71), с което Директорът
на РИОСВ - Стара Загора информира адресата, че намерението за използване на
свободния обем на Клетка 1 на Регионално депо за неопасни отпадъци от
населените места в общини Я., Н.З., „Т.“, С. и Стр. не е „инвестиционно
предложение” по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗООС и не е необходимо
извършване на процедура за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС,
оценка на съвместимостта и издаване на решение. Експлоатацията на Регионалното
депо е разрешена с Комплексно разрешително № 225-Н0/2008 г. и с оглед
планираните промени, изрично е посочено, че е необходимо да бъдат уведомени
МОСВ и ИАОС. Видно от приобщената по делото официална справка от Системата за
електронен обмен на документи (л. 139), представена от ответната страна в изпълнение
на Определение № 344 от 07.07.2021 г. по адм. д. № 123/2021 г. с Писмо изх. № ПО-03-826 (9) от
09.07.2021 г., процесното Писмо изх. № РД-05-826 (6)
от 19.04.2019 г. на Директора на РИОСВ - Стара Загора е изпратено единствено на
адресата община Ямбол чрез СЕОД – същото не е обявявано по реда на НУРИОВОС,
тъй като според посоченото в писмото от 09.07.2021 г. оспореното в настоящото
производство писмо е резултат от водена между община Ямбол и РИОСВ - Стара
Загора кореспонденция, а внесените от общината документи не съставляват
уведомление за инвестиционно предложение по смисъла на чл. 4, ал. 1 от
НУРИОВОС.
В Писмо изх. № 08-00-393 от 27.05.2019
г. (л. 78) относно планирани промени в работата на Регионално депо за неопасни
отпадъци от населените места в общини Я., Н.З., „Т.“, С. и Стр., разрешено с
Комплексно разрешително № 225-Н0/2008 г., изпратено до община Ямбол в отговор
на нейно Писмо рег. № 2801-07788 от 24.04.2019 г., Министърът на околната среда
и водите посочва следното: съгласно описанието в представената от общината
информация с обхват и съдържание на Приложение № 5 от Наредбата за издаване на
КР, планираната промяна е свързана с увеличаване на капацитета на Клетка 1 на
Регионалното депо от 227 357 тона на 663 190 тона, тъй като съобразно
одобрения проект за изграждането на клетката максималният ѝ обем е
538 366 куб. м, което може да позволи депонирането на общо 663 190
тона отпадъци; изграждането на Клетка 2 е предвидено да започне след запълване
на Клетка 1, с оглед на което общият капацитет на депото, включващо Клетка 1 и
Клетка 2, ще се увеличи от 396 357 тона на 832 190 тона, или с
435 833 тона спрямо разрешения в КР капацитет. Това увеличение само по
себе си надхвърля ограничителния праг по т. 5.4 от Приложение № 4 от ЗООС от
25 000 тона, поради което представлява „съществена промяна“ по смисъла на
§ 1, т. 41 от ДР на ЗООС. За разрешаването на тази промяна е необходимо
издаването на ново КР съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗООС, като за целта следва
операторът община Ямбол да подаде заявление за издаване на КР в Изпълнителна
агенция по околна среда (ИАОС). Данните по делото сочат, че действия в тази
насока са предприети и в резултат е издадено Решение № 225-Н1-И0-А0/2021 г. на ИД
на ИАОС, жалба против което е подадена от Сдружение „Движение с екологична
насоченост”, с. Д.. Въз основа на тази жалба е образувано адм.
д. № 60/2021 г. по описа на ЯАС, прекратено с Определение № 233/26.04.2021 г. и
изпратено във ВАС за определяне на друг административен съд, който да се
произнесе по жалбата. Впоследствие в Административен съд – Бургас е образувано адм. д. № 1142/2021 г., производството по което е висящо
към момента на произнасяне на настоящия съдебен акт.
С Жалба вх. № ПО-03-826 от
30.03.2021 г. по описа на РИОСВ - Стара Загора Сдружение „Движение с екологична
насоченост”, с. Д., е оспорило Писмо изх. № РД-05-826 (6) от 19.04.2019 г. на
Директора на РИОСВ - Стара Загора, въз основа на която е образувано адм. д. № 222/2021 г. по описа на Административен съд –
Стара Загора, прекратено с Определение № 170 от 06.04.2021 г. и изпратено по
подсъдност на компетентния ЯАС, който с Определение № 212 от 15.04.2021 г. по адм. д. № 123/2021 г. е оставил без разглеждане
депозираната от Сдружение „Движение с екологична насоченост”, с. Д. жалба
против писмото. С Определение № 7516 от 22.06.2021 г. по адм.
д. № 5784/2021 г. ВАС е отменил така постановения съдебен акт и е върнал делото
на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените
действия – разглеждане по същество на подадената жалба.
При тази фактическа установеност
съдът прави следните правни изводи:
ЯАС в настоящия си състав намира
депозираната жалба за процесуално
допустима предвид следното:
Оспореното в настоящото
производство писмо има характер на административен акт – волеизявлението, че за
реализацията на планираните промени, детайлно описани в запитването от община
Ямбол и приложенията към него, не е необходимо мотивирано решение за преценка
необходимостта от ОВОС и от оценка за съвместимостта, по своята правна същност
представлява индивидуален административен акт, тъй като това волеизявление
изхожда от административен орган при упражняване на властнически правомощия в
рамките и обхвата на законово регламентираната му материална компетентност, с
което се създават права и задължения за вносителя на промените, представляващи
по същество инвестиционно предложение съобразно разписаното в ЗООС. Процесното писмо в конкретния казус замества решението по
чл. 93, ал. 3, вр. ал. 6 от ЗООС и по аргумент от ал.
10 на същия текст подлежи на самостоятелно обжалване в преклузивния
14-дневен срок от съобщаването му по надлежния ред, визиран в разпоредбата на
чл. 149, ал. 1 от АПК. В този смисъл произнасянето на такъв акт следва да е
извършено при спазване на регламентираната за това процедура, в случая
разписаните в чл. 93 от ЗООС, в чл. 5 и следващите от Наредбата за условията и
реда за извършване на ОВОС и в чл. 4, § 2 от Директива 2011/92/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета относно оценката на въздействието на някои
публични и частни проекти върху околната среда правила. В горния смисъл е и
постановеното от ВАС отменително Определение № 7516
от 22.06.2021 г. по адм. д. № 5784/2021 г., видно от
мотивите на което е, че с оглед съдържанието на запитването на община Ямбол и на отговора на Директора на РИОСВ - Стара Загора същите следва да се преценяват
в хипотезата на административно производство по реда на
ЗООС и съответно жалбата срещу писмото следва да бъде разгледана
по същество. При това положение се налага
извод, че доколкото спорното писмо обективира решение
на административен орган относно преценка на необходимостта от извършване на ОВОС
по заявено инвестиционно предложение и създава права и задължения за
възложителя, същото притежава белезите на индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. В този смисъл като
неоснователни се преценят твърденията в обратната насока.
На следващо място съдът счита, че
жалбата е депозирана пред компетентен съд по правилата на чл. 133, ал. 1 от АПК,
както и че същата е подадена от надлежна страна с правен интерес от оспорването
по аргумент от разпоредбите на § 1, т. 24 и т. 25 от ДР ЗООС и чл. 9, т. 2, вр. чл. 2, т. 4 и т. 5 от Конвенция за достъпа до
информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и
достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда и с оглед приобщените по
делото в тази връзка писмени доказателства – Актуално състояние на Сдружение
„Движение с екологична насоченост“, с. Д., (достъпно и на интернет адрес https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?uic=**&entryDate=2021-08-05T20%3A59%3A59.999Z).
Съдът намира жалбата за подадена в срок, доколкото по делото не се
установи оспореното писмо да е съобщено на засегнатата общественост. Съгласно
чл. 93, ал. 6 от ЗООС органът по ал. 2 и 3 публично обявява мотивите за своята
преценка. Правилата за публично обявяване на решението и мотивите да не се
извършва ОВОС са регламентирани в чл. 8, ал. 5 от Наредбата за условията и реда
за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, като съобразно
разписаното в т. 2 на нормата компетентният орган обявява решението си чрез
съобщение в продължение на 14 дни на общественодостъпно
място в сградата на МОСВ и/или РИОСВ и на интернет страницата, чрез която
осигурява достъп до съдържанието на решението. Доказателства за изпълнение на
това задължение не са представени по делото, което обстоятелство се признава и
в Писмо изх. № ПО-03-826 (9) от 09.07.2021 г. на РИОСВ – Стара Загора с
посочването, че процесното писмо е резултата на
водена между общината и РИОСВ кореспонденция, което твърдение се поддържа от процесуалния
представител на ответника и в проведеното по делото о.с.з., и в представения по
делото писмен отговор. При това положение за оспорващия не е започнал да тече
срокът за обжалване и в този смисъл следва да се приеме, че оспорването е
своевременно извършено. Не може да бъде споделено и становището на ответната и
заинтересованата страни, че визираният в закона преклузивен
срок за извършеното оспорване е изтекъл по аргумент за узнаване съдържанието на
процесното писмо с оглед осъщественото обжалване на
издаденото впоследствие от Изпълнителния директор на ИАОС Решение №
225-Н1-И0-А0/2021 г. Съобразно правилото на чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 93, ал. 10 от ЗООС, процесният
акт подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му по надлежния ред, задължение
за което се съдържа в нормата на чл. 61 от АПК и каквото съобщаване в случая не
се констатира. Съгласно константната съдебна практика узнаването на
индивидуалния административен акт по начин, различен от визираните в чл. 61 от АПК, какъвто е и настоящият случай, не поражда целените от закона последици и
това узнаване е ирелевантно. В конкретния казус
срокът за оспорване на процесното писмо, както се
посочи, не е започнал да тече, тъй като същото не е съобщено по надлежния ред,
поради което и оспорването е своевременно направено. При това положение
неоснователни са наведените в обратната насока от ответната и заинтересованата
страни доводи за недопустимост на жалбата като просрочена.
След извършената служебна
проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на
основанията по чл. 146 от АПК и оплакванията в жалбата, както и по реда на чл.
168 от АПК, съдът преценя жалбата и като основателна
по следните съображения:
Доколкото съдът прие, изхождайки
от съдържанието на оспореното писмо на Директора на РИОСВ - Стара Загора, че
същото представлява индивидуален административен акт, издаден на основание чл.
93, ал. 6, вр. чл. 93, ал. 1, т. 3 от ЗООС, обективиращ в себе си решение за преценка на необходимостта
от извършване на ОВОС по заявено инвестиционно намерение от община Ямбол
относно планирани промени в работата на Регионално депо за неопасни отпадъци от
населените места в общини Я., Н.З., „Т.“, С. и Стр., разрешено с Комплексно
разрешително № 225-Н0/2008 г., изразяващи се на практика в увеличаване
капацитета на Клетка 1 на депото от 227 357 тона на 663 190 тона, надхвърлящо
ограничителния праг по т. 5.4 от Приложение № 4 от ЗООС от 25 000 тона и в този
смисъл съставляващо „съществена промяна“ по дефиницията на т. 41 на § 1 от ДР
на ЗООС, за разрешаването на която е необходимо издаването на ново КР съгласно
чл. 117, ал. 2 от ЗООС по разписания в закона ред, съдът приема, че актът е
произнесен от компетентен орган в пределите на неговата власт, съобразно
разписаното в нормата на чл. 93, ал. 3 от ЗООС.
ЯАС в настоящия си състав
констатира, че процесното писмо е издадено при неспазване
на нормативно установените правила за провеждане на процедурата за преценка на
необходимостта от извършване на ОВОС, както и в разрез с изискванията за
публичност и участие на засегнатата общественост в това производство, което съставлява
нарушение на заложените в чл. 93 от ЗООС, в чл. 5 и следващите от НУРИОВОС и в
чл. 4, параграф 2 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета изисквания,
предпоставящо отмяната на оспорения акт.
При постановяване на процесното писмо не са спазени изискванията на чл. 4, ал. 2
и ал. 3 от НУРИОВОС, отразяваща предвидените в чл. 6, § 4 от Директива
2011/92/ЕС изисквания, съобразно която норма от европейското законодателство,
за да се гарантира участието на обществеността в процеса на вземането на
решения от компетентните органи, е необходимо да се осигури навременен и
ефективен достъп до информация. Съдебната практика, обективирана
в Решение на Европейския съд С-280/18, параграф 31 и 32, изисква от
компетентните органи да осигурят адекватна възможност за получаване на
информация относно предложените дейности и за процеса по приемане на решения за
околната среда. В конкретния случай доказателствата по делото недвусмислено
сочат, че нито инвестиционното предложение на оператора, (извършено под формата
на запитване), нито оспореното писмо на РИОСВ - Стара Загора, са публикувани на
интернет страницата на компетентния административен орган или съобщени чрез
друг способ. По този начин са нарушени принципите за публичност и за ефективно
участие на засегнатата общественост, тъй като същата е лишена от възможност своевременно
да получи информация и да участва при преценка на екологичните ефекти от
инвестиционното предложение на община Ямбол. Допуснато е съществено процесуално
нарушение във връзка със съобщаване на акта, рефлектиращо върху постигане
целите на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в
процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната
среда, а именно - да се гарантира правото на обществеността да участва във
вземането на решения по въпроси, свързани с опазване на околната среда на всеки
етап от производството. Нормата на чл. 93, ал. 6 от ЗООС задължава компетентния
орган да обяви публично мотивите на своята преценка - задължение създадено с
цел гарантиране спазването на принципите по чл. 3 от ЗООС и заложените принципи
за прозрачност и публичност при вземането на решения, свързани със защита на
околната среда. Изискването на закона за съобщаване на решението в случая не е
изпълнено, тъй като липсва спазване на процедурата по чл. 8, ал. 5, т. 2 от
НУРИОВОС - въпреки изричното изискване от съда при окомплектоване на
административната преписка доказателства в тази насока не са представени,
напротив, самият административен орган признава, че липсва надлежно съобщаване
на акта, тъй като според него процесното писмо е резултат единствено и само на водена между община Ямбол и РИОСВ - Стара
Загора кореспонденция. Невъзможността на обществеността да се запознае с мотивите на органа
засяга нейните права, тъй като решението, с което се приема, че изготвяне на
ОВОС не е необходимо, слага край на производството. Ето защо така допуснатото
нарушение на административнопроизводствените правила
съдът преценя като съществено, предпоставящо отмяната
на акта, но е и за прогласяването на неговата нищожност.
Процедурата по преценка на
необходимостта от извършване на ОВОС на инвестиционни предложения е
регламентирана в чл. 93 от ЗООС и в Наредбата за условията и реда за извършване
на оценка на въздействието върху околната среда. Чл. 93, ал. 7 от ЗООС
повелява, че при промяна на възложителя, на параметрите на инвестиционното
предложение или на някое от обстоятелствата, при които е било издадено решение
за преценяване на необходимостта от ОВОС, възложителят или новият възложител
уведомява своевременно компетентния орган по околна среда. С оглед посоченото
по-горе и предвид цитираната нормативна уредба, съдът намира, че оспореното
писмо е издадено именно в тази хипотеза и доколкото законът изрично не
предвижда различна процедура, следва да се приеме по аргумент от разпоредбата
на чл. 93, ал. 1, т. 3 от ЗООС, че за така предложената от оператора на
Регионалното депо – община Ямбол, промяна е било наложително провеждането на
нова процедура по преценка на необходимостта от извършване на ОВОС при спазване
на разписаните в чл. 93 от ЗООС правила. В този смисъл компетентният орган е длъжен
да се произнесе с мотивирано решение, с което може да прецени, че е необходимо
извършването на ОВОС и да започне следваща процедура по изготвяне на доклад по
ОВОС, или да приеме, че изготвяне на ОВОС не е необходимо, какъвто е настоящият
случай. Според чл. 2 от НУРИОВОС оценка на въздействието върху околната среда
се извършва в следната последователност: 1. уведомяване на компетентните органи
и засегнатото население; 2. преценяване на необходимостта от ОВОС; 3.
извършване на консултации; определяне на обхвата, съдържанието и формата на
доклада за ОВОС; 4. оценяване качеството на доклада за ОВОС; 5. организиране на
обществено обсъждане на доклада за ОВОС; 6. вземане на решение по ОВОС; 7.
осъществяване на контрол по изпълнението на условията и мерките от решението по
ОВОС или решението за преценяване на необходимостта от ОВОС. В настоящия случай
не е спазена нито една от задължителните стъпки при провеждането на процедурата
по преценка на необходимостта от ОВОС, като липсват каквито и да е съображения за
неприлагане на тази процедура. По този начин отново е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила,
което опорочава произнесения акт, но до степен на унищожаемост,
а не до степен на нищожност.
Наред с посоченото до тук съдът намира
също, че актът - предмет на оспорване, е издаден и при неспазване на
установената форма по чл. 8, ал. 1 от НУРИОВОС, доколкото в него липсват
реквизитите по т. 4 и т. 5 от посочената норма. Този извод е верен предвид
следното:
Преценката на административния
орган дали едно инвестиционно предложение попада в обхвата на Приложение № 1
или Приложение № 2 към ЗООС и последващата преценка
за необходимост от извършване на ОВОС за съответното инвестиционно предложение
се основава на обективни критерии, установени в чл. 93, ал. 4 от ЗООС, а именно: характеристиките на инвестиционното
предложение, в т.ч. размер, мащабност, обем, производителност, взаимовръзка и кумулиране с други съществуващи и/или одобрени
инвестиционни предложения, замърсяване и вредно въздействие, рисковете за
човешкото здраве поради неблагоприятно въздействие върху факторите на жизнената
среда, и др.; местоположението на инвестиционното предложение; типа и
характеристиките на потенциалното въздействие върху околната среда. В този
смисъл е и регламентацията на чл. 93, ал. 3 от ЗООС и на чл. 8, ал. 1, т. 5 от НУРИОВОС. Видно от
съдържанието на оспореното писмо, във връзка с отправеното от община Ямбол
запитване Директорът на РИОСВ-Стара Загора информира адресата, че намерението
за използване на свободния обем на Клетка 1 на Регионално депо за неопасни
отпадъци от населените места в общини Я., Н.З., „Т.“, С. и Стр. с оглед начина
му на формулиране от възложителя не е „инвестиционно предложение” по смисъла на
§ 1, т. 17 от ДР на ЗООС и не е необходимо извършване на процедура за
преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, оценка на съвместимостта и
издаване на решение. Същевременно е посочено, че експлоатацията на Регионалното
депо е разрешена с Комплексно разрешително № 225-Н0/2008 г. и с оглед
планираните промени, изрично е отбелязана необходимостта да бъдат уведоми МОСВ
и ИАОС. Така изложеното от административния орган не покрива изискването за
мотиви на акта, съгласно критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС.
В конкретния казус с оглед
съдържанието на процесното писмо, независимо от
цитираната разпоредба на § 1, т. 17 от ЗООС, очевидно липсват съображения,
обосноваващи извода на административния орган, че планираната от община Ямбол
промяна относно използването на свободния обем на Клетка 1 на Регионалното
депо, детайлно описана в отправеното от нея запитване и приложенията към него,
не съставлява инвестиционно предложение по смисъла на закона и не е необходимо
извършване на процедура за преценяване необходимостта от извършване на ОВОС,
оценка на съвместимостта и издаване на решение. В подкрепа на този извод е и
приетото от Министъра на околната среда и водите в съдържащото се в
административната преписка Писмо изх. № 08-00.393 от 27.05.2019 г., където изрично е посочено, че планираното увеличение само по себе си
надхвърля ограничителния праг по т. 5.4 от Приложение № 4 от ЗООС от 25 000
тона, поради което представлява „съществена промяна“ по смисъла на § 1, т. 41
от ДР на ЗООС и за разрешаването ѝ е необходимо издаването на ново КР
съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗООС, като за целта следва операторът община Ямбол
да подаде заявление за издаване на КР в ИАОС. Административният орган не е
изложил съображения и защо счита, че инвестиционното предложение не
представлява разширение или изменение, водещо до значително отрицателно
въздействие върху околната среда, т.е. липсва дължимата оценка на
предполагаемия ефект върху околната среда на дейностите, представляващи
депонирането на отпадъци извън разрешения с комплексното разрешително от 2008
г. капацитет; не е анализирано въздействието върху околната среда
при увеличаване обема на отпадъци, който се предвижда да бъде допълнително
депониран на Регионалното депо. Ето защо решението се явява немотивирано с оглед
разпоредбите на чл. 93, ал. 3, вр. с ал. 4 от ЗООС.
Порокът е съществен и е предпоставя отмяната на акта на
самостоятелно основание. Така допуснатото нарушение е довело и до произнасяне
на акта в противоречие с материалноправните
разпоредби, защото липсата на мотиви в случая възпрепятства възможността за съдебен контрол
за законосъобразност.
С оглед изложените мотиви съдът
приема, че оспореното решение, обективирано в Писмо
изх. № РД-05-826 (6) от 19.04.2019 г. на Директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите – Стара Загора, е незаконосъобразно, като постановено
при наличие на отменителните основания по чл. 146, т.
2, т. 3 и т. 4 от АПК. При това положение актът следва да бъде отменен, а преписката
върната за ново произнасяне при спазване изискванията на Раздел III „Оценка на
въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения“ от Глава VІ от
ЗООС във връзка с изложените мотиви от съда.
При този изход на спора и предвид
своевременно заявената от процесуалния представител на оспорващия претенция, в
тежест на РИОСВ - Стара Загора следва да бъдат възложени сторените по
производството разноски, възлизащи на сумата от общо 1 890 лева, от която 160
лева – внесени държавни такси за разглеждане на жалбите пред първата и
касационната инстанции, и 1 730 лева - заплатен адвокатски хонорар. В тази
връзка направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно, тъй като размерът на
същото е в съответствие с разписания в относимата нормативна
уредба размер.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, ЯАС, четвърти състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Писмо изх.№ РД-05-826/6/ от 19.04.2019 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите –
Стара Загора.
ВРЪЩА преписката на РИОСВ – Стара Загора за
ново произнасяне при спазване на
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И
ВОДИТЕ – СТАРА ЗАГОРА да заплати на СДРУЖЕНИЕ „ДВИЖЕНИЕ С
ЕКОЛОГИЧНА НАСОЧЕНОСТ”, ЕИК **, с. Д., ул. ***, община
„Т.“, област *, представлявано от Д.В.Д. сумата от общо 1 890 (хиляда осемстотин и деветдесет) лева, съставляваща
сторени по производството разноски, от които: 160 (сто и шестдесет) лева – за
внесени държавни такси за разглеждане на жалбите пред първата и касационната
инстанции, и 1 730 (хиляда седемстотин и тридесет) лева – за заплатен
адвокатски хонорар.
Решението може
да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете