№ 414
гр. Бургас, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20232100501992 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и следващите ГПК.
Спорът е висящ за втори път пред въззивната инстанция, след като с
Решение № 191 от 27.11.2023г. по гр.д. № 3639/2022г. на Върховния
касационен съд е отменено решение № 78 по ВГД №918/2021г. на Окръжен
съд-Бургас, с което е било потвърдено решение № 260453 от 15.03.2021г. по
гр.д.№3715/2020г. на РС- Бургас, и делото е върнато от касационната
инстанция за ново разглеждане с указания за допускане на експертиза за
установяване необходимата прилежащата площ съгласно Наредба №7/2003г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, при съобразяване предназначението на имота на ищеца,
представляващ магазин за извършване на търговска дейност и произнасяне по
предявения негаторен иск.
С Решение № 260453 от 15.03.2021г., постановено по гр. дело №
3715/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен иск с правно
основание чл.109 ЗС, предявен от „КОЖИТЕ“ ЕООД със седалище в гр.София
против „ВЕНЕРА-КН“ ООД със седалище в гр.Созопол, за осъждане на
ответника да преустанови неправомерните си действия по паркиране на
1
моторни превозни средства пред самостоятелен обект с идентификатор
67800.502.535.1.8, собственост на ищеца, представляващ магазин със
застроена площ от 51,39 кв.м. в гр.Созопол, ул. „Републиканска“, ет. 1, обект –
магазин №4, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 67800.502.535 с предназначение на самостоятелния обект – за
търговска дейност, състоящ се от търговско помещение и санитарен възел, с
които действия ответникът пречи на ищеца да упражнява правото си на
собственост върху обекта в пълен обем, както и за осъждане на ответника да
предприеме всички необходими действия за отстраняване на маркировката и
на монтираните съоръжения с цел запазване на място за паркиране върху имот
с идентификатор 67800.502.535 и имот с идентификатор 67800.502.359.
Против решението е депозирана въззивна жалба вх.№
273761/5.05.2021г. по описа на БРС, подадена от „Кожите“ ЕООД,
представлявано от адв.Цанкова. В същата са изложени оплаквания, че
обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с
материалния закон и събраните по делото доказателства, при допуснати
съществени процесуални нарушения и необоснованост на фактическите и
правни изводи на съда.
Въззивникът изтъква, че в качеството си на суперфициарен собственик
на процесния магазин, изграден в сградата, находяща се в имота на
въззиваемото дружество, на основание чл.64 ЗС има правото да ползва терена
пред магазина, доколкото това е необходимо за използването на магазина, а
собственикът на терена е длъжен да осигури възможност за това ползване и да
се въздържа от действия, с които да го препятства.
Изразява се несъгласие с извода на районния съд, че според одобрения
проект пред процесния магазин са предвидени паркоместа и като поддържа
съществуването им, ответната страна не действа неправомерно. Въззивникът
намира този извод за неправилен, противоречащ на доказателствата по делото
и закона, тъй като по делото е установено, че не е налице одобрен проект,
според който пред процесния магазин да са предвидени паркоместа, а и съдът
е направил този извод въпреки, че доказателствата по делото опровергават
напълно твърденията на ответната страна, че разчертаването на паркоместата
е в съответствие с проектната документация на сградата. Изтъква се също, че
по делото е установено, че обективно не е възможно да се извърши паркиране
на автомобил само в поземления имот при спазване на нормативните
2
изисквания за това. Сочи се, че от доказателствата по делото се установява, че
с разчертаването на паркоместата върху терена пред магазина- ПИ с
идентификатор 67800.502.535, както и с осигуряване на възможност за
паркирането на автомобилите почти до витрините на магазина, несъмнено се
нарушава правото на собственост на въззивника по отношение на магазина,
като същият не може да го ползва според предназначението му. Намира за
недоказано твърдението на въззиваемото дружество, че за всеки магазин е
осигурено безвъзмездно по едно паркомясто, включително и за ищеца, с което
се осигурява незаето от автомобили пространство пред входа на магазина.
