О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …............./31.01.2018 г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XX състав, в
закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
като разгледа гр. д. № 18623 по описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 15, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ЕТ „Ш.Т.“,
срещу „ЕНЕРГО ПРО-ПРОДАЖБИ” АД, с която е предявен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
неподведомственост на спора на държавния съд, предвид арбитражно споразумение
между страните, обективирано в заявление от 28.07.2015
г. за продажба на електрическа енергия № 3871440, с което Шенай Тунджерова от името на ищеца ЕТ „Ш.Т.“ е заявила желание за
снабдяване на процесния обект, представляващ ВПО –
павилион бърза закуска, находящ се в гр. Варна, пл.
„Петко Славейков“, пред ЖП гара, с електрическа енергия за небитови нужди.
На основание чл. 8, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК на ищеца
е предоставена възможност да изрази становище по направеното от ответника
възражение за неподведомственост на спора.
В указания срок е постъпила молба от ищеца, чрез процесуалния му
представител – адв. Ренета Стойчева. Поддържа
становище за неоснователност на възражението. Твърди, че националното
законодателство не е допускало и не допуска арбитражна клауза в отношенията
между електроенергийните дружества и техните потребители/клиенти. Посочва, че
не е ясно дали съществуват като правни субекти „Арбитражен съд - Варна“ и
„Арбитражен съд Варна при СППМ“. Счита, че компетентен да разгледа правния спор
е Районен съд – Варна.
Съдът намира, че възражението за неподведомственост на спора е направено в
срока по чл. 8, ал. 2 ЗМТА вр. чл. 131 ГПК.
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
С договора за арбитраж страните по него се съгласяват, че всички или някои
от споровете, които са възникнали или могат да възникнат от конкретно
правоотношение подлежат на разглеждане от арбитраж /институционален или ad hoc/. За да породи действие арбитражното споразумение, следва същото да отговаря на изискванията за
валидност на договорите, както и спорът да е арбитрируем.
Доколкото представлява договор, арбитражното споразумение /по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ГПК/,
подлежи на свой ред на тълкуване съобразно правилата на чл.
20 ЗЗД за тълкуване на договорите.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК страните по имуществен спор
могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако се касае за
спор, по който една от страните е потребител по смисъла на пар.
13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
По смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП
„потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
В настоящия случай, видно от приложеното към отговора на исковата молба
заявление № 3871440/28.07.2015 г. за продажба на електрическа енергия, ищецът
ЕТ „Ш.Т.“, представлявано от Шенай Тунджерова Юсню, е поискал неговият обект, а именно – павилион бърза
закуска, находящ се в гр. Варна, пл. „Славейков“,
пред ЖП гара, да бъде снабден с ел. енергия за небитови нужди. В този смисъл
неоснователно е възражението на процесуалния представител на ищеца, че
националното законодателство не допуска арбитражна клауза в отношенията между
електроенергийните дружества и техните потребители. Това е така, само при положение,
че ищецът ползваше потребената от него ел. енергия в
качеството си на потребител по смисъла на пар. 13, т.
1 от ДР на ЗЗП. В случая обаче ищецът няма това качество, доколкото имотът и потребяваната в него ел. енергия се полза именно с
търговска цел /за небитови нужди/.
В процесното заявление е
уговорена
арбитражна клауза
в следния смисъл: „Всички спорове, възникнали в отношенията между страните
се отнасят за решаване пред Арбитражен съд – гр. Варна при Сдружение „ППМ“,
съобразно неговия правилник“. Заявлението, с така уговореното арбитражно
споразумение, е лично подписано от представителя на ищеца, съответно е прието
от служител на ответното дружество „Е.П.“ АД.
Арбитражът е разрешаване на спор от трето лице, овластено
от страните по спора с това правомощие. В разглеждания случай съответният
арбитражен съд е ясно и конкретно индивидуализиран. В този смисъл не могат да
бъдат споделени опасенията на процесуалния
представител на ищеца, че не е ясно дали този арбитраж съществува като правен
субект. Още повече, че арбитражът като институция не подлежи на лицензионен
режим.
По изложените съображения съдът приема, че направеното от
ответното дружество възражение за неподведомственост на спора е основателно.
Ето защо производството по делото следва да бъде прекратено, на основание чл.
15, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 18623/2017
г. по описа на Варненски районен съд, ХХ състав, поради неподведомственост на
спора, на основание чл. 15, ал. 1 ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му
страните с частна жалба пред Варненски окръжен съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: