№ 1058
гр. Варна , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100503119 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид :
Производството въззивно, образувано по реда на чл.258 ГПК.
С решението на ВРС-ХІХс-в № 3815/10.08.2020г по гр.д. № 16961/2019г Е
ОСЪДЕНА Прокуратурата на Република България гр.София бул.„Витоша” № 2, да заплати
на М. Й. Г. ЕГН ********** с адрес гр.Варна ул.“М.“ № 35 „Варна Сити Парк“ вх.В ап.29,
сумата от 3000лв, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди във формата на психически болки и страдания-пряка и непосредствена последица от
незаконно водено срещу ищеца наказателно производство по д.п. № 54/2016г. по описа на
ОД на МВР- Варна, по което е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице, а
впоследствие предаден на съд и подсъдим по НОХД №459/2017г. по описа на ВОС,
приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва считано от
30.12.2017г., до окончателното погасяване на задължението;
ОТХВЪРЛЕН Е искът за разликата над присъдената сума от 3 000лв до пълния
заявен размер на претенцията от 15 000лв и искането за присъждане на законна лихва върху
присъденото обезщетение, считано от от 28.02.2017г, на осн.чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ;
ОСЪДЕНА Е Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор на РБългария ДА ЗАПЛАТИ на М. Й. Г. ЕГН ********** сумата от 200лв,
1
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, както и сумата
от 12лв - сторени в разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК вр.чл.10 ал.3 ЗОДОВ.
Срещу постановеното решение са подадени въззивни жалби от двете страни:
1/ Въззивната жалба вх.рег.№ 262162/24.08.2020г на ищеца М. Й. Г. е срещу
решението на ВРС в частта му, с която е отхвърлена претенцията му за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 3000лв до пълния размер от 15000лв и съответното
искане за присъждане на законна лихва върху посочената главница, считано от 28.02.2017г,
на осн.чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.
Счита решението за незаконосъобразно в тази част и затова моли за неговата отмяна,
вместо което да бъде постановено друго за уважаването на цялата му претенция.
Претендира сторените за въззивното производство разноски.
2/ С въззивната жалба вх.рег.№ 262580/26.08.2020г на Прокуратурата на
Република България се обжалва решението в неговата осъдителна част за сумата от
3000лв - обезщетение за неимуществени вреди
Счита решението за незаконосъобразно в тази част и затова моли за неговата отмяна
и вместо това да бъде постановено друго за отхвърлянето на иска.
Претендира сторените за въззивното производство разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег.№
2270630/06.10.2020г от М. Й. Г. със становище за неоснователност на жалбата и за
потвърждаване на решението в тази част като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, вкл. и
заплатеното адв. възнаграждение.
Така с двете жалби обжалваното решение е поставено изцяло във висящност.
2
Производството е образувано по исковата молба на М. Й. Г. срещу Прокуратурата
на Република България, като твърди, че на 11.09.2012г станал едноличен собственик на
„Фуудс Трейд“ ЕООД след прехвърляне на дялове от съдружниците му. Промяната била
вписана в Търговския регистър на 18.09.2012г. Счетоводството се водило от съпругата му и
от др. счетоводители, които изготвяли и подавали СД по ЗДДС пред ТД на НАП,
подписвани от ищеца. Дневниците за покупки и продажби на дружеството били подавани по
ел.път.
Твърди, че, въпреки воденото редовно счетоводство, на 28.02.2017г с постановление
на ВОП бил привлечен като обвиняем по д.п. № 54/2016г по описа на ОД на МВР-Варна за
престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2 и 7 вр.чл.26 ал.1 НК, като му била взета МНО
„подписка“. Впоследствие, поради констатирани процесуални нарушения от наблюдаващи
прокурор, разследващият извършил ново привличане на обвиняемия, с Постановление от
29.03.2017г. за същото престъпление.
Във връзка с обвинението на 26.04.2017г бил внесен обвинителен акт във ВОС срещу
ищеца, за което било образувано НОХД 459/2017г. По време на съдебното производство и в
пледоарията си по същество, прокурорът не поддържал обвинението.
Съдебното производство приключило с оправдателна присъда за ищеца, влязла в
законна сила на 30.12.2017г.
Независимо от оневиняването му, ищецът се чувствал притеснен и неспокоен от
факта, че е бил подсъдим, което се отразило неблагоприятно на ежедневието му. Това
довело и до смущаване на съня му. През периода от повдигане на обвинението срещу него
до оправдаването му, в живота му настъпила промяна, отразила се неблагоприятно на
отношенията в семейството му, с познати и роднини. Изпитвал срам, защото бил
злепоставен пред обществото, като фалшификатор на документи. На всички роднини
следвало да обяснява, че не върши данъчни престъпления и да се оправдава за това.
Неоснователните обвинения срещу него смутили обичайния му работен режим, като вместо
да упражнява спокойно дейността на дружеството си, той се занимавал с преглед на
документи, счетоводни справки и издирване на недобросъвестни доставчици.
Поради изложеното моли за осъждането на ответната страна да му заплати сумата от
15 000лв - обезщетение за претърпени неимуществени вреди във формата на психически
болки и страдания, пряка и непосредствена последица от незаконно водено срещу ищеца
наказателно производство по д.п.№ 54/2016г по описа на ОД на МВР-Варна, по което е бил
привлечен в качеството на обвиняемо лице, а впоследствие - предаден на съд и подсъдим по
НОХД № 459/2017г по описа на ВОС, приключило с влязла в сила оправдателна присъда,
ведно със законната лихва считано от 28.02.2017г до окончателното погасяване на
задължението.
3
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна
ПРОКУРАТУРАТА на РБ със становище за неоснователност на иска.
Твърди, че не са били ангажирани доказателства за действително претърпените
неимуществени вреди от ищеца. Отделно от това, се сочели негативни преживявания,
настъпили след постановяване на оправдателната присъда. Не били представени
доказателства за продължителността на нак. производство и интензивността на
процесуално-следствените действия. Не били представени доказателства за датата на
влизане в сила на оправдателния съдебен акт. Размерът на претендираното обезщетение бил
силно завишен и не съответствал а критериите за справедливост.
От друга страна, сочи, че нак.производство срещу него приключило в кратък срок, в
рамките само на 10 месеца, както и че по отношение на него в била взета най-леката МНО.
Поради изложеното моли за отхвърлянето на исковите претенции.
Така предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове
намират правното си основание в разпоредбата на чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, с оглед пределите на въззивното производство, очертани с въззивната
жалба, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и
по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна:
По делото са приобщени материали по НОХД №459/2017г на ВОС, ведно с д.п.№
54/2016г на ОД на МВР-Варна, от които се установява, че на 28.02.2017г с Постановление на
разследващ полицай, докладвано по реда на чл.219 ал.1 НПК на прокурор, ищецът бил
привлечен като обвиняем по д.п. № 54/2016г на ОД на МВР-Варна за извършено
престъпление по чл.255 ал.3 във вр. ал.1 т.2 и 7 вр.чл.26 ал.1 НК , за това, че в периода
9.02.2011-12.06.2014г в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения на „Фуудс Трейд“ЕООД, в особено
големи размери – 22 939,52лв, като потвърдил неистина в СД по ЗДДС и му била взета
МНО„Подписка“.
С Постановление от 10.03.2017г наблюдаващият прокурор по делото указал на
разследващия да бъде извършено ново привличане на обвиняемия съобразно с неговите
права.
На 29.03.2017г ищецът отново бил привлечен като обвиняем за същото престъпление,
в присъствието на защитник, като отново му била взета МНО „Подписка“.
4
Във връзка с обвинението на 26.04.2017г срещу него бил внесен обвинителен акт във
ВОС и било образувано НОХД 459/ 2017г.