На следващо място са развити съображения, че решението е
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. В срока
по чл.131 ГПК не бил подаден отговор на исковата молба, а такъв постъпил
след изтичането на преклузивния срок. Въпреки настъпилата преклузия
районният съд допуснал гласни доказателства и приел писмени такива във
връзка с установяването на твърдения, изложени от ответника след срока за
отговор на исковата молба. Сочи се още, че съдът не е обсъдил всички
събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, а подходил
избирателно при обсъждането на доказателствата по делото, като част от
събраните доказателства били игнорирани при формиране на изводите му. В
нарушение на чл. 146 ГПК съдът не указал на ищеца, че следва да установи, че
именно ответникът чрез своите представители и служители постоянно
извършва действия по паркиране на моторни превозни средства пред неговия
магазин, а в решението си приел, че тежестта за установяване на тези
обстоятелства е негова, като същите не са били доказани. Изложени са доводи
за необоснованост на извода на съда, че ищцовото дружество не е установило,
че неправомерните действия се извършват именно от ответното дружество,
както и на този, че след като проектът на сградата позволява пред нея да се
паркира, то поставените на мястото скоби не смущават правата на ищеца.
Изтъква се, че от показанията на св.Алексиев и св.Петров се установява, че
скобите и колчето пред магазина са поставени след молба на св.Петров до
управителя на въззиваемото дружество, като този свидетел е предал на
последния и ключовете от скобите, след като напуснал наетия от въззивното
дружество магазин. В подкрепа на становището му били и данните от
кореспонденцията му с Община Созопол. Развити са подробни съображения.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде
3
постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените
искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.
Въззиваемото дружество „Венера – КН“ ООД, представлявано от
адв.В., е представило отговор на жалбата, с който оспорва същата като
неоснователна. Според въззиваемата страна обжалваното решение е
правилно, обосновано и законосъобразно, тъй като предявеният негаторен иск
е неоснователен и недоказан. Въззиваемият счита за недоказани твърденията
на въззивника за неоснователно въздействие върху собствения му имот, както
и тези за създаване на пречки на въззивника да упражнява правото си на
собственост, като поддържа твърденията си, че въззиваемото дружество не е
извършвало действия по паркиране на автомобили.
Според въззиваемата страна, в хода на първоинстанционното
производство е доказано наличие на основание за ползване на зоната пред
сградата за паркиране на автомобили, видно от схемата за организация на
движението след приключване на строителството към т.2 на раздел II от
обяснителната записка към Проектната документация, фаза ТП, част Пътна,
както и одобрения идеен проект за втория етап от строителството, приложени
към заключението на в.л.Раканова. Изтъква, че като едноличен собственик на
дворното място има право да го ползва като зона за паркиране, още повече, че
изградената в имота сграда е жилищна, със смесено предназначение и при
закупуването на магазина въззивникът е знаел за наличието на паркоместа
пред нея. Изтъква, че дори действията на въззиваемото дружество да са
неоснователни, според задължителната практика на ВКС следва конкретно да
се преценява дали създаденото състояние пречи на ищеца, повече от
обикновеното по смисъла на чл.50 ЗС, да упражнява правото си на
собственост. Поддържа становище, че разчертаването на предвидената в
инвестиционните проекти зона за паркиране с цел организация на спиращите
там автомобили е в правомощията на собственика на терена, както и в интерес
на въззивника, като същото е извършено след изрично искане на наемателя на
въззивника. Сочи, че местата за паркиране са ситуирани върху незастроената
площ от УПИ, която представлява свободна дворна площ. Затова намира за
неоснователни доводите на въззивника, че пред магазина не следва да има
никакви паркирани автомобили, за да не се закрива видимостта към магазина,
както и че по този начин магазинът на въззивника оставал на „втора линия“.
Изтъква още, че монтирането на антипаркинг съоръжения също не
4
представлява неоснователно действие, понеже целта им е преустановяване на
безразборното паркиране. С оглед изложеното по- горе намира за правилен и
обоснован извода на съда, че е налице одобрен проект за обособените
паркоместа в поземления имот на въззиваемото дружество и като поддържа
съществуването на тези паркоместа, въззиваемото дружество не действа
неправомерно.
Според въззиваемото дружество, от събраните по делото доказателства
не се установява начина, по който описаните в исковата молба действия
създават пречки за ползването на собствения имот на въззивника.
Оспорват се и доводите на въззивника за допуснати процесуални
нарушения от първоинстанционния съд при приобщаването на доказателства,
посочени от въззиваемото дружество след изтичането на срока за отговор на
исковата молба.
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се
разноски.
В проведените пред настоящата инстанция съдебни заседания
процесуалните представители на страните поддържат съответно жалбата /адв.
Солинков, адв. Тасков/, респективно- отговора на жалбата /адв. Василева/ и
доводите в тях.
По допустимостта на производството въззивната инстанция намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на
страна, която има правен интерес да го обжалва, предвид отхвърлянето на
претенциите й по чл.109 ЗС против ответника. Жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което делото следва
да се разгледа по същество.
Ищецът „КОЖИТЕ“ ЕООД е предявило негаторен иск с правно
основание чл.109 ЗС срещу ответника „ВЕНЕРА - КН“ ООД, за осъждането му
да преустанови неправомерните си действия по паркиране на моторни
превозни средства пред самостоятелен обект с идентификатор
67800.502.535.1.8, собственост на ищцовото дружество, представляващ
магазин № 4, със застроена площ от 51, 39 кв.м., с адрес на имота – гр.
Созопол, ул. „Републиканска“, ет. 1, обект – магазин № 4, с които действия
ответното дружество пречи на ищцовото дружество да упражнява правото си
5
на собственост върху посочения обект в пълен обем, както и да предприеме
всички необходими действия за отстраняване на незаконосъобразната
маркировка и на съоръженията, монтирани с цел запазване на място за
паркиране върху посочените имоти, а именно – поземлен имот с
идентификатор 67800.502.535 и поземлен имот с идентификатор
67800.502.359.
Ищецът твърди, че през 2018г. възникнал проблем с използването на
собствения му магазин според предназначението му /магазин за извършване
на търговска дейност/, както и да ползва част от терена, необходим за
ползването на магазина, след като представители на ответното дружество
самоволно разчертали паркоместа, които обхващали както тротоара,
представляващ общинска публична собственост, така и терена пред магазина,
представляващ част от ПИ с идентификатор 67800.502.535, собственост на
ответното дружество, като поставили скоби, колчета и маркировка. Върху така
обособените паркоместа, косо на пътната ос започнали да паркират
автомобили, които достигали до витрините на магазина. Въпреки отправените
към собствениците на паркиралите автомобили, както и към управителя на
ответното дружество покани да преместят автомобилите и да преустановят
паркирането им за в бъдеще, единственият отговор, получаван от ищеца бил,
че теренът, върху който са разчертани паркоместата е собственост на „Венера-
КН“ ООД, което има право да се разпорежда с него както намери за добре.
След изтичане на срока по чл.131 ГПК за отговор на исковата молба,
ответното дружество е депозирало такъв, с който е оспорило иска като
неоснователен. Изложило е доводи, че в имота му е предвидена зона за
паркиране, без която не е възможно одобряването на архитектурния проект. С
цел избягване на безразборното паркиране била разчертана ситуацията за
паркиране на автомобилите, но маркировката е в съответствие с проектната
документация на сградата. Посочено е, че зоната за паркиране е разположена
върху собствения имот на ответника, в който е изградена жилищна сграда с
търговска част и не възпрепятства ищеца да ползва имота си по
предназначение. За всеки магазин, включително и за този на ищеца било
осигурено безвъзмездно по едно паркомясто, с което се осигурявало незаето от
автомобили пространство пред входа на магазина, като така се осигурявал
достъп с широчина 2,5 метра пред входа на магазина. Намира, че паркирането
на това място от ползвател на имота не може да се вмени във вина на
6
ответника за неосигуряване на достъп до обекта. Сочи се, че през 2018г.
ответното дружество било уведомено от наемателя на магазина на ищеца за
проблем със спиращите пред магазина коли, поради което му било разрешено
да постави в зоната за паркиране трайно монтирано неподвижно колче и две
скоби, позиционирани пред входа на магазина. Изтъква се, че ответното
дружество няма задължение да следи за паркирането, нито правомощия за
санкциониране на неправилно паркиралите. Моли иска да бъде отхвърлен.
Районният съд е приел писмени доказателства, както и съдебно-
техническа експертиза, а така също е разпитал свидетели.
За да отхвърли иска като неоснователен първоинстанционният съд е
приел, че по делото не се установява наличие на неправомерни действия от
страна на представители на ответното дружество, които да смущават правото
на собственост на ищцовото дружество. Посочил е, че действията по
паркиране на автомобилите пред магазина на ищеца, дори да са
неправомерни, не се извършват от ответника, което е достатъчно за
отхвърлянето на иска в тази му част. Посочил е още, че по проект пред
магазина на ищеца са предвидени две паркоместа, а са очертани четири
такива, едно от които препятства достъпа до магазина, поради което е приел,
че последното обстоятелство представлява неправомерно действие, но
доколкото маркировката и поставените падащи скоби и колчето пред вратата
на магазина са били дело на наемателя на магазина- св. Петров, след като
получил разрешение от управителя на ответното дружество, не са налице
действия на ответника, които да препятстват упражняване правото на
собственост на ищеца. Подчертал е, че действията на ответника са били
насочени към ограничаване на безразборното паркиране пред магазина и
осигуряване на достъп на клиентите до него. Ето защо районният съд е
заключил, че не се препятства правото на собственост на ищеца.
При извършената служебна проверка на първоинстанционното решение,
настоящата инстанция намира, че атакуваното решение е валидно и
допустимо.
По същество:
Безспорно между страните е, че ищцовото дружество е собственик на
процесния недвижим имот– самостоятелен обект с идентификатор
67800.502.535.1.8 по КККР на гр. Созопол, представляващ магазин № 4 със
застроена площ от 51, 39 кв.м., с адрес на имота – гр. Созопол, ул.
7
„Републиканска“, ет. 1, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 67800.502.535 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Созопол, с предназначение на самостоятелния обект – за
търговска дейност, състоящ се от търговско помещение и санитарен възел,
ведно с прилежащите части в размер на 25, 85 кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху терена.
Имотът е продаден на ищеца от ответника на 29.01.2018г. /така нотариален акт
№59 от 29.01.2018г., том І, нот. дело № 46/2018г. по описа на Нотариус с рег.
№248 на НК.
Не се спори също, че ответното дружество е собственик на терена, върху
който е изградена сградата, в която се намира магазина на ищеца.
От заключението на приетата при новото разглеждане на делото от
въззивната инстанция повторна съдебно- техническа експертиза, изпълнена от
в.л. Антова /л.144-153/, което се кредитира от настоящият състав на
въззивната инстанция като обективно, задълбочено и обосновано, за разлика
от заключението на арх.Драганова, се изяснява, че сградата с идентификатор
67800.502.535.1 е изпълнена въз основа на одобрен проект и издадено от
Община Созопол разрешение за строеж №55/29.04.2015г.- първи етап, като
същият обхваща първите две нива на сградата. Вторият етап на
строителството предвижда изграждане на още три нива, след като бъде
реализирана улицата на юг с идентификатор 67800.502.474. Сградата е
въведена в експлоатация с удостоверение №34/18.05.2017г. като „Жилищна
сграда“- I етап /партерен етаж, състоящ се от банков офис и търговски
помещения, първи етаж, състоящ се от три броя апартаменти, със застроена
площ 356 кв.м., РЗП с подземни части 745 кв.м./.
