З
Р Е Ш Е Н И
Е
гр.ЛОВЕЧ, 27.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на пети
ноември, две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №40 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази :
Обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл.415, ал.1, т.2 във връзка с чл.422, ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД,
ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър
Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния
директор Димитър Бориславов Бончев, чрез пълномощника си юрисконсулт Миглена
Симеонова срещу Й.П.Й. *** която изтъква, че на 19.05.2017 год. е сключен Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл
България"ООД, ЕИК :
********* и „Агенция за събиране на вземания"ЕАД, ЕИК : *********, по силата на
което вземането на „Провидент Файненшъл България"ООД срещу Й.П.Й.,
произтичащо от Договор за
потребителски кредит № *********/11.12.2015 год., е прехвърлено в полза на „Агенция
за събиране на вземания"ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
Твърди,
че договорът
за потребителски кредит съдържа изрична клауза, уреждаща правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Провидент Файненшъл България"ООД
е упълномощило „Агенция за събиране на вземания"ЕАД в качеството си на
цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 19.05.2017 год., от името на цедента и за
своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника от
„Провидент Файненшъл България"ООД чрез „Агенция за събиране на
вземания"ЕАД е изпратено уведомително
писмо изх.№УПЦ-П-ПВД/********* от 06.06.2017 год. за извършената продажба на
вземането, изпратено чрез Български пощи до постоянния адрес на длъжника,
посочен в договора за паричен заем. Писмото се е върнало в цялост с отбелязване
върху обратната разписка, че получателят се е преместил на друг адрес. Ищцовото
дружество изпратило
второ уведомително
писмо изх.№УПЦ-С-ПВД/********* от 17.12.2019 год. за извършената продажба на
вземането, изпратено чрез куриерска фирма до настоящия адрес на длъжника,
посочен в договора за заем. Писмото се е върнало в цялост.
Към
настоящата искова молба представя и моли съда да приеме копие от уведомлението
за извършената цесия от страна на „Провидент Файненшъл България"ООД чрез
„Агенция за събиране на вземания"ЕАД изх.№УПЦ-С-ПВД/********* от
17.12.2019 год., което да връчи на ответника, ведно с исковата молба и
приложенията към нея. За целта се позовава на постановените от ВКС Решение
№3/16.04.14 год. по т. д.№1711/2013 год. на I т.о. и Решение №123/24.06.2009 год.
по т.д.№12/09 год. на II т.о., съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание
чл.99, ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от
значение за спорното право. От друга страна счита, че длъжникът може да възрази
за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор
лице до момента на уведомлението.
В
случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето
производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за паричен заем, не е погасено, моли съда да приемете, че
получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на
чл.99, ал.4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата
молба задължение не е погасено. В тази насока цитира Определение
№987/18.07.2011 год. на ВКС по гр.дело 867/2011 год.., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004
год. на ВКС по гр.дело 788/2013 год., ТК.
Пояснява,
че на 11.12.2015 год. Й.П.Й., в качеството на кредитополучател, е сключил Договор
за потребителски паричен кредит №********* с „Провидент Файненшъл
България"ООД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит и на основание договорните разпоредби, които са неразделна част от Договора
за потребителски кредит. Подписвайки договорните разпоредби, кредитополучателят
е удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е получил Стандартен
европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на
„Провидент Файненшъл България" ООД му е предоставен целият обем
преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността
на всички разходи по кредита, с които кредитополучателят се е съгласил с факта
на подписване на договора за кредит. Също така, подписвайки договора за кредит,
кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване,
разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля.
При
условията на Договора за потребителски кредит, кредитодателят се е задължил да
предостави на кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на
1 500,00 лева, като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в
брой по местоживеенето на кредитополучателя и съгласно разпоредбите на договора
за кредит кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с
факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения
договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок
на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. По този
начин, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие
договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 295,85 лв. Общата
стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 1 795,85
лв., които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 29,93 лв. Първата погасителна вноска е платима на 30.12.2015 год., а
последната погасителна вноска е с падеж 15.02.2017 год.
С
подписването на договора за кредит, кредитополучателят е изразил съгласието си
да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 75,00 лв.
Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие е платима
при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие таксата да бъде
включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя.
Така, таксата за оценка на досие е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в
размер на 1,25 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.
Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне на кредитодателя
при сключване на договора за кредит е в размер на 1 870,85 лв., която включва :
главница в размер на 1 500,00 лв., договорна лихва в размер на 295,85 лв.,
такса за оценка на досие в размер на 75,00 лв. Съгласно клаузите на договора за
кредит общата дължима сума е платима на 60 броя равни седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 31,18 лева, като в размера на вноската са включени :
вноска по кредита в размер на 29,93 лв., вноска по такса за оценка на досие в
размер на 1,25 лв.
Подписвайки
договора за кредит, кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в
кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани
в договора, посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване
на пари на определен от кредитодателя кредитен консултант по местоживеето на кредитополучателя.
Крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита е 15.02.2017 год. /дата на
последна погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора
за кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми.
На
кредитополучателя, от страна на „Агенция за събиране на вземания"ЕАД, в
качеството на кредитор, е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми
в размер на законната лихва за забава, за периода от 16.03.2016 год. /датата на
договора за цесия/ до датата на входиране на задължението в съда, общият размер
на което е 313,56 лв.
Кредитополучателят
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е
погасена до момента, е в размер на 372,19 лв., с която са погасени, както
следва : такса за оценка на досие 0,07 лв., договорна лихва 0,26 лв., главница
371,86 лв.
Предвид
изложеното за „Агенция за събиране на вземания»ЕАД, ЕИК : ********* възниква
правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред, с оглед на което
претендира от Й.П.Й., като кредитополучател по Договор за потребителски кредит
№*********, сключен на 11.12.2015 год., да заплати следните суми, а именно :
сума в размер общо на 1 812,22 лева, от които главница 1 128.14 лв., договорна
лихва 295.59 лв., такса за оценка на досие 74,93 лв. и обезщетение за забава в
размер на 313.56 лв.
Съдът
е уважил претенцията им по образуваното Ч.гр.дело №1696/2019 год. по описа на
PC-гр.Ловеч, 7 състав, като е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не е
намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като длъжникът не се е явил
в съда да си получи книжата по делото, което от своя страна обуславя правния им
интерес от подаване на настоящата искова молба.
Моли
да бъдат призовани на съд и след като се запознае с всички доказателства по
делото и се убеди във верността на твърденията им да постанови съдебен акт, по
силата на който да признае за установено по отношение на длъжника Й.П.Й., ЕГН- **********,***,
че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания"ЕАД сумите, както
следва : 1 128,14 лв. представляващи главница по Договор за потребителски
кредит №********* от 11.12.2015 год.; 295,59 лв. договорна лихва за периода от
16.03.2016 год. до 15.02.2017 год.; 74,93 лв., представляваща такса за оценка
на досие за периода от 16.03.2016 год. до 15.02.2017 год.; 313,56 лв.
обезщетение за забава за периода от 16.03.2016 год. /датата на договора за
цесия/ до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за
забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
Моли
да им бъдат присъдени разноските, направени в хода на заповедното производство,
на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, както и разноските, направени в хода на
настоящото производство, а също и юрисконсулстско възнаграждение в размер на
350.00 лева, на основание чл.78 ал. 8 ГПК.
В
срока по чл.131 от ГПК е представен отговор на исковата молба от адв.Ц.Т., назначена за особен представител на ответника, в
който счита предявеният от ищеца положителен установителен иск с правно
основание чл.415, ал.1, т.2 във връзка с чл.422, ал.1 и чл.410 от ГПК, чл.86 от ЗЗД за неоснователен и го оспорва, като окончателно становище заявява, че ще
изрази след събиране на доказателствата по делото и най-вече след изслушване
заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза. Възразява по
размера на задължението на ответника по Договор за потребителски кредит
№*********/11.12.2015 год., включая и размера на всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други
разноски, свързани с цесията; факта има ли извършено плащане /погасяване на
задължението/ от ответника на стария кредитор - „Проведент Файненшъл
България”ООД или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението; има ли извършено плащане от длъжника и какъв е остатъкът от
задължението на ответника по цитирания по-горе Договор за паричен кредит;
размерът на лихвата за забава, който ответникът дължи вследствие на забавено
плащане по посочения Договор за паричен заем.