По разпореждане на съдията-докладчик от 2.05.2017г производството по делото е
било насрочено за разглеждане в о.с.з., като била потвърдена взетата по отношение на
подс.Г. МНО „Подписка“. По делото били проведени общо пет открити с.з.
С Присъда от 14.12.2017г ищецът бил признат за невинен и оправдан по
повдигнатото обвинение по чл.255 ал.3 във вр.ал.1 т.2 и 7 вр.чл.26 ал.1 НК, а МНО
“Подписка“ била отменена. Постановената присъда не е била протестирана и е влязла в
законна сила на 30.12.2017г.
С цел доказване твърденията на ищеца относно търпяните неимуществени вреди от
воденото срещу него наказателно производство по делото са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите С.Н. К. и И.С. И..
Свид.С.К. като бивш служител при ищеца разказва, че започнал работа при него през
2015г като организатор склад. Свидетелят харесал Г. като работодател, понеже бил спокоен
и обсъждал процеса на работа с него. В края на м.януари 2017г Г. влязъл в болница.
Впоследствие от колеги разбрал, че работодателят му имал проблеми с Прокуратурата.
Излага, че след този период Г. бил променен; станал по-дръпнат, без настроение и не се
усмихвал. Отначало свидетелят помислил, че това се дължало на здравословните му
проблеми, но впоследствие от служителите във фирмата разбрал, че е заради делото му за
ДДС. Целият колектив разбрал за проблемите на Г. и това не му се отразило добре.
Отношенията на ищеца с колегите му се променили коренно и това довело и до напускането
на свидетеля от фирмата на ищеца през 2018г.
Свид.Ив.И., живееща на семейни начала с ищеца, като нейните показания се ценят
при условията на чл.172 ГПК. Свидетелката е била на работа като счетоводител във фирмата
„Фуудс Трейд“ЕООД. През м.януари 2017г ищецът постъпил в болница, а след това
започнало и делото в съда срещу него. Това довело до много проблеми за ищеца, вкл.
психически, станал разсеян, изолирал се от приятели и от колеги, не искал да говори с
никого, бил потиснат и не обръщал внимание дори на детето им. Тъй като всички били
разбрали за делото му, той се отдръпнал, за да не дава обяснения по случая. Станал
раздразнителен, не можел да спи, чувствал се огорчен, защото истинските виновници
останали ненаказани. Състоянието му се подобрило след приключване на делото, но все още
се чувствал зле, бил под стрес и следял по-изкъсо нещата. Продължавал да ходи на
кардиолог и имал висок холестерол.
Във въззивната инстанция е прието заключението по допусната комплексна СМЕ с
участието на в.лица – кардиолог и психолог. От същото, неоспорено от страните и прието от
5
съда като обективно и компетентно дадено, се установява:
от в.лице–кардиолог, че след проведените изследвания не можело да се установят
категорични данни за отхвърляне на диагнозата исхемична болест на сърцето ; не можело да
бъдат изключени заболявания като болест на малките съдове или вазоспастична ангина
пекторис. Като цяло сочи, че при ищеца са били изявили оплаквания от исхемична болест на
сърцето и вероятни хипертонични кризи, породени от повишен стрес при ищеца, свързан
повдигнатото срещу него обвинение през 2016г. Наблюдавала се редукция на
симптоматиката понастоящем поради проведеното профилактично лечение.
В о.с.з. в.лице е пояснило, че, за да се прояви исхемичната болест на сърцето, е
необходимо да са налице някакви рискови фактори. При ищеца исхемичната болест била с
лека до умерена степен на изява. Самата исхемична болест на сърцето можело да обусловена
от различни фактори – генетичен; тютюнопушене; хипертония; диабет; повишен холестерол.
При ищеца бил констатиран повишен холестерол още при предходни прегледи и затова му
бил изписан медикамент за понижаването му. Посочило е още, че установената от него
нарушение било ранна изява, а самото нарушение се получавало за по-дълъг период от
време.
от в.лице - психолог, че актуалното му психично състояние към момента на
изследването било, че развилата се остра стресова реакция към момента не била отшумяла,
но вече затихвала.
Въз основа приложените методики за изследване, в.лице-психолог констатира, че
актуалното психично състояние на ищеца е в нормални психични граници. Личността е в
параметрите на преобладаваща интравертна нагласа. Резултатите от проведеното изследване
посочват висока тревожност, затвореност, ограниченост в социалните контакти, песимизъм.;
повишение по скалата невротизъм, което обикновено се свързва с чести или продължителни
безпокойства, тревога и стрес. Споделил здравословно неразположение - проблеми със съня,
апетита, повишено артериално налягане, сърцебиене, изтръпване на крайниците. В резултат
на това значително променил начина си на живот, ограничил личните си контакти, но и
служебните си взаимоотношения. Продължителното въздействие на описаните симптоми
развили у освидетелствания депресивни симптоми, които продължавали и понастоящем.
За това състояние са допринесли и личностовите особености на ищеца /личностови
акценти/, установени при изследването, т.е. черти на личността, при които е ограничено
социалното му функциониране и са ограничени социалните му връзки с другите хора.
Емоционалните преживявания са свързани с диапазона на негативните емоции, като гняв,
тревожност, депресивност, със съпътстващи психо-вегетативни симптоми. Емоционалният
фон е дистимен. Водещи по време на изследването му са повишена тревожност,
депресивност, лесна уморяемост, апатия.
Като извод се налага, че повдигнатото срещу ищеца обвинение се отразило негативно
6
на психическото му състояние и на цялостното му функциониране. Отсъствието на
симптоми преди водене на делата давали основание да се приеме, че актуалните
преживявания били в пряка връзка с продължителното стресогенно въздействие на
факторите върху личността. Актуалното му състояние е свързано с психо-травма, която не
била отшумяла и се актуализирала при водените производства.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи :
По допустимостта.
Съгласно ТР № 3/22.04.2005г по гр.д. № 3/2004г на ОСГК на ВКС исковете за
обезщетение по чл.2 ЗОДОВ се предявят срещу Прокуратурата на Република България,
която е единно и централизирано юридическо лице. Същата е материалноправно
легитимирана да отговаря доколкото действията на органите на дознанието се извършват
под ръководството на съответната прокуратура. Затова, съобразно чл.7 ЗОДОВ, надлежен
ответник по предявените искове се явява Прокуратурата, имаща самостоятелна
правосубектност и от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите.
С оглед дадените разяснения предявеният иск е предявен срещу надлежна страна и
следователно допустим.
По основателността.
Съобразно разпоредбата на чл.2 т.2 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и
особените юрисдикции от незаконно: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано, или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното
преследване е погасено по давност, или деянието е амнистирано.
За да бъде ангажирана отговорността на Държавата, задължително условие е да са
причинени вреди, които да са резултат от незаконното обвинение. Достатъчно е
впоследствие лицето да бъде оправдано, независимо че извършените отделни процесуално-
следствени действия са били в съответствие със закона и правомощията на разследващите
органи. Вредите, извън неизбежно следващите се от образуваното наказателно
производство, подлежат на доказване, а не се презумират.
Съобразно правилата на чл.154 ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, че е бил привлечен като обвиняем за
7
престъпления, за които впоследствие е била постановена оправдателна присъда, както и че е
претърпял неимуществени вреди, които са в причинната връзка с привличането му като
обвиняем, а също и размерът на претърпените вреди.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът е бил привлечен и срещу него
е повдигнато и поддържано обвинение за горепосочените престъпления, за които с
присъдата на съда е прието, че ищецът не е осъществил от субективна и обективна страна
състава на престъпленията, в които е бил обвинен и затова е оправдан по повдигнатото
обвинение. Установено е, че по повод повдигнатото обвинение му е била наложена
МНО„Подписка“. Вредите са настъпили от действията на длъжностни лица от
Прокуратурата, които са повдигнали и поддържали обвинението.
Следователно, налице е и причинна връзка между действията на ответната страна и
увреждането на ищеца, което се извежда от общите правила на чл.51 ЗЗД и чл.4 ЗОДОВ.
Ето защо следва да бъде присъдено обезщетение, явяващо се паричен еквивалент на
претърпените болки и страдания.
Съгласно посочените норми обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от деликта. Преките вреди обосновават причинно-следствената
връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. Непосредствени
вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат.
Поради липсата на специална уредба в ЗОДОВ, следва да се приложи общото
правило на нормата на чл.52 ЗЗД досежно размера на обезщетението, като се съобразяват
границите на отговорността, визирани в хипотезата на чл.4 ЗОДОВ - само за преките и
непосредствени вреди.
Понятието „справедливост” при определяне обезщетението за неимуществените
вреди е свързано с преценка на конкретни обстоятелства, свързани с личността на дееца -
дали е осъждан или не, тежестта на обвинението му, продължителността на разследването,
липсата/наличието на взета мярка за неотклонение, и не на последно място как се е отразило
незаконното обвинение на последващото протичане на живота на ищеца. /ППВС № 4/1968/.
При определяне размера на обезщетението съдът съобразява конкретните
обстоятелства:
1/ характерът и тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е било
незаконно обвинено - в случая за избягване установяване или плащане на данъчни
задължения по чл.255 НК в хипотезите на т.2–чрез потвърждаване на неистина или
затаяване на истина в подадена декларация, и т.7-приспадне неследващ се данъчен кредит, в
условията на продължавано престъпление по см.чл.26 ал.2 НК, и в квалифицирания състав
по ал.3 – в особено големи размери, за които предвиденото наказание е лишаване от свобода
от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
8
2/ цялостната продължителност на производството, тъй като всяко лице има правото
на адекватен срок-подходящ според обстоятелствата по делото, който да не го дължи
прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение. Релевантният период е от
момента на повдигане на обвинението, а крайният – влязлата в сила оправдателна присъда.
В настоящия слчай това е периодът от първото Постановление за привличането му
като обвиняем от 28.02.2017г и налагане МНО“Подписка“, с впоследствие повторно
издадено Постановление от 29.03.2017г за привличане като обвиняем за същото
престъпление, с отново взета МНО „Подписка“/най-леката/, до влизането в сила на
оправдателната присъда на 30.12.2017г, или общо за срок от 10 месеца.
Наложената на ищеца МНО„Подписка“, макар и от по-леките, е въздействала в
правната сфера на ищеца, ограничавайки възможността му за свободно предвижване поради
необходимост та да иска разрешение за упражняването на това си право.Съдът съобразява и
факта на задържането на ищеца при образуване на досъдебното производство, с което
същият е бил поставен в принудителна изолация от неговите близки и обществото /ТР на
ОСГК на ВКС № 3/2004г/.Съобразява и броя на извършените процесуални действия с
участието на ищеца в съдебната фаза.
Изложеното налага извода, че производството общо в двете му фази /досъдебна и
съдебна/ е приключило в рамките на разумните срокове, съобразени с разпоредбите на чл.22
ал.1 и ал.2 НПК и чл.234 НПК, както и съобразно установената от ЕСПЧ практика досежно
понятието “разумен срок”. В последната, макар да не е обвързана с фиксиран период, в
отделни решения варира от 15 месеца до 8 години. Това обосновава извод, че не допуснато
нарушение на изискването за разследване в разумен срок по чл.6 ЕКПЧ.
3/ Съдът съобразява и личността на увредения
а/ липсата на данни за предходни криминални прояви,
б/ данните за психическото състояние.
Самият факт на образуване на наказателното производство срещу едно лице води до
преживяване на стрес и вътрешно безпокойство. това се подкрепя и от изложеното от
събраните гласни доказателства – свидетелите К. и И..
Така установените неимуществени вреди на ищеца са резултат от действията на
органите на Прокуратурата на Република България и следователно е налице пряка
причинно-следствена връзка.
Що се отнася до констатациите на вещите лица - кардиолог и психолог, налага се
изводът, че физиологичното увреждане на сърцето – констатираната исхемична болест в
лека до умерена степен, за чиято изява е необходим по-продължителен период от време; при
ищеца е било обусловена не само от стресогенния фактор - повдигнатото обвинение, но и от
9
установен още преди това повишен холестерол, за което му е било предписано
медикаментозно лечение и проведено такова с подобряване на показателите. В
психологично отношение се налага изводът, че повдигнатото срещу ищеца обвинение се е
отразило негативно на психическото му състояние и на цялостното му функциониране и че
актуалните му преживявания са в пряка връзка с въздействието на стресогенния фактор,
като настъпилата психо-травма все още не била напълно отшумяла.
Изложеното, обаче, не може да обоснове извод за трайно влошаване здравословното
състояние на ищеца – физическо или физиологично, нито за значително психическо
страдание, обусловило сериозни психически проблеми или психиатрични заболявания.
Затова съдът счита, че справедливият размер на паричното възмездяване за претърпените от
ищеца неимуществени вреди в процесния случай следва да бъде в размер на 3 000лв. При
определянето му съобразява и общото ниво на жизнен стандарт в страната, а също и че
оправдателната присъда като морално обезщетение сама по себе си може да компенсира
преживените страдания в много по-голяма степен.
За разликата над 3 000лв до общо претендирания размер от 15 000лв искът подлежи
на отхвърляне.
По акцесорния иск.
Съгласно задължителните указания, дадени с т.4 от ТР № 3/2004г на ОСГК на ВКС
отговорността на Държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи
възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда. От него момент същите
изпадат в забава и съответно дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение.
В настоящия случай оправдателната присъда е влязла в законна сила на 30.12.2017г,
от който момент се дължи законната лихва върху определения размер на обезщетението.
Достигането до правни изводи, съвпадащи с тези на ВРС, предпоставя
потвърждаването на първоинстанционното решение, включително и в частта за разноските
за първоинстанционното производство.
По разноските
С оглед изхода на спора във въззивната инстанция- неоснователността на двете
въззивни жалби, сторените разноски следва да останат в тежест на всяка една от страните,
както са били направени. Ето защо разноски за въззивната инстанция не следва да бъдат
присъждани.
10
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХІХс-в № 3815/ 10.08.2020г по гр.д.№
16961/2019г, с което Е ОСЪДЕНА Прокуратурата на Република България гр.София бул.
„Витоша” № 2, да заплати на М. Й. Г. ЕГН ********** с адрес гр.Варна ул.“М.“ № 35
„Варна Сити Парк“ вх.В ап.29, сумата от 3000лв, представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди във формата на психически болки и страдания-
пряка и непосредствена последица от незаконно водено срещу ищеца наказателно
производство по д.п. № 54/2016г. по описа на ОД на МВР- Варна, по което е бил привлечен
в качеството на обвиняемо лице, а впоследствие предаден на съд и подсъдим по НОХД
№459/2017г. по описа на ВОС, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със
законната лихва считано от 30.12.2017г., до окончателното погасяване на задължението;
ОТХВЪРЛЕН Е искът за разликата над 3 000лв до пълния размер на претенцията от
15 000лв и искането за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение,
считано от от 28.02.2017г, на осн.чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ;
ОСЪДЕНА Е Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор на РБългария ДА ЗАПЛАТИ на М. Й. Г. ЕГН ********** сумата от 200лв,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, както и сумата
от 12лв - сторени в разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК вр.чл.10 ал.3 ЗОДОВ.
Разноски за въззивната инстанция не се присъждат.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕ
СЪД в едномесечен срок от уведомяването на страните, на осн.чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11