№ 57
гр. София , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20201001002614 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК .
С решение от 27.05.2020 г. по т.дело № 60/18 г. Врачански окръжен съд е прекратил
производството по несъстоятелност спрямо „Ивана Крос“ ООД Враца , ЕИК ********* и е
заличил дружеството от търговския регистър.
Недоволен от горното решение е останал кредиторът в производството по
несъстоятелност „Българо – американска кредитна банка“ АД София, който го обжалва в
срок с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът излага, че има
качеството на кредитор на длъжника с вземане, произтичащо от договор за банков кредит,
включено в списъка на приетите в производството по несъстоятелност вземания, одобрен с
определение от 11.02.2019 г. Твърди, че с решение от 09.05.2019 г., вписано в търговския
регистър на същата дата длъжникът е обявен в несъстоятелност , като със същото решение
производството по делото е спряно на основание чл. 632 ал.1 от ТЗ, тъй като никои от
кредиторите не е предплатил сумата, определена от съда за покриване на необходимите
разноски за неговото продължаване. Излага, че при постановяване на обжалваното решение
съдът не е съобразил разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, и по-конкретно нормата на чл. 3 ал.1 от същия, съобразно която за
периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. всички процесуални срокове по делата спират да
тека. В тази връзка излага, че едногодишният срок по чл. 632 ал.1 от ТЗ е изтекъл на
15.07.2020 г., до която дата кредиторите са имали възможността да упражнят валидно
1
правото си да пискат възобновяване на производството по несъстоятелност. Твърди, че по
делото не представен и доклад на синдика, от който да се установи с категоричност липсата
на новооткрито имущество, което да обезпечи продължаването на производството. Излага,
че поради настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора за банков кредит се
е снабдил със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 4310/18 г. на Врачански
районен съд и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.дело № 274/19 г. на
ЧСИ М. И.. Твърди, че принудителното изпълнение по същото дело е насочено срещу
имущество на трети лица - ипотекарни гаранти по силата на договорна ипотека, учредена с
нот. акт № 158, том. ІІ, рег. № 2871, дело № 185/03.06.2018 г. на нотариус Б. П.. Сочи, че по
изпълнителното дело все още се извършват изпълнителни действия, производството по
същото е висящо, което на основание чл. 735 ал. 2 от ТЗ е пречка за прекратяване на
производството по несъстоятелност. Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне
делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Въззиваемият „Ивана Крос“ ООД Враца не изразява становище по въззивната жалба.
Ответникът по жалбата „Агро Инвест 77“ ЕООД не изразява становище по
въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на молба от
„Агро Инвест 77“ ЕООД срещу Ивана Крос“ ООД Враца за откриване на производство по
несъстоятелност спрямо ответното дружество. С решение от 27.09.2018 г. спрямо длъжника
„Ивана Крос“ ООД е открито производство по несъстоятелност с начална дата на
неплатежоспособността 30.06.2018 г. , като е наложен е общ запор и възбрана върху
имуществото на дружеството, като е свикано първо събрание на кредиторите. С решение от
09.05.2019 г., вписано в търговския регистър на същата дата, длъжникът е обявен в
несъстоятелност , като със същото решение производството по делото е спряно на
основание чл. 632 ал. 1 от ТЗ, тъй като никои от кредиторите не е предплатил сумата,
определена от съда за покриване на необходимите разноски за неговото продължаване.
С обжалваното решение от 27.05.2020 г. съдът е прекратил производството по
несъстоятелност , като е постановил заличаване на търговеца от търговския регистър. В
мотивите на решението е посочено, че в установения от нормата на чл. 632 ал. 2 от ТЗ
едногодишен срок, изтекъл на 09.05.20202 г. никой от кредиторите не е поискал
възобновяване на производството по несъстоятелност, респективно не е представил
доказателства за предплащане на необходимите разноски за неговото продължаване.
Така постановеното решение с правно основание чл. 632 ал. 4 от ТЗ се явява
незаконосъобразно. Констатацията на съда по несъстоятелността, че едногодишния срок по
чл. 632 ал.2 от ТЗ за възобновяване на производството е изтекъл към 09.05.2020 г.
противоречи на закона.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал.1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни
производства, с изключение на сроковете по производствата и делата
съгласно приложението. Срокът по чл. 632 ал. 2 от ТЗ регламентира предпоставките за
упражняване на процесуалното право на кредиторите да поискат възобновяване на
производството по несъстоятелност, поради което същият е несъмнено процесуален по своя
характер. В приложението към Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, посочващи видовете дела, спрямо които не се прилага разпоредбата на чл. 3 ал.1
не са включени делата по несъстоятелност, което обосновава извода,че по силата на чл. 3
ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение срокът по чл.
632 ал. 2 от ТЗ е спрял да тече на 13.03.2020 г.
Съгласно § 13 от ЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г. /Д.В., бр. 34 от 2020г., в сила от 9.04.2020г./, сроковете по чл. 3,
т. 1 и т. 2, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този
закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен
вестник".
Изложеното води до извода, че процесният срок е спрял да тече за периода от
13.03.2020г. до 20.05.2020г., като неговото броене следва да бъде продължено от
21.05.2020г. Тъй като към датата на спиране- 13.03.20202 г. от срока са изтекли 10 месеца и
три дни, след 21.05.2020 г. от същия остава да изтекат още един месец и двадесет и седем
дни , които следва да бъдат преброени , считано от същата дата. С оглед на това срокът по
чл. 632 ал. 2 от ТЗ следва за изтече на 04.07.2020 г. – събота, поради което същият е изтекъл
на 06.07.2020 г. Горното обосновава извода, че решението за прекратяване на
производството е поставено при липса на предпоставките, установени от нормата на чл. 632
ал.4, поради което същото следва да бъде отменено на това основание.
Доводите на въззивника за нарушение на разпоредбата на чл. 735 ал. 2 от ТЗ се явяват
неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 735 ал. 2 от ТЗ. производството по
несъстоятелност не се прекратява, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са
учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило
или длъжникът е страна по висящо съдебно производство. От представените пред
настоящата инстанция писмени доказателства – удостоверение изх. № 12331/28.05.2020 г.
на ЧСИ № 748 М. И. че е видно, че при същия е образувано изпълнително дело №
20197480400274 срещу длъжниците „Ивана Крос“ ООД Враца , К. С. П. и И. Б. Д. въз
основа на изпълнителен лист от 02.10.2018 г., издаден по ч.гр.дело № 4310/18 на РС Враца
за събиране на вземане в размер на 350 000 лева – представляващо главница по договор за
банков кредит, от 03.06.16 г. и анекси към същия, ,459,94 лева – договора лихва, 27 614,89
3
лева- лихва за забава , 6 491,12 лева такси и разноски ведно със законна лихва върху
главницата и разноски. Видно от удостоверението, производството по делото е висящо към
датата на неговото издаване и по делото се извършват изпълнителни действия по
реализиране на ипотекираните в полза на взискателя „Българо- американска кредитна
банка“ недвижими имоти. От представените по делото доказателства се установява, че
изпълнителният лист от 02.10.2018 г. е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК от 01.10.2018 г. по ч.гр.дело № 4310/18 г. на РС – Враца , с която Ивана Крос“
ООД Враца , К. С. П. и И. Б. Д. са осъдени за заплатя в полза на „Българо- американска
кредита банка“ суми, дължими от договора за банков кредит от 03.06.2016 г. От
представения по делото нотариален акт за учредяване на договора ипотека № 158, том. ІІ,
рег. № 2871, дело № 185/03.06.2018 г. на нотариус Б. П. се установява, че със същия лицата
К. С. П. и И. Б. Д. са учредили договорна ипотека върху собствен недвижи имот за
обезпечаване на задълженията по договора за банков кредит от 03.06.2016 г. сключен между
„Българо- американска кредитна банка“ и „Ивана Крос“ ООД . Горното обосновава извода,
че към датата на постановяване на обжалваното решение е било налице висящо
изпълнително производство, образувано срещу обезпечение , дадено от трето лице за
изпълнение на задълженията на длъжника .
Настоящата инстанция намира, че нормата на чл. 735 ал.2 от ТЗ е неприложима в
настоящия случай. Съгласно същата, производство по несъстоятелност се прекратява с
решение на съда, когато налице някоя ето алтернативно предвидените в същата
предпоставки - изплащане на задължения на търговеца или изчерпване на масата на
несъстоятелността. В настоящият случай производството по делото не е прекратено поради
наличие на някоя от визираните в нормата предпоставки, а в хипотезата на чл. 632 ал. 4 от
ТЗ – поради липса на постъпило в срока по чл. 632 ал. 2 от ТЗ искане за възобновяване на
спряното по реда на чл. 632 ал.1 вр. ал.5 от ТЗ. Разпоредбата на чл. 632 ал. 4 от ТЗ
предвижда самостоятелна , отделна предпоставка за прекратяване на производството по
несъстоятелност и заличаване на длъжника от търговския регистър, която е различна от
уредените в нормата на чл. 735 ал.1 предпоставки. С оглед на горното забраната за
прекратяване на производството по чл. 735 ал. 2 от ТЗ не може да бъде пренесена
автоматично и към основанията за прекратяване на производството в хипотезата на чл. 632
ал. 4 от ТЗ, поради различието във фактическите състави. Разпоредбата на чл. 632 от ТЗ не
предвижда забрана за прекратяване на производството, аналогична с тази по чл. 735 ал.2 от
ТЗ, поради което и доводите във въззивната жалба в тази връзка се явяват неоснователни .
Поради несъвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено , а делото върнато на
Врачански окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия чрез
произнасяне по евентуално постъпили в срока по чл. 632 ал.2 от ТЗ молби от кредитори за
възобновяване на производството по несъстоятелност .
Водим от гореизложеното, съдът,
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 27.05.2020 г. по т.дело № 60/18 г. на Врачански окръжен съд .
ВРЪЩА делото на Врачански окръжен съд с указания за продължаване на
процесуалните действия чрез произнасяне по евентуално постъпили в срока по чл. 632 ал.2
от ТЗ молби от кредитори за възобновяване производството по несъстоятелност и
прилагане на последиците по чл. 632 ал. 4 от ТЗ при липса на подобни молби .
РЕШЕНИЕТО да се впише в търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му страните
при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5