В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител, но с
писмена молба вх.№262507/30.10.2020 год. чрез пълномощника си юрисконсулт
Георгиев, моли делото да се гледа в отсъствие на техен представител. Поддържа
исковата молба по съображенията, изложени в нея и счита възраженията на
особения представител на ответника за неоснователни и противоречащи на
приложените по делото писмени доказателства. Запознат е с изготвена
съдебно-икономическа експертиза, няма впроси към експерта и моли съда да я
приобщи към доказателствения материал по делото. Моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявените срещу Й.П.Й. искове, тъй като са доказали
същите по основание и размер. Моли за присъждане и на сторените по делото
разноски в исковото и в заповедното производства, съобразно приложен към
молбата списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът,
редовно призован, при условията на чл.47, ал.6 от ГПК, не се явява в хода на
исковото производство. Представлява се от назначения му за особен представител
адв.Ц.Т., която поддържа писмения отговор. Счита, че от приобщените по делото
доказателства са изяснени изцяло изложените в обстоятелствената част на
исковата молба обстоятелства. Намира за безпорно, че съгласно Договор за кредит
заемателят, т.е. ответника, чиито особен представител се явява в настоящото
исково производство, е декларирал, че е получил пълния размер на кредита по
буква „А” в Договора за потребителски кредит. Безпорно е също, че ответника е
извършил едно частично плащане, който факт от една страна инициира съгласие и
нямат спор с ищеца затова, че действително има дължимост на неговата претенция
за сумата по заемния договор. Приема за безпорен и факта за извършената цесия,
тъй като ищцовото дружество е доказало факта за прехвърлянето от цедента на
цесионера, а именно от ищеца по настоящото дело „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД. Би бил спорен въпроса затова дали уведомлението на ответника, ако
не е получено на настоящ или постоянен адрес би било причина и би породило
обстоятелства в негова полза, но този въпрос намира, че не може да се отрази
неблагоприятно на предявените искания от ищеца. В тази насока има и постоянна
съдебна практика на ВКС, която е цитирана в писменото становище на ищеца, за
която тя като особен представител на ответника не може да има възражение,
защото тя е задължителна за съда и за страните. Не прави възражение и по
представения списък на разноските на ищеца, тъй като според нея всички разноски
са отразени коректно от страна на ищеца, като в случай, че съдът уважи
исковете, с които е сезиран, ще следва да присъди и съдебно-деловодните
разноски.
Настоящият съдебен състав като прецени събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност,
както и доводите на страните /на ищеца с писмено становище, чрез процесуалния
му представител, а на ответника, чрез назначения му особен представител
непосредствено пред съда/, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК, и
съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за
установени следните факти :
Видно от служебно изисканото и приложено като доказателство по делото
Ч.гр.дело №1696/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч е, че въз основа на
заявление, подадено от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД е издадена в негова
полза Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №946/27.09.2019
год. срещу длъжника Й.П.Й. *** размер на сумата 1 128,14 лева главница,
295,59 лева договорна лихва за периода от 16.03.2016 год. до15.02.2017 год.,
313,56 лева обезщетение за забава за периода от 16.03.2016 год. до датата на
подаване на заявлението /30.08.2019 год./, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението /30.08.2019 год./ до окончателното изплащане
на задължението, както
и сумата 82,67 лева - разноски по делото, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
уважената част на заявлението.
Тъй като заповедта за изпълнение и връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, то с разпореждане №4123/26.11.2019
год. год., в производство по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, заповедният съд е указал
на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си против
длъжника, в едномесечен срок от получаване на съобщението като довнесе
дължимата държавна такса. Указал е на заявителя, че ако не представи
доказателства за предяваване на иска в посочения срок, заповедта за изпълнение ще
бъде обезсилена.
Препис
от цитираното по-горе разпореждане е връчен на заявителя на 26.11.2019 год. и
получен от Камелия Цендова - технически сътрудник на 10.12.2019 год., видно от
разписката по заповедното производство, а исковата молба, с която настоящият
съдебен състав е сезиран е с вх.№237/09.01.2020 год., пощенско клеймо от 08.01.2020
год., т.е. подадена е в законният едномесечен срок и е допустима. Разгледана по
същество тя е частично основателна и доказана.
Страните не спорят, а това се установява
и от представения като доказателство пред настоящата инстанция, че на
11.12.2015 год. е сключен
Договор за потребителски кредит №********* между „Провидент Файненшъл България"ООД и Й.П.Й., като
съгласно условията на този договор, „Провидент Файненшъл България"ООД предоставя на
клиента потребителски кредит за лични нужди. Кредитът е предоставен на клиента
в пълен размер, с една вноска, в срока, предвиден в този договор. Общият размер
на кредита е 1 500 лева, таксата за оценка на досие е 75 лева, общият
размер на фиксираната лихва - 295,85 лева, представляваща 31.82% годишно,
равняващи се на 48.0% ГПР или общо сумата за такса на оценка на досие и размер
на фиксирана лихва е 370,85 лева. Страните са се договорили, че „Провидент Файненшъл България"ООД може да
предостави на клиента допълнителна услуга, по избор на клиента, представляваща
домашна доставка на заетата сума в брой по негово местоживеене и седмично
домашно събиране на вноските по кредита, наричана „услуга Кредит у дома”.
Клиентът не е избрал този вид услуга. Посочено е, че общият размер на дължимата
сума възлиза на 1 870,85 лева, като срокът на договора в седмици е 60,
размерът на седмичното плащане с изключение на последното е 31.19 лева, а
размерът на последното плащане е 30.64 лева. Първото седмично плащане се дължи
на 28.12.2015 год., а за ден от седмицата, в който се дължат плащанията е
посочен понеделник.
От чл.4 на договора се установява,
че кредитът се предоставя на клиента в срок от 10 календарни дни от сключването
на този договор за кредит, чрез банков кредит по банковата сметка, предоставена
от клиента. В случай, че 10-ят календарен ден не е работен ден, кредитът ще бъде
преведен на клиента на следващия работен ден. Видно от чл.6 е, че първото
седмично плащане се дължи в срок от 17 календарни дни от датата на сключване на
този договор за кредит, като ако датата на падежа е събота или неделя или
национален празник, първата седмична вноска се дължи в първия работен ден след
датата на падежа. Следващите седмични
плащания следва да бъдат направени в деня, в който първата погасителна вноска е
била дължима, като този принцип се прилага за всяка седмица, докато кредитът
бъде изцяло погасен. Клиентът, според чл.7 на договора, изплаща седмично на „Провидент Файненшъл
България"ООД, чрез банков превод, сума равна на размера на седмичната
погасителна вноска. Задължение на клиента е съгласно чл.9 на договора, да
осъществява седмичните плащания към „Провидент Файненшъл България"ООД надлежно и
навременно, съгласно разпоредбите на на този договор за кредит. Ако по каквито
и да е причини, клиентът пропусне една седмична погасителна вноска, тази
погасителна вноска трябва да бъде направена от клиента заедно със следващата
дължима седмична погасителна вноска и „Провидент Файненшъл България"ООД си запазва
правото, по своя преценка, да претендира неустойка, равна на законната лихва за
забава по българското право, приложима към всяка просрочена сума за периода
между падежа на съответната погасителна вноска и датата на плащане. Редът за
разпределение на плащанията, които не са достатъчни да покрият непогасените
задължения е както следва : законна лихва за забава /ако е приложима/; такса за
услуга Кредит у дома /ако услугата Кредит у дома е избрана от клиента; такса за
оценка на досието; лихва; обезщетение в случай на пълно предсрочно погасяване
на кредита; главница. Според клаузата на чл.22 от договора „Провидент Файненшъл
България"ООД има право да прехвърля изцяло или частично, правата си
по този договор за кредит без съгласието на клиента, като впоследствие
информира клиента. От чл.27 на договора се разбира, че с подписване на този
договор за кредит, клиентът потвърждава, че е получил от „Провидент Файненшъл
България"ООД пълния размер на кредита, както е посочено в б.”А” на
първа страница на договора. Договорът е подписан от страните за клиент от Й.П.Й.
и за „Провидент
Файненшъл България"ООД от Виржиния Светлозарова Богданова.
Като доказателство по делото е
представен и Стандартен европейски формуляр за предоставане на информация за
потребителски кредити от Проведент - 2 500 лева, предоставен за период от
60 седмици, с възможност за услуга Кредит у дома, в който са описани условията
за усвояване на кредита, срокът на договора за кредит, указания за размера,
броя, периодичността и датите на погасителните вноски, разходите по кредита -
лихвен процент, ГПР, както и други важни условия по договора за кредит, който
формуляр е получен срещу подпис от клиента Й.П.Й. на дата 08.12.2019 год.
Сключен е Договор за прехвърляне на
вземания от 19.05.2017 год. между цедента „Провидент Файненшъл България"ООД и цесионера „Агенция
за събиране на вземания”ЕАД, със следния
предмет : вземания, предмет на прехвърляне ще означава вземанията на цедента от
длъжниците, произтичащи от договорите за кредити, които ще бъдат прехвърлени от
цедента на цесионера по силата на настоящия договор, заедно с всички привилегии,
начислени лихви и други принадлежности, ако има такива. Вземанията, предмет на
прехвърляне, посочени в предходното изречение, са подробно изброени и
индивидуализирани в списъка, представляващ Приложение №1, което е неразделна
част от настоящия договор. От чл.2, ал.3 на този договор се установява, че конкретният
размер на всяко вземане, засечен към 01.05.2017 год., предмет на прехвърляне, е
посочен в Приложение №1, което представлява неразделна част от настоящия
договор.
Налице е пълномощно, с което „Провидент Файненшъл
България"ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания”ЕАД да
представлява „Провидент
Файненшъл България"ООД като уведоми по законоустановения ред длъжниците за
сключения на 19.05.2017 год. Договор за прехвърляне на вземания между „Провидент Файненшъл
България"ООД и „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, по силата на
който вземанията на цедента към конкретните длъжници, произхождащи от договори
за потребителски кредит, се прехвърлят на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД,
както и да извършва всички необходими правни и фактически действия с оглед
надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, предмет на Договор за
прехвърляне на вземания от 19.05.2017 год., сключен между „Провидент Файненшъл
България"ООД и „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, като третира всички
лични данни по стриктно конфиденциален начин и осигури пълно спазване на
приложимите изисквания за защита на личните данни.
Представено е Приложение №1/19.05.2017
год. към Договор за прехвърляне на вземания, сключен между „Провидент Файненшъл България"ООД и „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД на 19.05.2017 год., в което с пореден номер 2446 е
посочен номера на процесния договор *********, с дата 12.11.2015 год. на името
на длъжника Й.П.Й. с размер на отпусната главница 1 500 лева и с общо
дължима сума към датата на цесията 1 498,66 лева.
С Потвърждение за сключена цесия, на
основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, „Провидент
Файненшъл България"ООД е потвърдил, че е упълномощил „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД - цесионер, да уведоми от негово име, в качеството му на нов
кредитор всички длъжници по вземанията, посочени в Приложение №1 към Договор за
прехвърляне на вземания от 19.05.2017 год. за извършеното прехвърляне.
Настоящото потвърждение следва да се счита за неразделна част от Договор за прехвърляне
на вземания от 19.05.2017 год., като е издадено, за да послужи пред всички
съдилища и други конкретно посочени институции.
За целта до ответника Й.П.Й. е
изпратено уведомително писмо изх.№УПЦ-П-ПВД/********* от 06.06.2017 год., с което
от „Провидент Файненшъл България”ООД, чрез „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД, го уведомява за извършената цесия, на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, който следва да се счита за кредитор по задължението му, което към 06.06.2017
год. възлиза на 1 503,73 лева, включително с начислена лихва за забава,
неустойка и такси. Приканен е в срок до 5 дни от получаване на настоящата
покана да погаси дължимата сума към „Агенция за събиране на вземания”ЕАД или да
се свърже с тях на посочен телефонен номер, за да договори плащане на равни
месечни вноски. Посочена е банкова сметка, ***нието си, както и във всички
офиси и каси на ИзиПей. В случай на неплащане и неспазване на посочения срок, Й.Й.
е уведомен, че спрямо него ще бъдат предприети всички допустими от закона
действия : образуване на гражданско дело, снабдяване с изпълнителен лист,
стартиране на изпълнително производство пред Съдебен изпълнител, налагане на
възбрана, запор на заплата и банковите му сметки, опис и продажба на
секвестируемото му имущество. Това уведомително писмо е изпратено на ответника
с известие за доставяне, чрез „Български пощи”ЕАД, Пощенски станция-гр.Ловеч,
но е върнато в цялост, с отбелязване, че получателят се е преместил на друг
адрес.
Изпратено е второ писмо изх.№УПЦ-С-ПВД/*********
с дата 17.12.2019 год., връчено чрез Ле експрес, което също е върнато в цялост.
Видно е, че и двете уведомителни писма са изпратени на един и същ адрес на
ответника, който е напълно идентичен с посочения в адрестата част на настоящата
искова молба.
От заключението на вещо лице Н.Р. по допусната съдебно-икономическа експертиза, което съдът приема като компетентно изготвено и
безпристрасно депозирано, още повече, че не бе оспорено от страните в настоящия
исков процес, се установява, че остатъкът от непогасеното задължение на ответника по Договор за
потребителски кредит №*********/07.04.2015 год. е както следва : 1 128,14
лева главница, 295,59 лева договорна лихва за периода от 28.12.2015 год. до
13.02.2017 год., 74,93 лева такса за оценка на досие за периода от 28.12.2015
год. до 13.02.2017 год. или общият размер на непогасеното задължение е в размер
на 1 498,66 лева. Начислените дължими лихви за забава върху задължението
по главницата и договорна лихва през периода 19.05.2017 год. /датата на
договора за цесия/ до 30.08.2019 год. /датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение/ са в размер на сумата 313,56 лева.
Експертът
е посочил в заключението си, че през периода от 04.01.2016 год. до 12.09.2016
год. Й.П.Й. е внесъл на „Провидент Файненшъл България”ООД сумата 372,19 лева за
погасяване на задълженията си по процесния кредит, като с тази сума са
е погасил
задължения по видове, както следва : 371,86 лева главница, 0,26 лева договорна
лихва, 0,07 лева такса за оценка или всичко 372,19 лева.
По иска с правно основание чл.422, ал.1
във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК е законодателно
уреден като положителен установителен иск и с предявяването му ищецът цели да
установи със сила на присъдено нещо дали вземането, относно което е издадена
заповед за изпълнение съществува, когато срещу заповедта за изпълнение е
постъпило възражение или тя е връчена по реда на чл.47 от ГПК. С оглед на това,
че се касае за положителен установителен иск, то в тежест на ищеца е възложено
да проведе пълно и главно доказване на материалноправните предпоставки за
уважаване на иска.
С
оглед на представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени в хода на настоящия
исковия процес от особения представител на ответника, съдът приема, че ищеца „Агенция
за събиране на вземания”ЕАД е представила доказателства, от които може да се
приеме, че е носител на вземане спрямо посочения в исковата молба ответник Й.П.Й..
За да счете, че ищецът е активно легитимиран да претендира вземания от
ответника, съдът се позовава на сключения договор за цесия между „Провидент
Файненшъл България”ООД и „Агенция за събиране на вземания”ЕАД и на представеното
приложение, от които се установява, че са прехвърлени вземанията по договора за
паричен заем, който „Провидент Файненшъл България”ООД е сключило с ответника, а
и безпорен факт по делото е, че до ответната страна е изпратено уведомление от
страна на цедента за извършената цесия. Действително пред настоящата инстанция
не са представени доказателства затова уведомлението да е достигнало до
ответната страна, но същото е представено като писмено доказателство към
исковата молба и е връчено на ответника, чрез назначения му от съда особен
представител, тъй като с връчването на преписа от исковата молба ответната
страна е уведомена за настъпилото прехвърляне на вземания /независимо, че се
представлява от особен представител/, а съществременно ответникът не ангажира
доказателства да е изпълнил и погасил изцяло задълженията си към предишния
кредитор в периода до уведомяване за настъпилото прехвърляне на вземания. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението за цесия, макар и като приложение към
исковата молба, следва да бъде съобразено от съда по реда чл.235, ал.3 от ГПК.
Следователно за доказан по делото следва да се приеме и фактът, че вземането,
произтичащо от процесния договор за потребителски кредит, е прехвърлено с
валиден договор за цесия на ищеца по делото. В този смисъл е и Решение
№78/09.07.2014 год. на ВКС по т.д.№2352/2013 год., II т.о., ТК, постановено по
реда на чл.290 от ГПК, съгласно което, : „Цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с което новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото.
Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, в който
смисъл и според съда е напълно относима цитираната съдебна практика на ВКС, посочена
в обстоятелствата част на исковата молба и молба вх.№262507/30.10.2020 год. на
ищеца, която е задължителна за съда и той следва да я съобрази при
постановяване на решението си. По посочените решения на ВКС възражение не бе
направено и от страна на особения представител на ответника.
Настоящият
съдебен състав счита, че исковата претенция в частта за главницата е доказана
по основание и размер и искът подлежи на уважаване изцяло за сумата в размер на
1 128,14 лева. Основанията затова са, че се касае за договор за потребителски
кредит, с който кредитодателя се задължава да предостави в заем парична сума,
която да предаде, а кредитополучателят приема да върне паричната сума в
уговорения срок и по начина, който страните са договорили, съгласно клаузите на
договора и приложимите към него Общи условия. По правната си същност договора
за заем е реален договор и за неговия фактически състав е от значение не само
да е постигнато съгласие относно съдържанието на договорното правоотношение, но
и да бъде установен фактът на предаване на паричната сума. От представения като
доказателство по делото Договор за потребителски кредит №*********/11.12.2015
год. може да се приеме, че страните са постигнали съгласие относно предоставяне
на заемна сума от 1 500 лева, като съгласно чл.27 на същия договор, с
подписването му, клиентът потвърждава, че е получил от „Провидент Файненшъл
България”ООД изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на
разписка за предадената, съответно получена заемна сума. В този смисъл съдът
счита, че ищецът е доказал изпълнение на своите договорни задължения, поради
което за ответника е възникнало задължението за изпълнение на насрещното му
задължение да върне сумата, т.е. от значение затова дали предявената искова
претенция е доказана по основание е дали ответникът е върнал заетата парична
сума. Предвид това, че връщането на заетата сума е задължение за страната,
получила заема, както и при съобразяване правилото за разпределение на
доказателствената тежест в процеса по чл.154 от ГПК съдът намира, че в тежест
на ответната страна е да докаже, че е върнала предоставената й в заем сума. В
хода на процеса ответната страна не е представила доказателства да е заплатила
и върнала пълния размер на дадената й в заем сума в размер на 1 500 лева.
Ищецът признава неизгодното за него обстоятелство, че част от заетата сума е
заплатена в размер общо на 372,19 лева, поради което в тежест на ответника е да
докаже връщане и на другата част от заетата сума, което не се установи да е
сторено. Върху тази сума се дължи и законна лихва за забава, на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от датата на входиране на заявлението в съда -
30.08.2019 год. до окончателното изплащане на задължението.
По
акцесорните претенции за договорна лихва, такса за оценка на досие и
обезщетение за забава.
В
петитума на исковата молба съдът е сезиран и с претенция за признаване на
установено, че ищцовото дружество има вземане срещу ответника за сумата 295,59
лева договорна лихва за периода от 16.03.2016 год. до 15.02.2017 год., 74,93
лева такса за оценка на досие за периода от 16.03.2016 год. до 15.02.2017 год.,
както и за сумата 313,56 лева обезщетение за забава за периода от 16.03.2016
год. до датата на подаване на
заявлението в съда, които акцесорни претенции се явяват частично основателни и
доказани. Основанията за това му дава факта, че сключения между страните
Договор за потребителски кредит попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/. Според чл.11, ал.1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да е изготвен на разбираем език и да съдържа
изрично изброени реквизити, като : общият размер на кедита и условията за
усвояванео му; лихвен процент по кредита; годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчмислени към момента на
сключване на договора за кредит и условията на издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
В
конкретният казус съдът приема, че представеният като доказателство в
настоящото исково производство Договор за потребителски кредит
№*********/11.12.2015 год. е изготвен на разбираем език и отговаря на
императивните такстове на ЗПК. Единствено относно вземането за сумата 74,93 лева
такса за оценка на досие за периода от 16.03.2016 год. до 15.02.2017 год.,
исковата претенция се явява недопустима и като такава следва да бъде отхвърлена
от съда, а производството по делото прекратено, защото видно от разпореждане
№3341/27.09.2019 год. по Ч.гр.дело №1696/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч,
заповедният съд е отхвърлил заявлението в тази му част, давайки изрични
указания на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД да предяви осъдителен иск срещу
длъжника по реда на чл.415, ал.3 във връзка с ал.1, т.3 от ГПК, в едномесечен
срок от съобщението. Следователно след като има друг законов ред за събиране на
тази сума, то исковият съд не е следвало да бъде сезиран с положителен
установителен иск по отношение на тази сума, тъй като обхватът на настоящото
исково производство следва да е в зависимост от вземането, което произтича от
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №946/27.09.2019
год. по Ч.гр.дело №1696/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч. В нея не фигурира
сума, представляваща такса за оценка на досие, в който смисъл и указанията,
които заповедният съд е дал видно от разпореждане №4123/26.11.2019 год. е, че
заявителят следва да установи вземането си срещу длъжника само и единствено за
сумите, посочени в заповедта за изпълнение. Като е сезирал съда и с искова
претенция за сумата 74,93 лева такса за оценка на досие за периода от
16.03.2016 год. до 15.02.2017 год., ищецът не е съобразил указанията на
заповедният съд, което прави претенцията му в тази му част изцяло недопустима.
Що
се отнася до останалите акцесорни суми 295,59 лева договорна лихва за периода
от 16.03.2016 год. до 15.02.2017 год. и 313,56 лева обезщетение за забава за
периода от 16.03.2016 год. до датата на
подаване на заявлението в съда, исковата претенция се явява изцяло основателна
и доказана, както по основание, така и по размер, тъй като в хода на исковото
производство ищецът при условията на пълно и главно доказване, установи съществуване на вземането, за което е издадена
процесната заповед за изпълнение и най-вече доказа не само основателността на
тези акцесорни искане, но и точният им размер, чрез способите и допустимите
доказателствени средства по ГПК - в случая назначаването на
съдебно-икономическа експертиза. Констатациите на вещото лице по тази
експертиза не бяха оспорени от страна на адв.Ц.Т. - особен представител на
ответника, което дава основание на съда да ги възприеме изцяло и да се съобрази
с тях - чл.201 от ГПК.
По
разноските.
При
този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 800,46 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото
исково производство, изчислени съразмерно с уважената част на иска, включваща
платената по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса, депозит за особен
представител на ответника и юрисконсултско възнаграждение, а за сумата 34,52
лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер на сумата от 834,98
лева исковата претенция се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Ответникът
Й.П.Й. следва да бъде осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД
и сумата 82,67 лева, представлаваща съдебно-деловодни разноски, направени в
заповедното производство, включващи платената по сметка на РС-гр.Ловеч държавна
такса и възнаграждение за юрисконсулт.
На адв.Ц.Т.
*** следва да се изплати сумата в размер на 248,73 лева от внесения от ищеца
депозит, за осъщественото процесуално представителство на ответника Й.П.Й. по
настоящото гр.дело №40/2020 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Водим от
тези съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, по
отношение на ответника Й.П.Й., ЕГН-**********,***, който в настоящото исково
производство се представлява от назначания му за
особен представител адв.Ц.Т. ***, че същият дължи на
„Агенция за събиране на вземания"ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление : гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №946/27.09.2019 год. по
Ч.гр.дело №1696/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч, както следва : 1 128,14
/хиляда сто двадесет и осем лева и четиринадесет стотинки/, представляващи
главница по Договор за потребителски кредит №********* от 11.12.2015 год.;
295,59 /двеста деветдесет и пет лева петдесет и девет стотинки/ договорна лихва
за периода от 16.03.2016 год. до 15.02.2017 год.; 313,56 /триста и тринадесет
лева петдесет и шест стотинки/ обезщетение за забава за периода от 16.03.2016
год. /датата на договора за цесия/ до датата на подаване на заявлението в съда
- 30.08.2019 год., както и законна лихва за забава върху главницата от датата
на входиране на заявлението - 30.08.2019 год. до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца
„Агенция за събиране на вземания"ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление : гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев за
признаване за установено, на основание чл.422, ал.1
във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, по отношение на ответника Й.П.Й., ЕГН-**********,***,
който в настоящото исково производство се представлява от назначания
му за особен представител адв.Ц.Т. ***, че същият
дължи на „Агенция за събиране на вземания"ЕАД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев сумата 74,93 лв., представляваща такса за
оценка на досие за периода от 16.03.2016 год. до 15.02.2017 год., като НЕДОПУСТИМА и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №40/2020 год. по описа на
РС-гр.Ловеч в тази му част.
В частта,
с която се прекратява производството по делото, настоящото решение, следва да
се приеме, че има характер на определение, което може да се обжалва пред
ОС-гр.Ловеч с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението на страните.
ОСЪЖДА Й.П.Й., ЕГН-**********,***, който в настоящото исково производство
се представлява от назначания му за особен представител адв.Ц.Т. *** да заплати на „Агенция за събиране на
вземания"ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Димитър Бориславов Бончев сумата 800,46 /осемстотин лева четиридесет и
шест стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото исково
производство, изчислени съразмерно с уважената част на иска, включваща
платената по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса, депозит за особен
представител на ответника и юрисконсултско възнаграждение, а за сумата 34,52
лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер на сумата от 834,98
лева ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Агенция за събиране на
вземания"ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Димитър Бориславов Бончев срещу Й.П.Й., ЕГН-**********,***, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА Й.П.Й., ЕГН-**********,***, който в настоящото исково производство
се представлява от назначания му за особен представител адв.Ц.Т. *** да заплати на „Агенция за събиране на
вземания"ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Димитър Бориславов Бончев сумата 82,67 /осемдесет и два лева шестдесет и
седем стотинки/, представлаваща съдебно-деловодни разноски, направени в
заповедното производство, включващи платената по сметка на РС-гр.Ловеч държавна
такса и възнаграждение за юрисконсулт.
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ
на адвокат Ц.Т. *** сумата 248,73 /двеста четиридесет и осем лева седемдесет и три
стотинки/ от внесения от ищеца депозит, за осъщественото процесуално
представителство на ответника Й.П.Й. по настоящото гр.дело №40/2020 год. по
описа на РС-гр.Ловеч.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по Ч.гр.дело №1696/2019
год. по описа на РС-гр.Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :