Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 1425/23.6.2021г.
Гр.Пазарджик 23.06.2021 г.
Административен съд – гр.Пазарджик, ІХ състав , в
открито заседание проведено на двадесет и трети юни , две хиляди двадесет и първа година
Секретар: А. Метанова като разгледа докладваното от
съдия Попова административно дело № 593 по описа за 2021 година, за да се
произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.276 – чл.283 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е писмено искане , озаглавено искова молба подадена от Д.Г.А.
ЕГН ********** изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в Затвора гр.Пазарджик, като след дадени от съда указания ,
молителят е уточнил своята претенция за прекратяване на бездействие на Началника на
затвора на основание чл.276 от ЗИНЗС, да удовлетвори желанието му да бъде
изнесена от затвора разрешена вещ
„електрическа кана“ , която е повредена и да се внесе друга изправна такава
вещ. Според изложеното в така направеното искане , л.с. А. е поискал от Началника на затвора гр.
Пазарджик да му разреши да изнесе от затвора електрическата си кана , тъй като
е повредена и да му разреши да внесе друга такава , която е изправна. Молителят мотивира своето искане , с това , че
е мюсюлманин и се нуждае от специална храна, особено през времетраенето на
поста през месеца на Рамазан, а храната която се приготвяла в затвора не отговаряла
на неговите изисквания. Поддържа , че това бездействие го обрича на глад, явява се подигравка с неговата религия и е отнемане на основни негови човешки права,
човек да се храни редовно и следователно
да съхранява в добро състояние физическото
и психическото си здраве. Твърди , че се е почувствал безсилен и безпомощен от
действията и бездействията на човек , който се счита , че е над другите и над закона , но самият той не спазва
правата дадени от закона на лишените от свобода. Предвид изложеното се моли съда да застави Началника на затвора
да преустанови бездействието си и да разреши изнасянето , респективно –
внасянето на посочената по-горе вещ , която е разрешена за лично ползване от
лишения от свобода.
В съдебно заседание жалбоподателят с явява лично и поддържа жалбата си.
Ответникът – началник на Затвора гр.Пазарджик, по указание на съда и във
връзка с изрично искане на жалбоподателя, представя копие от шест молби
подадени от молителя в периода 12.04.2021
г. до 20.04.2021 г., пет от които все с искане
да му бъде осигурена електрическа кана за вода / да изнесе повредена и
да внесе изправна /,справка , докладна
записка № 416/27.04.2021 г. и копие от
Заповед № ЛД -64642/28.11.2018 г. на министър на правосъдието , с която се
утвърждават списък на разрешените лични вещи , предмети и хранителни продукти,
които могат да получават, ползват и държат при себе си лишените от свобода.
Пред съда ответникът представя писмен
отговор , в която излага възражения по основателността на молбата на
л.с. А. ,като се поддържа , че твърденията му са манипулативни и неверни. Пледира
за отхвърлянето на жалбата, като неоснователна. Сочи гласни и писмени
доказателства. Претендира сторени разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Пазарджик намира за установено
от фактическа страна следното :
Лишеният от свобода Д.Г.А. изтърпява
наказание в Затвора гр. Пазарджик,
като е настанен на основание чл. 248 ал.1 т.1 ЗИНЗС в килия № 121 ,
която се намира в зона за повишена сигурност и охрана. Настанен е сам в килия.
По смисъла на Заповед № ЛД -64642/28.11.2018 г. на министър на правосъдието
, с която се утвърждават списък на разрешените лични вещи , предмети и
хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си
лишените от свобода и Заповед № Л-15/06.01.2020 г. на Началника на Затвора гр.
Пазарджик , процесната 1 бр. електрическа кана
представлява разрешена за притежание вещ
/ т.5 „Битови вещи / от СРВ под буква „к“ от утвърдения списък и т.2 от
заповедта на Началника на Затвора гр. Пазарджик. Същата е допусната на
територията на затвора по реда на чл. 73
ал.14 от ЗИНЗС , а именно „хранителни
продукти и други разрешени вещи, които
носят посетителите подлежат на проверка
в определения за целта ден. За горното на л.с. А. е издаден съответния удостоверяващ
притежанието й документ.
В молба вх. № М899/12.04.2021 г. л.с.
А. е поискал изнасяне на разрешена вещ –
ел. кана за вода и за внасяне на друга ,
при което Началникът на Затвора гр. Пазарджик е разрешил изнасянето,но в
останалата част е оставил искането без уважение , тъй като след направена
проверка в затворническия склад, се
оказва , че лишения от свобода А. има
друга работеща кана . Втора кана не му се разрешава , защото съгласно списъка
за разрешението вещи , лишените от свобода могат да притежават само по една работеща кана за вода в затвора. Началника на Затвора разпорежда л.с. да си получи каната от склада
на 19.04.2021 г. и още на следващия ден
– 20.04.2021 г., А. пуска нова молба за
изнасяне на ел. каната за вода , защото
втората кана вече не работела. Следват още две молби със същото съдържание.
Междувременно е постъпила и още една молба от 20.04.2021 г., с която иска
да бъде установено дали в телешкия салам, който му е предложен за храна има
сланина. По молбата е извършена проверка , във връзка с която е изготвена и
докладна записка от гл. инсп. Е. С. –
началник сектор ФЛКР.
От представената писмена справка , се установява, че в периода 30.04.2020
г. до 20.05.2021 г. л.с. А. е подал общо 65 молби за внасяне и
изнасяне на вещи и предмети от различен
характер.
Изслушан в съдебно заседание л.с. А. поддържа, че желае да му бъде
разрешено да изнесе повредената кана, като поддържа , че тази кана още като я
получил вече не работела. Поддържа, че ответникът е следвало да провели това и
едва тогава да му отказва да я изнесе.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани гласни
доказателства, като свидетелят П. Д. – инспектор НОТ в Затвора гр. Пазарджик, твърди
, че Началникът му наредил да извади ел. кана от склада и да я предостави на
л.с. А.. Свидетелят поддържа , че лично той проверил уреда и каната била изправна.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Искането е допустимо, тъй като възможността за предявяването му не е
ограничена във времето и същото изхожда от лице, което твърди, че е засегнато
от твърдяното от него нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
Разгледано по същество, същото е неоснователно.
За
квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде
установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен
орган или длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува
нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно чл.
3, ал. 1 от ЗИНЗС /изм. ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г./ осъдените
и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на текста за нарушение на
ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се
в липса на достатъчно жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които
уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност.
По силата на посочените разпоредби и общите принципи,
уреждащи прилагането на чл.3 от ЕКПЧОС, администрацията на затворите е длъжна
да осигури нормални условия за пребиваване. ЕКПЧОС е ратифицирана от Р България
, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията
има пряко действие и съставлява част от националното право т. е. спазване на
принципите на чл.3 от Конвенцията представлява „задължение пряко произтичащо от
закон“ по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК.
Следва да се има предвид, че разпоредбите на чл.276-283
от ЗИНЗС се прилагат само за фактически
действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията или на
дл.лица, които действия/бездействия
нарушават забраната по чл.3 от същия закон и от ЕКПЧ по отношение на лицето,
търсещо защита.
В настоящото производство се касае за спор относно бездействие да бъдат позволени, респ.
извършени именно фактически действия. В този случай, за да бъде уважена
депозираната пред съдебния състав молба, в тежест на молителя е да докаже
наличието на следните предпоставки: 1/ допуснато бездействие, вместо дължимо
фактическо действие; 2/ уронване на човешкото достойнство на молителя или
пораждане у него на чувство на страх, незащитеност или малоценност като пряк
резултат от допуснатото бездействие / по арг.чл.3 ал.2 от ЗИНЗС/, т.е. това че
се надхвърля прага, респ. интензитета на суровост на положението, в което
същият е поставен пряко заради спорното бездействие. Тези предпоставки следва да са налице при условията на кумулативност.
Анализът на събраните по делото доказателства обуславя
извод за неоснователност на предявеното искане, поради липса и на двете
нормативноизискуеми предпоставки за уважаването му.
На основание чл.122, ал.1 ЗИНС Министърът на
правосъдието е утвърдил списък на „разрешени лични вещи, предмети и охранителни
продукти, които могат да получават, ползват или държат при себе си или на
определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по
реда на НПК, настанените в затворите, поправителните домове, затворническите
общежития и арестите в затворите“. Вещите са разделени в няколко категории сред
които I. Лични вещи дрехи и хранителни продукти, които могат да се държат в
спално помещение, II. Хранителни продукти, които могат да се държат в
специалноопределените от администрациятра места, III. Вещи и предмети, които могат да се държат и ползват с разрешение на
началника на затвора и IV. Други вещи и предмети. В раздел I, т.5 „
Битови вещи „ б. к/ от посочения списък са предвидени като допустими : „ малък
бързовар стандартен до 500 вата или
кафеварка до 500 мл., електрическа кана с вместимост до 2 л. От посочената
по-горе нормативна регламентация следва изводът, че министърът на правосъдието
посредством закона въвежда разрешителен режим на изчерпателно определени вещи,
които лишените от свобода могат да държат при себе си и да ползват. Що се
отнася до спорната електрическа кана , видно от начина, който спорният предмет
е именован, той е от вида предмети „ разрешени за ползване “. Този факт не се оспорва в настоящото производство.
В конкретния случай от представените по делото доказателства безспорно се установява, че е в
период от десет дни / от 09.04.2021 г. до 19.04.2021 г. – с вх. № от 12.0.2021 г. до 20.04.2021 г./ молителят е отправил пет молби до администрацията на
Затвора Пазарджик, като е била удовлетворена първата му молба да изнесе
повредена кана и е било наредено да получи изправна ел. кана от склада на
затвора. Молителят твърди и в негова тежест е да докаже , че предоставената му
втора кана е неизправна. Последвали са
нови молби от негова страна за изнасяне на тази кана и за получаване на нова , като
тези молби са оставени от ответника без уважение с твърдения за проявена от
молителя недобросъвестност.
Следва да се има предвид, че на молителя са осигурени условия за ползване на
електрическа кана от склада на затвора , след като му е разрешено да изнесе
другата , която е била повредена. В настоящото производство не са събрани доказателства от които да се установи , дали
електрическия уред предоставен от склада
е неизправен. Напротив – разпитаният по делото свидетел е категоричен ,
че е проверил уреда преди да го предостави на л.с. А. и каната била изправна.
Твърденията за повторно разваляне на каната, сами по
себе си не са достатъчни, за да обоснове
автоматичното разрешаване ползването на нова кана. За да бъде направена
правилна преценка на основателността на искането на лс. А. и съответно на
бездействието на началника на затвора Пазарджик, следва да бъде взета предвид
разпоредбата на чл.65, ал.1 ЗИНЗС според която „Режимът в местата за
лишаване от свобода спомага за осъществяване целите на наказанието.“Лишеният от свобода А. е настанен на основание чл. 248 ал.1 т.1 ЗИНЗС в килия , която се намира в зоната за повишена сигурност и охрана. Настаняването
в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана е именно с цел да
спомогне за осъществяване на целите на наказанието и затова липсва възможност
за преодоляване на тази характеристика на конкретния режим. Безспорно е
обстоятелството, че така определения на л.с. А.