От тази експертизата се изяснява също, че свободната площ от имот с
идентификатор 67800.502.535.1 към северната граница /към
ул.“Републиканска“/ в чертеж „ситуация“ от одобрените архитектурни
проекти за първи и втори етап на строителството е показана като зона с
паркоместа и пешеходен достъп до офиса, търговските обекти и входа към
жилищната част /така- стр.3 и 4 от заключението/. Съгласно идейния проект за
паркиране са предвидени 12 бр. паркоместа, от които 7 бр. за апартаментите и
5 бр. за търговските площи. Идентична констатация е направил и ВКС в
отменителното решение по гр.д.№ 3639/2022г., като настоящият съдебен
състав на въззивния съд е обвързан от нея и не може да преразглежда този
8
въпрос /както и останалите писмени доказателства- писма от Община
Созопол/, както настоява въззивната страна.
От експертизата на в.л. арх.Антова се изяснява, че в процесния имот с
идентификатор 67800.502.535 са изградени две сгради. Настилката на
свободната площ от имота, заедно с прилежащия тротоар на ул.
„Републиканска“ е изпълнена с каменни павета като най- подходящ и
дълготраен материал предвид денивелацията на терена и възможността за
спиране и паркиране. Такава настилка е изпълнена и навътре в свободната
площ между двете сгради на около 3 м. от фасадата на сграда 1с цел
завършване на първия етап от строителството. Съгласно одобрения проект
конзолната конструкция над първия етаж е предвидена с носещи колони пред
фасадата, които не са изпълнени на място. Тази конструкция над първия етаж
е с различна ширина в отделните участъци, а над процесния магазин №4
ширината й е приблизително 2,8м.- 3м. Вещото лице арх.А. е посочило още,
че преодоляването на значителния наклон на улицата и успоредния на нея
терен на имота е решено в проекта с разполагане на петте обекта и входа на
жилищната част на различни нива., които на място са разделени с декоративни
елементи, предвидени и по проект, които частично ограничават
обслужващите площи пред магазините, банковия офис и входа към
жилищната част на сградата. Останалата част от терена, изпълнена с паваж,
няма стъпала и прагове и така се осигуряват достъпни пешеходни маршрути
към входовете и възможност за спиране/паркиране на автомобили.
Вещото лице е посочило още, че прилежащата площ по чл.64 ЗС към
процесната сграда обхваща цялата свободна площ от имота на запад, север и
юг и половината от ширината на свободната площ до сграда с
идентификатор67800.502.535.2, като същата възлиза на 342 кв.м. /като същата
възлиза на 342 кв.м. и е очертана на Приложение №1 към експертизата в жълт
цвят/. Определен е и прилежащия терен на магазин №4- 44 кв.м., като същия е
очертан и оцветен в син цвят на Приложение №2 към експертизата, пред
самия магазин /л.152 от настоящото дело/. Вещото лице е посочило изрично,
че е отговорило на поставените от въззивната инстанция задачи в
съответствие с указанията на ВКС, като прилежащата площ към процесната
сграда е определена съобразно формулата в т.4 от Приложение №1 към чл.21
от Наредба №7/2003г. за ПНУОВТУЗ, а прилежащия терен към процесния
имот е определен на база предназначението на обекта, необходимата площ за
9
обслужването му, осигуряване на достъпна среда и възможности за
извършване на сервизни и ремонтни дейности.
В устните си обяснения пред въззивната инстанция в.л. арх.Антова е
посочила, че по нейно мнение паркирането пред сградата не е прецизирано в
проекта, тъй като засяга тротоара, който по регулационния план е с площ от
1,50 м. /който е общински- бел. на докладчика/, улицата, която е втори клас с
интензивно движение и има завой. Вещото лице е уточнило също така, че
прилежащата площ за процесния магазин е определена на база изпълнения
първи етап от строителството на сградата, който не е жилищна сграда, а
сграда от смесен тип, която не е разглеждана от нея като жилищна сграда.
Посочената от нея прилежаща част за жилищата включва площта пред
входната зона на сградата /стълбището, преддверието и асансьора/.
Пред първата инстанция са разпитани трима свидетели.
Свидетелят П.Г.А. сочи, че познава управителя на ищцовото дружество
Георги Бояджиев повече от 40 години, знае, че той е купил магазин на
ул.“Републиканска“ и е посещавал магазина няколко пъти. Първоначално, през
2017г. пред магазина не е имало паркоместа, а само тротоарна площ, без
фиксирани паркоместа. През 2018г. имало очертани с жълто паркоместа и
поставени скоби. Свидетелят посочва, че при посещенията му в магазина пред
него е имало паркирани автомобили, като единият път, когато отишъл за
огледа магазина, за да го наеме, свидетелят не могъл да влезе в магазина,
понеже едната от колите била спряна до самата му врата. Свидетелят намира,
че по принцип няма място за преминаване и той се е учудил, че са сложили
такива очертания. Свидетелят посочва, че денивелацията е такава, че като има
паркирани коли не може да се види, че има магазин. От управителя на
ищцовото дружество знаел, че има проблем с паркираните автомобили
отпред.
Според свидетеля З.Г.А., който живее в гр. Созопол и през 2019г. е
ползвал един апартамент от сградата, като пред процесната сградата има
монтирани скоби от собственика на поземления имот, за да не се паркира
безразборно. Такива имало и пред процесния магазин. Имало и колчета, като
това пред процесния магазин било поставено от предишния наемател.
Свидетелят посочва, че този магазин преди се е ползвал като магазин за риба.
През 2020г. свидетелят имал сключен договор с Община Созопол за
репатриране на неправилно паркирани автомобили и лично се е отзовавал на
10
сигнали за неправилно паркирани автомобили от управителя на ответното
дружество и други лица, собственици на магазини. Сочи, че е бил свидетел на
неправилно паркирани коли пред бившия магазин за риба. Според него през
магазина има маркирани пет-шест паркоместа.
По делото в качеството на свидетел е разпитан А.И.П., от показанията на
когото се установява, че през 2018г. е имал сключен договор с ищеца за наем
на процесния магазин за срок от пет години, но пребивавал там само един
сезон и напуснал имота преждевременно. Когато се нанесъл в имота нямало
изчертани места и скоби. Свидетелят посочва, че помни това обстоятелство,
тъй като е имал доста проблеми с паркирането пред магазина и помолил
управителя на ответното дружество – К.К. да разчертаят и да има някаква
организация в паркирането. Това обаче не помогнало и паркирането на
превозните средства продължило, след което свидетелят е помолил К.К. да
поставят скоби на паркоместата. Свидетелят установява, че след това е
поставил едно колче пред вратата на магазина, което е стационарно, а
отстрани сложил две падащи скоби, за да може да зарежда магазина, тъй като
широчината на подхода била достатъчна, за да мине една кола за разтоварване
на стоката за магазина. Свидетелят посочва, че след като напуснал магазина
предал ключовете на скобите на К.К., тъй като вече нямал необходимост от
тях. На основание чл.172 ГПК показанията на този свидетел не следва да се
изключват от доказателствения материал , а следва да бъдат ценени наред с
другите доказателства по делото, въпреки възможната му заинтересованост от
изхода на делото, предвид данните за водени дела между него и управителя на
ищцовото дружество. Настоящият съдебен състав ги кредитира, доколкото
липсват доказателства, които да опровергават тези показания.
От приложения по делото снимков материал, включително към
заключенията на експертите, се установява, че паркирането на автомобили
пред процесния магазин продължава, като автомобилите се паркират
непосредствено до прозорците на процесния магазин. Очертанията на
паркоместата не са премахнати, както и колчето пред вратата на процесния
обект, а така също и скобите препятстващи паркирането пред него.
Установява се също, че понастоящем процесния имот се ползва като офис за
недвижими имоти, а не като магазин.
При така установените факти Бургаският окръжен съд приема следните
правни изводи.
11
Съгласно чл.109 от ЗС всеки собственик може да иска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. С
негаторния иск по чл.109 от ЗС се осъществява защита на правото на
собственост /или на ограничени вещни права/ срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие, което ограничава и пречи на пълноценното
използване на имота според вида му и неговото предназначение.
За да бъде уважен предявения иск по чл.109 от ЗС, ищецът следваше да
докаже, че е собственик на процесния магазин, както и това, че ответникът,
който е собственик на терена, върху който е изградена сградата, с
неоснователни действия препятства упражняването на правото на ищеца по
чл.64 ЗС като суперфициарен собственик да ползва самостоятелно
необходимия за поддържането и експлоатацията терен /прилежаща площ/. В
този смисъл е задължителната съдебна практика- ТР №4/15 от 6.11.2017г. по
тълкувателно дело №4/2015г. на ОСГК на ВКС, както и задължителните
указания към настоящата инстанция, дадени с Решение № 191 от 27.11.2023г.
по гр.д.№3639/2022г. на ВКС, Второ гр.отд.
Установява се, че понастоящем процесния имот не се използва според
предназначението му като магазин за търговски цели, а като офис за
недвижими имоти. Въпреки това, доколкото предназначението му не е
променено по надлежния ред, а така също и предвид задължителните
указания в отменителното решение на ВКС, при преценката за това дали с
действията си ответникът пречи на ползването на прилежащата площ по чл.64
ЗС към обекта, въззивният съд изхожда от данните , съдържащи се в
одобрените строителни книжа и нотариалния акт за собственост, съгласно
които предназначението на имота на ищеца е за магазин.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и от заключението на повторната експертиза, изпълнена
от в.л.арх.А. в настоящото производство, по несъмнен начин се установява, че
върху прилежащата площ от 44 кв.м. към процесния магазин, находяща се
пред магазина в северната част на ПИ с идентификатор 67800.502.535
/оцветена в син цвят на Приложение №2 от експертизата/ са начертани
паркоместа, а същевременно са разположени подвижни скоби, както и
стационарно колче пред вратата на магазина, за ограничаване на паркирането.
Установява се, че въпреки тези скоби, паркирането пред имота на ищеца
продължава, като същото се осъществява в непосредствена близост до
12
стъклената витрина, предвид липсата на достатъчно площ между сградата и
тротоара към ул. „Републиканска“, за който на ответното дружество е
издадено указание от Община Созопол да бъде освободен /писмо на л.14 от
делото на БРС/.
Несъмнено това състояние- разчертаните паркоместа, разположени в
прилежащата към магазина на ищеца част от терена на въззиваемото
дружество, се поддържа от въззиваемото дружество, още повече, че в хода на
цялото съдебно производство същото излага доводи, че това е правомерно
действие, тъй като съгласно одобрения архитектурен проект на сградата е
задължено да осигури 12 бр. паркоместа в терена около нея. Поддържайки
тези паркоместа /които според експертизата на в.л. Раканова са две на брой
пред магазина и едно встрани от него, в посоката на втората сграда в терена на
въззиваемия/ непосредствено пред магазина на въззивното дружество,
въззиваемото дружество препятства правото му да ползва собствеността си по
предназначение, като ползва прилежащата площ към магазина за свободен
достъп на клиенти и извършване на необходими ремонти. Поставените от
бившия наемател на магазина на въззивника скоби и стационарно колче, което
е станало след разрешение на управителя на въззиваемото дружество, по
идентичен начин представляват пречка за необезпокояваното право на
въззивника да ползва имота според предназначението му, тъй като се изясни,
че макар ключовете от скобите да се намират у управителя на въззиваемото
дружество, скобите не се използват според предназначението им- да
ограничават безразборното паркиране непосредствено пред магазина на
въззивника. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че въззиваемото
дружество не паркира собствени автомобили в тази прилежаща площ по чл.64
ЗС.
Ето защо настоящият въззивен състав приема, че искът с правно
основание чл.109 ЗС е основателен и следва да бъде уважен, като
въззиваемото дружество бъде осъдено да преустанови неправомерните си
действия по осигуряване на достъп за паркиране на моторни превозни
средства пред самостоятелен обект с идентификатор 67800.502.535.1.8,
собственост на ищеца, представляващ магазин със застроена площ от 51,39
кв.м. в гр.Созопол, ул. „Републиканска“, ет. 1, обект – магазин №4, находящ се
в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 67800.502.535 с
предназначение на самостоятелния обект – за търговска дейност, състоящ се
13
от търговско помещение и санитарен възел, с които действия въззиваемото
дружество пречи на въззивника да упражнява правото си на собственост върху
обекта в пълен обем като ползва прилежащата площ пред процесния магазин,
с площ от 44 кв.м., очертана със син цвят на скица- Приложение №2 на л. 152
от настоящото дело, изготвена от в.л. арх. Антова към повторната СТЕ, като
предприеме всички необходими действия за заличаване на маркираните
паркоместа и отстраняване на монтираните съоръжения /скоби и стационарно
колче/ върху описаната по- горе прилежаща площ.
Неоснователно е искането на въззивника прилежащата площ към
магазина да бъде определена съобразно скица- Приложение №3 към
експертизата. В случая това дружество не е предявило иск с правно основание
чл.64 ЗС, а искът му по чл.109 ЗС следва да бъде уважен в рамките на
заявената претенция, която касае само паркинга пред магазина, което искане е
съобразено от вещото лице при изготвянето на скица- Приложение №2 към
СТЕ.
Поради несъвпадане на фактическите и правни изводи на двете
инстанции решението на районния съд следва да бъде отменено изцяло,
включително в частта за разноските, а вместо него следва да се постанови
ново, с което иска бъде уважен.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.271 ал.1, предл.2 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260453 от 15.03.2021г. по гр.д.
№3715/2020г. на РС- Бургас, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл.109 ЗС, предявен от
„КОЖИТЕ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Христаки Павлович“ № 37, ателие №2 ответникът „ВЕНЕРА-
КН“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Созопол,
ул. „Стара планина“ №30, да преустанови неправомерните си действия по
осигуряване на достъп за паркиране на моторни превозни средства пред
самостоятелен обект с идентификатор 67800.502.535.1.8, собственост на
„КОЖИТЕ“ ЕООД, представляващ магазин със застроена площ от 51,39
кв.м. в гр.Созопол, ул. „Републиканска“, ет. 1, обект – магазин №4, находящ се
14
в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 67800.502.535
по КККР на гр.Созопол, с предназначение на самостоятелния обект – за
търговска дейност, състоящ се от търговско помещение и санитарен възел, с
които действия „ВЕНЕРА-КН“ ООД пречи на „КОЖИТЕ“ ЕООД да
упражнява правото си на собственост върху магазина в пълен обем, а именно-
да ползва прилежащата площ пред процесния магазин, с площ от 44 кв.м.,
очертана със син цвят на скица- Приложение №2 л. 152 от настоящото дело,
към на СТЕ, изготвена от в.л. арх. Антова, както и да предприеме всички
необходими действия за заличаване на маркираните паркоместа и
отстраняване на монтираните съоръжения /скоби и стационарно колче/ върху
описаната по- горе прилежаща площ.
Обявява за неразделна част от настоящото решение скицата на л.152 от
ВГД № 1992/2023г. по описа на БОС - Приложение №2 към съдебно-
техническата експертиза, изпълнена от в.л. арх.Малина Антова.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15