РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 06.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 31 май Две хиляди и
деветнадесета год., в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН
ЙОРДАНОВ
При секретаря Валя Апостолова като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гр. дело N`3736 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са за установяване
размер на парично вземане по заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1326/2018г.
на ВРС обективно съединени искове от ”АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, гр.София против В.Ч.М. *** за признаване за установено, че
ответника дължи сумата 800.00 лева главница по договор за кредит №
353874/29.02.2016г., сключен с „Фератум България” ЕООД, като кредитор,
договорна лихва от 67.76 лв. за периода 30.03.2016г.-28.06.2016г., 100.00 лв.
административна такса за събиране на вземането, 316.24 лв. такса гаранция,
както и законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на главницата. Ищецът твърди, че с договор за цесия, сключен на 01.12.2017г. е
придобил вземането на кредитора, с което обуславя правния си интерес и
процесуалноправната си и материална легитимация да претендира изпълнение на
задължението за плащане от ответника.
Исковете са с правно основание
чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.79 ЗЗД и са процесуално допустими.
В срока и по реда на чл.131 ГПК,
ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал писмен отговор,
с който оспорва изцяло исковете. Оспорва изложените в исковата молба
обстоятелства, както и твърдението, че е сключен договор за кредит, предвид
липсата на представен по делото такъв,
както и на Стандартен европейски формуляр, за да се направи извод, че
ответникът е страна по облигационно правоотношение и е бил предварително запознат с условията
му. Развива подробни съображения за липса на уведомяване за извършената цесия
на ответника и несъответствие на кредитния договор с норми от ЗПК. Навеждат се
и доводи за противоречие на клаузи от договора на добрите нрави, както и
възражение за тяхната нищожност на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, както и за
наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.5 и чл.147, ал.1 от
ЗЗП.
За да се произнесе по основателността на
исковете, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и прие за
установени следните обстоятелства:
По ч.гр.д. №1326/2018 г. на Районен съд-Враца е издадена на
02.04.2018г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която
е разпоредено длъжникът В.Ч.М. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД следните суми: 800.00 лв. представляваща главница по договор за
гаранция във връзка с договор за
кредит № 353874/29.02.2016г. и
Приложение № 1/01.12.2017г. към рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 01.12.2017г.;
договорна лихва 67.76 лв. за периода от 30.03.2016г. г. до 28.06.2016г.; такси
100.00 лв.; гаранция по кредитната
сделка 316.24 лв.; мораторна лихва 21,40 лв. за периода от 29.06.2016 г. до 22.03.2018г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на заявлението в съда
28.03.2018г. до окончателното
изплащане на вземането и разноските по делото – 26.11 лева държавна
такса и сумата от 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
По делото е представена информация за заявка от 29.02.2016
г. за кредит от страна на ответника за сума в размер на 800.00 лева, който е
следвало да бъде за срок от 120 дни при уговорена лихва от 67.76 лв. Сключен е
на същата дата от ответника и „Фератум Банк” ЕООД договор за гаранция № 353874,
с който гарантът се задължава в полза на кредитора да гарантира изпълнени на
задълженията на кредитополучателя с такса за гаранция по кредита в размер на 316.24
лв.
Представени са и Общите условия към договора
за гаранция/поръчителство/.
Съгласно договор
за покупко-продажба на необслужвани потребителски
кредити, сключен между „Фератум Банк” ЕООД и ищеца, сключен на 01.12.2017 г., вземането по кредитния договор е цедирано
на ищеца видно от приложение към договора. Той е упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за цесията с изрично
пълномощно, копие от което е представено по делото. Приложено е уведомление за
цесията от ищеца като пълномощник на „Фератум Банк” ЕООД, адресирано до
ответника, без данни да е достигнало до адресата.
При така установеното
от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
С
договор за покупко – продажба на отписвания на необслужвани потребителски
кредити /цесия/ и Приложение към него, вземането е прехвърлено на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД. Правно значение има съобщаването на
цесията с връчването на исковата молба с приложенията на ответника. По делото няма данни за достигнало
уведомително писмо до ответника за извършената цесия, в тази част и за
цедираното вземане, произтичащо от кредитния договор. В случая следва да бъде
посочено, че съгласно последователната съдебна практика с получаването на
препис от исковата молба с приложените към нея доказателства, включително и
уведомлението, се приема, че ответника е валидно уведомен за цесията /в този
смисъл Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.,
ТК,; Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т. д. № 12/2009г., II т. о., ТК,
Решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2352/2013г., II т. о., ТК и
мн.др./. Договорът за цесия е сключен между ищеца и „Фератум Банк” ЕООД, но
както се твърди това дружество не е предоставило кредита. За да има право на
регресен иск срещу длъжника гарантът „Фератум Банк” ЕООД трябва да е изплатил
задължението на длъжника към „Фератум България” ЕООД, а такива
доказателства не са представени, освен голословни твърдения в исковата молба.
В конкретния случай обаче не може да се приеме, че
предмет на цесията са действителни вземания. Това е така, тъй като с оглед
събраните по делото доказателства не може да се приеме за доказано, че между ответника
и „Фератум България“ ЕООД е възникнало действително облигационно правоотношение,
въз основа на сключен договор за кредит № 353874 от 29.02.2016 г. при условията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, с параметрите, посочени в исковата молба.
Съгласно
чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
От
събраните по делото доказателства не се установява, че
между ответника и „Фератум България” е постигнато
съгласие със съдържанието, посочено в исковата молба. Не се установява също
така, че кредиторът е изпълнил задълженията си по Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние за предоставяне на информация на потребителя;
че е спазил сроковете по чл.12 ал.1 или 2; че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор, както и че между страните са разменени електронните
съобщения, отговарящи на изискванията на ЗЕДЕУУ. Не се установява и
получаването на заемната сума от заемополучателя-ответник.
Твърденият за сключен
между страните договор за кредит № 353874 от 29.02.2016 г. представлява договор за потребителски
кредит, уреден в разпоредбите на чл.9 от ЗПК, съгласно
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане.
Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Съгласно чл. 7 от ЗПФУР страни
по договора са доставчикът и потребителят, а в ал.2 на същия член е разписано,
че потребител е всяко физическо лице, което като страна по договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. С оглед изложеното, правоотношението между
страните попада изцяло в обхвата на ЗПФУР.
Разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР
предвижда, че при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне
на информацията по чл.8 от същия закон на
потребителя, както и че е получил неговото съгласие за сключване на договора.
За доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл.293 от Търговския закон,
а в случаите с електронни изявления се прилага Законът за електронния документ
и електронен подпис (сега Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги).
При твърдяно от ищеца облигационно правоотношение,
възникнало от вид договор за заем, в който случай потребителят на този кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а
кредиторът пък действа по занятие, т.е. предоставянето на кредити е основният
му предмет на търговска дейност, следва да се прилагат изискванията на ЗПК.
Съгласно чл.10 от ЗПК договорът
трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. Разглежданият
договор се твърди, че е сключен от разстояние, което според настоящият съдебен
състав е допустимо, съгласно ЗПФУР.
По делото липсват електронни записи, от които да се
установява по безспорен и категоричен начин, че волеизявленията на страните са
насочени към сключване на договор, чието изпълнение се претендира от ищеца.
Съгласно чл.2 и чл.3 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги/ЗЕДЕУУ/, електронно
изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет
стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията.
Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014
на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
Съгласно Решение № 70/19.02.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 868/2012 г., IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК,
електронното изявление, се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ –
електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл.3, т.10 от Регламент (ЕС) № 910/2014г.
Според посочената разпоредба „електронен подпис“ означава данни в електронна
форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани
с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва.
Когато посочените предпоставки са налице, създаден е
подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато
законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен
документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението чл. 180 ГПК.
Във връзка с изложеното дотук, съобразявайки се и с
практиката на ВКС по този въпрос, съдът намира, че не е налице валидно сключен
договор за заем.
В действителност представената информация за заявка
за кредит № 353874 от 29.02.2016
г. не носи подписа на ответника, но доколкото същият се твърди да е сключен от
разстояние и в този случай изявленията на страните са разменени чрез средства
за комуникация от разстояние, като същите са записани на технически носител,
позволяващ възпроизвеждането им, то макар и неподписани тези електронни
документи съставляват доказателства по смисъла на чл.184, ал.1 ГПК.
Същите, обаче, не са достатъчни, за да се приеме възникването на облигационна
връзка между страните, за което, както се посочи по-горе в настоящото
изложение, в тежест на ищеца бе да установи и получаването на съгласието на потребителя
за сключване на договора.
Предвид изложеното съдът счита, че от събраните по
делото доказателства не се доказа, че между
„Фератум
България” и ответника е сключен
договор с посоченото в исковата молба съдържание, както и че ответникът е
получил заемната сума.
Освен това цесията е сключена между ищеца и „Фератум
Банк” ЕООД, но това дружество, не е предоставило кредита. За да има право на
регресен иск срещу длъжника гарантът „Фератум Банк” ЕООД трябва да е изплатил
задължението на длъжника към „Фератум България” ЕООД, а такива
доказателства не са представени, освен голословни твърдения в исковата молба.
Затова ищецът не може да претендира парично вземане, което евентуално би било
дължимо на трето на цесията дружество.
Предвид възприетото предявените от ищеца установителни искове за сумата от 800.00 лева главница по договор за кредит
№ 353874/29.02.2016г., сключен с „Фератум България” ЕООД, като кредитор,
договорна лихва от 67.76 лв. за периода 30.03.2016г.-28.06.2016г., 100.00 лв.
административна такса за събиране на вземането, 316.24 лв. такса гаранция,
както и законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на главницата, следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода от спора съдебни разноски се дължат
на ответника, но предвид липсата на доказателства за сторени такива, както и на
искане за присъждането им, не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени
установителни искове от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „В. Левски” № 114, етаж Мецанин против В.Ч.М. ***, ЕГН ********** *** за признаване, че ответникът дължи сумата
800.00 лв., представляваща главница по
договор за гаранция във връзка с договор
за кредит № 353874/29.02.2016г. и
Приложение № 1/01.12.2017г. към рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 01.12.2017г.;
договорна лихва 67.76 лв. за периода от 30.03.2016г. г. до 28.06.2016г.; такси
100.00 лв.; гаранция по кредитната
сделка в размер на 316.24 лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1326/2018г. на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:……………………