режим му причинява неудобства ,
но те са част от естеството на съответния режим. Те са законосъобразни, като
установени с нормативен акт – ЗИНС и основание за отмяната им би било единствено
наличието на категорично доказателство, че макар и нормативноустановени, те
противоречат на нормативен акт от по-висока степен, какъвто може да бъде
единствено ЕКПЧ и Конституцията на РБ. Подобно противоречие липсва. В случая
молителят твърди, че унизителното и нечовешко отношение към него се изразява ,
в това , че без тази ел. кана гладува и не може да осъществи ритуали , присъщи на неговата религия. Освен
, че в подкрепа на тези твърдения не са
представени каквито и да било доказателства, следва да се има предвид, че
въпросът за самостоятелно приготвяне на
храна е бил поставен пред ЕСПЧ по делото Нешков и др. с-у България, където в
§39-40 е изложено оплакването по този
въпрос, касателно Затвора Бургас. В своето възражение Правителството е заявило,
че самостоятелното приготвяне на храна в килиите не може да бъде позволено по
хигиенни причини. Този аргумент очевидно е бил възприет от Съда в Страсбург,
който дори и в комплексност с останалите влошени условия на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“, не е приел този отказ за нечовешко и
унизително отнасяне към личността на лишените от свобода. Т.е.
бездействието на началника на Затвора Пазарджик не може да бъде прието, че е
противоправно и противно на регламентирано и дължимо по закон.
Според настоящия състав посоченият отказ на Началника
на Затвора гр. Пазарджик отново и отново да разрешава внасяне и изнасяне
на разрешени вещи в затвора / за последната година молбите на л.с. А. по този повод са били 65 броя/ не
може да бъде преценен и като нечовешко и унизително отношение както по чл.3 ЗИНЗС, така и по чл.3 ЕКПЧ, заради ниския интензитет на негативните емоции
предизвикани от него у молителя. Молителят
обяснява, че каната му е
необходима единствено и само за приготвяне на варива за спазване на религиозния
му режим. Все пак, житейският опит и познания на всеки човек със средно ниво на
интелект са достатъчни, за да бъде заключено, че целеният от л.с. А. резултат е постижим и с други, допустими от
определения му режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“
способи. Такъв е предлаганата от администрацията на затвора храна , която
самият молител не оспорва да му се
сервира ежедневно. Молителят има възражения за начина на приготвянето й и част
от съставките й, без да конкретизира своите твърдения , поради което съдът не
би могъл да прецени доколко основателни са тези негови възражения.
Именно възможността да постигне целения резултат и с алтернативни, позволени средства
категорично разколебава възможността отказът на ответника да бъде квалифициран
като нечовешко и унизително отношение като „поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на ….. храна ….., медицинско
обслужване, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства,
които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност
или малоценност.“, по смисъла на чл.3, ал.2 ЗИНЗС.
В обобщение съдът намира искането за неоснователно,
тъй като не бе доказано наличието на коя да е от двете предпоставки в
хипотезата на чл.276 ЗИНЗС, а именно допуснато бездействие при изрично
регламентирано задължение за фактическо действие, както и поставяне на молителя
в условията на нечовешко и унизително отношение като пряк резултат на това
бездействие. По така изложените съображения, искането следва да се отхвърли
като неоснователно.
С оглед на изхода от спора в тежест на молителя следва
да бъдат присъдени разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100,00
лв. , които на основание параграф 1 т.6 ДР на АПК следва да бъдат присъдени в
полза на ГДИН.
Така мотивиран, административен съд Пазарджик, IХ-ти състав :
РАЗПОРЕДИ :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането с правно
основание чл. 276, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража, предявено от Д.Г.А. ЕГН ********** изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затвора гр.Пазарджик, против Началника на Затвора гр. Пазарджик - за
преустановяване на бездействие, респективно дължими действия изразяващи се в
отказ да му бъде позволено да изнесе ползвана от него електрическа кана и внасянето на нова, представляващо нарушение
на чл.3 от ЗИНЗС.
ОСЪЖДА Д.Г.А. ЕГН ********** – в момента в Затвора гр.
Пазарджик да заплати в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията „
гр. София, разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100,00 лв.
Разпореждането, на основание чл.281 от ЗИНЗС, може да
се обжалва пред тричленен състав на Административен съд – Пазарджик , в
тридневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/